Добромир

А мен много ме интересува тази класификация! Би ли ме насочил към по-подробни данни?

Да, информиране, но внимателно и най-важното - многостранно! Както да речем един съвестен лекар казва - ако спазваш режим е това, ако продължаваш както досега е иначе; ако пиеш лекарства или предприемем опиерация това ще са плюсовете и това - рисковете, а билките и физиотерапията няма да навредят, но не сме сигурни дали ще помогнат достатъчно и т.н. Ето така, при по-големите ученици и дискусионно, могат да се поднасят нещата. Който има по-силни интереси към секса още от юношеството, да знае и рисковете. Който иска от млад да става монах - също. Но най-вече да се отчитат плюсовете на хармонията.

Да, благодаря за напомнянето! Малко съм излязъл от темата, предполагайки че ръководителят ще е духовно извисен, но това е също някаква близка тема... Като цяло, идеята да няма шефове е прекалено идеализираща възможностите на нашата цивилизация (а и може би на всички земни такива). Имам честа да познавам доста хора с духовни интереси, някои и значително посветили се на тях. Отличава ги не това дали са на ръководна и подчинена позиция, а как интерпретират във всекидневието си същата тази духовност. За съжаление, не съм срещал, въпреки опита си да присъствам пробно в различни групи или дори да съм съорганизатор, група, в която хората да единодействат "като петте пръста на ръката". това май е присъщо само при голяма криза, където е въпрос на непосредствено оцеляване. Иначе или има някакъв вид предводител, или нещата бързо се разпадат, най-малкото не вървят ползотворно, превръщат се в борба за надмощие на мнения и решения... Уж всички искат хубави неща да правят, но си ги представят по различен начин и тъй като духовното его е често даже по-упорито от светското... Вижте и в историята - винаги е останало нещо само от школи със силна централизация на духовния авторитет, а често - и едновременно на светската власт! Това което и на мен ми се иска и е само бегло осъществимо сега чрез интернет общуването, едва ли скоро (и едва ли някога тук) ще стане масово възможно и офлайн. Т.е. всички осъзнато да действат като части на един организъм - човечеството, и да са достатъчно зрели и всячески развити, че да нямат нужда от никакво материално или духовно ръководство... Поне аз не го виждам как ще стане в обозримо време, колкото и да го намирам за хубаво.

Сиромашко невидяло, така си е! Понякога бившите бедни се оказват още по-впримчени от магията на парите, например повечето наши новобогаташи. Основното е пренереждането на приоритетите, за което са готови само някои. Други са полуготови, те биха са променили само ако има по-добра социална система, която не налага толкова императивно парата като основна ценност в живота. Трети едва ли биха се променили, както казва Учителят Беинса, "тях само гробът ще ги реформира". Средствата за размяна са неизбежни на този етап, те обаче могат да бъдат прилагани много по-мъдро, както и частично да бъдат замествани от размяна на стоки и услуги. Бартерът в случая не е връщане към първичната икономика на първобитните хора, а допълваща опция, която цели да покаже, че не всичко е пари. И още - ако човек просто си плаща е лесно, но ако срещу получена стока или услуга и ти трябва да предложиш такава, и то полезна за другия човек, ти може и да се опиташ не просто да си върнеш дълга, но и да разбереш повече да неговите нужди, стремежи, надежди и опасения! Не е ли това още една възможност за по-човечно развитие на точно тази наша цивилизация?!

Ръководният пост е подходящ за духовни хора, ако хората, които ръководи, са го издигнали съзнателно и активно го подпомагат в оптималното направление, за което той е способен да дава импулси. Няма смисъл да се ръководят с духовни тенденции хора, за които духовното нищо не означава.

В много случаи това е главното, в други случаи е допълнителен фактор към неправилно хранене, обездвижване или бъбречни болести. Важен тест е със солта и тежките продукти от животински произход - когато рязкото им ограничаване помага отчетливо, тогава е по-малко психосоматично и повече от преяждане. Когато обаче въпреки хранителните мерки кръвното си подскача както си иска - тогава е повече психосоматично!

Е, ако беше така...светът да е рай много отдавна! По-скоро, на човек му се дава това, към което най-много се стреми и ако това са парите, обикновено се получава рано или късно. Виж, компетентността за правилната им употреба е друго нещо, както и добрата воля. Ако и тези две присъстват заедно с наличието на пари, чак тогава според мен човекът е успял материално. Ако дори едното липсва, той не си е научил уроците на това развище. Възможно е също така да не е богат, но да си е научил тези уроци и да е преминал към следващите. Всъщност, ако той дори беглите материални блага не мби могъл да управлява добре, едва ли би могъл да се справи оптимално и с много по-дълбоките умствени и духовни сили!

По-точно, не мързеливите по-рядко са хипертоници, а неамбициозните. Но които се грижат добре за себе си, спазват умереност във всичко. По същия начин не трудолюбивите са по-често хипертоници, а работохолиците, които се пренебрегват в името на свръхценностни за тях стремежи. Всъщност не толкова самия труд, а трескавите амбиции и свръхчувствителността към конфликтите и разочарованията са в корена на проблема. Защото на село доста хора работят усилено, но и се грижат емоционално-екологично за себе си и близките си и боледуват по-рядко; високо кръвно и да се яви е по-късно и по-рядко дава усложнения и т.н.

Астма на душевно ниво е често стеснен (фанатичен поглед върху реалността). Може да е тясно материален или фанатично спиритуален. Може и анархистично-комунистически (Че Гевара). На имунно равнище често има явна или скрита алергия, у нас май по-често към кравето мляко, отколкото към месото. Като се имат предвид такива основни моменти, много е полезно да се пприлагат различни природни продукти, процедури и упражнения, но наистина нещата са доста индивидуални в дълбочина.

Лечебното разтоварване от храна (предполагам става въпрос за относително дълги срокове, а не за 1 ден), ако отговаря на името си (т.е. да е оптимално, което сега рядко се реализира) има чудесно опресняващо действие върху тялото, ума и душата. Принудителното (включително себепринудителното) гладуване има, разбира се, предимно разрушително действие. Не се изключват, въпреки това, отделни ползи за тялото и за развитието на волята, но нищо трайно значително и конструктивно не може да се постигне насила. Основният проблем с този метод в днешно време е, че се приравнява към много други методи, които обаче са общодостъпни. А тук просто повечето хора не могат да гладуват правилно! (Предпочитам термина разтоварно-диетична терапия, защото гладуването само по себе си е опасно, ако не се предшества и последва от прецизно индивидуализирана хранителна програма).

Влюбването според мен може да се разглежда и като тест. При някои то може да прерастне в любов, при други - да се превърне в тирания за себе си и за другия човек. Отблясъкът от Съкровеното може да се развие в пълноценна човешка или дори в свещена любов (в първия случай човек желае и да дава, и да приема, докато във втория не го е грижа дали и какво получава). Или може да се използва енергийния му тласък, за да се зациклим в изтощаващ егораздуващ обръч - ако макар и само единият се стреми главно да получава. Зрялата взаимна любов изисква като минимум и при двамата да е налице значително надрастване на обичайното его-съзнание. Няма особено смисъл по-развитият да се жертва заради егоиста, ако (както е обикновено) не е достатъчно силен да катализира промяната и в него, само чрез личен пример.

Грешките са нещо, извършено под влияние на съчетанието вътрешни и външни обстоятелства, за което считаме, че би могло да е по-друго, с по-добри последствия. То едва ли е могло да бъде такова тогава, но ако човек запомни поуката, при едно следващо, по-добро съчетаване на вътрешни и външни обстоятелства може би ще успее да получи и по-добър резултат. Дотук е за ползата от това да не оставяме очите си затворени за грешките. От друга страна, ако не отчитаме, че грешките са закономерни, а си вменяваме прекалено силно чувство за вина и/или също толкова обвиняваме другите, съзнанието за грешка не е намерило своето конструктивно продължение. Изводът изглежда е следният: да възприемаме грешките като коректив за последващите ни житейски уроци, а не като удар от съдбата или доказателство за собствената ни непригодност за това или онова...

Въпросът е зададен от Донка, като се очертават според мен щрихите на т.нар. романтична любов. Нейното начало е влюбването, а краят й - както вече се спомена на няколко пъти - разочарованието. Защо нещото, което толкова прилича на божествено, не се държи във времето, както би следвало (и както го изразява Бориславил), а деградира? Явно илюзията се състои в това, че на романтичната любов й се иска да е божествена (абсолютна), но не издържа на съответните изпитания. И много хора си остават със спомена за влюбванията като най-щастливите им моменти, на които не е съдено да се повторят никога повече. В действителност те са достатъчно обещаващи, за да не е справедливо да се пренебрегнат - но и достатъчно непълноценни, за да се абсолютизират. При влюбването има отключване на нещичко от Висшата проява, то не е илюзия изобщо, а само неразвито видение на Съкровеното. Рутината, егоцентризмът и прекалените претенции го разрушават; раздялата или охладнялата връзка, които могат да последват, не са според мен отрезвяване, а загуба на качество в живота. Доказателството за това го виждам във факта, че винаги е имало и още ги има онези чудаци, които почти винали в нещо са влюбени; но това не е романтичната любов от всеобщопознатия клас, при които върху дадено ограничено същество (организация, дейност, резултати и т.н.) се възлагат цялостните надежди в живота и затова всяка нежелана промяна носи заплаха от саморазрушение на чувството. Това е по-скоро любовта на преоткривателя, който, където и да задълбае с чувство, мисъл и воля - стига все до един и същ Извор - в който е възможно да не се влюбиш, само ако не си достигнал до Него...

Явно, че всеки все в някаква степен фаворизира собствения си опит, колкото и да приема, че има и други варианти... Що се касае до науката, като бях малък на всяка опаковка захар пишеше "Захарта укрепва здравето, захарта дава сила", а сега именно здравните авторитети я изхвърлиха от детското хранене! Но още тогава имаше немалко хора, които я избягваха, тъй като бяха чели или чули за природолечението и опитът им го беше потвърдил. Важен е опитът да е по-широк, а не само върху себе си, иначе няма добросъвестен научен извод; също така е важно да се изследват и различни човешки групи, иначе щяхме да си останем на онези 140 г белтъци на ден,изчислени от един германски лекар преди 100 години (той просто изследвал по колко приемат средно германците, а не от колко има нужда организмът, сега науката препоръчва около 60). Та по-обширният опит, който се постараваме да тълкуваме от различни гледни точки, може да ни доведе по-близо до истината, отколкото тясното отстояване на крайна гледна точка или съвсемнеопределеното "всичко е индивидуално. Има си и общовалидни, и индивидуални моменти. Въз основа на първите, смятам, че в общия случай закуска трябва да има, но лека и подчертано витаминозна; обядът да бъде основното хранене, а вечерята - лека и ранна. Индивидуални моменти: при по-бавна обмяна и по-късна вечеря естествено закуската ще е бреме, обаче при бърза обмяна и ранна вечеря пропускането на закуската може да доведе до голямо изгладняване на обяд (Орлин!) и изобщо до дисбалансиране на менюто. При хипогликемия, язва и други болести се препоръчва хранене често и по малко; при натоварване на бъбреците обаче честият белтъчен прием (който се препоръчва например в зоновата диета) е недопустим, често могат да се употребяват само някои леки храни, а белтъчните помалко и не повече от 2 пъти на ден. И т.н. Колкото до това човек да яде каквото и колкото му се яде, без да мисли за диети - възможно е, но не е оптимално. Почти всички сериозно са извратили пирродните си инстинкти, по-точно извратили са им ги от детството. Ако се ги възвърнат, така че да могат аккто едно животно знае от коя трева и колко да пасе - ок. Ако не - въпрос на издръжливост. Особено ако човек се плъзга по най-малкото съпротивление и яде вече дори не точно каквото му се яде, а каквото е най-лесно да си купи от първото срещнато място (защото може някаква здравословно композирана салата или супа освен полезна да му бъде и вкусна, ама тя иска приготвяне...). Правилното хранене може обаче да се организира и без крайности от рода на броене на залците и избягване на 95% от храните - това просто е другата крайност. А иначе, елементарната грижа да количество, качество, разпределение и спокойна обстановка на масата си е нещо, което би следвало просто да си се подразбира, както човек спазва хигиенните изисквания за чистотата на тялото или както си въри работата според определени принципи, а не според случайните си хрумвания... Разбира се, не само диетолозите, но и психолозите биха станали (почти) излишни при една друга, хармонична и отрано правилно изграждана култура, обаче... нека се съобразяваме с настоящите реалности!

Ричард-Серафим, 18 г момче.българче, което сега е в София, родено е в САЩ и е останал тук след развода на родителите му, има предполагаема диагноза гломерулонефрит, но нещата са объркани, тъй като изследванията (може да са сгрешени?!) показват тежко състояние, а той освен отоци на краката почти няма оплаквания. На диета е и с билки, но майка му е вече на предела, много са ги наплашили с лекарства цял живот, хемодиализа или бъбречна трапсплантация като перспектива. Много одухотворена натура, чете и търси в нета всичко за Космоса и духовността, но трудно се адаптира в дебрите на нашата цивилизация... Нека се помолим за яснота по случая му и за благоприятен изход без екстремни биопсии и терапии!

Да, а особено е вярно, че "махването с ръка" помага! Определено е лошо да се привиква към "по-силно" лекарство от безобидните билки и успокояващите минерали (магнезий), защото наркотизирането на съзнанието му пречи да разплете повърхностните симптоми и да стигне да същинските им причини, т.е. да се излекува причинно! И моят опит е много висок процент успеваемост чрез комбиниране на прости хприродни методи и авто или ако не става при специалист психотерапия. Провалите са почти единствено при онези хора, които отказват да "махнат с ръка", т.е. които продължават да преиграват дреболиите в живота като неща изключително сериозни... Ами то и високото кръвно най-трудно се лекува пак при такива хора, които или са патологично амбициозни, или все не могат да се "откачат" от някакви травматизиращи спомени.

За млякото не съм много съгласен, много хора вече не го смилат добре и тогава то служи като източник на слуз - храна за микроорганизмите и алергени! А чесънът и изобщо луковите за онези, които не ги понасят или избягват по различни причини могат да се заменят с други фитонцидни зеленчуци - ряпа или репички, зеле или алабаш. Вместо канела може да се приема джинджифил и т.н., почти всяко нещо си има заместители, които е добре да се познават.

Е, нека да проима! Аз по-скоро мисля, че дори и да разглеждате само лечителите, не всички те лекуват с биоенергия или психологично (понякога т.нар. "духовно") лечителство. Мнозина разчитат най-вече на билки, минерали, храни, упражнения, масажи, бани и т.н. И е особено неподходящо да си разсъждавате общо за сравнение с маркуч и инструмент в тези случаи. Сигурно има известно значение във всички случаи колко лекарят или лечителят са здрави и чисти емоционално и душевно. но разликата е огромна, когато просто се дават съвети какво човек да прави, за да си помогне и когато директно се правят енергийни или психотерапевтични сеанси! За мен първото следва да е масова практика, която носи минимум рискове и за лекуващия, и за лекувания. Директното енергийно и умствено въздействие сега е обезпокояващо хаотично, а то трябва да е нещо като аспирантура, след добро овладяване на "обикновените" методи, плюс значителна духовно-етична подготовка на места, където, както във всички адекватни духовни школи в историята, се налагат изпитания и се дават следващи знания и сили само на преминалите ги... А че е най-добре лекуващият (това предлагам като обобщаващ термин, който включва лекари и лечители) да си е здрав, няма спорове. Въпросът е обаче в това, че с развитието (което често дава и лечителски дарби) все по-трудно става да се поддържа хармонията (а оттам и здравето) в неподходяща среда. Чак на много напреднал стадий човек можеда се развива здравословно независимо от средата. Освен това много хора за себе си са по-добри практици и имат по-високи здравни, енергийни и други постижения, отколкото почти всички лекуващи. Но те по правило мислят предимно за себе си, а като човек все пак им поиска съвет - учудващо често дават некомпетентни указания, обикновено да се прави 1:1 което и те правят. Те по правило нямат никаква представа колко индивидуално е всичко и - ако исключим много малкото, които усещат това по интуиция - без системно общомедицинско образование плюс допълнителни знания и умения в някаква избрана от тях област, няма начин да бъдат реално полезни в медицината! Ние все още сме нискоенергийни същества. Практически аз познавам доста добре над 1000 души и много повече - повърхностно и не мога да кажа, че познавам хора, които едновременно да са многостранно развити, с желязно здраве и да се раздават високопроцентово в помощ на другите... Нека разглеждаме нащата в развитие, докато не сме еволюирали достатъчно, трябва да уточним още в самото начало какъв човек търсим - дали неграмотен столетник, идеално чувстващ се, но не можещ да помага на пациенти; дали самораздаващ се увреден в някакво отношение лекуващ, или някой, който е по средата, т.е. не е нито сериозно болен, нито прекалено раздаващ се - послединят случай е масовият случай на "добър лекуващ". Е, не е идеален, ама нали на първо място трябва да бъдем реалисти, особено по такъв важен за всички нас въпрос?!

Пристрастеността към месо по някои показатели е подобна на тази към други храни и към наркотиците. Хем е трудно за някои да се откажат, хем е неочаквано лесно, ако човек наистина го направи. А това, че често е трудно да се намери качествена растителна храна, не означава че тогава е по-добре да се яде и месо. Все пак и от тази гл.т. повече токсини има в неекологичното месо, отколкото в неекологичните зеленчуци. Всъщност, най-сериозните отрови са не толкова тежките метали (някои от които са опасни, но не са толкова масово с твърде колеми концентрации). най-опасни са пестицидите и изкуствените хормони, които наистина масово присъстват за съжаление не само в месните, но и в млечните мазнини...

Всяка артериална кръв разбира се е яркочервена, а венозната като бедна на кислород има синкав отенък, но пак добавен към червеното. Аргирозата при среброто оцветява не кръвта, а кожата и лигавиците, и то в сиво-синкав цвят. Въпреки че среброто е много ефективен терапевтик външно и отчасти вътрешно, не е доказана постоянната му роля на вежн микроелемент за организма. Ето затова, прилагайки среброто, аз същевременно отбягвам да го препоръчвам да се пие с месеци и години. Има леко, но натрупващо се вредно действие, когато се прекалява. Ето защо не е ясно дали плюсовете или минусите преобладават при сребърните кани и при такива пирспособления за целия водопровод. Установено е, че от време на време по 1-2 седмеица да се пие не е проблем, за повече не мога да гарантирам. Пиенето при нужда лесно може да се реализира с 3-левова опаковка от 200 мл, или да речем отмалко чисто сребро, което се залива с гореща нискоминерализирана (най-добре дестилирана) вода. Второто е най-евтиния вариант и макар че изпуска по-малко, отколкото при полученото с електролиза колоидно сребро, ако някой иска да ползва среброто почти без пари - това е вариантът. Но отново, това не е минерал като магнезия, който все повече липсва и може редовно да се суплементира, това е все пак тежък метал - като златото, бисмута и платината - също лековити, но и още по-токсични... Сребърната вода, а също и носенето на сребърни украшения може да помогне за намаляване на използваните антибиотици и други нежелателни медикаменти, това обаче не означава, че е полезно цял живот да пием само такава вода, според мен.

На ВСЯКА цена ли? Тогава прави само нещата, които екрепват това спокойствие, то е напълно постижимо, независимо дали си сама или с някого. Проблемът обикновено не е в това, че външните обстоятелства неотвратимо пречат на душевното спокойствие - далеч по-често човек решава, че няма да се успокои, докато... външните обстоятелства не станат както той си мисли, че "трябва да бъдат" ... и тогава без изключение, който се и сложил това нещо в главата, бива разочарован по един или друг начин! Истинските проблеми в живота са малко на брой и се решават просто (не винаги лесно, но поне достатъчно ясно - човек не се колебае какво да предприеме във връзка с тях). Въобразените проблеми и опасения, съжаления и т.н. са лошият вид проблеми, защото конструктивно решение за тях просто няма! Човек може да надсложи върху същинските си нужди (вкл. тази от близост) още неограничено количество баластни лъжливи нужди и тъй като даже тяхното удовлетворяване не води до истинско удовлетворение, човек няма полезни ходове, докато е в тази илюзорна въртележка. Също така, той може да превърта отдавна превърнати в пепел преживявания или да се опасяна или мечтае относно неща, които никога няма да се случат в живота. Къде остава тогава самият живот? В НАСТОЯЩЕТО! Ако човек е сам и не си казва, че ще се занимава с нещо полезно за себе си чак след като открие "идеалния партньор", той има шанс да влезе в Настоящето. Ако е вече с партньор и се разбират във важние неща, не е нужно да търси под вола теле, тъй като малките камъчета обръщат колата. Ако пък е налице някакво основно неразбиране, освен вайкането, подозренията и конфликтите, които разрушават и двамата и не носят за никого полза, има и по-адекватни подходи: например човек да се съсредоточи на тази част от отношенията, която зависи от него. Ако любовта и всичко, което се прави за партньора са достатъчни да го върнат - ще са. Ако не са - негативността вече пък съвсем няма да има шансове! Разделята също може да се направи от позицията на конструктивизма - за да може да се даде нов шанс и на двамата. Или пък да бъде съпроводена от много гняв и самосъжаление... почти исгурни гаранции, че човека не си е научил урока и следващия път ще прави същите грешки, т.е. ще налита на подобни неподходящи партньори или даже да са потенциално подходящи, ще поставя бомби с часовников механизъм под пода на близките си отношения... Човек първо е добре, когато е самоосъзнат и балансиран - тогава ще може да живее добре със самия себе си. Второ, ще привлича и той ще се привлича от подходящи люде - и ще може да живее добре и с тях. И трето - дори и да има проблеми в отношенията (които в тоя случай решително няма да са предизвикани от него), ще може да се откъсне, без да се чувства разгромен и опустошен... Защото вътрешната ценност, която човек усеща къто присъща (все едно дали мисли, че е от само себе си или му е дадена от Господ) придава ценност и на всичко отвън!

Общо взето, всичко дотук е от малко по-различни ъгли, но като цяло едно и също... Ала според мен то касае една голяма част от хората, но не и всички. Зависи от индивидуалното ниво. На нас много ни се иска да има еднакво валидни рецепти за всички, но поне един значителен нюанс винаги е необходимо да се внася както с промяна на еволюционното израстване, така и в зависимост от конкретните вътрешни и външни условия на настоящето. Орли, не се съмнявам в разрешените ти случаи, но неразрешените понякога не можеш да научиш за тях, защото вече не ти се обаждат (това важи разбира се за всички лекуващи и за мен вкл.). И тогава? Няма ли опасност от натрупване на едностранчив опит, а оттам - правене на неточни изводи? Май ще трябва в някой анонимен форум лекуващите взаимно да си посочват непълнотите в представите! Според мен при някои слаборазвити индивиди изобщо не е въпрос ТЕ да избират кои мисли да подхранват, тъй като са тамас - дотолкова инертни, че се поддават силно преобладаващо на мненията на околните. За тях, колкото и да е старозаветно, е необходимо да има горе-долу основателни понятия за добро и зло, които да им се налагат отвън. Те не могат да имат конструктивно отношение към злото и ако се поощрява вниманието към него, то ще продължава да расте в тях и те ще избират именно него; те не могат да се осъзнаят даже дотолкова, че да осъществят подтискане! Няма да се стигне лесно до това, въпреки злото да изберат съзнателно доброто. И педагозите ще потвърдят, че има такива деца, на които нищо друго не действа, освен прякото принуждение и които използват всяко позволение да проявят тъмните си страни, за да ги проявяват неограничено, доколкото им се позволи... Е, ако човек е понадскочил това първично състояние, тогава вече това което казваш, започва да има преобладаваща сила. Но тук се явява другата уловка - ако човекът ПО ПРИНЦИП си е склонен към подтискане, той може да зацикли в друг порочен кръг, т.е. да замени подтискането на едно нещо, което му е осветлено от психотерапевта, духовния наставник или просто от живота - с подтискане на друго нещо. Тогава резултатът ще изглежда че не е козметичен по отношение на изчезналия проблем, но той ще продължава да не е радикален по отношение на индивида в по-общ план. И чак ако той е на ниво саттва, т.е. високо осъзнат, пречистен, интегрално развит и въпреки това смирен - ЧАК ТОГАВА прекрасните методи и възможности, описани в книжките, ще са силно оползотворими от него! Ако ме питаш, накарай тамас да повярва в теб, независимо с какво лекуваш - плацебото е най-доброто за него. Разбира се, важни са и физическите практики и храненето, защото това си остават базови моменти за по-нататъшния му развой. При раджас - активните хора, които все повече повишават процента си днес, въпросът е как да се внимава едното подтискане да не се смени с друго, по-неподходящо (това ще означава, че в тоя тип има и голям примес на тамас; може би дори тривиалните опити да мисли позитивно да му дават все някаква, макар и временна утеха, отколкото хвърлянето в "шахматните" усложнения, с които той не е дорасъл да се справи?!). Ако се смени с по-подходящо, все пак това е някаква стъпка за човека и частичен успех за тоя, който го насочва. В най-добрия случай човекът освен раджас ще си има и доста саттва и той самият, условията, терапевтът и т.н. ще могат да пренасочват съзнателния му живот все повече върху висшето качество - тогава и само тогава се получава трансформация на проблема във възможност и интеграция на индивида, вместо разцепване, ново подтискане, замаскиране и др. подобни игри на "сляпа баба". И тогава позитивното мислене при него си е естествено и не грози с никакво подтискане (тук вече собствената психика може да разгадае същността на този процес като ретроградна)! Както и човек е достатъчнодушевно силен, за да признае все още съществуващите слабости и да работи върху тях, вместо да ги отпраща в несъзнаваното. В заключение, често съзнателно или по разсеяност, авторите и консултантите на психологичната мъдрост забравят да ни кажат, че възможностите на методите и терапевтите са силно ограничени от ограничената все още съзнателност на самите клиенти/пациенти! Ето защо интегралният подход според мен е добре да се развива и в тази посока - индивидуализиране на методите, вкл. на тяхната последователност, в зависимост от съответното ниво на индивидуалното развитие!

Може би тайната е все пак в постоянството. Ако човек си вярва в интуицията, въпреки че е само частична, би могъл и да я развие. Ако изобщо не разчита на себе си, а се отдава всецяло - това също развива истинската интуиция. Все пак аз подозирам, че ние обикновено се въртим в кръг, защото не постъпваме нито по единия, нито по другия начин. Защото как едновременно да искаме истината да е съгласувана с нашите представи, и в същото време да смятаме, че следваме учение, по-висше, отколкото можем да си представим? Или как да имаме умствено убеждение, че всички умствени убеждения са погрешни?!

Йодът е същият и в луголовия разтвор, спиртът в такива малки дози не е проблемът, а самият концентриран йод. Само органичният йод (син йод или амилойодин) е различен, защото е свързан с нишестето и по-лесно се усвоява в този биологичен комплекс. Но пак зависи от дозировката. Има обаче две противопоказания даже ив тоя случай - алергия към йод и активна Базедова болест или горещи възли с нарушена връзка между щитовидната жлеза и хипофизата. Тогава всеки приет в повече йод (освен хомеопатичните дози, които могат да се ползват) напомпва жлезата, а няма облратен сигнал да се спре централното стимулиране и...

Да, именно това и аз помислих, че се има предвид под казаното тук, че законът за вземане и даване продължава да важи и в тези случаи. Наистина, има и такива, които не се отблагодаряват; както има и лечители, за които най-голямата благодарност е след като се оправи човекът да продължава по верния път и сам да помага на другите... Но тук обикновено не става въпрос за плащане СЛЕД излекуването или реално установената помощ в живота, която по друг начин не е могла да бъде постигната. Става въпрос дали ПРЕДИ да се види има ли ефект или няма - тогава дали е все едно дали ще е платено, ако претенциите са големи. Защото лекарите и голяма част от лечителите по правило не могат да гарантират и не го правят, че тежък случай ще се оправи напълно и бързо. Някои лечители обаче го правят и именно заради тези гаранции вземат много пари. След като почти всеки му е казал на нуждаещия се, че не може да му гарантира голям ефект, ето че някой го гарантира - логи(но излежда да даде парите си на него, вместо на по-другите, макар че те почти винаги са по-искрени. А в повечето случаи тези гаранции се оказват един блъф - и тогава? В такива случаи, ако лечителят е сигурен, че прави неотменно чудеса, нека го докаже, като не взема поне предварително пари, после поне повечето ще му се отблагодарят, ако наистина чудото стане; а и пациентът да си има едно наум... знам, че отчаянието кара човек да е готов да даде всичко само заради едната искрица надежда, обаче често именно последната надежда се изпарява от ходене тук и там. Силно впечатление ми направи авторката на една от добрите книги по аюрведа - когато се разболяла от рак, тя незабавно продала всичките си финансови активи и си купила къщица сред природата, организирала с оставащите пари доставка на място на екочисти храни и билки, снабдила се с вдъхновяващи книги и музика и... просто останала 2-3 години там, без никакви комуникации с външния свят. Ако някой е изненадан, че се е оправила, аз бих бил сто пъти по-изненадан, ако е имало ефект тя да постъпи като повечето нас - да обикаля стресовите и замърсени места в града, да я режат и облъчват, да харчи за опити при всякакви всемагични обещавачи (де да преобладаваха специалистите, които учат как човек да си помогне сам...), да мисли за близките си и за всякакви незавършени дела... Това е щяшо да я довърши най-вероятно за същия срок, за който се е оправила.