Донка

А този ум, който е в състояние да се възгордее от наученото, дали не тръгва към знанието, движен от мотива, че ТО е, което ще му даде Силата и превъзходството над другите? "Учи, за да си най-добрият, да те слушат и уважават"! Уви, май още го чуват децата ни... Дали това не е познанието, което не изкушава Егото да се възгордее?

Точно! Или може би ги използваме, за да ни дадат увереността в себе си, уважението към себе си, които получаваме само когато имаме усещането, че манипулираме, правим зависими, управляваме, съветваме, водим, оценяме другите... Дали наистина това е смисълът на знанията? на науката? - да водят, съветват, управляват, оценят поведението ни? - да ни дават самоуважение и увереност в себе си? И какво означава "малко-знаещ"? Аз съм срещала "много-знаещи", но "малко-разбиращи" и "никак-не-усещащи".

Ето с това съм съгласна. Ако не успеем да разберем истинската красота и смисъл на секса и неговото "съответствие" на Любовта, той ще си остане за нас съвъкупление с привкус на изнасилване и задоволяване на физиологични нужди. Точно такъв ще бъде и животът ни - външният - битка за оцеляване, за задоволяване на физиологичните ни нужди, за власт и надмощие над другите и т.п. Такъв външен живот неминуемо ще доведе до агресия от всякакъв вид. И в тази агресия ще заровим глави, убеждавайки себе си и другите, че ТАКЪВ е света и такова животно като безусловна и абсолютна Любов "нема и не може да има", а тези дето я усещат, с презрение ще обявим за "слепци", че не виждат реалностите - т.е. Злото. Че и в "правия път" ще се пробваме да ги вкараме. НЕ сексът е мръсотията, която опетнява Любовта! Мръсотията са човешките отрицателни мисли и емоции - осъждането, презрението, отричането на красотата на това, което сам Бог ни е дал. Наречем ли го веднъж с думата Грях - от красота наистина вече в грях го превръщаме. Благодаря на модераторите за преместването на постингите в точната тема.

Присъединявам се към Сега си мисля, че "призван" и "избран" са начините, по които усеща, възприема, проявява себе си всяко отделно съзнание. И си мисля, че това не са единственитв начини - моят, например не е споменат. Аз се усещам "изпратена". Като че ли всеки има свободата да определя сам какво влага в понятията "призван", "избран" и "изпратен". Не бих се учудила, ако съдържанието, което влагам аз в "изпратен" съвпадне със съдържанието на това, което друг нарича "призван" или "избран". То ако съм склонен да оценям и съдя другите - дали съм "избран", "призван" или "изпратен" да го правя, май няма голяма разлика. Нито пък има разлика ако се усещам "призван", "избран" или "изпратен" да върша с Любов нещо полезно за света и хората около себе си и да изпитвам щастие от това че го правя, а не от това дали се смятам или ме смятат "избран", "призван" или "изпратен". Може би все пак най-важното е какъвто и да се усещаме, да не падаме в клопката на гордостта, суетата, ревността, да излъчваме Любовта, от която сме създадени и да заемаме мястото си и вършим работата си с радост.

Май за това иде реч в спора по-горе: пост#40 пост#41 Под тесни сърца не знам какво разбира Венцислав, но аз го разбирам като неумението и нежеланието ни да приемем, че другите могат да изживяват емоции по-различни от нашите; неумението и нежеланието ни да посрещаме с Любов всяка емоция - своя или чужда. Не съм и аз сигурна ограничението на Ума ли е причина за "тясното сърце" или "тясното сърце" ограничава Ума ни. Май двете си влияят взаимно и ако искаме да деблокираме материала за дупката дето (е, в това вече съм убедена) го носим в себе си, Ума и Сърцето заедно е хубаво да "разширяваме". И за да не стане пак недоразумение: Да "разширя Ума" за мен означава да приема всяко нещо, което Бог ми праща не с критика, недоволство и осъждане, а с ВНИМАНИЕ и РАЗБИРАНЕ. Да "разширя Сърцето" за мен означава да преодолея страха от изживяването и съпреживяването на емоции, които са ми непознати или досега умът ги е смятал за лоши, срамни, табу... Само като ги усетя мога да ги осъзная, опозная, разбера с Ума си и ако ме тревожат или ме правят нещастна, да ги трансформирам в радост, т.е. да видя Доброто в себе си и около себе си. А струва ми се, разширим ли Ума и Сърцето, Душата ще е свободна и сама ще се оправи с дупките, блокажите и завихрянията, дето ограниченият Ум и тясното Сърце са причинили в нея.

Модераторска бележка: товз мнение и следващите две са преместени от тук Ами ще опитам: Според мен ако в едно съзнание: То светът на това съзнание ще е населен с хора, които: В моето съзнание : сексът е нежност, ласка, близост и съществуването на безусловна и абсолютна любов е ежедневие. Моят свят е населен с хора, които: се смеят, разговарят с радост и интерес, помагат си, слушат се, прощават си, не се страхуват да питат и споделят своите мисли, обичат се безусловно, приемат се с различията си.... и с такива, които сега се освобождават от страховете и предразсъдъците си.... или се готвят да го направят. Ще си позволя един контрапункт към следното: Наивно е да си мислим, че ние "учим" децата на нещо. Всъщност ние в най-добрия случай осигуряваме благоприятната среда и стимули за функционирането на техните вродени механизми на адаптация към средата. Вече е неоспорим фактът, че: Децата се раждат с вроден перфектен механизъм за овладяване на езиковата система на средата си. Ние изучаваме този механизъм, опитваме се да го включим по естествен път в усвояването на втория език. Децата се раждат с перфектен механизъм за развитие на интелекта. Ние изучаваме този механизъм, за да осигурим необходимата му материална среда и максимална безопасна свобода на активност. Когато се отнасяме към детето като към "табула раза", на която да напишем нашите знания и ценности и да очакваме от детето да ги възпроизведе, вместо да стимулираме естествените процеси, ние ги забавяме и дори блокираме.

Аз разбирам всичките ти доводи, разбирам и защо смяташ, че критиката и оценките са необходими. Та нали и аз до преди няколко години виждах света си като теб! Опитвам се само да споделя едно виждане, по-различно от това, което промени живота ми изцяло, както и живота на хората около мен. И тъй като все още съм в процес на почистване, ще ви бъда благодарна, ако ми цитирате думите, с които съм критикувала или осъждала някого или нещо. Направила съм го неволно, но това е ценно за мен, защото ще ми покаже къде и кога все още се поддавам на изкушението да оценям и съдя, а не да разбирам и приемам. Аз самата не се чувствам оценяна или съдена от никого. Бляагодаря на всички за разбирането.

Позволете ми да изразя огромна благодарност на Нико за подробното описание на начина, по който той вижда света около себе си. Едва ли би могъл да ми предостави по-добър пример за това, че външното е отражение на вътрешното.

Благодаря В тях на мен ми направи впечатление ето това:

защото Благодаря ви, приятели за точните определения!

Умъртвяването на хората в газовите камери е резултат от "съденето" на евреите като непълноценна вредна нация и "отсъждането" на германския Райх като Спасител на чистотата на човешката раса. В този случай зареждането на отношението с Любов би означавало: И евреите, и германците и всички други нации са красиви и добри каквито Господ ги е създал и щом ни е пратил заедно и различни на Земята, значи иска да се научим да живеем и да се ценим заедно. Бомбардировката на Дрезден е резултат от "осъждането" на германците и тяхната култура като агресивни и решението за тяхното "наказание". Когато съдим, ние прилагаме критерии и ценности, които са сформирани в миналото към обект, който възприемаме в настоящето. Това ни пречи да го възприемем адекватно. Пример от професията ми: "Този ученик е мързелив и не особено умен. - Работи небрежно, допуска грешки, бързо си отвлича вниманието." - Оценка с елемент на осъждане, която ми затваря очите за истинските проблеми, които има това дете и, които аз-педагогът и психологът трябва да диагностицирам и да му помогна да преодолее, да намери своите силни страни и да ги разблокира, да открия мотивационната структура на индивидуалното дете и да ангажирам неговите движещи мотиви така, че да предизвикам интерес и любов към дейността (не да го заставя да учи или да го засрамя, или да го накарам да се сравнява и съревновава с другите). Думата "оценявам" в много науки отдавна е заменена с думата "разбирам, осъзнавам". Като човек, заставян 18 години да пише оценки, мога да ви уверя, че оценката никога не е полезна, дори когато на пръв поглед стимулира! Като осъзнаеш какво си стимулирал, настръхва ти душата! От 6 години не пиша оценки - ефектът от заместването им с "разбиране" е изумителен! Ами Любовта приема това, което вижда безкритично, защото иска да намери неговото място в света ТУК и СЕГА, неговия смисъл, Доброто в него... Егото дели на Добро и Зло и лепи етикети като налага своите сформирани измислени ценности и смята, че безкритичността е глупост, слабост и липса на принципи. А така ли е наистина? Според вас?

Съденето не зависи от това, какво съдим - съденето притъпява сетивата ни, приспива вниманието ни, замества разбирането с оценянето, коронясва Егото, Любовта представя за слабост и глупост. Вместо да ги съдим нашите и чуждите мисли и постъпки, защо не вземем да ги "зареждаме" с Любов?

Мисля, че способностите и знанието , които се придобиват със и от Любовта съвсем не са същите като тези, които се придобиват със Воля и от Амбиция. Дори и външно да изглеждат еднакви. Любовта отваря сетивата и интуицията. Волята и амбицията изпозват Ума - те трупат, подреждат, моделират, планират, прилагат, обобщават резултати, оценят, съдят, санкционират. Умът е полезен само ако е един от инструментите на сетивата и интуицията - а не обратното. И аз си мислех, че моралът и добродетелите предпазват от изкушенията на Черната ложа, но сега ми се струва, че тя много лесно и неусетно може да ги замени със своите морал и "добродетели" и дори да ни накара да повярваме в тях. Печални примери за това - много в историята! Любовта и Свободата - те са Силата и Живота.

Надявам се, че повече от вас са гледали двете серии на Скок във времето по БТВ - сряда и четвъртък (6,7.9)! Ето това са филмите, които нашите деца искат да гледаме заедно с тях! Знае ли някой дали този филм може да се намери на CD или някъде в нета? На английски беше A Wrinkle in Time . A Wrinkle in Time

Благодаря за беседата Нека напомним, че Учителят владее перфектно английски. Всеки, който владее английски така е наясно, че понякога се получава интерференция (влияние) между езиците и сме склонни да пренасяме от английски в български. В английски неопределителният член а/an понякога се превежда един, но не в смисъл "само един" а по-скоро "някакъв, неопределен". Например: I saw it in a newspaper. - Аз видях това в един вестник няма предвид вестника като бройка, а като неопределен вестник.... При това в английски това "а = един" е задължително в израза "една сродна душа", т.е. на английски не може да се каже само "сродна душа". Като се има предвид, че беседите не са писани от Учителя, а записвани от присъстващите, не може да се твърди 100% какво точно е имал предвид ораторът. Ще съм много благодарна, ако някой намери беседа, в която Учителят изрично казва, че не може да има повече от една сродна душа и тя задължително е с обратен пол. Признавам, че не помня съдържанието на всички беседи така подробно. Според мен под "да се прояви Бог .... " по-горе Учителят има предвид да се освободим от предразсъдъците и зависимостите си. И, забележете, тази сродна душа, този ангел, няма да ни запълва някакви липси, дупки... (нали щом Бог се е проявил на всички нива в нас, това значи, че няма дупки, а само Любов). Какво според вас означават думите: Какво ли ще допринесе за нашето състояние сродната душа, след като вече Бог се е проявил в нас?

тук В друга тема прочетох следното: Смятате ли, че наказанията, дори и те "хуманно наложени", са средство за възпитание на днешните и утрешните деца? Всъщност какво да наричаме наказание и каква разлика има между: - наказание за простъпка и - поемане на отговорност и понасяне на последствията от определено поведение.

Отново грешно предположение за думите на другия. Ако аз не съм си го казала ясно, обаче, моля да бъда простена за моето предположение, че ще се досетите. Няма парченце, което да е цялата плака. Това че аз приемам истината за плаката, не означава, че това е моята истина, нито пък че се изживявам като някаква майка! Боже опази! Толкова ли изглежда невъзможно или неразбираемо или неприемливо за един Търсач: Една частица от плаката със своята си истина да осъзнава и приема както съществуването на всички останали частици с техните си истини, така и на цялото, от което те са част, но без да има претенции или стремежи да знае истините на другите и на Цялото.

Материала си го имаме в неограничени количества, само дето го търсим не където трябва. Търсим го вън - в света и в другите същества, защото мислим, че имаме дупка. А то не е дупка, а неправилно разпределен материал, или блокиран някъде поради

Това, че нямат нужда да се допълват не означава че не могат да образуват цялост! И не само две единици могат тогава да се сливат, а и повече.... Когато поискат и са готови, могат да се слеят и да обменят енергия и информация, но не са зависими от това сливане, не страдат ако то не се получи, не го търсят, защото имат нужда от него... т.е., сродните души са свободни. Те имат какво да си дават, защото не са еднакви, а сродни - т.е. различни, но съвместими. Не бих го нарекла даване, по-скоро обмен е. И защо да е по-добре да бягаме от душа, която е цяла, свободна, независима? Не виждам опасността??? Не се връзваме, разсъждаваме само.

И аз мисля така, благодаря Сони. Сложих справедливост в кавички, защото за мен това е манипулативно понятие. Някой - човек или група определя своите ценности, правила за добро и зло и ги обявява за универсални за всички. Това, което отговаря на тези правила и ценности, е справедливо, това което не се вписва в тях, е несправедливо. Несправедливото и неправилното подлежат на осъждане и наказание. За справка - в Афганистан убиваха жените, ако не носят бурки, и това се смяташе за справедливо там... прокрустово ложе Според мен ако носим в съзнанието си "прокрустово ложе", носим и злия великан, който или ни разпъва, или ни реже...

Любовта, Бог не съдят никого - те приемат и обичат всички и всичко.... Умът е този, който съди, защото налага своето "прокрустово ложе", което нарича "справедливост".. Бих го казала така: Първо ни е нужно да се научим да ВНИМАВАМЕ, РАЗБИРАМЕ и ПРИЕМАМЕ своите мисли и постъпки, както и последствията от тях, с любов. Тогава без да полагаме особени усилия ще се научим да внимаваме, разбираме и приемаме мислите и постъпките и качествата на другите. Това означава и да се научим да НЕ СЪДИМ своето аз, своите мисли и постъпки. Тогава няма да се сещаме да съдим тези на другите хора. Ако не съдим себе си и другите, дори и някой да го прави с нас и пред нас, това няма да е съдене за нас. В него ние ще чуваме какви са вътрешните проблеми на този, който ни "съди", и ако сме в момента в състояние да му помогнем, ще го направим. Според мен това означава "Не съдете, и няма да бъдете съдени" Имам въпрос : Кога, при какви обстоятелства изпитвате порив да осъдите някого - без значение себе си или другите? (може и с примери)

Благодаря за "събуждането" на тази тема Според мен изкуството е интуитивен начин на познание и творчество. Една пиеса на Шекспир, например, е равносилна на капитален научен труд по психология, социология, философия. Добри въпроси! Никак не е лесно да се аргументира еднозначен отговор. Зависи какво разбираме под интелектуален труд и интелектуалец. (А какво всъщност означават тези понятия за вас?)

Силно съмнение имам за това. Моите усещания друго ми казват, а аз съм склонна на тях да вярвам, не на теорията. Душата според мен не е само мъжка или женска, а носи и двете, но едното преобладава в зависимост от тялото, в което пребивава в момента. И сродната ни душа е същата. Сродността не означава допълване на това, което ми е в по-малко. Тъкмо напротив. Сродността са приликите в неща, които са определящи за двете души по принцип без значение какво преобладава в този живот и без значение в какво тяло са...

И затова ми се струва, че така наречената и смятана за благородна "вечна скръб" по заминал си близък човек всъщност никак не е проява на обич към неговата душа. Заради нашия егоизъм тя не може да Може би най-доброто, което можем да направим за близкия, който не е вече с нас, е да го оставим да продължи по пътя си, да не чувстваме остро липсата му, а да го приемем в новата му форма и да го обичаме такъв...

Какво да разбираме под "да обичаме хаотично, по подразбиране, без никакви граници на поносимост"?