Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Донка

Глобални Модератори
  • Общо Съдържание

    8459
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    368

Всичко добавено от Донка

  1. Доколкото разбирам, Венцислав поставя въпроса от нов, интересен ъгъл - Как да разберем дали самите ние сме просветлени? Как усеща себе си и света просветления човек? Възможно ли е да се заблуждаваме, че сме просветлени, приемайки нашата Истина за Абсолютната? Просветленият човек по-възвишен ли усеща себе си? Как просветленият различава просветлените от непросветлените? Какво е отношението и поведението на реално просветления човек към непросветлените? На какъв "език" се разбират помежду си просветлените хора?
  2. Мисля, че познание от първа ръка може да се даде само на разум, който е готов за това, т.е. освободен от оковите на егото. При това не е задължително, наистина, да има натрупано духовно познание. Познавам полуграмотни, но мъдри хора, които са запазили чиста интуицията си и с нейна помощ са успели да постигнат хармония в себе си и със света си. От друга страна духовното познание е колкото необходимо на нас, съвременните "грамотни", толкова и носи опасност от изпадане в зависимост. Ако познанието от втора ръка "затрупа" интуицията ни вместо да я почисти и активира, пораженията върху нас самите и околните ще бъдат значително по-страшни. Ако този човек наистина е просветлен, е невъзможно да го обидиш. Нали той познава Истината, значи разбира твоята слепота и поведението ти по никакъв начин не може да го засегне.
  3. Напълно съм съгласна с Ради - понякога, обаче, проблемът се състои именно в думите - те би трябвало да са в хармония с невербалното ни сексуално общуване. Точно на това никой не ни е учил и няма намерение да ни учи. Точно обратното - често ние разчитаме само на усещанията си и на невербално предадените си мисли (Благост също има право) и като резултат влачим недоразумения, премълчаваме дребни проблеми, търпим взаимен дискомфорт... Не че не искаме да споделим с партньора си, не знаем как да го направим или ни е внушено табу върху темата
  4. Донка

    Приятелите

    Съгласна съм И по пътя се появяват нови хора... Някои ни стават по-близки от всички останали. Само не бива, според мен, да очакваме приятелство завинаги и да страдаме, ако връзката между нас се разкъса. В този смисъл няма и предателства - просто пътищата ни се разделят. Интуицията ни ще ни подскаже кога да се освободим навреме един от друг...
  5. Означава ли това, че Ние сме тези, които ще кажат какво в света ни "заслужава" Нашето!!! внимание ??? не означава ли, че ние се опитваме да осъзнаем случващото се в света ни без да се опитваме да го манипулираме или да си затваряме очите си за неговото съществуване??? - почти не смея да попитам как звучи "твърдо" казаното Дали няма да напомня за "резервите" на Църквата към Хелиоцентричната система
  6. Напълно съм съгласна Мисля, че подобно нещо едва ли може да се дари - то е продукт на развитието на нашето съзнание до степен да се хармонизира с подсъзнанието ни - т.е. да осъзнаем божественото в себе си и себе си и материалния свят като проява на божественото. Иска ми се, обаче да напомня един от въпросите на Иво при отварянето на темата:
  7. Мисля, че щом човекът е овладял това знание и умение, то вече му е дадено от Твореца, както са му дадени и всички останали. Сега ние трябва да изберем как да го приложим хармонично с природата, да не нарушим законите, процесите, еволюцията на Цялото. Ако човешката гордост надвие Разума и Мъдростта, ние ще се опитаме да конкурираме Божественото - клонингите ще бъдат по-"съвършени" от хората - като в оня филм. Всъщност, ще бъдат въплъщение на Сатанинския стремеж да направим света си по-добър, отколкото е, да поправим себе си!! Ако Мъдростта и Разума надвият гордостта ни, ние ще се отворим за Истината и с Любов ще приложим даденото ни вече умение, за да допълним! (не да променим) света си точно с толкова, колкото е нужно за да съществуваме. Нещо като дрехите - те са сменили козината ни и са наше собствено производство . А може би трябва да помислим и за адекватен духовен прогрес....
  8. Напоследък започвам да осъзнавам каква е разликата между женитбата и любовта (мъж - жена). В основата е Любовта към Бог, т.е. безусловното приемане на света около нас и силите, които го управляват. Тя е гарантирана от свободата на всеки и нашето единство на ниво биологична единица. Следващото ниво предполага по-специфична връзка между двамата, сближаване по сходство и допълване. Ние оставаме свободни, но свързани помежду си на принципа на ДНК... Женитбата е по-висш етап от тази връзка. В него двамата не просто са свободни, не просто са заедно, в тяхното поле започва да се оформят зародиши на нови ядра.
  9. Любопитен факт: В английски едно от значенията на думата moral е поуката на баснята. Може би не трябва да приемаме морала като сборник от нравствени принципи, а като умението ни да се учим от живота?
  10. Донка

    Доверието!!!

    "Ако някой те удари по едната буза, обърни му и другата" Според мен, Христос ни учи как да реагираме и да се защитим в случай на понесена от нас неочаквана агресия. Нека го интерпретираме в светлината на настоящата тема. Излъгано е доверието ни (Вярата не може да се излъже) : - не отвръщай с подобен удар, казва ни Христос, защото с това ще пуснеш агресията в себе си и тя ще наруши вътрешната ти хармония, т.е. състояние на Любов. - не се отдръпвай с "обица на ухото", защото това постепенно ще те втвърди и покрие с черупка, като на динозаврите - предпазливостта ще забави или спре еволюцията ти. - обърни другата буза - според мен означава: -благодари с любов, - помоли за прошка, че с нещо си ги принудил да те ударят, - смени опорната точка, промени ъгъла, от който гледаш на света си и на конкретния източник на удара. -превърни "лимона в лимонада" както сполучливо ни съветва Карнеги. Всъщност, не получаваме ли шамара, защото сме били заслепени и просто сме се блъснали в нечия ръка?
  11. ?? Не разбирам, сексът към светските дела ли спада? Според мен, това е едно от най-Божиите дела, защото ни е дадено от самия Бог. Мисля, че точно паленето на свещи, четенето на дълги проповеди, морализаторстването в името и на най-добрата вяра е светското, което ограничава времето за Божественото. Бог е в самите нас, нали не го забравяме Свещичката в сърцето и съзнанието ни, запалена с Добрата Молитва,например, за мен е пътя към Бога, не поучителното рецитиране пред коленичила публика. Когато говорим тук за секса, мисля всички ние имаме предвид физическия контакт между хора, които вече са се сближили на духовно и интуитивно ниво, и сексуалното преживяване е естествено продължение и енергийна спойка на тази близост.
  12. Рискувам да се отклоня от посоката на разговора, но ми се иска да споделя личните си усещания. С определени хора се усещам близка не само на конкретно житейско ниво. Когато контактувам с тях, имам чувството, че се получава нещо като хибриден облак между нас - разбираме се от половин дума или без думи даже, знаем какво чувства другия... "съобразяването" един с друг не е съзнателно, а интуитивно. Подобно е и усещането в ежедневието ни и с партньора ми. Сексуалният контакт, обаче, като че ли трансформира този хибриден облак в двойна спирала, която се движи- "тече" бавно нагоре. Обяснявам си го с мощния поток от изтичаща енергия-Любов, който "съживява " облака. След контакта спиралите като че ли отново се превръщат в ядрата на облака. Прилича ми на онези картинки за деленето на клетките. Може би наистина на енергийно и полево ниво се случва нещо подобно? Не мога да си представя, обаче, спиралата на секса с двама различни партньори (имам предвид изневярата) - може би само определен тип "облаци" могат да се трансформират в Спирали?
  13. О, съвсем не се смятам за специалист по този проблем! Просто ми се прииска да споделя едно дори за мен странно и неочаквано преживяване. Определено не бях го търсила и , струва ми се сега, не беше точно емоционално - по-скоро от типа интуитивно. За разлика от емоционалното преживяване, интуитивното се характеризира с пълен покой - дори до лек транс. Имаш усещането, че за няколко секунди времето спира, загубваш сетивата на тялото... Не мисля, че без пряк контакт Спиралата ще издържи неограничено време. Не ми се иска да го пробваме Все пак нали смисълът на Женитбата е съжителството на две материални тела - пред Бога съжителстват душите им. И все пак... историята познава подобни случаи...
  14. Има женитба пред роднините и обществото. Когато минавах през нея, имах усещането, че ставам по-"нормална", че живота ми влиза в установена рамка на стабилност, че брака гарантира любовта и щастието ми, дома за децата, които исках да имам. Така бяха "програмирали" личността ми. Има женитба пред Бога. За мен беше пред Богородица. Минах през нея 24 години по-късно, след много разочарования, катастрофи, отчаяние.... След бавно, трудно, но упорито събуждане на себе си, освобождаване от оковите на "Програмата". Първо трябваше да стана свободно, хармонично "тяло", да се науча да се движа в света без да страдам, да излъчвам Любовта и щастието отвътре, не да го търся навън. ... Усещането е - спокойна отдаденост на Любовта - двамата се превръщате в двойна спирала и се движите нагоре, бавно, самостоятелни, но свързани в спиралата с нещо като поле. Имах усещането, че Богородица ни благославя... Странно беше, но се случи... Сега Дома ни е Спиралата - полето ни свързва дори когато телата ни са на много километри разстояние.... Не ни е необходима гаранция - всеки от нас е свободен и пази свободата на другия - иначе ще се разпадне Спиралата ни! "Ненормални" ли сме?
  15. За мен Искреността е непрекъснатият стремеж към постигане на Истината - т.е. да осъзнаваме света и хората каквито са, да опознаваме с любов себе си,да не се опитваме да ги натикваме в прокрустовото ложе на наши желания и принципи. Да бъдем смели и мъдри да приемаме промените в себе си и около нас и да не прикриваме естествените движения на душата си. Откровеността е умението ни да споделим Истината, която в момента сме постигнали - за себе си или за другите - без да се страхуваме от последствия, без задни мисли. Докато Любов без Искреност не може да има, то откровеността би трябвало да се проявява само когато другия до нас е готов и я желае.
  16. Донка

    Доверието!!!

    Здравейте Струва ми се, че някои от нас сближават прекалено много понятията вяра в някого и доверие към него. За мен те означават диаметрално противоположни посоки на нашите взаимоотношения. Когато вярвам в някого, аз го стимулирам да се развива, твори добро, но свободно, подчинявайки се на своята интуиция. Моята вяра е подадената ми с Любов ръка, която нищо не очаква. Доверието, както правилно бе отбелязано в самото начало, е прехвърляне на част от моите лични отговорности, което не помага, а натоварва човека. Когато се доверяваме на някого за нещо, ние очакваме определено поведение от него, което отговаря не на неговите, а на нашите представи. Това, разбира се, не означава, че не трябва да се доверяваме на хората, но със сигурност би трябвало да го правим много внимателно и дотолкова, доколкото това е в хармония с тяхната Пътека и интуиция. Все пак не е ли по-добре да се доверим само тогава, когато самият човек доброволно желае да поеме доверието, и да сме готови да приемем и простим неуспеха, "предателството, измяната"....
  17. Донка

    Самоиронията

    Съгласна съм с Васил В този случай бих нарекла самоиронията - не се вземам прекалено насериозно. Всеки момент съм готов да преразгледам с любов старото си аз и да се променя. Патология би се получила, ако самоиронията е предизвикана и съпроводена с недостатък на Любов към себе си, ако нашата самооценка е подчинена на чужди принципи, изисквания и всяка човешка слабост, проявена от нас ни кара да се презираме.
  18. Донка

    За Истината и Лъжата

    Не, мила, не са сложна работа прошката и благодарността. Опитай се в удара да откриеш по-дълбок смисъл - той идва, за да ти отвори очите. Обидата и отмъщението заслепяват. След първата болка се опитай да си обясниш защо е дошъл този удар (лъжа или т.п.) - не си познавала човека добре, представата ти за него е била изкривена, непълна. Благодари на удара - той те е приближил до Истината. Второ - удара идва, за да ти покаже твоите уязвими места навреме. Промени защитите си - ще станеш по-силна и стабилна. Е, излиза, че за Лъжата трябва да се благодари май Когато го осъзнаеш, ще ти бъде лесно да простиш - и на този, който те е ударил, и на себе си, че си го позволила (второто е по-трудно). Знам, че звучи абсурдно на пръв поглед, но ти се опитваш да мислиш и ще ме разбереш. Аз го знам от дълъг опит - 10 часа на ден работя с хора - от 22 години насам. Успех!
  19. Донка

    За Истината и Лъжата

    Това за доверието е друга тема Мисля, че да имаш пълно и безусловно доверие към някого, та дори и на себе си, е агресия. Ние все пак сме хора и имаме право на грешки, слабости, страх, желания... Истината е трудно изкачване и не всеки е готов да тръгне по него или има сили да диша. Прости им Прости и на себе си и тихо, бавно, но сериозно се опитай да я приемаш и казваш, да вярваш в нея, да я откриваш и в Лъжата.
  20. Донка

    За Истината и Лъжата

    Доскоро сигурно бих се съгласила до последната дума с Маргото. Сега се опитвам да приема всяка чужда "истина" като света на човека пред мен. Какво означава "лъжа" - ако хората се опитват умишлено да изкривят фактите или скрият нещо от мен, значи в тях има болка, страх, желание да натикат света в представите си за него. Тогава тази лъжа ми отваря очите за истини, които иначе не бих забелязала. Дали ме наранява - не. Когато разбера, че съм била излъгана, прощавам и благодаря за новото знание - то ме прави по-силна. Ако го усетя веднага - пак прощавам и оставям човека да изрисува започнатата вече лъжа - тя е като картина на неговата душа в момента. Благодаря и за това - така опознавам хората около себе си по-добре.
  21. Здравейте Не се смятам за посветена в тайната и силата на молитвата. Както правилно пише Неси по-горе, съм от поколението на възрастните, които бяхме възпитани не просто да не вярваме, но и да се срамуваме от думата молитва. (Това не ни пречеше, обаче, да пишем на всичките си документи Молба - молехме се на чиновниците. По-скоро ми се иска да споделя с вас как Добрата молитва на Учителя промени съзнанието ми, емоциите ми, личността ми и в крайна сметка - живота ми. Опитах се да вникна във всяка дума и отделна мисъл, да намеря практическите и измерения в живота си. Думите също имат значение, когато са придружени от безмълвното усещане на Любовта. Всяка сутрин и вечер тази молитва ме издига над дребното ежедневие и пречиства душата ми от натрупаните тревоги, очаквания, желания, недоволства.... Никога не включвам в молитвата си каквото и да било допълнително желание - оставям я такава, каквато ни я е завещал Учителя. За една година Добрата молитва ме превърна в щастлив човек. Забелязах дори, че и моите близки и приятели започнаха да се променят към добро, без дори и дума да съм разменила с тях за това в което вярвам и за което се моля. Сега думите сами изплуват в съзнанието ми, когато заспивам и се събуждам, когато се радвам тихо на нещо и когато ме споходят скръб или тревога.
  22. Донка

    Що е успех?

    Благодаря ти, Благост, за точния отговор.... Съмнявам се, че може да се обясни по-кратко, ясно и точно Започва да ми става ясно терминологичното ни разминаване с Венци . За него успех е синоним на успешен край .... За мен, а очевидно и за Благост, това е синоним на успешна стъпка, ниво, етап и т.п. Като се мисли в понятията на Вселената - край не съществува.... следователно е по-адекватно да приемаме успеха като сполучливо минаване на определен етап от развитието ни и излизането на следващото ниво
  23. Здравейте За съжаление не мога да посоча източници по темата, но това е въпрос, който ме вълнува. Моето усещане е, че без съмнение не бихме могли да говорим за разум. Без съмнението света в съзнанието ни би бил статичен, мъртъв... Нашето собствено съзнание би било бедно и "твърдо". Именно съмнението ни кара да се развиваме, да откриваме нови измерения на нещата.... Нещо повече, без съмнението ние бихме абсолютизирали определено състояние - не бихме били способни да приемем промяната на света в следващия миг.. В чисто ежедневно измерение съмнението ни помага да погледнем света през очите на човека до нас и да го усетим по-добре, да обогатим себе си и да задържим Свободата и Любовта....... Свободата и Любовта - може би това са единствените неща, в които не можем да се съмняваме - Истината....
  24. Донка

    Що е успех?

    Не просто допускам - убедена съм, че точно успехът като "гласуването на другите и на нашата интуиция" е двигателят и корективът на нашето духовно развитие. Ние не се развиваме, защото сме недоволни от това, което сме постигнали, а защото усещането за щастие и любов, което ни носи успеха, ни отваря нови хоризонти на развитие, дава ни увереността, че сме на Пътеката си... За мен проблемът с успеха е неумението да различим "валидните гласове" - критериите, по които преценяме дали сме успели... Като че ли все пак водеща трябва да е собствената интуиция - удоволствието, радостта от направеното от нас - колкото и незначително да е то за някаква натрапена ни обществена или групова система от ценности
  25. Донка

    Що е успех?

    Красиво и просто го е определил Учителят..., приятелите могат да гласуват за твоя успех с любовта и доверието в очите; с това, че те смятат за важна и полезна частица от своя свят. Ти също гласуваш за техния успех, като ги включваш в мозайката на своя свят. А какво ли означава да не успееш в живота? Кои са критериите за успял - неуспял. Скоро мой приятел тъжно констатира, че до 55-тата година от живота си не е постигнал нищо съществено. Малко по-късно се оказа, че като треньор и учител е научил много хора да плуват добре, на други е дал радостта от спорта и играта....но хората го смятаха за неуспял - няма собственост, семейство...
×