Даде ми се да разбера, че животът ми има своето предназначение и не мога да избирам да го заменя за нечий друг. Тогава имаше опасност за здравето и дори живота на дъщеря ми.
Удивлявах се как ми се даваше сън след сън да видя през какво съм минавала, какво е жертвоготовност по своя воля и да си жертва, определена като такава от друг човек, облечен във власт /бях дете, принесено в жертва по особено жесток за мене начин; изгаряна на клада, разстрелвана.../. Странното е, че сега пиша това и то не ме докосва. Имам изработена способност да изтривам сякаш от съзнанието си всичко, което не ми е нужно, свършило си е работата.
Когато открием в спомените си някой, който знаем, че живее близо до нас в настоящето, че ни е сторил "зло" или "добро", то спомените ни се дават точно, за да ни научат или да простим за стореното или да не се привързваме към благодетеля. Наложи ми се да се справя и с двете състояния, но не беше никак лесно.
Според мене всичко ни се дава, за да осъзнаем взаимосвързаността ни. Да открием причините за днешните ни състояния, връзки, желания, стремления.
Учителят е казал нещо, което дълбоко е залегнало в мене: "Имайте връзка само с Бога, а с хората имайте само отношения." Всяка обвързаност носи последствия, т.е. необходимост от развързване... а това е болезнен процес, поне така го определяме, усещаме ние.
Лесно е обвързването, трудно е развързването. Това ни води от прераждане в прераждане, защото забравяме, че всички сме ЕДНО... всеки търси своето си, търси изява, признание, но често за сметка на друг.
Много има да се пише, но не е нужно. Всеки от нас ще изживее и научи това, което му е нужно, за да достигнем същността си.
Вярвам, че на всеки от нас се дава да узнае точно толкова, колкото е готов да понесе и да носи. Според съзнанието ни се дават и изпитанията, и знанието.
Преди около 15 години, в няколко последователни съня видях себе си, но не в това ми тяло - видях се дете, бях момиче от средновековието, видях как съм си отивала от този свят 4 пъти, в различни векове, т.е. преживях смъртта си. Знаех, че съм аз, защото усещанията, които ми се даваше да имам, не будеха никакво съмнение. Събуждах се, с дни излизах от състоянията, в които бях влизала по време на "сън". Всичко това беше, за да си обясня някои събития в сегашния ми живот, но не съм търсила нарочно каква съм била в минал живот или каквото и да било такова. Молех се усърдно да ми бъде дадена светлина, за да успея да различавам кое е от мене като личност, от егото ми и кое е от Бога, да знам Неговата Воля. Бяха много трудни времена за мене, без Божията помощ нямаше да се справя.
Това, което научих в никакъв случай не ми попречи да живея СЕГА, няма друго истинско, освен настоящето, съзнанието обхваща всичко,но на нас се дава правото да се фокусираме върху точно определено състояние, обект... Днес дори не се сещам за това, което мина тогава през мене, все едно не е било, ако не беше тази тема, да ме провокира да пиша... Дори тогава се наблюдавах отстрани като зрител на игра, в която аз съм главното действащо лице, но липсваше емоцията, обвързването...
Убедена съм, че няма нещо, което ни се случва, да не е за добро, да не е допуснато от Бога. Ние не можем да знаем кое защо е... може и да можем, но само когато целият ни живот е посветен на служение, когато можем с абсолютна убеденост да кажем "Аз и Христа едно сме." Не само на думи, но по дух.
Сигурна съм, че може да е опасно за разсъдъка ни нездравото любопитство, с цел лична изгода. В някои случаи може и да се допусне достигането ненавреме до определено духовно знание, но то само задържа нас в развитието ни, защото не го ползваме за общото благо. Това е за урок.
Всяко чисто душевно търсене намира отговор от Духа. Няма нужда да се напъваме, да бързаме, всичко си идва навреме. За всичко си има благовремие.
Важното е, като сме достигнали до някакво знание, да го прилагаме. Аз не винаги успявам, явно не съм достатъчно будна и последователна.
От онова време, след молитва, когато успях да остана тихао в себе си, преминаха тези слова. Надявам се да откриете нещо за себе си в тях. Затова си позволявам да ги споделя.
Когато се слеем с Христовия дух, сме слети с всяка божествена частица. Всяко прераждане е индивидуално преживяване на Бога. Как тогава да не чувстваме всеки, имаме спомен за всичко, което сме били. Свободно сме избирали това, от което сме имали нужда, за да развием и преоткрием някоя своя страна, която сме забравили.
Действайки, събираме енергия, която насочваме в посока, която пак ние избираме. Ако пилеем енергия в неплодотворни действия /не обменяме помежду си с Любов/, някоя част от нас има недостиг от енергия и заболява. Ако не искаме да даряваме Любов, което е наше естествено състояние, в някои наши части се задържа енергия и пак заболяваме.
Пълното преливане от едно индивидуално същество към друго носи радост и здраве, води към единение. Затова, когато не сме извършили достатъчно интензивен обмен помежду си, се чувстваме напрегнати или уморени и търсим обмен с дървета, камъни, цветя, за да възстановим енергийния си баланс.
Прониквайки дълбоко в себе си, се свързваме с Извора, който ни дава всичко, но ние се нуждаем и да даваме всичко получено, за да не спираме потока. Затова колкото повече знаеш и можеш, носиш по-голяма отговорност пред всички части. Спомнил си си преди другите, Любовта трябва да тече през тебе безспирно, Мъдростта да огрява непрестанно, Истината да е факела ти.
Не ти трябват условия. Всичко е в тебе, защото нищо не е извън тебе. Вън и вътре е едно, проявено по два начина. Вътре никой и нищо не може да промени без твое желание. Вън можеш да контролираш, когато си се научил да контролираш вътре. Контролираш ли вътре, си независим вън. Така се научаваш да запазваш винаги самообладание. Не пренебрегвай нищо отвън, но наблюдавай и дарявай, изливай отвътре навън. Съсредоточен навътре, изливай навън.
Всичко е твое, защото си мой, а всичко мое, е твое. Давайки получаваш. Не може другояче, защото даването е получаване. Когато си открил в тебе извора, не ти е нужно да се ограждаш. Някои ще се ограждат, за да се защитават от неоткрилите Извора, защото като го нямат в себе си, искат да вземат от другите. Те като нямат бликащ Извор, имат само колкото са успели да вземат от другите.
Открий Извора и давай! Защо да се ограничаваме, да правим бент? Ще се запушим. Колкото повече стават тези, които са освободили Извора в себе си, толкова по-голямо изобилие ще има. Спри се в себе си, почисти Извора и го остави да бликне. Усетиш ли, че се е позамърсил отвън, поспри се, попей, поплачи, посмей се, потанцувай и така ще почистиш. Прави го съзнателно. Не чакай да се разболееш от затлачване или да се натъжиш от “чужда” болка.
Говоря ти чрез всичко, когато ме чуваш отвътре. Благославяй всичко. Всичко е благословено. Така сме в единение. То е естествено състояние. Избери го ти съзнателно и се радвай. Когато си в него, не можеш да не се радваш, защото Аз винаги се радвам.
Смири се в себе си, защото няма срещу какво да се бориш. Всеки ще си спомни, когато се събуди. Насила събуденият е сънен и може да се спъне. Всички ще се събудят, когато се наспят. Някои са будни, но искат още да поспят. От обленяване боли глава. Всичко става във времето си.
Изгрев got a reaction from feya in Миналите Животи - практика?