Донка

Много точно казано. Остава, обаче открит въпросът: Кое е постоянно и служи вечно в един свят, непрекъснато променящ се по непредсказуем за нашето съзнание начин?

Дали е ходил с памперс онзи, който ни завеща : "Устами младенца глаголет Истина!" А този "възрастен", който не може още да чуе и види Истината в детските думи и очи, явно още не му е дошло времето да си маха памперса ... Такъв да не се опитва да поучава, а да се научи първо да укротява Егото си на "възрастен" и като настъпи благородната тишина в душата му, да чуе гласа на Детето в самия себе си. Това е Божественият глас. Е, тогава вече ще е готов да се учи от децата. Не може да се каже по-точно! Децата виждат и разбират Любовта, а Егото вижда само полезното, като го определя за такова по своята лична скала на ценностите. Благодаря на децата, които ме научиха да виждам красивото във всичко около мен и ме "убедиха" в нищожността на понятието "полезно".

С годините моята мечта малко промени формулировката си - Да разбера Истината за това, което наричам Зло и да се науча да виждам Доброто в това, което ми се е струвало Зло. Моля се Бог да ме укрепява със силата си, за да устоявам на изкушенията на гордостта и ревността и да посрещам с Любов всяка болка...

Благост, Христос е Животът - научи хората как да приемат с Мъдрост и смирение преминаването през "осанна", "разпни го", целувката на Юда, Пътя към Голгота, Кръста, Възкресението, съмнението на Тома... защото такава е волята на Отца! (да премине с Любов през противоположните състояния? )

Според мен няма как да Е застинал - щом "смята" нещо, значи не е мъртъв - само дето не разбира, не осъзнава движението си и се опитва да се задържи виртуално в позиция, която е позната и удобна. След време реалната и виртуалната му позиция се разминават толкова драстично, че той започва да усеща разликата като болка и страдание. Ако тази болка породи недоволство и борба с новото положение , следват все по-големи неприятности.... Всъщност болката е предназначена да го "събуди" от виртуалната "матрица", която си е изградил сам и да го научи да се движи от едно състояние в следващо (не е задължително да го наричаме противоположно - просто - следващо), т.е. да живее по законите на Вселената, а не по законите, които си е измислил сам.

И аз благодаря за темата - осъзнах какво означават за мен силата и знанието сега. Когато я видях за пръв път, си помислих: След известно време в мен вече звучеше: Днес осъзнах, че наистина се стремя към сила - към тази сила, която ми помага: - когато ме ударят по едната буза, да благодаря и да обърна другата...(за това е необходима много повече сила, отколкото да отговориш на удара или да удариш) - да приема с благодарност разрушаването на моите очаквания, желания, планове и да спра гласа на Егото си, за да чуя в тишината волята на Бог и да я приема като най-доброто за мен. Осъзнах, че се стремя и към знание - онова знание, което ми помага да разбера: - защо са ме ударили, къде в мен е скритата раничка, за която не съм подозирала, как да променя начина си на мислене (да разбера урока на удара и болката). - как да не позволявам на Егото и ума си да се превърнат от мой инструмент в мой господар - как да подреждам и анализирам причинно-следствените завсимости без да ги превръщам в предположения и очаквания; кога да "забравя" за мечтата, за да не я материализирам в желания и планове; как да живея с близките си "свързани, но не обвързани"; - какво ми казва Бог с езика на моето тяло, емоции, с това, което се случва и не се случва) с мен и хората около мен.... Дали това е истинското знание? Дали това е истинската сила?

Помогнало ти е, мила! И с мен беше почти същото.... Сега, когато вече съм щастлива с друг мъж в живота си, осъзнавам, че Добрата Сила, която наричам Бог се е опитвала да ме изтика от мястото, което не е било за мен и което бях заела по мое настояване. Не сме ние, съпругите тези, които трябва да спасяват мъжете си, нито те трябва да спасяват и съжаляват нас. За нас някъде с някого е приготвено спокойно щастие - само е било необходимо да чуем Гласа на Бог в душите си (ние го чухме с теб) и да Го оставим Той да доведе при нас сродната ни душа..... Днес съм благодарна и на бившия си съпруг и на неговата майка за страданията, които ми причиниха - ако не бяха толкова непоносими, сега нямаше да съм щастлива....

Осигуряват възпроизводство на двата пола. Х (от м.) + Х (от ж.) = ХХ нова жена Х (от.ж.) + Y (от м.) = ХY нов мъж като смесват генни комплекси и дават възможност за мутации. Колкото по-голямо е разнообразието, толкова повече шансове за еволюция получава съответният вид. Добър пример за хармонизиране, което стои в основата на Еволюцията! Поздравления!

Струва ми се, че честта е характеристика на взаимоотношенията между групата и нейните членове. Да се пази честта може би означава да се поддържа положителна и висока оценка на личността от референтната и група. Повишената значимост на честта в ценностната система на човека според мен означава зависимост на истинското Аз от позицията на Егото му в групата. В крайна сметка понятието чест се оказва манипулативно. Според мен честността означава свобода на Аза да осъзнава спокойно своята Истина в настоящето без да се съобразява с рейтинга на Егото си в някаква група. Честността предполага безусловна обич и одобрение към себе си и вяра от типа "всичко, което се е случило, случва се и ще се случи е за мое и на другите добро"; отсъствие на страх и съжаление за миналото, както и на планове и опасения за бъдещето; може би означава и отказ от манипулиране на отношението и поведението на останалите хора....

Наистина ли смяташ, че ще можем да изтъчем "новата си светлинна дреха" докато се отнасяме с презрение към "цървулите", които Вселената ни е подарила??? И как ще станат двете транс.... ако смятаме това, което ще трансформираме за "мръсна парцалива дреха"??? Трансформира се нещо, което вече познаваш, разбираш и владееш до съвършенство (т.е. уважаваш и обичаш). Трансформацията настъпва естествено и плавно, когато вече си готов за промяната. Тя е възможна само с Любов към това, което сме и имаме сега. Мисля си сега, че може би трансформацията може да бъде стимулирана и от неудовлетвореност, но.... това според мен води до синдромите "Фауст" и "Дориан Грей". Всички знаем кой помага при тази транс.... и до какъв край води тя....

Струва ми се, че знанията, които мога да нарека "истински", са тези, които помагат на ума ми да бъде гъвкав т.е. да приема с разбиране всичко непознато и неочаквано, с което се среща. Например, ако ученикът ми не разбира обяснението по моя начин, умът ми не се дразни, а използва натрупаните знания и опит, за да разбере причината за недоразумението, да погледне проблема през очите на ученика. Според мен истинското знание дава предимство на интуицията и когато тя си "каже думата" (дори и тази дума да преобръща старите схеми на мислене и поведение наопаки), то помага на ума да избистри новата картина, да открие причинно следствените връзки в нея и така да "осъзнае" решението, подсказано от интуицията. Това се случи в личния ми живот - докато интуицията ми беше подчнена на усвоени в детството морални схеми, поведението ми неминуемо водеше до страдания. Когато тези страдания станаха непоносими, съпротивата на схемите намаля и интуицията "разруши" всичко, което умът беше градил 35 години. После същата интуиция ме доведе до новото знание и до тук. За разлика от старото, новото знание не е схема, модел, изискващи подчинение, а инструмент за осъзнаване и реакция на случващото се с мен и в света около мен.

Чудесно казано! А защо не и по обратния път? Когато оставим Любовта да "управлява" душата ни, тя създава условия да постигнем Мъдростта. Мъдростта възцарява Мира, Мирът твори Хармонията, а Хармонията ни дава усещането за Красота и добро. Може би мечтата и надеждата са добри само тогава, когато са рожби на "директна връзка на душата с Любовта, т.е. с Бога". (И може би се превръщат в демони, когато са родени от недоволството и желанието да "направим" света хубав и добър по своите правила... )

Има такъв свят!

А на мен ми е толкова спокойно-щастливо, когато слушам вас, момичета и момчета! Сега си мисля, че това, което чуваме, когато слушаме другия, всъщност е нашия собствен вътрешен глас, намерил път до нашето съзнание през думите на другия. И може би това е нашият общ вътрешен глас - не гласът на нашата личност, а гласът на Цялото, в което сме свързани. В момента осъзнах, че винаги съм мечтала да чувам този глас. (Но докато се стараех да го намеря, бях все сама...). Може би мечтата ни се сбъдва, след като забравим какво точно сме си помечтали и я подарим на Вселената - такава, каквато е била, когато се е родила - красива, добра, "нереална"... просто една мечта, едно житено зърно, едно нежно цвете, покълнало в душата ни. Благодаря на Бог, че ме доведе при вас, мои сбъднати мечти...

Просто Латина успява винаги да каже точно това, в което вярвам и аз ... Благодаря ти мила.

Да не би да казваш, че всяко нещо, сътворено от нас, хората е лишено от Любов по презумпция??? Според мен щом ние хората сме частица от божественото и негово проявление, това не значи ли, че в нас е заложено свойството да възпроизвеждаме Любовта като основен принцип на Вселената? Мисля, че човекът спира да твори, когато забрави за приоритета на Любовта, която носи изначално в себе си, и започне да спазва законите, сътворени от неговия ум. Същото се случва и с мечтата. Докато е израз на Вярата, Надеждата и Любовта, тя е "ангел". Когато се "сгъсти" в желание или намерение, продиктувани от човешка ценност, закон, морал и т.п., става демон. Мисля си сега как, защо, кога успяваме да "сгъстим" мечтите си??

Според мен плод на ума ни и инструмент на егото ни не са мечтите, а желанията, плановете и очакванията - ... Според мен това не са мечтите, а желанията, плановете и очакванията - "демоните", които убиват Любовта в душите ни и ги Потапят в гъстата материя Ние очевидно говорим за различни неща. Според мен Инатари също има предвид мечтата и надеждата като плод на сърцето ни, на Любовта в душите ни, на истинския ни Аз, а не на конкретното его, което ни свързва с материалния свят. Затова мечтите са неоформени, динамични и винаги съдържат Вяра, Надежда и Любов.

Да! Ако ми позволиш ще добавя и: "вяра, че утрешния ден ще е по - добър.. и че днес ни се случва най-доброто, което е можело да ни се случи днес..." И съм съгласна с Инатари, че недоволството от днес изяжда мечтите... от ангели ги превръща в демони...

И аз... Благодаря за точните думи.

А не се ли изразява еволюцията именно в постигането и поддържането на хармония (правилна връзка) между онова "истинско Аз", което още наричат причинно тяло и умственото тяло (егото, осигуряващо оцеляване и развитие в конкретна среда) ? Старият човек или дава предимство на егото и забравя за причинното тяло, или съзнателно подтиска егото, лишавайки причинното тяло от поредната "роля" и динамична двупосочна връзка със средата.... При новия човек може би всяко от тези тела е свободно и "смирено и с Любов" си изпълнява отредените му функции в името на развитието на единството от всички тела....

Като чета написаното от Учителя за новораждането, си мисля, че в моята лична съдба май всичко говори за това. Имаше ги и състресенията, и пълното разпадане на стария начин на живот, на старата самоличност като комплекс от ценности, принципи, мотивация, критерии за самооценка... Имаше го и осъзнаването и чистенето на кармата... Понякога си мисля, че то не беше по-лесно и безболезнено от разпадането... Когато за пръв път прочетох онези етапи от развитието, откровено се сложих в "покаяние". Мислех си, че никога няма да стигна по-нататък... Струваше ми се толкова стръмно... толкова невъзможно хубаво звучеше! Хубаво е, но се и оказа, че е възможно. И наистина усещането е като на пеперуда, излязла от пашкула си. Просто намираш себе си такъв какъвто Господ те е създал и някак вършиш всичко без особено да се замисляш и накрая излиза, че си направил най-доброто без да си го изчислявал... И пак ще повторя онова "поучение", защото това беше вратата, през която минах. Споделям я, защото и аз така я намерих - благодаря на Бог задето ми прати в решаващия момент подходящите хора и през техните уста и с техните думи до мен стигна Истината. Е, това е моята истина... За справка - "поучение"то е обръщение към конкретен човек(или група хора) - 2л. ед.ч., в което им се отправя критика за нещо и се дава съвет за правилно мислене и поведение. "Кривицата" е субективно понятие - то зависи от нашите лични критерии за правилност, а те не са от Бога... И само Той е този, който ни учи ( не ни критикува, не ни наказва, не ни поучава) - всички други сме негови деца... Той ни е оставил свободни - ако искаме да се учим, ако искаме - не. Всяка отделна душа да си отговаря за себе си, да вървим заедно, но всеки своя личен път сам да си го определя - крив, прав.... негов си е! Откак мисля и се отнасям към хората така, забелязах, че децата ми и учениците ми изведнъж станаха много по-спокойни и отговорни, зрели, не се страхуват от грешките, не се стараят, просто се забавляват докато учим заедно...

След всичко преживяно и видяно сега си мисля, че май някъде тук се проявяват нивата, за които говори Учителя в цитата на Иво (благодаря за точната информация в точния момент ) Когато спрем да се сравняваме с другите, спрем да оценяме себе си и да слагаме критерии за оценка на останалите, когато спрем да се поучаваме..... значи егото в нас отслабва и ние вече не сме зависими от него. Тогава сме готови да се учим и живеем по божествените закони.... а не по правилата на егото ни

Аз пък никога не моля Бог да ми изпълнява желанията, а само да ми "изпрати своя дух на Истината да ме пази и закриля от всяко зла и лукава моя мисъл. Да ме научи да разбирам и изпълнявам Неговата воля (а не да правя сделки, за да ми се изпълни желание). Да ми вдъхва в присъствието на Истината своите чисти мисли и да ме упътва как да му служа с радост. Да ме ръководи във всичко, което мисля и върша.. и да ми дава светлина и сила да пазя Любовта в душата си." От горчив опит пък знам, че точно това, което най-силно желаем никак не е добро за нас и трябва на всяка цена да се освободим от него.... Как да обещая нещо на Бог като съм един обикновен човек и знам, че може и да не го изпълня... Само си обещавам, че с Любов ще правя всичко и само това, на което съм способна в момента. А ако осъзная, че съм сгрешила, моля го да прости на онова същество, което съм била, когато съм го направила и си прощавам на себе си - но това значи - вече не го правя... Внимавам.

Хубава тема! Мисля, че мечтата е добро и важно нещо в живота ни (ако спрем преди да сме я превърнали в желания и намерения). Мечтата е заявка за красиво и добро и щастливо преживяване, която ние визуализираме в настоящето си. Ако не се "борим" за осъществяването на мечтите и не страдаме от това, че не се сбъдват, Вселената рано или късно ще ни ги "подари". Според мен мечтата е неоформена, динамична представа за щастливото преживяване. Когато тази мечта, обаче предизвика очакване или нетърпение, разочарование, конкретни желания и планове, тя вече не е мечта - тя е недоволство от настоящето и агресия към бъдещето... Когато ми се завърти в душата някоя мечта, много внимавам да не ми я присвои егото ми. Докато се усетя и ще започне да я "сбъдва". Затова все си повтарям - и сега си е хубаво, и ако това стане ще е хубаво, и ако не стане, пак ще е хубаво... Нека Господ реши - той единствен знае какво е най-доброто... После като стане нещо щастливо и хубаво, имам усещането, че това май съм го сънувала или някой ми го е казвал... не съм сигурна....