Явор

Ами аз доста съм си мислил над това понятие, понеже много хора твърдят че онова или другото е истината а двете в крайна сметка си противоречат, а истината според мен не може да е противоречива. После се сетих нещо за самата дума на немски език думата за "е" е "ист" (ist) на английски е "из" (is), а в самвият български език има остаряла форма "то|ест" (това е). Така стигнах до предположението, че истина е това което е. Както го описаха по-горе "обективна реалност". Въпроса е там, че всеки вижда различни неща, според това какво го засяга и къде се намира, тоест има своя си субективна истина(реалност). Собствената истина се явява парченце от общата. И като питаме някого за съвет това не значи че той знае повече от нас. Значи само че сме го попитали за неговото парченце. Ако схванем единността между две истини и извлечем общия принцип няма да се налага да помним и двете, а само заключението, което ще ни служи в двойно повече случаи. Това обаче много упорито не се прави и е създадено правило да се предоверяваме на хора като нас и да вярваме сляпо само на конкретни същества, което надявам се се сещате, че означава проява на йерархия - триене, липса на любов и куп други неприятни последствия.
Истината често се представя така все едно че нещата са едностранни, което си е чиста проба лъжа. Можете да боядисаме една топка половината синя, другата половина жълта и да питаме този, който е откъм синята страна за цвета й, той директно ще ни отговори, че топката е синя, от срещуположната страна човек би ни казал, че топката е жълта, ако попитаме някой, за който топката е точица в далечината, тя ще е зелена а ако загасите осветлението топка може и да няма или пък тя да няма цвят и на практика никой от наблюдателите няма да ни е излъгал. Ще се излъжем самите ние ако приемем само един вариант за верен без да се замислим защо и как ги има останалите.
Многото парченца истина се блъскат и влизат в конфликт, което ги прави да изглеждат нереални, малки и незначителни след сблъсъка с по-големи парченца. Често хората при сблъсъка с по-голямо парче истина скачат от едното на другото защото там ще се чувстват по-сигурни. Това прави например религията, дава една доста голяма бройка истини, за да предотврати по-нататъшни болезнени сблъсъци , обаче целта на човек, който иска да постиге липса на сблъсъци би следвало да е да съедини в съзнанието си всичките малки парченца истина и да ги подреди сам така, че да няма сблъсък помежду им, а те да му служат. Иначе казано - да живее само според всеобщите истини.