Добри аргументи! Благодаря!
Тук ми идват и други важни съвети от Учителя - за паразитите по нас (т.е. в нашата психика, съзнание и т.н. ). Преразказвам по памет: когато усетим, че в мислите и чувствата и постъпките ни се е настанило нещо, което ни наранява, обезсилва и променя същността ни, да постъпим с него като с паразит. Да го открием, да го отделим внимателно от себе си, да го разгледаме и разпитаме - откъде е, защо се е настанил у нас без покана (т.е. по какъв начин се е промъкнал без наше знание и е станал част от нас...). Целта е да открием своите слаби места, които са позволили на този паразит да се загнезди в нашия живот. След това да му благодарим за помощта и да си го напратим да си върви по своите пътеки, но никога повече да не се надява да получи подслон и храна от нашето съзнание и живот.
Лично на мен този процес на "разграничаване" от паразита много ми помогна и продължава да ми помага. Препоръчвам и по-подробните разработки по тази тема на Дон Мигел Руис. Той прозорливо описва паразита като симбиоза между съдник - жертва.