Добромир

Дотук забравихме за бразилските орехи - 2 бр. осигуряват нуждата от селен за цял ден!
За качеството - наистина е важно, по лавките често продават преостояли и нискокачествени ядки, да се говорим че повечето не са сурови. Когато са качественти, все пак трябва добре да се измиват преди консумация! Простички принципи да не добавяме вредности към иначе полезни храни.

За немного притеснените финансово има едни нови ядки - макадамия, с най-висок процент полезни мазнини. За притеснените - да си вземат от пазара или от борсата суров слънчоглед на едро по 4 лв и да го покълват. Да се знае, че повечето хубави свойства на ядките и семената изчезват след топлинна обработка. Гответе само бедни на мазнини продукти като житни, боб, леща, кестени и др.

Така де, най-после нещо и за това, че истинското щастие не е розовеещо блянче, раздавано за жълти стотинчици на всеки срещнат хлапак, изпаднал в емоционална абстиненция! А ето и още по темата.

ДЖЕЛЯЛЕДИН РУМИ

Шшш, не казвай нищо на Бог

Виж пепелявото ми лице, почувствай неспирната ми болка и не казвай нищо на Бог.
Виж кървящото ми сърце, очите ми, течащи като бушуваща река - всичко, което виждаш, нека те отмине и не казвай нищо на Бог.
Снощи духът Ти дойде в къщата на моето сърце, почука на вратата и повика: "Хайде, отвори! И шшш, не казвай нищо."
Прехапах ръката си, щом Те видях, и казах: "Копнежът ми по Теб непоносимо е болезнен."
Той каза: "Принадлежа единствено на теб, отпусни ръката си и шшш, не казвай нищо."
Той каза: "Ти си моята зурна. Не можеш да заплачеш, ако устните ми не те докоснат. Почакай, ще свиря на теб като на арфа, но дотогава за мелодията не казвай нищо."
Аз казах: "Спри да влачиш душата ми по цялата земя." Той каза: "На всяко място, където отведа те, бързо ела и шшш, не казвай нищо."
Аз казах: "Как можеш да ме молиш да съм тих, когато знам, че ще ме поканиш да танцуваме посред пламъците, да се пусна и да прегърна огъня, който е Твоята любов? Как нищо да не кажа?" Той се усмихна като разцъфнала роза и каза: "Ела в сърцето на огъня и ще видиш, че това, което мислеше за пламък, е просто жасмин. Това, което мислеше за жега, е само лист на дърво. Това, което смяташе за блясък ослепителен, е само легло от лалета. Влез без колебание и шшш, не казвай нищо."
Пламъците превърнаха се в говореща роза, жегата полюшваше ме в прегръдка нежна и каза: "Освен за добротата и щедростта на Възлюбения, не казвай нищо на Бог."

Върви и пак заспи (от същия автор)

Върви и пак заспи. Да, разрешено ти е. Ти нямаш любов в сърцето си, върви и пак заспи.
Неговата любов и тъга са само за нас, а ти върви и пак заспи.
Аз бях изгорен от слънцето на тъгата на любовта. Ти нямаш такъв копнеж в сърцето си.
Върви и пак заспи.
Пътят на любовта има седемдесет и две пътеки и безброй страни. Твоята любов и религия са само лицемерие и измама, върви и пак заспи.
Не приемам друго, освен кръв и болка, а ти - най-добрите лакомства - и, разбира се, след всяко пиршество ти се иска да подремнеш. Така че просто върви и пак заспи.
Разкъсах на парчета своята роба от думи и освободих се от желанието да говоря.
Ти, който не си гол все още, върви и пак заспи.

Ето още нещо от Ал. Геров:

ЛИТЕРАТУРНО ЧЕТЕНЕ

С безброй деца салонът беше пълен,
със глъчка и шушукане потайно.
Когато към децата се обърнах,
мен ме потресе една страшна тайна:

че от децата има в мен по нещо,
че капка моя кръв и тях вълнува.
Обгръщах ги със поглед и усещах,
изобщо че смъртта не съществува.

Очите ми отворени прозряха
в дълбочините на велика бездна:
и мен да погребат след време щяха,
но аз не можех вече да изчезна.

Децата, птиците, скалите черни,
луната над морето засияла –
единосъщна, цялата материя
във този миг се беше осъзнала.

Много съм се вдълбавал в какви ли не сложности, но винаги животът ми е поднасял факт след факт, че истински важните неща са наистина прости. Когато те са наред, сложните им слугуват успешно. Но когато не са... Най-големите грешки в живота се правят поради несъобразяване със съвсем елементарни неща - обичайните физически и психологически потребности, обозримата предпазливост към външни вредности, "А, Б"-то при напрегнати взаимоотношения: "Преди да направиш (или кажеш) нещо, брой до 25"... Често пъти хора с неусложнено, но чисто съзнание засрамват многоучените. Ако бих се върнал назад към юношеството, бих учил поне два пъти по-малко, за да ми остане повече енергия за това да бъда в основата си едно по-качествено човешко същество. Нима този акт на нераздробено самоотдаване на вътрешния импулс към подобрение не е било достъпен и в далечното минало, когато усложненията не са били толкова много или толкова явни? Аз уважавам специализираното познание, изключителните умения в тесни области и т.н., но само като едно разгръщане на оставащата си немногогласна Основа. Ако основополагането е сбъркано в основата си, то и последващото разгръщане на развитието ще е дефектно. За което примери има бол, особено в днешно време...

Преди да навлезем в темата, нека уточним какво имаме предвид под "педагогически аспекти". Това са онези особености, условия и въздействия – интелектуални, емоционални и морално–волеви, чрез които възпитаваме и формираме детската личност така, че тя, разкривайки потенциалите си, да стане достоен, полезен и пълноценен член на обществото. От тази гледна точка шахматът може да играе безценна педагогическа роля.

Ето какво казва Ювенсио Бланко, един от най–големите популяризатори на училищния шахмат: “Системното изучаване на шахмат съответства на основната цел на училището – да развива мисленето, да обучава на ценности и да води към добродетелни навици и модели на поведение.”...

1. На първо място шахматът развива чувство на етика. Тъй като е игра, базирана върху правила, определящи основни стандарти за техническото развитие на партията, както и това, какво трябва да прави играещият, шахматът изработва етика с универсален характер. Ето защо, на възраст между 9 и 12 години, когато моралната независимост започва да се формира у детето, шахматът предлага модел в подходящия момент за придобиването на морални ценности като уважение към опонента, развиване на чувство за справедливост и пр. Браун и Мирин (1981г.) откриват, че упражняването на шахмата не само упражнява личните качества на индивида, но и спомага за преодоляване на групови и поведенчески проблеми. След двугодишно изследване на студенти в програмата NYCHESS в училището Роберто Клементе, тези изследователи регистрират 60% намаляване на инцидентите извън класната стая – в коридори, тоалетни, игрища и т.н.

2. Шахматът е особено полезен за развитие на себедисциплината и концентрацията – всъщност той в това отношение е нанадминат. Няма друга игра, коята да изисква такава върховна концентрация и себевладеене.

3. Шахматът може да бъде съотнесен към ситуациите от всекидневния живот. Той може да бъде приложен към много различни области на човешкото познание (психология, компютърна наука, информационни технологии и т.н.), както и при решаването на проблеми от всекидневния живот, като например пресмятането на цената на дадена стока, избор на правилна посока в лабиринта от различни алтернативи, анализ на литературен текст; обобщаване на обяснения по време на лекции и пр.

4. Шахът може чудесно да се впише в нашето компютърно и интернет поколение. Той е алтернатива и контрапункт на повечето компютърни игри, изпълнени с агресия, насилие и примитивизъм. Взаимодействието шахмат – компютър възпроизвежда по много по–интересен и обогатяващ начин ситуации на война в контекста на игра... Но на свой ред тези виртуални динамики предлагат безценната възможност за развитие на интелектуалния и емоционалния коефициент на играещите.

5. Шахматът стимулира развитието на познавателни умения като интелигентност, памет, внимание, логико–математическо мислене и други фундаментални способности за по–нататъшното развитие на личността. В ерата, когато познанието залива нашия ефимерен живот, най–добрият инструмент, който можем да предложим на децата си, е да развиваме тяхното организирано мислене...

6. Освен математическите способности, има изследвания, които показват, че шахматът стимулира четивните и словесните умения. Това е описано в доклада на д–р Стюарт Маргуляс за втората година на Програмата по шахмат в Ню Йорк, област 9. Този доклад обобщава резултатите при четене на 53 деца от начално училище, участвали в програмите по шахмат, в сравнение с резултатите на 1118 неучастващи в експеримента техни връстници. Изследването на Маргуляс е един от най–силните аргументи за доказване на това, което хиляди учители знаят от самото начало: шахматът е инструмент за учене.

7. Шахматът стимулира творчеството, посредством търсенето на решения на проблеми, запознаването с изследвания, анализа на различни позиции и развиването на планове. Трудностите, възвикващи в различните позиции, позволяват прилагането на общи принципи, като пътят за разрешаването на тези трудности може да не е само един.

8. Шахматът развива критично мислене и дух. Например чрез изучаването на варианти от даден дебют, чрез оценяването на силните и слабите им страни, чрез взимането на решения, които биха могли да затруднят опонента, чрез оценяване на конкретните ситуации, като тези оценки шахматистът може да дискутира в светлината на видяното и демонстрираното на практика върху дъската.

9. Шахматът се практикува заради високото естетическо и интелектуално удоволствие, което доставя. В това отношение той може би е съвършената игра, която може да бъде обикната от съвременните ученици.

10. Шахът е превъзходна игра за прекарване на свободното време. Във време като днешното, което изобилства с детрадивни и агресивни начини за забавление на учениците, като дискотеки, разхайтени купони и други подобни, шахматът предлага един чудесен начин за забавление, който същевременно обогатява и извисява личността.

11. Шахматът има голямо значение за емоционалното здраве на практикуващите го. Той оказва релаксиращ ефект. Това е особено необходимо на учениците в днешните времена на хроничен стрес.

12. Особено ценен е шахматът като контрапункт на “хазартното време”, в което живеем. Днес почти всички са полудели по игри на късмета, тото, лотария, бинго и всякакви форми на узаконен хазарт, при които се флиртува със случайността. В играта шахмат обаче случайността е сведена до минимум... По този начин шахматът помага на децата да се учат да осъзнават своите действия и да носят отговорност за тях.

За финал на настоящото изложение ще илюстрирам и обобщя педагогическо въздействие на шаха с едно негово правило – и то е правилото за превръщане на най–слабата фигура – пешката в по–силна фигура, дори в царица. Какъв е педагогическият и духовният смисъл на този факт? Това е надеждата на всеки ученик, който, имайки съдбата на пешка, има и шанса да стигне до края и да осъществи евентуалния си потенциал. Това правило се потвърждава и от изреченото от Исус Христос преди две хиляди години: “Последните ще станат първи!”, т.е. казано на шахматен език – “пешките ще станат царици”. Може би играта шахмат ще ни помогне това наистина да се случи - не само на шахматното поле, но и в живота ни?

По Димитър Иванов - из "Педагогически аспекти на играта шахмат"

Преди да навлезем в темата, нека уточним какво имаме предвид под "педагогически аспекти". Това са онези особености, условия и въздействия – интелектуални, емоционални и морално–волеви, чрез които възпитаваме и формираме детската личност така, че тя, разкривайки потенциалите си, да стане достоен, полезен и пълноценен член на обществото. От тази гледна точка шахматът може да играе безценна педагогическа роля.

Ето какво казва Ювенсио Бланко, един от най–големите популяризатори на училищния шахмат: “Системното изучаване на шахмат съответства на основната цел на училището – да развива мисленето, да обучава на ценности и да води към добродетелни навици и модели на поведение.”...

1. На първо място шахматът развива чувство на етика. Тъй като е игра, базирана върху правила, определящи основни стандарти за техническото развитие на партията, както и това, какво трябва да прави играещият, шахматът изработва етика с универсален характер. Ето защо, на възраст между 9 и 12 години, когато моралната независимост започва да се формира у детето, шахматът предлага модел в подходящия момент за придобиването на морални ценности като уважение към опонента, развиване на чувство за справедливост и пр. Браун и Мирин (1981г.) откриват, че упражняването на шахмата не само упражнява личните качества на индивида, но и спомага за преодоляване на групови и поведенчески проблеми. След двугодишно изследване на студенти в програмата NYCHESS в училището Роберто Клементе, тези изследователи регистрират 60% намаляване на инцидентите извън класната стая – в коридори, тоалетни, игрища и т.н.

2. Шахматът е особено полезен за развитие на себедисциплината и концентрацията – всъщност той в това отношение е нанадминат. Няма друга игра, коята да изисква такава върховна концентрация и себевладеене.

3. Шахматът може да бъде съотнесен към ситуациите от всекидневния живот. Той може да бъде приложен към много различни области на човешкото познание (психология, компютърна наука, информационни технологии и т.н.), както и при решаването на проблеми от всекидневния живот, като например пресмятането на цената на дадена стока, избор на правилна посока в лабиринта от различни алтернативи, анализ на литературен текст; обобщаване на обяснения по време на лекции и пр.

4. Шахът може чудесно да се впише в нашето компютърно и интернет поколение. Той е алтернатива и контрапункт на повечето компютърни игри, изпълнени с агресия, насилие и примитивизъм. Взаимодействието шахмат – компютър възпроизвежда по много по–интересен и обогатяващ начин ситуации на война в контекста на игра... Но на свой ред тези виртуални динамики предлагат безценната възможност за развитие на интелектуалния и емоционалния коефициент на играещите.

5. Шахматът стимулира развитието на познавателни умения като интелигентност, памет, внимание, логико–математическо мислене и други фундаментални способности за по–нататъшното развитие на личността. В ерата, когато познанието залива нашия ефимерен живот, най–добрият инструмент, който можем да предложим на децата си, е да развиваме тяхното организирано мислене...

6. Освен математическите способности, има изследвания, които показват, че шахматът стимулира четивните и словесните умения. Това е описано в доклада на д–р Стюарт Маргуляс за втората година на Програмата по шахмат в Ню Йорк, област 9. Този доклад обобщава резултатите при четене на 53 деца от начално училище, участвали в програмите по шахмат, в сравнение с резултатите на 1118 неучастващи в експеримента техни връстници. Изследването на Маргуляс е един от най–силните аргументи за доказване на това, което хиляди учители знаят от самото начало: шахматът е инструмент за учене.

7. Шахматът стимулира творчеството, посредством търсенето на решения на проблеми, запознаването с изследвания, анализа на различни позиции и развиването на планове. Трудностите, възвикващи в различните позиции, позволяват прилагането на общи принципи, като пътят за разрешаването на тези трудности може да не е само един.

8. Шахматът развива критично мислене и дух. Например чрез изучаването на варианти от даден дебют, чрез оценяването на силните и слабите им страни, чрез взимането на решения, които биха могли да затруднят опонента, чрез оценяване на конкретните ситуации, като тези оценки шахматистът може да дискутира в светлината на видяното и демонстрираното на практика върху дъската.

9. Шахматът се практикува заради високото естетическо и интелектуално удоволствие, което доставя. В това отношение той може би е съвършената игра, която може да бъде обикната от съвременните ученици.

10. Шахът е превъзходна игра за прекарване на свободното време. Във време като днешното, което изобилства с детрадивни и агресивни начини за забавление на учениците, като дискотеки, разхайтени купони и други подобни, шахматът предлага един чудесен начин за забавление, който същевременно обогатява и извисява личността.

11. Шахматът има голямо значение за емоционалното здраве на практикуващите го. Той оказва релаксиращ ефект. Това е особено необходимо на учениците в днешните времена на хроничен стрес.

12. Особено ценен е шахматът като контрапункт на “хазартното време”, в което живеем. Днес почти всички са полудели по игри на късмета, тото, лотария, бинго и всякакви форми на узаконен хазарт, при които се флиртува със случайността. В играта шахмат обаче случайността е сведена до минимум... По този начин шахматът помага на децата да се учат да осъзнават своите действия и да носят отговорност за тях.

За финал на настоящото изложение ще илюстрирам и обобщя педагогическо въздействие на шаха с едно негово правило – и то е правилото за превръщане на най–слабата фигура – пешката в по–силна фигура, дори в царица. Какъв е педагогическият и духовният смисъл на този факт? Това е надеждата на всеки ученик, който, имайки съдбата на пешка, има и шанса да стигне до края и да осъществи евентуалния си потенциал. Това правило се потвърждава и от изреченото от Исус Христос преди две хиляди години: “Последните ще станат първи!”, т.е. казано на шахматен език – “пешките ще станат царици”. Може би играта шахмат ще ни помогне това наистина да се случи - не само на шахматното поле, но и в живота ни?

По Димитър Иванов - из "Педагогически аспекти на играта шахмат"

Преди да навлезем в темата, нека уточним какво имаме предвид под "педагогически аспекти". Това са онези особености, условия и въздействия – интелектуални, емоционални и морално–волеви, чрез които възпитаваме и формираме детската личност така, че тя, разкривайки потенциалите си, да стане достоен, полезен и пълноценен член на обществото. От тази гледна точка шахматът може да играе безценна педагогическа роля.

Ето какво казва Ювенсио Бланко, един от най–големите популяризатори на училищния шахмат: “Системното изучаване на шахмат съответства на основната цел на училището – да развива мисленето, да обучава на ценности и да води към добродетелни навици и модели на поведение.”...

1. На първо място шахматът развива чувство на етика. Тъй като е игра, базирана върху правила, определящи основни стандарти за техническото развитие на партията, както и това, какво трябва да прави играещият, шахматът изработва етика с универсален характер. Ето защо, на възраст между 9 и 12 години, когато моралната независимост започва да се формира у детето, шахматът предлага модел в подходящия момент за придобиването на морални ценности като уважение към опонента, развиване на чувство за справедливост и пр. Браун и Мирин (1981г.) откриват, че упражняването на шахмата не само упражнява личните качества на индивида, но и спомага за преодоляване на групови и поведенчески проблеми. След двугодишно изследване на студенти в програмата NYCHESS в училището Роберто Клементе, тези изследователи регистрират 60% намаляване на инцидентите извън класната стая – в коридори, тоалетни, игрища и т.н.

2. Шахматът е особено полезен за развитие на себедисциплината и концентрацията – всъщност той в това отношение е нанадминат. Няма друга игра, коята да изисква такава върховна концентрация и себевладеене.

3. Шахматът може да бъде съотнесен към ситуациите от всекидневния живот. Той може да бъде приложен към много различни области на човешкото познание (психология, компютърна наука, информационни технологии и т.н.), както и при решаването на проблеми от всекидневния живот, като например пресмятането на цената на дадена стока, избор на правилна посока в лабиринта от различни алтернативи, анализ на литературен текст; обобщаване на обяснения по време на лекции и пр.

4. Шахът може чудесно да се впише в нашето компютърно и интернет поколение. Той е алтернатива и контрапункт на повечето компютърни игри, изпълнени с агресия, насилие и примитивизъм. Взаимодействието шахмат – компютър възпроизвежда по много по–интересен и обогатяващ начин ситуации на война в контекста на игра... Но на свой ред тези виртуални динамики предлагат безценната възможност за развитие на интелектуалния и емоционалния коефициент на играещите.

5. Шахматът стимулира развитието на познавателни умения като интелигентност, памет, внимание, логико–математическо мислене и други фундаментални способности за по–нататъшното развитие на личността. В ерата, когато познанието залива нашия ефимерен живот, най–добрият инструмент, който можем да предложим на децата си, е да развиваме тяхното организирано мислене...

6. Освен математическите способности, има изследвания, които показват, че шахматът стимулира четивните и словесните умения. Това е описано в доклада на д–р Стюарт Маргуляс за втората година на Програмата по шахмат в Ню Йорк, област 9. Този доклад обобщава резултатите при четене на 53 деца от начално училище, участвали в програмите по шахмат, в сравнение с резултатите на 1118 неучастващи в експеримента техни връстници. Изследването на Маргуляс е един от най–силните аргументи за доказване на това, което хиляди учители знаят от самото начало: шахматът е инструмент за учене.

7. Шахматът стимулира творчеството, посредством търсенето на решения на проблеми, запознаването с изследвания, анализа на различни позиции и развиването на планове. Трудностите, възвикващи в различните позиции, позволяват прилагането на общи принципи, като пътят за разрешаването на тези трудности може да не е само един.

8. Шахматът развива критично мислене и дух. Например чрез изучаването на варианти от даден дебют, чрез оценяването на силните и слабите им страни, чрез взимането на решения, които биха могли да затруднят опонента, чрез оценяване на конкретните ситуации, като тези оценки шахматистът може да дискутира в светлината на видяното и демонстрираното на практика върху дъската.

9. Шахматът се практикува заради високото естетическо и интелектуално удоволствие, което доставя. В това отношение той може би е съвършената игра, която може да бъде обикната от съвременните ученици.

10. Шахът е превъзходна игра за прекарване на свободното време. Във време като днешното, което изобилства с детрадивни и агресивни начини за забавление на учениците, като дискотеки, разхайтени купони и други подобни, шахматът предлага един чудесен начин за забавление, който същевременно обогатява и извисява личността.

11. Шахматът има голямо значение за емоционалното здраве на практикуващите го. Той оказва релаксиращ ефект. Това е особено необходимо на учениците в днешните времена на хроничен стрес.

12. Особено ценен е шахматът като контрапункт на “хазартното време”, в което живеем. Днес почти всички са полудели по игри на късмета, тото, лотария, бинго и всякакви форми на узаконен хазарт, при които се флиртува със случайността. В играта шахмат обаче случайността е сведена до минимум... По този начин шахматът помага на децата да се учат да осъзнават своите действия и да носят отговорност за тях.

За финал на настоящото изложение ще илюстрирам и обобщя педагогическо въздействие на шаха с едно негово правило – и то е правилото за превръщане на най–слабата фигура – пешката в по–силна фигура, дори в царица. Какъв е педагогическият и духовният смисъл на този факт? Това е надеждата на всеки ученик, който, имайки съдбата на пешка, има и шанса да стигне до края и да осъществи евентуалния си потенциал. Това правило се потвърждава и от изреченото от Исус Христос преди две хиляди години: “Последните ще станат първи!”, т.е. казано на шахматен език – “пешките ще станат царици”. Може би играта шахмат ще ни помогне това наистина да се случи - не само на шахматното поле, но и в живота ни?

По Димитър Иванов - из "Педагогически аспекти на играта шахмат"

Нямал съм още време да понауча повече за теорията на системите, но ми се струва че, правилно разбрана, би могла да е полазна и за много практически изводи, дейности и препоръки!

Кой за какво е във Форума?

За мене Форумът е място, където мога да споделя моите разбирания за живота. Тъй като те са доста различни от масовите версии, интересно ми е съответно и тук да срещна нещо различно. Важна е и практическата насока, може би ще намеря хора, с които да си сътрудничим относно важни за нас и другите хора проекти и извън страниците на Форума. Бих желал да е по-силно застъпен експерименталният подход, например като стане дума за конкретен метод или различно отношение (към Действителността като цяло, към нас самите, помежду ни, към природата...), повече хора да споделят за своите опитности, а ако не са опитвали такива подходи, да ги опитат - и тогава да споделят вече по-целенасочено. Повишената съзнателност, която предполага Форума, би позволила този прагматичен механизъм да се задвижи и за най-основни, и за съвсем конкретни неща. Например, нека не е само теория, казвайки, че когато се отдаваме безусловно на Съществуванието, то ни отвръща с Любов. Всеки желаещ да опита, и то възможно по-истински, и да каже при него как се е получило. Или ако някой дава точна рецепта при заболяване, за отглеждането на растения или каквото и да е, нека работещите в тая област да преценят това - както спрямо досегашния си опит, така и ако намерят за нужно, да направят нови експерименти или наблюдения в споменатата насока. И после пак да споделят резултатите. В този подход до голяма степен виждам ползотворността на Форума. Степента на неговото реализиране ще определи и честотата на посещението ми в него. Иначе нека всеки си влиза за каквото си иска - спазвайки основните принципи на Форума - развлечение, интелектуална и емоционална разгрявка без делово последействие, себедоказване в теоретични области или словесно жонглиране с цел оборване на отсрещни твърдения... Но съм убеден, че който застане искрено зад своите мотиви в тази тема, ще се подсеща малко по-често за тях и когато е в другите теми. А може би това ще е полезно и за по-адекватното му разбиране от страна на другите участници във Форума?

Във филма "Великата тайна на водата" се описва един опит с мисловно повлияване на 3 еднакви порции ориз, заляти с вода. По настояване на дъщеря ми отпреди 10-ина дни провеждаме този експеримент и вече има явни резултати! Там, където изпращаме любов, оризът си стои бял и няма никакво гниене, а в другите порции има зловонни мехури и даже почерняване, незнайно откъде! Опитайте, много е интересно!

Да, но не е възможно да се опише това преживяване, така че да се разбере. Дали това преживяване е достатъчно доказателство изобщо, няма да коментирам, защото навлизаме в неразгадаема територия. Но е вярно, че дори и не светци, но и творци, а и "обикновени" хора при определени условия получават точно такава интуиция, върху тях се излива такава благодат, че в този момент и в голяма степен и след това, започват да вярват, че Съществуванието е приятелски настроено и към тях, и към всички неща... Според моя опит обаче, ефектът на това споделяне върху хората, които нямат такива преживявания, не е особено благоприятен. Нещо повече, самият аз май не извличах полза от четене и слушане за такива възприятия. По-скоро, методът ми беше в едни особени моменти отказът да вярвам на каквито и да било твърдения. Отворих се за Съществуванието, ясно давайки си сметка, че не знам нищо със сигурност за Него и че въпреки това съзнателно приемам да последва за мен всичко - озарение или безпросветност, рай или ад, вечност или вечно анихилиране... И тогава избухна Осъзнаването... Давам си сметка, че това преживяване НЕ Е рядко срещано, но толкова много хора не го споделят или го тълкуват по различаващи се начини! И другото - че то е много далече от Просветлението, доколкото променя само отчасти човека. Важно е човек да не се главозамая от тези моменти, защото те обикновено предшестват периоди на много интензивни изпитания, изходът от които съвсем не е безпроблемен, нито е предварително гарниран с рози по тротоарите...

По това и по някои от предните мнения. Всички знаем какво могат да дадат парите, за някои от нещата дори все още ги надценяваме. Културата ни постоянно внушава, че например богатите са задължително по-здрави, намират си по-добри партньори, по-правилно са информирани и т.н., защото "за тия неща пари трябват". Да, ама парите не носят със себе си мъдростта за тяхната правилна употреба, така че познавам ред богаташи, които вместо да си помогнат си пречат в споменатите и много други направления. Без пари засега не можем, но с умерено количество от тях могат да се направят чрез мъдрост повече благини за себе си и ближните, отколкото с много, ама в джоба на мутра или мутреса... А иначе навсякъде в духовните общества има и некомерсиални хора, но те рядко имат влияние върху основните прояви на съответната организация, за съжаление... За печеленето на парите: не считам, че подобно мненията на Ню ейдж преобладаващите автори ще проявим съвременна духовност като медитираме върху материалните печалби с цел тяхното умножаване. Достатъчно "медитират" върху тях пароманите. Ние трябва по възможност да си изберем нещо, което едновременно ни удовлетворява и води до умерени приходи, тъй като именно те могат да задоволят физическите ни потребности, без да се налага да правим компромиси със съвестта си. Свръхголемите приходи почти винаги са резултат от антидуховен начин на живот... е, ако сме получили огромно наследство, остава мъдростта какво да правим с него, а тя съвсем не е подразбираща се! "Дай ми пари, а не акъл" - това е възможно най-деградиращата максима, за съжаление твърде популярна у нас...

Трудното е, докато започнем. Ето сега, ако например започнем да разглеждаме системно цялостната проблематика на всеки един от редовните посетители на Форума (който пожелае това), мисля си, че даже и онлайн можем да му помогнем за много неща. Някой ще помогне с идея, друг - с конкретен съвет, споделен собствен опит; или пък с посочване на информационен източник, проверени специалисти и т.н. И нима е трудно да се осъществи това предложение? Ами не е, но щом все още не е факт, значи е било трудно за тази идея да достигне до тук. А след като сега е достигнала, зависи дали ще се стартира... Какво мислите?

Самоиздържането според мен е нещо основно (за всеки, който няма уважителни причини да не го прави), също както ходенето със собствени крака или самообслужването на масата. В повечето случаи, дори и при условията на страна като България, с цената на определени компромиси, е възможно да се осигури изхранване от работа, която едновременно да е желана или поне приемлива. А без компромиси - на тоя свят изобщо не става! Това го знаят най-добре тези, които са постигнали до приемлива степен съчетаването между желани дейности и самоиздържане (към които бих причислил с някои уговорки и себе си). Хубаво е основното в работата ти да е избрано от теб, но покрай него неизбежно се присламчват и не толкова желани моменти. А това може и да е за добро - те изострят съзнателността ти, учат те на изобретателност, дипломатичност и (ако само с нея не става) - на решимост към по-съществени промени... А симулиращите работене просто не са усетили истински радостта от добре свършената работа - особено ако има творчески елемент в нея! Парите могат както да отключват (и добри, и лоши) потенции в самия човек, така и да бъдат носител на съответни вибрации. Твърде условно е да се говори, че не са нито добри, нито лоши - след като се смята, че всеки предмет носи някакво въздействие, в зависимост от това, в чии ръце е бил той и с какви цели е бил употребяван... На доста места съм срещал духовни препоръки да не се вземат "мръсни пари" и - колкото това да звучи абстрактно при липсата у нас на съответните сетива и при невероятното смешение на разменните знаци в съвремието - едва ли е съвсем без основание. И все пак основното (социалността в добрия смисъл на думата) се определя от конструктивната нагласа на самия индивид - към себеси, към другите, към работата, към материалните и духовните ценности.

И ако станем така повече, да му мислят програмните директори!!!

Да Това е така, но все пак е необходимо човек по начало да е нямал собственическо чувство, иначе е много трудно да се откаже от него. Той по възможност трябва да израстне още от детството с такова съзнание. Тогава ще може с лекота да преценява какъв обем от материалните ценности може да стопаниства правилно и над какъв обем вече ще трябва да ги раздава или да назначава други да боравят с тях. Ако това е отношение, което се подразбира в цивилизацията, огромна част от нещастията, не само на физическо ниво, просто ще изчезнат. Сега се произвеждат над 1000 пъти повече материални блага, отколкото преди 300 години, а за това време броят на хората е нараснал само няколко десетки пъти! Това означава, че още сега бихме имали не мизерия, а свръхзадоволяване в световен мащаб, ако не бяха неизлечимо болни от алчност някакви си 2-3% от населението!

Теримнологията е много различна и изисква време, за да се ориентира човек кой като казва нещо какво има предвид. Някои казват, че човешкият ум е върхът на айсберга, а Съзнанието е всесъществуващото...
Ако умът е проява на Съэнанието, тази терминология ми пасва повече, а като синоним на Съзнанието според тази схема Духът като че ли си идва по на мястото.
Иначе, както казваше и цитатът на Таня от Кейси, само "съзнателната" част на ума е обособена, подсъзнателната и свръхсъзнателните му допирателни имат мъгляви и относителни граници с Океана на Съзнанието във всичко.
Мъничкият проявен разум или делничната обичайна будност обаче явно си има свои важни функции, свързани с кристализирането на Духа в подходящи форми. Големите Учители никога не са ругали разума, вкл. не са го противопоставяли на сърцето, а са държали всяко нещо да си знае мястото. Ограниченият разум, стига да не се самозабравя и да осъзнава добре собствената си ограниченост, е много полезен. Особено ако сърцето все още не е развито и представлява попуподсъзнателна имитация на действителната духовна интуиция...

Така е, стоят, но тези предпоставки могат и да не са непременно "неуважителни". В днешно време по различни причини е трудно за човек да смени името си, а смени на името от край време се правят и за изразяване на променящата се душевност у мистици и творци на изкуството. Един малък заместител на това може пък да са точно такива сайтове!

За мен самотата се асоциира с творчество. А общуването - със служене. Обаче вчерупчването, в което и да е двете - това е робство. Хармонията между тях е свобода!

Именно! Защото тук е важно и тълкуването на това, което ще видим или усетим. Може пък да си е наша проекция възхищението или подозрението, което сякаш ни навяват те. Аз например забелязвам, че често пъти се подозират в какви ли не неща просто стеснителните хора, които дават неадекватни сигнали просто поради смущение. Или че се адмирират добре обиграните със светски маниери "дипломати" - въпреки че отвътре може да са кухи като изтуфеняла репичка...

В крайна сметка си мисля, че е много по-важно какъв човек се занимава с това или онова духовно учение, отколкото какво е самото учение. В живота - примери бол. И в най-стеснени фанатично секти съм срещал хора, чиято преданост и добросърдечие са били в състояние да ме засрамят; както и в най-върховно прозиращите (или претендиращи за това) и уж толерантни течения, от друга страна, са прораствали такива демонични създания, че ми е бедна фантазията...

Глупакът, като слуша добри и лоши люде,
поема туй, което е глупост и заблуди,
подобно на свинята от блатото, която
пред езерото бистро харесва свойто блато.
А умният, когато сред мъдри хорски речи
дочуе даже глупост, на него му не пречи
доброто да попие, а думи зли и нрави,
където ги е срещнал, на място да забрави.

(Махабхарата)

Моите въпроси са по-други:

1. Правите ли разлика между стремежа към Най-Висшето и претенцията, че вече знаете достоверно каквото и да е относно Него? Моето мнение е, че частичката "най" може да бъде стимулираща като стремеж, но е отровна като претенция. А искреността има твърде много измерения, от най-дълбоките се плашат даже мнозинството от "ветераните" в духовното последователство.

2. Когато преценявате духовното (а и човешкото) ниво на даден човек, до каква степен ще се ръководите от неговата теоретично заявена принадлежност към каквото и да е учение и в каква - от реално проявените му качества в живота? Смея да твърдя, че няколкото познати ми хора, които според качествата им бих поставил най-високо, са със смущаващо различни религиозни възгледи, а двама дори са се заявиха като атеисти.

3. Дали знанието или незнанието по-успешно ще обедини различните религиозни последователи? Знанието (от вида, в който обичайно го демонстрираме - умственото) е от полза почти за всичко, но меко казано понакуцва, що се касае до Пределните (и вероятно Безкрайни като разкритие) Въпроси за Смисъла. Човек си търси опора в надеждата, че поназнайва нещичко и от тях, но това Абосютно Не Може Да Се Докаже! Според мен е по-добре човек да си оставе на нивото на Стремежа (колкото може да е чист и силен, максимализмът тук си е хубаво нещо), а същевременно да не издига в абсолютизъм Претенцията относно любимата си доктрина. Така ще се избликне едно неподправено състрадание, въз основа на което различните последователи ще се разбират все повече и наистина ще си симпатизират. Иначе т. нар. "толерантност" е само лицемерие под похлупака на абсолютистките претенции. Когато наричаме "фундаменталисти" някои крайни елементи, пропускаме да видим, че такива кълнове и зародиши ги има и у нас. А фундаменталистът, ако и да прави политика в част от разговорите, все ще гледа някога и по някакъв начин да "дръпне чергата" по-към себе си. Човешко, твърде човешко...

Сърцето=смисъла в живота и от там - "двама се обичат не когато се гледат един друг, а когато гледат заедно в една и съща посока" (Екзюпери). Иначе другото са опитности с винаги противоречиви резултати. Душевната хармония прави различните неща в другите сфери да се допълват, а сходните взаимно да се усилват. При липса на такава хармония противоречията дразнят, а еднаквите черти втръсват...

Много е трудно да се дават общовалидни съвети, ако изобщо е възможно. Зависи от теб си. За някои може да е полезно да се "отрекат" в буквалния смисъл, но условието е да могат едновременно с това да се отворят за по-висшето. Иначе се получава не надмогване, а разцепване на егото, с всичките непирятни психиатрични последствия. В повечето случаи е добре да се избира между една от другите четири алтернативи, които ми хрумват. Или, първо, ако егото е хилаво или деформирано, първо да се поработи върху неговото стабилизиране. Или, второ, ако то е силно, но с него се злоупотребява, да се смени насоката, например човек да разбере, че и алтруистичните дела могат да носят лично удовлетворение, а не само егоистичните. Или, трето, да се насочи лъчът на вниманието навътре: "Кой съм аз?", да се търси егото вътре - ефектът е смирение и просветление, неподозирани за такава проста техника от хора, които не са я опитали! Или, четвърто, да се приложи някаква цялостна духовна дисциплина, която не толкова отрича и не толкова пренасочва егото, а действа чрез обща хармонизация на енергиите и центровете - йога, дао, паневритмия...