Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Донка

Глобални Модератори
  • Общо Съдържание

    9036
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    625

Всичко добавено от Донка

  1. Мила сестричке с име на цвете (Не случайно Господ ти го е дал... ) Цветята са най-мъдрите учители, които съм имала досега - особено тези, които отглеждам сама от няколко години. Ето моята версия за твоя случай: Розичката, която ти е подарил приятелят ти е живо същество и говори на своя език с теб. Счупеният цвят (без значение как е станало счупването иде да ти каже (за мен) няколко Истини. 1. Ако чакаш някой друг да ти подари цъфналото цвете на твоето щастие - ще го намериш един ден отчупено. 2. Смъртта на стария кълн е събудила подозренията, които може би дълго време не си искала да признаеш на себе си - май е време някак да се справиш с тях. Сърцето ти ще ти подскаже... Малкият кълн в корена, който сега расте под твоите грижи е онова щастие и Любов, които вече си отгледала сама в душата си и които скоро ще дадат "цвят", който ще радва теб и всички близки хора, които те обичат. Няма да се страхуваш вече, че някой ще го убие или че ще спре да цъфти, защото ще знаеш, че винаги можеш да си "захванеш" ново и да му дадеш Любов да цъфне. (Когато нещо се случи с мое цвете, аз си казвам, че е трябвало да си иде, защото не му е било хубаво или се е уморило или вече му е дошло време да се прероди в нещо друго... Освобождавам го без да ми е мъчно и си захващам новичко "детенце" ) Толкова се радвам, че и вие, мили приятелки, разбирате цветята...
  2. Синева - Ники , братко! Като ти чета думите имам усещането, че си ми прочел мислите или аз твоите или мислим заедно - не знам... И с още няколко приятели тук ми е такова - телепатично! Сега сериозно - дали можем да смятаме за телепатия често срещаното явление, когато от устата на другия внезапно излиза точно това (или почти това), което в момента си мислим или сме си мислели малко преди това? Или може би е синхроничност? или и двете? Наистина се замислих сега, и аз не мога да си отговоря ( никак не ви изпитвам... ).
  3. Най-много сили са необходими на нас, хората, за да останем добри въпреки всичко, което срещаме и каквото ни се случва. Тази Сила е вътре в нас изначално - това е Любовта! И зад мен са завъртали презрително пръст "силни и умни хора", и мен са се опитвали да ме вкарат в правия път, като ме накарат да мисля и чувствам като тях, и на мен са се опитвали да угасят "слънчицето в очите ми" (каза ми го моята учителка по музика, когато бях малка - "имаш някакво слънчице в очичките си, момиченце, пази си го" ). Опитвах ли се със сила да го опазя, то помръкваше и се давеше в сълзите ми. Когато спрях да се страхувам и "боря" за него, усетих, че Силата ми е в Любовта и Добротата, с която поглеждам хората в очите - "слънчицето" ми грее с пълна сила тогава и топи всяка тревога или зла умисъл в душите им. Тайната на тази Сила я научих от очите на дечицата, които всеки ден ме гледат с малките си слънчица..... Мисля, че и това беше по темата за телепатията май.... как да си предаваме светлината на слънцата, скрити в душите ни....
  4. Според мен ние всички (разумни) хора знаем само едно нещо (със сигурност) - че нищо не можем да знаем (напълно и със сигурност ), защото " всичко тече, всичко се променя" - когато човекът е осъзнал тази Истина, са се родили науките. Не излизам от контекста - "ще ми се да стигнЕМ до ОБЩ извод" на мен ми звучи - да сближим позициите си - не че е лошо, но като чуя "общ извод" се сещам за Коперник и Бруно, които са си позволили да имат мнение, обратно на "общия извод". По въпроса - ако обичате, дефинирайте понятието "материален свят". За мен - специалист по педагогика, психология и лингвистика душата, съзнанието, поведението, езикът и т.п. също са неделима част от материалния свят. Нещо повече, опитайте се да ме убедите, че ние изобщо можем да се занимаваме с "материален свят" без тях!
  5. Не знам какво са искали да кажат, но като филолог мога да твърдя със сигурност, че информацията (благодарение на която енергията се "трансформира" в материя - да ме простят физиците за невежеството... ) стига до човешкото съзнание с помощта на знаковите системи. Знаковата система от най-висш порядък, благодарение на която се формират възприятията, представите и мисленето ни като цяло е ЕЗИКЪТ , т.е. СЛОВОТО (да ме простят математиците, но това го е описала и доказала науката на име СЕМИОТИКА ). Може би древните под СЛОВОТО са имали предвид ИНФОРМАЦИЯТА?
  6. Всеки, който е водил хора ( в това число деца) ясно осъзнава, че няма командване и няма молене. Ако ги има, това вече не е водене, а манипулиране на свободната им воля. Добре се получи това в темата за телепатията... Сега си мисля, че най-сполучливо е "воденето" именно когато успеем да постигнем стабилна невербална връзка и намерим "канал" за прехвърляне на положителни емоции, увереност, спокойствие, любов... особено в тежки за водените от нас (и за нас самите) изпитания....
  7. Съгласна съм със Силвия. "Развалянето" на магията, който според гледачката ти е направена само ще отклонят вниманието ти от Истината. Предполагам, че си отишла при гледачката, защото те измъчва някакъв неразрешим проблем, дискомфорт или не можеш да вземеш решение, защото не си сигурна в правилността му. Нерешителността и може би нежеланието ни да погледнем Истината в очите, колкото и да боли от разминаването и с нашата версия за нея, страхът да променим себе си, за да променим живота и хората около себе си (това е страхът на егото ни да не загуби самоличността си) ни тласка към подозрението, че другите по някакъв мистериозен начин са виновни за нашите неприятности... Така спираме да живеем в настоящето и се оставяме в плен на миналото и очакванията си за бъдещето. От това се изхранват гледачките и самозваните магове... Да, Бог ни пази и нищо не може да ни навреди освен нашата собствена самозаблуда, страх и негативни мисли и емоции.... От тях само ние самите можем да се освободим...
  8. ??? А дали сътвореното от такива "креативни натури" не излъчва и не заразява другите със същите тези " саморазрушение, депресия и носталгия" ??? Според мен истинската креативност се "отваря" в нас точно когато се усетим "новородени" а не разрушаващи се; когато фантазията и душата ни са в радостен полет, а не са подтиснати от неудовлетворението и безнадеждността; когато нямаме време да си спомняме за миналото, защото цялото ни внимание и енергия са в настоящето - в това, което творим СЕГА!... По темата - опитвам се да си представя телепатия, назад или напред във времето.... не ми излиза нещо... струва ми се, че тази връзка е възможна само при синхрон на двете съзнания в определен момент...
  9. Може би Мъдростта е Знанието, което носим в сърцето си и което не се казва с думи, а с Любов?
  10. ... И аз страдах от мигрена и отчаяно се опитвах да намеря изход от повтарящите се кризи... Само при мисълта, че този ад ще се повтори, губех желание за живот... Разликата между нас е,че аз повярвах на това, което е написал Учителя (Иво само цитира - благодаря му за подборката!) Мигрената си отиде след като от съзнанието ми си отидоха лошите ми мисли - самосъжалението, чувството за вина, за непълноценност, нуждата от чуждата любов и признание и старанието да ги заслужа... Те не си отидоха сами - аз ги накарах да освободят мястото за обичта към себе си каквато съм и Вярата в Любовта, която нося в себе си и която ми е напълно достатъчна и няма нужда да я заслужавам нито някой ще ми я отнеме... Пожелавам на всеки сам намери пътя към освобождението от лошите си мисли, каквито и да са те - без тях мигрената си отива сама.... без нея животът е щастие...
  11. ??? Стигането до общ извод е смъртта на науката...която и да е тя... според мен..
  12. И аз си мисля нещо подобно - че в езотериката няма най- и по- За да сравниш нещата, трябва да ги отделиш и съпоставиш.... да делиш неделимото? Не ми се струва възмущаващо, а малко наивно....
  13. За разлика от Силвия и Валентин аз не се почувствах неудобно, нито засегната от агресивността в поста на Оринави - точно обратното. Дори мога да му благодаря, Господ си знае работата! Тази агресивност ми помогна двойно. Първо, видях, усетих, осъзнах нейните корени.... (А това познание ще ми помогне много в работата ми с децата...) Всичко май започва с нуждата ни от защита, от стени, когато сме много малки и слаби още. Естествената ни защита би трябвало да е усещането, че сме обичани от Бог и близките си и че нашата душа е пълна с Любов, която ще ни донесе щастие само... НО ... не е ли много по-просто и лесно да защитиш някого със стени, закони, канони, правила, отколкото да го оставиш да расте, греши и се учи свободен, като му даваш само безусловната си Любов и Вяра... ?... Ще кажете, а защо не и двете? Какво лошо в стените, законите?... Нищо, докато те неусетно не заемат мястото на Любовта... Тогава покълва агресивността - който не мисли като мен, не е от Добрите, не спазва Закона, който ме пази! Той е Враг на Закона и на Канона! Той е Злото! И за една нощ - хиляди богомили - под ножа ... А за моите ученици - уча се да свалям правилата си и да ги замествам с Любовта - нея (по темата) само с телепатия мога да им я предам. Забелязала съм, че успея ли да го направя, няма нужда от правилата вече... Второ, на Оринави благодаря, че с агресивността си ми даде шанс да усъвършенствам собствената си защита срещу негативни телепатични сеанси... Приятели, мога вече да ви споделя, че не ми се свива слънчевия сплит, като прочета или чуя или усетя нещо такова дори усещам топлата вълна, която "увива в пашкул" необработената, нехармонизираната енергия и след известно време от пашкула излита прекрасна "пеперуда", която подарявам ( с телепатия) на децата около себе си... Толкова съм щастлива, че ви има всички тук!
  14. Като се замисля... какво е онова знание за Бог, на което можем да се доверим?? Всъщност не го ли постига всеки сам за себе си като допусне Бог в себе си без да се страхува, че ще се изгори или повреди??
  15. Добре, ами ако той е "измислил" (очаквал) едни последствия, а те се окажат съвсем други??? Ами ако не послушам интуицията си и дам предимство на предразсъдъците - моите и на доброжелателите ми??? ... Мисля си сега, че най-сполучливите си решения съм вземала, когато се доверя на интуицията си и съм преварително готова да приема всякакви последствия с любов и благодарност... Май мисля докато действам... и малко след това... Май вече предпочитам да не давам дума, без да си дам правото да я променя, ако се променят обстоятелствата.... Ами ако след като я дам осъзная, че обещанието няма да бъде в съгласие с Любовта в мен??? Думата ми срещу Любовта??? Ако ще се грижиш за детето само от чувство за отговорност пред съседката... по-добре да не го правиш... Дете се гледа с Любов... ако я нямам в душата си... бих отказала тази отговорност за благото на детето... Може би ще прозвучи като безотговорност, но за мен има само отговорност пред Бог - а това за мен е Любовта в мен самата.... В този смисъл наистина Аз го разбирам така - дали моите думи, мисли, емоции, действия излизат от мен с Любов...
  16. Дали всички много-знаещи и много можещи са и мъдри??? Дали мъдрецът наистина има много знания и умения???
  17. Сега си мисля, че мъдростта може би се състои в умението да приемаш каквото е и се случва около теб с Любов и Внимание.
  18. Мисля, че на този въпрос само Той може да отговори.... А и Ванга никак не беше сляпа... Виждаше повече от обикновените хора.... Във всеки случай поддържам Синева и Силвия - Вярата е освобождаване от слепотата, каквато и да било тя - физическа, духовна, интелектуална и пр. Точно за това говори и заглавието на темата..... Изразът "Знам, че нищо не знам" означава точно обратното на слепота....
  19. Ето това изречение е симптом за наличието на онази агресия, която ще изчезне, например. Започва с категорична констатация във второ лице вместо с личното и неагресивно мнение: "На мен ми се струва, че в този форум са написани..." . Второ, направена е негативна оценка на мнения на непознати хора, което е симптом за агресивно налагане на личния светоглед върху начина на мислене на околните. Без агресията това би прозвучало например така: "Тук прочетох мнения, които не мога да разбера напълно и определено не споделям. Мисля, че това е начинът, по който ще общуваме в епохата на Водолея. Това е промяната, която вече тече и определено се е наложила в нашия форум. Благодаря на всички приятели тук! Може, проверено е, и не е необходимо да щрака с пръсти. Това идва като Откровението, за което споменава Венцислав в началото - за мен разкаянието не бе страдание, а моментът, в който без страх се изправих пред Истината и вече нямаше тъмнина.... Има само Любов и мъдрост... Може би това ще е апокалипсисът???
  20. Силно се съмнявам.... Да не би да искате да ме убедите, че децата, които Господ праща при мен не са самият Той? И че моята вяра ще е по-силна, ако съм сляпа за тях и техните души??? Нима Бог ще дойде при мен ако цял ден отправям молитви вместо да живея с Любов с тези и за тези, които е изпратил Той при мен, т.е. за Него самия?? Не искам дарове от Него, защото ги получавам всеки миг - това е светът ми, това са душите около мен и всичко, което се случва с мен и с тях... Аз съм всяка секунда с тях, това за мен означава, че съм всяка секунда с Него... Нима моята вяра е по-слаба от тази на отшелника монах???
  21. Надявам се, че вашите разсъждения относно световъзприемането на незрящите хора са подкрепени от преки впечатления, а не са само предположения от типа "какво бих усещал, ако бях..."... За съжаление, аз не познавам отблизо хора в подобно състояние и предварително благодаря на тези, които биха споделили своя опит...
  22. Сега се сещам за едно специално умение, което ние сами можем да развием като изчистим (просветлим) съзнанието си от натрапените ни от социума модели на мислене. Имам предвид умението да не съдим и да не се чувстваме съдени .
  23. Предполагам, че се има предвид интелектуална и духовна слепота. Ако е така, то определено не мога да се съглася. Според мен вярата на интелектуално "слепия" човек се нарича самозаблуда. Пример: Отношението към света и поведението на такъв човек са с нарушена адекватност поради неспособност или нежелание да съпоставя фактите, анализира съпоставките и коригира отношението и поведението си. Такъв човек приема страданията като наказание на Бог (за него Бог звучи като Господарят), а не като следствие от собствената си позиция и неумението и нежеланието си да я промени. Такъв човек вярва, че понася всички страдания в името на някакво обещано му благоденствие в бъдещето или след смъртта му. Вярата на духовно "слепия" човек за мен се нарича фанатизъм. Мисля, че е излишно да претоварвам поста с обяснение... Достатъчна е думата "терорист - камикадзе". В моето лично разбиране Вярата се ражда и укрепва след като Любовта (Бог) укроти Егото, събуди (просветли) разума ни за Истината и двете ни поведат по пътеката на Мъдростта. Тогава: и
  24. Личното ми разбиране за духовна карма е: "Просто всяко действие, мисъл, емоция раждат концентричните кръгове на последствията и понеже светът е едно цяло, тези последствия неминуемо се връщат към източника си...." Според мен кармата не е наказанието на Бог за наши или чужди престъпления, а следствие от нашите собствени мисли, емоции, постъпки. Тя е проява на Любовта и свободата като Божествен принцип на света ни - ние сме свободни да грешим и да се учим сами от грешките си....с Любов... колкото можем...
×
×
  • Добави...