Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Ради

Администратор
  • Общо Съдържание

    1413
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    16

Всичко добавено от Ради

  1. Здравей Иво , това за страха е много важен въпрос. Ти си прав - ефекта е голям. Надали си даваме точна сметка колко от нашите мисли, чувтсва и действия са диктувани от страха. Според Учителя страха е спънка за духовното развитие на човека. Но това мисля, че е ясно на всички ни. Като разграничим предпазливост и страх, мисля че всеки съзнава че страха не е положително качество. Всички се сблъскваме със страха и най неприятното е когато незабелязано му се поддаваме. Според Учителя страх и съмнение се явяват там където има пространство и време. И също че страха е свързан с пространството, а съмнението с времето Но как да се освободим от него и да го победим - да станем по-силни от страха и паниката?. Това е добър въпрос, както се казваше в една реклама на Мобилтел . За страха и съмнението има доста в тази Беседа от Учителя (Противоречия в живота, МОК - 1 година, беседа Противоречия в живота) За да я прочетете щракнете ТУК Бих искал да пожелая на вас и на мен да се освободим от страха, защото ние си знаем колко пречи. Поздрави, Ради
  2. Здравейте , Иво предложението е прекрасно и аз съм съгласен . Остава и Антон да каже какво мисли по въпроса . Ради
  3. Здравейте, не е необходимо Учителят да бъде във физическа форма за да има правилно духовно развитие. Това, че не е в тримерно тяло в никакъв случай не го прави по-малко реален. "Предаването на факела" не е външен процес и този "Наставник" е един проводник на "Свещеният огън" на Учителя, той действа по Негови указания. Но всичко е много специфично и индивидуално. Поздрави, Ради
  4. Здравейте, отговора определено е да - необходим ни е Учител. Отношенията между Учителя и ученика се основатат на любов и свобода - няма нищо насила, няма налагане на решения или бягство от отговорност. Въпросът за намиране на истински Учител е много дълбок. Едно дълбоко чувство в душата, едно вълнение в сърцето, една сила и увереност в духа, едно просветление в ума...някой го беше нарекъл полъх на Истината, сетиво за Истината... Желая на всички да намерят и да пазят връзката си със своя Учител, защото той ни води в пътя на Живота. Поздрави, Ради
  5. Здравей, това е наистина хубава тема, защото провокира мисленето в положителна посока. Напълно си прав - не сме истински щастливи, като знаем че хората около нас страдат. Добре е че започва да се мисли в посока как да се използват, управляват и инвестират парите и ресурсите за общо благоденствие, а не да се задържат и трупат на едно място - в огромни количества сред малко хора , и служещи само за лукс. На земята има премного блага за да живеем добре, съвременната икономика и производство за много продуктивни и с ниски разходи вследствие на пазарните механизми и изисквания. Остава само да помислим повече за всички нас, а не само за собственото си его...но това вече излиза от темата . Поздрави, Ради
  6. Здравей Силви, така е - трябва да се обърнем към Бога, да бъдем осъзнати - т.е да сме в непрекъсната връзка с Него. Иначе казано - да имаме будно съзнание. Това не е лесно, права си, но не е някаква мисловна абстракция, а ново ниво на съществуване и живот.... Разбира се, че имаме потребност от хората - всички ние сме частици от една Велика Същност - толкова близка до всеки от нас и толкова необяснима едновременно. Колкото повече същностни неща възприема човек, колкото е по-развит, толкова повече в него се проявява Божественото...това ни изпълва с вътрешна радост и ни прави доволни . Щастието и радостта на другите са и наше щастие и радост. Поздрави, Ради
  7. Здравей Иване, прав си - " Златното ключе " не попада където и да е. И Слава Богу че е така. Кое по-точно те е раздразнило в темата? Не те разбрах точно какво има предвид с това : А за лирата Орфеева си прав . Поздрави, Ради
  8. Здравей Мария, ти си права за важните неща. Ние просто търсихме нещо по-дълбоко, нещо което наистина вълнува човек, закодирано във филма. Кое е най-важното, кое вълнува човек най-дълбоко? Това обагря целия му живот - психолозите го наричаха доминанта на съзнанието или нещо подобно. Това е много комплексна и специфична за всеки величина, много дълбоко вътрешна и трудна за изказване... Но все пак - как мислисш - кое е най важното в живота? Поздрави, Ради
  9. Здравей, да, съгласен съм с теб. Едно знание става истинно за нас само като е опитано. Опита го превръща в живот и то става част от нас, от живота ни. Така ни обогатява и ни носи голяма радост и удовлетворение. В такъв случай не е необходимо да "вярваме" в нещо едва ли не насила, защото дори и без да го осъзнаваме такава вяра е изпълнена със съмнение. Не е необходимо и достатъчно просто да "вярваме" в силата на молитвата например, а да я опитаме и сами да се убедим в това - да я прежиевеем и да я превърнем в реалност. Само тогава наистина можем да кажем - аз вярвам и знам, че молитвата е много силна и небходима на всеки един от нас. Прав си - езотеричните школи дават много методи за "преживяване на прага на смъртта", макар и да не се афишират явно като такива. Дълбоката молитва, формулите, медитацията върху Дъгата дадена от Учителя например помагат да стигне до такава промяна на състоянието на съзнанието. Термина "променени състояния на съзнанието" много ми допада, защото все още думата "смърт" носи негативни вибрации в нашето съзнание, а в тези прециявавание няма нищо негативно щом ни дават по-пълно и духовно разбиране за живота и ни водят към свобода. Но така или иначе все повече хора разбират, че смъртта е един преход, една промяна на съзнанието и нищо повече, нищо страшно. Поздрави, Ради
  10. Здравей Бен, Благодаря за поканата! Можеш ли да дадеш повече подробности за излета и местността? Поздрави, Радислав
  11. Здравей, доколкото знам цялата развръзка ще бъде в третата част - Revolution. Може би и затова края е до една степен неясен. Аз също мисля, че във филма могат да се намерят много езотерични послания - и в тази и в първата част. Самата идея как със силата и трансформацията на съзнанието постига невъзможни наглед неща и невероятно развитие е една реалност - ние имам огормен потенциал, който незнаем още как да събудим и използваме. Разговорът му с Оракула на пейката за програмите също имаше много добри идеи и аналогии - така че в комбинация с перфектните ефекти и съответна настройка филма може да има добро въздействие, да постави въпроси и теми за размисъл. Поздрави, Ради
  12. Това е много интересно. Живот след смъртта - животът е един, непрекъснат и неделим. След смъртта ние просто излизаме от нашето физическо тяло и започваме да живеем в други светове - много по-чудни и прекрасни отколкото предполагаме. В тези светове пак сме ние си ние същите - с нашите мисли, чувства, желания, страхове...всичко което ни е скъпо на душите остава с нас... Затова е важно какви сме във всеки един момент - защото всичко е живот, всичко е живо настояще...
  13. Здравейте, според www.democrit.com на сървъра на Калифорнийския технологически институт в Пасадена са хостнати: 230 научни ръкописа, 740 ненаучни есета и 5 пътни дневника на Алберт Айнщайн. Ето и адреса : http://www.alberteinstein.info/ Поздрави, Ради
  14. Здравей Соня, контактите на редакцията са следните : Пловдив 4000; ул. Софроний Врачански 5А; тел. 032/ 235080; e-mail : jitnozrno@hotmail.com Аз не съм виждал отдавна нов брой, кажи каква е ситуацията ако звъниш Поздрави, Ради
  15. Здравейте, ще направя кратка справка за публикуваното на български и ще публикувам нещо за Казандзакис, пак на български. Информация за него има и на този адрес : http://www.historical-museum.gr/kazantzakis/ Поздрави, Ради
  16. Братството и Новото Учение не е привилегия нито на организация, нито на затворена форма. То не е църква или секта, не е революциона научна доктрина или нова философска система, въпреки че оказва влияние на всички сфери от човешката дейност. То е в това неуловимо нещо, което прониква сърцата ни умовете ни, изпълва душите ни, и ни помага да осъзнаем колко дълбоко сме свързани, колко велика и реална е любовта. Много чувствителни души и напреднали умове, много добри хора и велики творци улавят това невидимо влияние, това Божествено Слово, и независимо дали го осъзнават или не, то се вплита в тяхната дейност и творчество. Божественото изпълва целия всемир и се проявява непрекъснато. То се съдържа във всеки един от нас, във всяка велика идея и стремеж към красивото и вечното. Мисля, че всички можем да усетим това в тези думи на гръцкият писател Никос Казандзакис : “Как ще повярват невярващите какви чудеса може да стори вярата? Те забравят, че душата на човека става всемогъща, когато бъде овладяна от една велика идея. Обхваща те страх, когато след горчив опит разбереш, че вътре в нас съществува една сила, която може да надвиши силите на човека; обхваща те страх, защото от онзи миг, в който разбереш, че тази сила съществува, вече не можеш да намериш оправдание за дребнавите си или малодушни постъпки, за пропиления си живот, за който хвърляш вината на другите; знаеш вече, че ти, не съдбата, не орисията, нито хората около теб, ти единствен носиш, каквото и да правиш, какъвто и да станеш, цялата отговорност. И тогава се срамуваш да се смееш, срамуваш се да се присмиваш, ако някоя пламенна душа се стреми към невъзможното. И ти съзнаваш вече съвсем ясно, че ценността на човека се състои в това: да търси и да знае, че търси невъзможното; и да бъде убеден, че ще го постигне, защото знае, че ако не прояви малодушие, ако не послуша това, което му нашепва разумът, а стиска зъби и продължава да преследва невъзможното убедено, упорито, тогава става чудото, което безкрилият ум никога не би могъл да проумее: невъзможното става възможно.” Никос Казандзакис
  17. Здравей Геро, ще ти дам един цитат от книгата "Акордиране на човешката душа" том I, Архив на Боян Боев, издателство Бяло Братство, София 1999. "...Братът попита : - Бях на сказка, изнесена от Тагор. Защо той изглеждаше силен? Да не би да е поради неговите дрехи? - Тагор всяка сутрин прекарва по два часа в размишление и съзерцание и в това стои силата му. (Учителят) " Поздрави, Ради
  18. Едно писмо от Толстой : Писмо на Л.Н. Толстой до Н.Н. Миклухо-Маклай 26 септември 1886г. Многоуважаемий Николай Николаевич, Много съм ви благодарен, че ми изпратихте брошурите си. Прочетох ги с радост и в тях намерих неща, които ме интересуват. Интересуват или не, но всеки случай във вашата дейност трогва и възхищава това, че доколкото ми е известно, с опита си вие пръв и несъмнено доказахте, че човекът навсякъде си е човек, тоест добро, общително същество, с което може и трябва да се пристъпва към общуване само с добро и истина, а не с топове и водка. Вие го доказахте с подвига на истинското мъжество, който в нашето общество се среща толкова рядко, че хората от това общество не го разбират. Аз така си представям вашето дело: хората толкова дълго са живели с измамата на насилието, че са станали нормални тъкмо уродливите отношения един към друг не само между людоеди и християни, но и между самите християни. И неочаквано един човек под предлог на научни изследвания (моля, простете за откровеното изразяване на убежденията ми ) се явява сам между най-страшните диваци, като вместо с куршуми и щикове е въоръжен само с разум, и доказва, че насилието, в което живее нашият свят е само стара отживяла humbug (т.е заблуда), от която хората отдавна е време да се освободят, ако искат да живеят разумно. Ето това ме трогва и възхищава във вашата дейност и затова особено искам да ви видя и да вляза във връзка с вас. Ще ми се да ви кажа следното: може вашите колекции да са много важни, по важни от всичко събрано досега в целия свят, но дори и в такъв случай всичките ви колекции и научни наблюдения не са нищо в сравнение с направените от вас наблюдения за свойствата на човека по време на заселването ви сред дивите, когато общувайки с тях, вие сте им въздействали само с разум; затова умолявам ви, за бога, изложете с най-големи подробности и със свойствената си правдивост отнощенията си с тези хора както са били. Не зная какъв пронос ще представляват вашите колекции и открития за науката, на която служите, но натрупаният от вас опит при общуването ви с диваците прави епоха в тази наука, на която служа аз - науката за това, кк са живеят хората един с друг. Напишете тази история и вие ще направите голяма услуга на човечеството. На ваше място аз бих описал подробно всичките си приключения, като отстраня всичко освен отношенията с хората. Не ми придиряйте на разбърканото писмо. Болен съм и пиша легнал с непрекъснати болки. Пишете ми и не възразявайте на нападките ми за научните ви наблюдения. Аз си вземам думите назад, а вие отговорете на същественото. Добре би било, ако наминете. Уважаващият ви Л. Толстой
  19. Много ефективен. По същия начин може да се работи и със "Завета на Цветните Лъчи"
  20. Здравейте, да има публикувани неща - на www.liternet.bg Избира се от меню - Български Автори Има и някои критически студии там от него. Някои от нещата, които още не сме публикували там, мога да изпратя на файл на който проявява интерес За съжаление още не сум направил "Богомилски легенди" в електронен формат, но и това време ще дойде Поздрави, Ради
  21. Няколко думи за Н.Райнов от Н. Лилиев... "Той иде от далечни земи и носи със себе си звездня лъх на вечното..." "Там той е намерил забравени книги, що никой не е чел - книги може би никога ненаписани - и е замислил своите "Видения из древна България"..." "Там той е прозрял тайни, разгадани от малцина преди него - и е замислил своята поема "Градът"." "Там той е познал Ариеля и Каина - и е дошъл на нашата скръбна земя, да сложи пред жертвеника на българската поезия бисерите на своята "звездна душа", в която се оглежда измамната усмивка на Сатана." "И той минава край нас - безстрастен и далечен - унесен в в спомена на ония незнайни земи, които е оставил и които носи в себе си." "Чужденец за всички - за него почти никой не говори." "Самин, заключен в своята tour d'ivoire - до него не стига вълната на безплодни гуми, що се разлива затворена врата." "Той върши своето огромно дело на пръв стилист в тая малка страна - и, сред "ливадите на своето съзерцание", изпитва звуците на забравени думи, възвръща тяхното някогашно значение." "Неговият звук е остър. Той пронизва като писък безлюдните степи на нощта. - Но не е ли Райнов оня, който написа "Очите на Арабия", - невем най - човешката повест, изплакана някога на нашия роден език?" "Неговите жени са разголени, порочни, безрасъдни. Тяхната настръхнала плът не знае насита. - Но не е ли той оня, който написа "Сонора" - невем най-чистата жена, която е създал някога нашият роден език?" "Неговите мисли са светкавици, неговите думи са откровение, неговите отмерени речи блестят като сияние." "Напразно той загъва своите блянове в рухото на древен цар. Напразно той се тули зад маската на странни образи от миналото, което му служи само за украса. Сърцето на един поет разискря в тия нови книги - и бележи опасните пътища, по които е минала смелата мечта на безпокоен дух." "Защото Николай Райнов е преди всичко поет." "И в часа, когато отзвучат тръбите на много тъмни слави - сред мрака на нашето скръбно небе ще засияе новородена звезда." "Защото Николай Райнов носи на челото си звезда." Из материал от Николай Лилиев публикуван в "Райнов Лист", С., 12.III.1939
  22. Здравей Георги, идеята е прекрасна. И на мен ми се въртеше нещо подобно в главата, и като прочетох темата ми светна . Почивните дни в началото на май ще ходя в Гърция - Солун и Метеора. Смятам да посетя Солунската Библиотека ...С монасите на манастирите в Метеора ще е по-трудно ... Ако някой има идея за Гърция - ще се радвам да я сподели . Поздрави, Ради
  23. Здравей Георги, Борис Герогиев е бил близък и ученик на Н. Рьорих. Нарисувал е прекрасен портрет на Учителя. Говори се, че Учителят го представил в Школата с думите, че това един изтински негов ученик. Най-вероятно има връзка между двамата, но тя остава забулена в тайната, както малко се знае и за връзката между Учителя и Николай Райнов. Поздрави, Ради
  24. Здравей Иво, твоето есе извира от Истината. Храненето е от изключително значение в нашия живот. Когато се храним правилно - с добра храна и съзнателно - ние усещаме в себе си прилив на енергия и радост. Това ни изпълва с благодарност - защото Душата ни усеща, че храната е израз на Любов към нея. Затова ние трябва да се стремим да приемаме всяка хапка с любов и благодарност, тогава се появява едно чувство, че общуваме с живите елементи в храната, които ни изпълват. Плодовете са дар от Природата и са физически израз на нейното отношение към нас - като нейни деца. Всеки един плод носи специфичен живот в себе си, свои специфични енергии. Астрологията отговаря добре на този въпрос. Така храната се превръща в мощен метод за работа над себе си, за трансформиране на енергиите и психичните състояния, за да се чувстваме добре и в кондиция. Така осъзнаваме още по-дълбоко колко жизнено необходима е храната, и че отношението към нея трябва да е много сериозно.
×
×
  • Добави...