_Мариана

--------------------------
Тук нашият брат и учител завоалирано съобщава нещо много важно - че цялата видима вселена, земята и човек са рожба на демиурга, на наместника на Всевишния.
Всевишния, Великият Архитект, е извън битието.
Той еманира един демиург, който създава тази реалност, която познаваме. И я населява с форми, задвижвани от енергии и сили, нему подчинени.
Негова направа /на демиурга/ са и Седемте ректори - управителите на нашия космос.
Негови са дванадесетте астрални течения, които влияят на живота ни /някои ги наричат зодиак/.
Негови са и елохимите, сеферотите и т.н. същности, непосредствено участвали /и участват/ в градежа тук.
А Христос е планетарният дух, в друг аспект е слънчевия дух - Той прониква всички реалности, всичките седем слоя, сфери или области на Универса и се слива с Отца ни - Всевишния в Небитието, който обгръща и прониква Универсума.

Имам чувството, че духът на социализма все още ни оказва влияние и то включително и въру това как разбираме духовното развитие.

По времето на социализма се грижехме много да няма разложение сред масите и бяхме устремени към многостранно развитата личност с тенденция при комунизма да стане всестранно развита. При социализма многостранността беше стимулирана всячески. Четене на книги, работнически факултети, мероприятия, образование, че всеки българин висшист да стане. И всичко това поставено със цели и планове: петилетни планове, десетилетни планове.

Другото беше творческо претворяване на девиза на Мечо Пух за, колкото повече, толко по-добре. Нашите програмисти най-добри на света, нашите щангисти и те, нашите стероите и те най-добри. Всъщност стероидите и основните форумули за тях са изобретени в Русия, а после Запада ги „взаимства” оттам.

Наблюдавам и себе си, не само други хора, как си поставяме цели в духовното развитие като че ли знаем къде точно искаме да идеме. Купува си човек книжка с беседите на Учителя и чете и гледа колко в прочел. Вечерта си казва, ахааа прочел съм 80 страници, значи се развивам много добре духовно. Или пък си казва след две години ще стана с 50% по-добър?!, а след три ще съм си отворил чакрите?!

Всеки иска съвсем буквално да намери философския камък и да стори себе си на злато. Да, ама забравя, че основния смисъл на алхимията е трансформацията. Златото е някакъв краен продукт, който не ни интересува. Той е края на процеса, т.е. смъртта на започнатото, след което идва ново начало и златото ще бъде използвано като обикновена суровина за нов трансформационен процес, от който ще се получи нещо ниво. Олово например.

Важен е Философският камък, а това не е камък, а название на трансформацията. На процеса на смяна на състояния. Може ли на този процес на смяна на състояния да му дадем цел, да го вкараме в релси и да но насочим в някаква посока? Не, защото тези смени на състояния може да са напред, назад, нагоре, надолу и дори да тъпчат на място и въпреки, че изглежда, че няма никакво движение в някаква посока, накрая злато се получава. А това злато е любовта в нас и това можем да вземем най-вече със себе си през всички прераждания.

Човек казва, че си поставя цел да извърви духовния път към Бог. Но да се фокусираш на пътя към Бога означава да се отдалечаваш от Него, тъй като Бог е тук и сега, а не накрая на някакъв път. Да се фокусираш на мъдростта, доброто, злото, знанията те отдалечава от Бога, защото ти получаваш човешките мъдрост, добро, зло и знания, а те няма как да ти помогнат да се трансформираш така, че да увеличиш любовта в себе си. Фокуса трябва да е Бог и любовта към него и така любовта ражда трансформация, която ражда любов. Любовта може да се породи само от любов, а не от мъдрост и знания. Всеки може да роди само това, което има в себе си. Вземето едно знание. Водата е мокра. Може ли то да породи любов?!

Та първичния форус и нагласи на човек са важни. След това идва всичко останало и това останало е само средство за постигане на първичното. Може би този фокус Кастанеда нарича събирателна точка. Кое е най-важното за нас? Първоизточника. Там трябва да бъде фокуса на нашето внимание. Изместването на фокуса към знания и „духовно развитие” ни лишават от пълната любов, която бихме могли да получим, което намалява възможността да изпълним напълно задачите си в този живот и да съберем необходимата опитност. И ние се лутаме насам-натам.

Какво е карма. Това е основния начин да усетим какво трябва да правим наистина. Два са компонентите на кармата на човека. Едното е дхарма, което е една рамка, един тунел в реалността, в който човек трябва да се движи в този живот. Една преопределеност какво човек може да прави и какво не; в какви граници може да се простира свободната му воля. А другото е карма: закона за причините и следвията или той определя какво ще ни се случи, ако се опитаме да излезем от пътя на дхарма. Кармата не е просто възмездие за минали събития, но тя ни и направлява как да се развиваме в бъдеще.

Учителя всичко това го е синтзирал в едно чудесно изречение: „не можем да изменим реда на нещата, който Бог е положил в природата, защото ако го изменим, съдбата на нашия живот се изменя и се ражда карма. Кармата не е нищо друго, освен отклонение от правия път на човешкото развитие, а изкупването на кармата е влизане наново в правия път на човешката еволюция.”

Дхармата означава, че в настоящия си живот всеки има задачи за разрешаване и на тях трябва да се фокусира. Ако човек се устреми към самоцелно духовно развитие, където включва, каквото му хареса или каквото е модно (отваряне на чакрите), то той се отклонява от задачите си, губи си времето, а кармата рано или късно ще го въдвори, където трябва.

Следната картинка е илюстрация на пътя на дхарма за конкретен човек (границите на свободната му воля) и неговите търсения по протежение на живота му.





Синята линия е поредицата от действия и решения на човека, които предприема през живота си. В точка А се вижда как човек се лута и се опитва да излезе от пътя си. В точка B човекът е „оггънал” тунела на дхарма, т.е. кармичният закон все пак е любезен и не бърза веднага да въздейства, за да даде шанс за проявление на свободната воля. Вижда се, че на ранния етап от развитие на този човек паневритмията е извън задачите му, докато след време се оказва, че може да е част от пътя му.

Излиза, че целевото духовно развитие пречи на изпълнението на конкретните задачи, които човек има за това прераждане. И освен, че губи време, човек се претоварва, уморява, обезверява. Вреди си. След изпълнениението на задачите си той може да получи нови задачи или да използва времето за трупане на мъдрост например.

А човек може да обърне своето внимание и фокус към Бог, да събира любов и да се остави на пътя си.

Какво е съвършенството? Съвършенството пак е човешко понятие и събирателен образ или списък от белези на съвършенност за различни неща. Има такъв и за духовното развитие. Но този образ е събирателен за всички хора. А пътят на всеки човек (дхарма) и конкретните му задачи са различни. Затова той може да изглежда далече от приетия образ за съвършенство. Някой беше казал, че човек трябва да се откаже от съвършенство на всички нива, за да получи съвършенството. Така като се откаже от съвършенството той ще може да реши задачите си, което е и неговото лично съвършенство.

Друг събирателен образ е морала. Може да се направи списък от общоприетите морални ценност. Те се поддържат и от тези, които се развеждат, изневеряват, скандалничат. Защото и те мразят да им се изневерява, да ги напускат или да им вдигат скандали. Задачите на отделния човек също не могат да покрият изискванията на морала. Например, ако семейството му пречи да изпълни задачите си, той трябва да се разведе, иначе извършва кармично нарушение.

Ще дам един абсурден пример за отклонение. В Интернет попаднах преди време на един уред (или звуков генератор) за хармонизиране на чакрите. Та някакъв доволен клиент разказваше как 13 години се занимавал с не знам каква си йога, после някаква друга духовна практика, после с трета и т.н. Сумирах някъде към 25 години. И през цялото време бил тъжен, защото чакрите му не се хармонизирали. И видите ли, точно този уред бил успял механично да го направи. Краен скучай на неразбиране на смисъла на задачите в живота.

Човек трябва да се фокусира директно в Бог (а не в заместители), да се стреми да получи максимално любов от него, която да му даде сили за изпълнение на неговите задачи и събиране на нужната опитност. И да си пази силите от излишни духовни практики, защото ни чакат още много много прераждания. Добрият бегач знае как да пази силите си, за да може най-малкото да стигне до финала.