Роси Б.
-
Общо Съдържание
831 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
2
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Мнения добавени от Роси Б.
-
-
-
http://vbox7.com/play:351444f4
Нека се научим да прощаваме,
нека бавно остаряваме!
Нека повече да се обичаме,
на себе си нека да приличаме!
Нека да се опитаме да сме по-добри -
постоянно, а не само в такива дни!
ВЕСЕЛА КОЛЕДА!
ЩАСТЛИВА И УСПЕШНА НОВА ГОДИНА!
-
-
Възможно ли е човек от позитивно мислещ да се превърне в негативно мислещ?Според мен - да.Случая който ме провокира да пусна темата е точно такъв.
Да, възможно е. Аз също познавам такива хора. Причините за тази негативна промяна при всеки от тях са различни, но мисля, че обобщаването им в три основни е много точно: ВЛАСТ, ПАРИ и СЛАВА.
-
ИЗБИРАМ САМО АЗ
Аз съм Божие подобие
и Божията сила в мен е,
затуй какъв ще бъда с вас
избирам само Аз.
Тъмнина и Светлина-
две основни начала,
на кое ще служа всеки час
избирам само Аз.
Защото Бог е
милостив, любящ, всеблаг
и ме дарява в свойта власт
да избирам само Аз.
Роси Б.
-
Има толкова работа за вършене. Защо трябва да се ограничаваме с някаква си мисия? Когато човек сам осъзнае какво трябва да прави, какво трябва да промени, какво да постигне – това е истинското осъзнаване, това е истинската му мисия. Умението да се ориентираш в стремежите си и да си поставяш правилни цели също е част от духовното развитие. Който не може – да опитва и ще се научи. Отвън умението няма да дойде.
Благодаря на Станимир за точните думи, които подкрепям с две ръце!И аз мисля, че човек не бива да се ограничава само с една мисия в живота си. Ако се замислим например за изискванията, които се поставят към всяка съвременна жена, ще видим, че една мисия няма как да й стигне да се изяви в живота си на всичките му планове: съпруга, майка, колежка, приятелка и т.н. С мъжете е същото, просто съм наясно повече с женските проблеми.
Молитва за всяка жена
Аз съм жена, аз съм вода,
без форма, цвят, но напоявам!
Аз съм жена, аз съм нощта
и с тъмното успокоявам!
Аз съм жената, аз съм дом
и топля, храня, приютявам.
Аз съм жената, аз съм стон
и в слабостта си побеждавам!
Аз съм жената, извор съм -
грехът, измиващ греховете.
Аз съм жената, аз съм сън
и моста между световете!
Аз съм жена, чувствителостта -
врата и път съм към душата.
Аз съм жена - и мъдростта,
и лудостите на Съдбата.
Аз съм жена, аз съм начало
и бъдещето на света.
Чрез мен Земята оцелява,
защото аз съм Любовта!
Мадлен Алгафари
-
"...Неизброими са инкарнациите на човешките души. Неизброими са сраженията и битките, през които те преминават. Безбройни са мъките и страданията, които изтърпяват. Нямат чет скърбите, кризите и трудностите, които преодоляват. Страдат синовете човешки, страдат и се учат. Бавно върви този процес на обучение. Бавно, много бавно се върти колелото на страданията на синовете човешки. Опит върху опит се наслагват. Знанието расте и се разширява, мъката също. Знаят синовете човешки, че нещо ги измъчва, само не знаят какво именно. Накрая заробването от материята става толкова тежко и непоносимо, че човекът се превръща в търсеща душа. Бавно, много бавно той започва да разбира, че има друга, по-велика реалност и друга, по-велика справедливост от онези, към които той е привикнал: има Божествена воля и управление. Това усещане отначало е слабо и крехко, но колкото по-внимателно човек се вслушва в своя копнеж, колкото по-внимателно се вглежда в своята болка, толкова повече забелязва, че чувството не го мами, че самото бъдеще чука на вратата на душата му и го зове да върви напред и нагоре.
Неуверено и плахо той стъпва на този Път, на новия коловоз на живота, навлиза в нов кръг, ознаменуващ великия преход от абсолютното господство на илюзиите към все по-проявеното господство на душата по Пътя към Светлината. Стремящият се все още много смътно различава високата планина пред себе си, но той вече знае, че това е неговият Път, онзи Път към Себе си, по който той трябва да върви каквото и да стане, каквито и сълзи, мъки и болки да му струва това. Той знае, че няма връщане назад. Пътят винаги води само напред и нагоре, макар че много пъти извива, лъкатуши, спуска се в тесни пропасти и дълбоки долини…."
Джуал Кхуул
Огледалото на ученика- ч. 1
............................................................................................................................
Кога според вас човек се превръща в търсеща душа?
Когато обърне огледалото към себе си. "Познай себе си" е казано, повторено, осъзнато... от доста мъдри хора.
-
-
Доколкото съм чела първите раси хора, тези от първата и втората раса, са били много по-духовни, но с неразвит интелект. След това започнал да се развива интелектът, но за сметка на духовността. Сега май сме там, откъдето няма какво повече да загубим в духовно отношение, но затова пък има хора с много голям интелект. Говоря в глобален мащаб, не конкретно за отделни личности. Та е време пак да засилим духовността, но този път обогатени с интелекта. Затова казват, че следващите раси ще са и по-умни и по-добри.
А въпросите ти, Христо, ми звучат така: Ако си по-умен ставаш ли по-добър? И отговорът ми е: Не е задължително.
-
В една друга тема тия дни се коментира съзнателното внушение, което другите отправят към нас най-вече вербално.
Разсъждавайки по нея се сетих за това, че има несловесно влияние на другите върху нас, което е енергийно и по-често несъзнателно и точно заради това много по-трудно се усеща и разпознава. Като например да усетиш желание за нещо, което ти е чуждо по своята същност или мисъл, която не ти е присъща. Това може да се случи в по-ранен етап от възприемането на "чуждото желание", но може и да направиш някоя беля, без да се усетиш навреме.
На мен лично в такива моменти ми е било доста трудно да се справя и са ми помагали няколко пъти, макар че с практиката започнах да разпознавам все по-рано тези енергийни влияния.
Случвало ли ви се е подобно нещо и как се справяте с този проблем?
-
Виртуалните социални мрежи са лесен начин на осъществяване на връзки.
и още начин за убиване на свободното време, който има такова...
-
-
-
http://vbox7.com/play:af339e79
Човешко, твърде човешко...или може би не толкова?
-
-
От друга страна се твърди, че масоните се борят срещу църквата, защото тя убив вярата у хората, борят се за "Свобода, равенство, братство", борят се за преобразуване на човешкото общество към по-добро. Велики личности са се изказвали в тяхна подкрепа. Например, Блаватска в своята "Разбулената Изида" ги определя като бяла школа.....
Та, какво мислите по въпроса или какво можете да споделите по него?
Доколкото съм запозната с розенкройцерите, те наистина са отхвърляли папството и църквата.
Колкото до Блаватска, тя казва, че в борбата с църквата масоните са загубили много- "масонството е било развратено".
Това братство в действителност притежава значителна част от символизма, формулите и обредите на окултизма, преминали по наследство от незапомнени времена на първоначалните посвещения. За да превърнат това братсво само в безвредно нищо, йезуитите изпратили в този орден няколко от най-талантливите си емисари, които отначало убедили простите братя, че истинската тайна е била загубена заедно с Хирам Абиф и след това ги подбудили да внесат това вярване в своите формулировки. После те изобретили благовидни, но незаконни висши степени, претендиращи за по-нататъчно хвърляне на светлина върху тази загубена тайна и за прокарване на кандидата по-нататък, занимавайки го с форми, заимствани от оригинални, но несъдържащи никаква същност неща- и всичко това е изкусно преплетено, за да поведе стремящия се неофит наникъде. И все пак, от време на време се срещат хора със здрав разум и способности в други отношения, които с тържествени лица, устремено, с изключителна сериозност преминават през тази пародия, разкриваща пред тях "подменени тайни", наместо действителните."Тайната доктрина; том 3; Езотерика; стр.357.
-
- Това е популярно мнение.
- Това е популярно мнение.
-
Oсвен метафората с оркестъра, използвах и друга- с пъзела, който заедно да подредим в обща картина.
Имам предвид да спрем да дърпаме чергата само към себе си, да спрем да се делим постоянно от другите. Напротив да започнем да мислим за себе си като за част от цялото, което е цяло само когато и другите са там до нас.
Това е хубаво да се случва в екипа, в който работим, както и в семейството, в което живеем. Да търсим и провяваме не само своята уникалност, но и връзката си с другите около нас.
Мисля, че трябва по-често да го правим.
Мисля, че правейки го, ще откриваме и своето точно и уникално място сред другите.
Мисля, че нашата уникалност и неповторимост ще изпъква още повече в общото дело и това ще бъде само за добро.
-
Все трябва да сме единствените. Да се смее ли човек или да плаче...
Ето имаш избор! По-добре се посмей, било по-здравословно.Аз предпочитам даже да си пея. -
Октим, това пише и в книгата, която чета в момента, че Земята е единствената планета на свободния избор. Може да е истина, а може и да не е. Със сигурност някой ден ще разберем.
-
Наскоро в една тема си говорихме за индивидуалистите и затова как не се сработват в екип.
Тук ми се ще да си поговорим затова, което ни свързва на духовен план, как да се впишем в общата картина и защо да го правим.
Мисля си, че осъзнавайки себе си като парченце от големия пъзел, може да се мотивираме за сработване с другите.
Учат ни, че: "Ние и Бог сме едно!" Но дали го разбираме правилно? А дали и как го прилагаме на практика?
Замисляме ли се за създаването на общата хармония? Защото и най-добрата цигулка сама не прави звученето на оркестъра.
А може това да е една от големите цели в живота ни- да създадем общото звучене, да подредим общия пъзел, да създадем голямата картина заедно.
Вие как мислите?
-
Ами някой се е стреснал от Ню ейдж движението и иска да го компрометира ...
Нямам какво друго да кажа, освен това, което съм сложила в подписа си - Нещата следват своя ход, а ние ... разбираме ли ги поне?
Да! И аз мисля като Диана, някой се е стреснал от новото движение и е ясно кой. Остава да се досети човек и защо?
Мисля, че не е много трудно. -
Интересно, аз снощи си мислех за същото. За новите вибрации, изпратени към Земята от Космическия Разум. И как те влияят на всички нас. Със сигурност, осъзнавайки или не, сме подложени на изпит. И както психичеки, така и физиологически отговаряме според съдържанието си.
А колкото до смяната на епохите, казано е: "най-мрачно е преди зазоряване".
-
За други пък проблем е да получават. Да видим какъв всъщност е проблемът им – проблемът е тяхната гордост. Нали разбирате, че този, който дава, дава от позицията на силния, на богатия, на умния, мъдрия, любящия… Помагайки някому, той се издига още повече в очите на хората и в своите собствени, защото е „добър човек”, „щедър” и т. н. Така погледнато, действително е изгодно, егоугодно и затова е лесно да даваш. По – трудно е да се поставиш в позицията на аутсайдер, на нуждаещ се, беден, слаб, незнаещ… или просто на човек, който има нужда от любов – всичко това, разбира се, прави егото уязвимо и гордият човек не може да го допусне. Затова той се затваря и не иска да получава.
Има и други причини да не искаш да получаваш, освен гордостта.
Например, ако си мислиш, че си лош и не заслужаваш да получаваш. А за да мислиш така си има две основни причини:
-или си емоционално наранен и някой ти е внушил, че си лош;
-или сам си стигнал до това заключение в резултат на погрешна равносметка и нараняваш емоционално себе си.
Ако се сеща някой за друга причина, нека да допълни списъка.
Какво мислите за духовната дейност на Михаил Иванов?
в За Учителя и Учението
Добавено
Четох някои неща от Михаил Иванов/ Омраам/. Нямах усещане за истинност като в словото на Учителя. Отразена светлина и то не през твърде чисто стъкло, ако мога да ползвам метафора. И тогава разбрах...