Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Добромир

Участници
  • Общо Съдържание

    1722
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    2

Всичко добавено от Добромир

  1. Няма една наука да описва най-добре всичко, за мен по-адекватни са понятия като преходни области, глобални проблеми и интердисциплинарност.
  2. Та ето значи и тема, която чака 30-та си страница... и този път ми иде, за разлика от досегашните си директно и прилежно отдадени становища, тук да подходя по-нестандартно. И, надявам се, по-освежаващо, тъй като много от посетителите, изчели 29 страници с доста завои по пътя и задънени улички, ще им се прище нещо по... е, не задължително опредметяващо темата, но все пак - разведряващо... Ще започна с една притча от Халил Джубран, преразказвам по памет. Четири жаби плавали върху един дънер. "Колко бързо се движи той!" - възкликнала едната. "Не дънерът, а водата се движи" - репликирала я втората. "Нищо подобно" - отвърнала третата. - "Всяко движение произхожда от мисълта. Без мисъл - няма движение." Четвъртата се опитала да ги помири, като казала: "Всичките сте прави. Движи се и дънерът, и водата, а и мисълта." Но всяка от трите други жаби била недоволна, че се оказала частично неправа; те се сговорили помежду си и избутали четвъртата жаба от дънера... В случая ми се струва, че Първата жаба е на следното мнение: сексът не може да се отрича, защото ни е даден от Бога. Втората: пристрастяването към секса ни държи привързани към материята, докато Любовта ни устремява към Бога. Третата жаба счита, че сексът може да ни възвисява или принизява, всичко зависи от това, в какво състояние, с кого, кога, колко и още няколко по-второстепенни условия... Ето една гатанка за всички нас: какво ли в случая би отговорила четвъртата жаба? Аз не съм много сигурен, а и да стигна до там, че да съм, не бих искал преждевременно да напускам сайта
  3. Гледал съм го... и той предоставя някои важни послания, но не ми хареса това, че прекаляват с порнографията. Всичко това може да се представи и далеч по-стилно, вижте за пример класиците в литературата - "Занони", "Сидхарта", "Птиците умират сами", "Серафита", "Отец Сергий"... В последния разказ Л.Н. Толстой изказва забележилно прозрение: "Той (отшелникът) е живял всъщност за хората, мислейки, че живее за Бога, докато тя ("грешната жена") е живяла за Бога, мислейки, че живее за хората!" Много малко автори стигат до там, повечето се влачат от инерцията, че както при светския живот някой примерно като е учен си е учен, а когато си е невеж, от това не придобива нещо повече, мислят си че и в духовния път е същото. Ама не, там проблемът е, че самият напредък поставя бариери пред по-нататъшния напредък, ако човек остави егото да си присвои резултатите; както и в най-дълбоките бездни човекът не е изоставен от духовно покровителство, ако се смири и обърне наистина.
  4. Е, освен че харесвам горе-долу повечето цитирани, имам си и една своя молитва: Помогни ми да разбирам и да следвам правилно моя истински път в живота! Разбрах, че да се моля за конкретни неща - това в крайна сметка е претенция на егото, считащо, че знае точно какво ми трябва най-много. Ако все пак съм изкушен да се моля, да речем, за някакви качества, доста ми куца постоянството. Цитирам по памет Учителя Беинса: в духовния свят който не се движи напред, той се движи назад. Всеки ден трябва да превземаш царството Божие.
  5. Въпросът е, доколко паневритмията може да се научи от книги и сайтове или трябва да се играе заедно с човек, който има достатъчно опит? Аз досега съм правил само елементи от нея и - срам не срам - трябва да призная, че все още не съм посетил нито един Рилски събор. Възможно ли е някой да ме въведе в тази практика, така че да не се излагам, ако реша да посетя следващия?
  6. Аз си мислех, че е излишно да гласувам в тоя сайт, но после си казах, че може и светът да научи, ако изберем някой футбилост или шоумен, та доколкото зависи от мен, да помогна да изведем напред някое по-стойностно име. Без да подценявам стойностните фигури в миналото по отношение на политика и образование, духовната култура на един народ си остава най-важното и затова избирах най-вече между св. Иван Рилски и Учителя Беинса; и все пак последният е с по-широки и съвременни схващания, той не се изолира и от материалната култура, което е и мое убеждение - всичко съществуващо си има своето място и роля, макар и да е различно по степен на значимост.
  7. Таласемия се казва и няма нищо общо с таласъмите! Това е средиземноморска анемия, фамилно се унаследява и за разлика от обикновената анемия не понася големи дози желязо и вит. С, защото кръвта не ги усвоява и се получава много по-опасната болест хемосидероза. Но вегетарианското хранене, ако е добре балансирано, си е съвсем на мястото.
  8. Слагам я, защото е леко акцентиран цитат от Ян Хус
  9. И аз имам първо ниво и не го практикувам, но не знам дали и трябва. Защото винаги, когато лекавам някого с енергия получавам усещане, че върша нещо нередно. Ако използвам всякакви други методи - това усещане не се появява. Според някои това е предразсъдък и "блокаж", който трябва да "разчиствя", а според други - навременно предупреждение да не го правя. Много хора се чувстват добре като практикуващи и получаващи тази енергия, но се питам дали това не е непозволена намеса в кармата, която по-късно се изплаща с лихвите? Например едно момиче, живеещо в чужбина, сподели, че всичко е вървяло идеално до известно време - а тя е вече 3 ниво - и после изведнъж е развило много тежки признаци на психоза с 1 милион признаци... Просто съм объркан засега по въпроса, но продължавам да го проучвам.
  10. Не съм специалист по метода. От много хора чувам, че работи, поне що се касае до чисто светските дела, но се отнасям с подозрение към него, доколкото се прилага и от хора, които подменят с него необходимостта от по-същностни духовни принципи и методи. Един от тях е човекът с най-раздутото его, което някога съм виждал (а съм виждал доста и разнообразни хора!). И въпреки че той твърдеше, че има етична бариера, която не позволява той и обучаванети от него хора да злоупотребяват, имаше и случаи, когато същата тази злоупотреба - със съвсем прозаични егоистични мотиви - беше твърде прозрачна и успя да нарани хора, които не го заслужаваха...
  11. Преди да навлезем в темата, нека уточним какво имаме предвид под "педагогически аспекти". Това са онези особености, условия и въздействия – интелектуални, емоционални и морално–волеви, чрез които възпитаваме и формираме детската личност така, че тя, разкривайки потенциалите си, да стане достоен, полезен и пълноценен член на обществото. От тази гледна точка шахматът може да играе безценна педагогическа роля. Ето какво казва Ювенсио Бланко, един от най–големите популяризатори на училищния шахмат: “Системното изучаване на шахмат съответства на основната цел на училището – да развива мисленето, да обучава на ценности и да води към добродетелни навици и модели на поведение.”... 1. На първо място шахматът развива чувство на етика. Тъй като е игра, базирана върху правила, определящи основни стандарти за техническото развитие на партията, както и това, какво трябва да прави играещият, шахматът изработва етика с универсален характер. Ето защо, на възраст между 9 и 12 години, когато моралната независимост започва да се формира у детето, шахматът предлага модел в подходящия момент за придобиването на морални ценности като уважение към опонента, развиване на чувство за справедливост и пр. Браун и Мирин (1981г.) откриват, че упражняването на шахмата не само упражнява личните качества на индивида, но и спомага за преодоляване на групови и поведенчески проблеми. След двугодишно изследване на студенти в програмата NYCHESS в училището Роберто Клементе, тези изследователи регистрират 60% намаляване на инцидентите извън класната стая – в коридори, тоалетни, игрища и т.н. 2. Шахматът е особено полезен за развитие на себедисциплината и концентрацията – всъщност той в това отношение е нанадминат. Няма друга игра, коята да изисква такава върховна концентрация и себевладеене. 3. Шахматът може да бъде съотнесен към ситуациите от всекидневния живот. Той може да бъде приложен към много различни области на човешкото познание (психология, компютърна наука, информационни технологии и т.н.), както и при решаването на проблеми от всекидневния живот, като например пресмятането на цената на дадена стока, избор на правилна посока в лабиринта от различни алтернативи, анализ на литературен текст; обобщаване на обяснения по време на лекции и пр. 4. Шахът може чудесно да се впише в нашето компютърно и интернет поколение. Той е алтернатива и контрапункт на повечето компютърни игри, изпълнени с агресия, насилие и примитивизъм. Взаимодействието шахмат – компютър възпроизвежда по много по–интересен и обогатяващ начин ситуации на война в контекста на игра... Но на свой ред тези виртуални динамики предлагат безценната възможност за развитие на интелектуалния и емоционалния коефициент на играещите. 5. Шахматът стимулира развитието на познавателни умения като интелигентност, памет, внимание, логико–математическо мислене и други фундаментални способности за по–нататъшното развитие на личността. В ерата, когато познанието залива нашия ефимерен живот, най–добрият инструмент, който можем да предложим на децата си, е да развиваме тяхното организирано мислене... 6. Освен математическите способности, има изследвания, които показват, че шахматът стимулира четивните и словесните умения. Това е описано в доклада на д–р Стюарт Маргуляс за втората година на Програмата по шахмат в Ню Йорк, област 9. Този доклад обобщава резултатите при четене на 53 деца от начално училище, участвали в програмите по шахмат, в сравнение с резултатите на 1118 неучастващи в експеримента техни връстници. Изследването на Маргуляс е един от най–силните аргументи за доказване на това, което хиляди учители знаят от самото начало: шахматът е инструмент за учене. 7. Шахматът стимулира творчеството, посредством търсенето на решения на проблеми, запознаването с изследвания, анализа на различни позиции и развиването на планове. Трудностите, възвикващи в различните позиции, позволяват прилагането на общи принципи, като пътят за разрешаването на тези трудности може да не е само един. 8. Шахматът развива критично мислене и дух. Например чрез изучаването на варианти от даден дебют, чрез оценяването на силните и слабите им страни, чрез взимането на решения, които биха могли да затруднят опонента, чрез оценяване на конкретните ситуации, като тези оценки шахматистът може да дискутира в светлината на видяното и демонстрираното на практика върху дъската. 9. Шахматът се практикува заради високото естетическо и интелектуално удоволствие, което доставя. В това отношение той може би е съвършената игра, която може да бъде обикната от съвременните ученици. 10. Шахът е превъзходна игра за прекарване на свободното време. Във време като днешното, което изобилства с детрадивни и агресивни начини за забавление на учениците, като дискотеки, разхайтени купони и други подобни, шахматът предлага един чудесен начин за забавление, който същевременно обогатява и извисява личността. 11. Шахматът има голямо значение за емоционалното здраве на практикуващите го. Той оказва релаксиращ ефект. Това е особено необходимо на учениците в днешните времена на хроничен стрес. 12. Особено ценен е шахматът като контрапункт на “хазартното време”, в което живеем. Днес почти всички са полудели по игри на късмета, тото, лотария, бинго и всякакви форми на узаконен хазарт, при които се флиртува със случайността. В играта шахмат обаче случайността е сведена до минимум... По този начин шахматът помага на децата да се учат да осъзнават своите действия и да носят отговорност за тях. За финал на настоящото изложение ще илюстрирам и обобщя педагогическо въздействие на шаха с едно негово правило – и то е правилото за превръщане на най–слабата фигура – пешката в по–силна фигура, дори в царица. Какъв е педагогическият и духовният смисъл на този факт? Това е надеждата на всеки ученик, който, имайки съдбата на пешка, има и шанса да стигне до края и да осъществи евентуалния си потенциал. Това правило се потвърждава и от изреченото от Исус Христос преди две хиляди години: “Последните ще станат първи!”, т.е. казано на шахматен език – “пешките ще станат царици”. Може би играта шахмат ще ни помогне това наистина да се случи - не само на шахматното поле, но и в живота ни? По Димитър Иванов - из "Педагогически аспекти на играта шахмат"
  12. Някои от скъпите вносни добавки са полезни за определени състояния, а и профилактично. Но не бива да се създава илюзията, че само богатите хора могат да са здрави чрез това. Вече има достатъчно добри продукти от наши фирми или внесени от изтока за същите проблеми и далеч по-приемливи като цени. Важно е да се прецени кой от какво има нужда, защото ако слушаме най-надутте реклами едва ли не всеки трябва да пие всичко. Има хора, които са се разорявали, пиейки по 10-15 неща, а след компетентното им свеждане до 2-3 са се чувствали също така добре, ако не и отгоре! И разбира се, както си личи и от името им, добавките могат, ако са правилно преценени и дозирани - само да допълнят нашето меню, а не да си се храним неправилно и те да компенсират напълно това!
  13. Много е мислено и много е работено, има и какво още да се добави, но за мащабите на България и сега това си е постижение! Ние сме аграрна страна, при нас в миналото само богатите са прекалявали с месото, само където от средата на миналия век нещата се пообъркаха, ама този сайт е едно от свидетелствата, че духът на предимно расдтителното хранене продължава да живее с пълна сила у нас!
  14. Разделното хранене също се развива, има повече или по-малко строги разновидности, а аз съм привърженик на уменерия му, т.е. научно обоснован вариант. Това например да не се комбинират сладки и кисели плодове или бобови и ядки с други храни не го намирам за обосновано. В малки количества почти всичко с всичко върви, но при големите количества струпването на различни концентрирани храни натоварва. Не е вярно, че при прекъсване на разделното хранене се явявали кризи (както пише акад. Микулин), освен ако човек съвсем не се "освини" с количествата. Само ти става малко по-тежко като не комбинираш правилно и после свикваш. Но в твой интерес е поне в 80% от времето си да се възвръщаш към него, т.е. за повечето хора не е нужно винаги да събюдават тези правила, но силно преобладаващо си е полезно. При някои болести може и по-строго и продължително, само да не се превърне в мания. Много важено е при това да не се забравя и за разнообразието (ВЛ. Леви: разнообразието да е стратегия, а еднообразието - тактика). Само плодове и ядки цял ден не е съвсем добре, но за закуска плодове+натурални ядки е идеално! Стигам до извода, че 1 супена лъжица ядки, ако са сурови, върви почти към всичко, а сутринта те допълват по състав плдовете. Да закусваш само с плодове може при някои хора, но при други не е достатъчно. Тези с лаблен баланс на неврохормоните следва да прибавят и малко белтъци и есенциални мастни киселини, а натуралните ядки и лененото семе са най-добрите растителни техни източници. Опитайте и ми пишете как се чувствате!
  15. Така... е, още не сме над генетиката, а връзка определено има. Но и самите автори подчертават, че още много има да се изследва. Кръвните групи са над 100, а те частично са отчели ефекта само на 4-5... По мои наблюдения има дадени доста точни предразположения към болести, докато препоръките са относителни, особено за вегетарианството на нулевата група, също и по отношение на "забранените" плодве и зеленчуци (белтъчните храни като че ли повече са уцелени, тъй като виждам, че често човек има влошаване точно от тези, които са дадени съответно да се избягват). Познавам обаче както вегетарианци с безпроблемно здраве и нулева група, така и хора от тази група, които напразно се опитват да откажат месото или им е трудно да се приспособят после. И даже съм с впечатление, че наистина вдълбочените духовни вегетарианци, със силна и спокойна вяра, нямат проблеми с това приспособявне, докато другите имат. Възможно ли е духовната настройка и практика да променят биохимичните особености на организма... това е доста смело предположение, но има значи някакви данни, които сочат към него.
  16. Отношението ни към всеки продукт следва да се определя от това, в какво количество се яде, какво е неговото качество и каква е индивидуалността на подопитния субект. Всеки опит за игнориране на някое от тези 3 условия води до едностраничви изводи. Българите определено са прекалявали и продължават да прекаляват с млякото и млечните продукти. Това, че те са "свикнали" с него не е аргумент да продължават така, по-скоро е коннтрааргумент, да се освестят, докато е време (в Азия от много ориз все по-често младите имат алергия към този продукт, което за нас и други народи с по-умерената му косумация не е проблем!). Фактът, че водещите активен живот на изток и запад дълголетници често го понасят за дълги периоди и се чувстват добре, не е абсолютен показател. Многото физически усилия помагат за усвояване на протеините, но колко от нас ги правят всекидневно и интензивно? А например един мой познат беше в Шри Ланка (Цейлон), който е автономна част от Индия. Каза, че там ядат по съвсем малко мляко. В Китай традиционно не се яде съвсем никакво мляко и според статистиките там най-рядко жените страдат от остеопороза - ето още един развенмчан мит за полезността му уж за костите! Аз не съм отказал млечните храни, но затова пък виждам, че винаги ми вредят, когато се "напапам" порядъчно. (Изключение: когато дълго не съм ги ял и са от домашно приготвени източници, еднократно понасям и повечко, но следващия пък вече ми протича нослето...) Като дете ги ядях в огромни дози и имах доста упорити проблеми с дихателните пътища, храносмилането и кожата. Не съм се проверявал за възли в щитовидната жлеза, ама доста хора, които си имат проблеми с нея, са били изключително много млекоядни за дълги години, знам десетки такъва случаи... Според мен, освен необходимостта от човешка кърма, детето може да усвоява малки количества и от другите млека, а при възрастните индивидуално различно, но неотменно тази усвояемост намалява с възрастта. И тъй като пълномасленото прясно мляко съдържа всички компоненти, към които би могло да има обменна или алергична непносимост, обяснимо е, че то най-често създава проблеми. Иначе за някои е по-вредна млечната мазнина, за други протеинът, за трети - лактозата. Има съответни млечни произведения с намалено количество на това или онова и те са съответно по- за препоръчване. Ако човек не е прекалено алергичен например към тях, считам, че няма нужда напълно да ги отказва (а и в духовно отношение млякото и медът са далеч за препоръчване в сравнение с яйцата и рибата!), те обаче трябва да са с необходимото качество и задължително в ограничено количество! Млякото съдържа и т.нар. казоморфин, т.е. ендогенен опиат, който прави по-поносим живота на бебето, но при възрастния може да доведе до пристрастяване! За вит. В12 - синтезира се от нормалната чревна флора, а и се среща в продуктите, подложени на ферментация, вкл. от растителен произход - туршии, соеви сирена, бирена мая и т.н.
  17. Малко уточнение: привличане има и при отдалечаване на двата магнита, но то много бързо намалява - нека физиците подскажат дали беше според квадрата на разстоянието, експоненциално или нещо подобно... Но за да бъде привличането резултатно, да така е, изисква се определен критичен праг на приближаване.
  18. Някои учени смятат, че склонността към близнене е гранично явление между нормалното и болестното.
  19. Като младеж нещата, с които се занимавах, бяха още по-странни, меко казано, отколкото изглеждат сега на повечето хора. На моменти това ме смущаваше, но не и до степен, при която бих се "огънал под натиска на общественото мнение". Съчиних обаче следното стихотворение, със заглавие "Луди са само нормалните": Когато съм “ненормално” сърдечен, казват: “Наивно кретенче!” Когато се взирам по-надалече – бил съм отнесено втренчен. Който от други по-друго живее… И, може би, смахнат съм аз. Но кой, без да хлопне, ще оцелее на XX-я век в тоя бяс? Да бе, със странен двигател съм. Хърка! Но зная, със сигурност знам: който не е поне малко побъркан, той няма човечност и грам!
  20. И билките, и хомеопатията, предполагат доста предварителни знания и опит, ако трябва да се прилагат оптимално. В днешно време много се занимават с тях, защото е модно, а това не е най-точният стимул нито за препоръчващия ги, нито за следващите препоръките му. Аз се занимавам от дете с билки и от 15 г. с хомеопатия, и пак на много места не съм сигурен, например ново средство, което се рекламира като панацея, никой не ти казва докаде се простира реалният ме ефект и откъде започва неподплатената реклама. Общо взето, в повечето случаи могат да се избегнат вносните билки, защото ние си имаме достатъчно; макар че, например някои индийски билки изглежда са труднозаменяеми с наши и могат успешно да се добавят. Също така и дозировката, и начинът на прием са важни. Чаевете си имат предимства и недостатъци, същото важи и за капките и таблетките, освен това някои е добре да се вземат сутрин, докато други вечер и т.н., но това е обширна наука...
  21. Ами явно всеки си разбира различно нещо под "магия"... Ако това е желание да се променят природните закони заради една, и то явно недостойна личност - магията е суеверие. Ако под "магия" разбираме окултно изкуство за действие в разрез на еволюционните принципи - тя е винаги черна, независимо за каква се представя. Ако пък това е "магията на Живота" - всичко тогава си е магия... ама пак ще трябва да направим разлика, поне относително, между "черна" и "бяла", т.е. инволюционна и еволюционна. Ако всеки точно не указва кое определение си е избрал, няма да е ясно и за какво му се отговаря! А иначе са много прави тези от преждеговорившите, които съветват да се отнсяме с резерви към "развалячите" на магии. Имам няколко познати, които са обиколили страната и вече са дали десетки хиляди левове по врачки и ходжи, без резултати, но продължават да търсят, защото очакват някой отвън да ги спаси... Дори да има такива хора, те са изключителна рядкост. Освен това истинският духовен познавач ще лекува безплатно или поне ще приема средства или подаръци чак след постигане на резултат. Предвид преобладаването на фалшиви "специалисти" в тази "хлъзгава" област, той следва да разбира мъките и съмненията на хората и да им даде възможност първо да се убедят, че неговите сили са истински - и чак после да приема или не, както реши, техните материализирани благодарности. И най-вече - да не ги плаши, защото например една от споменатите персони е била при "астрална лечителка", тя директно й казала, че има рак на стомаха и че само тя може да я спаси, ако дойде след 2 дни, като носи 400 лв. И онази, представете си, вместо да си направи изследвания, за да види дали това е вярно, отишла и дала парите. "Капацитетката" заразмахвала впечатляващо ръце, после ги изтръскала и заявила щастливо: "Готово! Дематериализирах ти тумора, сега можеш да идеш да се изследваш и ще видиш, че нямаш нищо!" "Свещена простотия"...
  22. Когато Сократ бил осъден и му предстояла екзекуция чрез отравяне, няколко негови ученици го придружавали, плачейки: "Учителю, най-страшното и възмутителното е това, че умираш невинен!" "Но нима" - усмихнал се мъдрецът - "щеше да ви е по-леко, ако умирах виновен?" Считайки детето за "невинна душица", ние естествено усещаме силен порив на състрадание, това си е наред... Но не би ли следвало също така, вместо да си "отдъхваме", когато ни напуска някой кошмар в земен човешки облик, да му съчувстваме ,че не е успял да даде най-доброто от себе си в това забележително земно школо? Би следвало според мен, но (пак според мен) това си е едно от най-трудните нещица... Ох, Господи!
  23. Да... Много подтиснатост има сега в училищата, дъщеря ми е пълна отличничка, но пак не й се ходи - заради антиатмосферата. А тъкво тя на някои извратено се харесва... А за нивото и дума да няма - даже по традиционно добре представяните предмети (като физика, химия и биология) сега почти нищо не им "влиза в главите" - че как да им влиза, ние едно време поне опити правихме, това е неща запомнящо се, а то сега само теория, при това на кампании: ту много ги стягат, ту задълго почти нищо не правят... Но даже ако всички беше "все по-наред" според досегашните масови критерии, пак щеше да е твърде малко. Бих предложил 95% промени в знанията и опитностите, които следва да се преподават, като универсалната духовност, човешките взаимоотношения, възпитанието, поддържането на здравето със собствени грамотни усилия и професионалното орииентиране щяха да заемат не последните, а именно първите, исконно помагащи им се места. Мечти, мечти... Има много добри преподаватели, има и потенцално добри, но вече отчаяни от Системата. Стигнем ли до Нейно величество вече, няма как да кажем, че и тя не е отговорна! Ами че тя не само не иска да приеме очавадни факти и необходимости от промени, ами и активно пречи на "различаващите се от стадото" новатори!
  24. Имам известен опит и доста наблюдения относно разтоварващите режими (терминът "глад" е объркващ, истинският глад е едва 2-3 месеца след преустановяването на храната и съответно е разрушителен за клетките). Все по-трудно става в големия град да се разтоварваме правилно (организмът по време на тези режими става свръхчувствителен и реагира даже на чешмяната вода, какво остава за "качеството" на плодовете и соковете). Освен това обезпокояващо висок процент са хората, които въпреки че знаят на теория как да се разтоварват и захранват, не го правят така, а съвсем оплексват нещата. Предвид на наистина раздутите тарифи в хотелите и санаториумите, остава единственият вариант край тях постоянно да има опитен и грижлив "гледач" - това обаче също не винаги е възможно и тогава аз считам дългите срокове за рискови! Имаше конкретни случаи не само на възвръщане на лекуваните болести, но и поява на нови, вкл. хранителни нарушения като булимия. И забележете, че Исус и Питагор са се въздържали от храна по 40 дни еднократно, и то с духовни цели, това е било в усамотение, придружено с интензивни духовни практики и т.н. За масата последователи както духовните, така и медицинските авторитети от всички времена в над 99% не са препоръчвали изпадане в крайности. Абсолютно всичко на този свят си има плюсове и минуси, така е и с тедзи методи, а специално за плодолечението мога да изброя десетки такива, те не се явяват при всички, но явят ли се, са много упорити. (Интересно е, че понякога тези хора могат да се разтоварват дозирано на вода или на зеленчукови сокове, явно имат индивидуална непоносимост към многото захари от плодовете, а някои ги ядат не като Лидия Ковачева уменеро, а по 2-3 кила на ден...). И накрая, аз престанах с дългите срокове не толкова поради вреди за здравето (но ги наблюдавах, както казахр у много други), а най-вече защото усетих, че се възгордявам - "вижте ме, кой съм аз, колко мога да гладувам"... познавам един човек от Пловдив, който всяка година гладува 2 пъти по 40-50 дни и вече е станал завършен егоманиак, така че тази опасност не бива да се подценява. По негова книга един познат направи дълго пауза на вода и после (според неговите препоръки) се захрани твърде бързо, при това с млечни продукти и си навлече невероятна астма! А за зоновата диета .- тя не е разтоварване, честият прием на протеини стимулира и може да е добър за някои спортисти, но и там разни хора си навредиха, например развиха алергии към толкова често внасяните белтъци или си претовариха бъбреците. Така че няма нито една препоръка, която да я обявим за свещена и вездесъща, всичко зависи от време, място, количество, подлагащи се на съответната мялка обекти и други разни там параметърчета...
×
×
  • Добави...