Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Добромир

Участници
  • Общо Съдържание

    1722
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    2

Всичко добавено от Добромир

  1. Подкрепям високия критерий за интуицията. Именно затова настоявам, че не може просто да твърдиш, че я имаш, а трябва, макар и само на себе си, да го регистрираш много, много пъти като факт. нищо повече.
  2. Ти защо не издири от коя зодия е неговият гуру Прабхупада и после да извадиш от всяка булевардна астрология само възможните негативи, написани за тоя зодия?! Кришна е висок пилон в духовното битие на човечеството, макари в далеч отминала епоха, но не мога да кажа същото за Прабхупада. Хората на Запад и у нас отъждествяват вече Кришна с кришнарите, които имат по-силни устои именно само на запад, защото незнайно как са се сдобили с мощно издателство... В самата Индия преобладават други версии на индуизма и повечето според мен са и по-широки по възгледи, и по-проникновени...
  3. Благодаря, ще си позволя да цитирам нещо от същия материал, тъй като отдавна познавам проф. Орбецова и заедно с нея мн.други лекари и лечители точно по това време давахме разни предложения на МЗ, обаче... ...Освен това все повече пациенти и лекари се убеждават и признават, че различните методи на лечение и подходи към здравето и болестите не само че не се изключват взаимно, но могат да се допълват в интерес на пациентите. ...Въпреки многобройните искания на нашата организация (Сдружение на алтернативните лечители в България - б.р.) в продължение на повече от 10 години да се въведе законодателно регламентиране на неконвенционалните методи на лечение и да се предвиди строг контрол, който да спре изявите на многобройните мошеници и шарлатани, от страна на Министерството на здравеопазването не се направи абсолютно нищо. ...Показателно е, че не са възприети дори наименованията “неконвенционална медицина” и “неконвенционални медицински методи”. Това е положението у нас - вместо поне да се прави опит да се отсяват лечителите, нищо не се прави, а това дава рамо на шарлатаните, тъй като те обикновено са по-напористи... Във връзка с темата (и по отношение репликата на азбуки) - да, усетът е много важен, но е добре да се съчетават всички възможни критерии, включително и вътрешния усет. Последният може и да е самодостатъчен при някои хора (според мен - под 0,0001%), НО КОГАТО НЕ Е... Йогананда е един от малкото, който разглежда въпроса за интуицията не като "има я или я няма", а на степени. "Много мъже с ясен разум и жени с чисто чувство имат интуитивни проблясъци. Но да се зависи от неразвитата интуиция е опасно. Тренирайте интуицията си да разрешава проблемите, като отначало започвате в случаи, когато достъпните ви факти са недостатъчни и не знаете какво решение да вземете. Когато установите, че посланията стават неизменно точни, можете да се доверявате на усета си и в случаи, когато разумът е на различно мнение." Ами аз май почти не съм срещал хора, които да развиват интуицията си по този определено научен начин... И аз не съм го направил достатъчно, но докато не съм, знам, че не бих могъл да претендирам... Всъщност, претендиращите, че се справят само (или главно) чрез интуиция често пъти сочат като аргумент колко е неадекватна претенцията на онези, които твърдят, че разчитат на разум и опит. Но не е ли безкрайно по-голяма претенция да твърдиш, че имаш едва ли не божествена интуиция?!
  4. Аз мога и да не ги пиша. Но тъй като смятам, че освен "ти лично" има и други хора... Всеки да решава кое му върши работа и кое не, както и ти казваш. А защо е всъщност тая бясна омраза към критериите? Защо не приложиш липсата на всякакви критерии, когато си избираш зеленчуци например? Дават ги изгнили, ти казваш, коя съм аз че да имам критерии, взимаш си ги и... да ти е сладко!
  5. Приятелството, истинското - да, наистина е най-великата помощ. Но то включва прекалено много неща... Включително и вярвана преценка на кого докъде и с какво можеш да помогне. Не винаги насърчението да продължава в тоя дух е най-доброто. Понякога е далеч по-добре да г%
  6. Стигаме значи до критериите? Трудна работа, особено върху този "хлъзгав" терен - а той е такъв защото преценката обикновено е неравностойна. Ако всичко имахме едно ниво на способности щеше да е друго, а сега в едно отношение някой е по-напред и другия не може да го прецени, защото няма база за сравнение, другия пък може в друго отношение да е далече отишъл и т.н. Също така не можем да разчитаме и на сертификати, не че науката няма начин да удостовери степента на повлияване при различни случаи и да даде поне ориентировъчна оценка... Може - но не го прави, няма да се спирам върху причините... А без това опитно установяване по безпристрастен начи, ние сме до огромна степен на тъмно, защото другия вид сертификати, както едно време куцо и сакато показваше реални или не дипломи от Джуна, не искам да го коментирам... Все пак, мисля, че трябва да изходим от някаква базова компетентност на този лечител и дали си дава сметка за елементарните приоритети при всяко едно лекуване: 1. Ясно понятие за проблемите на човека. Макар че според СЗО здравето не е само липса на болка или недъг, а цялостно физическо, психологично и социално благополучие, почти никой лекар или лечител не разглежда нещата така. Но ИСТИНСКИЯТ - мисля, че трябва. 2. Ясно разбиране за видовете необходима помощ. Отново почти никой не изготвя цялостни лечебни или възстановителни програми - защото обикновено не един аспект се нуждае от промяна - физически и духовни практики, хигиена на труда и почивката, хранене и добавки, дишане, общуване, място на живот... Почти никой - но истинският... 3. Ясен подбор на приоритетните области и начини за промяна - индивидуализация. Може някои пепоръки да се много полезни, но ако не мога да ги спазвам, няма да ми помогнат. Например, по-добре е да правя релаксиращи техники с месеци всеки ден по 20 мин, отколкото по 3 часа 2 дни и после нищо. Какво е реалистично да се препоръча? Може да ми е полезно да дам 3000 лв и ако случа да не ме подведат, съответните методи или средства да ми помогнат. Но ако това са пари, които съм взел на заем и после да пестя, като се лишавам от нормална храна - здравето ми пак ще се влоши от авитаминози и притеснения. Като имаме предвид всеки аспект от живота, ще се ориентираме къде е златното сечение между оптимално предписание и оптимално изпълнение. 4. Най-важното в случая - ясно послание, че човек трябва да има активно отношение към здравето си, а не да зависи само от външни помощи! Ако след изчерпване на собствените му усилия, след тяхното уточняване чрез препоръки от специалист и пак ако нищо е се подобрява - не мога да спра такъв човек да търси помощ и по други начини, макар че е добре да внимава, защото именно тогава шансът да не постигне и навън резултат или да бъде направо подведен, е най-голям. Но ако човек не е опитал достатъчно неща, които си зависят от него (а те са мноооого) и трягне по лечители, които знаят само да казват че само те лекуват това или онова... Даже да има ефект, той ще е временен, защото основните причини си са в неговия живот, а не в липсата на какъвто и да било вид външна интервенция. Собствени усилия, съвети от специалист и само в крайни случаи - телесна, енергийна или душевна хирургия! Защото не отричам, че някои ефективни енергийни терапии са като енергийна хирургия, както и някои хипнотични терапии са нещо като душевна хирургия. Но винаги ли човек трябва да търчи при хирурзите? Ако се спазват тези критерии, много по-рядко ще се налага изобщо да се прибягва до нещо повече от (евентуално консултирана) грамотна саморегулация. А когато се наложи, човек ще се взира предимно за ЯСНОТАТА. Шарлатанинът може да имитира и доброжелателност, и научен език, но много трудно може да се имитира такава една яснота. Защото тя изисква да се види пациентът със съпричастие, да разбереш от неговата камбанария какво е най-добре за самия него - и точно това да му препоръчаш. Смея да твърдя, че това не го може (нито иска) нито един шарлатанин, нито пък който и да е искрен, но не на мястото си (не сведущ в основните принципи) лечител
  7. Това натежава окончателно везните в полза на диагнозата - алергия от краве мляко! И всъщност малко по-различно от алергия, тъй като се дължи на недоброто му усвояване, по-точно на казеина. Практически винаги, когато някой силно желае определено нещо, то или му е много необходсимо, или силно му вреди, като за съжаление в днешното объркано време много по-често е второто (както е и с наркотиците). Така че дали ще се справи или не с третата сливица без операция, това е нещото което много ви вълнува, защото е проблемът в момента, но проблемът за по-нататък ще е дали ще пожелаете да промените радикално нещата, или ще се задоволите с някаква стабилизиране, което, особено след операция, е възможно, но не гарантира здраве и след това. Като се махне проблемният орган, но не се отстранят причините, организмът реагира с нови възпаления - на гърло, бронхи, апендикс.... Ту ще давате лекарства, ту ще оперирате, но след като причината си остава... нали ме разбирате? Уточнете проблема, макар че аз вече съм убеден че е това, и после решете какво ще правите, поне ограничете прясното мляко, сиренето и кашкавала, които са най-слузообразуващи. Може по малко кисело мляко и суроватка или цвиг (от течната фаза на киселото мляко), но най-доБре се огледайте за продукти от козе мляко, при него е много по-рядка тази непоносимост.
  8. Дестилираната вода има свеж вкус, без никакъв привкус, аз пък ще го уподобя това на хималайски снят от предтехнологичната ера, не че съм ял такъв Но наистина, тя рядко се намира у нас. Като да има човек база за сравнение, може да счупи ампула с двойно дестилирана вода или да вземе от някоя лаборатория където със скъпи уреди я пълучават. Иначе от някои по-стари апаратчета - тя мирише на пластмаса или на метал... Отдестилираната от различни течности и кондензираната също не е дестилирана, защото заедно с водните пари се кондензират и други съставки. И филтрираната не е дестилирана, не всичко подлежи на задържане от филтрите. Добре би било да се организира масово производство и предлагане на наистина чиста дестилирана вода, както е в много западни държави. който иска да си купува от другите, но да го има и това като възможност!
  9. Проблемът според мен не е толкова в самия акт на вземането на пари, колкото в изместването на съзнателния стремеж към парите. Познавам, немного, но все пак има, хора, които въпреки че си гледат добре финансовите интереси, показват в моменти на криза завидна устойчивост и смирение, които не могат да се обяснят от гледна точка на техния "материализъм". И обратното, има някои, които не боравят с много вземане и даване на финансови знаци, но бързо рухват нравствено и духовно при някое по-значимо изпитание. Значи първите, печелейки, са поддържали някаква духовна нагласа, а другите, гледайки как да излъжат кармата, са пропуснали да развият духовното си съзнание. Ето защо, най-доброто е, ако човек може и без да взема пари да помага, но следващото е да взема разумни цени, да помага съответно и да не се оставя да го повлече алчността. Чак на трето място е да не взема нищо, но и постоянно да се чувства огорчен от бедността си, да завижда тайно на имащите материални блага и да се срутва като палатка от слама при първия повей на изпитанията... А за четвъртия вариант - много да вземаш, да не помагаш особено и да си обсебен от алчността... Има ли смисъл да го коментирам?!
  10. Малко по-различно мнение от всички изказали се дотук. Без да спорим за неведоми нам неща (има ли или не пълносливане с Бога), явно е, че всичко е въпрос на развитие. Какво е разум и какво е екстаз? Буда много е говорил за Разум, само че това е едно толкова висше различаване, колкото например най-мощния сегашен компютър превъзхожда най-слабите електронни машини отпреди 20 г, наричани тогава също "компютри. Има сигурно и още по-голяма разлика между екстаза от чалгата и алкохола на един купонясващ тип и екстаза на един светец... Аз мога да говоря от личен опит повече за връзката между екстаза и умствената продуктивност и при мен тя е положителна. Когато работя по принуда или дори с хладна глава при добра иначе форма, постигам много само в механичните дела или писания. Но когато съм в ентусиазирано състояние, стигащо до екстаз, когато мога да усетя Живота в природата, човешките лица, музиката и т.н. - тогава далеч повече ми идват нови идеи, творчеството избликва като фонтан... Считам, че при развитието си (може би почти до "върха" на съзнателната си еволюция), човек ще се нуждае и от двете. При силно подценяване на едното животът става едностранчив и не така продуктивен. Не вярвам, че Щайнер е бил чужд на някакъв вид екстатично видение, той не е могъл без това, само с елементарния или дори по-висшия разум, да придвижи толкова много неща, поне според мен. Но тук идва и моментът за школата - никъде не е казано, че всички школи трябва да си приличат, при някои по разни причини се акцентира на едно, при други - на друго качество. Ето защо ги посещават и различни хора.
  11. То това зависи от много неща; ако има леки хормонални нарушения също става илиако сте я прехранвали, което между впрочем лесно може да е и една от причините за самото заболяване. Вижте да няма алергии към мляко или глутен и ако може да спазнате съответна диета плюс други природолечебни методи - може да се оправи за няколко месеца и без операция. Но тъй като повечето родители не могат да спазват повече неща (в случая отделни и плахи мерки няма да помогнат, а само преустройство на начина на живот плюс 2-3 допълващи метода като фитотерапия, физиотерапия и китайска медицина)... тогава ще се стигне до операция, защото, както казва и Кристиан, изчакването с години, влошаване, антибиотици, пак влошаване и т.н. - не води до добри последствия...
  12. Силни храни? Ако това са плодове, зеленчуци и билкови чаеве - съм съгласен! Иначе тежката храна не помага, а пречи... ако човек не иска да се разтоварва, поне продуктите от животински произход да изключи докато е болен, а също да намали рязко солта и подсладителите. За фервекса - против съм да се ползва при всеки признак на настинка. Дори и котешкия нокът не бива да се пие ей така, като за рутинна профилактика. Макар че е билка, е силнодействаща и със странични ефекти. Ама какво ли се хабя да приказвам, хората така са се влюбили в някакви хрумвания за самолекуване, че... им се струвам старомоден. От онова време, когато се заслушваха в заветите на Хипократ: "Преди всичко да не вреди"" Не че самолечението е винаги неправилно, но обикновено не се проявява желание да се разгледат внимателно различни варианти - и да се избере най-безопасния и същевременно достатъчно ефективен.
  13. Всичко това звучи добре, обаче, ако съответства на личния опит, не разбирам с какво сайтовете се различават от "книжките" и защо изобщо да се влиза и в тях?! Да не забравяме освен това, че хората и оттеглянето са го опитали - в предни векове милиони последователи не имали сложен живот и главно са търсели Обичта, за която говориш... Е хубаво, някои може и да са я намерили в себе си, но пък защо с толкова висшите си вибрации не са повдигнали обществото, а то е тръгнало по друг път? Значи, Може Би Има И Още Нещо, Освен Заличаването На Всичко Светско В Името На Някакво Друго, Непознаващо Законите И Дифузно Неструктурирано Божество?!
  14. Разбира се, че принципно би било по-правилно да са диференцирани, но хората са антисвикнали на това. Ако някой звънне на специалист и оня му каже, ами, зависи, ще ти струва между 10 и 100 лв, оня ще затвори телефона и - дотук! Диференциацията, за да бъде правилно възприета, трябва да се предхожда от интеграция на съзнанието, а тя, както си го знаем, е "рядка птица"!
  15. Здравей! А промени ли нещо от начина си на живот? То едно време, когато животът е бил по-близо до пирродосъобразния, е било възможно за доста хора да се оправят само с някакъв отделен метод, било билки, хомеопатия, бани и т.н. Сега това се случва рядко, макар че на специалистите им е по-лесно да бъдат тесни... Ако си помогнеш чрез правилно хранене, дишане и мислене, ще се подобриш значително и тогава може и продуктите да ти задействат по-добре!
  16. Така е, но освен принципната насока на базовите закони има и темпорална специфика на тяхното проявление. По онова време вече духовността е била в упадък и чрез обичаи са се опитвали да не се забрави това, което вече не се е възприемало директно от повечето хора - отвъдното. Сега вече нещата са дошли до там, че нито силните на деня вярват, нито такива ритуали биха били приемливи за 99% от техните поданици. А автентично духовните и тогава, и сега, не си падат по пищни демонстрации, така че...
  17. Наистина дълбоко. Което не значи, че на видимата повърхност реално знае. Въпросът е да стигне до този водач. По пътя много други водачи ще твърдят, че тe са Водачът. Лъкатушните пътища на т.нар. еволюция предлагат безброй срещи с такива. Толкова безброй, че изобщо не е сигурно че чак такова заобикаляне всъщност има друг резултат освен безкрайно лъкатушене. Така де, ама това също е логическо предположение и подобно на много други свои приятелчета, то не може с нищо да се самоопредели като по-истинно от своята противоположност, а именно: устоите на т.нар. трансцендентност предлагат спасение от безутешната променливост на диалектичните светове, но те самите са твърде замръзнали. Толкова замръзнали, че изобщо не е сигурно, че това оттегляне от света има друг резултат освен спиране на развитието. По-рано се самоопределях чрез "сигурност" в една или друга крайна истина. Сега не се смущавам от това, че не знам със сигурност кое е вярното. Интересни ми са различните позиции, но не се чувствам задължен да се впрягам в някоя. Това не пречи на важните ми всекидневни практически изводи, за които френетичното "най" е загубило смисъл...
  18. Ами да, обаче и не съвсем. Глобалните утвърдителни изводи могат да не са адекватни, ако човек няма достатъчно обхватни възприятия или ги обобщава неправомерно. Но и глобалните отрицателни изводи също не са износна стока! За да може човек просто чрез поглеждане да види истинските причини, той е необходимо да е много напреднал, пречистен! Иначе това, което прилича на първична връзка с Бога и древна житейска мъдрост, понякога е просто липса на достатъчно изпитания (а какво по-голямо изпитание от информационната лавина; само че не съм убеден дали заобикалянето й, вместо оптималното справяне с нея, е по-градивният път...) Животните според мен са на предсъзнателно равнище, природната мъдрост у тях действа не чрез автономен избор. И, ако са верни научните наблюдения и духовните възгледи почти от всички източници, човешката форма е по-висша все пак, макар и да трябва да мине през "изгонването от райската градина" на инстинктивното. Хората много желаят да са прави, някои го правят чрез утвърждения, други чрез отрицания, но това е все едно едните да вървят наляво, а другите надясно, докато целта е право напред. Едно от първите умения по Пътя - все още не кой знае колко духовна способност, но и важна предпоставка за по-нататък - е да се навържат тези привидно противоречащи си стъпки в една хармонична походка. Така и когато човек е "за" нещо, и когато го игнорира или заема междинна позиция - ще се съхранява непрекъснатостта на неговото осъзнаване. Той няма да търси кой е "прав" или "неправ" изобщо, а ще усеща - именно поради отчитане на контекстите - кое кога при кой работи и кое не е толкова подходящо.
  19. Вероятно последното?! Всичко накуп и в крайна сметка, трудно е на дело да се расте духовно, ако повечето хора са вече на ниво, поне на мен ми се струва, че нещата няма как да са такива, все пак това е някаква сумирана енергия, която направлява и общата карма.
  20. И ако станем така повече, да му мислят програмните директори!!!
  21. Ами много просто, изключващото мислене и поведение е по-лесно за почти всички на този етап на развитие. Ако имаше опит отпреди 2-3 десетилетия и го сравниш със сега, определено се вижда, че, покрай разните типове, за които пишеш, навън се е изнесъл и по-голямата част от интелектуалния и духовен потенциал на страната. Специално почти всички десетки от най-добрите ми приятели са за постоянно или периодично навън. Има някои, на които им свалям шапка не само на интелекта, но и на характера... но дори и при тях се чувства огорчение от България, примесено разбира се с носталгия, но горчива носталгия. Знаеш ли, има и сладка носталгия... мечтаеш си за родното гнездо, като нещо което приемаш съвсем безусловно. При тези условия независимо дали оставаш или заминаваш, е трудно да имаш такова усещане. То, както и универсалното съчетаване на патриотизма и космополитизма, може да се прояви и въпреки обстоятелствата, но, боже мой, каква духовност се изисква за това! Както един от най-добрите психолози след Втората Световна война е бил концлагер и именно там е избрал да се обърне към светлината - въпреки възможно най-мерзките условия... но колцина са го сторили, в която и да е страна?! Има и още нещо - едно нещо е човек да декларира патриотизъм, той от време оно, особено пък при нашего брата, си е бил повече показен, а съвсем друго - да го живее. Много хора го живеят без изобщо да го демонстрират; за съжаление те по правило са обикновени граждани или селяни, без съществено влияние върху макропроцесите в страната ни. Ако хората, които управляват и които най-много говорят за България, наистина милееха за нея, то...
  22. Няма противоречие. Чети целия текст. Не съм казал, че те са повечето духовни. Имам предвид, че много от тях чувстват родината си като мащеха, а има и някои основания за това, и не могат да надскочат това в пътя си към универсалното възприемане на патриотизма в единство с космополитизма, което не само ти, но и аз считам, както и го казах, за по-висш стадий. А все пак те са по средата и такива като Джон Атанасов и да не ти цитирам още стотина, са работили за цялото човечество, но, за съжаление, след като до голяма степен са забравили за България, сред чужди екипи от специалисти. Имената си сменят даже и ако някога дойдат, то ще е на късни години, когато славата им най-после стане възможно да ги посрещнат подобаващо. Но те са творци, за разлика от затъпелите националисти, които освен да фантазират за велика България и да плюят тоя или оня, не показват други постижения или заложби. Бих желал да са останали у нас, но нали се сещаш, има причини... Аз виждам, че докато за посредствените люде не е такъв проблем да си останат в България, за по-напредналите (най-малкото в интелектуално отношение) това си е истинско изпитание. Аз съм от тези останали и не че съжалявам, но жертвата е голяма и то точно в творческо отношение се налага да крада оттук-оттам по някой час, защото никой не ти плаща за това и се налага отделно да работиш нещо несъвсем точно по призванието, и то яко... И все пак на мен относително ми провървя, нещата с които се занимавам са ако не точно това, което искам, то пак в тоя по-голям кръг. Ако ми се налагаше, както е при мнозина други, да работя нещо съвсем непасващо ми... може и отдавна да съм се бил изнесъл. Не защото съм голям егоист, а защото естествено ще търся по-добри условия за реализация. И тук е тънката разлика - егоистите търсят реализация без оглед на последиците за другите, какво му пречи на такъв да остане в България и да е мутра или пласьор на наркотици? те са по-безнаказани и милионерстващи даже отколкото в много западни страни. Но ако се окаже, че в крайна сметка съм загубил тук десетилетия, без да придвижа в достатъчна степен разработки, които са от полза за много други хора - тогава каква е ползата от криворазбрания патриотизъм и алтруизъм? Няма ли тогава те да доведат до резултати, обратни на прокламираните?
  23. Патриотизмът има много прояви, зависи от нивото на този, който го изповядва. Както за някои религиозни фанатици е богоугодно да убиват представителите на други вери и атеистите, така и за някои т.нар. патриоти не съществува начин да проявят обич към своето, освен чрез омраза към чуждоземното. Тези, които не им пука за България, са средно на по-високо ниво, защото виждат, че може да се работи и за човечеството, не само за ограничена нация. Но и те не са разбрали по-дълбокия смисъл на патриотизма, който изобщо не изключва космополитизма, а напротив, включва го по най-хармоничен начин. Така, както ако обичаш истински себе си, можеш да обичаш по необременяващ начин и другите, така и който наистина обича родината си, може да приеме и целия свят като едно свое голямо семейство!
  24. Може би, но те това могат да тго направят само при достатъчно съдействие от наша страна. Ако ние не наостряме уши повече при лоши, отколкото при градивни новини, и тяхната стратегия ще пропадне. Ето, аз самият не знам защо понякога слушам повече от един път на няколко дни новини, след като винаги се убеждавам, че е нямало смисъл - то все едни и същи неща си ги въртят на пръста... Ако почти спрем да им следим предаванията, приходите от рекламите рязко ще намалеят, а без пари и най-мощната медия няма да оцелее - ще е принудина да търси други начини да ни привлича вниманието!
×
×
  • Добави...