Роси Б.

При Съществото от Светлина и Любов и ще се потопя в нея... Преди години пребивавах в това желание доста дълго и имах живото усещане,че тунела ще ми се отвори, и бях готова да прекрача в него с радост... Даде ми се възможност за избор:Първо ми се случи една лека катастрофа ,и понеже не разбрах знака,последва втора,при която минах на косъм от смъртта.И двете "не бяха по моя вина" като шофьор.Чак тогава се усетих,че копнежът ми ще се изпълни.И се замислих: дали наистина е време да си ходя....Дадох си сметка колко още неща имам да свърша,на първо място детето ми не беше достатъчно пораснало,че има още нужда от мен.Взех решение да остана и да не пропилявам дадения ми живот. А завръщането ще се състои...когато му дойде времето. Да, завръщането ще се състои тогава, когато му дойде времето. Споко, не съм се разбързала.

Ако има разпределение на задачите и съответно се носи отговорност за изпълнението на конкретната работа, нещата в екипа ще вървят добре. Ако не се състезават помежду си, а се обсъждат всички идеи и се избира най-добрата, няма да има проблема "по-, по-, най-". Т. е. да се признае, че всички са добри и да се дава шанс на всеки да се изяви. Така се прави екип от индивидуалисти. А ако решат и да си помагат взаимно, ще е чудесно.

Съгласна съм с това. Ето защо повдигам темата. Когато даваме внимание, за да се направим на вежливи и лицемерно добри, според мен, го правим заради себе си. Да подхраним своя егоцентризъм. С прости думи, за да се харесаме на другите. Другата основна(истинска) причина е любовта. Няма начин, когато обичаш някого да не му обръщаш внимание и да не искаш да направиш нещо мило за него. Може би другата дума( синоним за проявата) на любовта е искреното внимание. Според мен, трябва да се научим да различаваме причините за вниманието, което даваме и което получаваме от другите.

Търпението е проява на спокойствието. Както и на вярата в доброто, в добрия край. Когато осъзнаеш, че светът е устроен както трябва и че всичко си е на мястото, просто се въоръжаваш с търпение при временната неприятност или неудобство. Търпението е присъщо на хората със силна психика.

Смъртта е завръщане у дома.

Пейо Яворов - Две души Аз не живея: аз горя. Непримирими в гърдите ми се борят две души: душата на ангел и демон. В гърди ми те пламъци дишат и плам ме суши. И пламва двоен пламък, дето се докосна, и в каменът аз чуя две сърца ... Навсякъде сявга раздвоя несносна и чезнещи в пепел враждебни лица. И подир мене с пепел вятъра навсъде следите ми засипва: кой ги знай? Аз сам не живея - горя! - и ще бъде следата ми пепел из тъмен безкрай. Поздравче за Емо от мен.

Искам да споделя още какво ме провокира да създам темата за необходимостта ни от внимание. Вчера нямах време да се ровя за да открия точния експеримент, а той е от книгата на Масару Емото "Тайните послания на водата". Ето го: Та темата ми по-скоро е насочена не към това дали получаваме внимание от другите, а дали даваме внимание и защо го правим, заради нас самите или заради другите?

Когато говорим за духовни потребности, най-често в разговорите между приятели споменаваме потребността си от вниманието на другите към нас. Било от съпрузи, деца, родители, приятели. Аз лично мисля, че всеки в живота си достатъчно често се бори да привлече вниманието на останалите към себе си. Особено на тези, на които държи, на най-близките си. Какво мислите за тази потребност, дали е нормална част от общуването или по-скоро е проява на егоцентризма ни?

http://vbox7.com/play:bc38701b&relv=19724f42%3Cbr%20/%3E

http://vbox7.com/play:373ca796

http://vbox7.com/play:0a11e651 За един специален човек...

http://vbox7.com/play:dced5480 Радостта винаги е повече от грижата.

http://vbox7.com/play:09554b97

Мен лично ме интересува това- доколко суетата поглъща от времето за нещо друго като занимание. Защото зная, че има жени(момичета), които се гласят пред огледалото цели часове. Не мисля, че това е полезно. Колкото до мен самата( отдавна не съм тийнейджър), но още обичам да изглеждам добре. Но не за сметка на много от свободно ми време. Имам други по-любими занимания.

Източник

Браво! Радвам се за теб!

Източник Един от авторите, когото чета в момента(и когото аз определям като такъв) е Лий Каръл.

Ето каква връзка намирам между идеите на учението на Беинса Дуно и движението Нова Епоха: Паневритмия

Уикипедия Какво знаете още за това движение? Какво мислите за него? Има ли духовни мостове с учението на Петър Дънов?

http://vbox7.com/play:50f0c560&al=1&vid=160331

Понеже в тази тема си позволих да пусна материали от книгите на Йорданка Николова, свързани с предсказания, искам да изкажа и личното си отношение към тях. Много ми се ще да бъда разбрана правилно- нямам намерение да всявам страх и мрачни мисли. Нямам намерение да плаша никого с апокалипсис или каквото там предстои. Дори напротив, мисля си, че никой не може точно да каже какво предстои, защото на планетата на свободния избор, каквато е нашата Земя, никой не знае точно какво ще избере мнозинството от човечеството. Просто твърдя, че е време да се самоопределим и да действаме в помощ на Светлината. Това е.

http://vbox7.com/play:73489202

http://vbox7.com/play:1f704d64