Oсвен метафората с оркестъра, използвах и друга- с пъзела, който заедно да подредим в обща картина.
Имам предвид да спрем да дърпаме чергата само към себе си, да спрем да се делим постоянно от другите. Напротив да започнем да мислим за себе си като за част от цялото, което е цяло само когато и другите са там до нас.
Това е хубаво да се случва в екипа, в който работим, както и в семейството, в което живеем. Да търсим и провяваме не само своята уникалност, но и връзката си с другите около нас.
Мисля, че трябва по-често да го правим.
Мисля, че правейки го, ще откриваме и своето точно и уникално място сред другите.
Мисля, че нашата уникалност и неповторимост ще изпъква още повече в общото дело и това ще бъде само за добро.