Уча се, Донче, уча се и лимона да превръщам в лимонада с любов, търпение и вяра, която да ми действа разхладително и ободрителна, може би отрезвяващо. Уча се да творя и където мога да помагам за превръщането на хаоса в ред, но не онзи - в стройните редички, а в хармонично, пропорционално, красиво, пеещо съществуване. И това състояние да не идва отвън навътре, макар че понякога е нужна и хармонизация отвън, но се опитвам да се центрирам и ако от моята глина е излязла крива вазичка да й намеря мястото в живота си, защото тя е прозлязла такава по волята Божия и такава, каквато е, е съвършена. Божията воля е винаги моята воля, но не винаги го знам, защото не винаги успявам да надникна отвъд. Понякога се получава, понякога - не. Има моменти, когато се сливаш със света и с живота и изобщо не се замисляш правилно ли постъпваш, защото дори това да ти причинява страдание, болка, дискомфорт, знаеш, че така трябва да бъде и че за теб това е оптималния път, начин, дал си най-доброто от себе си. Когато те посети онова спокойствие и мир, независимо от обстоятелства и хора, знаеш, че си на прав път. Винаги си на правия път, всъщност, освен ако това не си ти.
И взимаш ново парче глина и знаеш, че отново ще дадеш най-доброто от себе си.
Днес мога толкова. Утрето не е обещано никому, но ако го има знам, че ще се приближа още до...., защото така искам аз, а такава е и волята Му. Той/Тя иска да успявам и да се приближавам все повече и повече до себе си, до тях, до истината...
Не стреляйте по пианиста! ТОЙ ТОЛКОВА МОЖЕ днес.