И если это так, то что есть красота, и почему ее обожествляют люди? Сосуд она, в котором пустота, или огонь, мерцающий в сосуде? - учихме го в училище едно време. Уви, не мисля, че има общо между вътрешната и външната красота, дори наопаки, специалните хора Бог е предпазил с неатрактивна опаковка от консуматорите, които нямат рецептори да видят стойността отвъд опаковката. Не казвам, че е лошо да си красив, в това е поезията на живота - младостта, красотата, но все пак, това не е най-важното, и не то определя стойността на човека, а същността му, а който се влюбва заради опаковката, е нещастен комплексиран и зомбиран от медиите човек. Уви, много хора в България са така, особено това се отнася за мъжкия пол, и това определено разваля вкуса на живота. защото колкото и да си красив в момента, си даваш сметка, че това е преходно, и какво ще се случи след 10 год., когато човекът, когото ти си избрал за твой партньор и баща на децата ти, да речем, те предаде заради своите комплекси? Изобщо, когато красотата е резултат на вдъхновение и желание да дадеш на живота жизненост и мечти, е най-хубавото нещо, когато е следствие от страха, че ще останеш извън прожекторите, и те кара постоянно тревожно да се взираш в огледалото и постоянно да дялкаш нещо по себе си, което си е една себеомраза, е едно от най-лошите неща, защото то те кара да се чувстваш зле.