Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Донка

Глобални Модератори
  • Общо Съдържание

    8432
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    352

Статия Коментари добавени от Донка


  1. Да простя и да забравя негативните си преживявания съвсем не означава да ги допускам отново и отново докато свикна с тях. Не. Прошката е прекрасно обясненя от Христос - "обърнете другата буза" - т.е. обърнете се на другата страна, променете се, променете ситуацията и зависимостите, които са причинили негативното преживяване. Ако се опарите на гореща печка и ви заболи нали няма да простите на печката, да забравите опарването и пак да си слагате ръката върху нея, надявайки се че този път няма да ви опари? Нито пък ще намразите печката? Елементарно, нали?


  2. Когато даваме, със съзнанието, че сме полезни на себе си и на Цялото, това е истинското даване. Всяко даване и помагане с цел и мисъл да сме полезни на този, на когото даваме или помагаме, се превръща автоматично в търговия. Дори и да не осъзнаваме това. Когато протягаме ръка или тръгваме в нощта да търсим някого, ние даваме себе си на Бог да помага чрез нас и само така можем да помогнем на себе си всъщност. e-mail: donkag@abv.bg


  3. Един е, Който помага. Не е сред нас, но е вътре в самите нас и затова само Той знае на кого как да помогне. Ние можем да сме полезни само на самите себе си.

    И както сам казваш - "кой разбрал - разбрал" - няма установена последователност в разбирането на нещата, нито количествено измерение на "порциите разбиране". Човек може да си замине, извървял всички сезони от живота и да заобиколи това, през което е трябвало да мине, за да научи и осъзнае. А друг може по Божията воля да му се случи да го прекарат зорноволно оттам още първия сезон - докато още се променя... Или както се казва в една наука - душата му сама да е избрала този именно Път.


  4. Михаил, защо си толкова сигурен в това, което си написал за човек, когото не познаваш? Страданията, през които някой може да мине никак не са функция от неговата възраст, може би знаеш това? Вътрешната благодарност - също.

    Това, което си разказал за баба си, също е есе за благодарността - с много думи, твоите думи. И не е важно колко са и дали са красиви и дали се повтарят думите, важно е че са дошли отвътре.


  5. Благодаря на автора за усещането на единение с Духа - Който се проявява във Времето и Пространството в безкрайно разнообразни форми и Лица, и точно защото се проявява във всяка уникална клетка на безкрайното разнообразие, е извън времето и пространството, над миналото и бъдещето, Е.

×