Zorbarela

Здравейте, на всички! Радвам се, че има хора които мислят като мен. Пътят ми към вегетарианството се оказа странно стечение на обстоятелствата, които ме доведоха по естествен начин до окончателния ми избор. Майка се мъчеше да ни отгледа с брат ми по възможно най-добрия начин, но средствата бяха оскъдни. В къщи, както се досещате се хранехме и с месо. С брат ми тренирахме активно и мисля, че не е нужно да ви обяснявам по-нататък. Когато приключих с активния спорт в организма ми настъпиха драстични промени. За капак нямах никаква представа, какво да правя и със себе си, така лека полека се озовах в тунел. Нещо като да се изгубиш завинаги и единствените ти спътници да са тежката мигрена и лошия късмет. Години наред опитвах да се впиша в "обществото" около мен, но някак винаги чувствах самотата. Подредих криво ляво живота си и реших и аз да създам дом. Всеки ден приготвях нещо различно за хранене, но повярвайте и това не е правилния начин - понякога чувах /....мама не го прави така.../. И така с течение на времето установих, че месоядните не могат да живеят с нас. А на работа съм с 90% мъжки колектив - то няма такава месоядна сган. Сигурно повечето от вас са се срещали с подобни неща - разкази за лов, кланета, надяждане ..... ОТВРАТ - ще помислите, че за тях няма нищо друго смислено на този свят. Една вечер, както бях забола поглед в чинията си установих, че от известно време не консумирам месо. И повярвайте сякаш огромен товар се свлече от раменете ми. Почувствах се страхотно. Дори усмивката ми стана истинска. Опитах да си спомня, от кога не съм имала мигренозен пристъп и се оказа, че нещата са взаимосвързани. Срещнах тотален отпор от хората край мен. Много пъти се питах, какво толкова съм направила, възможно ли е да съм само аз..... и един ден търсейки рецепти за вегетарианци попаднах на вас Не знам от колко време не консумирам месо, може би пет години. Нямам идея. Но живота ми придоби различен смисъл и няма да се откажа от това. А тези които не могат да разберат вегетарианството сигурно трябва да се родят още един, два пъти за да го проумеят. И така вече всичко си идва на мястото Благодаря, че има хора като вас! Бъдете щастливи!