Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Донка

Глобални Модератори
 Моят Профил  Моята Активност

  • Общо Съдържание

    9048

  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    630

 Съдържание Тип 

Блог Постове добавени от Донка

  1. Донка
    Пътят ми към позитивното мислене не мина през книгите на Джон Кехоу. Не мога да нарека себе си нито негов почитател, нито дори сериозен читател. Все пак, когато един автор е зачисляван към пропагандаторите на розово - бонбонено позитивно мислене, което отхвърля приемането на негативите, струва ми се коректно да цитирам няколко пасажа от негови книги - бестселъри, които ми се намират под ръка:

    Подсъзнанието може всичко - "Феникс дизаин" - стр.67



    стр. 82



    стр. 89


    Когато отворих книга на Кехоу, вече бях минала през Лазарев, Дон Мигел Руис, Екхарт Тол, още няколко автори, и вече бях избрала Учителя, запазвайки пълно уважение и благодарност към останалите. От височината на преживяното в личния ми живот и трансформацията, която все още продължава, макар и с по-тихи и почти незабележими отвън, но осезаеми за мен самата стъпки, мога да си дам сметка, че Кехоу има интересен подход, който би могъл да послужи на много хора. Аз в момента изпробвам няколко техники в работата си и в личния си живот.
    Далеч съм от мисълта да абсолютизирам когото и да било и да го превръщам в гуру. Но по съвета на Учителя винаги се опитвам да извлека за себе си нещо добро и полезно от всички. И най-вече да не отричам никого и нищо....
  2. Донка
    1. Какво се чува
    Цел на играта: Да развива умение за бързо съсредоточаване.

    1 вариант (за деца 5 – 6 г.)

    Водещият предлага на децата да послушат и запомнят онова, което става зад вратата. След това изисква да разкажат какво са чули.

    2 вариант (за деца 7 – 8 г.)


    По сигнал на водещия вниманието на децата се насочва от вратата към прозореца, от прозореца към вратата. След това всяко дете разказва какво къде е станало.



    2. Бъди внимателен (за деца 4 – 5 г.)

    Цел на играта: Да се стимулира вниманието, да се научат бързо и точно да реагират на звукови сигнали.

    Дещата маршируват под музиката "Марш" от С. Прокофьев.След това при произнасяне на думичката "Зайчета", от страна на водещия, децата започват да подскачат, при думичката "Кончета", да удрят като че с копита по пода, “Раци” – да пълзят назад, "Птици" – да тичат, разтворили встрани ръце, ”Щъркели” – да стоят на един крак.



    З. Слушай звуците (за деца 7 – 8 г.)

    Цел на играта: Да развива активно внимание.

    Водещият се договаря с децата, че когато той натисне на пианото клавиш от долен регистър, те трябва да станат и да заемат позата "Плачеща върба", а когато натисне клавиш от горен регистър – позата на топола.

    След това започват играта. Децата се движат в кръг. Звучи нисък звук - децата застават като "плачеща върба" (разтварят краката, ръцете са леко разтворени от лактите и висят, главата е наклонена към лявото рамо). При високия звук те заемат позата "Топола” (събрани пети, пръстите – встрани, краката прави, ръцете вдигнати нагоре, главата отметната назад, гледат към краищата на пръстите на ръцете).



    4. Слушай пляскането (за деца 5 – 6 г.)

    Цел на играта — същата.

    Играещите се движат в кръг. Когато водещият плесне с дланите веднъж, децата трябва да спрат и да заемат позата на щъркел (стоят на един крак, ръцете встрани). Ако водещият плесне два пъти, играещите застават в позата "жаба" (приклякат, петите събрани, пръстите и коленете – разтворени, ръцете между краката на пода). При трикратно пляскане децата тръгват отново.



    3. Канон (за деца 7 – 8 г.)

    Цел на играта: Да се развива волево внимание.Играта се провежда на музика от Ф. Бургомюлер “Баркарола" (откъс). Децата се нареждат един зад друг. Ръцете са опрени на раменете на стоящия отпред. Когато чуят първия музикален такт, първото дете вдига дясната ръка нагоре, при втория такт – второто и т.н. Когато всички деца вдигнат дясната ръка, при следващия такт започват да вдигат подред лявата ръка.След това отново в такт с музиката започват да свалят ръцете си долу в същия ред.



    6. Канон за малчугани (4 – 5 г.)

    Цел на играта — същата.

    Играещите застават в кръг. При хороводната песен "Патенца" децата последователно правят следните движения: едното прикляква, другото пляска с ръце, третото прикляква и става и т.н.




    7. Зяпльовци (за деца 6 – 7 г.)

    Цел на играта – същата.

    Играещите се движат в кръг, държейки се за ръце. По сигнал на водещия спират четири пъти, пляскат с ръце, обръщат се кръгом и продължават движенията. Посоката се сменя след всеки сигнал. Който не изпълни правилно задачата – отпада от играта.


    Музикален съпровод Е. Жак-Далкроз "Марш”.



    8. Пишеща машина (за деца 8 – 9 г.)

    На всеки играещ се дава определена буква от азбуката. След това се измисля дума или фраза от три думи. По сигнал децата започват да печатат – първата буква от думата пляска с ръце, след това втората и т.н. Когато напечатат думата, всички деца пляскат с ръце.



    9. Четири стихии (за деца 6 – 7 г.)

    Цел на играта: Да развива вниманието,свързано с координацията на слуховия и двигателния анализатори.

    Играещите са насядали в кръг. Водещият се договаря с тях, че ако той каже думата "земя", всички деца трябва да отпуснат ръце надолу, при думата "въздух" – да вдигнат ръцете нагоре, при думата "огън" – да започнат въртене на ръцете в китките и лактите. Който сбърка, отпада от играта.

    източник
  3. Донка

    Силата на Любовта

    От Донка,

    Силата на Любовта

    Полетят ли към теб

    кресливи стрели,

    запръска ли кал,

    забие ли пръст приятел стар,

    искат ли в теб да заболи,

    прегърни, разбери...

    Удара в бурята посади

    да покълне и наплоди -

    снежната капка им подари

    и за очите лъчи.
  4. Донка
    Какъв е смисълът на прошката?
    Може би тя е ключът към разширяването на съзнанието и развитието ни.

    Кога ми се налага да простя?
    Когато нещо в мен самата или в света около мен противоречи на очакванията и желанията ми,нарушава някакви мои норми и правила за добро.

    На кого прощавам?
    На себе си и своите очаквания, желания, правила.

    Как прощавам?
    Приемам ги, разбирам защо и как са се появили и как са успели да се превърнат в условия за любовта в мен.

    Защо прощавам?
    За да разчупя оковите, които сама съм си сложила, да премина отвъд границите, които сама съм си очертала.

    Кое е задължителното условие, за да мога да простя?
    Вярата, че всичко, което се случва в мен, с мен и около мен е за мое и на другите добро.

    Какво печеля след като простя?
    Израствам и проглеждам за смисъла и предназначението на всичко, което е в мен и около мен в момента.

    Как се чувствам след като простя?
    Щастлива и спокойна.
  5. Донка

    Зов

    От Донка,

    Намръщил вежди, светът

    жuвee с предчувствие, че идва краят.

    Настръхнали антени се въртят.

    Добре, че розовите бебета не знаят,

    кaквo без тях кpoим,

    кaквo cклaдupaмe в подземия дълбoku.

    Пожари, пепел, чумав дим..

    От взривове no6ъpкaxмe

    магнитните nocoкu,

    неблагодарни сме чеда.

    Прицелваме се в изгрева, в цветята,

    в съня, във хляба и в дъжда,

    залъгваме с кpacuвu фрази вятъра...

    Човечество! Пропуснем ли мига,

    домът ни, просто, ще се срути!

    Ще угасим небесната дъга!

    И дemcкume caндaлкu ще останат

    необути!

    1970 г.

    Из "Между два сезона"

    Иван Маринов

  6. Донка

    Пролет

    От Донка,

    Пролетта е събуден безкрай,
    пролетта е южнякът със топлата прежда,
    настървеният кучешки лай,
    теменужка, която от храста поглежда.

    Пролетта е и къс синева,
    и размаха на щъркова сянка,
    и тревица, подала едва,
    и черешова бяла камбанка.

    Пролетта е прекъснат покой,
    най-висока вълна на душата,
    младо стадо на тих водопой,
    едри капки от дъжд благодатен.

    Пролетта е животът ни в цвят,
    птичи песни в зелена дъбрава,
    най-брилянтния, радостен свят,
    който още от детство познавам


    Иван Маринов - "Лирика"

  8. Донка

    Надежда

    От Донка,

    Образът й как изглежда,
    има ли човешки сетива?
    Появи ли се „надежда" -
    натежава моята глава.

    И усещам, как тогава
    във тунела трепва светлина.
    Вика ме, ръка подава,
    чувам гласове и имена.

    Нещо изведнъж се ражда,
    става по-голямо и расте.
    И се сливат вик и жажда
    във една усмивка на дете.

    Някой нотите нарежда,
    ехото молитвено звъни.
    А родената надежда
    с поглед вика идващите дни.

    Иван Маринов - Откровения
  9. Донка
    Во Истина Воскресе -
    и за Свободата на всеки да вярва или да не вярва,
    да бъде или да не бъде лицемер,
    да вижда в другите сенки и лицемерие или да вижда Душите им.....
    Да чува или да не чува Истината -
    свободата да бъдем днес едни, утре други -
    ако искаме да се появяваме в света, ако това би ни навредило - да не го правим.
    Ако това ще събуди в душата ни любов, да палим свещи с другите, но и да не го правим, ако ще го правим само заради другите и правилата... Свободата на избора....
    Свободата да се обичаме такива каквито сме, а не каквито трябва да сме...
    Свободата да обичаме Бог всеки по своя начин и да чуваме гласа му без нужда от човешки посредници...
    Свободата на Любовта - Любовта на Свободата - Христос Воскресе!





    Source: Христос Воскресе
  10. Донка
    Клуб - библиотека за духовно развитие и здравословен начин на живот

    При нас ще намерите: - литература от световноизвестни български и световни автори от областта на езотериката и духовните учения.


    - книги и периодични издания за вашето ежедневие, здраве, хранене, физическо и духовно развитие, взаимоотношения с хората и света около вас.

    - съмишленици и хора, с които да споделяте опит, информация и да се почувствате разбран, въпреки нестандартните си идеи.

    Добре дошли в новата ни уебстраница - Клуб Виделина - Хасково
    Простете ни, че сме едва в началото. Ще се радваме на всеки ваш съвет, мнение и помощ.

  11. Донка
    На срещата на Портала в Априлци - 7-9 май 2010г. клуб библиотека "Виделина" получи безценно дарение от Свищовската братска група. Над 70 библиотечни единици ще бъдат включени в каталога ни - повече от половината са издания на беседи и томчета с беседи, издадени до 1947г. Част от тях са дарения от личните библиотеки на братя и сестри, живели и работили преди заминаването на Учителя и това ги прави особено важни за нас.
    След като книгите от полученото дарение бъдат описани, тези от тях, в които има текстове, непубликувани в интернет, ще бъдат сканирани и качени в сайта на библиотеката и на други подходящи за целта страници.
    С огромна благодарност към Свищовската група!

  13. Донка

    Предесенно време

    От Донка,

    Благато предесенно време!
    Прозрачният въздух звъни.
    Безветрие в клоните дреме -
    отиват си летните дни;

    От сокове дъхат ръцете,
    малина в устата сладни,
    на грозда зениците светят -
    отиват си летните дни,

    Облъхват ме хладните тръпки
    на първите бели мъгли
    и шепнат дъждовните стъпки...
    Отиват си летните дни.



    Из "Молитва"
    източник
  14. Донка
    Любовта прави човека

    ЗАДЪЛЖЕНИЕ без любов прави човека РАЗДРАЗНИТЕЛЕН.
    Дълг, изпълнен с любов, прави човека ЩАСТЛИВ.

    ОТГОВОРНОСТ без любов прави човека БЕЗЦЕРЕМОНЕН.
    Отговорност, носена с любов, прави човека ДЕЛИКАТЕН.

    СПРАВЕДЛИВОСТ без любов прави човека ЖЕСТОК.
    Справедливост, прилагана с любов, прави човека БЛАГ.

    ИСТИНА без любов прави човека КРИТИКАР.
    Истина, представена с любов, прави човека ДОБРОЖЕЛАТЕЛЕН.

    ВЪЗПИТАНИЕ без любов прави човека противоречив.
    Възпитание, провеждано с любов, прави човека ХАРМОНИЧЕН.

    УМ без любов прави човека ХИТЪР.
    Ум, прилаган с любов, прави човека ЧЕСТЕН.

    ЛЮБЕЗНОСТ без любов прави човека ЛИЦЕМЕРЕН.
    Любезност, изразена с любов, прави човека ОТКРОВЕН.

    РЕД без любов прави човека ДРЕБНАВ.
    Ред, оформен с любов, прави човека ВЕЛИКОДУШЕН.

    ПОЗНАНИЕ без любов прави човека НЕОТСТЪПЧИВ.
    Познание, приложено с любов, прави човека ТАКТИЧЕН.

    ВЛАСТ без любов прави човека НАСИЛНИК.
    Власт, упражнявана с любов, прави човека СПРАВЕДЛИВ.

    ЧЕСТ без любов прави човека ВИСОКОМЕРЕН.
    Чест, носена с любов, прави човека СКРОМЕН.

    БОГАТСТВО без любов прави човека АЛЧЕН.
    Богатство, управлявано с любов, прави човека ЩЕДЪР.

    ВЯРА без любов прави човека ФАНАТИК.
    Вяра, живяна с любов, прави човека ТОЛЕРАНТЕН.

    Любовта прави човека
  15. Донка
    Всеки е достоен за любовта

    1. „Ние мислим, че любовта е чувство, но тя е действие”.

    2. „Ние мислим, че на сърцето не може да се заповяда, но можем да се научим да обичаме”.

    3. „Ние мислим, че любовта трябва да се заслужи, но за нея е достоен всеки”.

    4. „Ние мислим, че противоположността на любовта е ненавистта, но всъщност това е страхът”.

    5. „Ние възприемаме любовта като вид безумие, нов последна сметка тя е особена, интуитивна разумност”.

    6. „Ние мислим, че изразът „светлината на любовта” е просто метафора, но любовта наистина осветява всичко околно”.

    7. „Ние мислим, че любовта е нещо интимно, но тя е пълна откритост”.

    Седемте тайни на Майка Тереза
  16. Донка

    Вярата в себе си

    От Донка,

    За мен вярата в себе си означава вяра в програмата, заложена в нас без участието на личността ни - личността само дава инструментите за реализацията на програмата, но не и самата програма...
    Само по себе си поставянето на цели и "писането на програми" е механизъм на работа на личността, но само на такива цели и програми, които са подчинени на предварително заложената. Самата личност е продукт на основната ни програма, а не обратно.
    Ние се раждаме с тази вяра в себе си - тя осигурява адаптацията ни към средата и развитието ни. Иначе как да си обясним увереността и смелостта, с която детето усвоява новия свят и прохожда....
    Когато, обаче, настъпи момента да се "вкара в пътя", т.е. да се възпита детето, възрастните обикновено не съзират друг начин да се справят с тази зададча, освен като отнемат неговата свобода и го вкарат в рамките на правилата на поведение и мислене, приети в съответната общност. Най-лесният начин да се направи това, е да се разклати вярата на детето в себе си (като непрекъснато се критикува, иронизира, осъжда) и/или тя да се изопачи в зависимост от доверието на други, "авторитетни" личности и групи в неговите способности и лоялност. Затова за най-"добри" деца се обявяват послушните! Непослушните много често са тласнати в глуха линия и "стимулирани" с мълчаливо или открито неодобрение. Много малка част от тях запазват вярата в себе си.
    Нещо подобно, мисля, се получава и с любовта към себе си. Когато тя се постави под въпрос или се разклати с методи, подобни на посочените по-горе, детето става зависимо от порциите любов, които ще му даде групата му - превръща се в марионетка и (в по-лош вариант) в енергиен вампир.
    Но, има светлина в края на тунела - порасналото "дете" може самО да осъзнае зависимостите и да си върне вярата в себе си и любовта към себе си. (Всъщност, те никога не си отиват от него май - само се подтискат и разклащат.)
    Ако разбираме механизма, по който се прави това, можем да поправим щетите в нас самите и да не допускаме същите грешки с децата си....

    Кога и защо човек може да усети вярата в себе си поразклатена?
    Първите отговори, които ми минаха през ума бяха от моя личен опит:
    - Когато съм я поставяла в някаква зависимост от поведението, отношението и мисленето на хората около себе си, особено на авторитетите си, близките и любимите.
    - Когато съм изграждала някаква своя представа и очакване за тях и оформяла свои лични критерии за истина/лъжа, искреност/фалш
    - Когато съм поставяла вярата в себе си в зависимост от реализацията на някакви свои цели и желания. Сега по това разпознавам дали целта съответства на заложената в мен програма - ако не успея да я постигна с нормален разход на енергия и с радост, значи, тя е била в противоречие или настрани от "главната" програма.
    Случвало ми се е да прочета, че вярата в себе си означавала вяра в принципите си и осъзнатото им прилагане....
    Наскоро четох едно стихче, което завършваше така: "...Пазете се от човека, който знае как трябва". Смях се до сълзи - точно така изглеждаше моята предишна "вяра в себе си" - все търсех, исках да направя и да знам "как трябва" и все ме болеше от всичко и все страдах за всичко, критикувах себе си явно, другите тайничко и от себе си.
    Сега знам от опит, че когато човек даде на себе си и на другите безусловната си любов и свободата, когато човек осъзнае, че не всичко може да постави под свой контрол и не всичко зависи от него, тогава спира да изпитва болка от оценките и реакциите на другите, от неуспехите си да бъде "добър". Вярата му в себе си не страда, а напротив - тя му е пръв помощник и Учител.

    В отглеждането и поддържането на вярата в себе си може би се крие и отговорът на въпроса как да преодолеем страха от себе си....
    Всъщност като спрем да го преодоляваме. Ако се стремим да преодоляваме нещо, ние допускаме неговото съществуване и го усилваме дори, за да имаме достоен противник... И колкото повече се борим със страха от себе си, толкова повече неща съзираме в себе си, от които да се страхуваме...
    Вместо тази борба може би е по-разумно да отглеждаме вярата в себе си и в доброто,заложено в нас от Бог...
    Напоследък ми зачестиха ученици-възрастни с дефицит на вяра в себе си.. И представете си, те искрено вярват, че като осъзнават недостатъците си и слабостта си, като се страхуват от това, което е заложено в тях и не могат да контролират или изкоренят, те проявяват реализъм, благородна скромност и смирение...!
    Наблюдавам ги внимателно и стигам до извода, че причината е във високите критерии и изисквания, очаквания, които те поставят пред себе си и разбира се, усещат, че не са в състояние да постигнат. А тези високи критерии и изисквания са симптом на гордост, суета, претенциозност не само към себе си... Когато ги убедя да поискат от себе си нещо малко, реално постижимо без много усилия и талант, вярата в себе си им укрепва... а заедно с нея и вярата в доброто и силите у другите.
    Още една спънка за растежа на вярата в себе си може да стане обвързването на определени очаквани резултати от някаква конкретна дейност или сфера с вярата в себе си по принцип. Провал на дългогодишна връзка или в семейството, например, може да послужи като "доказателството" за "мен не ме бива". Характерно е за тийнейджърския период, но често си остава за цял живот...
    Лечението е просто - неуспехът се преосмисля като успех (намира се "печалбата в загубата" или "доброто в злото") или като разчетен знак усилията да се пренасочат и целта да се смени (неуспехът да се реализираме в желана от нас сфера може да ни принуди да открием мястото, за което сме били създадени)...
    Когато се научим да благодарим за неуспеха и грешката си, а после да си обясним защо можем да им кажем благодаря, вярата в себе си се издига над конкретиката на ежедневието и става безусловна.
  17. Донка

    Семейството

    От Донка,

    От детски години ни внушават, че щастието на семейството зависи от това дали членовете му си изпълняват задълженията и дали правят компромиси...Може би затова постепенно самото понятие семейство се свързва в съзнанието ни само със задължения, собственост, хомот, цели, резултати, желания.
    Дали някаква част от нашето съзнание не започва да приема всичко това като необходимото зло в името на необходимото добро?
    Дали свободата и любовта изключват семейството по принцип?

    Защо изобщо създаваме семейство тогава?

    Склонни сме да си мислим,че хората създават семейство, защото не могат да живеят един без друг. Всъщност това е най-сигурният начин да се създаде едно нещастно семейство.
    Когато не мога да живея без любимия си, а той без мен, аз ще се чувствам задължена да осигурявам това, от което има нужда той, а него - длъжен да осигурява моите нужди. Аз ще се старая да покрия своите и неговите представи за съпруга, а той своите и моите за съпруг. А представите дали са нашите собствени или тези, които ни е внушило семейството, в което сме израсли? И така се оказваме в плен на задължения и модели, в които сами сме се "впрегнали". Необходимото зло в името на някаква представа за необходимо добро?
    Тогава се появява нуждата от компромиси - да се съглася с нещо, което не ми харесва само защото ако не се съглася, ще последва нещо, което ще бъде още по-неприятно. Обратното на компромиса е да наложим своята воля - но това означава само да заставим човека до себе си винаги и само той да прави компромиси.... Може би има и друг път?

    Как се създава щастливо семейство?

    Събираме под един покрив, защото можем да живеем заедно точно толкова свободно и спокойно, колкото и когато живеем сами. Не очакваме от себе си и човека до себе си да отговаряме на някакви изисквания или да изпълняваме някакви задължения. Просто ни е спокойно и радостно, когато сме един до друг. Като две птици, които се грижим с любов за общото си гнездо, но всяка има свои криле и свой път.
    Вместо да се учим на взаимни компромиси, учим се на разбиране и приемане на различията си. Всеки от нас дава право и на двамата да бъдем "себе си" по своите си начини. И не просто дава право - ние обичаме един в друг онова, по което се различаваме точно толкова, колкото и онова, по което си приличаме.
    В конкретните "спорни" ситуации в ежедневието?
    Сравняваме гледните си точки и вариантите за поведение и търсим решение, което да бъде "връх на триъгълник" с основа отсечката между моята и неговата позиция. Дори когато две позиции намират общата си точка в средата на отсечката между тях, остава усещане за деление, жертва и отстъпление - компромис със себе си. Когато заедно извървим пътя до трета, обща позиция, ние сме се издигнали над старото себе си - всеки от нас е пораснал. Новата позиция не е компромис, а постижение, за което можем да сме благодарни само на Любовта.
  18. Донка

    Утро

    От Донка,

    Утро

    В океана роса

    отлепва клепачи света

    сънувал в сърцето на мрака

    целувка на славей

    и ласка на полъх трева.

    Пътеки протяга с прозявка

    и време навлича набързо

    за да настигне деня.
  19. Донка
    Физическото несъвършенство е дадено на душата, за да забележи и осъзнае истинските ценности на света и хората около себе си, както и да се почисти от гордост, ревност и тщеславие и да се научи на смирение и мъдрост. Може би точно непривлекателният външен вид ще и помогне да отвори резервите си от безусловна любов, доброта, истина....
    Помните ли Квазимодо?

    Физическата красота е своеобразен изпит за душата? Дали ще успее да се опази от изкушенията на ласкателството, дали няма да загуби смирението и дали няма да превърне красотата си в разменна монета за любов, внимание, власт, слава... Дали ще устои на гордостта, презрението към по-непривлекателните, ревността...
    Помните ли "Огледалце, покажи ми, друга има ли в света....."

    Физическата красота, както и несъвършенството са урок и изпит за хората, които възприемат образа на човека като красив или грозен и поставят отношенията и поведението си в зависимост от тази преценка - без разлика дали преценят другите или самите себе си.
  21. Донка

    Вяра, Надежда, Любов

    От Донка,

    На Надежда Насева

    Любовта стопи ли преспите,
    Вярата покълва в мрака,
    За да наплоди Надежда.

    Вяра път проправи ли
    Под нозете на Надеждата,
    Любовта е Пътят.

    Стъпи ли в един живот Надеждата,
    Любовта сърцето е събудила,
    И посяла Вярата.
  22. Донка

    Добро или лошо?

    От Донка,

    Ако едно добро има за опозиция зло, то за мен това вече не е добро. Защото започва да зависи от субективните критерии и гледни точки.
    Ако едно добро наистина е добро, то е като светлината - няма опозиция.
    Ще кажете - ами тъмнината? Тя е недостатък на светлина - т.е. недостатъчно добро. Апропо, наскоро прочетох някъде много интересно определение на сянката и тъмнината - те се получавали, когато светлината срещне на пътя си... "сгъстена светлина"
    А, да добавя - тъмнината може да се дължи на затворени кепенци....

    Source: Да бъдеш добър или лош?
  23. Донка
    Клуб - библиотека Виделина получи дарение от над 50 заглавия от личната библиотека на нашата приятелка Александра Чистякова от Петербург. В списъка са скъпоценни книги от областта на Езотериката - на руски език, които не бихме могли да намерим в България нито на български, нито на руски език.
    С огромна благодарност към Александра!

    След като книгите бъдат описани в електронен вариант, ще предоставим на всички наши приятели и потребители списъка и кратки рецензии за книгите. За тези, които проявят интерес, но нямат възможност да ползват книгата в Хасково, ще предоставим ксеркопия или сканирани копия на книгите.
  24. Донка
    "Отвън няма да се показваш за верующа, но вътре ра­боти и да вярваш без да се разколебаваш".

    „Всеки човек с когото се запознаеш той има желание да те приравни към своя уровен".

    „Трябва да се пазиш да приемаш от хора, които стоят на по-нисша степен на развитие от
    тебе. Това могат да правят само велики духове. Ще си избираш приятелки, които стоят по-високо от тебе."


    „Туй, което търсиш хората никога няма да ти го дадат. Мислиш ли, че някой е готов да сежертва за тебе? Ще си туриш на ума да живееш за Бога най-възвишеният и чистживот, който е възможен на хората в плътта. Човек трябва да има идея към Великото."

    „Търпението подразбира да оставиш свободен да се про­явява този, който действува разумно, а от този, който постъпва глупаво да се пазиш.Можеш да бъдеш с него близък само ако действуваш по закона на Любовта, той тогава ще те слуша."

    " Когато дойде нещо ще си запалиш свещта, а ако нямаш свещ ще сед­неш на едно място и няма да се мърдаш, защото ако мръднеш може да пад­неш в някоя дупка. Затова ще чакаш. Там ще седнеш и ще чакаш докато премине нощта. Това значи да се учиш на търпение. Затова разсъждавай върху онези промени, които са били причина различните философи да си сформират убежденията.Затова е необходимо да имаш часове на размиш­ление и съзерцание през деня."

    "Човек трябва да схване животът като нещо вътрешно, а външните фор­ми са само проявление."

    "Светлината никога не угасва. Слънцето никога непрестава да грее, но то се скрива понеже пътят е неравен. Ти ту ще се из­качваш на върха, ту слизаш в долината. Когато си на върха виждаш светлината, когато слезнеш в долината ти не я виждаш и си мислиш, че тя се е скрила. Но светлинатасе изкачи на върха, ти я виждаш и пак тръгнеш след нея. Така вървиш, вървиш,докато стигнеш наравно и светлината никога не се губи. Господ в Гетсиманскатаградина и Христа беше оставил сам, но той не загуби вярата си. В каквато тъмнина и да се намериш не трябва да губиш вя­рата си. Светлината пак ще се покаже.

    Трябва винаги да гледаш онзи връх, от който ти иде Светлината. Съмнението не трябва да го допускаш то е червей,който гризе. Ти на него ня­ма да се поддаваш. Трябва разширение и само в разширението може Божественото да се прояви."

    "Онзи живот, който Бог е вложил в теб трябва да гооставиш да расте. Този ум, това сърце, то е капитал, върху който сега работиш. Ами че Бог жи­вее в теб. Вие сте царски синове, но живеете инкогнито. Кое епо-хубаво да си царица, да ти слугуват слугини и да си недоволна или да си слуга, да слу­жиш на другите, но да си доволна? Разбира се второто. Доволството е важно. Добродетелта е път с най-малкото съпротивление.

    "Сега земята ти говори, учиш нейният език. Материално е това, което е преходно. Например желанието у човека е преходно. Има ли смисъл да се пристрастиш към една книга и все с нея да ходиш? След като си научил азбу­ката няма да носиш буквара си и да учиш още буквите. Ще вземеш друга книга. Пък и нея като изучиш ще я смениш с друга и т.н. Така човек расте и се развива. Този,който се движи в крива линия слиза и се качва, той изгубва светлината си, но онзи ясновидец, който всичко вижда за него светлината е постоянна. Ти си мислиш, че си сама, но всъщност си заобиколена с много души, които ти помагат.Това са ангелите."

    "Да грее постоянно слънцето се разбира да е будно всякога съзнанието ти."

    „Ако вървиш по посоката на светлината само ще се радваш, но ако вървиш по посока обратна на светлината ще имаш радости и скърби.Затова вяра, вяра трябва да имаш."

    "Има неща, които с думи не могат да се кажат, но се подразбират вътрешно. Това ти е една вътрешна опитност. Това ще ти бъде един малък опит".

    „В този път се изисква абсолютно безкористие. Човек трябва да е готов да жертвува. И не само временно, но постоянно да жертвува. И в другия свят да отидеш пак ще искат от тебе да жертвуваш."

    "Ти всякога трябва да мислиш за Божественото у другите,та като ти го върнат да ти принесат полза. Във всеки човек се натрупват енергиив долната част на тялото. Това е материалния свят у човека. Затова ще знаеш, че у чо­века има смяни на радостта и скръбта, то е нещо естествено и неизбежно иняма да се смущаваш от това. Като слезнеш долу в материята ще изживееш състоянието на тези братя, които живеят в тази материя и ще кажеш: „Тежко е положението ви, в което се намирате".

    Затова вяра, вяра трябва да имате в Божественото."



    "Всеки човек има по едного, който го обича.Човек трябва да намери истинската си връзка. Например един клон от някое дърво той е преплетен и се допира с много други клони и листа и често си мисли, че ис­тинската му опора са те - другите клони, но той има само една връзка със стъблото, която е истинската му връзка, защото само там той получава живот. Затова човек да пази истинската си връзка с Бога."



    "Учителя спомена, че човек с нис­ша култураи с нисши разбирания не може да живее между хора с висша кул­тура и да живее с тях в братство и равенство. Идеята за братството и равенс­твото ще се приложикогато хората дойдат до вътрешно съзнание, че са братя, когато тяхното съзнание се добере до идеята, че трябва да се служи на онова, което обхваща всичко всвета и тогава хората ще бъдат свободни. А дотогава ще действа закона на Мойсеяза пречистването, а това е един бавен, труден процес и от друга страна закона на Христа - който е закон на страданието, защото само онзи, който може да превърне страданието в сво­бода на Духа е познал какво значи изречението „Бог е любов".

    „За Бога трябва да пожертвуваш всичко, не само временното - но всичко! Трябва да знаеш, защо си дошла на земята. Човек е дошъл на земята, за да се учи."

    "Човек преминава през различни състояния и се сблъсквас различни неща. През човекът преминават много космически енергии както и земниенергии. Не всички енергии човек може сам да трансформира. Не се сраму­вай отчувствата си. Срамът е следствие на изкривени разбирания. Винаги давай ход на всяко божествено чувство, защото инак човек се подпушва."

    "Човек се съмнява, когато е гладен, но той трябва да запази и тогава мирът си. Може човек да търпи лишения отвън, а отвътре да изпитва една радост. То е Божествено състояние. В Божественото едновременно присъствуват и скръбта, и радостта,присъстват и двата контраста. Ето защо човек трябва да бъде справедлив: някой и да се проявява лошо към него той пак да постъпва с него добре, защото това създва контраста. Човек постоянно е из­ложен на внушение, а това са течения, коитотой не може да избегне, защото се движи в такава среда. Но той може да се справи с тях. Но той може да подигне съзнанието си нагоре и да направи връзка с Бога. Човек трябва да из­пълнява Волята на Бога."

    „Всички хора имат нужда от регулиране,хармонизиране на енергиите си. У децата се регулират тези енергии чрез храната.Възрастният човек хар­монизира тези енергии чрез чувствата си. Разумният човектова осъществя­ва чрез мисълта си, той се съгласува чрез мисълта си.Съгласуване значи го­ворене с думи: едновременно има и песни, и мисъл вътре втях. Има стари песни, които за да ги регулираш трябва да ги нахраниш.

    "Човек трябва да стане тъй девствен и чист като че сегае излязъл от Бога. Тогава човеците нито се женят, нито за мъж отиват, защото всичкото го имат в себе си. А днес това, което виждате, което чувствате и преживяватетова още не е любов, то е предаване на енергия. Човек като се е нахранил нетрябва да мисли дали ще го нахранят утре или не. Доста е на деня неговото зло.

    Любовта може да се предаде по физически, астрален(чувствен), умствен, причинен и по хиляди начини, но всякога резултатите са еднакви. Тя, Любовта внася: светлина, топлина и свобода. Любовта не прави никога зло. В нея зло няма. Каквото направи, все е за добро. Любовта ти трябвада бъде непреривна, тогава тя е духовна. А тя е такава, когато няма сянка отсъмнение. Всяко съмнение спъва любовта. Като се усъмниш тя си отива или ти сеотдалечаваш от нея, а щом повярваш ти пак се свързваш с нея. За да не сесъблазняваш, мисли, че в света съществуват само двама души - два пола: мъж ижена и си живеят сами. Ако мислиш за много хора ще се объркаш. Когато слънцетогрее питаш ли защо то грее над всичките хора? Ако отидеш при един извор да пиешот него вода и го попиташ: аз ли първа пия от тебе? Какво ще ти отговориизворът? Ще ти каже, че ти си първа. След тебе като дойде друг и пие той същоще е пръв. Водата, която тече винаги е чиста. Ако е шише и той пие от товашише, то онзи, който пие от шишето мо­же да омърси шишето и да каже водата внего е омърсена. Но извора никога не може да омърси, той непрекъснато извира.Когато си в кладенеца и ти пу­щат въже да излезеш не питай какво ще стане свъжето. Като излезеш вън въжето по други пътища ще върви. Тук примерът с въжетоиграе ролята на вярата. Вярата да ти бъде онова въже, което да те измъкне откладенеца на­горе на видело и към светлината."

    "Не е хубаво човек да знае кой му прави добро. Любовтаникога не тряб­ва да се изявява навън. Казвай, заради Господа го правя това."

    "Ще мислиш, че Бог е Любов. Ще мислиш, че си заедно свсички добри хора, с ангелите, с Бога. Когато един ангел влезе в тебе, за да типомогне има ли нещо лошо в това? Не, това е цяло благословение. Днес в теб евлязъл един малък лъч от светлина. Трябва да пазиш връзката си. Трябва да се па­зишот влиянието на околните хора, да се ограничаваш от тях. Трябва да из­бирашдругарките и другарите си. Трябва енергиите в човека да са свързани и да образуват кръг. Който още не може да се пази от чуждите влияния, то той си имаедин опекун, който го пази. Това е неговият ангел-хранител."

    Из спомените на Мария Тодорова - Изгрева - том 5
×
×
  • Добави...