-
Общо Съдържание
9048 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
630
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Всичко добавено от Донка
-
Съгласна съм, че единият начин да проправим нашия път нагоре през интелекта към духовността, е да прилагаме постигнатото от интелекта ни, не да го обявяваме за последна инстанция на истината. Дори не бих го нарекла точно прилагане, защото това би ни довело до "налагане", а в моята наука (психологията) това я обезмисля и опорочава. Като си постигнал нещо, то вече не е теория, а става част от теб самия и вече така променен, нов, постигаш следващото прозрение, научаваш се на нещо ново и така - по спирала дето няма крайна точка. И още един път съм открила за себе си. Поради егоизма си интелектът вижда противоречията между старото и новото, между моята "истина" и тази на "колегите" по Пътя и се старае да решава тези противоречия, като търси доказателства за истинност. Пътят към духовността в науката според моя скромен опит е да прозрем, че това, което интелектът ни нарича "противоречие", е всъщност друго лице на Истината и вместо да се търси и доказва истинност на едната теза, да се видят двете в едно цяло. Вместо стрели и искри да хвърчат между нас и един на друг да си доказваме кой е по- по- най- да се научим да се слушаме и чуваме и учим един от друг - както от прозренията, така и от заблудите си....
-
Ако за едно и също нещо се досещаме, то за моята душа не е "кондензиран затвор " това, а "кондензиран дар" от Бог и "кондензирано училище" Колкото до падането - не това, което от Бог ми е подарено и от него сътворено е паднало! "Пада" душата ни, когато забрави, че умът и е даден да разбира и твори красота в ръцете на Любовта. Забрави ли за това, тя оставя ума да създава правила, да съди и наказва другите и себе си. Да се "издигне" до Любовта отново само падналата душа може - няма кой да я "изтегли". И как? Като отново ума и Любовта по местата им от Бог отредени сложи. Ами май това е човекът - душа, която се е записала в "кондензирано училище" та да се научи как да не "пада"...
-
И аз съм съгласна със Силвия, само дето на мен ми се струва, че няма как да наскърбя Бог. По-скоро добродушно ще се усмихне на напъните ми да се самоизпитвам и ще ме остави свободна да го правя докато сама осъзная, че "изпитанията" всъщност са шансът ни да проверим дали сме усвоили урока си...
-
Прекрасно, мъдро, точно казано! Благодаря ти и добре дошла при нас Александра! Да, може би това е Истината - че всяка Истина е по своему красива и истинска и най-красивото е, че всички Истини са различни.... като хората, които ги носят в себе си.. Аз лично предпочитам да се радвам на истините - и моите и на другите хора... За плевелите... ами зависи какво наричаме плевели... Нали знаете, че едни от най-лековитите растения са плевели?... Плевели ги наричаме, когато пречат на посаденото от нас, а това се случва, ако не се грижим редовно и старателно за "градината" си...
-
Напълно подкрепям и двата постинга на Синева! А как да избегнем все пак търговията, злоупотребата, лекомисленото отношение към нашите собствени тела? Замислям се над това, което писа Кристиян - как да прецени лекарят или пациентът дали имат готовност да приемат дарения орган, т.е. дали са се променили? Как да се инициира и стимулира тази промяна? Да, вярно е, Господ е този, който ще реши накрая. Но си мисля, щом ние сега тук разговаряме за това, и това е на Бог волята - да намерим отговор на тези въпроси.....
-
Ако под "застрелване от упор" разбирате да почистя отходната яма и да дам съдържанието и като храна на калифорнийските червеи, за да ми произведат тор, от която цветята ще се "скъсат" да цъфтят, доматите ще имат невероятен вкус, а сливата ни ще радва децата от квартала.... ДА - ще я "застрелям" ямата. Но ще оставя свободен всеки, който иска да рови в нея и дори ще му се радвам.
-
Благодаря ви Кристиян, Силвия и всички останали, които посмяхте да споделите (с професионализъм) "арогантните" си мнения за донорството. За мен, а и предполагам още много хора, които са далече от същината на проблема този поглед "отвътре" бе изключително ценен. Сега от моята позиция на човек, работещ в областта на развитието на психиката и съзнанието на човека и на издигането и изчистването на човешките взаимоотношения, проблемът зазвуча така: - Ако ние осъзнаваме, че това тяло ни е дадено без възможност и право на "3 живота", едва ли лекомислено ще се отнасяме към неговото състояние и ще го подлагаме на безумни рискове. Вместо да лекуваме децата си, ние от раждането им ще ги учим да уважават и пазят подареното им от Бог и матурата за зрелост няма да бъде по български език и литература, а по "Здраве за цял живот" (има такъв предмет в американските училища). - Когато се съгласим на тоталното донорство, ние навреждаме не на себе си, а на тези, които ще получават и пласират органите - на първите отнемаме шанса да сменят драстично начина си на мислене, да се обърнат към Бог и да се научат да живеят по неговите закони; на вторите даваме възможност да трупат негативна карма - Отново някой се опитва да промива мозъците ни с "благородно" масово донорство, което в много случаи май ще се окаже поредната "златна мина" за някого. Може би и аз звуча арогантно, но историята на човечеството е пълна с "благородни" намерения, които са настлали доста широка пътека към ада.
-
По повод на Преди време някъде прочетох, че фразата "обичам те" на повечето езици има агресивен подтекст. Бях поразена, но доказателствата бяха толкова неоспорими в ушите ми на филолог и психолог, че не можех да не се съглася. 1. Двете главни части в нея са в 1л. ед.ч. - аз обичам - т.е. моите чувства са в центъра на вниманието и любовта е действие с извършител - Аз 2. Човекът на когото се обясняваме в любов е допълнение в изречението - т.е. засегнат от действието любов или обектът, към когото е насочено това действие. Започнах да осъзнавам защо се чувстваме толкова засегнати, когато обектът на любовта ни не оценя нашето "внимание" и защо смятаме любовта си към него като подарък за него или обратното - защо сме му благодарни, ако приеме нашето "действие". Ето защо едно "обичам те" очаква "и аз любими" в отговор, т.е. подсъзнателно се превръща освен в обяснение и в тест за чувствата на обекта. От тази позиция вече всеки от вас може да доразвие катастрофалните последици, до които води нещо толкова невинно като едно изречение, което е било повтаряно векове наред в най-красивите мигове на живота. Добре, ако наистина е така, то с какво да го заместим? "Ние сме щастливи заедно" звучи още по-агресивно, ако не е казано от двамата. "Ти си любовта на живота ми" поставя любимото същество в задължението да поддържа живота ни... "Щастлив съм, когато сме заедно" се оказа най-подходящата формула в онази книга. Нещо подобно прочетох малко по-късно и в беседите на Учителя: "За любовта ти никой не трябва да знае. Любовта с език не се предава. Онзи ,който те люби, не говори , но ти чувстваш, че в тази душа има любов.Проговори ли за любовта си , тя се изгубва. Ако кажеш на някого, че го обичаш, с това все едно, че искаш да му кажеш: " Както аз те обичам, и ти трябва да ме обичаш". Никой няма право да запита приятеля си или когото и да е , обича ли го. Зададе ли такъв въпрос на приятеля си, любовта между тях ще изчезне. Обичате ли някого , и той ви обича. Няма защо да го питате.Щом питаш , ти не вярваш вече." за любовта
-
Правилно си сложил работи в кавички. Всъщност не работи или по-скоро избожда очите докато изписва веждите. Всяко знание или умение, усвоено с негативен емоционален фон се "складира" в отделна база данни, която мозъкът се старае да избягва или да изтрие. Ако все пак го заставим да използва тази база, той е принуден да изразходва повече енергия и да натовари повече центрове, а това предизвиква повишено напрежение и бърза умора и демотивация. Все пак понякога умът успява да се справи като явно или скрито сменя мотивите, с които се върши дейността. Например: Детето мрази да решава задачи... (по разнообразни негативни причини) , но настървено го прави, за да спечели одобрение и повишаване на груповия си авторитет.... Такова изместване създава опасен прецедент - мотивите не са адекватни на дейността. Подобно разминаване, особено ако се стимулира допълнително (например - всички те обичаме защото си отличник ) разрушава съдбата на човека... и на обществото като цяло.
-
Добре дошъл / дошла xameleona Напълно съм съгласна с голяма част от мнението ти. Аз също уважавам и ценя високо умението на децата да общуват без думи. Самата аз също съм се понаучила да общувам с тях и с възрастните си ученици без думи и с думи едновременно (редувам ги и дори понякога успявам да ги съвместя). Не може според мен да се сравняват по ценност, защото всеки начин носи своите предимства и ни служи за различен тип комуникация. И въобще, щом Бог ни е дал и двата начина, значи ние имаме нужда и от двата и ни се е доверил да си служим с тях.
-
Основни форми на страх. Как да го лекуваме?
Донка replied to Иво's topic in Психология и психотерапия
Докато се страхувах от Бог, се страхувах от бъдещето. Страхувах се, че не съм достатъчно добра и постъпвам неправилно. Страхувах се, че заедно с мен от наказанието ще пострадат и моите любими и близки хора...... Когато приех Бог като Този, който ме обича и ми прощава всички грешки, защото съм негово дете, спрях да се страхувам от него и светът изведнъж стана красив, добър и сигурен. Сега знам, че каквото и да се случи, Господ ме пази - дори и от глупостта ми. Непрекъснато усещам около себе си "диамантената стена" и ако се прокрадне в ума ми някаква мисъл, която би предизвикала страх, аз я "погалвам" и успокоявам като малко дете - "дори и да се случи това, то ще е за мое и на другите добро - Господ си знае работата - остави на него да реши". Не се страхувам вече и от последиците на моите неволни грешки - знам, че това са ми уроците. Според мен Бог може само да се обича безусловно и също така да се вярва в Неговата Сила и Мъдрост без съмнения и доказателства. -
Като се замисля, не само общуването с думи поражда недоразумения. Дори ми се струва, че думите са изобретени от ума ни , за да се избегнат недоразуменията, които възникват при използването на по-низш тип знакови системи. Недоразуменията са функция на нашето умение да се слушаме, чуваме и разбираме. Запознатите с теорията за знаковите системи знаят, че думите са особен тип знаци, които разполагат с необхватна коннотативна способност (т.е. за преносни значения) и смисълът им зависи от съзнанието на говорещия индивид, от "договорените" значения на групата, в която той общува, от езиковия и обстоятелствения контекст. Излиза, че те не само не ни ограничават, а напротив. Не е за пренебрегване и фактът, че думите се "пеят", т.е. те носят тембър, височина на гласа, мелодия и т.п. т.е. притежават допълнителен канал за информация. Написани, думите, също имат "подканал" за влияние върху образната памет, мислене и "емоции" - за това много интересни неща е писал и Учителят. Буквите Напомням всичко това, за да не се ограничава понятието дума само до елементарните представи за нея.
-
Благодаря за урока. Сега осъзнавам, че и аз не винаги успявам да се овладея и реагирам с реплика преди да прочета казаното от другия докрай. Всъщност ние мислим по един и същ начин, оказва се. Само че при мен е "заоблен", при теб - вони на отходна яма. Всеки както ги усеща и в какъвто свят живее - Господ иска да ги има и двата свята явно! Да бъде волята му.
-
Мисля, че "войната" ти вече е спечелена, братко Синева! Поздравления! Ето така волята ни да направим добро на някого се трансформира в търпението да го оставим сам да направи най-доброто за себе си....
-
Тези красиви моменти не са ли част от същия този реален живот? Ако съжаляваме за тях, ние си затваряме сами сетивата за следващите красиви и щастливи моменти... Ако вместо да съжаляваме за преживяната красота, всеки път си я спомняме с радост и благодарност, създаваме зародишите на новите си красиви и щастливи изживявания, с които Господ ще ни награди за благодарността ни.
-
А не е ли най-печелившата стратегия да не водим война нито с нас самите, нито с нещо или някой, а да се издигнем над нея? "Обичайте враговете си (и тези вътре във вас)" - може би защото няма по-добра победа от тази, да превърнеш врага в приятел и съюзник. Обичайте ближния си както обичате себе си - ето това е пътят към победата според мен. И не сте загубили битка - всички тук слушахме Бог и се учихме.
-
И аз мисля, че те са го разбрали, но не са искали да приемат Любовта, защото тя е разрушавала властта им в света на Стария Завет. Удобно им е било: "око за око, зъб за зъб" "Слушай Бога (ние казваме какво говори той), почитай царя - изпълнявай заповедите и законите му" ... и куп още такива.... Страхът, че "нашият правилен свят" ще се разруши ги е заслепил и оглушил. А страхът какво друго може да роди освен насилие? И сега, 2000 години след тяхната "победа" ние фарисеите ли носим в сърцето си или Христос? Можем само да сме благодарни, че те го пратиха на кръста, за да разберем смисъла и силата на Любовта. За жалост след тях други върли "христови войни" клаха, гориха, измъчваха и държаха цели столетия божиите чеда в тъма, кълнейки се в името христово и със светия кръст на гърдите. Те бяха тези, които обявиха, че има един език на христос и на Любовта - езика на тяхната Църква! И сложиха новите си правила на пътя на светлината и се обявиха за наместници и тълкуватели на Христос, редактираха и избраха "правилните" евангелия, изгориха неудобните.... Кога ли ще си научим уроците?
-
Именно - Христос е Любовта - тя разбира всички езици - затова ги разбра. И на тях говореше на разбираем за тях език - и мисля, че и те са го разбрали... И точно защото са го разбрали са се изплашили от него - от Любовта. А Вавилонската кула е отличен пример защо са ни нужни много езици на Любовта - благодаря ти, Валентине Ако на един език говорим всички, лесно ще ни изкомандват и изкушат да строим кула дето до Господ да стигне - човешко творение да засенчи Бог! Бог на всички свои твари един език ли е сложил? Не - и пак живеят в хармония, нали? И котката разбира птичето, и то нея ... и не са врагове, а си помагат да оцелеят и се размножат най-добрите гени.... Сянката не е изначалната тъмнина. Ако няма слънце, ще има ли сянка? И моите малки ученици знаят, че през нощта ние сме в сянката, която прави майка ни- земята, за да ни даде почивка.... и за да посрещнем слънцето на сутринта с радост....
-
Е, това е Истина. Благодаря ти Синева. За някои светът и животът са красиви и добри и нямат нужда от отходни ями. Те не се задръстват, защото всяко нещо, което вече е изживяло времето си се трансформира в ново или в естествена "храна" за новото - като опадалата шума на дърветата. Нима можем да я смятаме за отходната яма на дървото?? Когато почистваме себе си, ние не изхвърляме старите си истини като непотребни боклуци, а ги трансформираме.... Урокът е не да напишеш нещо на бяла хартия, а да промениш и надградиш вече съществуващото....
-
Валентин! Благодаря за точните думи в точния момент! И с молитва и с опит се проглежда за нея, но най-вече с Любов към Бог. Бог отходни ями не създава - те са на човешката гордост и глупост творение. И какво освен гордост и глупост ще намериш в тях като се ровиш? Няма нужда от ровене - само от чисти очи и тишина ... и Любов... Истината си е в самите нас и навсякъде около нас. Благодаря ти отново Валентине.
-
Именно! Че какво свое имаме тук на земата - както идваме, така си отиваме - сами и голи. Всичко що "имаме" тук е на Отеца ни. Само едно си остава наше, но ние не го притежаваме, а сме направени от него и го излъчваме - колкото повече излъчваме, толкова повече извира.... Никой освен нашата собствена глупост и гордост и страх не може да го подпуши тоя извор.... Колкото за предателството - съгласна съм с Латина - мисля че то е надградено в евангелията по-късно - когато на владетелите са били необходими по-фини механизми на контрол и подчинение и оправдание за кладите и отсечените глави, за кръстоносните походи.... Лесно е да присвоиш на някого апетитния имот като му лепнеш етикета предател, еретик, неверник... не е ли така?
-
За мен няма неправилна молитва - има неискрена, користна или недобре обмислена. За първите е ясно... Недобре обмислената може да навреди на молещия се и на хората, за които евентуално се моли. Видях това с очите си в молитвите на майка ми - иначе много добър и почтен човек. Тя като не можеше да си "смели" готовите молитви за всекидневието си, си направила свои. Ето част от една нейна молитва: Моля те.... да опазиш дъщеря ми от проблеми и тревоги и да и дадеш здраве и късмет да се грижи винаги за нейните деца като достойна майка..." Звучи добре на пръв поглед, но когато стигна до ушите ми, ме полазиха тръпки.... Проблемите и тревогите аз трябваше да се науча да ги преодолявам с любов към себе си и хората, които ми ги създаваха докато накрая спра да ги наричам проблеми и тревоги и ги усетя като уроци. Здравето ми Господ си ми го беше дал, аз си го развалях с начина си на мислене и живот. Нужна ми беше любов към себе си и Господ и светлина да рабера какво да почистя в себе си. Късмет не ми трябваше - точно липсата му ни учи да правим от "лимона лимонада" - т.е. да се приспособяваме и намираме "заровеното злато". Грижата за децата е довреме - после трябваше да ги освободя от грижата си, за да се научат да летят сами. Колкото до достойната майка - това вече всички разбират защо е агресивно понятие, надявам се. На мен ми стига да осъзнавам смисъла на готовите молитви в ежедневието ми. А някои от тях, както каза Латина имат необяснимо релаксиращо и окуражаващо влияние именно когато не се мислят, а само завладяват съзнанието ни със звученето си - нещо като музика....
-
Латинче! аз лично предпочитам със свои думи само да благодаря. Иначе се моля за това, което учителя ни съветва да се молим в Добрата молитва... е, може и да го направя с леко променени думи - не мога точно наизуст, но същността не променям... Понякога ми се случва докато се моля да ми излизат сами и други думи... Например: Живота си, който посвещавам на Теб за благото на децата, които пращаш при мен и на моите близки и приятели...ти благославяй. ( така ми става по-ежедневно и приложимо... ) или: "изпрати ми твоя дух свети на истината да ме пази и закриля от амбиции, гордост, недоволство, нетърпение, изкушение и страх. (вместо всяко зло и лукаво помишление)
-
Е, добре, нека всеки се усеща както му е спокойно. Аз пък не се усещам нито пронизана, нито с меч в ръка. Моята Любов я усещам като поле, което е всичко около мен и в мен самата - полето е музика, в която и дисонансите са красиви и имат смисъл. Ако изобщо имам идея за меч, то той ми беше необходим, когато разсичах пашкула от ограничения, правила и принципи, за да излети душата ми на свобода и да си заеме мястото, което и бе отредено в полето.... Мисля си дали един ден децата ни няма да имат нужда от пашкули, които да ги задушават и за които ще им е нужен меч....
-
Ами защо тогава казва "Мир Вам"? Защо казва "Обичайте ближния си както обичате себе си"? А как се прощава с меч в ръка? Или как да се смирим с меч в душата? Ами ако носим меч, дали като ни ударят по едната буза, няма да се изкушим да отвърнем на удара с острието на меча, а не като обърнем другата буза? Не мога да си представя как се сее Любов с меч. Може би мечът ни е нужен само докато разсечем оковите на предразсъдъците и желанията си и освободим Любовта, която носим в себе си.