Двете жаби и котелът с млякото

[Двете жаби и котелът с млякото]

Като автор на тази притча се сочи Парамаханса Йогананда. Една бърза справка с неговата биография, обаче, сочи, че през 1920 г. той е бил съвсем в началото на своя духовен път... 

[Миризмата на омразата]

Да простя и да забравя негативните си преживявания съвсем не означава да ги допускам отново и отново докато свикна с тях. Не. Прошката е прекрасно обясненя от Христос - "обърнете другата буза" - т.е. обърнете се на другата страна, променете се, променете ситуацията и зависимостите, които са причинили негативното преживяване. Ако се опарите на гореща печка и ви заболи нали няма да простите на печката, да забравите опарването и пак да си слагате ръката върху нея, надявайки се че този път няма да ви опари? Нито пък ще намразите печката? Елементарно, нали?

[Есе за благодарността]

Когато даваме, със съзнанието, че сме полезни на себе си и на Цялото, това е истинското даване. Всяко даване и помагане с цел и мисъл да сме полезни на този, на когото даваме или помагаме, се превръща автоматично в търговия. Дори и да не осъзнаваме това. Когато протягаме ръка или тръгваме в нощта да търсим някого, ние даваме себе си на Бог да помага чрез нас и само така можем да помогнем на себе си всъщност. e-mail: donkag@abv.bg

[Есе за благодарността]

Един е, Който помага. Не е сред нас, но е вътре в самите нас и затова само Той знае на кого как да помогне. Ние можем да сме полезни само на самите себе си.

И както сам казваш - "кой разбрал - разбрал" - няма установена последователност в разбирането на нещата, нито количествено измерение на "порциите разбиране". Човек може да си замине, извървял всички сезони от живота и да заобиколи това, през което е трябвало да мине, за да научи и осъзнае. А друг може по Божията воля да му се случи да го прекарат зорноволно оттам още първия сезон - докато още се променя... Или както се казва в една наука - душата му сама да е избрала този именно Път.

[Есе за благодарността]

Михаил, защо си толкова сигурен в това, което си написал за човек, когото не познаваш? Страданията, през които някой може да мине никак не са функция от неговата възраст, може би знаеш това? Вътрешната благодарност - също.

Това, което си разказал за баба си, също е есе за благодарността - с много думи, твоите думи. И не е важно колко са и дали са красиви и дали се повтарят думите, важно е че са дошли отвътре.

[Интервю с Йордан Камджалов за в-к "Братски Живот"]

Благодаря!

[Базови понятия на индийската духовна традиция в учението на Бялото Братство]

Благодаря на автора за усещането на единение с Духа - Който се проявява във Времето и Пространството в безкрайно разнообразни форми и Лица, и точно защото се проявява във всяка уникална клетка на безкрайното разнообразие, е извън времето и пространството, над миналото и бъдещето, Е.