Елизион

Включването на мисълта и обличането й в думи е включване на менталното тяло. Без него - накъде. Всъщност без което и да е. Хармонизиране, работа на всички нива. Къде остана: "В началото бе словото"? Нали това е творческият импулс, който задвижва процеса на сътворение и затова е добре да се борави само с положителни утвърждения. По този начин СЪТВОРЯВАМЕ живота си, личната си действителност, но е задължително да се осъзнае, че поемате отговорност за думите си и рано или късно това, което визуализирате и фокусирате, се случва. Ако това, към което се стремите /а то винаги е облечено в думи или мисли, дори без да го правите съзнателно/, е в хармония с вашето, нашето развитие, с волята Му и т.н., всичко става естествено, без усилие и напрежение.
aratron Луиз Хей има 6 книги издадени тук. Докосването на 5 чакра - да, за да си в синхрон, т.е. на една честота с нея. Оттам излизат желанията и застъпването, заявяването на собствената личност. Много често при използването на утвържденията почти веднага се появяват проблеми с гърлото на физ.ниво. А когато един орган е болен, трябва да му изпратим любов. Докосвайки го - отдаваме от собствената си енергия.
Нужна е практика като с всяко нещо. Молитвите на Лазарев също са много силни. Те изместват внимание от всяка привързаност. Ог Мандино в "Най-великия търговец" дава 10 правила, които са просмукани с Любов и Отговорност. С годините разбрах, че първоначално стриктно се придържаш към думичките, после започваш да ги променяш, а накрая започваш да пишеш собствените си изречения. Неотменна и неотлъчна остава "Отче наш". Опитвам да уча и други молитви.
Имам едно тълкуване на "Отче наш" по Едгар Кейси. Ако ви е интересно ще го намеря. И още нещо - в една от книгите на Лиана Антонова й беше даден оригиналният текст на молитвата за нас. Тя започваше "Татко наш.." Нататък не се сещам. Мога да я открия и нея.