Ради

Самотен клас посред пожънатат нива издигаше към небето главата си – увиснала, като златно кандило. Към Бога се носеха псалмите на весели птички, догонващи нагоре лъчите. Талазите на горещия въздух трептяхя, като сребриста коприна, която тъкат невидими ръце. *** Те вървяха между нивята и си говореха. Иисус Христос приказвеше за онова, което иде. Апостолите, които Дух Свети бе вече кръстил с огън, Го заобикаляха и слушаха. Нивята бяхя вече пожънати: късно беше да се говори за жътва и жътвари. При все това Учителят мълвеше: - Класовете са зрели, жътвата е вече близо, а жътвари няма … Много са сърповете, но ръцете – малко … Апостолите се чудеха ... Защо приказва за жътва, когато е близу вършитба? Той говори все тъй: мъчно е да Го разбереш ... И най-умният едва ли би се досетил, що иска да каже ... Тома Близнец си мислеше: - Каква близка жътва! Нима втори път ще родят нивята тая година? Жътва отколе мина ... Нивята лежаха пред тях, като морни робини, които си почиват. - За някакви небесни жътви мълви учителят, - си думаше на ум Симон син Йонин, когото Иисус беше назовал Камък на Царството Божие. - Небесета се извисяваха над тях, пламнали от горещина, изкласили в маранята на златен полден, - като зрели жълти ниви, които чакат страшната прегръдка на сърпа. Но дали за тия небеса говори Той? Облаци ли ще жънат там – или буреносни вихри? Неговите думи лучат ориста на гпешни и праведни, - си каза тихом Яков син Заведеев. – Но жътвата на Страшния Съд чака ръце на ангели – и сърповете трябва да бъдат пророчески езици, а не железни сечива. Късният повей на хладен ветрец просъска – също като невидим сърп, порязал зряла ръкойка. Очите на апостола се извиха в движение на покосяваща ръка – и той видя себе си между двнадесетмината: дванадесет урели класа, които ще пожъне Онзи, Който вървеше сред тях и говореше за Вечността. *** Учителят се още не обаждаше. Филип син Толмаев погледна към огнения небосклон и си помисли: - Огнен сърп ще пожъне земя и небе: това разбираше Господ, като каза ония думи. Земя и небе ще се обърнат на зърна, които Бог отец ще събере в своята житница. Под нозете на вървящите се виждаше земята, напукана от зрялост, а над тях се изобляще небето – като щит, по който трептят огнени бръчки, сякаш по лице на старец. Вселената е остаряла, смърт я чака ... Иоян син Заведеев вървеше най-назад. Той виждаше мислите на всички апостоли, които го предхождаха, и тия мисли се носеха пред погледа му – като едри звезди с блясък на скъпоценни камъни. Те се кръжеха в небето и разпръскваха благовония, сладкозвучия и тайнствани думи, каквито човек слуша насъне. Бляскава мрежа от багри, лъчи, кадилни миризми, стройни песни и цветни образи се изплиташе при всяка нова помисъл. Над апостолите, които вървяха и мислеха безмълвно, се издигна сияният венец на Безсмъртиетои. Но само двама го видяха: Учителят и апостлът, когото Той обичаше най.много от всички. *** - Не знам, за каква жътва приказва Той, - промълви съвсем тихо най-младият апостол, - но Неговите думи бяха пълни с обич и към жънещи и към пожънати: това не видях в помислите на никого от нас. Нашите мисли се лъчеха, като звезди, а неговите бяха слънцце. Когато ние сричахме думите на мъдроста, бледни образи творяхме. А когато Той начена да говори, - и небе и земя затрептяха в огнени тръпки, сякаш Неговият глас раздвижи всичко живо: защото обич мълвеше в думите Му. *** Те отминаха напред, към бедните села, пръснати по червените хълмове, за да възвестят на жадните за правда словото за Царство Небесно. А зад тях остана безкрайната пожъната нива. И – всред тях – самотният забравен клас издигна на залез отново своята корона: като златно кандило, в което слънцето налива елей.

През пролетта на 928 г. в подземието на манастира Св. Параскева се събират деветима, за да поставят началото на богомилството. Сред тях са българският княз Бенеамин и патриарх Стефан, презвитер Йеремия, Симеон Антипа, Василий Византиец, Гавриил Лесновски, дошли да се срещнат с двама непознати сирийци. Странниците им носят свещени книги, писания и предмети, сред които непромененото от църквата Евангелие от Йоан, богомилското таро, „Легенда за Стефанит и Ихнилат”, стар Пентаграм с изобразени дванадесетте Зодии. Дават благословията си, приемат клетвата им и напускат България. Още в началото на следващата година, водачът на движението княз Бенеамин, известен повече като Боян Мага, изпраща първите апостоли на проповед. Негова дясна ръка е Йеремия, останал в нашата история като поп Богомил и погрешно считан за първенец в школата. Основната цел на богомилите е била да приложат истинското християнство, непокварено от църква, велможи и властолюбци – така, както са го разбирали първите християни. Живеели са и в братски комуни, и сред хората, като усърдно са помагали, напътствали и лекували. Чистият живот, делата и словата им били мощен магнит за душите и все по-голяма част от народа и болярите се обръщали към богомилството. Богомилите практикували посрещане на изгрева на Слънцето и възприемали природните сили като живи и лечебни. Качвали се на планините за зареждане, познавали тайните на билките и в менюто им не присъствало месо. Магичната им музика и песни запленявали, а символичното тълкуване на Писанията разкривало непознати хоризонти пред хората. Непрестанно се молили, често до преумора. Не убивали, не крадяли, не лъжели. Но в мащабната им дейност нямало и помен от хаос – прекрасно организирани и следващи йерархичната си структура, богомилите градяли общини и църкви не само в царството ни, но и из цяла Европа, че и отвъд нея. Архиепископ и водач на движението бил Боян Мага, освен него с този ранг били и двамата му помощници – Богомил и Гавриил Лесновски. След тях идвали епископите, които оглавявали църквите, подпомагани от своите презвитери и верни. Епископите и Архиепископите били известни още като Съвършени богомили – посветени в тайните и мъдростта на учението, те разполагали с големи знания, сили и способности. Средната степен – верните, доказали своята преданост към делото, имали за задача да се пречистят и да добият духовен морал, да намират нови оглашени и да ги подпомагат в пътя им. Оглашените били най-широкият, външен кръг на школата – главно слушатели и симпатизанти на учението, те проявявали жив интерес, но тяхната вярност не била още изпитана. Реакцията не закъсняла – голямата активност на богомилите, тяхната непримиримост към лъжата, фалша и охолството на духовно-светската власт, огромната подкрепа сред хората, родили силни врагове – и вътре, и вън от държавата. Около 40 лета след създаване на движението настъпват кървавите години на гонения и ужас – държавата става палач на най-видните си синове. Хиляди са затваряни, измъчвани, посичани, изгаряни. Водачите са сред тях. И въпреки че при цар Самуил богомилите отново са в разцвет, учението напуска пределите на царство България, за даде своите плодове на Европа чрез креациите си – катари, патарени, бугри, духобори, чешки братя, розенкройцери и др. Именно от средите на тези школи се разгаря факела на Ренесанса, осветил жадувания път към свобода и творчество. Радислав Кондаков Текстът е публикуван в списание Оренда, бр. 6.

Сладките черешки С тез червени дрешки, Пак сте вий при мене – О, щастливо време! Бодрост, здраве, сила, Слънчева закрила – Туй сте вий, черешки С алените дрешки! Румени странички, Що желайте всички, Яжте тез черешки С алените дрешки! Чесънчето мило Чудна сила скрило. Пази то човека, Знае се от века Знаели знахари- Мъдреците стари – В него те открили Тез защитни сили! Копнежи Да бих могла на слънчев лъч да стана, в душата Ти да грея и блестя. Да бих могла в свещенното “Осанна” на твойта мисъл да трептя. Да бих могла кат капчицата росна, отронена на пролетния цвят, в сълза свещенна да докосна ланитите на Образа Ти свят. Да бих могла кат ручея планински да излея душата си в струи бистри, свежи и химната Ти светла да запея за чистите,красивите копнежи. Да бих могла кат птиченце на клона, затрепкало в пролетни зари, да чакам Слънцето, да видя трона, на който Любовта цари.

Може би сте чували за княз Святослав – палил, клал и грабил в България, добре мотивиран с византийско злато? Може би пък не сте, но по-интересното е, че няколко сериозни исторически версии приписват на киевския владетел български корени. Майка му – княгиня Олга Киевска – канонизирана от руската църквата за светица, е – според мнозина изследователи и историци, Садоке – Елена, дъщеря на Владимир Расате и чиста българка. Според други е от българите, живеещи в Азия. В някои исторически документи намираме следните пасажи: - В “Летописец руских царей”: “Приведоша ему (на Игоря) жену из Плискова, именем Олгу, остроумицу и корен и основание вере християнской и наш вожд.” - В “Родословец на руските князе” : “Игоря же (Олег) жени в Болгариях, поят за него княжя именем Олгу. И бе мудра велми.” Няма да ги превеждам, продължаваме нататък. След като Святослав е принуден от печенегите (които нападат Киев) да напусне родината ни и да спасява столицата си, Олга горещо моли сина си да отложи втория си поход и да не напада България. Поне докато е жива. Скоро след това, точно след смъртта й, славянският княз отново повежда войските си към Дунава. Няма кой да спре повторното му нахлуване в българските земи, но аз спирам с бойните му подвизи дотук, за да се върна там, където Олга Киевска е още жива. Една интересна подробност от живота й е, че бъдещата княгиня е свързана с братовчед си княз Бенеамин (известен и като Боян Мага) не само по кръв, но и по дух – тя е ревностен последовател на богомилството. Не само това, но на Олга е възложена и изключително важна мисия във връзка с разпространението на богомилското учение в Русия. По инициатива на Симеон Антипа и Петър Осоговец, през 956 г. Олга е покръстена във Византия лично от императорът – богомил Константин VІІ Порфирогенет. Този ход не е бил случаен, а целта е била една – да могат богомилите да работят в Русия, преди официалната църква да я стисне в костеливата си длан и да скове духовния живот в сухите си форми. След завръщането си в Киев, тя изцяло се посвещава на тази задача, но въпреки усилията на новопокръстената Олга – Елена, християнството е прието официално чак при внука й – Владимир I Велики, а синът й, княз Святослав остава езичник. Радислав Кондаков Изображение: Св. Олга Киевска, ескиз за мозайка, Николай Рьорих Използвана литература 1.Княгиня Олга и Реймският псалтир, Гина Джиджева 2.Български хроники, том 1, Стефан Цанев 3.Богомилство и богомили, Николай Райнов 4.Уикипедия