ris_78

Мого интересна е станала дискусията тук.Чак не знам откъде да започна.Аз съм крайно разсеян човек,а ми се налага да работя с пари.Никога не си броя рестото до ден днешен.В един момент ми се случи да върна по-малко ресто.И тогава ми изникна въпроса, че трябва да съм внимателна.Знам че е налудничаво,но предпочитам да не броя рестото.Може би има значение,почити съм сигурна,но се надявам да е за добро.Никой не знае,то счетоводителя на тея сметки е от необичаен университет.Имах в предвид, че понякога съм връщала и повече и съм се усещала по-късно.Каквото е зависело от мен съм правила да се поправят недуразуменията.Та от темата в другата-социализъм ,демокрация чесно да ви кажа аз лично не намирам много голяма разлика,просто условия, изпитания хората са си същите просто там е трябвало да се родят в това време.Кой строй е по-добър аз лично не мога да кажа, защото съм пристрастна и обвързана и с двата както повечето от вас.Единия се опитваше да убие човека като личност със сила,другия го прави по друг начин.Кой е по-добър?Кой е по-успял от тях в начинанието си?Понякога човек живее живота си някак си безучастно,но дори в това има огромен смисъл,поне за мен.Толкова колкото и да живее, контролирайки това което зависи от него.За да стане това, което ще стане след време.По скоро важното е това тълкувание и разбиране на нещата, което се случва в главите ни.Най-важното може би е човек да вярва.Да дори на джебчия,ако вярата ни е силна стават чудеса.Аз вярвам в това.А понеже все пак сме хора и е нормално,се и съмняваме,и че другия не е достатъчно добър. Това не ми се коментира.Желая на всички ви много любов и сила ,защото ще ни е нужна.

От известно време наблюдавам впечатленията и реакциите си спрямо противоположния пол.Сбъсках се с нещо много интересно, на което още нямам отговор.Стигнах до извода конкретно за себе си,че физическото привличане не робува нито на физически данни,нито на определени качества на другия или впечатления.За сега най-логичното обяснение за мен като причина остава астрологията.От друга страна се замислих какъв е смисъла.Да разграничаваме същността на нещата?Да спомага да се насочат събитията към определено развитие на отношенията?И още много въпроси.Ще се радвам ако някой хвърли известна светлина по въпроса или поне изкаже мнение.

Понякога нашето разсъждение,може да зависи от това на каква вълна сме днес.Цялостта на мисълта може би търсим.Понякога като разглеждам някой форум имам чувство ,че 10 човека са ми спестили писането и са ме улеснили с точното формулиране на нещата.

Понякога нашето разсъждение,може да зависи от това на каква вълна сме днес.Цялостта на мисълта може би търсим.Понякога като разглеждам някой форум имам чувство ,че 10 човека са ми спестили писането и са ме улеснили с точното формулиране на нещата.

Весела Коледа на всички.И дано с помощта на всички приятели , и близки по душа хора ,общувайки ,давайки си сила да се преборим с препядствията намерим пътя който да ни доближим до Бога.

Въпрос на виждане.......Аз лично бих се стремила към това ,защото това ще ми даде възможности за много други неща....,един вид свобода от битовизмите.В голяма степен моето обяснение на тези стремежи за повечето хора са избиване на комплекси за малоценност,егото,изместване на нещата ,които наистина ни правят щастливи на по-заден план,защото те не са толкова показни и очевидни,а в повечето случаи се живее заради хората)))).Усмивката на задоволство слизайки от лъскава кола пред погледите на всички,не може да скрие всичко останало........Аз лично много рядко съм виждала преуспели хора, които да излъчват щастие и очите им да светят усмихнати и спокойни.......

Има толкова важни неща в живота на човек, че е трудно да бъдат степенувани по важност. Лошите навици например, които имаме и понякога виждаме след като сме извършили нещо сякаш в полусънно състояние. Или нещо предизвика в нас да изригне вулкан от чувства, който ни помита. Та дори плясвайки детето извършило нещо нередно. След някаква наша посъпка съжаляваме, когато тя не съответства на това което искаме да е или разбирането ни за правилно.

Самоконтролът в голяма степен ни предпазва. Секундите, в които решаваме как да постъпим. Това което ни се случва не можем да контролираме на 100%, но поне това което зависи от нас...

Как да развием самоконтролът си?

Не знам до колко той е овързан с нас самите като воля, сила на духа и качества на характера и от къде да започнем. Бих искала да му предам особенна важност, защото в голяма степен това оказва голямо влияние върху това какво ни се случва-това което ние сами предизвикваме да ни се случи.

Здравей ,мило момиче,
радвай се ,че си стигнала до момента да искаш промяна-това е крачка напред.Всичко започва от някъде това е началото.Децата .....грижата за тях наистина от части изгражда характера,но дори да те правят щастлива никога не могат да ти дадат онова пълно щастие, към което се стремим.Както са те посъветвали развий вярата си тя е богатсво, от което можеш да черпиш сили винаги.Не се разтройвай от ситуацията, в която си изпаднала живота е низ от трудности ако можеш просто си промени гледната точка-приеми го като училище ,в което учиш своите уроци,разсъждавай върху всичко, което ти се случва,опознай хората,научи се да бъдеш мъдра,да прощаваш и то най-вече на себе си,най-лесно става ,когато бавно постигнеш желаната промяна,обичай всичко и всички дори ситуацията ,в която си изпаднала тя ще ти даде много опит и ще закали волята и силата ти.

Важно е да си една спокойна и уравновесена майка. Децата усещат на интуитивно ниво когато майката е тревожна, а те се нуждаят от силна и уверена майка за да израстват и те силни и уверени личности.

Цитирам това,за да ти дам един стимул и насока към какво да се стремиш.Освен това забелязах ,че си доста критична към себе си.Това е хем хубаво ,защото си поставяш високи летви,но е и опасничко, когато не усееш да ги преминеш-намери баланса.От друга страна не си явно толкова критична към другите.Защо се получава този двоен стандарт ???Помисли сериозно за това.Та да се върна към децата,след време когато видиш как твоята слабост в момента им се е отразила и с твоите тежки самоосъждания до къде ще стигнеш?
Още нещо, чудя се защо си толкова саможертвена.Според мен има няколко варианта,а може би се преливат.Чувство за малоценост,доброта,желание да чуеш нещо добро за себе си или нещо което се крие в миналото ти..може да са много неща.Задавай си въпроса, когато посъпваш така защо го правиш наистина.Бъди наясно със себе си,това ще ти помогне да си по-наясно и с хората ,с които общуваш.
А това за безмисленото бърборене определено ме накара да се усмихна.В поста ти нямаше нищо безсмислено.Като пишеш не пишеш безсмислено,а като говориш е безсмислено?Според мен си просто много емоционална и изживяваш много силно всичко.Не успяваш да овладееш емоциите си ми се струва по-вероятно.Успокой духа си.Дай му това, от което има нужда ти най-добре знаеш какво.Дори сигурно не подозираш колко красиви неща криеш в него,позволи им да се усмихнат .

Не мисля ,че има толкова рязка граница между духовното и материалното.Дори тя да изглежда такава в един мометн или от определена гледна точка всичко е толкова навързано и обвързано.Понякога точно материалното и впечатленията и същността му ни кара да успеем да достигнем до духовното.Понякога спомените от миналото за материални неща ни дават подтика да се обърнем към духовното след време.Поне за мен нещата натози етап стоят така и си задавам тогава въпроса, на кого да благодаря на този сблъсък с материята?Понякога материалната проява е проявление на духовна сила,което е доста добре,както и обратното.Нямам в предвид бг действителността в "онзи й смисъл"Да многообразието на проявленията на .....незная какво е точно,но го има.Да има и хора ,които са благословени и макар да живеят в материята не са от този свят ,но те са голяма рядкост и Божи дар.Всичко според мен е път към духовните неща ,а кой определя какво и как да се случи и защо точно така с мисля ,че определяме самите ние.В смисъл,че може би ние самите избираме къде точно в системата да се включим и кой да е от другата страна.Но това си е само моя хипотеза.

Не мисля ,че има толкова рязка граница между духовното и материалното.Дори тя да изглежда такава в един мометн или от определена гледна точка всичко е толкова навързано и обвързано.Понякога точно материалното и впечатленията и същността му ни кара да успеем да достигнем до духовното.Понякога спомените от миналото за материални неща ни дават подтика да се обърнем към духовното след време.Поне за мен нещата натози етап стоят така и си задавам тогава въпроса, на кого да благодаря на този сблъсък с материята?Понякога материалната проява е проявление на духовна сила,което е доста добре,както и обратното.Нямам в предвид бг действителността в "онзи й смисъл"Да многообразието на проявленията на .....незная какво е точно,но го има.Да има и хора ,които са благословени и макар да живеят в материята не са от този свят ,но те са голяма рядкост и Божи дар.Всичко според мен е път към духовните неща ,а кой определя какво и как да се случи и защо точно така с мисля ,че определяме самите ние.В смисъл,че може би ние самите избираме къде точно в системата да се включим и кой да е от другата страна.Но това си е само моя хипотеза.

Не мисля ,че има толкова рязка граница между духовното и материалното.Дори тя да изглежда такава в един мометн или от определена гледна точка всичко е толкова навързано и обвързано.Понякога точно материалното и впечатленията и същността му ни кара да успеем да достигнем до духовното.Понякога спомените от миналото за материални неща ни дават подтика да се обърнем към духовното след време.Поне за мен нещата натози етап стоят така и си задавам тогава въпроса, на кого да благодаря на този сблъсък с материята?Понякога материалната проява е проявление на духовна сила,което е доста добре,както и обратното.Нямам в предвид бг действителността в "онзи й смисъл"Да многообразието на проявленията на .....незная какво е точно,но го има.Да има и хора ,които са благословени и макар да живеят в материята не са от този свят ,но те са голяма рядкост и Божи дар.Всичко според мен е път към духовните неща ,а кой определя какво и как да се случи и защо точно така с мисля ,че определяме самите ние.В смисъл,че може би ние самите избираме къде точно в системата да се включим и кой да е от другата страна.Но това си е само моя хипотеза.

Аз мисля, че всеки здравословен проблем, указва за известна дисхармоничност в човека като цяло. Специално проблемите със зъбите могат да се свържат в психологически и ментален план с проблеми, свързани с вземането на решения.

Развалянето на зъбите зависи от храненето и хигиената, разбира се, но това не е определящо. По-скоро се получава по време на продължителен период на нерешителност или когато човек се чувства затруднен да анализира нещата и да вземе необходимото решение.

В тази връзка и коментара на Буболече, че се развалят по време на стрес - също е вярно и точно по същата причина: човек обикновено е стресиран, когато е принуден да взема решения при необичайни обстоятелства, не е сигурен дали взема правилно решение и т.н.

А проблемите с венците показват неспособност да изпълните своите решения. Ако кървят - значи не изпитваме радост от решенията, които вземаме.

По развалените зъби според мен не може да се съди категорично за други здравословни проблеми.

На мен самата зъбите ми се разваляха най-много като дете до прогимназията включително - тогава по много причини наистина бях безкрайно нерешителна. След това вече започнах да си правя по една пломба средно на 10 години, но затова пък периодично имам проблеми с венците

Дано да съм била полезна.

При мен лично нещата се развиха отначало точно така.Видях преекспонирани всичките си лоши качества злоба,агресия,обвиненяване,слабост,сух материализъм,страх и каквото се сетите.Нищо не ме подмина.Но това не ми хареса,още по малко преспективата това да съм аз и за в бъдеще и всичко това да се насади в главиците на децата ни.....И започнах да търся начини да преодолея всичко това.Отначало нещата изглеждат почити невъзможни.............не е така.Не че съм изчистила всичко перфектно,но поне ми казаха че ме обичат.Аз си признах на себе си също ,че този човек също ще си го обичам по някакъв странен начин и нещата се подреждат.Сега изглеждаме страно и често ми задават въпроси,защо така,ама това било, онова било,да не би пак са се съберемПитат ме дори защо се държа толкова добре.....ами какво да ви кажа любовта не поражда омраза.За мен това си остава една голяма победа над себе си,по точно над лошата ми половина.Усилията си заслужават.Мир ,спокойствие,съчувствие,разбирателство и любов.Нещо като предай нататък.

Диана е написала това, което мислех .Само искам да добавя,че когато има деца незамисимо дали има брак или не,да много е неподходяща думичката ,развода не приключва обвързването или раздялата.Може би създаването на поколение е доста по-голямо обвързване между двама души."души" това как звучи само .Да лабиринта предлага много пътеки, по които можем да минем ,но по важно е да стигнем там където трябва...с любов.

„Идете в Галилея“. Думата Галилея показва най-високото състояние, което всеки човек може да има на земята. Тази дума означава едно вътрешно разбиране. Сега ние оставаме материалните работи, като второстепенни. Колко голямо трябва да бъде тялото на човека? Колко богат трябва да бъде човек? Колко учен трябва да бъде човек? Ние виждаме, обаче, че всички хора, и учени, и прости, и богати, и бедни, всички умират еднакво. В края на краищата никой нищо не занася със себе си. Богатството, учеността, това са временни пособия, с които хората си служат. Свободата, която хората търсят отвън, не е истинска свобода. Свободата е отвътре. Всички хора трябва да търсят онази свобода, която е поставена у тях вътре, която им е дадена като заложба. Не е въпрос за онази свобода, която те могат да си извоюват. Защо? – Защото ние виждаме, че досега хората все свободата си извоюват, но все още не са освободени.

Казвам: Има две разбирания в света. Едното разбиране е временно, а другото – вечно, постоянно. Някой казва, че човек трябва да държи на своето разбиране. Прав е той, не е нужно всички хора да имат еднакви разбирания. Разбиранията на хората се определят от степента на техните съзнания. Казва се, че човек трябва да има духовни разбирания. Въпросът не е за духовните разбирания на хората. Духовното разбиране подразбира съдържанието на нещата, а смисълът на живота седи в онова съдържание, което човек може да приложи...


...Всеки трябва да знае, че е дошъл на земята с една строго определена цел. Кое е най-важното за човека? – Да намери защо е изпратен на земята и да свърши дадената му работа. Казвате: Ама аз съм свободен. – Да, ти си свободен, но за да работиш. – Какво трябва да работя? – Ти трябва да работиш онази работа, която ти е дадена. Ще кажете. – Отде да знаем каква работа ни е дадена? – Всеки човек знае каква работа му е определена да извърши. Птиците знаят да хвъркат, рибите знаят да плават, а човек знае да мисли. Има работи, които хората сгрешават. Не че не знаят. Те знаят какво им е дадено да свършат, но има неща, които те не знаят. Запример, хората нямат понятие за онези възвишени същества, които са създали вселената. Те нямат понятие за онези възвишени инженери, които са създавали земята и които днес я карат да върви. Учените хора казват, че слънцето привлича земята, а слънцето пък се привлича от друго някакво слънце. Значи, съществува едно кръгообръщение. Да, съществува един разумен свят, в който по-високото съзнание ограничава по-низкото. Навсякъде трябва да съществува този закон: Висшето да ограничава низшето. Следователно, успехът на човека зависи от подчиняване на нисшето му съзнание на висшето в него. Всичкото нещастие на човека седи в това, когато висшето му съзнание се подчинява на нисшето. Ние можем да разрешим този въпрос практически по следния начин. Човек трябва да влезе в себе си, да познае какъв е Божественият план, какво му е дадено да свърши. Дойде ли до това положение, той никога няма да бъде в стълкновение с висшето в себе си. Представете си, че един баща има десет сина. Първият от тях е станал учен, а последният не е придобил никакво знание. Де е погрешката? У кого е вината? Причината за това се дължи на възможностите, които съдържат всеки от тях и които могат най-разумно да използува. От десетте сина всеки ще развие своите способности дотолкова, доколкото е могъл да използува възможностите в себе си за тяхното развитие. Значи, всеки е постигнал повече или по-малко, според степента на своето съзнание...

...И тъй, като ви говоря за вътрешната свобода, разбирам единението за изпълнението Волята Божия при тези условия, при които сега се намирате. Запример, някой казва: Защо съм дошъл при тези бедни условия? Казвам – който иска да разбере живота, той трябва да го приеме такъв, какъвто му е даден. При този живот, който ви е даден, при онова, което е вложено у вас, седи разрешението на вашия живот...

Христос казва: „Идете в Галилея“. Той казва на учениците си: Вие видяхте онзи опит, който направих. Ще знаете, че и вие ще минете по същия път, по който и аз минах. Никой няма да се освободи от този път, но той трябва да бъде герой – геройски да умре. Човек трябва да умре като герой. И тогава животът придобива друг смисъл заради него. Днес от всички хора се изисква геройство във всички области на живота. И в материалния свят се иска герои, и в духовния, и от умствения свят. Това са три свята, свързани в едно. Защо? Защото материалното богатство е резултат на умственото богатство на човека. И духовното богатство зависи пак от ума на човека. И добрите постъпки на човека пак зависят от неговия ум. При сегашните условия хората искат да избегнат страданията. И възпитанието на човечеството върви все в това направление. Казвам: Никога не избягвайте страдания, които сам си създал, за които сам си причина. Ако искаш да избегнеш страданията, не трябва да грешиш – нищо повече. Веднъж си направил една погрешка, бъди герой да я изправиш...

„Идете в Галилея и там ще ме срещнете“. Сега и на вас казвам: Приложете учението на онази беззаветна Любов, не да се проповядва само на думи, но и да се живее. Всеки човек, който е дошъл до това учение, той ще върви в света и ще знае причините, защо съществуват нещастията. Този човек е в състояние да се оправи с всички мъчнотии.
Идете в Галилея

Зарадвах се на предстоящото изпитание........зареди ме с енергия и настроение.Никога до сега не съм се чувствала така и на това се зарадвах.

В този ред на мисли,не става ли човек по -добър ,когато е обичан и обича?Сраха от загубата на това усещане за щтастие и пълнота понякога поражда ревност.Страха от загубата на проявлението на Божествената любов,до която сме се докоснали,а не сме сигурни ,че ни принадлежи,че я заслужаваме или можем да я притежаваме...завинаги.

Не мисля ,че майка отглеждаща детето си сама ще се справи по-добре или по-лошо от семейство.Това е въпрос на гледни точки.За мен е въпрос на тесто и много случайности при ферментация и печене.Понякога един хляб е по-вкусен от блудкав сладкиш с много яйца и мляко.Няма невъзможни неща.Въпроса по-скоро е на каква цена? И понеже не можем да погледнем в бъдещето не знаем точно.А горещия стол, за който гонвори Вики се включва на високо напрежение не когато порасват децата,защото дори на 3г. мислят толкова логично и имат безупречна памет и задават много въпроси,на които помнят и разказват отговорите,размишляват над тях.Дори повече от нас.Просто човек се опитва да вземе най-правилното решение което МОЖЕ в дадения момент.

Здравей,момиче,
аз подкрепям гореказанато на сто процента.Изпадала съм в тази ситуация.Учих,завърших.И в момента това което съм учила от части ми помага.Ето след доста време в момента съм на 31 малко по малко започнах да се занимавам с това което съм искала ,макар че малко любителски и въпреки това ме удоволетворява толкова много колкото никой друг успех, който съм постигнала.Никога не съм осъзнавала явно колко е важно това за мен,докато не започнах да го правя.И аз като теб се захващах за кратко с много неща,и съм била добра, не посредствена.Но това не ме удоволетворяваше по никакъв начин независимо от одобрението,нищо не можеше да ме задържи.А семейството ме ме упрекваше ,че съм несериозна.Но от сегашния момент оценям нещата по различен начин.Просто така е трябвало да се случи,сега е трябвало да се случи за да мога да оценя нещата точно по този начин,макар че никога няма да се занимавам с това професионално пак изпитвам неописуемо удоволетворение и пълнота.А семейството ти - никого няма да обича повече от теб, повярвай ми.Да ти дам съвет не мога ,защото не зная как ще се развият при теб нещата.Щом си във този форум значи вярваш в нещо повече от живота,затова ще ти кажа само едно слушай сърцето си то знае всичко ,но трябва да си прекалено тиха,сдържана и разумна за да разбереш какво ти казва.А отговора с какво искаш да се занимаваш може и сега да го знаеш просто да ти се струва невъзможен поради някаква причина.Аз моя винаги съм го знаела.Дори на времето бях тръгнала по този път ,но ме спряха.И за това не съжалявам и не обвинявам вече никого защото нещата се подредиха по някакъв странен ,но най-добрия за мен начин. Желая ти светъл път и много любов.

Мисъл за деня - 27 декември
Когато минавате от един свят в друг, като мислите за Бога, казвате: „Аз не се интересувам от светския живот, няма да се интересувам." Но аз се интересувам не от светския живот, интересувам се от духовния живот, интересувам се и от Божествения живот - за мене е еднакъв. Бог е и на Земята, и в духовния свят. За мене всичките светове, които Бог е създал, са еднакво ценни и еднаква цена им давам.
Ще ви се изявя

Молитвен наряд за всеки ден:

Добрата молитва
Псалом 91
Псалом 23
Господнята молитва
Да се прослави Бог... – формула


Молитвен наряд за понеделник:

Благослаяй - №8 от "Духът Божий"
Молитва на царството
Псалом 143

Познавам тази общност доста от близо и ще ти отговоря Шайнинг стар.Образованието до 8 клас би трябвало,да е абсолютно задължително,така държавата създава хора,които не могат дори да прочетат закона ,който трябва да спазват и ред други основания за това има.Майката като не научи да се храни детето с лъжица,да се сърди ли ,че то се храни с ръце от манждата й и капе навсякъде,а тя трябва да чисти?Има и още един вариант,когато майката го храни докато е жива, за да не се капе детето!-това е българския вариант.Законите се създават от държавата и целта им е да предотвратяват девиантното поведение на хората ,които нямат реална преценка за последствията от действията си,което вреди на самата държава,на гражданите и на самия извършител.Защо няма подсъдими ромки и роми,които имат деца на по 15-16 години...това е закон?На шестнадесет доколко си зрял за да вземеш такова решение?Тялото ти не е готово за това.Психиката ти не е готова за това.Затова е подсъдимо.Мислиш ли в преспектива от порядъка на 5-10 години?Можеш ли дасе грижиш за себе си?Как ще научиш детето си да се грижи за себе си като ти самия не умееш и си дете?Това не е избор за повечето от тях.Това е смисъла и на самия закон...до 16,до 18 и над 18.Защо не се отнемат децата на роми не се грижат адекватно за децата си докато това се промени и да им се спират соц. помощи?Та ако трябва,да се отнемат и да се дават за осиновяване,ако има достатъчно основателни причини за това.Няма как да стане семейство, което цял живот живее от соц.помощи и почити не излиза от"махалата" да приучи детето си,че то трябва да работи,да си плаща данъците и т.н.,а не да се ожени на 14 и да създаде свое копие с всичките негативи.Как да води нормален ,пълноценен живот?Това е омагьосан кръг, който трябва да се прекъсне.Не да се раждат недоносени деца,деца с увреждания, което е много често при ромите,неможещи дори да се грижат за себе си.Познавах едно ромче в такова положение,живота му беше много сложен и труден.Понякога говореше ,че иска да се самоубие.Почина поради неадекватни грижи от страна на семейството му относно здравето му и ХРАНАТА,побои и т.н.А бащата се разполагаше със средствата и помощтта.В цивилизована,хумана и справедлива държава,която следи за реда ли живеем?Това са фактите,ако мислите ,че са приемливи.Няма да намесвам и българите,защото към тях държавата проявява същото безхаберие.И всичко това е в тежест на самата държава,респективно на нас.Няма логика да е така.

Интеграцията на ромите е в голяма степен задължение и функция на държавата.Ще обясня и защо.Защото тя държавата разполага с инструментариума, който може да въздейства по различни начини.Аз ,вие може да опитваме в някакъв частен случай да интегрираме някого или той да се интегрина,но това не е валидно за масата.Това е държавна политика,ромите да си останат роми в негативния смисъл на думата.И българите да слезнат до образоваността на ромите.Както ние разбираме причините това да се случва,така и управляващите ги разбират и то доста по детайлно.И знаят какви са последснвията от действията си,към които се стремят умишлено.Хайде отговорете си на въпроса,ако вие бяхтие държавата щяхте ли да изплащате помощи ,които се равняват на една работна заплата на една ромка?Отделно помощи за отопление,за ученик?Не разбира се.Гарантирано това положение няма да се промени още години,докато този манталитет се поддържа изкуствено.Не е вярно ,че ромите са глупави и неспособни.Виждала съм роми, които за няколко години работа в чужбина са се променили до неузнаваемост.Изглеждащи ,разсъждаващи и говорещи като образовани хора,макар че не са,макар еденици ,но не един.За мен нещата стоят по този начин.Ако те поставят в ситуацията да те принуждават да живеш по определен начин,какъв е щанса ти да направиш правилен и добър избор за себе си дори,и до колко това е съобразено с твоето желание как да живееш?Турците по отдалечените и обезлюдени селища,също не са в кой знае колко по завидно положение.С единствената разлика,че при тях религията успява да задържи моралния упадък в общността им.Може би съм крайна,каквато е и истината.Да дадеш апартамент,ма човек който е живял в гората и в дограмата вижда дърва за огрев,не е ли равносилно да си пуснеш детето на 3г. до огнището с пачка банкноти без да го наблюдаваш и после да се гордееш ,че си му дал пари за харчлък, и да се сърдиш ,че то ги изгорило?

Дълъг беше моят път до тебе,
търсеше те цял живот почти
и през тъжни срещи лъкатуши,
на които идваше не ти.
И догдето стигна твоя поглед,
сенки прекосих и шум нелеп,
но през себе си пропущах само
чисти тонове - заради теб.
Аз изплаках всяка твоя ласка,
браних я преди да се роди
и отглеждах срещата ни бъдна
търпеливо в своите гърди.
Дълъг беше моят път до тебе,
толкоз дълъг, че когато сам
ти пред мене най-подир застана,
теб познах, но себе си - едвам.
Бях от мъките така прозрачна -
чак до дъно да ме прочетеш.
Бях от тържество така безкрайна
че ти трябваше при мен да спреш.
Дълъг беше моят път до тебе,
а за кратка среща ни събра.
Ако знаех... Щях отново този
дълъг път до теб да избера.

Блага Димитрова

Дълъг беше моят път до тебе,
търсеше те цял живот почти
и през тъжни срещи лъкатуши,
на които идваше не ти.
И догдето стигна твоя поглед,
сенки прекосих и шум нелеп,
но през себе си пропущах само
чисти тонове - заради теб.
Аз изплаках всяка твоя ласка,
браних я преди да се роди
и отглеждах срещата ни бъдна
търпеливо в своите гърди.
Дълъг беше моят път до тебе,
толкоз дълъг, че когато сам
ти пред мене най-подир застана,
теб познах, но себе си - едвам.
Бях от мъките така прозрачна -
чак до дъно да ме прочетеш.
Бях от тържество така безкрайна
че ти трябваше при мен да спреш.
Дълъг беше моят път до тебе,
а за кратка среща ни събра.
Ако знаех... Щях отново този
дълъг път до теб да избера.

Блага Димитрова

Дълъг беше моят път до тебе,
търсеше те цял живот почти
и през тъжни срещи лъкатуши,
на които идваше не ти.
И догдето стигна твоя поглед,
сенки прекосих и шум нелеп,
но през себе си пропущах само
чисти тонове - заради теб.
Аз изплаках всяка твоя ласка,
браних я преди да се роди
и отглеждах срещата ни бъдна
търпеливо в своите гърди.
Дълъг беше моят път до тебе,
толкоз дълъг, че когато сам
ти пред мене най-подир застана,
теб познах, но себе си - едвам.
Бях от мъките така прозрачна -
чак до дъно да ме прочетеш.
Бях от тържество така безкрайна
че ти трябваше при мен да спреш.
Дълъг беше моят път до тебе,
а за кратка среща ни събра.
Ако знаех... Щях отново този
дълъг път до теб да избера.

Блага Димитрова