Донка

Благодаря! Истината не може да се скрие и тя ще възтържествува.

“Буквата е символ на звука. Звукът е вибрация. Думата е съставена от комбинация от звукове. Речта е поток от думи. Когато човек говори, използва своя гласов апарат и така цялото тяло вибрира – на физическо ниво. Ако използва пълния набор от звукове, както е на схемата, ще вибрира цялото му тяло. И не само. От представената схема става ясно, че говорейки, или просто произнасяйки звукове, човек „въздейства“ не само на физическото си тяло, но и на етерния двойник, който от своя страна въздейства на астралния и т.н. – на всички тела, споменати по-горе. Звукът е вибрация, чувството е вибрация, мисълта е вибрация. В речта всички те са ангажирани и неизбежно съчетани. А от правилното съчетание на тези елементи – реч, чувство и мисъл – зависи хармонията по принцип, към която всеки се стреми. От всичко казано дотук може да се направи изводът, че ако речта е чиста и пълноценна, то всички лъчи на всички чакри ще вибрират и ще се стимулират към действие по един правилен и хармоничен начин. В това е смисълът на точното произношение и правилното разчленяване на звуковете.
Казва се на ученика по санскрит: „Произношението трябва да бъде със „сладост, чистота и търпение“. Човек със слабо развит ум не може да постигне правилна артикулация и произношение. Това е както въпрос на овладяване и контрол върху фината моторика на мускулите на езика като орган, така също и въпрос на развитието на естетическото чувство и усета за хармония на индивида. Развитието на съзнанието е пряко свързано с увеличаване на способността на хората да възпроизвеждат повече звукове с гласовия си апарат и тези звукове да бъдат по-мелодични и чисти. Когато речта изпълва тези показатели, тогава тя има сила – да „пренарежда“ телата на човека в хармонично единство, а също и да „пренарежда“ света наоколо чрез силата на мантрите и формулите. Затова мъдреците от ведическата епоха са отдавали толкова голямо значение на езика и ритуала. Така са въздействали върху природните сили и същества според волята си.“
В своята книга „Път към познание на висшите светове“ Рудолф Щайнер обяснява как всеки лъч на дадена чакра е свързан с развитието на определено качество, добродетел.

"Успехът и парите" - това беше причината да оставя настрани Кехоу преди години. Тогава съм проявила гордост, може би. Сега осъзнавам, че е било за мое добро - нямаше да ми подейства и да ми помогне, защото нито успехът, нито парите някога са били моя представа за пътя към щастието и любовта. Признавам, че съм се отнасяла с леко презрение и съжаление към хора, които ги преследват.
Животът ми даде урок. При мен започнаха да идват на уроци - един след друг, хора от бизнеса. Явно само професионалното ми усещане за близост с човека - ученик, можеше да ми помогне да изчистя гредата от окото си. След месеци работа (усвояването на езика "отваря" душата на човека), аз със срам вътре в себе си трябваше да призная, че бях се самозаслепила, лепвайки етикет на тези хора. Опознавайки ги все по-близо, всеки път молех за прошка за всичко, което бях мислила и чувствала по техен адрес преди. Те си бяха същите такива човеци като мен. Те също носят духовност - дори понякога повече и по-мълчалива и практическа от моята. Един от тях осинови ударено куче, което прибра от шосето и излекува. Но това е нищо - трябваше да усетите болката и любовта, с които беше написал за случката на своя елементарен английски.
Така че ако успехът и парите за някого са пътят към щастието и любовта, пътят към вътрешната промяна, защо не?

За воюването - не съм съгласна, че Кехоу призовава към воюване, но ще се върна в книгата и пак ще потърся дали наистина няма такъв уклон някъде.
Благодаря.

„Аз съм квантов воин“
„Оръжията на квантовия воин са просветеният ум и и будното сърце – за да усетите себе си, за да усетите Земята, да усетите мъдростта. Не само да знаете, а да го усетите."
Нямам нищо против квантовия воин, нека го оставим свободен да воюва, със себе си, със Земята, с мъдростта-пожелавам му искренно да ги усети всички и ако целта му е "Успехът и парите" нека ги има и двете.

Да, и аз съм размишлявала върху това, че Кехоу силно отключва критицизма в хората. Защо? След като е толкова сериозен реалист.
Ефектът според мен се получава от няклко стъпки:
1. Резултатите му са много добри, около тях започва да се шуми и той придобива известност, граничеща със скандалната.
2. Хората го прочитат веднъж, смятат, че всичко са разбрали, и забравят половината от твърденията му, като в главите им остават само новаторските, "скандалните'. Така се получава леко изопачаване на неговите обяснения.
3. Ако първият опит на някого е несполучлив, най-лесно е да се обвини авторът. Забравяме, че и каране на колело сме научили с рани по колената.

Аз също много уважавам Кехоу, защото ни учи да работим съзнателно с мисълта и са понасяме последствията от това - т.е. да сме отговорни и в тази ( доскоро езотерична = скрита) област от живота.
Освен това ни учи да се отървем от модела "Магарето и моркова", т.е. да не забравяме постигнатото. Който не е осъзнал това, няма смисъл да ползва техниките му.

И последно - правейки познанието по-достъпно за мнозинството, той е пропуснал един момент - ако човек постъпва по Божията воля, всички компоненти от живота му започват да се подреждат , все едно че е ползвал тези техники. Но все пак Кехоу е дал основите препоръки за добър морал, без който техниката би се върнала като бумернаг върху ползващия я.

Благодаря, Донче.

Истинската Светлина на Света може да се види само когато човек затвори очи за това, което нашите бедни сетива наричат реалност.
Бездната е всъщност безкраят и само в него можем да летим на воля... Кой захвърля птиците в небесата?
Всички сме били, сме и ще бъдем винаги заедно - всеки от нас свободен да лети така, както му е най-красивои щастливо и леко....