Добромир

Предния път прегледах текстовете набързо и не обърнах внимание на един важен детайл - тя пие тежки медикаменти! Това с хапчетата определено променя нещата! Обикновено при разтоварване действието им се усилва, а също и страничните им ефекти. Може да се намалят дозите, но дали тя ще прецени правилно? Май че в конкретния случай това не много тежко по принцип разтоварване следва да се прави под непосредственото ръководство на опитен специалист; не е нужно непременно в заведение, където нещата много стръмно се оскъпяват, но да се консултира редовно по телефон или мейл, би било добре... Така поне мисля въз основа на своя опит и на доста много пациенти. Защото после по-трудно се оправят последствията от някои грешки. Човек може и да си мисли, че е готов сам да се справи, но далеч не винаги е така...

Чел съм Закона на Станков и съм си кореспондирал с него. Мисля, че като цяло е прав, макар че теоретичното изложение може да бъде и по-удачно; все пак практическите изводи не е достатъчно да са общоориентировъчни, а конкретни, знам че това е трудно и иска много работа. Не знам дали още работи по тези въпроси, това беше преди години... А иначе хората са така настроени, че са готови да дадат мило и драго за пари, власт или страст, но не и за здравето си - там искат да стане по лесната и бързата процедура - това е първичният момент, от който се възползват фармацевтичните компании. И все пак, дори да е възможно всичко да се оправи изцяло без лекарства и операции, това изисква съвсем друга нагласа и подготовка и при хората, и при лекарите. В момента все още се налага понякога и лекарствено, и оперативно въздействие. Но е съвсем реалистично според мен те да бъдат оставени за ония 10-15%, където е трудон да се предложи действена и по-безвредна алтернатива. Останалите 85-90%, от случаите, когато се прибягва до тези методи, със сигурност има далеч по-безвредни и едновременно трайно ефективни природни и духовни методи.

Истинските причини са доста неясни, дори за посветилите се да ги търсят. Все пак, доколкото поне някои изглеждат неоспорими, съгласен съм, че трябва да бъдат приоритет. Обаче в социален план е факт, че не са. Какво може да направим?
1. Да хармонизираме, доколкото можем, начина си на живот за нас и околните, т.е. в тесен кръг. Това е най-обозримото за повечето хора и не бива да се подценява, макар че "спасяването поединично" трудно ще достигне до необходимия размер, че да повлияе на обществото като цяло.
2. Да се опитаме да повлияем и върху по-широкия план, макар че това изглежда твърде проблематично - защото е свързано с доста силни противодействащи фактори като преобладаваща инерционна парадигма в обществото, други акценти в образованието и в медиите, липсата на консенсус по ключови въпроси като чистота на околната среда, приоритетно финансиране на едни или други области в здравеопазването, връзка между духовност и здраве и т.н. Поради мудността на държавните структури, полезно би било да се предприемат частни и извънправителствени инициативи - в този смисъл е например и идеята за нов вид клиника и за частични консулти по нета.
3. Да работим в междинната зона, което пък се подценява най-силно и според мен несправедливо. Защото, докато споменатите трудни преходи не са факт, какво прави болният, а и здравият, не искащ да се разболее? какво прави той междувременно? Ами или капитулира пред конвенционалното гледище, или попада на уж неконвенционални лечители, които обаче също не се стремят към причинно въздействие, или пък някой го наругава, че сам си е виновен, щом не може до необходимата степен да се вземе в ръце и да "елиминира причините"... От практиката си виждам, че най-резултатният подход при почти всички хора не е максималистичният, защото те не искат или не могат да се променят дотолкова и в резултат се отказват изобщо от всичко. Вместо това, следва да се състави индивидуална програма, която да включва тази част от причинните терапии (душевна и физическа хигиена, хранене, дишане, движение и релакс, качество на обкръжението и т.н.), която е реалистично да се спазва; освен нея се предлагат средства за подобряване, които може да не са пряко свързани с причината, но пък са резултатни и далеч по-безвредни от популярните им медикаментозни, лъчеви, хирургични и т.н. алтернативи. Дори и ако те също са включени, даже и намаляването на страничните им явления с природни средства си е нещо. Иначе ще цитираме теории или някакви единични реални случаи и ще ги сочим като пример и за останалите, обаче...
Интересното е, че даже с парадигмата на сегашната конвенционална медицина причинното (каузално, етиологично) лечение не е чужда; само че се тълкува по-различно, например че микробите са основна причина и оттам антибиотичното лечение се счита за причинно. Друг вид терапия е патогенетичната, при която се повлиява не причината, а механизма на протичане на болестта - в редица случаи наистина това е реалната възможност за облекчаване - и тя може да се реализира с по-рискови или по-щадящи средства, конвенционални или неконвенционални. Третия основен тип лечение е симптоматичното - облекчават се признаците, без да се повлияват нито причините, нито механизмите. Резултатите са противоречиви, доколкото дори и от успокояването на симптомите понякога човек се въззема психологически и придобива вяра в оздравяването; от друга страна, замаскирването на сигналните признаци често води до хронифициране и последващо влошаване на болестите. А профилактичната медицина, толкова популярна в древен Китай, сега в официалната пространство се представя от медицинския раздел "хигиена"; тя естествено би следвало да има много по-широки функции в обществото, както и да се изпълни с качествено по-различно съдържание. В идеалния случай хигиената следва да предотвратява повечето болести, причинното лекуване да оправя останалите - и толкова. Но след като са налице множество пробойни в тези първи два фронта, дълго още ще се налага да се прилагат и другите две терапии. Възможно е дори конвенционални способи, прилагани мъдро, да имат смисъл; или обратното, и най-прекрасната по принцип природна или духовна терапия да бъде компрометирана в ръцете на некомпетентни хора. Ако съществува както фундаментално, така и конкретно актуално разбиране на тези въпроси, повечето предпазни и лечебни методи ще си имат своето място.

Синева и Хама, струва ми се, че разбирам какво имате предвид, но и че доста хора ще се объркат. Може би трябва да се уточни, че и в двата пола се съдържат и двете енергийно-душевни начала - мъжете на по-вътрешен план притежават женското, а жените на своя по-вътрешен план - мъжкото начало. Така ще бъдат спестени многозначителните квалификации като "изглежда, че са, но не са" или "струва им се, обаче...". След това, повечето мъже и жени все още са фокусирани върху външния план, така че без съответно "проглеждане" ще е трудно в достатъчно степен да възприемат и по-вътрешната си същност и коментирането й в неподходящ контекст може дори да ги отблъсне.

Компромисът е по-ниската октава на оптималното сътрудничество. При компромиса все едно всеки се свежда до половинка, за да се образува заедно с още една половинка от другия една единица. При оптималното сътрудничество двамата се запазват като "единица" и като сума се получава вече 2... ако не и повече!
Несъмнено оптималното сътрудничество (също разглеждано и по-общо, не само в близките отношения) е много пъти за предпочитане пред компромиса. Но дали е винаги възможно? Далеч не винаги според мен; и когато не е, не е толкова просто да се реши какво да се прави. При липса на вълшебни алтернативи, компромисът не е за пренебрегване като възможност; разбира се, тук имам предвид не "фатален" компромис, който ще доведе до тежки негативи за двамата, единия, децата и т.н., а частичен компромис с някои отделни обстоятелства на живот, черти или хобита на партньора и т.н.
Имам усещането, че хората, които не приемат каквито и да било компромиси, все още не са се опитали да се поставят на мястото на другия, да го разберат, да му простят... Като съществува и противовесното положение, че който приема всякакви компромиси, няма необходимата устойчивост и смелост в живота, а оттам произлизат друга група от нежелателни последствия.

Истинското търпение няма нищо общо нито със самонавреждането, нито с ефекта на "бумеранга" във взаимоотношенията. Всъщност тези проблеми се изявяват много по-често при прибързване, а търпението цели да се вземе най-правилното решение, без човек да е възпрепятстван от замъгляващи афекти. Ако това решение е компромисно - ок, но много често то не е такова. В смисъл, че ако правилното решение изисква оттегляне или енергично действие в самата ситуация, тези неща могат да не бъдат желани също и от отсрещната страна. А в най-добрия случай вместо компромис може да се постигне единодействие!

Според мене базово има голяма разлика между мантри и утвърждения (формули), макар че съвременните тълкуватели са се опитали да я заличат. Но вижте при Учителя Беинса - виждате ли разлика между "фир-фюр-фен" и някоя формула на български? Така е и на Изток - мантрите са особени звуци с точно определено произношение и точно определен енергийно-психологично-духовен резултат. Съвременните йога автори дават мантри доста предпазливо, а молитви и утвърждения - по-масово и като съвсем отделни практики. В миналото е било още по-строго - казвало се е, че вярната мантра може да спаси човека, а погрешната - да го разруши. С утвържденията определено не е така: те могат да бъдат на родния език, да са многовариантни, зависещи от контекста и не толкова звуковата им вибрация, колкото субективно-индивидуалното им значение еиграе роля. Те сами по себе си не крият опасности, но ако човек е в такова психораздвоено състояние, че каквото и да си утвърждава, подсъзнанието му казва обратното - то като по-силно побеждава. Всъщност, тъкмо поради факта, че такива патологии много зачестяват в днешно време (и вече не се възприемат като отклонения, а по-скоро като норма), затова самовнушенията все по-малко действат по очакваните начини. Необходимо е отначало да се постигне известен интегритет на съзнанието и едва тогава твърденията се превръщат в мощни конструктивни "оръжия"...

P.S. В индуизма и будизма кратките твърдения - предназначени или не за повтаряне, са по-известни като "сутри". В миналото и на изток, и на запад формулите и мантрите са били инкорпорирани главно в молитвите. Молитвената настройка също е решаваща за действеността на утвържденията даже на най-големите материалисти. Ако тази настройка е налице (независимо дали човек вярва в конкретна религия или школа или просто има предразположение към духовност) - хубави реултати ще има. Ако насторйката не е налице, той вътрешно ще усеща, че иска да си внуши нещо, в което не вярва - и резултати няма да има или дори ще са обратни на желаните. Известно е, че обикновено хората, изпаднали в дълбока депресия, се влощават, дори когато ги окуражават отвън ("Трябва да съм много зле, щом всички гледат да ме утешат"). Въпросът не е никак елементарен!

Ами хората са многопластови! Имало го е и това, което виждаш сега, но в зародиш! И също, има го все още и онова, което я е правило приятелка за теб тогава, но в подтисната форма! Това, което ние приемаме за прекрасно "излъчване", все още е проява на една повърхностна добродетел, на нашата степен на развитие. То е едно условие - готов съм да дам нещо хубаво на света, но само ако и той ми отговори със същото! А това не се получава - и тогава разочарованието подкопава постепенно устоите на тази привидна нравственост. Не е нужно да се преживее тежко еднократно разочарование, постоянните малки такива, а и общо като гледа човек как стоят нещата в т.нар. живот на възрастните хора - е достатъчен, за да се притъпи душевния им ентусиазъм и да избият на повърхността редица други, много по-неприятни за него и за околните предразположения... Но никога не е късно за тоя човек изобщо, а и страданието, което мъчи, отвращава и понякога покварява, в други случаи и след определен праг може и да предизвика обръщане - към една по-истинска, устойчива нравственост!

Българите допринасят много и още повече ще допринасят за света, само че малко от тях издържат да останат тук. напълно е възможно да не се оправи България, но българите много да допринесат за света. Само че това няма да се разчуе, в чужбина ни имат като интелектуални работници в кухнята на прогреса и затова не нашият принос ще излезе на преден план, а чуждите шефове - научни ръководители, бизнесмени и даже политици... такъв е животът.

Ще ви кажа и какво написах току-що в сайта, оглеждайки как всички други номинирани в десятката са политически или образователни дейци с тяснобългарско значение: "Крайно време е освен като родина на патриоти, България да стане известна и като родина на Човеци с принос към световната духовна култура!"

Ами както при генно манипулираните храни, отначало се броят само плюсовете и чак като ни използват достатъчно дълго като опитни зайчета, тогава се изясняват и минусите... Игра с огъня си е според мен, особено ако не се касае само за стволови клетки, а и за по-цялостно клониране на същества с други характеристики - отчасти желани, но по закона на природата - неизбежно в други аспекти - нежелани... за да се прецени дали плюсът ще е по-голям в конкретния случай от минуса, са необходми далеч по-задълбочени познания и съответната нравствена мотивация, а и двете едва ли присъстват в изобилие в научната и финансиращата сфера...

Да, информиране, но внимателно и най-важното - многостранно! Както да речем един съвестен лекар казва - ако спазваш режим е това, ако продължаваш както досега е иначе; ако пиеш лекарства или предприемем опиерация това ще са плюсовете и това - рисковете, а билките и физиотерапията няма да навредят, но не сме сигурни дали ще помогнат достатъчно и т.н. Ето така, при по-големите ученици и дискусионно, могат да се поднасят нещата. Който има по-силни интереси към секса още от юношеството, да знае и рисковете. Който иска от млад да става монах - също. Но най-вече да се отчитат плюсовете на хармонията.

Много е трудно да се дават общовалидни съвети, ако изобщо е възможно. Зависи от теб си. За някои може да е полезно да се "отрекат" в буквалния смисъл, но условието е да могат едновременно с това да се отворят за по-висшето. Иначе се получава не надмогване, а разцепване на егото, с всичките непирятни психиатрични последствия. В повечето случаи е добре да се избира между една от другите четири алтернативи, които ми хрумват. Или, първо, ако егото е хилаво или деформирано, първо да се поработи върху неговото стабилизиране. Или, второ, ако то е силно, но с него се злоупотребява, да се смени насоката, например човек да разбере, че и алтруистичните дела могат да носят лично удовлетворение, а не само егоистичните. Или, трето, да се насочи лъчът на вниманието навътре: "Кой съм аз?", да се търси егото вътре - ефектът е смирение и просветление, неподозирани за такава проста техника от хора, които не са я опитали! Или, четвърто, да се приложи някаква цялостна духовна дисциплина, която не толкова отрича и не толкова пренасочва егото, а действа чрез обща хармонизация на енергиите и центровете - йога, дао, паневритмия...

Според мен ние само следварително си мислим, че е било възможно да тръгнем по по-подходящия път. Липсвала ни е съответна опитност, съответни "сетива"... Едва ли наистина осъзнаващият по-добрата алтернатива ще предпочете да се лута!

За себе си считам, че разясних. Отдаването е съгласие с течението на Живота какъвто е - човек би могъл да Му се отдаде, даже и ако се съмнява в самото съществуване на Бога или независимо какви са идеите му по отношение на Него. На втори план, всеки би могъл определени представи, поучения и техники да ги счита за по-меродавни, отколкото други, според собственото си умствено схващане, но ако сме осъзнати, няма да бъркаме този повърхностен мироглед със самото отдаване...

Ами то защо според теб в толкова много религии се вярва във вечен рай или ад, именно поради простотата; но блазнеща е тая идея, само ако си сигурен, че си определен за рая!
Определено обаче в новото време тези същите религии губят от популярността си - защото сега човек и да не си го признава, придобива все по-научно мислене. След като в природата не може ограничена причина да дава безконечен резултат, изглежда силно невероятно това да е така в духовните светове - за няколко десетилетия грехове - вечни мъки или за също толкова кратко време добродетелен живот - вечно блаженство... А то иначе и прераждането не дава само по себе си отговор за крайния смисъл на живота; та нали именно спасението от него (а не раят) се счита от автентичните езотерични школи за "целта на пътуването"?!

Хубав е, ама представя хубавите неща като подразбиращи се, а те не са такива за повечето хора. Сега самовнушенията не действат така както по-рано и малцината, които могат да постигнат хармония между съзнание и подсъзнаие, те и успяват - говорим за светския живот, защото в духовния нещата са още по-сложни... Останалите често се опитват да си внушат нещо позитивно, но подсъзнанието им е негативно и побеждава в тая вътрешна "гражданска война"... Трябва да се тръгне от осъзнаването и катарзиса и също така да се внимава много с целите, защото западната цивилицация в 99,99% от случаите под "успех" разбира да ти се изпълнят желанията, а при 99,99% от автентичните духовни системи и най-големите самостоятелни мъдреци май че нещата не стоят точно по този начин... Много хора само си мислят, че знаят кое е добро за тях.

Доколкото и аз съм имал някои начални опитности - но главно съм говорил с хора с повече опит, а и някои са описани в литературата - преживелите ОИТ по правило не се изпълват с презрение към грешния земен свят, а тъкмо напротив - получават допълнителни мотивации за дейностите си именно на физическото поле...

А на мен продължава да ми се струва, че една единствена Сила движи всичко - само че които (когато) не са съгласни с Нея, я наричат "съдба", а които (когато) са съгласни - "свобода"...
Животът е поражение тогава, когато очакваш да получиш онова, което искаш. Животът е наред тогава, когато избираш това, което получаваш.
В.Ерхард

Да! Всичко си има своето място и е добре да се потрудим в редица области, за да го разберем и да хармонизираме с това живота си. И още, егото е само една от функциите на ума - отъждествяващата. Той сам по себе си не е препятствие, а инструмент. Но егото често започва да претендира, че е целият живот на човека и тогава душата "излиза в отпуск"... Доколкото обаче разбирам, даже и Учителите не могат да функцонират в този свят без его, макар и пречистено. Само че те не се отъждествяват цялостно с него и всъщност умеят да функционират едновременно далеч отвъд неговите граници...

За мен самотата се асоциира с творчество. А общуването - със служене. Обаче вчерупчването, в което и да е двете - това е робство. Хармонията между тях е свобода!

Цинизмът на мисълта - поне докато не е просветлена - е, че разделя Съществуванието на измислени от нея категории и после започва да претендира за непогрешимост. Растенията и животните са под нивото на мисълта, но не бих ги окачествил като същества на сенките. Мисълта не е първична в Битието, защото тя се явява само там, където няма пряко възприятие, т.е. тогава съществото се опитва да го замести с ментални процеси. Ако човек си даде труда да проучи фактите от еволюцията на съзнанието, признавани не само от всички истински мистици, но и от все повече учени, ясно се вижда, че съзнанието се движи от спонтанна подмисловност, през хаотична мисловност, към просветлена надмисловност. Парадоксално е само на пръв поглед!

Така е. Но също така не бива да се преувеличава патогенната роля на асексуалния живот. Тя безспорно е висока, ако човек е жизнен, храни се обилно, живее в стимулираща контактите среда, няма трансформиращи условия за развитие на духовност и творчески високи цели и отгоре на това по природа си е сексуален - и се въздържа силово. Ако обаче един-два от тези фактора не са налице, натискът към деформации отслабва значително. Природата е предвидила и независещи от волята ни клапани относно разтоварването при физиологично лишаване от интимност, каквито са полюциите при мъжа и мензиса при жената. Ако пък съществуват достатъчно трансформиращи фактори, примерите са много, че някои хора се справят и здравно, и психологично доста добре. Това още не означава, че са станали духовни. Но може би означава, че не бива да форсират себе си към (може би неподходящи) интимни връзки, само заради страха от навреждане при тяхната липса.

Основните проблеми пред тези селища са тясноидеологическата основа при някои, а при други - липса на съответни знания и подготовка; и при двата варианта допълнителен, но често сериозен проблем е промяната на първоначалните отношения между участниците. Обратното на много други мнения, според мен парите са по-малкия проблем, защото наистина решените към промяна могат и да си продадат или да дават под наем жилищата си в града (повечето българи имат поне собствени жилища, ако не други богатства).
Ако при това се подберат хора на ниво, които да са стиковали своите (широкоскроени) възгледи, имат вече практика в живота сред природата, екоземеделието и природосъобразния живот и ако поне някои от тях могат да съдействат за строително-техническото оборудване (не мисля, че трябва да се връщаме към първобитно-общинния строй) - нещата могат и да потръгнат! Това подбиране обаче е трудно, защото такива хора са малко и често са вече въвлечени в дейности в града, които по много причини е трудно да бъдат скоро прекратени. А и цялата съвременна обществена система много повече пречи, отколкото улеснява такива есенциални подборки!

Дотук забравихме за бразилските орехи - 2 бр. осигуряват нуждата от селен за цял ден!
За качеството - наистина е важно, по лавките често продават преостояли и нискокачествени ядки, да се говорим че повечето не са сурови. Когато са качественти, все пак трябва добре да се измиват преди консумация! Простички принципи да не добавяме вредности към иначе полезни храни.