Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Донка

Глобални Модератори
  • Общо Съдържание

    9036
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    625

Всичко добавено от Донка

  1. Ако мисли за себе си и хората с понятията - победител, потърпевш , човек вече е заместил Любовта в себе си с агресията на Егото си. Любовта не познава битките, победите и пораженията... Всичко това, струва ми се не е наша работа, на хората. Господ си знае как да свали Божествената Любов в плът и да превърне тлението в нетление. Той само може да променя света си по законите на Любовта. Самото допускане на Егото, че то е натоварено и е в състояние да извърши всичко това, вече е агресия, не благородство. А взаимоотношенията се градят само между хора със свободна воля - всяка намеса "за добро" е отново агресия. Всеки дръзнал да разрушава там, където не е градил, наказва сам себе си и потомците си по закона на Кармата. Благодаря на Синева за прекрасния цитат! Съвсем на място! Свободата затова е свобода, защото не предполага задължения към никого и нищо. Свободата не може да съществува и миг без Любовта. Любовта е тази, която изключва разрушаването по принцип и ограничаването на чуждата свобода. Този, който включва в свободата си упражняването на контрол и власт над друго същество, вече не е свободен - управлява го Егото му. Понятието "слободия" е измислено от Егото, което лимитира свободата и наказва отклоненията... Може и да съм грешна, но живея така - свободна и с Любов - и всички сме щастливи...
  2. Именно! Значи агресията е не толкова проява на страх, а признак на допуснат приоритет на силата Егото над силата на Любовта. Любовта приема света какъвто е и го оставя свободен. Под нейния приоритет ума и егото имат за задача да го опознаят и да се приспособят към него. За да го направят, те ползват инфомацията, постъпваща от средата, и сглобяват динамични модели на заобикалящия свят - опитът, запаметен в миналото и текущата обратна информация от средата им позволяват да построят абстрактен модел на близкото бъдеще - т.е. причинно-следствените връзки. Това им позволява да предвидят в общи линии резултата от въображаемата си активност. .. Ако Егото и ума получат приоритет на Любовта, те абсолютизират модела, който са изградили и вместо да опознават света, започват да го "вкарват" в готовия вече модел, да го променят според него и да се борят с това, което не отговаря на него. ... Така се раждат недоволството, претенциите, гордостта, ревността... започваме да съветваме и да променяме другите за "тяхно добро", което всъщност е доброто на нашия модел. Егото и ума присвояват света и така лишават и себе си и света от най-важното условие за Еволюцията - Свободата! Всъщност там, където е ограничена по някакъв начин нечия свобода, е налице агресия. Бог нищо не е унищожил... това е най-древната представа за бог - представата на първичния, зависим човек, за който бог е строгият баща, който наказва. Оттогава човешкото съзнание е постигнало още няколко степени... Мисля, че Дийпак Чопра чудесно го е разказал в книгата си...
  3. Ех, тези атавистични инстинкти - за да оцелее, мъжът трябва да стреля - - по животното, с което иска да се нахрани, - по животното, което иска да се нахрани с него, - по събрата, който иска да се нахрани с неговото животно, - по събрата, който иска да му вземе жената, набелязана за продължение на гена му, - по жената, която иска да продължи гена на събрата му, - по собствената жена, която нарушава правилата му, ..... има ли съществено значение дали се стреля със стрели, куршуми или думи - все си е страх и задоволяване на нагоните на гордостта и ревността? Ако атавистичният мъж повдигне жената в съзнанието си, дали няма да си отвори шанса да разбере как може да се оцелява с Любов?
  4. След тези думи започнах по-ясно да осъзнавам какво означава "повдигнете жената"... В съзнанието на старозаветния мъж (който смята, че владее света и днес), жените сме "на някои" дадени и сме собственост, която може да стане обект на "пожелаване". Е, "повдигнете жената" според мен означава: съзнанието на мъжа да се "повдигне" до степен да приема себе си и жената до себе си като сродни души - рожби и извори на Любовта (всяка по свой начин, за да се допълваме). Тогава не жената, не мъжа, а двамата заедно с Любов двойна - сърце до сърце, ръка за ръка ще спасим света... (от идеалите и правилата, които го водят към гибел)...
  5. Замислих се като прочетох това - кои човек е бил Старият и кой Новият там по това време? Дали Новият човек няма да е добре забравеният Стар?
  6. Идеалният човек е само понятие, родено от човешкия ум - за спр. "идеален" е сродна дума на "идея" т.е. абстрактна представа за нещата, която помага на човека да твори, т.е. да създава предмети, които не съществуват в природата. Когато той започне да използва "идеите" , за да преподрежда, критикува, отрича, променя сътвореното от еволюцията, идеите се превръщат от инструмент за оцеляване и прогрес в оръжие за самоунищожение. Всеки, който използва чукове и отверки е наясно, че няма такова "животно" като идеална отверка и идеален чук. Всеки вид е създаден с определено предназначение. Иделана е само представата ни за тяхната функция. Идеалният ястреб или идеалният елен биха спряли еволюцията на видовете им, а това би означавало бавна смърт за тях - динозаврите са били идеално приспособени за света си и затова са били негови господари. Да сте срещали сега динозавър? Механизмите на еволюцията са противоположни на идеала. Не съветвам никого за нищо - съветът е дете на идеала. Да съветваш означава да предлагаш или налагаш своя идеал като правилен. Затова ги зачеркнах всичките - и низши и висши. Остана само Любовта към Бог и създадения от Него свят. Егото ми си знае мястото и ролята и си ги харесва. И аз си го обичам такова - кротко-любопитно, смирено-фантазьорско - то угажда на Любовта, а не тя на него. За егото на другите - това не е моя грижа, а тяхна собствена и на Бог. Така съм щастлива и хората около мен са щастливи... Синева! за Робинзон
  7. Според мен тук е коренът на проблема. "Идеалната жена" - дали мъжете могат да осъзнаят какво е причинило и причинява на нас - обикновените жени самото съществуване на това понятие?? Цял живот ли да се повдигаме на пръсти и да се свиваме, за да се натикаме в нечии "обществено приети представи" за това, което "трябва " да сме? И ако сме просто чеда божии в женско тяло, а не "идеални" жени, то към нас ще прилагат закона на "прокрустовото ложе" ли? За себе си мога да кажа, че се усетих истинска жена, когато категорично отказах (и се отказах) да гоня нечии (и моите собствени) стандарти за добра жена и съпруга. Като че ли едва тогава (на 45 години) успя да разцъфне от господа подарената ми женственост, а не "обществено приетата представа" за нея. То май същото важи и за мъжете, сега си мисля.... Нямам стандарт за "идеален" мъж и съпруг и дори никак не ми се иска да го имам до себе си - нека е такъв, какъвто Господ го е създал, за да сме заедно....
  8. Според мен самочувствието на човека зависи преди всичко от начина, по който отговаряме на въпроса: "Кой съм Аз?" Ако определяме себе си като "чедо Божие", то ние по презумпция се харесваме и обичаме и се грижим за себе си такива, каквито сме, защото по същия начин се отнасяме към всички "чеда Божии" - от тревичките и бръмбарчетата до способността на човеците да творят красота и добро. Нашето самочувствие е спокойно, не зависи от нищо, не се променя, не се "покрива", не се губи, защото това би означавало, че Любовта ни към Бог зависи от нещо, променя се, доказва се. губи се и т.п. Ако определението ни за Аз включва егото ни - т.е. произход, материално състояние, образование, професия, положение в обществото, и т.п. то самочувствието ни ще зависи от всичко, което се включва в егото - и изброеното и неизброеното. Много ясно, че ще се опитваме да определим "цената" си според критериите на някаква скала - без значение наша лична или групова. Тогава самочувствието ни лесно ще се променя и манипулира, а "покриването" на критериите за него и за повишаването му ще диктува поведението и взаимоотношенията ни - т.е. превръщаме се в роби на измислени от нас ценности и започваме да "творим" Зло.
  9. Спомням си един пример, който силно ме впечатли преди години. Защо европейските народи смятат слънцето за животворящата сила, а мюсюлманството приема луната като символ? Обяснението било много прозаично. За живеещите в пустинята първи мюсюлмани слънцето по-скоро убива, отколкото да дава живот. За живеещите в по-студените страни, то наистина осигурява живот и безопасност.
  10. Така си е сестричке! И когато е така и мъжът и жена му са щастливи - проверено! Когато мъжът е Господ за жената - само страдание ги чака... (пак проверено )
  11. се едва ли А защо не? Защо това ви изглежда толкова смешно невъзможно? Дори мога да си кажа "рецептата". Първо - Благодарение на втълпените Доброто и Злото зад гърба животът е в пепелища, стои човек на висящ над пропаст въжен мост с две деца, за които все още отговорност носиш пред Богородица, в ръцете и с двама възрастни родители зад себе си - с ужасени и безпомощни очи, че тяхното дете си отива от този свят.... Второ - Повярваш, че това, което пише в книгите на Учителя е възможно.... Трето - повярваш, че Господ ти е дал достатъчно сили и Любов в душата да издържиш изпитанието и да намериш Истината, защото иска от теб да останеш в "този свят" за да се учиш и за благото на своите ближни и всички, които ще имат нужда от теб, а не да бягаш от него, защото животът "боли". Е, освобождаването от това в което си вярвал и което си превърнал в свое аз, много болеше - то си беше нещо като самоубийство. Ако го нямаше първото условие, може би никога нямаше да се "прежаля" да тръгна дори и да вярвах по вторите две точки.... Да сте чували за майчин инстинкт?
  12. Чета постингите и си мисля, че ние може би наричаме с едно име две качествено различни неща. За мен този свят е светът, който ме заобикаля такъв, какъвто Е - имам предвид Светът, който не се вписва в логическите схеми и понятията, с които го осъзнава моят ум, а съществува независимо от него. Моето съзнание е само едно от проявленията на божествения свят, които всъщност създават този свят. Струва ми се, че защитниците на тезата, че този свят не може да ни даде Истинското знание, разбират понятието този свят като светът, който съществува само в нашето съзнание и е плод на усилията на ума ни да "стабилизира" някаква картина, модел за това, което го заобикаля. Умът ни е този, който е разделил изкуствено света на Добро и Зло и е съчинил морала, етиката и ценностните системи на човешките общества, които оказват "формиращо" влияние върху психиката, начина на мислене и поведение на членовете си. Ако наистина е станало това терминологично разминаване, това означава, че всички защитаваме една и съща позиция. Може би все пак е добре да си доуточним какво разбираме под този свят .
  13. Благодаря ти за откровеността, Синева. Когато прочета тук нещо такова "искрено и лично", написано без страх от порицание, без срам, че някой ще се подиграе на отвореното ти сърце и ще те обяви за глупак или фантазьор, разбирам, че съм сред братя и сестри. Всеки минава през тази дилема - рано или късно. И аз като теб я реших в полза на живота в света, където Бог ме е изпратил, такава каквато е решил да бъда. Затова за мен сега "хващането на гората" е не просто егоистично, а отричане от Божествената Воля, предателство към Него, опит да наложа моята измислена представа за Любов и Истина. А това, според мен, са най-здравите колони, които могат да подпрат съществуването ни! Колкото до медитацията - не е необходимо да "хващаме гората", за да ни служи в живота ни и да ни помага да чуваме Гласът Му и изпълняваме Волята Му....
  14. Тук и сега, възможността да направим нещо, живият опит не са ли елементи на този свят ? И мисля си, ако приемем, че на този свят не можем да намерим истинското знание, от това не следва ли, че е безмислено да го търсим. А от второто не следва ли, че е безмислено да се учим от живия опит и е безмислено да се опитваме да прилагаме доброто, научено от него? Това всичко не дава ли основание на Някого да обяви за невъзможен и Закона на Любовта в този свят и да го отложи за "другия" ?? А в този свят да настани на негово място своите закони за Добро и Зло?
  15. Много точно казано. Остава, обаче открит въпросът: Кое е постоянно и служи вечно в един свят, непрекъснато променящ се по непредсказуем за нашето съзнание начин?
  16. Дали е ходил с памперс онзи, който ни завеща : "Устами младенца глаголет Истина!" А този "възрастен", който не може още да чуе и види Истината в детските думи и очи, явно още не му е дошло времето да си маха памперса ... Такъв да не се опитва да поучава, а да се научи първо да укротява Егото си на "възрастен" и като настъпи благородната тишина в душата му, да чуе гласа на Детето в самия себе си. Това е Божественият глас. Е, тогава вече ще е готов да се учи от децата. Не може да се каже по-точно! Децата виждат и разбират Любовта, а Егото вижда само полезното, като го определя за такова по своята лична скала на ценностите. Благодаря на децата, които ме научиха да виждам красивото във всичко около мен и ме "убедиха" в нищожността на понятието "полезно".
  17. С годините моята мечта малко промени формулировката си - Да разбера Истината за това, което наричам Зло и да се науча да виждам Доброто в това, което ми се е струвало Зло. Моля се Бог да ме укрепява със силата си, за да устоявам на изкушенията на гордостта и ревността и да посрещам с Любов всяка болка...
  18. Благост, Христос е Животът - научи хората как да приемат с Мъдрост и смирение преминаването през "осанна", "разпни го", целувката на Юда, Пътя към Голгота, Кръста, Възкресението, съмнението на Тома... защото такава е волята на Отца! (да премине с Любов през противоположните състояния? )
  19. Според мен няма как да Е застинал - щом "смята" нещо, значи не е мъртъв - само дето не разбира, не осъзнава движението си и се опитва да се задържи виртуално в позиция, която е позната и удобна. След време реалната и виртуалната му позиция се разминават толкова драстично, че той започва да усеща разликата като болка и страдание. Ако тази болка породи недоволство и борба с новото положение , следват все по-големи неприятности.... Всъщност болката е предназначена да го "събуди" от виртуалната "матрица", която си е изградил сам и да го научи да се движи от едно състояние в следващо (не е задължително да го наричаме противоположно - просто - следващо), т.е. да живее по законите на Вселената, а не по законите, които си е измислил сам.
  20. И аз благодаря за темата - осъзнах какво означават за мен силата и знанието сега. Когато я видях за пръв път, си помислих: След известно време в мен вече звучеше: Днес осъзнах, че наистина се стремя към сила - към тази сила, която ми помага: - когато ме ударят по едната буза, да благодаря и да обърна другата...(за това е необходима много повече сила, отколкото да отговориш на удара или да удариш) - да приема с благодарност разрушаването на моите очаквания, желания, планове и да спра гласа на Егото си, за да чуя в тишината волята на Бог и да я приема като най-доброто за мен. Осъзнах, че се стремя и към знание - онова знание, което ми помага да разбера: - защо са ме ударили, къде в мен е скритата раничка, за която не съм подозирала, как да променя начина си на мислене (да разбера урока на удара и болката). - как да не позволявам на Егото и ума си да се превърнат от мой инструмент в мой господар - как да подреждам и анализирам причинно-следствените завсимости без да ги превръщам в предположения и очаквания; кога да "забравя" за мечтата, за да не я материализирам в желания и планове; как да живея с близките си "свързани, но не обвързани"; - какво ми казва Бог с езика на моето тяло, емоции, с това, което се случва и не се случва) с мен и хората около мен.... Дали това е истинското знание? Дали това е истинската сила?
  21. Помогнало ти е, мила! И с мен беше почти същото.... Сега, когато вече съм щастлива с друг мъж в живота си, осъзнавам, че Добрата Сила, която наричам Бог се е опитвала да ме изтика от мястото, което не е било за мен и което бях заела по мое настояване. Не сме ние, съпругите тези, които трябва да спасяват мъжете си, нито те трябва да спасяват и съжаляват нас. За нас някъде с някого е приготвено спокойно щастие - само е било необходимо да чуем Гласа на Бог в душите си (ние го чухме с теб) и да Го оставим Той да доведе при нас сродната ни душа..... Днес съм благодарна и на бившия си съпруг и на неговата майка за страданията, които ми причиниха - ако не бяха толкова непоносими, сега нямаше да съм щастлива....
  22. Осигуряват възпроизводство на двата пола. Х (от м.) + Х (от ж.) = ХХ нова жена Х (от.ж.) + Y (от м.) = ХY нов мъж като смесват генни комплекси и дават възможност за мутации. Колкото по-голямо е разнообразието, толкова повече шансове за еволюция получава съответният вид. Добър пример за хармонизиране, което стои в основата на Еволюцията! Поздравления!
  23. Струва ми се, че честта е характеристика на взаимоотношенията между групата и нейните членове. Да се пази честта може би означава да се поддържа положителна и висока оценка на личността от референтната и група. Повишената значимост на честта в ценностната система на човека според мен означава зависимост на истинското Аз от позицията на Егото му в групата. В крайна сметка понятието чест се оказва манипулативно. Според мен честността означава свобода на Аза да осъзнава спокойно своята Истина в настоящето без да се съобразява с рейтинга на Егото си в някаква група. Честността предполага безусловна обич и одобрение към себе си и вяра от типа "всичко, което се е случило, случва се и ще се случи е за мое и на другите добро"; отсъствие на страх и съжаление за миналото, както и на планове и опасения за бъдещето; може би означава и отказ от манипулиране на отношението и поведението на останалите хора....
  24. Наистина ли смяташ, че ще можем да изтъчем "новата си светлинна дреха" докато се отнасяме с презрение към "цървулите", които Вселената ни е подарила??? И как ще станат двете транс.... ако смятаме това, което ще трансформираме за "мръсна парцалива дреха"??? Трансформира се нещо, което вече познаваш, разбираш и владееш до съвършенство (т.е. уважаваш и обичаш). Трансформацията настъпва естествено и плавно, когато вече си готов за промяната. Тя е възможна само с Любов към това, което сме и имаме сега. Мисля си сега, че може би трансформацията може да бъде стимулирана и от неудовлетвореност, но.... това според мен води до синдромите "Фауст" и "Дориан Грей". Всички знаем кой помага при тази транс.... и до какъв край води тя....
×
×
  • Добави...