Добромир

Еклектиката означава безпринципно смесване на различни възгледи или подходи. Интегралният подход определено не е еклектичен, но това наистина се разбира едва след определен "стаж" в методите и определено ниво на осъзнаване...

Привет, но Орли, нали "всяка истина е полуистина" - така за съжаление е трудно да се обясни и интегралната идея с тези полуистини! Защото това, което казваш е вярно при обичайната употреба на "позитивното мислене". Но е факт, че някои са успявали и то много дълбоко и трайно да се подобрят уж пак по тези начини... Явно е коренно различен вътрешният усет, необходим за конструктивното им прилагане и без който се получават изкривяванията, за които говориш. Освен това съвременната психология, приемайки някои от насоките на духовните учения и частично коригирайки някои от техните залитания, нерядко прави и друго - сама става едностранчива и редуцираща. Защото, ако е вярно, че подтискането на "злото" създава проблеми, защо единствената му алтернатива да е неговото "осъзнаване"? Ако това осъзнаване може (а аз съм убеден, че може, но при определени условия) да доведе до по-голяма цялостност, защото при толкова много хора не работи и този метод? вероятно защото е псевдоосъзнаване, но лесно ли е да обясниш и да доведеш човека до същинското осъзнаване?! А ако е псевдо - това няма ли тогава да има обратния ефект, все повече да умножава зависимостите от "злото"?! И защо да няма още един вариант (пак при съответни условия) - а именно, в стремежа си всичо да е добро, колкото и това да не се получава, в един момент човек прескача отвъд доброто и злото - и тогава вече е цялостен! Поне аз така разбирам стадийните препоръки в някои доста основни духовни учения, вкл. на Учителя Беинса и Парамаханса Йогананда.

Виждам, че преобладава схващането, че всяка лечителска услуга трябва да почива на едни и същи принципи. Това звучи логично, но все пак е факт, че много от най-големите духовни лечители от древността до днес или не са вземали пари, или са приемали само дарения. Може би тогава има изключения, но само за най-висшите случаи, защото ако под "духовни лечители" или "ясновидци" се размират само масовите сега случаи, явно е, че те не влизат в тази категория. Друго съображение - има някои интересни случаи, когато много изявени лечители или ясновидци губят способностите си или се случват с тях или техни близки големи нещастия, скоро след като коменсиализират практиката си. Това обикновено не става при каквито и да било други лечителски или консултантски услуги. Дали пък нещо не ни убягва - да не бързаме да подвеждаме всичко под един знаменател!

То и прилепите се ориентират добре при необясними за човека обстоятелства, докато не се изясни, че това е присъща за тях сетивност - но тя не предполага по-висша съзнателност! Същото е и при децата, имат по-съхранена сетивност и все още необременено съзнание, но това не означава висша духовност. А ако държим на високия статус на интуицията, тя е следващият етап от възприемането на реалността, синтезата, която взема ценното от спонтанността на инстинкта и осъзнатостта на разума. Може да усещаш вярно някои неща, но да не ги осъзнаваш в точния им контекст - това за мен не е интуиция. Или да бъдеш креативен, но само въз основа на линейната логика - също не е интуиция. Истинската интуиция възниква при значително напреднало и хармонично развитие на разума и чувствата, те сякаш стават "прозрачни" и се появява Светкавица... Ако принизим интуицията до това, че децата или животните по-добре отгатват настроенията ни... не виждам какво ще сложим на нейното място в по-висшия й смисъл!

- да, защото тогава ще знае какво да направи, за да се получи, или, ако не се получава, то къде е границата, отвъд която самопомощта е трудно да надскочи етапа на самопожелаването и ще му трябва специализирана подкрепа Много! Това се налага, първо, ако човек има точна визия за себе си, но не и достатъчно моментни ресурси, за да се "самоиздърпа" и второ, във всички случаи, когато той няма достатъчно адекватна визия за себе си. Има я, но често пъти е трудно да стигнем до нея. Много хора с години лежат на това принципно възможно саморегулиране, но не го правят на практика. Може би не са достатъчно инициативни, тъй като ако освен директни способи, които може да са им трудни, има подготвителни, има и индиректни - ако почнат с хранене, билки, дишане, масажи и т.н. може и да се закрепят толкова, че да имат енергияния ресурс, необходим за промяната. Те обаче не правят и това - е, тогава или си остават по този начин, или се намесва специалист (в оотделни случаи много осъзнат близък приятел също може да бъде подпомагащия фактор... Но най-добре в повечето случаи е методите да се съчетават. Човек не е нито само телесна биология, нито пък съзнанието му виси някъде съвсем извън тялото; не е нито статична единица, нито безнадеждно поробен от социалните си условия.

Променя се именно като проява, но дали се променя и като същност? Както златото може да се оформи като брошки, пръстени, огърлици, да се претопява и преоформя, но пак да си остава злато! Много духовни учения твърдят, че точно осъзнаването на тази неизменност като същност е просветлението, докато продългжаването на фиксацията единствено върху променящите се имена и форми е т.нар. илюция, т.е. относителна истина... И по какво се различават Учителите качествено на съзнателно развище, ако не по легендарната си устойчивост, каквото и да стане... близко сме значи до хипотезата, че тази устойчивост се дължи именно на по-дълбокото им вкореняване в неизменната същност на Реалността.

Има основно две същностни разбирания за истината и често се бъркат - банален, но дежурен източник на недоразумения. Първо, древната мъдрост е разбирала под Истина висшата Реалност. Дали Тя е подвижна или не, или най-вероятно има и статичен и динамичен аспект - това са хипотези, имат значение не толкова за гъделичкане на его интелекта чрез неща, които той не може да знае, но обича да си мисли, че знае, но главно за съответните духовни практики (защото който вярва в едното ще се стреми към неподвижност, а другия - към динамизъм). Във всички случаи обаче, в този смисъл (доколкото се изповядва монизъм) Истината изглежда да е една. Другото схващане за истината е, че тя не е едно и също с реалността, а представлява по-точно или по-изкривено (или частично) отражение на нещо от реалността. Е, тук вече е ясно, че истините са много - "колкото глави, толкова мнения"...

Здравей, най-лесното е да се каже, че е на "нервна почва", но има и доста други неща - храносмилане, лабилна кръвна захар, частичен хормонален или минерален дисбаланс и т.н., които е добре да се имат предвид. Но това, ако се възприема като тревожно, се нуждае от специално внимание. При моите консултации изясняването става поне за 1 час, а който иска за 1 минута, при това чрез друг... ами няма да се получи!

Чак пък нищо общо... Иска ни се, но едва ли можем на този етап да се откъснем от антропоморфизма - той е налице и в повечето писания, вкл. в цитата ти малко по-горе, че Бог най-много страдал, защото любовта му била най-голяма.. това е пак позоваване на нашия опит, при който любовта се свързва със страданието; но на много места в писанията е дадена и друга гледна точка - че при истинската Любов няма място за страдание... Ако под Бог се разбира непроявената същност, вероятно е да е така по отношение на Нея, докато двойствеността да е налице в един вече навлязъл в проявлението творчески Ум?!

Привет, когато някой ми казва, че е "опитал всичко", от опит вече знам, че не е опитал истински почти нищо, ами само се е отчаял прибързано. И второто, човек може винаги да се депресира, правят го и най-богатите, здрави, красиви и успели хора, само където поводите им са други. Дори и проблемът да ти е труден, защо не го използваш, за да научиш повече за себе си и за другите, а защо не - и да откриеш по-дълбок смисъл в живота? Ако човек е значим само с външния си вид, то каквото и да е "щастие", възможно при това положение, е толкова повърхностно и крехко, че изобщо дали си струва?!

На мен ми е интересно какво се предлага - има ли обявен състав върху опаковката? Силно ми е невероятно само от билки (ако се прибавят минералите и някои полунатурални-полусинтетични алкохоли е друг въпрос) да се изработят ефективни почистващи препарати! И скъпи ли са, ако не е тайна?

Концентрацията не е медитация, макар в известен смисъл втората да е продължение на първата. Важната разлика е, че при концентрация има усилие към стесняване на съзнанието до няякакъв обект, макар че той може да е "обширен" или "възвишен", докато при медитацията имаме един вид разтваряне в същността на нещата. Това може да дойде като втори етап на концентрирането, но може и в самото начало медитацията да е рецептивна - например дзен или випасана.

Да, но "мярката" е нещо много подвеждащо специално тук. Искам да отгранича обичайната умереност в опасни при предозиране храни и битови отрови без пристрастяващо действие с "умереността" при пристрастяващите субстанции. Има хора, които пият и пушат умерено и никога не се пристрастяват прекалено, но при други даже малките първоначални дози са опасни, тъй като се превръщат в основен механизъм за реагиране при стресове, а стресове няма как да няма... и неусетно са станали зависими и са увеличили дозите далеч над допустимите предели. Повечето хора, успешно отказали тези битови наркотици, са го направили радикално, т.е. не с намаляване, а с пълно спиране (за седмици, понякога и за дни) и повече не възвръщане към старото. И сетне - какво е много и какво малко? При някои хора сякаш 1 кутия и 1 чаша концентрат не им се отразяват видимо )но е вярно, чие се отразяват, ако човек иска да напредва сериозно); при други даже малкото алкохол в презрелите плодове ги опиянява и ако са в помещение с пушачи пасивното вдишване ги прави като болни часове след това... Ива механизми за обезвреждане, както и прагове на нервна чувствителност, науката едва сега почва да се ориентира в тези сложни материи. Най-сигурно е под "малко" да се разбира никак или почти никак!

Съгласен съм с края. Що се касае до нарушаването на хармонията, когато някой се опита да бъде себе си, точно това е преобладаващият проблем не в някои, а в повечето съвременни семейства. Ако някои оценяват това като щастие ("и да нямаме никога с тебе покой, между тебе и мене покоят настане ли, непременно горчив ще е той" - както пееше Мими Иванова), ок. Явно още не познават третото състояние - спокойствие+радост - и затова им остава да се люшкат между неспокойни екстази и депресивни мълчания. Явно все още са в плен на свръхценни идеи от рода на това че трябва да намерят в семейството всичко - или да се оттеглят, за да го търсят това всичко другаде. А иначе, ако човек има достъп до вътрешната си съкровищница, отношенията в най-добрия случай са катализатор към тяхното разкриване, но такъв катализатор могат да са и природата, и изкуствата и разбира се - духовните практики. Това е както, ако някой е без пукната пара и му предложат нископлатена и непривличаща го работа, той вероятно ще приеме, защото смята, че няма друг начин да се изхрани. Ако обаче има добра сума настрана, няма да се съгласи на заробващи и изхабяващи го условия - освен ако не иска сам на себе си да наложи изпитание, което също е вариант между впрочем. Но обикновено хората, които не могат да постигнат хармония по причина на степента в базовото си осъзнаване, или не се събират, или се разделят, или живеят "на ръба". Не мисля, че са чести случаите, когато липсата на щастие, погледнато отвън, съответства на истинско (преобладаващо удовлетворяващо ги) щастие отвътре. И не мога да свържа щастието с дисхармония, когато например всеки се дразни, че другият човек е себе си. Всеобщото съгласие далеч не винаги е постижимо и при щастливите семейства, но там не се прави трагедия от това, не се поставят нещата на везните на "всичко или нищо". Когато за всяка дрелболия човек иска или да се наложи да е на неговото, или е съгласен да постави под съмнение цялото си съжителство, това са терзания на едно неузряло его, бих казал, че освен за много други неща то не е узряло и за истинско щастие...

Донке! Да! И фактът, че това положение изглежда странно за повечето двойки, които са убедени, че без компломиси ще се разпаднат експлозивно, не е никак утешителен относно степента ни на зрелост като обикновени човешки същества, какво остава до духовни партньорства... Та не е ли същото и в професиите, където има изразени отношения между началници и подчинени? Когато има общ изграден екип с единни цели, фирмата прогресира гладко и всеки се чувства на мястото си в нея. Тогава няма да има причини да съществува текучество, освен по здравословни причини. Но такива фирми са голяма рядкост. Обикновено се разчита на компромис: работодателят се примирява например с лошо качество на работата и отношенията, само защото за него е важно да има служители, на които да плаща възможно най-малко. Или работниците се примиряват с утежнения психоклимат и с това, че началството ги третира като говеда, тъй като правят компромис с необходимостта да работят при нормални условия и се надяват като компенсация да получат сигурност "в тези кризисни времена" или, ако са шефове на отдели, да се издигнат някой ден до места, където "вече ще правят каквото си поискат"... Не ви ли прилича това на "аз не мога да се занимавам с това, което смятам за важно за мен, но ще си натискам парцалите в семейството, че кой ще ме издържа, как ще се отрази това на децата, какво ще кажат хората" и т.н.? Не казвам, че изборът е лесен в полза на свободата, защото повечето хора и нея не могат да оползотворят. Които могат, се справят и сами, и в съжителство; които не могат, и в двата случаи се чувстват "глождени" от желание да направят нещо друго, което "им се иска, но не им стиска..." Жалкото е, че почти никой не вижда, че причината за това е недостатъчното ниво на осъзнаване, заедно с някои натрупани предразсъдъци и комплекси. И резултатът е: "и поглед вечно устремен напред, към утрешния ден, без там пристанище да зная" (Яворов). Ако този до теб вземе, че "разбере от дума", ако се променят материалните ви условия, или ако в крайна сметка си замина от него/нея... ако някъде там, в грядущето, нещо извън мен се промени благоприятно за мен... Това никога не е успявало да проработи и въпреки това продължава да цикли, като масова самохипноза и едновременно колективно суеверие! Ето защо семейното щастие се е превърнало във фантазен мит, в утопия, при това заредена като адска машина с безброй надвисващи разочарования. Но макар и малкото успяли семейства са доказателство, че всичко това не е задължително да се случва. Особено ако има общо за двамата по-висока отправление (Сент Екзюпери - обичаме се не ако се гледаме един друг, а ако гледаме заедно в една посока), вече изглежда не само съвсем естествено, а и единствено разумното, за да не се пилее пповечето жизнена енергия в противопоставяния и трудни компромиси, вместо да се сумира и умножава към общите цели на развитието и любовта, и хармонията, и свободата!

Всяко разбиране и прилагане даже на едни и същи указания, ако идва отвътре и е съобразено с вечно новите актуалности в живота на ученика, може да е творческо или да не е, ако не е съобразено с тези актуалности. И обратното, може човек да има стремеж към оригиналност, без това да е същинска и адекватна творческа проява. Т.е искам да разгранича понятията: 1. Догматизъм - придържане повече към буквата, отколкото към духа на учението. 2. Традиционализъм - може да е догматичен или до известна степен творчески. 3. Нетрадиционализъм - може да е творчески или хаотичен. 4. Креативност - творчество, което не може да е догматично (защото е носител на Духа), но може да е отчасти традиционно или предимно нетрадиционно; под традиционно творчески подход имам предвид не само представянето на стари истини по нови начини, но и практикуването на стари техники с нов дух, с вътрешно обновяваща настройка. Да не забравяме, че от древността едва в днешно време има богат избор на информации относно духовните пътища - но разнообразието далеч не винаги е творческо, а често е хаотично (еклектично). А пък в миналото е имало далеч по-малко възможности за избор, но това не означава, че ученията винаги са се следвали догматично. Имало е немалко творчество даже вътре в тези по-ограничени концептуални рамки. зависи си от човека, в крайна сметка...

Защото мъчението е отражение на его претенцията нещата да стават по начина, по който ние ги желаем. Колкото и да е странно, ние често предпочитаме нещастие или изпускане на щастието, именно защото желаем да контролираме събитията по някакъв късоглед, съвсем не мъдър механизъм. А в една връзка е още по-трудно, тъй като е достатъчно единият да робува на его фантазиите си - и нещата няма да потръгнат, а най-често робуват и двамата... Най-добре е наистина човек да няма очаквания, но тъй като повечето хора не различават между липса на очаквания и липса на мотивация, нека мотивацията да бъде да се учим от преживяванията си (което си е винаги факт), вместо да се надяваме на ощастливяване посредством тях. Това е много, ама мноооого важно!

Нищо божествено не може да бъде създадено и никога не е било създавано дори и от Бог. Божественото е вечносъществуващо. Да, но в друг смисъл то е и вечно самосъздаващо се. Тогава и човек би следвало да се самосъздава по Негов образ и подобие?!

Разбира се, и двата фактори имат значение! Частичното унаследяване може да е някаква обща карма, а от биохимична гледна точка да се дължи на особености в нервната реактивност и в синтеза на невромедиаторите. Личният пример дава възможност на тези предразположения да се утвърдят. Често с времето детето/младежът/девойката се разбунтуват срещу това, което му е дошло по линията на родителите, но обикновено се стига до същото в по-друга разновидност.

И аз съм на същото мнение. Имам наблюдения, че по-скоро хора с параноични предразположения - 6-та енеаграма - са склонни да вярват на това, че всичко е конспирация, отколкото обратното; хора без такива склонности просто няма да четат или гледат много филми, подкрепящи такава визия. Важно е не само каква е степента на конспирираност според нас, но и как се реагира. Параноикът реагира с прекалено фиксиране, затваряне и свръхпредпазливост или обратното - с антиконспиративни писания или дори организации. По-адекватно според мен е тези данни да водят до конструктивни мобилизации, както го е усетил и Орли.

Интересно е и идват повече млади хора, вкл. от чужбина. Няма върховни удобства, на палатки, вкл. големи типита се правят. Палатчици могат и да се вземат под наем за 2 лв. ако човек няма собствена, а ако човек иска легло в къща, това вече се уточнява специално с предварително обаждане. Има обучение по екоземеделие, което е безплатно, но срещу няколко часа съответна работа; беседи и споделяне също по психология, педагогика, природна медицина и други. Всяка година е с по нещо различно, но общо взето, както хората си го направят. За 9-те дни досега са идвали от 60 до 80 души, но някои разбира се само за част от времето. Това място е интересно вече със струпването на 30-ина къщи на съмишленици, половината българи,другата половина от Европата и понякога даже Австралия и други страни (възможно е, но засега не е сигурно, че ще бъде осигурен симултантен превод). Приличат си по това, че обичат природата, иначе разбира се има различни възгледи, което също не е беда - разнообразието учи, особено като е съпроводено с чист въздух и салата със зелени джанки вместо с оцет И нещо важно - има една печатна грешка в първия телефон, той е на основния организатор Филип и е 0885 050565 - т.е. няма я нулата накрая.

Активен мъглен на гранули в дълбока фуния с марля е в пъти по-евтино от каните и пречиства достатъчно, с изключение ако във водата има много хлор и/или флуор - тогава след филтрирането се прибавя 1 чаена лъжичка магнезиев оксид на 10 литра вода, едновременно водата се обогатява на дефицитния при повечето хора елемент.

За мен самотата се асоциира с творчество. А общуването - със служене. Обаче вчерупчването, в което и да е двете - това е робство. Хармонията между тях е свобода!

Да, и според мене - в хармонията е ключът. Държа обаче да поясня, че отговорът ми по-горе не беше само към теб, а - както надявам се личи от контекста му - е отправен общо към няколкото по-активни участници в тази дискусия.

Не мисля, че само на тантра е свойствена радостта от живота. Нито пък само противниците на тантра се предпазват от "потъване" в привързаности. Едната страна на монетата, това е радостта, приемането на живота, което според достигнатото ниво може да се изразява различно - някои все още го намират главно в секса и други "низши" удоволствия, други прибавят към това духовност, творчество и енергийно общуване с природата, при трети тези неща изобщо предоминират... Другата страна обаче е свързана с факта, че при човека няма (както при животните) гладко развитие, поради хомогенно вградена природна мъдрост. Следователно - щем или не искаме - ще имаме вътрешни борби, докато сме хора... И ще се налага да избираме между противоречащи си импулси. Странно, че е прието да се счита, че е подтискане само изблъскването на "низшите" желания. При човек с достатъчни зачатъци на интелектуално, етическо, естетическо и духовно пробуждане (или дори само на едното от тях) още по-голямо подтискане е пристрастяването към нещата от предишния му етап. В случая, ако човек не знае как да трансформира "низшите" си желания, подтискането им е вредно, но пък отдаването на тях на свой ред подтиска възможността за осъществяване на по-висшите му наклонности. Не случайно много адепти твърдят, че Пътят е като ходене по острието бръснача. Ако изобщо е възможно да се избегнат и двата вида подтискане, независимо дали чрез йога, тантра, езотерично християнство или съвременна психология - това би било оптималното. Но в днешно време рядко се получава чак такава хармония - и тогава всяко наше решение се основава на компромиса "между Сцила и Харибда", между по-малките или по-големите странични ефекти... И още за тантра: не мисля, че е изцяло "сатанинска", но определено е опасна за недостигналите определено, доста високо равнище. Причината за това е ясна: при недостатъчно осъзнаване, както го е наблюдавал и Орлин, е невъзможно чрез отдаване да се трансформира "низшето" във "висше", а само се затъва все повече в първото. В случая нямаме идеален избор - трябва или да подтиснем наличната преобладаваща тенденция, за да реактивираме подтиснатата друга и да постигнем известно балансиране, или да се залъгваме години наред с примамливи, но практически невъзможни перспективи. Който може да трансформира, обикновено го прави без безкрайно забавяне и дори без учител, а просто защото има висока осъзнатост. Накрая: докато човек не се е пристрастил, добре е да спазва баланс, подтискането както към низшите, така и към висшите импулси да е минимално (но да не си въобразява, че може на това ниво да е нулево). Ако вече е дисбалансиран, да действа по-решително и при нужда да търси помощ - независимо дали се касае за "низше" пристрастяване или за душевна дисхармония от лошо балансиране на "висшите" енергии.