Роси Б.

http://vbox7.com/play:7bba0611

не знаех, че някои са по - бързи в четенето, отколкото аз в триенето , но понякога и то е част от живота .




за търсещите красотата:

http://www.youtube.c...f/8/V6m_acNZtwc

Omar Akram - Passage Into Midnight

приятно слушане.

http://vbox7.com/play:7bba0611

Божидаре,ако това беше безусловна любов,нямаше дори да забележиш,дали има манджа,дали ти изневерява,дали.......дали.....
Просто щеше да си щастлив,че я има .

http://vbox7.com/play:7bba0611

http://www.vbox7.com/play:508af7d2

Когато обичаш някой, не е задължително да одобряваш всичките му постъпки. Тогава любовта е въпреки тях. Тогава точно идва на помощ прошката.
Ако можеш да излезеш от личността на другия, т.е. да видиш Божественото в него, няма как да не го обичаш. Все едно да кажеш тогава, че не обичаш Бог. Затова ни призовават да обичаме Божественото в другите.
Въпросът е: дали и с кого можеш да го направиш?
Та нали точно с нея(личността) имаме контакт. Става обмен на енергии, емоции и т.н. То това му е трудното, според мен.
А и аз също съм личност.Както каза и Велина : "да си в този свят и да не си от него". Това го могат малко. Но ние се учим.

Не трябва да си мислим, че нещо на 100% ще стане, защото не е сигурно дали е добро за нас. Това го определят други( по-разумни) сили. Просто не е хубаво да се вкопчваме в резултата. Има една поговорка:" Всяко зло- за добро". Понякога ако не се получат нещата точно, както ги искаме, значи не сме искали правилното нещо за себе си.
Интуицията в нас винаги ни казва истината, но трябва да се научим да я слушаме. Тя е разума в нас.

Не трябва да си мислим, че нещо на 100% ще стане, защото не е сигурно дали е добро за нас. Това го определят други( по-разумни) сили. Просто не е хубаво да се вкопчваме в резултата. Има една поговорка:" Всяко зло- за добро". Понякога ако не се получат нещата точно, както ги искаме, значи не сме искали правилното нещо за себе си.
Интуицията в нас винаги ни казва истината, но трябва да се научим да я слушаме. Тя е разума в нас.

Когато обичаш някой, не е задължително да одобряваш всичките му постъпки. Тогава любовта е въпреки тях. Тогава точно идва на помощ прошката.
Ако можеш да излезеш от личността на другия, т.е. да видиш Божественото в него, няма как да не го обичаш. Все едно да кажеш тогава, че не обичаш Бог. Затова ни призовават да обичаме Божественото в другите.
Въпросът е: дали и с кого можеш да го направиш?
Та нали точно с нея(личността) имаме контакт. Става обмен на енергии, емоции и т.н. То това му е трудното, според мен.
А и аз също съм личност.Както каза и Велина : "да си в този свят и да не си от него". Това го могат малко. Но ние се учим.

Не трябва да си мислим, че нещо на 100% ще стане, защото не е сигурно дали е добро за нас. Това го определят други( по-разумни) сили. Просто не е хубаво да се вкопчваме в резултата. Има една поговорка:" Всяко зло- за добро". Понякога ако не се получат нещата точно, както ги искаме, значи не сме искали правилното нещо за себе си.
Интуицията в нас винаги ни казва истината, но трябва да се научим да я слушаме. Тя е разума в нас.

Когато обичаш някой, не е задължително да одобряваш всичките му постъпки. Тогава любовта е въпреки тях. Тогава точно идва на помощ прошката.
Ако можеш да излезеш от личността на другия, т.е. да видиш Божественото в него, няма как да не го обичаш. Все едно да кажеш тогава, че не обичаш Бог. Затова ни призовават да обичаме Божественото в другите.
Въпросът е: дали и с кого можеш да го направиш?
Та нали точно с нея(личността) имаме контакт. Става обмен на енергии, емоции и т.н. То това му е трудното, според мен.
А и аз също съм личност.Както каза и Велина : "да си в този свят и да не си от него". Това го могат малко. Но ние се учим.

Когато обичаш някой, не е задължително да одобряваш всичките му постъпки. Тогава любовта е въпреки тях. Тогава точно идва на помощ прошката.
Ако можеш да излезеш от личността на другия, т.е. да видиш Божественото в него, няма как да не го обичаш. Все едно да кажеш тогава, че не обичаш Бог. Затова ни призовават да обичаме Божественото в другите.
Въпросът е: дали и с кого можеш да го направиш?
Та нали точно с нея(личността) имаме контакт. Става обмен на енергии, емоции и т.н. То това му е трудното, според мен.
А и аз също съм личност.Както каза и Велина : "да си в този свят и да не си от него". Това го могат малко. Но ние се учим.

Тази тема ми се върти цял ден в главата и реших, че няма друг начин да се освободя от нея(от мисълта) освен да я пусна във форума за обсъждане.
Мисля си още, че за нея бях провокирана от разменените реплики с Багира в темата за Висшия Аз. И понеже аз там заявих, че изпитвам безусловна любов към родителите, децата си и някои други хора, се замислих:
- Как определя всеки своята любов, какво съдържание влага в това понятие "безусловна любов"?
- На практика как я проявява?
Зная, че за любовта има писани безброй определения, не малко са нещата казани и от Учителя, но за това си има отделна тема.
Наистина ми се ще да се опитаме да дадем собственото си виждане за безусловната любов.
Може би тя е тази, която ще ни доближи до Божествената?

Тази тема ми се върти цял ден в главата и реших, че няма друг начин да се освободя от нея(от мисълта) освен да я пусна във форума за обсъждане.
Мисля си още, че за нея бях провокирана от разменените реплики с Багира в темата за Висшия Аз. И понеже аз там заявих, че изпитвам безусловна любов към родителите, децата си и някои други хора, се замислих:
- Как определя всеки своята любов, какво съдържание влага в това понятие "безусловна любов"?
- На практика как я проявява?
Зная, че за любовта има писани безброй определения, не малко са нещата казани и от Учителя, но за това си има отделна тема.
Наистина ми се ще да се опитаме да дадем собственото си виждане за безусловната любов.
Може би тя е тази, която ще ни доближи до Божествената?

Интересно ми е как проповядващите отричането от себе си, така здраво са се вкопчили в някои свои идеи. Е, няма лошо, но се получава известно разминаване между това, което пишат и това, което демонстрират.

Любовта е безусловна и надличностна... Да, бе. Ако ще бъдем такива перфекционисти, ами то самото определяне на любовта като безусловна и надличностна вече я ограничава. Но всичко си има степени, т.е. различни форми чрез които се проявява с определена степен на пълнота. Аз казвам, че любовта е навсякъде и това твърдение съдържа много повече истина от отричането на способността на човека да проявява любов. Да, но някои хора са толкова над относителността и дуализма, че боравят само с абсолютни понятия. Е, търсете си абсолютната любов... Все едно да ти дадат една ябълка, но да не е приемеш, защото не е съвършена. Да, наистина – изгнилата ябълка трябва да оставиш, но ако си прекалено взискателен ще си останеш с празни ръце. Човек трябва да бъде реалист.

Писаха са някои неща за Бог и за Демиурга. Така и не разбрах какво точно прави този Демиург. Абе въобще нищо не разбрах. Бог е принцип, сила, неизменен, абсолютен, всесъдържащ. Към него не може да се отнесе нито понятието „Творец“, нито „Архитект“. Той е Парабраман. Архитектът е Браман. В началото на Манвантарата, Той създава праобразите на това, което трябва да се осъществи за този космически цикъл – форми, идеи, т.е. създава се план. После идват строителите, които започват реализирането на този план. Създават се необходимите условия за еволюция. Инволюцията е това – създаване на форми и условия в които монадите да се въплътят за да осъществят еволюцията си. Еволюцията е разгръщане на Божественото в човека (и във всяко същество), т.е. превръщането на потенциала в активна сила. Преди няколко мнения зададох въпрос: каква е разликата между човека преди да бъде еманиран от Бог и след като се върне при него. Така и не получих отговор. Разликата е в способността да разгърнеш Божественото в себе си. За какво е потенциал, който е неизползван? За какво ни е Божествена същност, която не проявяваме? Кое ни свързва с Бог – проявяването на тази същност или отричането на проявения свят, който е единственото поле в което можем да направим това? В Пралайя тъй или иначе ще се слеем отново с Бог, т.е. ще се върнем в състоянието си на единство и недиференцираност от всичко останало. Явно през Манвантарите целта е друга. Денят не е време за сън. Има време за бодърстване, има време и за сън.

Ще продължа с отричането от себе си (не ми се открива отделна тема, защото ще се получи пълен хаос, като в тази). От какво всъщност се отричаме? От себе си ли? Не, отричаме се от илюзорната представа за себе си. Отричаме се от илюзорните си представи за света. Отричаме се от зависимостите си. От себе си няма как да се отречем. Това, че съществуваме е непроменим факт. Въпросът е в начина по който възприемаме себе си; в тежестта, която си поставяме; в съизмеримостта. Всяко нещо е ценно на мястото си. Важно е да се намери правилното място на човека – там където той е наистина ценен, а не да се отрича ценността. Това е освобождението – не от себе си, но от илюзиите и зависимостите. Когато се отречеш от илюзиите, които си изградил за себе си, наистина ще намериш себе си. Но това е процес, протичаш на степени.

Освен влиянието на тези "атмосферни условия" върху "работата на определени учители и школи", аз мисля, че и самите хора също влияят на енергийно- вибрационното състояние на Земята. Това си е енергиен обмен.
Повишавайки собствените си вибрации, няма начин да не повишаваме и вибрациите на планетата. И това е една много важна задача и възможност на практика да подчиним част от нисшето в себе си.

"Съществени връзки"-Беседа, държана от Учителя на 22.08.1937г.;10ч.; София; Изгрев.

Човекът е като попивателна в него влиза всичко. В същото време има филтър, който пропуска това което трябва и не пропуска това което не трябва.
Човекът е това което мисли, действията и думите много често са маска, игра, фалшива роля. Ако има грубо разминаване между действия, думи и мисли налице е един човек с психични проблеми, често невротик и т.н.
Всеки има силата да упражнява контрол над мислите си, има цели методи за това как да променим мисленето си и това да ни носи удовлетворение и спокойствие.
Нищо не може да влезе в мен, ако аз не го искам.
В това се състои най- голямата сила на хората. С мисълта си човек може да преобърне света, да предизвика събития, да се възроди и да се унищожи. Затова светлите мисли са много важни. Не случайно книжарниците бълват литература за положително мислене, защото не един и двама са установили благоприятния ефект.
В тоз ред на мисли, ако реша, че на всяка крачка ме дебне тревога, тъмни сили или виждам само негативното в хората няма как да се чувствам добре, но това не зависи от някой друг, а от мен.
Най- страшното в този свят си го причиняваме сами и само ние имаме силата да го променим. Това е неоспорим факт.
Една "лоша" новина може да се чуе по десетки добри начини, стига да го искаме. Мога да дам доста примери за това.
Да, има и много литература, която опровергава горното, но ако мен не ме интересува тази литература няма как да влезе и да се настани дълбоко в мен.
Може би някой ще каже че така се затварям в един илюзорен свят.......... може би, но ако имам физически положителни резултати, значи съм успяла да материализирам илюзията, и ако нещата ми вървят и се чувствам добре, какъв е проблема на илюзията????
А който иска да се съмнява, да опровергава, да търси под вола -теле...... за това има много литература, много провокация и много я попиват успешно. Създават една тъмна илюзия на съмнения, параноя и т.н. , която обаче.. е предназначена само за тях.

А аз мисля, че всички тук говорим за едно и също нещо- безсмъртната ни частица. Само дето я наричаме с различни термини и използваме обяснения от различни автори.
Също мисля, че някои от пишещите в темата, много се подразниха от термина "Висш Аз", пропускайки наличието и на "нисш", като го отъждествиха с Аз-а, който в техните понятия е нещо доста лошо, както се разбра.
В повечето от постовете си, си послужих с цитати, точно за да накарам някои да се замислят, че независимо как е наречена: Висш Аз, Атма-Буддхи-Манас, Висшето Себе, Христос или божествена частица, тази част от нас е тази, която трябва да осъзнаем, да усетим и да проявяваме.
А дали ще е латентна или дейсвена, според мен, си зависи само от нас.

Бих желал да има повече обоснованост в мненията, а не само да се хвърлят разни твърдения, но за съжаление не се получава. С отрицания една ли можем да достигнем до нещо.


Ами аз пък мога да кажа че дяволът и Бог са едно и също нещо, и това ми твърдение ще е също толкова обосновано, колкото и твоето. За висшия аз, така както аз го разбирам писах предостатъчно (дали и Блаватска го разбира точно по този начин не мога да кажа; в мненията си, когато не използвам цитати, излагам моето разбиране за нещата) и мисля, че писах обосновано и с необходимите разяснения. Е, някои хора са толкава над илюзиите, че веднага етикираха написаното като заблуда и признак на висш егоцентризъм. Очевидно за тях е ужасно егоистично да се стремиш да бъдеш себе си, но в такъв случай предпочитам няколко мига на егоизъм пред вечност прекарана в съществуване без индивидуалност. Предпочитам да имам свой идеал, към който да се стремя и да получавам щастие или страдание, според стремежите и делата си. Нито преследвам щастието, нито имам причина да се страхувам от страданията. Ако не мога да бъда свободен тук и сега, никъде няма да мога да бъда свободен. Аз единствен държа съдбата си в своите ръце – не дяволът, не Бог, а аз.

И как можем да сме сигурни, че т.нар. „его-стремежи за духовно развитие“ не са отражение на духовното в човека? Та нали импулсът за духовно развитие идва именно отгоре и според това доколко умът (Манас) е в състояние да го възприеме, започва да му резонира? Да, вярно е, че се получава известно изкривяване и оцветяване с астрални багри, но пак умът е този, който трябва да различи илюзията на последните от реалността на идващото от Будхи, като в резултат на опита се развие качеството на различаването (вивека).

Аха, значи опитът и паметта са излишни, както и обективното знание, до което сме достигнали? Способността ни да обичаме, да мислим, да вярваме, да сме справедливи, да сме състрадателни, да сме силни и още куп неща какво са? Нещо външно от нас? Или вътрешни натрупвания, които никой не може да ни отнеме или унищожи? За това, дали натрупванията са духовни или само ги наричаме така вече писах.

Не знам доколко е правилно да казваме, че Антахкарана се изгражда, ако се водим от определението , че тя е нишката върху която като перли са нанизани духовните опитности от многобройните прераждания. След края на всяко прераждане Будхи абсорбира от Манас всички негови духовни натрупвания. И тук когато говорим за духовни натрупвания, става въпрос за истински духовни натрупвания, а не за илюзорни такива. До Будхи не може да достигне нищо илюзорно, просто защото между двете няма съответствие. Това дали ние си мислим, че дадени натрупвания са духовни, няма никакво значение – камъкът ще потъне във водата и няма да изплува на повърхността (т.е. нищо недуховно няма да достигне до Будхи). В определен момент след като принесе достатъчно натрупвания за Будхи, умът започва да се отъждистваво все повече с Него, отколкото с астралните желания и физическото си тяло.

Това, което беше наречено вътрешен човек, всъщност е Атма и Будхи. И двете са безличностни, но в същото време без Манас, не са самосъзнателни. Именно Манас, обединен с (а може да се каже и отразяващ) Атма и Будхи е висшия аз в човека. Тогава той осъзнава всичко, което е натрупал в Будхи през множеството си въплъщения и вече не се отъждествява с илюзорните желания и зависимости на астралния свят.