Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Ичо

Участници
  • Общо Съдържание

    2
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  1. Пролетният лагер в Шипково. Според мен точно такива мероприятия трябва да се организират. Защото този лагер беше образователен, интересен и позволяващ на всеки да бъде себе си без да се притеснява. Винаги имаше с кого да споделиш - нашите възпитатели, които бяха перфектни във всяко отношение. Винаги готови да помогнат, да отговорят на въпрос, да дадат съвет или просто да те изслушат. В лагера нямаше състезания и съревнования, а интересни и приятни игри, образователни и развеселителни мероприятия. Едно от преживяванията, което ще остане в съзнанието ми е посрещането на изгрева на Слънцето след нощния поход. Катерехме се в гората напълно слепи, без фенери, само с нашите инстинкти. Усещането е уникално. Неповторимо беше и около лагерния огън, край който лежахме, мълчахме. Гледахме танца на огъня, който правеше различни движения, сякаш пламъците танцуват. И в този момент всеки един от нас беше в хармония със себе си и Вселената. Когато Слънцето изгря ние започнахме деня с Паневритмия, на хълма огрявани от сутрешните лъчи, омагьосани от красотата на простите движения. Друг незабравим момент беше изкачването на Васильов връх. Видях нашата истинска природа, усетих красотата на нашата Родина, чух песните на птиците, които ни приветстваха. За мен това е най-добрият лагер на който съм ходил и съм много благодарен на хората, които се потрудиха и организираха всичко. Дано да се видим пак скоро.
  2. Здравейте, Аз съм на 13 години и за пръв път влизам в Портала. Бих искал да споделя с вас своето мнение за: Защо общуваме с някои преподаватели трудно, а с други всичко е OK? Според мен младите учители знаят как е сега при децата, а старите не. Учителите, които са преподавали на родителите ви и са още в училище (за децата става въпрос) искат от нас да слушаме в час, да гледаме дъската и да правим каквото са ни казали, но вече е 21 век. При много от децата не стоят така нещата.Тях не ги интересува само училището и учението, а компютрите и телевизията, и играта навън. Затова младите учители също са били на същия хал и не винят само нас и нашето възпитание. Имаме строги, но забавни и добре настроени учители, които когато изкараш 3 или 2 ти дават шанс да се поправиш. А други казват, че нямат време за теб и ако всеки поиска да се поправи щяло да стане лудница и тн. И когато се замислиш преподавателите ти се делят на две части - добри и лоши, и ти какво да правиш, да учиш всеки ден, да ходиш непременно да играеш баскетбол за да се научиш да стреляш за да получиш 6 а не 3 ли? Аз лично си мечтая да съм завършил когато е завършила моята майка, защото тогава образованието е било много по добро.
×