Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Донка

Глобални Модератори
  • Общо Съдържание

    8551
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    385

Мнения добавени от Донка


  1. :) 

    Цитат

     

    А изфабрикуваното, безсмислено понятие - "Духовна гордост" е нефелен опит за описване на човешкото качество НАДМЕННОСТ. 

    При това, не само е нефелен, ами и подвеждащ, защото се смесват значения на думи и се "провежда" негативното от "надменност" към "гордост". Аре мислете малко отвъд предразсъдъците! Извън "набитити в главиците" "модели за мислене"...

     

    Oт силното желание да ни вкараш в правото мислене, очевидно не си прочел внимателно написаното в темата от създаването и. Съвсем не сме имали предвид надменност, макар че надменността да е родна сестра на гордостта. За да има над-менност, има сравнение с другите и издигане на нещо свое (материално, емоционално, духовно) над подобното, което притежават останалите. Гордостта може да не включва сравнение с другите хора, и да, тя наистина е положителна самооценка, НО с една съществена отличителна черта - тя има претенциите да замества и измества оценката на Бог. Ето един пример: Дълги години живях с прикрит комплекс за малоценност - бях сигурна, че не съм красива. (Сега гледам снимките си от младите си години и ми става и смешно, и жално за себе си). Ще кажете - това е обратното на гордостта - Гордост е, когато човек се смята за по-красив от другите, нали? Не. Това е горделивост. Гордост е, когато смятат, че Бог ми е създал тяло, което не отговаря на МОИТЕ критерии за красота. Аз съм недоволна от моя Създател и от неговия дар, страдам. Ако аз бях си създала тялото, щеше да е много по-добро.... О! Поставих себе си НАД него... Замириса май на сяра и на най-способния от всички Ангели, който бил изпратен тук на земята да се опита да направи този съвършен свят, който смятал, че може да създаде, за разлика от несъвършения свят на Бога. Наскоро чух друго определение за неговата задача на земята - да разрушава всичко, което е изградено без любов... Кой знае... 

    Този пример беше за разновидност на материалната гордост. Духовната - вече споменах, когато смятам себе си за образец на праведник, разбиращ, знаещ повече от другите, та затова имам карт бланш от Бога да оправям и вкарвам в пътя другите. :) 

    Та за себе си да кажа, че нито се смятам за образец, нито за знаеща, а и в пътя нямам намерение никого да вкарвам - всеки да си върви по неговия, аз по моя... 


  2. Да вметна в разговора :) 

    Това, че човекът приема гордостта и нейните външни проявления в горделивост (в различни области - материална, духовна, емоционална и др), като пагубни за божестственото, което носи в себе си, за любовта, мъдростта, истината, правдата и добродетелта, не означава, че този човек е или иска да бъде стерилен праведник - без гордост. Това последното е точно определението на духовната гордост, според мен. Има тънка, но кардинална разлика:

    - приемам гордостта в себе си, различавам я, смятам я за нормална част от човещката си същност и поради това - в правото си и в нормата си да я нося и проявявам. Е, излишното проявяване го наричаме горделивост и ще се стараем да не я показваме много. 

    - приемам гордостта в себе си, различавам я, осъзнавам корените, действието, последствията, и се опитвам да се освободя от корените (!), а не от самата гордост :) Без корените, тя постепенно ще залинее.. Гордостта не е изначално моя - тя е внушение на егрегорите... не знам дали ще имате време за този филм, но на мен ми беше безкрайно интересен, макар да го гледах на части няколко дни... 

     


  3. Наблюдавам напоследък хората... Сякаш това, което преживяхме и преживяваме всички, започва да ги превръща в по-добри човешки същества. Има и такива, които сякаш губят разум... И може би всичко зависи от ценностите - сега изплува истината... Странен вирус, странна епидемия.. Допада ми тълкуването на Лазарев от началото на "пандемията": 

    А ето размисли отпреди месец: 

     


  4. Отче наш.

    „Ще се развеселя“.

    Ще прочета 13-та глава от Матея, от 24-тия стих надолу.

    „Духът Божий“.

    „И посея плевели на нивата и си отиде.“

    Неделна Беседа:  Плевели - 17 ноември 1935 г.

    Благословен Господ Бог наш.

    Отче наш.

    Цитат

     

     По този начин само ще се освободите от плевелите. Ще усилите житото, плевелите няма да корените, но те сами по себе си ще изчезнат. Като усилите вашите добри способности, вашите хубави способности, плевелите ви, т.е. вашите вътрешни недъзи, няма да имат условие да се развиват. Ще дойде ден, когато плевелите няма да могат да растат, тогава ще дойде жетвата. Тогава човек ще се справи със своите сили, ще бъде здрав и ще мисли правилно. Щом мисли правилно, той ще може да приложи всяка права теория в живота си. Онези от вас, които сте напреднали, трябва да приложите новите идеи. Представете си, че някой от вас се чувствува неразположен, гневен, температурата му се повдига. Какво трябва да направи? Пийте гореща вода – нищо повече! Като се изпотите добре, ще можете спокойно да заспите и състоянието ви ще се измени. Колкото и да сте зле, всяка вечер пийте гореща вода и си кажете, че състоянието ви ще се подобри и няма да мине много време, вие ще бъдете съвършено здрав. Казвате: „Кой знае какво ще стане с мене? Състоянието ми ще се влоши.“ – Не, дръжте в ума си само положителни, хубави мисли! Всякога, когато казвате, че утре ще бъдете по-добре, чрез тези положителни мисли Бог действува у вас и ви помага. Когато казвате, че утре ще бъдете по-добре, това е Божественото, което действува у вас. Когато казвате, че положението ви ще се влоши, това е човешкото, което действува у вас. В Божественото всякога работите стават по-добре. В човешкото работите стават по-зле. Когато свързваме човешкото с Божественото, ние всякога куцаме. Никога не свързвайте човешкото с Божественото, защото формите на човешкото не могат да издържат на потенциалната енергия, която се съдържа в Божествените форми. Това е разбирал Христос със стиха: „Никога не наливайте ново вино в стари мехове, защото ще се разпукнат.“ Никога не наливайте Божественото съдържание в човешка форма, т.е. в човешки ум, защото ще се разпръсне. Като знаете това, ще разберете защо никога не се е случило така, както мислите, както сте мислили.


     


  5. Добрата молитва

    Беседа: Три картини - "Аз ви избрах" - ИБ 15.09.1920

     

    Очите, носът и устата представляват трите велики състояния на материята, а веждите представляват уклоненията, които са ставали при съставянето на тия три цикъла.

    Малката любов ражда малките недъзи, а съвършената любов ражда съвършенството. На земята човек е дегизиран - той не е чистият човек.

    То ще бъде много смешно да отидете на небето и да видите, че един ангел е с едно око, друг с един крак; това може да се срещне само на земята между хората.

    Този, който ви мрази, този, който ви прави пакости, вие сте му направили някога нему същото, ето защо трябва да го обичаме, за да загладим и изправим стореното по-рано.

    Първата картина представлява кристалните души (триъгълника).

    Втората - светлите души (душите на светлите духове).

    Третата - душите на свинете (материалните).

    Господнята молитва

     


  6. Цитат

    Гордост и тщеславие

    Гордост и ревност

    Това е само една малка част от написаното от Учителя за гордостта. Мнооого полезно ми е било, когато я преодолявах. Хаха, то не е тайна - гордеех се, че съм чувствителна към отношението на другите към мен, че съм скромна (тогава така наричах стеснителността си). Гордеех се, че се жертвам, като пренебрегвам своите нужди заради тези на другите хора, че не съм нагрубила или обидила никого, гордеех се дори, че страдам, без да го показвам на хората... То всичко било агресивно, оказа се - и това, с което се гордеех, и самата гордост. Сега си мисля колко клишета са ни набити в главиците.... 


  7. Позволих си да прехвърля последните мнения в тази тема, като по-адекватна на идеите в тях. Ще се радвам на дискусия с интересни позиции и особено аргументи. 

    Моята лична позиция - няма положителна гордост. Стигала съм до извода, че хората, които поддържат това становище, смесват гордостта с достойнството и честта. Те наистина са положителни (нямат отрицателен аспект).


  8. преди 1 час, kipenzov каза:

    Донка, гордостта е производна на самоуважението. А реалистично изграденото самоуважение се дължи на адекватни действия и постигнати положителни реални резултати от тях в Света. Дали това бива постигано от следване на определени съвети само в един два текста или като цяло от изучаването на целокупниия Живот е въпрос на индивидуален път.

    Не знам за какви "разновидности" на гордостта говориш, но предполагам, че щом ги описваш като "преодолени", то става въпрос за полярно проявени в характера  крайности. Негативната Гордост е Горделивост. То и в езика ни това си е показано като "звучене".

     


  9. преди 16 часа, kipenzov каза:

    Тука не разбрах "връзката"! Гордостта в некъв негативен аспект ли я "споменаваш"?!?!

    Нима ти не си Горда пред Себе си, че живееш, практикуваш, както си посъветвана в Беседите?!?!? Че живееш Живот на "хрисима християнка"?!?!

    Аре да не оБъркваме "Гордостта" с "Горделивостта"!!!

    Както и Егоцентризмът да се оказва лошо проявен Егоизъм, а не обратното, и така и двете понятия да са в негативна конотация, а не само егоизмът.

     

    преди 9 часа, Донка каза:

    О, какви предположения. :) Не, не съм горда с нищо. Преодоляла съм една разновидност на гордостта преди доста години - тогава именно Учителя и Лазарев ми помогнаха да осъзная какво нося в себе си, и как да го изчистя. Не че няма още за чистене - излиза от време на време по нещо, но отдавна не може да ме ръководи и да ми влияе. Да, има разлика между гордост и горделивост, но тя не променя смисъла на корена, а само проявленията. Дори горделивостта ми се струва по-малко агресивна от гордостта. 

    Колкото до беседите и Учението - благодарна съм, че са в живота ми. За себе си - не, не усещам никакви оценки към себе си - само разбиране, когато проявя някоя слабост, но веднага идва старанието да го преодолявам. От време на време усещам, че Небето ме "потупва по рамото" - например с прегръдката на моята внучка, или с доверието в очичките на някой от моите малки ученици... Е, има и моменти, когато си усещам как ми казва "Опитай отново" :)

     


  10. О, какви предположения. :) Не, не съм горда с нищо. Преодоляла съм една разновидност на гордостта преди доста години - тогава именно Учителя и Лазарев ми помогнаха да осъзная какво нося в себе си, и как да го изчистя. Не че няма още за чистене - излиза от време на време по нещо, но отдавна не може да ме ръководи и да ми влияе. Да, има разлика между гордост и горделивост, но тя не променя смисъла на корена, а само проявленията. Дори горделивостта ми се струва по-малко агресивна от гордостта. 

    Колкото до беседите и Учението - благодарна съм, че са в живота ми. За себе си - не, не усещам никакви оценки към себе си - само разбиране, когато проявя някоя слабост, но веднага идва старанието да го преодолявам. От време на време усещам, че Небето ме "потупва по рамото" - например с прегръдката на моята внучка, или с доверието в очичките на някой от моите малки ученици... Е, има и моменти, когато си усещам как ми казва "Опитай отново" :)


  11. Страхът е демон :) Така че страх от демони означава страх от страха. 

    Грешката, загубата, болката - не са демони, а част от пътя ни и уроците ни. Демоните не болят - аз ги свързвам с гордостта. Имаше една книга на Авесалом Подводни - за Егрегорите, много полезна. На демоните ми приличат. И да - човек се учи в живота, но книгите много помагат, казвам го от личен опит. 


  12. Любовта и нейните състояния с различно количество топлина не могат да бъдат форми - те се проявяват в поведението на човека като различни форми, при това никак не еднозначни. Форма на любовта може да бъде както даряването на нещо някому (който има нужда от него), но също така отказът от това (когато то е вредно за него). Омразата не е форма на любовта, а състояние с малко (недостатъчно, липсващо) количество любов. Тя също се изразява, материализира в различни форми на поведение - може да бъде лишаване от внимание, но може да бъде и засилено внимание по посока осъдителност. Една и съща постъпка може да бъде мотивирана от различни състояния на любовта. Мога да откажа помощ на някого, например, за да му попреча да се справи с нещо, но също така мога да му откажа помощ, за да се научи да се справя сам. 

    Когато ползвам думата липса, имам предвид липса на известно количество, а не изобщо. Самата дума липса, която толкова дразни ухото и окото, за мен лично си е точна, защото носи пресупозицията (предположението) , че това, което липсва е било в наличност, или се очаква и желае да се добави. Когато осъзнаем какво ни липсва, ние вече сме направили най-важната крачка към неговото придобиване, добавяне и т.н. Така че това не е лоша дума. Тези теории с "няма липса - има друга форма" аз лично не смятам за полезни. Поне в моята практика не са били и не са. Детето не е трудолюбиво или мързеливо - то е в различна степен трудолюбиво. Понякога влага повече, понякога по-малко. Понякога е достатъчно, понякога липсва нещо, което се добавя. Стаята не е чиста или мръсна. Тя е достатъчно или недостатъчно чиста. Този начин на мислене преодолява етикетите и осъдителността, отразява естествената динамика и свободата на избор и поведение. 

     


  13. Цитат

     

    Цитат

     

    Славяните са определени от Бога да бъдат носители на една нова идея.
    Бъдещето е на славяните, бъдещето е на българите! Те ще оправят всички народи! България ще бъде духовен кредитор, духовен разсадник за целия свят. Славянин е този, който слага Великия закон на Любовта като основа на живота си и познава своя Баща. Славянин е този, който познава своя Баща и върши Неговата Воля. Христос казва: "Аз и Отец едно сме." Днес славянството представлява Юдиното коляно, чрез което Христос проповядва.
    Славянството е олтарът на Новата култура. Славянството е майката, която ще роди Царството Божие на Земята.
     
     
    До края на XX век слизат да работят чрез славянството 8 000 адепти. Всички пророци и мъдреци ще се въплътят в славянството до края на XX век. До началото на 2000 година ще дойда отново, защото сега се строи друга Земя. Ще дойда в Русия към Карпатите. Сега България е в златния си век, а Русия е в сребърния си век, а тогава ще бъде точно обратното - Русия ще бъде в златния си век, а България - в сребърния си век. Това ще стане, защото бъдещето е на славянството, защото то върви по пътя на сърцето и може да се сади от семената на Новото Учение у тях.
     

     


  14. Цитат

     

    Днешният ден се дава един концерт. Светът се оправя. Аз виждам в света се събират багажи. Сегашните управници от осем хиляди години, сега си събират багажите, турят ги в автомобили. Къде? Отиват си вече. Станали сме напълно неутрални. Злото ще го разоръжим да си върви, в съгласие с небето сме, с никого няма да воюваме от воюващите страни. Онези, които идат да ни освободят отгоре, са Белите братя, които са въоръжени и ни дават ултиматум да скъсаме с черните братя. Не искат да воюваме с тях, но ще скъсаме. По техния ум, по тяхната философия доста ходихме. Някой от вас ще поплачат, казват: Какво ще бъде с нашите разрушени апартаменти. Не ги слушайте, апартаментите, които имате да си вървят. Не искам от тях да остане нито косъм. Каквото имат да си го занесат. Белите братя, които идат, ще донесат всичко ново: и кревати, и шапки, и паници, и тенджери, и обуща. Всичко старо навън. Няма какво да плачем, какво ще бъде в света. Ние дойдохме в един свят, дето черните братя се устроили, лъгаха ни. Доста е. Сега остава единственото нещо, което може да направим:

    Единственото нещо е любов към Бога, любов към ближния, любов към всички братя и сестри. Любов към баща си, любов към майка си, към брата си, към сестра си. И слугата ти е брат. Малкото бръмбарче, дървото, всички в света са престорени братя, разни форми са взели. Казвате: То не е за нас. Туй дърво може да ти бъде брат. Под думата брат разбирам всяко същество, което може да ти услужи в дадения случай. Кравата, която ти дава мляко, ти е сестра. Ябълката, която ти дава плод ти е сестра. Едва ние сме запознати с братята и сестрите, които ни слугуват. Светлината, която иде отгоре тя е брат. Топлината, която иде тя е сестра. Аз тъй гледам. Казваме: Не е топлината сестра. Топличка е нейната дума. Отвори светлината, брат е. В светлината виждам нашия брат. В топлината виждам нашата сестра.

    Сега дигнете и турете бялото знаме. Любовта се посреща с бялото знаме. Както казал онзи германец: Имаме страшно оръжие, като го изнесем, светът пепел ще стане. Мирът ще дойде веднага. Какво е туй знаме? – Бялото знаме. Щом решим да изпълним Волята Божия, знамето е дигнато. Ако всички народи решат да служат и да изпълнят Волята Божия, да дигнат бялото знаме, мирът ще дойде, навсякъде ред и порядък ще съществува.

     

    Сянка и реалност - 28.08.1944 г.

    Мисля, че си е точно в тон с времето ни и събитията. И един отличен съвет как да постъпваме, за да не сме безразлични към събитията, но да не участваме в политиката. За мен политическите формации са си точно "черните братя". И не да воюваме с тях, но да скъсаме с тях... 

    Как си го представяте?


  15. И продължението... Накрая реших да му прочета нещо от беседите (които той беше чел по два пъти всички), защото вече зрението му е отслабнало.. Взех наслуки една книга от библиотеката му и... - Заветът на Любовта (последното слово). Отварям наслуки отново - стр. 105:

    Цитат

     

     Значи за добрия цигулар трябва да имате ухо. Да е добре отоплен салонът. Ако цигуларят дойде и вие не може да го разберете, как ще го чуете. Днешният ден се дава един концерт. Светът се оправя. Аз виждам в света се събират багажи. Сегашните управници от осем хиляди години, сега си събират багажите, турят ги в автомобили. Къде? Отиват си вече. Станали сме напълно неутрални. Злото ще го разоръжим да си върви, в съгласие с небето сме, с никого няма да воюваме от воюващите страни. Онези, които идат да ни освободят отгоре, са Белите братя, които са въоръжени и ни дават ултиматум да скъсаме с черните братя. Не искат да воюваме с тях, но ще скъсаме. По техния ум, по тяхната философия доста ходихме. Някой от вас ще поплачат, казват: Какво ще бъде с нашите разрушени апартаменти. Не ги слушайте, апартаментите, които имате да си вървят. Не искам от тях да остане нито косъм. Каквото имат да си го занесат. Белите братя, които идат, ще донесат всичко ново: и кревати, и шапки, и паници, и тенджери, и обуща. Всичко старо навън. Няма какво да плачем, какво ще бъде в света. Ние дойдохме в един свят, дето черните братя се устроили, лъгаха ни. Доста е. Сега остава единственото нещо, което може да направим:

    Единственото нещо е любов към Бога, любов към ближния, любов към всички братя и сестри. Любов към баща си, любов към майка си, към брата си, към сестра си. И слугата ти е брат. Малкото бръмбарче, дървото, всички в света са престорени братя, разни форми са взели. Казвате: То не е за нас. Туй дърво може да ти бъде брат. Под думата брат разбирам всяко същество, което може да ти услужи в дадения случай. Кравата, която ти дава мляко, ти е сестра. Ябълката, която ти дава плод ти е сестра. Едва ние сме запознати с братята и сестрите, които ни слугуват. Светлината, която иде отгоре тя е брат. Топлината, която иде тя е сестра. Аз тъй гледам. Казваме: Не е топлината сестра. Топличка е нейната дума. Отвори светлината, брат е. В светлината виждам нашия брат. В топлината виждам нашата сестра.

    Сега дигнете и турете бялото знаме. Любовта се посреща с бялото знаме. Както казал онзи германец: Имаме страшно оръжие, като го изнесем, светът пепел ще стане. Мирът ще дойде веднага. Какво е туй знаме? – Бялото знаме. Щом решим да изпълним Волята Божия, знамето е дигнато. Ако всички народи решат да служат и да изпълнят Волята Божия, да дигнат бялото знаме, мирът ще дойде, навсякъде ред и порядък ще съществува.

     

    Сянка и реалност

    Спогледахме се, братът се усмихна спокойно... и ми каза да не забравям да чета Словото...


  16. Вчера разговарях с много възрастен брат за случващото се през тази година и за връзката на събитията със Словото, с Астрологията, с Евангелието и изобщо с нашето място, роля и задача сега. Честно казано, не очаквах точно тези отговори от него, което още веднъж доказва правилото, че всеки проектира в мислите и чувствата на другия това, което самият той мисли и чувства.

    Та братът първо ми каза, че каквото трябва да се случи, случва се и ще се случи, независимо ние какво мислим и вършим, дали го смятаме за добро или не. Също ми напомни, че написаното в Евангелието (Откровението на Йоан), е било валидно до идването на Учителя, и със самото си идване и със Словото си, той е дал светлина и Път на човечеството, с които да промени тези предсказания. И това става, и ще стане. Попитах го какво мисли за войната, за напрежението, диктатурата. Той ми отговори, че няма да има нищо страшно и унищожително. Душите, които искат да си заминат, ще си заминат сами свободно, когато си приключат с кармата си. Диктатурите ще си свършат работата, за да подготвят идването на новия свят и той ще бъде свят на Любовта. "Каквото и да си кроят някои хора, няма да го бъде. Белите братя са вече на кормилото на този свят. Учителя управлява управниците." Ами ние? "Какво ние - ние да си запазим вярата в Учителя и да изучаваме и споделяме Словото, да играем Паневритмия, да пеем песните на Учителя, и най-вече да прилагаме Словото всеки ден в живота си. Каквото сме правили и досега..." 

    Какво е вашето усещане, размисли, позиция?


  17.  

    Добрата молитва

    Неделна беседа: Роденото от плътта 10.11.1935 Неделя, София

    Благословен Господ Бог наш.

    Тайна молитва.

    Цитат

     

    „Роденото от плътта плът е.“ Плътта представя по-ограничен, по-висш живот като този на детето. Затова тя трябва да се възпитава. Духът представя висшия живот на човека. Като знаете това, не се оплаквайте против вашата плът, не я изключвайте. Бъдете снизходителни към плътта си. Прощавайте на плътта си, когато направи някаква погрешка. Бъдете снизходителни не към задоволяването на плътта, но към нейните погрешки. Само по този начин вие ще изправите живота си. Ако не сте снизходителни към погрешките на вашата плът, вие ще си създадете ред неприятности и страдания. Тогава хората изпадат в друга крайност. Като направят една погрешка, те искат да я изправят с ядене. Яденето е само условие. Какво иска плътта? – Преди всичко плътта иска да се организира. Като дойде в тялото, тя постоянно се преорганизира. Неорганизираните клетки на плътта постоянно работят, за да се организират. Като знаете това, никога не внасяйте лоши, отрицателни мисли в ума си. От внушаване на такива мисли много от клетките на вашия организъм престават да работят. 

     

     

    Роденото от плътта

     


  18. преди 20 часа, kipenzov каза:

    ....И тогава ежедневието става "сиво".

    Докато не откриеш Вдъхновението в Обикновеното!

    Красотата в преходното, закътана в неповторимостта на момента!

    Именно. Тогава чуваме гласовете на ангелите... Когато настроим честотата на "радиото" си от тази на демоните, към тази на ангелите. Иначе те са си все тук и с нас... 


  19. "Но това е нормално, щото вече се влюбваш в мен ....:3d_011:.... или поне в "образа на лошия, непослушния ученик"... не се притеснявай, няма да си първата учителка, "вдигнала ръце" от "неуважителното ми отношение ". За това ме изключваха от училище, а и прекъсвах два пъти в университета...."

    ха, ако имаш нужда от присъствието на такава учителка, за да ти запълва реалността, моля. Само че аз лично никога не съм се изживявала като такава. Друг е въпросът какво е моето отражение в твоите представи, но е знайно, че то зависи изключително от това, какво искаш да видиш (или да не видиш ти). Както и да е, това не ме засяга особено, прощавай, но не мога да ти доставя това удоволствие. В действителност, винаги съм отговаряла на тезите, а не на хората, които ги изразяват. 

    Добре, омразата е любов, но с по-ниска температура. В този смисъл липсва топлината, а не любовта изобщо. Затова казах липса на "достатъчно" любов, а не изобщо. Както ледът е агрегатно състояние на водата, така и омразата е агрегатно състояние на любовта. Това е моята лична теза. А в нея ме е убедил животът - моят личен. Не убеждавам никого, че е така, само споделям своя опит. 

    И по темата - Божията прошка, според мен отново, е повишаването на температурата на леда, и преминаването на любовта във вода и дори в пара. 

    Тук въпрос има - откъде ще вземем топлината, за да повишим температурата на състоянието си.

     

     


  20. Цитат

     

     

    Как бихте коментирали тази мисъл на Учителя в контекста на темата за позитивното мислене? 


  21. Беинса ДуноДокато човек не е в съгласие с Бога, с Неговия Дух, той нищо не може да направи. Да бъдеш в съгласие с Божия Дух, това значи за всичко да си благодарен, за нищо да не роптаеш. Малко или много ти се даде, всякога да благодариш. Че не си получил очакваното — никога да не роптаеш. (Беинса Дуно)
     

  22. Господнята молитва

    Беседа: Когато дойде Духът - ИБ 14.09.1920

     

    Добрата молитва

     

    Цитат

     

    Онзи, в когото Духът дойде той трябва да бъде винаги весел дово-лен внимателен и осторржен. Когато дойде Духът, тогава на душата израстват крила.

    Ако нагрубявате майка си, ако нагрубявате децата си, ако нагрубявате баща си, вашият възлюбен ще си замине.

    Когато дойде Духът, болестите изчезват, скърбите изчезват и страданията изчезват.

    Лошите мисли, лошите желания образуват едно мрачно небе, през което не можем да видим нищо.

    При просветения ум няма пороци, а само чистота.

    Онзи ум е ограничен, в който има пороци.

    Когато дойде Духът 

     


  23. Всъщност не е точно така... 

    Има случаи, в които различните форми са състояния на едно и също явление, но изразено в различна степен. Например - ледът, водата, парата - това са три състояния (форми) на едно и също нещо. Разликата е в степента на наличие на топлина. Мисля, че именно физик бе определил студа като липса на достатъчно топлина... Та и омразата и отрицателните форми на любовта всъщност са липса на достатъчно любов, или понижени вибрации... Поивишим ли вибрациите, топлината и светлината - увеличаваме любовта и Бог прощава...


  24. Аз лично разбирам грешката като несъвпадение между предвижданите и реалните последствия от наши решения и действия (или бездействия). Поемаме си реалните последствия, дори и болезнени, и си правим изводите, учим се. Затова грешките са важна част от израстването ни и трябва да сме им благодарни. Ако не усетим опарването, няма как да знаем за опасността от високите температури за нашата кожа. И не става дума за някакви системи на правилност - това е, когато някой друг ми вменява грешка спрямо негова ценност или правило - това вече не е грешка, а осъждане. Много е възможно той да греши, а аз не. 

    Грях за мен е отсъствието на безусловна любов и/или заместването и с условна. 

    Колкото до изпълнението на Божията воля - ако е несъзнателно - грешка е, ако е съзнателно - грях е, липса на любов. 

     

×