Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Донка

Глобални Модератори
  • Общо Съдържание

    9036
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    625

Всичко добавено от Донка

  1. Това не е самозаблуда - това е Истината. Ние всички сме създадени красиви и добри и нормалното ни състояние е да се приемаме и обичаме такива. Самозаблуда е, когато се смяташ за грозен и не се обичаш по тази причина. Самозаблуда е, когато смяташ, че другите те мислят за грозен и това пречи на общуването ти с тях. Самозаблуда е когато смяташ някой друг за грозен и това влияе на общуването ти с него. Всички тези самозаблуди са самоубийствени, а не благородни.
  2. Подкрепям Валентин: Няма благородни самозаблуди и лъжи- това ми звучи като самоубийство от любов към себе си и живота...
  3. Ох, тази формулировка съсипа 40 години от личния ми живот. Сега нямам задължения към никого, освен към Любовта, която нося вътре в себе си. И то е едно - да я пазя, почиствам и излъчвам около себе си. Не ме интересува какво мислят за мен останалите, не ги оценям, не очаквам нищо от тях, не ги вкарвам като задължителен елемент на моя свят. Пазя личната си и тяхната свобода. За мен отговорността означава способността на нашето съзнание да приеме настоящето, в което се намира(разглеждано като ситуации, поведение, мисли, отношение към света) , като - следствие от нашето собствено поведение, мисли, емоции и отношение към света ни в миналото. - зародиш на всичко, което му предстои да приеме по същия начин в бъдещето... Или простичко казано - аз съм отговорна само пред себе си и Любовта, която нося в себе си.
  4. Всеки ТРЯБВА да вярва в НЕЩО? Страхувам се, че така се развива зависимост от вярата. Мисля, че няма нужда да давам страшни примери за това, до какво може да доведе вярата в иначе добре звучащи човешки ценности. Националистите, например, вярват в превъзходството на своята нация и в нейното светло бъдеще, както и в своята свещената си мисия да го осигурят на принципа целта оправдава средствата.... Непоколебимата вяра в комунистическия идеал пък причини смъртта на други милиони хора и проми мозъците на цели поколения с мъдрости от типа "партията е права дори когато греши" и "религията е опиум за народа", "дружбата ни с ... е като водата и въздуха за всяко живо същество" и т.п. Според мен има една Вяра - в "Бог е Любовта и всичко, което се случва е за мое и на другите добро". И няма място за ТРЯБВА - вярата е като семенце посадено в нас от Създателя ни - но от нас зависи дали ще порасне и даде плодове - нашето и на близките ни щастие... Така го усещам аз....
  5. Благодаря ти, Милкана. Твоят пример ми отвори очите за още една страна на Истината. Досега за мен физическата красота бе изпит и урок за човека, на когото е дадена, (или от когото е отнета). Сега осъзнавам, че тя е точно толкова (ако не и повече) урок и изпит за хората, които възприемат образа като красив или "грозен". Да, вярно е, че красотата е субективно понятие. Значи тя е кармичен урок преди всичко за този, който преценя кое е красиво и кое не, и определя отношението и поведението си в зависимост от тази преценка - незвисимо дали преценя другите или себе си... Примерът по-горе е прекрасна илюстрация на тази теза....
  6. Поздравления за точното определение на резултатите от подхода, който използвам от няколко години насам. Наистина духът ми винаги е във ведро и стабилно състояние без да полагам специални грижи за това. Някак нищо и никой не е в състояние да ме извади от равновесие за повече от няколко секунди... (ако това все пак се случи, за мен то е сигнал, че е дошло време за поредното "разчистване" ) Според мен самовнушението се отличава от синхроничността по това, че -при синхроничността съзнанието "забелязва" връзката между събитията и елементите им, без да се опитва да ги манипулира. Когато то я усети и осъзнае, през теб минава мисълта: "Господ си знае работата!" - при самовнушението съзнанието "натиква" случилото се без негово участие в предварителната схема, която си е изградило и забелязва само онези елементи, които я потвърждават... Аз си познавам кога съм в капана на самовнушение, когато през главата ми спонтанно мине "Знаех си аз!" Няколко секунди по-късно реагирам: "Знам, че нищо не знам. Прости ми Господи невежеството. Нека бъде твоята воля за мое и на другите добро. Помогни ми да разбера какво ми даряваш и какво искаш да подаря на другите" Много ми помага...
  7. [ Според мен именно обременеността с каузалното светоусещане ни пречи да развием синхроничното. По-склонна съм да мисля така: От личния си опит се убедих, че когато се опитваш да влияеш съзнателно на хода на събитията, да планираш, правиш преположения, базирани на минал причинно-следствен опит, очакваш определена реакция или резултат и т.п., впоследствие установяваш, че си пропуснал да забележиш много по-добри варианти на развитие, които някак са се получили сами. Сега голяма част от "организацията" на работното и личното ми ежедневие са базирани на синхроничното светоусещане. Постигам го като редовно разчиствам съзнанието си от : - намеренията и плановете; - желанията и въображаемата картина на тяхното изпълнение; - предварителните си представи за това кое ще е най-доброто за мен; - очакванията и преположенията, основани на минал каузален опит; и т.п. Остават: - Любовта към себе си и вярата в собствените си сили; - Любовта към света си и Създателя му и вярата, че всичко, което ми се случва по Негова воля, а не по мое желание е за мое и на другите добро.
  8. Мъдра жена е баба ти, Никола! Благодаря да и кажеш.... Аз първия път не послушах моята като ми даде този съвет.... Аз "знаех" какъв е мъжа за мен... и си го намерих... и си го изстрадах... Втория път го "усетих", както казват бабите ни - с него от самото начало ми е спокойно и сигурно, виждам, че и на него му е такова с мен.... Той е противоположното на това, което търсех първия път... , но! много си приличаме! Ако усетиш, че до теб е човек, с когото си спокоен да си какъвто си и си приличате по душа, а не е "твоя идеал" за жена и съпруга- не го изпускай!
  9. Моята баба казваше: "Магиите са нашите собствени лоши мисли и се гонят само с любов и вяра в бог и доброто, дето го е направил и прави за нас..." В случая с малтретираната жена - тя самата какво направи, за да прекрати тормоза? Потърси ли помощта на съседите, приятелите, колегите? Интересно ми е какво е нейното мнение за постъпките на съпруга и и за положението, в което се намира... Задавам тези въпроси, защото в един мрачен период от собствения си живот аз бях сигурна, че съм си заслужила тормоза и трябва да го понасям, защото -така ще запазя семейството и дома, които съм градила ; -няма да остана сама -няма да тормозя приятелите и роднините си с моите проблеми и още цял списък от важни за мен тогава и неразбираемо-глупави сега причини. Трябваше да узрея за Истината, че моята собствена свобода, щастие и спокойствие са единствените ценности, заради които си струва да живея и само с тях мога да обичам правилно и да направя децата и близките си щастливи. Когато спрях да се страхувам, че ще остана сама, ако напусна дома си и го направих, ми просветна, че именно там съм била сама. Тогава се оказа, че всъщност съм тормозела отдавна хората, които ме обичаха с положението, в което съм стояла с години. На жертвите на домашно насилие можем да помогнем само по един начин - да им покажем, че винаги могат да разчитат на нашата подкрепа в трудния период на "освобождението". Но Пътят към Вярата в Любовта на Бог и неговата грижа за нас, в себе си и в правото си на щастие - те трябва да го извървят сами!
  10. Благодаря на Благост за точната илюстрация на това, което ми се искаше да напиша още тази сутрин. Явно сега му е дошло времето. Та, на мен ми се струва, че ние се раждаме с вярата в себе си. Иначе как ще обясните смелостта, с която детето усвоява новия свят и прохожда.... И както казва Благост, "не се поддавах да се променя" - когато настъпи момента да се "вкара в пътя", т.е. да се възпита детето, за съжаление възрастните обикновено разбират това като отнемане на неговата свобода и вкарване в рамките на правилата на поведение и мислене, приети в съответната общност. Най-лесният начин да се направи това, е да се разклати вярата на детето в себе си (като непрекъснато се критикува, иронизира, осъжда) и да се изопачи в зависимост от вярата на други, "авторитетни" личности и групи в неговите способности и лоялност. Затова за най-добри деца се обявяват послушните! Непослушните много често са тласнати в глуха линия и "стимулирани" с мълчаливо или открито неодобрение. Много малка част от тях (като Благост) запазват вярата в себе си. Нещо подобно се получава и с любовта към себе си. Когато тя се постави под въпрос или се разклати с методи, подобни на посочените по-горе, детето става зависимо от порциите любов, които ще му даде групата му - превръща се в марионетка и (в по-лош вариант) в енергиен вампир. Но, има светлина в края на тунела - ако порасналото "дете" осъзнае зависимостите и си върне вярата в себе си и любовта към себе си. Всъщност, те никога не си отиват от него май - само се подтискат и разклащат.... Ако разбираме механизма, по който се прави това, можем да поправим щетите и да не допускаме същите грешки с децата си....
  11. Любовта - за мен вече Тя не е задължение, нито отговорност, още по-малко кръст, който съм си сложила сама...(беше ) Сега я усещам като материята, от която съм направена, т.е. няма как да ме "споходи" - и не се плаша от вибрациите, защото това е доказателството, че съм жива; - и никой не може да ми я вземе, т.е. няма нужда да я "отстоявам"; Права си Силве - - и понеже сме изтъкани от Любовта, това означава да раздаваме нея - Любовта - без да я мерим, теглим и запасяваме, защото колкото повече излъчваме, толкова повече се възпроизвежда вътре в нас. А по темата за секса - това е един от подаръците, които Творецът ни е оставил, за да се научим да живеем в хармония и щастие... Присъединявам се към всички, които го приемат като
  12. Отговарях на това преди всичко... с нищо повече от бърза импровизация на каскада от метафори Благодаря за оценката. Само не разбрах за какъв успех става дума - нямах никаква особена цел, просто се забавлявах...
  13. Добре дошъл и от мен no fear inc през девет форума в нашия - десетия - царството на Любовта и уважението към Свободата на всеки поотделно и на всички заедно Благодаря ти, че веднага ни позна и остави спокойно копието си - ДА - тук няма битки, няма врагове, които да пронизваш и съдници, пред които да се защитаваш. Е, няма и победи и победители... Ако ти харесат усмивките на нашето слънце, ласките на нашия бриз и и простора на небето ни, можеш да посещаваш и по-често нашия оазис. Ако носиш въпроси и съмнения в себе си, можеш да ги пуснеш на свобода тук, сред нас... Ако си събрал по пътищата си перли радост, истина и мъдрост, можеш да отвориш шепите си да им се порадваме заедно... и в дъжд и вятър
  14. Страхуваш се още, мила, да носиш отговорност за друг живот, страхуваш се да не увехне в ръцете ти и да се усещаш виновна за смъртта му... Вземи го, опитай да му дадеш от Любовта си (не отговорност!) и предварително си прости, че може би няма да го опазиш... Отивай при него все едно отиваш да си говориш с баба си.... Тя ти го дава, защото иска да бъде до теб, с теб...
  15. А как усещаш Бог в цветята, които си отгледала ти? Когато започнах да усещам цветята в моите саксии и в градинката ми като проява на Любовта, която е заложена в мен самата, някак не мога да скъсам цвете за букет - то е живо и е красиво, когато увяхва на корена си! Само прибирам листата и цветовете, с които ме лекуват... Когато искам да подаря цвете на някого - предпочитам да подаря живо....
  16. Поздравления за Орлин! Успя да устои на НЛП атаката, която волно или неволно направи гостът! За тези, които само четат тази тема - сравнете изреченията на госта, които са ту по-леки, ту по-сериозни словесни "шамари" със стила на Орлин. В първите 3-4 изречения той се поддаде на атаката и зае отбранителна позиция. Усещате раздразнението, лека обида, желание да защити позицията си. Точно това целеше първият постинг на госта! Да изкара Орлин от равновесие, а това е "ключът към вратата" към съзнанието ни. НО! Обърнете особено внимание на следващото изречение на Орлин! Орлин овладя дестабилизацията си като задейства златното правило на Христос: Ако някой те удари по едната буза, ( благодари му и) обърни към него другата... Простете за волността, но мисля, че точно това е имал предвид Христос. Малко по-късно Орлин "обърна" сесията и започна постепенно да сменя "рамката": Реакцията на Госта (която очаквах с интерес) показа, че Орлин е на прав път.... Е, Орлине, имаш още много да се учиш и "тренираш", но носиш в себе си най-важното качество - устойчивост на НЛП атака. Успех! За метафорите сте прави - изкуството да ги използваш се овладява с много търпение и любов. Четете поезия и ... фразеологичните речници на езиците, които владеете. Много помага транслирането на фразелогизми между езиците... А чели ли сте Граматика на фантазията от Джани Родари - една от любимите ми книги?
  17. В този смисъл от изневярата страдат "предадените", защото те са си присвоявали съзнателно или подсъзнателно любимия човек и неговата свобода, защото са очаквали от него любов под формата на вярност... Излиза, че ако любовта между двамата изключва очакванията по принцип и се гради на свободата, спокойствието и щастието на всеки поотделно и на двамата заедно, изневярата няма да съществува като понятие...
  18. Поздравления за чудесно формулираната причина за страх от себе си. Ако в съзнанието ни застане презумпцията, че някой очаква точно определено нещо от вас (това почти винаги се внушава и възпитава от родителите... ), ние започваме да "рисуваме" картината на тези очаквания и да редим списъка на онова, което "трябва" да направим или постигнем. Естествено, той е безкраен и естествено е зависим от ценностите на обществото ни, от личните ни и чуждите желания и планове и т.п. Едновременно с "рисуването" на тази картина съзнанието ни неминуемо започва да съпоставя "трябва" с "мога" и, разбира се, везната силно се накланя в полза на "трябва". Кой ли не е изпитвал страха, че няма да успее да "напълни" бездънния резервоар на собствените ни и чуждите очаквания. И защо е необходимо изобщо да го пълним??? За да заслужим любовта и уважението на хората около себе си и да бъдем приети и оценени от групата (обществото си). Значи здравата почва под краката ни по презумпция е зависима от останалите??? Е, как искаме да е здрава тогава?? А може би наистина е по-лесно да прехвърлиш отговорността за здравата почва и причината за неувереността си върху другите? Любовта е в нас самите и не сме длъжни да я заслужим - само ни е нужно да я открием в себе си, да я почистим от "правилата" и да я пуснем на свобода - т.е. да я реализираме. Достатъчно е сами да приемем себе си и да оценим това, което е вложено в нас от Твореца. Това за мен означава да намерим онова място в живота, на което каквото и да правим, да ни доставя удоволствие и да го правим с любов за себе си и за другите.
  19. За съжаление, мога да посоча много примери. За мен беше въпрос на дълг, саможертва, компромис с моето лично усещане за спокойствие и щастие, проява на силна, себеотрицателна любов и състрадание, поставяне на близките ми над себе си и т.п. запазването на семейната ми клетка. Резултат: Бившият ми съпруг и досега живее с вината и болката, че е наранявал с ревността си и властността си мен и децата. (Защо му позволявах да го прави 20 години?); Синът ми доскоро смяташе себе си за причината, поради която аз съм се жертвала и съм страдала и не смееше да започне сериозна връзка, за да не нарани любимата си по същия начин.... стига ли? Ох, и тук имам резерви вече. И аз се опитвах да възпитам дъщеря си (сега е на 20 години), че е добро да посветиш живота си на семейството си и на децата си дори и това да означава страдание, и е лошо да се ръководиш от усещането си за спокойствие, щастие, свобода. Слава богу, тя се съпротивляваше и не можах да я заразя с моите представи - може би защото виждаше ясно какъв е резултатът от това "добро". Преди две години аз осъзнах, че детето ми е разбирало Любовта правилно, а аз не! Нека всеки намери свободно своята Любов, щастие и Истина.
  20. Добре дошъл Bobsan Ще се опитам да поразсъждавам върху проблемите, повдигнати в постинга ти... Съвсем нормален страничен ефект на преоткриването на себе си. Ние всеички сме различни един от друг и това е най-красивият момент на общуването между нас. Думата "прекалено", с която определяш разликата между теб и средата ти ми подсказва, че в съзнанието ти има някаква "критична маса" на количеството и качеството на разликите, преминаването на която ти причинява болка и усещане за самота. Може би очакванията ти са завишени? Може би воден от желанието си да намериш у приятелите си това, което носиш в себе си, ти пропускаш да забележиш какво носят те? Може би забравяш, че другите също като теб са в период на търсене на себе си и се променят непрекъснато и твърде бързо ги отхвърляш? Може би е добра идея да си дадете време и шанс за промяна и сближаване... пък каквото е писано, това да стане? С едни пътищата ти сами ще се разминат, с други ще се намерите отново, много по-различни и много по-близки от преди? Поздравления! Открил си причината за усещането, че си нещастен. Когато заобичаш себе си без да е необходимо другите да те харесват и обичат, ще намериш щастието. А за да спреш да се влияеш от тяхното мнение и оценки, просто спри да ги наблюдаваш критично и да ги оценяш ти самият - когато ти е все едно какъв е другият и какво прави, някак изведнъж започва да ти е все едно и какво той мисли за теб. А защо си мислиш, че различните мнения непременно се противопоставят? Защо смяташ, че всички трябва да мислим еднакво, за да сме заедно? Страхуваш се, че ако твоето мнение не съвпада с това на средата ти, ще те отхвърлят и ще загубиш любовта им? А може би зад този страх се крие очакването другите да мислят като теб? И тъй като ти ги отхвърляш защото са по-различни, смяташ че и те ще те отхвърлят защото си различен?... Дано не приемеш написаното от мен като заяждане или поучение - честно си признавам, че съм преживявала същото на твоята възраст. Че и доста след нея... Сега си давам сметка, че ме спаси учението за Любовта, което ще намериш в този сайт.
  21. Тонът и изражението, с които са поднесени думите носят допълнителна информация за отношението на говорещия към това, което казва, към слушателя и за неговото състояние в момента. Те се възприемат от слушателя през съответните паралингвистични канали, но за съжаление обикновено не се тълкуват адекватно , а се приемат лично и предизвикват емоционални реакции у слушателя. Това е може би най-важната причина да не се "чуваме" и за възникването на недоразуменията и конфликтите. Как да се научим да не реагираме на тях? Като начало можем да се опитаме да "разчетем" кода на тона и изражението. Например: Остър тон, сърдито изражение, съпроводено с недоволство - вместо да го приемете с огорчение като - "той ми е сърдит и не е доволен от мен, опитва се да ме нарани..." помислете "Той не може да приеме и разбере нещо и е загубил равновесие. Нещо в него самия му създава този проблем... Какво би могло да бъде това?" Когато съсредоточите усилията на ума си, за да разберете какво ви казва за себе си без думи другият, а не как се опитва да ви нарани, емоционалната реакция сама изчезва. Малко по-късно можете вече да се обърнете навътре към себе си и да се опитате да разберете какво е било това нещо във вас самите, което е допуснало емоционалната реакция. На мен този подход много ми помага....
  22. Ох, ние Девите Това, че те разбирам, съвсем не означава, че смятам лъжите ти за благородни и неизбежни, мила... Те измъчват самата теб, а още повече майка ти, която подозира, че не и казваш истината и рано или късно, ще се убеди в това.... Тогава и ти и тя ще страдате много повече, отколкото от конфликтите, предизвикани от истината. (Майка ми от такива благородни лъжи стигна до загуба на съзнание при невротична криза, при мен кризите на сърдечна невроза се усилваха от астматични пристъпи...) След като успях (с помощта на Лазарев и Учителя) да преодолея тежката си зависимост от синдрома "Майка + Учителка" и между мен и децата ми се възцари мир и любов, истина и уважение към свободния избор и правото на "грешка", осъзнах, че и аз не мога да продължавам да "щадя" майка си. Беше труден период... ако ти е интересно, мога да ти разкажа подробности лично... но успях! Макар и не изцяло, макар и с цената на "плач и скърцане на зъби", които трябваше да посрещам само с "мамо, много те обичам, и точно затова не мога да те лъжа", "може би това не ти харесва и те тревожи, но те уважавам и обичам толкова много, че предпочитам да ми се караш и сърдиш, отколкото да те излъжа" и неизменните целувки и прегръдки.... Е, постепенно и тя се отказа да контролира и да се тревожи "благородно" за мен и моето добро, сега се учи да обича себе си и да бъде щастлива без да се жертва за нас....
  23. Съчувствам ти, Милкана - не ти е лесно. От твоите думи разбирам, че майка ти трудно приема факта, че вече не е в състояние да "осигурява" безопасността и "доброто" на момиченцето си. От фразата за лъжата, кражбата и убийството оставам с впечатлението, че майка ти е принципен и взискателен към себе си преди всичко човек (а може би не само към себе си). Ох, не бих се учудила, ако е учителка (като мен и родителите ми ). На въпроса за лъжата - в момента ти с лъжите си по особен начин "лекуваш" майка си. Тя получава хомеопатични дози от това, от което се е опасявала и което е презирала най-много. И аз ги получавах от децата си навремето... заслужено... като майка ти. Сега споделят с мен като с най-добрия си приятел, НО това се случи едва след като поставих Любовта, а не морала и принципите, не дълга и грижата за тях на първо място в душата си. Успях да ги убедя с делата си, че каквото и да се случи, както и да постъпят, каквото и да ми кажат, ще ги обичам и разбирам. Оставих пълната отговорност за живота им на тях самите и се отказах да "посвещавам" моя собствен на тях.
  24. Напомня за един стар виц: ".... О, боли ме, как да не ме боли, но ако знаеш колко е хубаво в паузите!" Трябва да те разочаровам, Орлине. Болката се редуваше с удоволствие тогава - при Паразита (няма нищо общо с човек от живота ми - това е начинът ми на мислене и емоционалните ми реакции, измислените от средата ми и от самата мен правила и ценности). Не съм им благодарна - когато си спомня за онези години, ми става тъжно за всички, които все още подхранват с Любовта си своите принципи, желания, гордост (макар и скрита зад гордо понасяне на болките...), ревност, амбиции, недоволство... Благодарна съм на Светлината - книгите на Учителя, в които прочетох, че ние сме създадени, за да бъдем щастливи и живеем добре, а страданията само ни показват какви, къде и с кого НЕ ни е писано да сме. Благодаря на Учителя за това, че ме научи какво означава Любов и че тя не се нуждае от подхранване, заслужаване, търсене и т.п. Тя си е в нас и ни храни с всичко необходимо, за да сме щастливи такива каквито сме - свободни и добри. За справка - термините Паразит, Жертва и Съдник са от прекрасната книга на Дон Мигел Руиз - Четирите споразумения....
  25. и не си ли противоречат? Дали не очакваш времето да промени нещо или някого по определен начин? Ами ако промяната не е такава, каквато ти смяташ за "положителна"? Ще започнеш ли да даваш преценки за нивото на развитие на другия? Моля, не го приемай за заяждане. Това, което ти споделяш беше мое "верую" и принцип на мислене и поведение 30 годинии имаше негативни последици... Затова не мога да го подмина просто така....
×
×
  • Добави...