Jump to content
Порталът към съзнателен живот

ris_78

Участници
  • Общо Съдържание

    274
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

7 Следващи

За ris_78

  • Ранк
    Новодошъл
  • Рожден Ден 11/04/1978

Метод за Връзка

  • Website URL
    http://
  • ICQ
    0

Профил Информация

  • Пол
    Жена

Последни Посещения

10049 посещения на профила
  1. може би защото ми даде повече като реалност,макар че беше виртуална.....явно правя асоциации със сайта...ВП..ДИ
  2. Здравейте, имам въпрос ,който може би е малко абстрактен.Затова ще дам известни разяснения.Преди година на следващия ден се запознах с един човек.От тогава в живота ми настъпиха доста промени...за радост положителни.Все едно нещо се отприщи...когато сме си писали, се случваха доста повтарящи се неща всеки път след това .Имах дори сънища свързани с него,и дори видения по време на една медитация отново свързани с него,което по принцип за мен беше в първия момент дори стряскащо,защото не бях се сблъсквала с подобно изживяване..Виждали сме се за 15-20 мин. веднъж.Бих искала за зная ако е възможно какъв е смисъла на това познанство?Аз лично предполагам,че може би имаме някаква кармична връзка и е трябвало да изчистим някои неща... дали сме успели да го направим или това ще продължи през следващата година? Предварително благодаря.
  3. Въпрос на виждане.......Аз лично бих се стремила към това ,защото това ще ми даде възможности за много други неща....,един вид свобода от битовизмите.В голяма степен моето обяснение на тези стремежи за повечето хора са избиване на комплекси за малоценност,егото,изместване на нещата ,които наистина ни правят щастливи на по-заден план,защото те не са толкова показни и очевидни,а в повечето случаи се живее заради хората)))).Усмивката на задоволство слизайки от лъскава кола пред погледите на всички,не може да скрие всичко останало........Аз лично много рядко съм виждала преуспели хора, които да излъчват щастие и очите им да светят усмихнати и спокойни.......
  4. Даа,Диана май се приближи доста до моето усещане,за нещата. "отговорът е в развиване на вътрешната устойчивост или вяра в себе си, ако така ви харесва повече, както и вътрешната хармония. Като подпомагащо средство, това е развиването на чувствителност и разбиране /емпатия/ чрез наблюдателност на света около нас. Тогава не само при стереотипни, но и при съвсем нови и неочаквани ситуации ние ще запазим самообладание, ще реагираме разумно и адекватно." Дайте съвет как да се работи върху тези качества,за да може всеки да намери най-подходящия за него.Според мен това е важно за всички от нас,тъй като какво по-важно от това да надграждаме собствената си личност.Мисля ,че това са едни от изходните предпоставки за развитие на останалите ни качества,за да бъдат те константа ,а не да ги притежаваме само в някои ситуации ,а в други не.........
  5. Попаднах на темата,защото отново имам въпроси с нея.Отговорите някак си не успяха да ме удовлетворят и затова пускам нов пост.По-горе причините са маркирани и може би малко се е засегнал аспекта и със стереотипните реакции.Как практически ние можем да развием самоконтролът си и развием самообладанието си,в един вид непредвидими критични ситуации?
  6. В нас, извън нас.Понякога излизаме извън себе си,понякога нещо влиза в нас.....По-скоро всичко това е въпрос на настройка......... за щастие.
  7. Здравей ,мило момиче, радвай се ,че си стигнала до момента да искаш промяна-това е крачка напред.Всичко започва от някъде това е началото.Децата .....грижата за тях наистина от части изгражда характера,но дори да те правят щастлива никога не могат да ти дадат онова пълно щастие, към което се стремим.Както са те посъветвали развий вярата си тя е богатсво, от което можеш да черпиш сили винаги.Не се разтройвай от ситуацията, в която си изпаднала живота е низ от трудности ако можеш просто си промени гледната точка-приеми го като училище ,в което учиш своите уроци,разсъждавай върху всичко, което ти се случва,опознай хората,научи се да бъдеш мъдра,да прощаваш и то най-вече на себе си,най-лесно става ,когато бавно постигнеш желаната промяна,обичай всичко и всички дори ситуацията ,в която си изпаднала тя ще ти даде много опит и ще закали волята и силата ти. Важно е да си една спокойна и уравновесена майка. Децата усещат на интуитивно ниво когато майката е тревожна, а те се нуждаят от силна и уверена майка за да израстват и те силни и уверени личности. Цитирам това,за да ти дам един стимул и насока към какво да се стремиш.Освен това забелязах ,че си доста критична към себе си.Това е хем хубаво ,защото си поставяш високи летви,но е и опасничко, когато не усееш да ги преминеш-намери баланса.От друга страна не си явно толкова критична към другите.Защо се получава този двоен стандарт ???Помисли сериозно за това.Та да се върна към децата,след време когато видиш как твоята слабост в момента им се е отразила и с твоите тежки самоосъждания до къде ще стигнеш? Още нещо, чудя се защо си толкова саможертвена.Според мен има няколко варианта,а може би се преливат.Чувство за малоценост,доброта,желание да чуеш нещо добро за себе си или нещо което се крие в миналото ти..може да са много неща.Задавай си въпроса, когато посъпваш така защо го правиш наистина.Бъди наясно със себе си,това ще ти помогне да си по-наясно и с хората ,с които общуваш. А това за безмисленото бърборене определено ме накара да се усмихна.В поста ти нямаше нищо безсмислено.Като пишеш не пишеш безсмислено,а като говориш е безсмислено?Според мен си просто много емоционална и изживяваш много силно всичко.Не успяваш да овладееш емоциите си ми се струва по-вероятно.Успокой духа си.Дай му това, от което има нужда ти най-добре знаеш какво.Дори сигурно не подозираш колко красиви неща криеш в него,позволи им да се усмихнат .
  8. ris_78

    Кавалерството?

    Кавалерството- хихи ми кавалерство е с усмивка да подадеш ръка на "мадамата "дето слиза от автобуса и след това да направиш същото с бабето, което слиза след нея със същата усмивка.Все пак ,мъже, и тя е била някога млада,може би дори по-красива......нали духа е същия.Опитвали ли сте да си представите как е изглеждала на времето.Ако опитате ще се радвам на отзиви от експеримента,мисля че ще е приятно.Май сме обърнали всичко на пазарлък в живота,а и при това очакваме все да получаваме повече от колкото даваме, в което няма никаква логика.Има и страни размени "монети" които се употребяват в живота ,както може би е било винаги.Но все пак всичко е въпрос на начин на мислене ,на битие,усещане.Има хора,които са изживяли живота си сурово и без такива "глезотийки" и дори не са се замисляли за това....,нещата имат друго изразяване-уважение,респект и други неща.... ,но в никакъв случай мъжа не би имал нищо общо с джентълмен или кавалер.Може би най-силния подтик за такава постъпка е любовта към хората,тогава човек мисли за другия с известна чистота.
  9. Не мисля ,че има толкова рязка граница между духовното и материалното.Дори тя да изглежда такава в един мометн или от определена гледна точка всичко е толкова навързано и обвързано.Понякога точно материалното и впечатленията и същността му ни кара да успеем да достигнем до духовното.Понякога спомените от миналото за материални неща ни дават подтика да се обърнем към духовното след време.Поне за мен нещата натози етап стоят така и си задавам тогава въпроса, на кого да благодаря на този сблъсък с материята?Понякога материалната проява е проявление на духовна сила,което е доста добре,както и обратното.Нямам в предвид бг действителността в "онзи й смисъл"Да многообразието на проявленията на .....незная какво е точно,но го има.Да има и хора ,които са благословени и макар да живеят в материята не са от този свят ,но те са голяма рядкост и Божи дар.Всичко според мен е път към духовните неща ,а кой определя какво и как да се случи и защо точно така с мисля ,че определяме самите ние.В смисъл,че може би ние самите избираме къде точно в системата да се включим и кой да е от другата страна.Но това си е само моя хипотеза.
  10. Здравейте, Една приятелка има извънбрачна връзка ,която с течение на времето се е превърнала в капан, от който няма излизане.Физически и психически тормоз,заплахи достигнали до купуване на огнестрелно оръжие........,за самоубийство ,убийство.Помоли ме за съвет ,но не мисля ,че бих могла да и дам, защото нещата са доста деликатни и взривоопасни,а не мисля ,че имам необходимия опит и подготовка да дам какъвто и да е съвет в случая.Тази история продължава от година и половина,мъжът е с доста тежко минало,както и тя от части.Ако някой се заинтересува от случая и мисли ,че може да бъде полезен.....Ако имате въпроси ще отговоря на лични.Въздържам се от подробности поради известни съображения.
  11. От гледна точка на логиката, за лъжещият се предполага, че знае истината. В действителност познаването на истината и лъжата са несъвместими. Вкусът на плода се научава, когато го опиташ. Казано е: по делата, т.е. плодовете ще ги познаете. С истината и лъжата е същото. Даа това се доказва на практика.Както се казва пътят към ада е послан с добри намерения и колкото и да е красив и приятен дестинацията е ясна и не се променя.Та да не изместваме много темата до колко логиката ,мисълта,разума и т.н шесто чувство,желанията ни ни помагат да ги различим?На кое да се доверим когато те се противопоставят?До колко ни помагат и ни объркват или пречат?Даа по някога абсолютно добронамерено лъжата се опитва да направи реалноста приемлива и красива ,даваща шанса, който бихме искали,но до колко това е възможно?За мен лично лъжата е проява на слабост,обърканост и я приемам от части със съчувствие.
  12. А може ли да имаме доверие на човек, който ни лъже?Сигурно е възможно.По мои наблюдения хората се пристрастяват към лъжата и трудно се отказват от нея.И по някога толкова много искат да е реалност,че дори не намират нито разликата ,нито проблем в лъжата.Много е трудно да различиш в такива случаи лъжата...всичко е толкова логично и истинско .Но лъжата както са казали хората е късокрака.Ако не успееш да я различиш ще я настигнеш...ако искаш .
  13. ris_78

    Разводите

    При мен лично нещата се развиха отначало точно така.Видях преекспонирани всичките си лоши качества злоба,агресия,обвиненяване,слабост,сух материализъм,страх и каквото се сетите.Нищо не ме подмина.Но това не ми хареса,още по малко преспективата това да съм аз и за в бъдеще и всичко това да се насади в главиците на децата ни.....И започнах да търся начини да преодолея всичко това.Отначало нещата изглеждат почити невъзможни.............не е така.Не че съм изчистила всичко перфектно,но поне ми казаха че ме обичат.Аз си признах на себе си също ,че този човек също ще си го обичам по някакъв странен начин и нещата се подреждат.Сега изглеждаме страно и често ми задават въпроси,защо така,ама това било, онова било,да не би пак са се съберемПитат ме дори защо се държа толкова добре.....ами какво да ви кажа любовта не поражда омраза.За мен това си остава една голяма победа над себе си,по точно над лошата ми половина.Усилията си заслужават.Мир ,спокойствие,съчувствие,разбирателство и любов.Нещо като предай нататък.
  14. ris_78

    Разводите

    Диана е написала това, което мислех .Само искам да добавя,че когато има деца незамисимо дали има брак или не,да много е неподходяща думичката ,развода не приключва обвързването или раздялата.Може би създаването на поколение е доста по-голямо обвързване между двама души."души" това как звучи само .Да лабиринта предлага много пътеки, по които можем да минем ,но по важно е да стигнем там където трябва...с любов.
  15. ris_78

    Денят и нощта се борят

    За мен нещата стоят така,започна ли да се двуумя за нещо спирам да мисля толкова целенасочено за самия проблем,а по скоро за страховете си,за причините ,за мнението си по въпросите.Да трябва време независимо нощ или ден ,ставам внимателна към всички онези случайности които всякаш винаги съпътстват мисълта ни ,за да ни помогнат,предпазят,предупредят.Решението идва от самосебе си ......когато му дойде времето.Понякога бързо ,понякога бавно.Дано да разполагаш с време,а може би и в липсата на време има някаква загатка за откриване.Приятно пътуване в лабиринта.Усмихвайте се, важните неща са малко и ги имаме в себе си.
×