Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Донка

Глобални Модератори
  • Общо Съдържание

    8652
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    429

Всичко добавено от Донка

  1. Донка

    Що е разумност?

    и може би още: Разумен е онзи, който успява да запази Любовта в душата си при всички обстоятелства.
  2. Донка

    Греховете на човечеството

    Дали? За да кажем кое е Лъжа, преди това трябва да дефинираме кое е истината. Това, което за мен е истина, за теб може да звучи като лъжа. Това, което днес е истина, утре може да се окаже лъжа.... Панта реи... Според мен грехопадението е започнало от момента, в който човекът се е почувствал достатъчно умен, за да определя мярка за Добро и Зло. В Божествения свят (Природата) нищо не е Зло - всичко е хармонично свързано помежду си и има смисъл. В него всичко е Любов. В момента, в който решаваме, че има добро и зло, ние започваме да лепим етикета Зло на това, което не се вписва в мерките ни или на страданията, чийто смисъл не разбираме. Залепим ли му етикета, ние губим Любовта към него, а с нея и шанса си да прозрем хармонията и смисъла на света си. Има ли по-голям грях от загубата на Любовта?
  3. Гордостта, Ревността и Тщеславието, с които е замърсен ума ни по време на "опитомяването" ни - т.е. присъединяването ни към ценностите на обществото. Под Гордост разбирам стремежът ни да контролираме и даваме оценки, да се "борим", за да променим света според преставите си за Правилно и Добро. Под Ревност разбирам съмненията ни, че не ни оценят по достойнство и стремежът ни да манипулираме поведението на другите в съответствие нашите лични схеми. Недоволството ни от тяхното отклонение и нежелание да се вкарат в тях. Под Тщеславие разбирам нашия стремеж да покажем на всички колко сме щастливи и колко сме с нещо повече и по-специални.... И Любовта си отива....
  4. Донка

    Правилата

    Браво за куража! А дали насреща има стена, това ще разбереш само като тръгнеш към нея без страх! Нищо няма да загубиш! Ако е стена, ще имаш ценен урок! Ако не е, ще откриеш нов свят! Тръгвай, с теб съм!
  5. Оооо прекрасна идея! Точно! Струва си да се мисли и работи върху нея! Благодаря ти!
  6. Трябваше ми малко време.... Мисля, че страхът възниква в момента, когато - осъзнаем, че реалната любов никога не може да се покрие с нашите представи, очаквания, желания за нея, - после осъзнаваме, че Истината е по-силна от нашите желания и не сме в състояние да контролираме проявите на любовта в живота си, - после си представяме как представите, желанията, очакванията ни увяхват, а ние никак не сме склонни да се откажем от тях толкова лесно - това би означавало да загубим уважението към себе си!!! самите себе си! В този момент предпочитаме да останем с красивия свят, който сме си построили в съзнанието (под чуждо влияние и внушение, разбира се), а не с неразбираемата за нас, или скучна и проста, ежедневна любов. Струва ни се жестоко Любовта да е нещо обикновено (като скромна теменужка под трънлива шипка ) и съвсем не толкова възвишено като нашите Идеи за Нея! Започваме да се страхуваме от нея, да я отричаме и презираме, да търсим, да се борим, да градим и да изстрадваме Истинската Духовна Любов (т.е. нашата лична Идея) Правих го 25 години. Откакто осъзнах, че Любовта е Светът около мен, а не сянката в главата ми, съм щастлива и всичко около мен са щастливи
  7. Сега ми стига да усещам, че аз го обичам и неговото присъствие ме радва без той да прави нещо специално. Нормално ми е просто да се чувствам щастлива, че сме заедно, независимо дали се прегръщаме или всеки тихо се занимава и си мисли за нещо свое. Нямам нужда той да ми подхранва любовта с каквото и да било - ако ми е необходимо нещо, ще си го набавя сама. Не се чувствам длъжна да правя каквото и да било за него, не смятам че той е длъжен да прави каквото и да е за мен. Така разбирам любовта между нас двамата.
  8. Донка

    Правилата

    Абсолютно точно! Проверено! Колкото до: Тя наистина ще се получи, ако родителят твърде много е ограничавал шанса на детската главичка да се "срещне" със стената преди да набере опасна скорост - т.е. да започне да върши по-непоправими неща. А как става това? 1. Повтаряме и предупреждаваме до втръсване за опасността (по-лош вариант изпозваме силата си, за да го възпрем) - детето не се блъска, за да се отърве от нас, да ни угоди или да избегне наказанието ни. То подсъзнателно чака момента да "изчезнем", за да опита сблъсъка - за него той е бил или плод на нашата заблуда, страх... или някакъв сладък забранен плод....или начин да докаже, че вече е свободен... 2. Възможно най-лошият вариант - омекотявали сме изкуствено удара, за да прояви волята и свободата си, но да не се нарани. (Или просто сме поемали удара върху себе си, за да ни остави на мира). Детето остава с впечатление, че стените са меки и винаги може да прехвърли последствията от удара върху главата на най-близките си. Предполагам се досещате откъде толкова добре знам последствията
  9. Много ценни размисли... много важна тема. Напоследък започвам да си мисля, че често причината за това, че не умеем да се чуваме, е и начинът, по който ние самите говорим. Ние говорим с подсъзнателното очакване да убедим другия в стойността на размислите си или поне другият да разбере смисъла на посланието ни. Ако поне едното от двете не се случи, оставаме с усещането, че не ни е слушал или не е в състояние да ни разбере. Т.е. разочароваме се. В същото време не ни идва на ум, че другият може би е чул в думите ни нещо, което ние не сме "чували". (Напоследък все по-често го забелязвам - имам определени очаквания към реакциите на слушащите ме. Слава богу, не всички реагират както съм очаквала ) Когато слушаме се случва почти същото - ние "филтрираме" информацията според очакванията си - какво би могъл да ни каже другият и какво от това, което ни казва, се покрива със схемите на мислене и представите в собственото ми съзнание. Нямам рецепти - напоследък се "лекувам" като всеки път преди да започна да слушам или да говоря си казвам "Господ ми говори през неговата уста" и "Господи, нека ти кажеш каквото имаш да кажеш на този човек през устата ми" . Става ми някак спокойно и очакванията ми затихват.
  10. Това доскоро беше правило в детската психология. Напоследък наблюденията ми над Новите деца (7-10 г., с които ми се случва да работя) показват кардинално отклонение от него. На пръв поглед ефектът - неподчинение - е еднакъв. Мотивите, обаче, са качествено различни по произход. Това, за което говори Таня, ние наричаме за краткост "референтна група" Т.е. - хората, чиято ценностна система, поведение и отношение, оказва решаващо влияние върху формирането и развитието на личността и мотивите на нейното краткосрочно и дългосрочно поведение. Класическите референтни групи са - семейството, връстниците, колективът... Новите деца като че ли нямат референтна група . Те не се влияят от одобрение, признание и внимание, не се стараят да го получат, защото някак осъзнават обективната си ценност. За възрастни със закостеняли принципи на възпитание те са "неуправляеми", защото при тях не работи изпитаната практика за опитомяване, наречена "морковът и тоягата". Когато се отказах от нея, проблемът с "неуправляемите" ми ученици отпадна. Сега се опитвам да бъда по-голямата им приятелка и да приемам света през техните очи, да говоря на техния език. Те усещат моето уважение към тях и ме "присъединяват" като помощник и "стабилизатор" на поведението си .
  11. Силви, едва ли и Орлин може да си представи колко е вярно това, което е написал! Особено ако досами градчето има горичка с борове, дъбове и брезички, където да се усамотиш сутрин по изгрев слънце само с Добрата Молитва в съзнанието и сърцето си... Утро след утро Любовта бавно и сигурно измества отчаянието... Един ден ти просветва, че си бил отчаян, защото си искал животът ти да е красив и добър като в мечтите и в книгите ти. А той винаги е бил много по-богат и добър от тях , но ти не си го осъзнавала - гледала си на него през мъглата на желанията и моделите си за красота и духовност. В този миг си готов за Връзката и започваш да я усещаш и дори понякога чуваш нещо в съзнанието си - особено, когато си в състояние на детско безгрижие и радост.. .. След този миг на Просветление, започваш да разбираш и усещаш това, за което пише в постингите си Латина ... Ние с нея минахме по този път....
  12. Донка

    Радост в живота

    Бих го перифразирала леко за себе си - щастлива съм, когато съм спокойна, че съм такава, каквато съм и с мен се случва това, което е било писано да се случи без моето желание и усилия. Радостта от живота е ... самият живот! Колкото до това какво имам - не се замислям и не го отчитам, защото това, което го имам сега, няма да го имам утре.
  13. Донка

    Греховете на човечеството

    Напълно подкрепям и споделям! Като под това разбирам склонността на всеки индивид и на човечеството като цяло да : поставя своите преходни ценности и своите желания над Любовта като основополагащ принцип на нашето съсъществуване във Вселената . Последното неминуемо води до греха, за който Адам и Ева са изгонени от рая - да делим нещата около себе си и вътре в себе си на Добро и Зло, а после да заместим Любовта в душата си със Съдника и Жертвата.
  14. Донка

    Правилата

    Постарах се да изтрия всички правила, внушени ми в детството, защото те ми навлякоха много страдания. Остана само едно - обичай всички хора, но със съществената добавка - толкова, колкото обичаш себе си! Не бяха ми казали, че първо трябва да се науча да обичам себе си толкова, че да нямам нужда да ме обичат други. Едва тогава мога да обичам и другите. Сега съм щастлива.
  15. Напълно съгласна. Интересно би било да поразсъждаваме кога води до просветление и кога до самоунищожение
  16. http://feb-web.ru/feb/litenc/encyclop/lea/lea-5561.htm
  17. Бих добавила: Просветлението е смъртта на Паразита в съзнанието ни - трансформацията на Съдника и Жертвата, които са източник на страданията и злото, в Съюзник Просветление е смъртта на зависимостта ни от ценностните системи, натрапени по време на възпитанието с цел да заместят единствения закон, даден от Бога - Любов към света, сътворен от Него и Любов към ближния си колкото към себе си.
  18. Не бих го нарекла абракадабра. По скоро опит да прочетем евангелието както на нас ни е удобно в момента и да убедим в правотата си онези, които не са имали време да го прочетат (внимателно). Ето истинският текст: Ев. от Матея гл.4 2. и, като пости четирийсет дена и четирийсет нощи, най-сетне огладня. 3. И приближи се до Него изкусителят и рече: ако си Син Божий, кажи, тия камъни да станат на хлябове. Сатаната изкушава Исус да използва силата и уменията си, за да промени създадената от Бог материя според нуждите и желанията си. Т.е. Първото изкушение е да проявиш ГОРДОСТ. 4. А Той му отговори и рече: писано е: "не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божии уста". Да не се поддадеш на желание, което имаш силата и умението да осъществиш, но да уважиш света си такъв, какъвто Е - т.е. какъвто го е създал Бог. Словото, което излиза от Божиите уста е хаосът на свободата и законите на еволюцията, които всеки миг създават света, какъвто Е. 5. Тогава дяволът Го завежда в светия град и Го поставя на храмовата стряха, 6. и Му казва: ако си Син Божий, хвърли се долу, защото писано е: "на Ангелите Си ще заповяда за Тебе, и на ръце ще Те понесат, да не би някак да препънеш о камък ногата Си". Името на това изкушение е РЕВНОСТ - да проверя и докажа Любовта към мен означава, че се съмнявам в нея. Да я проверя по този начин означава да подчиня Любовта на Бог на своите очаквания и да поискам от него да покаже на всички, че за МЕН - Човека Той е в състояние да се отрече от принципа, който създава и движи света, създаден от самия Него (т.е. гравитационното поле). 7. Иисус му рече: писано е също: "няма да изкусиш Господа, Бога твоего". Т.е. Да приемеш Любовта на Бог такава, каквато ти я е дал в този свят, а не каквато я "измисля" човешкото ти съзнание. Когато последното е чисто от представите, очакванията, страховете ни, очите на душата ни се "отварят" за всички богатства, които Бог вече ни е подарил - въздуха, слънцето, водата, растенията, животните и телата ни, с които да ги усещаме. 8. Пак Го завежда дяволът на твърде висока планина и Му показва всички царства на света и тяхната слава, 9. и Му дума: всичко това ще Ти дам, ако паднеш и ми се поклониш. Това е изкушението на ВЛАСТТА и СЛАВАТА (тщеславието). Да си ЦАР на човешките царства означава да можеш да управляваш съдбите на хората и да подчиняваш живота им на желанията си и мерките си за Съвършенство, Правда и Ред. Да си този, който отсъжда кое е Добро и кое е Зло; този, който награждава за спазването на измислените от теб закони и наказва за неподчинението и инакомислието. Да очакваш от другите да те поставят над себе си, свободата си, самоуважението си и Любовта си - т.е. да те прославят! Условието е да се поклониш на Дявола - т.е. да се подчиниш на Амбицията, а не на Любовта и Смирението. 10. Тогава Иисус му казва: махни се от Мене, сатана! защото писано е: "Господу, Богу твоему, ще се поклониш и Нему едному ще служиш". Бог е Любов! Бог е светът, който Той е сътворил. Този свят е най-доброто за нас.Не на идоли и човешки идеи за Добро и Зло ни е писано да се покланяме и служим, а на Любовта в света около нас, какъвто Е. Природата нищо не поставя в краката на никого - всичко съсъществува в хармония и свобода. Човешката ГОРДОСТ, РЕВНОСТ и ТЩЕСЛАВИЕ искат да поставят този хармоничен свят "в краката ни", когато съзнанието ни не иска да приеме, че ние - хората сме само частица от него. И понеже не сме в състояние да го постигнем в сетивния си свят, ние го обявяваме за греховен и се опитваме да наложим мерките си за съвършенство в духовния....
  19. Донка

    Критерии за истинност

    Много точно са формулирани двете алтернативи! Поздравления! Ако успеем също толкова ясно да формулираме и критериите, които да прилагаме за тяхното различаване, мисля, че ще имаме и Критериите за истинност. Т.е. по какво се различава: знанието, открито по пътя от предразсъдъците на социото
  20. Мислила съм.... от много време насам Първо и аз си мислех, че сме паднали от света на идеалите, доброто, възвишеното, духовното и т.п. в грубия материален свят на ежедневието, грижите, неприятностите, неволите, страданията - т.е. - злото. Исках светът и хората в него да бъдат като в мечтите, идеалите, книгите ми... те, обаче не искаха - бяха си такива, каквито са Борех се, "носех кръста си", оцелявах и мечтаех за "щастието" в "другия свят". После пораснах - разбрах, че всъщност е точно обратното... Та сега го виждам ето така: Бог и Вечността винаги са били света, в който живеем. Ние сме частица от този свят и нашите сетива и ум са филтърът, благодарение на който влизаме в контакт с него и го осъзнаваме. Как ще виждаме света, ако например сложим цветни очила - неадекватно, нали? Ще чуем ли песента на вятъра, ако сме сложили слушалките на дискмена на ушите си? Същото е и с идеалите и мерките ни за добро и зло - те пречат на ума ни да се синхронизира с полето на Божествената Истина и Мъдрост. Паднали сме, когато сме "сложили смокиновите листа" - т.е. преценили сме една част от себе си за "зло" и сме я скрили. Веднъж изкривено от дуализма и идеята за противоречието и борбата между противоположностите, нашето съзнание се е оказало в плен на Сатаната. За мен Сатаната е символ на човешката амбиция да "направи" света си по-съвършен според неговите собствени везни. И тези си напъни май за съжаление сме склонни да наричаме "Съзнателност и Духовно развитие"
  21. Именно! Ще се събудим в света на Христос, когато се откажем от света на нашите самозаблуди - на илюзорния свят на нашите мерки, везни и модели за добро и зло. Ще прогледнем за красотата и хармонията на Божествения свят около нас, когато се научим да го приемаме с Любов и разбиране като най-доброто за нас, а не се опитваме да го оценяме и променяме според нашите желания и норми. И телевизора в хола е част от този свят и то хубава , ако ражда спокойна любов към това, което той ни дава . Телевизора довежда света в дома ни и ни прави част от него...
  22. Напълно съм съгласна Този свят, в който СМЕ е истинският Божествен свят - неговата мъдрост и хармония не се нуждаят от везни и отговорност. Просто всичко е на мястото си такова, каквото е и се случва най-доброто, което може да се случи - нима покълващите семенца, напъпилите дървета, птичката, която си вие гнездото имат нужда от везна? Ако не успее да го свие добре, пиленцата няма да оцелеят, но не защото птичката не е проявила отговорност и "везната" е отсъдила така, а защото това ще е добре за популацията и... Везни има! - В илюзорния свят на човешкото съзнание, докато то все още не се е събудило от съновидението на мерките за ДОБРО - ЗЛО.
  23. Сега си мисля, че личното ми духовно развитие започна, когато осъзнах, че няма везни и никой не ни претегля с никакви мерки. Докато ги има везните, мерките и претеглящите, ние сме във властта на "гъстата материя", роби на ограниченията и дуализма... Трупаме количество и се напъваме в очакване някой (отвън или отвътре нас) да ни потупа по рамо и да каже, че сме пораснали! За мен духовното развитие се състои в осъзнатото освобождаване от везните и мерките, сравненията и отчетите.... до постигането на състоянието "СЪМ" (сега, тук, и това, което съм) - частица от Любовта и хармонията на света около мен...
  24. А може би точно за това имаш да му благодариш? Може би само това е начинът да разбереш кои от тях те познават добре и вярват на теб, кои ценят приятелството си с теб и не се влияят от преценките на други хора. Ами ако това изпитание идва да ти отвори очите за Истината? Никой не може да ни навреди - единственият ни враг са нашите лоши мисли, страхове и желанието света и хората да бъдат такива, каквито ние искаме да бъдат.
  25. И е нормално да се губи - това е смисъла на заробващата зависимост - не на Любовта. Истинската любов между двама е възможна след ниво едно - ти си цяло, макар и в процес на развитие - не си половинка. Повърхностни са всички връзки с всички хора, които срещаме в материалния си свят. Повърхностните връзки ни дават информация, необходима за ориентацията ни в Пътя.... много е дълго, но съм сигурна, че разбирате за какво иде реч... Да, знаят.... от опит вече. И не спирай мечтата Латина - възможна е, но когато вече си взел ниво едно. Докато имаш нужда от човек до себе си, за да си щастлив (даваш или вземаш - все едно) той няма да дойде.... Когато се научиш да балансираш енергията си сам - нямаш нужда да те обича някой или да даваш любов на друг - идва ниво две. Дълбоката връзка е не просто информационен, а информационно - енергиен обмен. Много по-сложно е, защото изисква синхронизация между двамата на по-високо ниво. Затова можем да се справим само с един партньор. От личната опитност вече знам, че главното условие при този обмен е да успяваш да запазиш баланса на своето цяло и това на другия. Естествено, на това се учиш мноооого време. За мен (нас) това означава : Информационният обмен тече непрекъснато (вече си се научил да го управляваш в първо ниво). Когато в него се появят индикатори за енергийно равновесие и готовност (нещо като хармоничното съзвучие в музиката - аз звуча до - той ми), внимателно си "подаваме енергия" едновременно - нещо като хибридизацията на електронните облаци... Много помага секса... затова той е важен елемент във връзката.... С течение на времето, обаче се постига и без него... Досега сме успели да го постигнем само в положение на физически допир и пълно спиране на "вътрешния диалог". Простете ми, дълго стана Ако още нещо ви е интересно или не е било ясно.... ще се опитам да отговоря доколкото имам опитност.... със знание само не става...
×