Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Донка

Глобални Модератори
  • Общо Съдържание

    8432
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    352

Мнения добавени от Донка


  1. Ахаа, от известно време предполагах това развитие, но чаках да се появи само. 

    Мисля, че има принципно смесване на понятията "причинно-следствена реалност" и "свободна воля". Всъщност, според мен, ние само условно наричаме причинно-следствената реалност, в която сме потопени, с термина "Божия воля". Божия - Бог е реалността, в която сме потопени в цялата вселена; воля - това са причинно-следствените връзки в нашия ограничен свят от вселената. Бог не може да се сравни с човек или дори със същество, така че няма как да има воля. Аз по-скоро разбирам понятието Божия воля като специфично стечение на закономерностите и условностите за определено парченце от вселената. То не зависи от ничия воля - можем да го сравним със смяната на деня и нощта на нашата планета, например. Това е Божия воля, защото планетата се намира в такива условия. Няма как да не се сменят по съответния специфичен начин. Не че някой специално го е пожелал и е го е построил така... (има и такива предположения). Дотук беше нашето антропоценрично разбиране за вселената. 

    Сега за човешката воля - тя наистина е воля, защото ние сме индивидуализирани същества, с определени представи, желания и поведение, целящо реализиране на тези желания в причинно-следствената среда, в която сме се пръкнали. Има същества, които нямат свободна воля - т.е. те не могат с поведението си да вървят пряко причинно-следствените условия на средата. Щом са гладни, търсят храна, доколкото и както обстоятелствата в момента го позволяват. Човекът може съзнателно да стои гладен по различни причини. Причинно-следствените условия (Божията воля) в случая е нуждата на организма от храна и съответно задвижване на поведение, целящо да задоволи нуждата по подходящ за средата и индивида начин. Свободната воля е да може индивидът да избере едно от двете - дали за него е по-важно да свали килограми или да задоволи нуждата си от храна. Изборът е съзнателен. В същото време и майката на пиленцата не гълта червейчето, но го носи на малките си -сякаш имаме свободна воля. Но не - тук се намесва друга "Божия воля", т.е. причинно-следствена връзка - инстинктът за съхранение на поколенията. 

    Сега ще кажете - ако човешката воля беше свободна, щяхме да можем да спираме смяната на деня и нощта, когато това не ни изнася... Не че не се опитваме :) де... Но сами съзнаваме доколко човешко и изкуствено е то и накрая пак си плащаме за хитростта... 


  2. „Бъдете прочее разумни като змиите и незлобливи като гълъбите!“

    Отче наш.

    „Ще се развеселя“.

    Ще прочета няколко стиха от десета глава, от евангелието на Матея, 16-ти стих.

    Духът Божи.

    „Бъдете прочее разумни като змиите и незлобливи като гълъбите!“

    Неделна Беседа:  Бъдете прочее разумни! - 17 февруари 1935 г.

    Бъдете прочее разумни, за да влезете в школата на Любовта!

    „Благословен Господ Бог наш“.

    Тайна молитва.

    (Хубав слънчев снежен ден, не е много студено.)

    Цитат

    Христос казва: „Бъдете прочее разумни“. Той не се обръща към обикновените хора, но към учениците Си. Следователно, ако искате да придобиете нещо от този свят, вие трябва да го разбирате в неговата пълнота. Защо? – Защото животът е съчетание на разумни съзнания в света. Ако бихте били ясновидци в първа степен, вие щяхте да видите, че светът е преплетен като един организъм. Щяхте да видите, че съзнанията на всички същества от най-нисшите, до най-висшите са преплетени като един общ организъм. Всичко в света съставя един организъм. И ангелите, и херувимите, и серафимите, пък и най-малките буболечици, всички в света са преплетени в съзнанията си.

    Бъдете прочее разумни! 


  3. Отче наш.

    „Духът Божий“.

    Ще прочета няколко стиха от първата глава от евангелието на Йоана, от 6-ти стих надолу.

    В Начало бе Словото.

    Ще взема само две думи от 5-тия стих: „Този е хлябът.“

    Неделна Беседа:  Този е живият хляб - 10 февруари 1935 г.

    „Благословен Господ Бог наш“.

    Тайна молитва.

    Цитат

     

    Та време е сега да се отворят сърцата ни, да бъдем признателни за големите възможности и блага, които ни се дават. Сега е време да се отворят сърцата ви, да благодарите за всички възможности и блага, които ви се дават, но не аз да ви накарам, не и други да ви накарат, но сами да сторите това. Това е Божественото у вас. Божественото трябва да заговори у вас. На сила не може. Нито мене искам да ме накарат насила да направя добро, нито искам другите да накарам насила да правят добро. Доброто насила не се прави.

    Христос казва: „Аз съм живият хляб“. Но този хляб не може да се яде без Любов. Това е едно правило. Ти не можеш да ядеш живия хляб, ако нямаш Любов в себе си. Ако нямате Любов, той е неуловим. 

     

    Този е живият хляб 


  4. 18. Приятел и раб - Извънредна беседа, 25 април 1920 г.

    Блага дума на устата

     

    Добрата молитва

    Цитат

    Всеки от вас трябва да си зададе въпроса: „Аз раб ли съм, или приятел?“ Аз ви говоря като на приятели, а не като на раби. Аз признавам само една власт на света, тя е Божията власт; аз признавам само една власт, властта на любовта; аз признавам само една власт, властта на мъдростта; аз признавам само една власт, властта на правдата; аз признавам само една власт, властта на добродетелта. Всяко друго учение, което не е обосновано на тези принципи, то е една измама, която светът е изпитал и може да изпита.

     Приятел и раб


  5. Съборни и извънредни беседи - м. ноември 2019 г.

    2 ноември 2019 г. - 18. Приятел и раб - Извънредна беседа, 25 април 1920 г., неделя

    9 ноември 2019 г. - 19. Десен и ляв път - Извънредна беседа, 13 юни (31 май) 1920 г., 10 ч. и 30 мин. – 12 ч., неделя

    16 ноември 2019 г. - 20. Каляване на волята - Разговор - Извънредна Беседа, 15 юни 1920 г., 19 ч. Сливен

    23 ноември 2019 г. - 21. Три процеса - Извънредна Беседа, 23 юни 1920 г., 21 ч. и 45 мин, Бургас

    30 ноември 2019 г. - 22. На вечеря с Учителя - Извънредна Беседа, 25 юни 1920 г., 22 ч. и 45 мин. Бургас, вечеря в дома на Я. Сотиров


  6. Неделни беседи за месец ноември

    3 ноември 2019 г. - 575. Този е живият хляб - 10 февруари 1935 г.

    10 ноември 2019 г. - 576. Бъдете прочее разумни! - 17 февруари 1935 г.

    17 ноември 2019 г. - 577. Тогаз се обърнах аз и видях - 24 февруари 1935 г.

    24 ноември 2019 г. - 578. Всеки, който слуша тези мои думи - 3 март 1935 г.

     


  7. И пак ще започна с "де да беше така". В момента на моя много близка млада жена и се иска да... нямаме свободна воля. Странно, но факт - защото е изправена пред житейски избор, много сериозен и с последствия. Има свободната воля да вземе решение, но осъзнава и, че ще трябва да приеме последствията, и на никого не може да прехвърли отговорността за тях. Свободната воля е като да ти се изпречва кръстопът на всеки километър или да се налага да се престрояваш в трафика, като имаш твърде бледа или никаква представа за кръстовището отпред. Ще си включа навигацията - сигурно проблесна в ума ви, нали :). Сега се замислих - а коя е "навигацията" в живота? Божията воля? Ако е тя, как се включва?


  8. Де да беше така :(

    За съжаление огромна част от това, което се случва и вече се е случило, е резултат от нашата свободна воля и съответно последствията от нейното "упорито" реализиране. Както е казвал Учителя - на човека е дадена свободната воля, но той не е освободен от последствията на своите мисли, чувства и постъпки.... В този смисъл можем да кажем, че всичко е Божията воля, като в това "всичко" включваме комплекта от божията воля + човешката воля + последствията от двете". 

    За това, че нашите желания не са съвсем наши, но от колективното несъзнавано и културните наслоявания, то е ясно. Това, обаче, не ни освобождава от личната отговорност за последствията. 


  9. "Всички хора страдат от това, че едни други се управляват. "

    Дотук със спекулациите за нуждата от йерархия, па било тя и " духовна".


  10. Благодаря!

    Цитат

    Сега всички искаме да вървим в това Божествено учение, но трябва да знаете, че то насила не може да се приложи, а по добрата ви воля. Не трябва само добра воля, но в тази добра воля трябва да има доброта; не само доброта, но и справедливост; не само справедливост, но и любов; не само любов, но и мъдрост; не само мъдрост, но и истина. Значи, че не е достатъчна само добрата ви воля. Ще кажете: „Как да постъпваме тогава?“ – Ще гледаш да забравиш всякаква обида, защото иначе ще дадеш място на дявола в сърцето си. А що е дяволът? То е изявление на гнева Божи против всякаква правда. И тъй, като кажеш, че не можеш да простиш, то е, защото дяволът е дошъл в сърцето ти. Казваш: „Христос е дошъл в мене.“ Когато простиш и ти олекне, Христос е дошъл. Утре се разкаеш, казваш: „А, не мога да му простя.“ – Дяволът е дошъл в тебе.

    Цитат

     Бъди естествен. Като те погледне човек, лицето ти, очите ти трябва да показват готовност да правиш добро, да си справедлив, умен, да любиш и да говориш истината. Някой път се преструваме, че не сме разположени, а това е само тактика, която в новото учение не трябва да съществува. Ще си показваш лицето тъй, както Господ го е направил. Защото картината на художника изменя ли се? Не се изменя. Какъвто образ ти е поставил Господ, такъв да си остане. Ако бъдеш естествен, то както и да се засмееш, лицето ти ще показва добро. Когато лицето ти е сериозно, трябва да означава, че мислиш да говориш истината; когато мълчиш, лицето ти да показва, че мислиш да действуваш. 

    Девети_март_(22_март)


  11. В беседата Пълнене и празнене Учителя е дал 3 много интересни упражнения. 

    Цитат

     

    Упражнения.

    Първо упражнение. Изправени стройно. Ръцете пред гърдите една срещу друга с длани надолу. Десният крак напред изопнат, стъпваме, в широки полукръгове разтваряме ръцете настрани, приклякваме бавно с обратно движение на ръцете, леко докосваме с коляното пода, ръцете пред гърдите. Бавно издигане, ръцете разтваряме пак в широк кръг настрани. Повтаряме това и с левия крак. Три пъти с левия и три пъти с десния.

    Второ упражнение. Изправени, краката прибрани. Ръцете пред гърдите, обърнати с върховете на пръстите една срещу друга, дланите надолу. Дясната в полукръг настрана, прибира се. После лявата. Няколко пъти се повтаря. Двете ръце едновременно настрана, леко трептение на дланите, усилва се, бурно, утихва. Три пъти се повтаря.

    Трето упражнение. Ръцете пред гърдите (горното положение). Разтваряне настрани, безшумно духване с уста. Прибират се ръцете, вдишване, разтварят се е духване. Три пъти.

     

    Опитвам ги от седмица, но преди всеки опит прочитам нещо от беседата. Искрено препоръчвам... Лично на мен много ми помагат за осъзнаване на пълненето и празненето през ежедневните задачи и преживявания. 

    Според моето разбиране, докато вдишваме, ние "пълним", а докато издишваме - празним. Първото и второто упражнение логично обединяват разтварянето на ръцете с пълненето и затварянето - с празненето. Интересна е ролята на приклякането в първото, и на трептенето във второто. Третото упражнение сменя логиката на първите две. При него разтварянето на ръцете е съпроводено от "безшумно духане", т.е. издишване, и обратно - затварянето - от вдишване. 

    Цитат

    Благото, каквито и да бъдат нашите подтици, от благото, което ние искаме да реализираме, от туй благо да остане и за другите хора, за да няма противоречие вътре в живота. Този закон съществува между ума и сърцето. Аз го превеждам. Вземам сега месеца при изпразване и при пълнене – означава две състояния на човека. Едното състояние – на ума му, а другото състояние – на неговото сърце. Следователно умът и сърцето не могат да бъдат в едно и също състояние. Когато сърцето се изпразва, умът се пълни, а когато умът се изпразва, сърцето се пълни. Туй е закон. Същевременно празненето на сърцето се компенсира, става пълнене на ума. А с изпразване на ума се компенсира сърцето, а през това време умът си почива, набира нови енергии. Сега не трябва да тълкувате, изпразва се умът. Този ум, който се изпразва в друго едно отношение, той чрез сърцето набира нови енергии да се прояви в ново направление. Този закон е верен. При появата на всяка една нова култура става един упадък. На какво? Явява се умствен упадък, те го наричат морален упадък. Не е морален упадък. Културните хора започва да не ги интересува науката, а ги интересува само широкия живот, удоволствието, значи сърцето се пълни. А с появата на всяка една нова култура в света, започва умът да се пълни, а сърцето се празни. Тогава се явяват малки страдания и несгоди, но ние се радваме, че сме придобили новите идеи. За всяка една нова идея ние трябва да жертваме нещо. Една малка жертва от чувствата. Не всички желания в дадения случай могат да се реализират и не се стремете да ги реализирате. Реализирайте само онова, което е възможно. Жизнените въпроси тогава вътре в живота ви може правилно да ги разрешавате, няма да влезнете в противоречие със себе си.

    Ще съм благодарна за вашите лични разсъждения и опитности. 


  12.  

    Господнята молитва

     Труд и мъчение - Извънредна беседа - 04.03.1920

    Добрата молитва

    Цитат

    Ще ви дам едно правило, което трябва да имате предвид, а то е: когато се изправим за съзерцание, кой където се намира, там да застане, а всеки, който не се спре сам, ще го спрат. От всинца ви се иска ред и порядък. За последствията, казвам ви, че не отговарям. Ще се научите, че духовният свят не е като земния. На земята може да се върши всичко, но на другия свят всичко трябва да е в изправност. За да не става спиране, ще се научите да зачитате душата и духа си. В беседата „Мъчението“ казах, че трябва да възприемем мъчението, защото то изразява човешкия живот, а животът трябва да го възприемем във всички негови форми. Под „мъчение“ се разбира и добро, и лошо. Втора фаза за ученика е трудът. Трудът представлява растене, духовен живот. Тази дума започва с буквата „Т“. Окултистите от изток и запад турят на тази буква една увиснала змия, която показва пътя, по който се движи човешката душа. Тази буква представлява две велики движения в света: в материалния и в духовния свят. В съвременната философия тези две движения се определят с времето и пространството. Те са две идеи. Какво са всъщност пространството и времето, ние ги определяме по техните проявления. Пространството е място за великите светове, а времето определя най-малкото движение на живота. Мъчението е процес на слизане, а трудът – на възкачване. Ако схванете думата „труд“ като изтощаване, значи не сте схванали смисъла ѝ. Следователно всеки от вас трябва да схваща идейно труда като движение нагоре, т.е. като движение в духовния свят, движение нагоре в пространството, а то значи разширение.

     Труд и мъчение


  13. Цитат

    Имайте предвид следующето: преодоляващото влияние на електричеството се обуславя от нашите лични чувства. Последните често задържат електричеството и го правят взривно – личните чувства правят гранатите и бомбите. Малките избухвания са хвърляния бомби и всичко друго, което е приготвено в човешката лаборатория, напълнена с електричество, и тези изхвърляния може да умъртвят човека – ако тези бомби паднат по всички правила на изкуството, човек ще свърши. Но ние, духовните хора, сме повикани да научим другите да не се бият. Все пак, да не мислите, че като проповядваме това учение – да няма топове, гранати и бомби, ние сме изкоренили от света всичкото зло; не, то стои на друго място. Затова именно окултната наука идва да преобрази човешкия мозък и цялата симпатична нервна система, сир.(сиреч) всички нейни клетки да станат миролюбиви и да разберат, че може и без война.

    Електричеството_и_магнетизмът

    Благодаря. Какво означава за клетките "войната" да се превърне в миролюбие?

    Според мен конкуренцията като отличителен белег и основа на взаимоотношенията в едно съобщество, да се трансформира в отношения на взаимодействие и взаимопомощ. Всъщност точно така са построени естествените екосистеми. Човешкият мозък, обаче вижда в тях проекцията на своето войнолюбие. Може би, когато мозъкът и симпатичната ни нервна система започнат да осъзнават миролюбието и взаимодействието като основен принцип на нашия свят, ще намерят пътя към тази трансформация....


  14. Благодаря! 

    Цитат

     Няма същество, което е дошло на земята и да не живее. Това е право, но питам: Кой е онзи, който ще реализира неговото благо? Кой е онзи, който ще се грижи за нас? Сега ние отхвърляме правата мисъл в природата и казваме: Ти трябва да бъдеш умен, да си уредиш живота. В какво седи тази умност? Най-първо ние трябва да разбираме онези условия, които природата е вложила у нас, да разбираме своето естество с възможностите, които се крият в него, да разбираме външните условия, с които трябва да се справим. Ако нямаме ясна представа за силите, които функционират у нас, ако нямаме ясна представа за условията, които ни очакват отвън, тогава ние не можем да имаме щастлив живот. Лесно щеше да бъде ако животът зависеше само от нас. Той не зависи само от нас, защото животът на всеки едного е колективен. Не зависи само от човека да бъде щастлив. За да бъде един човек щастлив, хиляди, хиляди същества трябва да влезнат в неговия живот като условие за неговото съществувание. Не само това, но вие казвате, че трябва да имаме добър баща и добра майка. Това е неразбиране на живота. За да имате добра майка и добър баща, трябва да дойдат още хиляди условия на помощ. Трябва да се съчетаят най-благородните условия около човека, за да бъде той щастлив. Казвате: Трябва да имаме вяра. Вяра има само в съчетанието на тия условия в живота. Ако животът на хората често е нещастен, причината за това е, че те са изгубили вяра в съчетанието на тия външни условия. Та (те) искат да създадат нови условия на живота. Те не знаят, че като създадат новите условия на живота, те ще нарушат онзи естествен ред, който съществува в природата. Те не знаят, че за новото, което искат да създадат, нямат основа в самите себе си. 

    Плод_стократен

    Така ни учат да разбираме творчеството... да си създаваме сами условията, различни от тези, които съществуват. А всъщност човешкото творчество е първо и най-важно в осъзнаването на съществуващите вече условия - вътре в нас и вън от нас. И после вече в тяхното хармонично и разумно ползване. То е като вълната и сърфиста... 


  15. Замислих се каква е разликата между смисъл на Пътя и цел на Пътя. Като че ли съм поставяла знак за равенство досега... 

    И "случайността" ми отговори при това двукратно в рамките на 5 мин. - плодовете.... 

    Тук вече има спорен момент - плодът по принцип е резултат от вървенето по Пътя. А може ли да се смята и за цел? В какъвто и да е смисъл. И в какъв смисъл?


  16. Здравейте, приятели на Портала. Благодаря на всички, които изпратиха дарения за поддръжката на сайта по различни начини. Беше много ценна в един критичен момент!

    В момента разходите са покрити от средствата, които сайтът получи от рекламите. Оказа се, че за няколко години е събрана сума, която покри разхода за почти 1 година. Всичко това само с кликване на рекламите, които представляват интерес за вас. Имайте предвид, че всяко ваше кликване насочва софтуера към какъв вид информация имате интерес. Така че после се появяват нови реклами за подобни продукти. В моите страници, например, излизат само реклами за книги и здравословни продукти. 

    Благодаря ви за грижата и уважението!


  17. Благодаря! Много важна беседа!

    Цитат

     Всички искате да се учите, да вършите волята Божия, но питам: защо не започвате? Казвате: „Не знаем". Незнанието не е абсолютно, вие знаете много работи. От това, което знаете, трябва да се стремите към онова, което не знаете. Ако сравните едно низше животно с човека, има голяма разлика: нему трябва дълго време, докато се запознае с основните елементи на живота, защото във всеки живот има елементи, които трябва да се владеят. На първо място, като правило, ще знаете да пестите енергия, а да иждивявате време. Енергията се набавя много мъчно. Това виждате в различните болни, като неврастеници и др. Силата, която Бог ви е вложил, иждивявайте я разумно. Не ви говоря за изгубеното вече, но за това, което е останало, него задръжте, него употребете разумно. Не ви втълпявам мисълта да го пазите, но да го иждивявате разумно. Когато човек е здрав, той никога не губи енергията си. Но, когато започнат да се образуват тези вътрешни празнини, енергията сама по себе започва да изтича навънка от вас, и тогава вие заприличвате на една счупена стомна. Знаете ли какво правят с такава стомна? Заливат я с восък, с това-онова, но то е само временно. Не искам да дойдете до положението да лепят вашите пукнатини с восък. Христос казва: „Елате при мене, аз съм кротък и смирен по сърце". Когато човек придобие това изкуство – да стане кротък и смирен, той ще забележи в себе си един вътрешен процес на подмладяване. Кротостта и смирението са един метод за лекуване от разни недъзи.

    Кротостта и смирението


  18. Неделни беседи за месец октомври 2019 г. 

    6 октомври 2019 г. - 571. Плод стократен - 20 януари 1935 г.

    13 октомври 2019 г. - 572. Недейте се грижи за живота си - 27 януари 1935 г.

    20 октомври 2019 г. - 573. Разумният домостроител - 3 февруари 1935 г.

    27 октомври 2019 г. - 574. Този е живият хляб - 10 февруари 1935 г.


  19. Благодаря! Съвсем навреме... 

    Цитат

     

    Това е учението, което Христос е проповядвал, като е дошъл да примири хората с Бога. Как? – Като ги научи, как да живеят. Това не е вярване, а е велико изкуство. Няма по-велико изкуство на земята от това – да се научиш как да живееш. Това трябва да научим! Млади, стари, майки, бащи, сестри, братя, приятели, господари, слуги, всички трябва да се научат да живеят разумно, да има мир и съгласие между всички.

    И тъй, приложете това учение. Напуснете всички ваши стари възгледи, т. е. не ги изхвърляйте, а ги турете като тор. На вашите стари вярвания присаждайте нови клончета. Всичко в света трябва да се ползува. Тази опитност, която имаме, е отлична, направете крачка напред!

    Приложете закона на надеждата, да бъдете всякога радостни, и да не знаете какво е обезсърчение. И последен бедняк да станеш, пак да не се обезсърчиш, защото в твоята душа ще има нещо, което никоя сила не може да ти го отнеме. Вие имате сили, скрити богатства в себе си, които съвременната наука дори и не подозира, макар че ги констатира. 

     

    Надеждата


  20. Съборни и извънредни беседи - м. октомври 2019 г. 

    05 октомври 2019 г. - 14. Кротостта и смирението - Извънредна беседа - 22.01.1920

    12 октомври 2019г. - 15. Електричеството и магнетизмът - Извънредна беседа - 22.01.1920

    19 октомври 2019 г. - 16. Труд и мъчение - Извънредна беседа - 04.03.1920

    26 октомври 2019 г. - 17. Девети март (22 март) - Извънредна беседа  - 9.03.1920 г./22.03.1920 г.


  21. В 25.09.2019 г. at 14:03, kipenzov каза:

    Защото "непоискано" е това, което човека не е узрял да разбере и няма да има градивен ефект от действията ни,

    Много точно определение! Благодаря! И аз много съм размишлявала и още размишлявам над това. Всъщност ако някой не е узрял за определено "добро", то може да му навреди, или да му забави и дори спре процеса на узряване. В момента съм свидетел отстрани на такова добро. Намират работа на човека, защото той няма нужните му финансови средства. Работата е съвсем подходяща, но... човекът я отхвърля, защото нещо не му "допада". Самият той не си търси работа, защото смята себе си "над" работните места, които има шанса да му бъдат дадени... Как, според вас, може да се направи в този случай непоисканото добро. Всъщност то на пръв поглед е "поискано", но по-скоро за да се докаже, че подходящи работни места за този човек няма... 


  22. Благодаря!

    Цитат

     Невидимият, духовният свят е готов да ни даде много нещо, но ние не сме в състояние да запазим това, което ще ни даде. В това седи нашата спънка, че ние не сме в състояние да запазим онова, което ни се дава. Например, срещне ви един ангел, който е слязъл от небето специално за вас и ви обикне, но вие веднага ще се усъмните в него. Така минавате и отминавате вашите ангели – без да им отговорите. Колко ангели са ви обиквали. Вие казвате: И този е като другите. Оттам насетне тези ангели си заминават. И след тях започват да се изреждат други същества, но вече отрицателни. От този момент вие ставате един нещастен човек. През целия си живот. 

    И_ще_доведат_всичките_ви_братя


  23. Цитат

    Като се върнете у дома си, трябва да проявите Любов и Мъдрост във всяко отношение – ще работите чрез Мировата Любов и Космичната Обич. А като ги разберете и приложите, ще имате два ключа, с които ще може да отключвате всичко. Тогава Великият Баща ще каже: „Доволен съм от Своите Деца!“ В нас ли е Господ, или е извън нас? Той е и вътре, и вън – по Любов е вън, по обич е вътре. Любовта е видимото, обичта – невидимото. Обичта обаче е много по-дълбока. Когато Любовта се самопожертва, ражда се обичта. Когато Любовта умира, обичта възкръсва. Някой път става и обратното. Онова, което не виждате, но което чувствате вътре във вас, е Божията Любов.

    Беседа по нарядите


  24. Съгласна съм, ако това разширяване и обогатяване ни приближава към Бог и осъзнаване на Божията воля. 

    Днес бях на две известни археологически забележителности - Перперикон и Татул. Първото ми навя мисли и усещания за едно разширяване и израстване, довело до натрупване на материални богатства, власт и авторитет... Второто остави в мен усещането за извисяване на духа над тленното, за безсмъртието на красотата и любовта, на хармонията с Твореца. 


  25. През тези напрегнати дни ми "светна", че една от разликите между Божията вола и нашата човешка е в това, че Бог създава условията за осъществяване на Неговата воля, но оставя нас да я проявим. Ние първо създаваме желанието, после се мъчим да му осигурим условията... И все пак сме свободни и това да свършим.. Но винаги си понасяме последствията. Ако ползваме Божиите условия и си проявим в тяхната среда своята свободна воля хармонично на условията, последствията са награда. Във втория случай са .... уроци... меко казано. 

×