Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Донка

Глобални Модератори
  • Общо Съдържание

    8447
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    361

Всичко добавено от Донка

  1. Донка

    Думите

    Да, хубаво би било да се разбираме без думи... обаче може би след известно време ще ни стане малко скучно. Аз все пак съм за думите. Освен ограниченията, те имат и огледално обратна страна. Всеки може да влага в тях свои нюанси на значение и смисъл, а като се обединят и в групи.... Излиза, че всеки от нас си има нещо като свой език в рамките на общия. И така става интересно да разбереш какво се крие зад същото понятие или фраза в съзнанието на другия. Понякога правиш изумителни открития!!! Когато разговаряме правилно, може би се опитваме да погледнем света едновременно през своите и през очите на другия... Картината става по-красива и точна. Май точно това правя и аз в момента... Благодаря за шанса...
  2. Здравей Ваня, нямах предвид определение на добродетелите, а нещо като тълкуване. По-точно как да направим от абстрактното добро и любов - конкретно в подробностите на ежедневието си. Изглежда просто, но май това е най-сложното нещо. Мен лично силно ме вълнува разумното мълчание. как да преценим какво е разумно? Толкова обичаме да говорим и да си казваме мнението. Понякога пък пропускаме да кажем на хората в живота си колко ги обичаме, например. Мислим си, че те сами ще го разберат по делата ни, но изглежда понякога са нужни и няколко прости думички.... Имате ли някакво решение? Или "положителен" опит? С обич: Донка
  3. Донка

    Думите

    И аз мисля приблизително същото. Правилата за употреба на думите и изразяване на мисълта неминуемо я ограничават. Децата още не ги владеят и затова се опитват свободно да работят с материала, който получават, за да осмислят света около себе си и постигнат максимално добър ефект при комуникация. Разбира се на смятам, че не трябва да има правила, но ако можеше заедно с тях да се учим и как да преодоляваме ограниченията, които създават!... Сигурно има начини...
  4. Донка

    Думите

    Здравейте С интерес следя дискусията и споделям мненията ви!! Как бихте обяснили факта, че децата, които са в процес на усвояване на родния си език, като правило си "играят" с думите, които са чули: - прехвърлят дадена дума върху друго понятие /понякога умишлено/: - създават думи - крокотаци/ сглобени от елементи на други думи/; - произволно преминават от една категория в друга/напр. глагол-съществително/ Нещо подобно има и в поетическите техники....
  5. Донка

    Карма. Що е карма?

    Здравейте!!! Какво по-хубаво от това с някого да си четете мислите!!! Значи са съвместими въпреки времето (възрастта) и разстоянията. Тогава имам съвсем истински приятелски въпрос. Как откривате в ежедневието си кармичните "симптоми"? Струва ми се много полезно да си обменим вижданията и опита... Имам и още въпроси, но нека един по един. С много обич
  6. Донка

    Карма. Що е карма?

    Добре дошла Алекс! Радвам се, че някъде има още един човек с кармата, която съм си "диагностицирала". Лазарев наистина много ми помогна да разбера себе си и да се науча как да променям кармата си съзнателно. Естествено, книгата му няма претенции за цялостно философско учение и според мен трябва да се чете като изповед за израстването му. Противоречията в такива случаи са неизбежни, но мисля, че можем да се научим на полезни неща. Лично на мен в крайна сметка ми допадна най-много Учителят, но това не означава, че не уважавам и другите автори. С усмивка и обич: Донка
  7. Донка

    Интуиция

    Здравейте! Всеки от нас е изпитвал несигурност, когато трябва да различи кое го тласка към определено поведение - интуицията или човешко желание. Колкото до объркването и разочарованията - те са неизбежен спътник на нашето израстване. Не е страшно да паднеш или да се заблудиш. Грях е да не се опиташ да станеш и продължиш или да не търсиш верния път, учейки се от заблудите си. Мисля си, че разликата между интуицията и желанията е в посоката им. Човешкото желание неизменно крие вътре в себе си очакването да получиш нещо. Интуицията, според мен, е свързана с порива да дадеш нещо от себе си, без да очакваш благодарност или възнаграждение. Ако успеем честно да си дадем сметка какви са нашите скрити мотиви.... Може би има и нещо друго? Всъщност този проблем се оказва много важен, когато решим да живеем с Любов и по сърце... С обич: Донка
  8. Донка

    Състрадание, Обич

    Здравейте! И на мен смисълът и същността на състраданието не са ми безразлични. В последно време забелязвам, че за да можеш да изпитваш състрадание към някого, трябва ти самият да си "стабилен". Може би при състраданието душата ни се отваря, за да приеме "колебанията" на другата душа. Защо? Мисля си, че така нашата душа има възможност да премине през такова изпитание "виртуално" и така да провери и усъвършенства своята хармония и стабилност. Тогава, обаче, не излиза ли, че състраданието обслужва по-скоро нас? Е, разбира се, може би има и обмен на хармония и стабилност, но може би само ако страдащият е готов за тях... Ако в това има нещо смислено, тогава е обяснимо защо истинското състрадание не се нуждае от благодарност. Колкото до трепета в душата да помогнем и да обичаме, защо не следваме сърцето си, вместо да го контролираме със съмнителни принципи??? Защото се страхуваме да дадем любов без отплата??? С вяра в непресметнатата любов: Донка
  9. Донка

    Вегетарианство

    Здравейте Следя с интерес мненията ви, защото и аз от известно време не консумирам месо. Като си помисля, че преди това не можех да си представя дори закуската си без него.... При мен, обаче, стана някак без моя намеса. Трябваше да стабилизирам нервната си система и вместо таблетките с транквиланти, които ми изписаха, се опитах да изпълнявам съзнателно и без отклонение съветите на Учителя. След седмица ми напомниха, че не съм купила колбаси. Бях ги забравила, не ги забелязвах в магазина. Сега просто не си слагам месото от порцията или го оставям без коментар. Не ме привлича. Изглежда вегетарианството е по-скоро състояние на духа, което незабележимо се отразява на нуждите на тялото ни. Вие как мислите? С обич: Донка
  10. Здравейте приятели, Тази тема ме вълнува в практически професионален план. Работя с деца от 8 до 14 години и съм убедена не от теорията, а от опита си, че децата носят души на различна степен на развитие. Независимо от възрастта си, наследствеността, средата или целенасоченото възпитание на родителите, те проявяват различни степени на стабилност и организираност на "винтовете", сглобяващи ума и сърцето. Като че ли всяко малко дете започва от различна "стартова позиция" на развитие на Душата си... За съжаление, увлечени от преките образователни задачи, ние или не забелязваме израстването на Душата / не на конкретното дете/, или ако все пак подобна мисъл ни "осени", бързо се отказваме да я развием в себе си. Много малко знаем, а и материализмът ни "нашепва", че това е твърде непроверяемо. Любовта и етиката, от своя страна, не ни позволяват да се докосваме до нещо Божествено. Може би ако просто повече хора, които вярват в прераждането и развитието на душата споделят преките си наблюдения и разсъждения... Полезно би било да си разменим и литература по проблема. Лично аз се колебая между: - Душата е поставена от Бог на точно определено място по точно определен начин и ние, хората, не трябва да се месим по никакъв начин... - Ако нивото на осъзнаване на света и хората и нашата етика и Любов са се развили до степен да се самонаблюдаваме, анализираме и контролираме душите си, то не означава ли това, че от нас се очаква да работим един за друг и да си помагаме съзнателно? Кой е добрият начин за това? Досега в работата си съм стигнала до извода, че когато моята душа излъчва хармония, любов, увереност, това дава на детските души спокойствие и импулс за работа върху себе си. Само че първо трябва да я "изчистя" от "възрастното". Надявам се, разбирате какво имам предвид... Не искам да ви отегчавам повече. Много бих се радвала, ако чуя повече мнения. Благодаря предварително! Донка
  11. Донка

    Карма. Що е карма?

    Здравейте, приятели! Прав е Иво, че напоследък като че ли всички знаят какво е карма. Не ми се иска и аз да се впускам в тази тема. За мен е по-ценен някакъв личен опит, докосване до всичко, свързано с тази част от живота и съзнанието ни. С удоволствие бих прочела нещо. Колкото до мен самата, след като прочетох в книгите на Лазарев, че човек може да се опита да "изгори" кармата си като сам проиграва в съзнанието си кармичните ситуации и преминава през тях, запазвайки любовта си към Божественото, реших да опитам... Е, не са нужни подробности, но ако го направиш искрено и грамотно, работи!!! Само че първо трябва да се вгледаш спокойно и трезво в себе си, живота и проблемите си като в ценен урок... Желая много светлина и Любов на всички!
  12. Донка

    Нeсигурността?!

    Здравей, Венциславе! Доколкото разбрах от една друга тема, ти си почитател на Лазарев. Лично аз намерих отговора на проблема за несигурността в една от неговите книги, но за съжаление вече не мога да си спомня коя. Не искам да повтарям това, което вече съм писала в тази тема на 11 май за сигурността. Замислям се, обаче, над думите ти за борбата с несигурността. Наистина , чувството за несигурност предизвиква дискомфорт и ни разконцентрира и изнервя. Тогава защо не опитаме да сме сигурни в това, че: - има повече пътеки и решения на един проблем, отколкото можем да си представим в момента; - съществуват неограничено количество разнопосочни оценки на дадена ситуация, понякога диаметрално противоположни; - личните ни планове и очаквания никога не могат да се покрият изцяло с действителността; и.т.п. Какво ни остава тогава освен: - да приемаме нещата такива каквито са и каквито се случват;/смирение/ - да държим съзнанието си будно за да не проспим промените в света и хората около нас; - да пазим разумно мълчание, за да чуем гласа на Бога /интуицията си/; - да влагаме във всяко свое действие и дума закона на Любовта... .... Ох, струва ми се, че май е по-добре вместо много да философстваме, от време на време да си препрочитаме Словото на Учителя... Това беше една добра идея за тази вечер... С много искрено уважение и любов!!!
  13. Донка

    Всемирното Братство

    Здравейте! И мен ме е вълнувал проблемът, който поставя Иво - Как се става ученик на братството. На всеки от нас ни се иска да се наречем ученици на Братството, но не бих казала, че е достатъчно просто да искаме любов. Ще си позволя да цитирам нещо, което ме накара да се вгледам в ежедневието си и да разбера, че истинската Любов, Вяра и добродетелите, за които говорим тук, не би трябвало да са само абстрактни понятия. РАЗВИТИЕ НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ откъс от "Акордиране на човешката душа" След лекцията пред Младежкия окултен клас и след гимнастичните упражнения се върнахме в салона, У всинца бяха живи идеите, които Учителя бе поднесъл. Той говори за добродетелите, които ученикът трябва да развие, за да има постижение и за да се разгърнат силите и дарбите на неговата душа. Една сестра каза: "Учителю, благодарим за днешната лекция. "Тя хвърли светлина върху една от задачите на ученика. Трябва да се знае откъде да се започне при развитието на една добродетел. За да имаш Кротост, откъде ще започнеш? Или искаш да бъдеш милосърден; откъде и как ще започнеш? Много е трудно да се започне... Продължението е просто учебник за живота. И "формулите" са много. Можеш да ги учиш цял живот. За да станеш ученик, трябва да си готов да си учиш с любов уроците, да ги прилагаш с упоритост и търпение в своя малък свят и да следваш пътя си. Дали наистина си ученик на братството ще показват делата ти и начините, по които даваш Любовта си на хората и света около себе си. С уважение и благодарност за вниманието.
  14. Донка

    Що е Мъдрост?

    Здравейте! Когато бях дете, думата мъдрост винаги предизвикваше у мен страхопочитание и образа на старец с бяла брада, който знае отговорите на всички въпроси. Бях на 12 години, когато чух родителите ми да казват за една от прабабите ми, че е мъдър човек. Останах леко разочарована - тя беше обикновена селска полуграмотна жена, която наистина бе трудолюбив, лъчезарен и добър човек, но определено не влизаше в "стандартите" от книгите ми. Сега разбирам с какво тя беше заслужила тихата почит на всички, които я познаваха. Животът и е бил низ от страдания, които тя е успяла да приеме с любов и да дава всичко от себе си на децата и близките си. Казваше, че трудът и доброто, широко сърце са я спасявали от мъката. Когато видеше в очите ни тревога или отчаяние, ни галеше и казваше, че мъките са от бога и ни правят по-силни и добри... Години по-късно открих нейните истини в лекциите на Учителя...
  15. Здравейте! Радвам се, че тази тема се "събуди". Наистина Любовта е водещата сила, но въпросът на Силви е съвсем актуален - как да я развиваме, т.е. как да намираме реалните и измерения - конкретни и ежедневни. Според мен отговорът е в лекциите на Учителя, но осъзнавам, че може би някои от понятията се нуждаят от грамотен и съвестен "превод" на езика на 21 век. Ето какво съм записала на "важно" място в личния си бележник: благочестие смиреномъдрие кротост душевна чистота целомъдрие непорочност въздържание твърдост безкористие търпение разумно мълчание Всеки би трябвало да има свое "тълкуване", но може би ще ни бъде интересно да се чуем. Например как да разбираме "благочестието" в нашия напрегнат свят? Колкото до въпроса на Венцислав, мисля, че понятието безстрастие до голяма степен се описва с Добродетелите, дадени от Учителя. Може би някъде тук трябва да се търси и отговора за синтеза на източното и западното мислене??? С много Любов към Истината и Мъдростта
  16. Благодаря за добрите думи, Иване. Радвам се, че макар напълно непознати, ние мислим, вълнуваме се и се трудим с една върховна ценност в сърцата и разума си - Любовта. Колкото до Исляма - ще дръзна да не се съглася с теб напълно. Нали не сме забравили инквизицията и кръстоносните походи, избиването на богомилите.... Всяка религия става агресивна, когато попадне в ръцете на властта и група хора я използват за користни цели. Може би точно затова безкрайно уважавам Учителя - неговото учение е изключително за отделната личност - душа и не позволява образуването на групи с йерархични структури, както и "овластяване". Замислям се дали то има сигурна защита и какво бихме могли да направим ако някой все пак се опита....??? С искрено уважение към всички добри хора от този сайт!
  17. Здравейте Темата наистина ме развълнува, макар че не съм се задълбочавала в особеностите на източното мислене. Опитвала съм няколко пъти. Все ми се струваше, че всичко звучи много красиво и мъдро, но не мога да го трансформирам в конкретните измерения и изисквания на ежедневието си. Знам, че подобно изречение предизвиква снизходителна усмивка, но животът сблъска моето поколение /на 45 г. съм/ с тежки и сложни проблеми, за които ние бяхме тотално неподготвени. Трябваше да оцелеем, да спасим по-малките от нас и да се опитаме да разчистим "оборите" на мисленето и стереотипите си. /Не съм сигурна дали успяхме./ Не исках да деля духовното от материалното си битие и трябваше трескаво /нямах много време/ да намеря синтеза. И както става обикновено, разковничето се оказа много по-близо отколкото предполагах отначало. Всъщност, моите родители и прародители го бяха пренесли през трудните атеистични години. Досещате се, че това бе християнството. Отначало ми беше трудно да разбера и приема някои образи и идеи, но чувствах че ми помага... После се докоснах до книгите на Учителя... Благодаря и на Лазарев /Диагностика на кармата/, на "Живот в холограма" - ние материалистите все имаме нужда да ни доказват абстрактното с нещо конкретно и опит... Извинете за дългата "изповед". Исках да обясня защо съм убедена, че Иван и Ради са прави. Сега се опитвам простичко и тихо да живея, като се вслушвам в интуицията си и после с разума си търся най-добрия начин да "изработя" любовта. Вече повече от 20 год. работя с малки ученици и без това умение...... Благодаря ви за вниманието и търпението и простете, ако ви беше досадно.
  18. Донка

    Що е Щастие?

    Щастлива съм, когато успея да открия красотата в нвщо дребно и ежедневно, което не съм забелязвала до момента. Щастлива съм, когато срещна човек със сродна душа и усетя, че се разбираме без думи. Щастлива съм, когато успея с търпение, вяра и любов да премина през някакво страдание и да разбера неговия смисъл. Щастлива съм, когато погледна в очичките на моите малки ученици и открия любов и доверие. Вярвам, че ние носим щастието си в самите себе си. Трябва само да повярваме в това...
  19. Донка

    Вярвам....

    Здравейте, аз също вярвам, че думите трудно могат да предадат онова, което вълнува душите ни. Вярвам в силата на мисълта, на усмивката и очите - "прозорците на душата". Но какво лошо има в простичките красиви думи - любов, обич, доброта, нежност, разум, истина. С какви синоними бихме могли да ги заменим и защо се страхуваме да ги превърнем в клишета? Те ще са живи докато всеки от нас влага в тях своето собствено разбиране за света и себе си. Лично аз изпитвам удоволствие всеки път, когато ги прочета, чуя или изрека. Всеки път ги свързвам с нещо конкретно, което съм преживяла или почувствала наскоро или с някоя своя надежда. Колкото до библията и евангелието, харесват ми простичките, но точни притчи и съвети на Христос. Толкова от мен, за да не рискувам това да стане досадно словоизлияние. А този сайт е добър, точно защото всеки може да каже каквото и колкото му е на душата, независимо дали ще го прочете някой. С уважение и любов!
  20. Здравей, Не мога да дам сигурна рецепта, но лично аз се опитвам да открия красотата и уникалността на дребните и незабележими на пръв поглед неща. Нищо не се повтаря - ние сме тези, които не винаги успяваме да съзрем новото, различното. Опитвам се да "инвестирам" повече любов в онова, което ме отегчава, натъжава, изнервя. После - малко търпение, смирение, разумно мълчание и усещането за щастие идва точно когато не го очакваш. Красивото на такова щастие е, че го приемаш като подарък от съдбата, но дълбоко в себе си благодариш на Любовта, че ти е помогнала да го "изработиш". Откакто открих този сайт, се наслаждавам на минутите, прекарани с приятели по душа, на шанса да споделям Любовта и светлината, които промениха живота ми. Благодаря на Бога и онези, които са вложили частица от себе си в това благородно дело.
  21. Донка

    Нeсигурността?!

    Привет! Благодаря за темата. За мен Любовта е единственото състояние на душата ни, което не предполага несигурност. Всичко друго трябва да бъде несигурно. "Сигурен съм" би означавало че съм стигнал предел, спрял съм спиралата на развитието си. Това, което днес ни изглежда сигурно, утре може да се разруши или да се окаже мираж. "Сигурен съм" ,според мен, е подсъзнателна и косвена агресия към душите на другите и общото съзнание. Твърдата убеденост в нещо /освен в Любовта/ създава субективен модел, който индивидуалното съзнание се опитва да наложи върху общото. Неминуемите отклонения от този модел се преценят като зло, което трябва да бъде променено и подчинено на модела. Последствията са известни. Когато се чувствам несигурна, викам на помощ Любовта и се опитвам да наложа на съзнанието си Разумното мълчание и Търпението. След известно време подсъзнанието ми предлага път или избор. Когато обича, човек не се страхува от грешката. Тя е по-добър учител от успеха. С много любов към всички приятели от този сайт! Благодаря ви че ви има!
  22. Донка

    Вярвам....

    Вярвам в Хармонията на Вселената - Единството, Законът и Първопричината, която наричам Бог. Вярвам, че Любовта към Божественото е единственият начин, по който ние,човешките същества, можем да бъдем част от тази хармония. Вярвам, че тази Любов ще помогне на прохождащия ни разум да постигне Хармонията преди да успеем да се самоунищожим.
  23. Здравейте! От 4 години използвам хомеопатичен препарат - парагрип. Още при първите симптоми на неразположение, вземам по 2 на час. Комбинирам ги с таблетки за дезинфекция на устната кухина - обикновено прополисови и напоследък исламинт. Пия много билкови чайове и особено ми помага бъз. Разбира се задължителни са витамин С, мед, лимони и в никакъв случай месо! Дори през първите 10 часа е желателно да не се консумира друга храна освен плодове. Ако съм изтървала първите 3-4 часа, разтварям аспирин с витамин С или фервекс. С него добре се комбинира гореща вана или просто гореща баня с морска сол за краката преди лягане. За хремата напоследък се появиха хомеопатични спрейове, от които съм доволна. Разбира се тялото трябва да получава допълнителна топлина, защото изразходва енергия за да се бори с инфекцията. Наистина е полезно да си повтаряш, че не си болен, но още по-добре действа да "заредиш" полето си с любов към всичко и всички, и особено към онези органи и клетки от тялото си, които са пострадали най-силно и които се борят с атаката на вируса. Опитай се да благодариш на вирусите, че проверяват и каляват имунната ти система
  24. Донка

    Стремеж към съвършенство

    Благодаря! Все пак продължавам да търся първопричината за стремежа. Може би това са непрекъснато променящите се обстоятелства, които заставят съзнателната единица да преоцени нивото на съвършенството си и да промени старите стандарти, към които се е стремила. Възниква въпросът: Кой променя обстоятелствата? Ако успеем да отговорим на този въпрос, бихме се приближили до Божественото. Като че ли те се променят сами!?? Мисля, че всяка усъвършенстваща се единица, променяйки се, неминуемо променя обстоятелствата за единиците, които я заобикалят и по определен начин са зависими от нея. Тогава излиза, че първопричината за стремежа към съвършенство е в зависимостта между отделните единици. Колкото по-голямо е разнообразието и количеството им, толкова по-бързо се сменят обстоятелствата за всяка от тях. Толкова по-силен е стремежът към усъвършенстване...
  25. Донка

    Стремеж към съвършенство

    За мен Божественото е безкрайната спирала на усъвършенстването - преминаването от по-ниска към по-висока степен на съвършенство. Когато определена форма вече не притежава потенциал за усъвършенстване, тя се разрушава напълно или частично, за да послужи като основа на по-нататъшното усъвършенстване. / Пример: обмяната на веществата; еволюцията на видовете.../ В този смисъл не би трябвало да има "таван" на усъвършенстването, т.е. Съвършенство в завършен вид. Това би означавало смърт. Излиза, че съвършенството би трябвало да се търси по-скоро в Пътя към съвършенството. Друг значим въпрос за мен е: Коя е първопричината, скрита зад осъзнатия или неосъзнатия Стремеж към съвършенство? Може би това е Божественото?
×