Донка
-
Общо Съдържание
9048 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
630
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Мнения добавени от Донка
-
-
Благодарна ще съм на Иво, ако сподели записките си с нас.
Качества на ученика 6-та школна лекция на общия окултен клас, 4 април 1922 г.,Още едно условие се иска от ученика: да не обижда и да не се обижда.Обидата, която човек усеща, може би е болката, която ни показва къде имаме скрита от нас самите рана. Затова мисля си е хубаво да я приемаме с благодарност като помощ. Може би това е имал предвид Учителят под
капитал, възможност за развитие и духовна работа.Колкото до обиждането - струва ми се, че Учителят е имал предвид съзнателният стремеж на човек да нарани с дума или постъпка друг човек. Всъщност този стремеж наранява самия нараняващ, защото той държи в себе си образа на нараняването и изпитва радост при предположението, че другият ще изпита болка. Обиждащият, според моите скромни наблюдения, нанася удара си в мястото, където той самият би се обидил. Нещо като "най-добрата защита е нападението". А щом изпитва нужда да се защитава, значи обиждащият изпитва страх....
А можем ли да смятаме за обиждащ човек, който несъзнателно е наранил другия?
Ако някой ни обвини, че сме го обидили с нещо, но ние не сме имали дори представа, че го нараняваме - ние ли обиждаме или той се обижда?
-
използването на словото е възможност за творчество .
Възможност за повишаване на цялостната вибрация на всеки .
Можем да се катерим по енергийната стълбичка , говорейки , да произвеждаме , реалности , които да са плодотворни за развитие на определени качества и директно развиват други , свързани с изразяването .
Пък и имам някакси доверие в Бог , че всичко , което ни е дадено е важно и скъпоценно , щом го имаме , то е дар .
ДАР, който може би подценяваме и от небрежност "сгъстяваме"...
Правото и свободата да избираме какво точно и с какви думи да го кажем може би е правото и свободата ни да разбираме и изразяваме себе си, а не "колективната илюзия"...
-
Нали думите бяха илюзия? Защо и как тогава се наслаждавате на езика на Екзюпери? И на майстора, превел неговите странно-точни и мъдри кратки изречения на нашия език? Дали ако те не владееха изкуството да избират думите така, че да стигнат до съзнанието и сърцата ви, сега щяхме да им се радваме? (когато превеждам, понякога с часове "въртя" едно малко изречение, докато намери себе си в другия език)
Мисля, че в човешките съзнания е вкарана "програма", която да ни убеди, че "думите нямат значение!", та да не се вслушваме внимателно в тях, да не си ги подбираме с любов, да я "караме както ни дойде". Така няма да усетим как думата командва съзнанието ни, определя отношенията ни, емоциите ни, възприятията и представите ни.
Май звуча смешно - но ние, хората на езика и психолингвистиката и НЛП (невролингвистичното програмиране) много добре знаем каква е силата на словото - тя може да окрили, освети и стопли, но може и да удари, дори да разруши и убие, може да подчинява без да се усети подчиняващия се....
-
Благодаря ви приятели за искреността
Съвсем не се оплаквам, точно напротив - споделях с вас радостта си от това, че успях да се науча на изкуството на Свети Франциск.
Според мен думите никак не са илюзия - те са един (важен) канал за връзка между нашите съзнания. Те са нашето средство да оформим мислите си и едно от средствата да изразим емоциите си.
Оказва се, обаче, че не само думите зависят от нашето съзнание, както изглежда на пръв поглед - обратното влияние е също много силно и точно защото е незабележимо. Например:
Никак не е все едно дали наричаме един човек "скъперник" или "изключително пестелив".
Ще кажете - игра на думи. Но като се замисли човек - не е. Първата дума оценя определено качество на този човек, сравнява го с някакъв критерий (личен) и го класифицира като недостатък, лошо качество. На всичко отгоре думата "лепи етикет" - т.е. ограничава образа на този човек само до субективната преценка на това качество... Ако това оказваше влияние само на човека, когото сме нарекли така, не си струваше да говорим за това тук. Истинското вияние на думата е върху съзнанието на човека, който я използва и мисли с нея! Той не усеща, как понятието, скрито зад думата манипулира начина му на мислене, отношенията му към другите хора и себе си самия, емоциите му... Съзнание, което оперира с такива думи (понятия) неусетно се поддава на критичност към себе си и другите, недоволство, осъждане, гордост и.... всичко друго що "засипва" и приспива Любовта, която носим в себе си.
За "изключително пестелив" - сигурно и само се досетихте какво е посланието на този израз за съзнанието, което го използва - то много точно определя както качеството на характера (пестеливост), така и своето лично отношение към него(изключително - по-висока степен от личната ми) , без да заема оценяща и осъждаща позиция. Запазва се позитивността (Любовта) и се оставя пространство за допълнения към характеристиката на човека... няма етикет, само едно от качествата...
ти нали не класифицираше думите на добри и лоши и защо виждаш нещо лошо в думите - болка, вина, грешка, съд, оценка? Бягаш от съд и оценка, ама сама ги изпълняваш.Няма "лоши думи" - и трите езика, които ползвам са богати, красиви, добри... зависи как се използват... Дали разбирането на ролята и влиянието на една дума означава че я "оценяме" като лоша? А отказът от използването и дали непременно означава, че сме я "осъдили"?
Апропо, във всички езици съществува с векове явлението "табу" и "евфемизъм" - думи, които се избягват, защото в настоящия момент се смятат за "неудобни" - така в английски изчезнало 2л. ед.ч. - ти - говори се само на вие! А в нашия - минали сме през "нужник", "клозет", "тоалетна"....
А защо да не приложим същото и към думи като "мразя" (=не ми е приятно), "глупост" (= нещо, което не ми е съвсем ясно/ не виждам смисъла му) и т.п.
Защо ли не обявим конкурс за "позитивни заместители" на горчивите думи?
Нещо като "Наградата на Свети Франциск"?
-
"Не" знам защо, ама почти винаги реагираш като "попарена", като чуеш за болка, вина, грешка, съд, оценка и ги заместваш с по-"меки" думи.
Когато за пръв път прочетох "първото споразумение' (Не злоупотребявам със словото - Дон Мигел Руис) филологът в мен подскочи като "попарен". Как така! Това си е богатство на езика и не може да бъде заличавано само защото имало негативно звучене!
После, обаче, психологът в мен напомни на филолога доста истини от лингвистиката, психологията и живота, който двамата те бяха преживяли в моето Аз.
Експериментаторът в мен реши да опита - дали наистина е възможно да се заместят негативните думи със синоними с "меко" звучене и ще има ли това някакво влияние върху хората, с които живея и работя и се срещам. Резултатът беше потресаващ дори за човек, който не прави предположения, като мен. ...
Все още, обаче често чувам, че това, което правя е страх от негативните думи, лицемерие, криене на главата ми в пясъка и т.п.
Само децата - учениците ми ме разбират и с радост (без да им обяснявам много-много) се присъединяват към мен. Дори моят третокласник - философ Алберт реагира с "много ясно бе госпожо" и напомни приказката за мечката и лошата дума.
А вие използвате ли негативни думи? Смятате ли, че те програмират съзнанието за определено отношение към средата? (Напомням за НЛП)
Смятате ли, че могат да се избегнат? Лицемерие и страх ли означава отказът от използването им?
-
Грешно ли схващам, че се тълкува като страх утвърждението, че няма грешки и вина?
Всъщност е обратното: Когато тези понятия владеят съзнанието ни, неизменно водят за ръка страха и старанието да бъдат предвидени и предотвратени или признати и изкупени някакви грешки.
Понятието "грешка" води до смисловия "грозд - кластер" - вина, наказание, изкупление, както и до опозицията -правилно. (Думите с негативни значения са "злоупотреба със словото".)
Когато тези понятия са вклинени в съзнанието ни, умът ни рано или късно, явно или скрито от нас, започва да ги търси и намира не само у себе си, но най-вече у другите.
Според мен не страхът, а Любовта (безусловната) е тази, която трансформира понятието "грешка" в "опитност и урок".
И сега си мисля за темата - ами не е ли самозаблуда, ако наречем някоя своя опитност - грешка? Та нали и тя ни е от Бог "осигурена" и за нея благодарим повече отколкото за покоя...
-
Имам предвид случая с деветокласника с газовия пистолет отпреди няколко дена. Синът ми е в съседния клас и според него това, което писаха вестниците не отговаря на истината. Детето било много кротко и към никого не е проявявало агресия.
Учители сме със съпруга ми (в големи училища в градове) от над 20 години.
Да, има деца, които имат нужда от лечение, обич, разбиране, разговори, вяра..
Да, програмите ни "гонят" резултати. Много колеги, вместо да се опитат да са приятели с децата, се оплакват, че "дисциплината" се е "развалила" - "не е като едно време да имат респект"... и се опитват да си го "извоюват".
Изчезват часовете по изкуствата(или се превръщат в рецитиране на теорията заложена в учебниците). Литературата е принудена да "слугува" на изпитите, тестовете, матурите вместо да отваря душите на децата за любовта, милосърдието и красотата на света ни. Учебниците по психология и т.п. са задръстени с определения...
Няма база за часовете по спортовете, няма време за тях от гонене на шестици...
И въпреки това повечето, огромното мнозинство от децата са добри, разумни... по-добри и по-разумни от нас.
Не сме съгласни - ние двамата със съпруга ми, че днешните деца са агресивни! Има единици - да - винаги ги е имало! И вместо да гледаме децата си с подозрение и упрек, вместо да им насаждаме страх един от друг, защо не забелязваме и не пишем по вестниците и не говорим по телевизията за това, как повечето децата умеят да творят, да играят заедно, да се разбират и подкрепят... и да разбират и уважават нас - възрастните повече, отколкото ние тях... ?
Ами защото не е скандално, творчеството, доброто и любовта не продават жълта преса! А за страха и агресията има само едно лекарство - Любовта.
-
има и хора, които са спрели да грешат. Може би... Аз за съжаление не познавам такива...
Виж познавам доста хора, които смятат, че никога не грешат по принцип...
Или хора, които се опитват да убедят другите, че са застраховани от грешки. За мен лично няма грешки и вина - има опитности и уроци...
-
Да, като се замисля и така може да се схваща. Благодаря ти мекота И добре дошла, сестрице
И аз съм се опитвала да правя такива предположения и да се уча от резултатите им - за мен беше важно да не изпадам в завсимост и да не страдам от това, че предположението не се е оказало вярно.
После спрях и това да предполагам - първо в работата си, после в личния си живот. Казвам си - какъв е смисълът - само си губя времето и вниманието... И после понякога се оказва, че докато съм предполагала, съм пропуснала да видя очевидни неща...
И сега само се "нося по течението" като правя всичко и само това на което съм способна в момента. За волята на Бог размишлявам пост-фактум...
Това "обобщение" ми замества урока, който получавах по рано от сравняването на предположението с резултатите... -
Благодаря, Таня!
Ами ако/когато сме в състояние на дискомфорт - нещо е предизвикало недоволство, дори съпротива, мъка, разочарование... - как "викате" вътрешната си усмивка?
Лични опитности?
-
Чистенето на предположения е буря...
Природата знае, че това е "клизма" и си трае...
след подобна буря цялата природа е чиста, въздухът е прочистен и йонизиран, - всичко това, което става в онези 30-на минути на лятната буря е всъщност една лечебна процедура, действа очистително.
...движещата сила на предположенията е страхът...Само човек, който се е освободил от страха, и от суетата на делата си, може да се слее с природата, и да "притихне" разумно, защото съзнава процесите в нея и процесите в себе си, и знае, че разлика няма...Ако днес преживея вътре в себе си една буря, то няма да предполагам, а ще знам къде, кога и как в природата ще се появи същата тази буря, която вече познавам..но, по закона за равновесието, аз съм преживял моята лична буря, на фона на прекрасен и слънчев ден за всички останали, освен за онези, които са включени в прогнозата за "времето" на Битието, а когато бурята се изявява навън, в природата, то законът е, че точно тогава, в мен, в самата моя същност, ще е един слънчев и прекрасен ден- за мен.
Така че, не е трудно да се чистят предположенията, трудно е да се "притихне", да се запази покой,
Е все пак не е лесно и да превърнеш своята лична житейска буря в "клизма". И за това се иска много любов, смирение, търпение, разум...
Колкото до притихването, на мен вече не ми се струва толкова трудно... след бурята.. "клизмата"
... И все пак всеки си има своите трудности и бури-клизми - благодаря на Бог, че ни отваря очите за тях и ни е дарил със сила и любов да минем през уроците им... и да разберем, че можем да живеем и без предположенията си... -
Значи от сега - никакви предположения,и следователно -Браво на Мен - възстанових връзката си с Бога.
Вярно - колко било лесно
Не е лесно... никак не е лесно.... Вие опитвали ли сте се да чистите предположения?
Аз още ги изчиствам и ха изчистя нещо, ха под него изплува друго дето покрай първото не съм го забелязвала... Иска се много време, много работа, обмисляне , смирение, търпение и много, много Любов и към себе си и към всички около себе си - безусловна Любов.
Но там, където успях да ги изчистя.... там наистина е само мир, Любов и свобода щастие (не само за мен лично) ...
И това не е нито самооценка (не се самооценям за нищо вече), нито имам нужда някой да ме оценя или да ми вярва.
Не си казвам Браво - смешно би било нали? Нито пък "драпам" друг да ми го казва..
Връзка с Бог? .Не знам какво означава това, всеки различно го тълкува...Много сериозно ми звучи, а аз не съм сериозна..Обичам да се смея...
Това, което усещам в душата си и преживявам в настоящето си, ми стига...
-
А какво е извън нея, ще ми припомните ли, че не се сещам нещо?
-
А защо не и обратното? Като изчистим предположенията и нуждата си от тях, възстановяваме връзката си с бог и Любовта....
-
Чудесна и много полезна тема! Благодаря!
Мисля, че жестовете и мимиката са неизменен спътник и много важен код. Понякога казват точно обратното на думите.
При усвояването на нов език, например ние задължително предупреждаваме учениците си какви са значенията на някои жестове и мимики в другия език, за да не настъпи културно недоразумение....
За мен например в работата ми е много важно да забележа дали има страх, колебание или внимание в погледите ...
-
От полза са ми, сестрице, неоценима полза!
Сега май осъзнавам след това, което ти написа, че точно въпросите ме пазят от предположенията. На един въпрос - възможните отговори са много. В различните моменти, за различните обстоятелства и хора и отговорите са различни. Едно им е общото - с Любов ги намирам и приемам всеки път.
Пример ако искаш от работата си само мога да ти дам.
Андрейчо не си е написал домашната. Ако съм имала предположението за написана и без грешка домашна, дразня се, защото си задавам въпроса - защо, къде е причината, у кого - у мен, у Андрейчо...?Като се раздразня и започна вината да търся, не виждам какво става с нас двамата в момента и вместо да си отворя очите и душата и да "прегърна" детето с любов и да му дам вяра в силите му и мерак, аз се изкушавам сметка да търся и от двамата и да поучавам и него и себе си. Като го направя късно е вече за Любов.
Ако пък предположа че Андрейчо пак ще дойде без домашна, защото.... е, това вече си е "лошо" предположение, нали...
Аз свикнах да "предполагам" всички вероятности - "ветрилото". И като го направя, усещам, че всички предположения (вероятности) се скриват някъде в съзнанието ми и посрещам Андрейчо (и другите) с усмивка и любов и ако има - добре, ако няма - пак добре...
Спокойно хващам причините (вече не в мен и него) и ги лекуваме СЕГА, в момента. (С това дете от нищо нещо направих, без да се старая да постигна нещо, а той ме научи да обичам без условия, да работя заради радостта от общуването. Господ ми го прати, когато още работех с амбиции за успехи и резултати... ) -
Може без предположения и тогава света изглежда съвсем различен. Предположенията са като ограничения, които сам изграждам и след това се съобразявам с тях.
Няма предположения,
няма утре,
ние живеем постоянно в СЕГА, в живото СЕГА.
Ако има предположение неможе да има СЕГА.
Пълно единомислие! Благодаря. Изпробвано в живота с неочакван за мен самата ефект!зависи как се схващат предположениятаКастрирането е лесно, по трудно е впрягането на силата на работа.
Да, и това е вярно. Това е една от техниките ми за избягване на зависимостта от предположенията. Аз я наричам "ветрило". Започвам отляво, първи вариант на развитие на ситуацията - най-добър възможен по представите ми- топла вълна щастие и любов. Втори, малко по-... приемам, казвам благодаря, и това си е чудесно. Трети, четвърти, пети ... все по-нежелани в първия момент. Постепенно ги приемам и тях със същата вълна благодарност и Любов и им намирам доброто.
Накрая вече имам едно цяло ветрило предположения, които съм приела с еднаква любов и благодарност. (За тази техника съм благодарна на Лазарев.
)Тогава възниква въпросът - има ли изобщо предположение след като има много разнопосочни еднакво добре приети предположения... ?
-
загубата на първата и най - важна функция на всички човешки същества да произвеждат любов и светлина , да трансформират целия поток от енергия около тях в центрове за позитивна енергия , да се генерира и излъчва любов .
Единомислие пълно! Възникват въпросите:
Кое може да причини загубата на тази функция?
Кои са симптомите за тази загуба? Може ли човек да си ги "регистрира" сам или са забележими само от друг човек?
Има ли степени на загуба?
След като се установи загубата, с какво да се стимулира възстановяването на тази функция?
-
Благодаря за Любовта дето се излъчва от сърцето ти, благодаря за разбирането, за "виждането" отвъд....
Само дето безпокойството ни за тях не мисля че им помага много. По-скоро им помага вярата ни, че не са бездушни, а само заспали... Тази вяра, която "отваря" очите и душитени за техните души , в съществуването на които дори те не вярват...
А като усетят нашата вяра и Любов към душите в тях, и те "проглеждат" за това, което носят...
-
Благодаря.
Колко е хубаво всеки като стига до изчистването на егото от самозаблудата му по своите си лични начини дето са му най-близки на душата.
Мен малко ме е "срам" да си кажа моя начин да си слагам Егото на мястото му и да го чистя от самозаблудите - някак ми е "несериозно-детски" но действа безотказно.
Ами .... смея се и си пея... дори и на ум.
А, да забравих - и като слизам по стълби подскачам ... И докато го правя се самонаблюдавам с радост.За молитвата - да - но това е в друга тема. Все пак зависи от молитвата. Егото лесно може да се "настани" в нея.... чувала съм и съм набюдавала такива "молитви".
-
Не може да се предполага нищо за Бог. Не може да се предполага нищо за хода на развитието.
Не може да се предполага нищо за настоящето, защото то Е.
Предполага се само за миналото и за бъдещето. Вместо да предполагаме, не е ли по-добре да ги "видим" в настоящето си?
Добрите предположения? Какво ли наричаме "добро предположение"?
Ако то е да си мислим нещо добро за някого или нещо, няма ли да се разочароваме ако нашето добро не съвпадне с реалността? Тази реалност добра ли ще е пак или ще се чувстваме излъгани, неудовлетворени?
Ако майката е правила "доброто предположение" че способното и дете ще завърши висше образование и ще стане добър специалист, как ли се е чувствала, когато отличничката - дъщеря внезапно "разрушава добрите и предположения"?
-
-
моментът ми е любима мерна единица за време
Какво съвпадение! И на мен.
Не, не питам за готови формули, защото за мен те са си Самозаблудата .
Затова ги сложих в кавички.
Питам за нещо, каквото и да е, което да не е от егото и да не го усилва. Нещо, което да не води до самозаблуда... Е, имам варианти мои, но все още са в процес на доуточняване и споделянето много ми помага...
-
Бих се съгласила, ако уточните какво разбирате под понятито "романтика"... ако сметнете за необходимо, моля...
Хигиената - важна ли е тя?
в Грижи за здравето
Добавено
А какво би ознаавало това?
Да разчистваме от време на време натрупана "мръсотия" или има някакви средства да не я допускаме да се отлага? Дали има някакви универсални "хигиенизиращи" средства на чувствата и мислите?
Има ли такова нещо като "имунитет към вредни чувства и мисли"?
И кои чувства и мисли да класифицираме като вредни?