Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Диана Илиева

Участници
  • Общо Съдържание

    4371
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    13

Всичко добавено от Диана Илиева

  1. Да, така е, непоисканото ... Но се замислям - а може ли някой да поиска нещо, за което не знае, че съществува дори? Може ли някой да поиска нещо от някой, от който той самия смята, че не може, не е редно и т.н. да очаква и да получи? Аз затова обичам така - предлагам, а ако отсреща се почувстват привлечени - Ок, ако ли не - не. Понякога човек е доста изненадан от предложеното или пък доста зациклил в проблемите си, затова предлагам по 2 пъти, евентуално с някакъв интервал от време. Ако и вторият път пропусне покрай ушите си, значи това наистина е такова натрапено, непоискано добро или с други думи направо не е нужното нещо за този човек, колкото и на мен да ми се струва, че ще има полза.
  2. Здравей! Аз смятам, че в подчертаното е разковничето: "Но един ден, просто се случи, беше нужда, не беше никак на място. И никак не се получи, чувствахме се неловко, казахме си някои неща, които не бяха съвсем на място. Аз бях стресирана, ако това е точната дума, не знаех какво да направя, как да се държа... Беше неловко.Беше ми първият път." Не виждам защо е нужно да "го забравяш вече" - три години заедно, чудесно прекарани, явно това е твоя човек! Само за информация - много често, когато е за първи път на единия или на другия, или и на двамата, няма как да се случи перфектно; особено пък ако партньорът ти е силно загрижен за теб и усеща (и) твоето притеснение. Не знам какво сте си казали, но ти знаеш и сега вече е крайно време да разчистиш казаното. Още една информация - през тези 3 години бъди сигурна, че на него 3000 пъти му се е искало да прави секс с теб и самият факт, че се е съобразявал с теб и е изчаквал търпеливо, говори много за качествата на момчето и за това колко държи на теб. Направил го е тогава, когато е разбрал, че и ти би искала. Не се е получило - нормално бих казала. Е, сега всички сме надъхани от филмите, как всичко се случва перфектно, в много романтична обстановка, тъкмо на време и на място ... Не се поддавай на тези клишета. Не го пускай! Успех!
  3. Извинете, ама аз малко се учудих и направих една бърза сметка - щом момичето сега все още не е навършила 21, то първата връзка се е създала на 14 и малко? Или греша? Ако е така, то каква ли пък серозна връзка можем да очакваме на 14 или дори на 16 години? Аз съм скептична, от толкова много познати зная само 2 или 3 двойки, които са станали гаджета някъде в 8-9 клас (това е към 16 и малко отгоре години) и сега все още са заедно. Всички останали са имали или нямали по-кратки връзки, но така или иначе са създали трайна връзка на по-голяма възраст. В тези тийнейджърски години, от които дъщеря Ви съвсем скоро е излязла, можем да говорим по-често за влюбеност и др.под., но не за сероизна, зряла връзка. Нещо друго ми прави впечатление - тя е много млада, учи и същевременно работи, въпреки че нямате финансови проблеми - защо? Имам чувството, че тя някак е подтикната от нещо бързо-бързо да порасне - да има сериозна връзка, да има сериозна работа. За мен е добре, човек да изживее колкото е възможно по-спокойно детството си, ученическите години, следването ... Това са периоди, които формират бъдещата зряла, спокойна и разумна личност.
  4. veva, ще потвърдя казаното и от мои наблюдения за подобни ситуации - жените или страдаха цял живот от това, или се развеждаха след известно време, като в един от случаите неприятните натяквания, ревност и дори физическа агресия се пренесоха и върху родилата се дъщеря; напълно нелогично, ясно е, че това е малко дете, но всевъзможни разсъждения от типа, че тя, ето, момиче е, следователно ще бъде също като майка си, с много връзки и т.н. От психическия и физически тормоз, детето се напишкваше вечер до гимназията някъде, когато майката най-накрая реши да се разведе. Такъв мъж няма да забрави, нито да прости; е, възможно е, разбира се, то всичко е възможно, но само ако той самия пожелае и направи много сериозна личностна трансформация, което е съмнително - в смисъл той е убеден, че е прав и така и трябва да бъдат нещата. Нещо повече - дори и да нямаше този проблем, казваш, че е ревнив, но ти не му даваш повод. Е, бъди сигурна, че след няколко години, той ще започне да си измисля поводи, дори и ти да не го провокираш по никакъв начин. Колегите ти на работа, съседите, персонала в близкия магазин или кафене и т.н. - всички ще са потенциално заподозрени, но пешкира ще изпираш ти. Така че хубаво се замисли, държиш ли да си с точно този човек.
  5. А, разбирам, щом сте в чужбина, определено човек е по-изолиран. Много е важно да научиш езика, дори и никога да не работиш, ще ти бъде изключително полезно. Имаш ли хоби? Иначе за прошката - да, виж темите тук, сигурна съм, че ще прочетеш много интересни неща, а можеш да прочетеш книгите на Луиз Хей - например тази, а мисля, че има нейни книги и в spiralata.com За да те заинтригувам - тя е избягала от къщи и също е станала сервитьорка на 15-16 години ... нататък ще разбереш сама (описала е живота си в последната глава от книгата).
  6. Здравей, Валерия! Не знам дали това ще те успокои донякъде, но все пак ще ти кажа, че всеки от нас прави глупости. И за съжаление не само на млади години Аз по същия начин съм се упреквала, че не съм се опълчила на родителите в началото, а после пък уж напук на тях не записах да следвам това, което може би е моето призвание (вярно, че заради тях не бях подготвена за изпитите, но може би все пак щях да успея да наваксам и да се справя). Но, какво се оказва - ами всичко направено от нас, уж за да докажем нещо на някой друг, в крайна сметка после си го изживяваме само и основно ние, на наш гръб. И това, да не се отказваме от нещо, като виждаме, че не ни харесва, че не ни е полезно, че даже ни вреди, само заради това, да докажем, че можем, че сме последователни, че не бягаме от трудностите ... това са глупости, желание да угодим на общественото мнение. В момента, когато установиш, че нещо не е за теб, не се бави, сменяй курса. Колкото повече време се задържиш в грешната посока, толкова повече губиш и после ей така ще се укоряваш. Е, това вече може да е от зодията също - може би си някой от постоянните знаци: имам предвид Телец, Лъв, Скорпион или Водолей. А иначе не знам за какви младини съжаляваш - ами че ти си на 25, аз съм с 20 години отгоре и не се имам за стара още Мисълта ми е - имаш толкова много години пред себе си, в които ще се чувстваш бодра, енергична, жизнена, т.е именно млада и можеш да направиш много, за да промениш бъдещето си; защото колкото и да съжаляваш и да се упрекваш за някакви минали неща, с това никак не си помагаш, нищо не можеш да промениш. Например да започнем с това - какво работиш в момента? Тази мъжка евентуално професия ли, която си учила? Ако е така и не ти допада това, ето прецени какво би искала да правиш и се запиши на курсове, в професионално или висше училище или колеж, за да получиш знания и възможност да работиш това, което искаш. Децата ви сигурно са малки и затова не можете да излизате често със съпруга, но първо - те ще пораснат, второ - може да помислите за варианти да ги оставяте на някой за няколко часа, това дори може да бъде на някой човек извън семейството срещу заплащане, трето - може ту той, ту ти да поемате децата, а другия да излезе спокойно да се разходи, да се види с приятели и т.н. Това, че нямаш приятелки - според мен донякъде сама си се изолирала от възможността да срещнеш повече връстнички, с някои от които бихте си допаднали и сприятелили; но защо да не потърсиш сега приятелки? Ако ти липсват социални контакти с момичета на твоята възраст, може включително и през интернет да се запознаеш с такива от твоя град, които имат твоите вкусове и интереси - потърси!
  7. Slunce, има една книга на Луиз Хей - "Излекувай живота си", прегледай я, може да намериш полезни за теб неща. Интересно ми стана това, което пишеш - като че ли предимно ти искаш да се изнесеш, за да бъдете отделно с приятеля ти, а той какво мисли по-точно? В смисъл ако искаше, то това дори би било негова инициатива, независимо колко пари печелиш ти. Другото - ти как си представяш финансовия въпрос, когато евентуално се съберете да живеете заедно - общи ли ще бъдат финансите или всеки със отделна сметка? Иначе сигурност - сигурност в живота няма, макар че всички искаме и я търсим Ако беше сама, по-лесно ли би се решила да живееш отделно? Щом сте двама, според мен е по-лесно. През годините на нашия съвместен живот с моя съпруг е имало периоди, когато той е печелел много повече пари от мен, както и обратно, но касата е била винаги обща и никога това, кой печели повече, не е било проблем. В крайна сметка ние сме се събрали, за да споделим живота си, а не сме съквартиранти, които да си поделят разходите.
  8. Ммм, не, според мен и решенията на волята са предвидими. Това, че хората вземаме странни и дори нелепи решения, не обяснява нищо - просто всеки човек взема такова решение, на каквото е способен към момента. Друг човек на негово място или след време той самия би взел по-адекватно решение. По принцип явно ни е заложено (програмирано )да вземаме оптималното решение, но спрямо наличната за всеки от нас база данни, която попълваме трупайки опит и знания. Да, така е, ограничен ДО постигането й. Но ако тази цел е твърде необозрима за нас към настоящия момент, спокойно можем да се възприемаме (погрешно) за неограничени от нищо. Пък, че целта не обслужвала човека, а създателите му, не е проблем също, особено, ако човекът не съзнава това, но дори и да съзнава, той може дори да е доволен от това положение (ето примерно, че изпълнява Божията воля). Колкото до последното, да си призная не съм обмисляла вариант да има степен на програмираност и евентуално частична свободна воля. Ще помисля и ще пиша пак.
  9. Защо ли? Ами защото предвиждаш (или дори направо знаеш), че ще бъде полезно/важно/нужно за хората, все някога - след 1000, 2000 или 5000 години. А според теб защо са писани книги като Библията? Иначе музиката на сферите да разбирам еквивалент на Словото или?
  10. Хардуерист съм, програмист на микропроцесори. Почти 100% вярвам, че не може да се създаде "машина" ако не се зададе в програмата обхват в който да варират параметрите на изходния сигнал и това е условието за правилност. Ако параметрите на изходния сигнал не удовлетворяват зададените начални условия - това е неправилност и програмата трябва да се поправя. (Отделно се работи и върху дискретните компоненти и схемата на свързването им.) Е, аз съм от другите Завършила съм "Компютърни системи и управление" и може би затова разсъждавам по-абстрактно по отношение на алгоритъма. А за "машина"-та направо не мисля - тя може всичко, което аз мога да й задам като алгоритъм. И тъй като специализацията ми беше "Биотехнологични и робототехнически системи" си беше много интересно и ... изкусително бих казала, докъде може да се стигне в разработването на изкуствен интелект. Иначе разбирам какво искаш да кажеш - че машината е ограничена, а човекът не е. Ок, за машината сме сигурни, защото ние я създаваме, но откъде знаем, че човекът също не е ограничен, колкото и необятен да ни изглежда неговият диапазон на "изходен сигнал"?
  11. Здравей, съжалявам, че съм те огорчила, не ми беше това целта. Не, нямам такъв проблем, просто от години се увличам от психологията, чета разни неща и от време на време надничам в този подфорум. Идеята ми беше да дам поглед отстрани и така да ти помогна с една по-различна гледна точка, не да те укорявам. По-скоро да те подтикна към действие, защото знаеш ли, наблюдавам как много хора си имат своите страхове и ... си ги доотглеждат така да се каже - например един не може да преглътне отначало само по-едрите, а впоследствие дори минимално по размер хапче и всеки път се налага да ги дъвче, друг не може да се качи в асансьор, а какво остава да лети със самолет например, а трети не са качва дори на никакво превозно средство, ако не е автомобил, който да кара лично той. Тези страхове обикновено си имат причина, но това не им дава право след това години наред да пречат на живота ни. Бих искала дори повече хора да кажат: "Не, аз не мога повече да живея така!". Аз на 26г. преживях 40 дни, в които трябваше да лежа и да чакам ще умра ли внезапно или няма. Преживяването беше много яко (не пожелавам на никой) - след него имах един период от около година някъде, в който не можех да се отдалеча на повече от 30 минути път до най-близката болница + лека форма на хипохондрия; защо точно 30 - питай ме да ти кажа Няма никаква логика, разбира се, както всички подобни страхове - та човек може да умре за секунди, ако ли и да си прекара живота закотвен пред някоя болница. Преодолях го, чрез много мерки, но основното беше именно това, че "Не мога повече да живея така ...". Може би оттогава ми се засили още повече интереса към психологията, включително от литературата, която изчетох за целта. На мен ми помогнаха много книгите на Уейн Дайър и Луиз Хей. Но съм сигурна, че и специалистите тук подсказват точно нужната на всеки човек книга и въобще мероприятия, с които да подпомогнат процеса на освобождаване от страховете. Така че от мен имаш само моите адмирации, че искаш и търсиш начини за справяне. Пожелавам ти успех и обещавам да не правя повече разбори
  12. В този пост също намирам много неща, които ме карат да мисля, че животът ти в момента до голяма степен те удовлетворява. Както и това, че предпочиташ спокоен живот пред пълноценен живот. Не, че не може и двете неща, но според мен е трудно; животът като че ли това му е главната задача - непрекъснато ни поставя пред този избор: спокойствие или пълноценност. А хората, които веднъж са се огънали в полза на спокойствието, след това са склонни да жертват първо по-дребни и незначителни неща, а след това и доста по-сериозни, все в името на това "спокойствие". Защо го слагам в кавички? Ами защото е илюзорно. На практика никой от нас не се радва на спокойствие спрямо "разни външни неприятни фактори". И тъй като ги има, човек има два варианта на действие - или ги приема и живее така, че се старае да направи от поднесения му кисел лимон - лимонада, или тръгва да се защитава и предпазва от тях, за да запази това желано спокойствие. Всъщност има и трети де - не ги приема, и се тръшка, и се чувства като най-нещастния човек на земята, но той е началния на горните два. След известно време някои хора преминават на първия, а другите стават пациенти на д-р Първанов. Та, мисълта ми е - ти си се "окопала" в дома си, това за теб буквално и преносно ти помага да се чувстваш по някакъв начин защитена и комфортно. Докато това го има, ти няма да си достатъчно мотивирана да се прехвърлиш в първата група, при тези дето не се плашат от лимона и знаят да правят от него лимонада. Според мен дори е желателно при теб да настъпи някакво по-сериозно, разчупващо сегашното статукво събитие, за да предприемеш и направиш реална промяна в себе си.
  13. Така e. Само допълвам: машината може да усъвършенства функцията (или функциите) си, ако има заложен такъв алгоритъм. Тя дори може да записва нови клонове на програмата с цел усъвършенстване на функцията си по посока на увеличаване на Правилността на изходния сигнал съобразно главното условие зададено от програмиста: КОЕ Е ПРАВИЛНО и КОЕ Е НЕПРАВИЛНО. При човека, обаче, съществената разлика е, че 1. Програмистът е вътре в машината и 2. Че той може да променя главното условие "Кое е правилно и кое е погрешно", защото условието може да бъде зададено така, че правилното да бъде ДОБРОТО и неправилното ЗЛОТО. Но може да бъде и обратното. Кое е добро и кое зло е закона, извън възможността за промяна. ЕГО е Аз и е сложно устроеният Човек. Троен дух вътреживеещ в тройно материално тяло. Его не е правилно да се противопоставя на висшият аз, висшият аз е част от Его. Не, не е така. Начинът, по който реагира човекът, може да изглежда непредвидим и действително да е такъв за всички нас, но не и за "програмиста", който и да е той. Колкото до програмите, не е задължително да има главно условие - кое е правилно и кое неправилно; програмата може сама да взема решение, въз основа на заложени критерии и събрани данни, точно както и ние набираме данни чрез възприемане на явления и сме избрали (постулирали) определени критерии. Също така - никак не можем да сме сигурни, че програмистът е вътре в машината. Въобще абсолютно недоказуемо е - ние едни много сложни програми ли сме или не сме. Затова и попитах, вие как бихте се изразили преди 2, 3 или 5 хиляди години, ако беше нужно да предадете на бъдещите читатели нещо, което касае процеси, подобни на познатото ни в момента програмиране, след като не разполагате с такива понятия, както и защо е избрана думата "Слово"? Идеята "Слово" = "алгоритъм" + "енергия" ми допада и ще размисля още. Ще се радвам и на други предложения
  14. Една такава система няма да знае каквото и да е. Без значение как е програмирана. Излизане от програмата е невъзможно, дори и при "самообучаващата се система", която всъщност не се обучава сама дори и в минимална степен. Ами те са си негови убеждения, щом се асоциира с тях. Няма никакво значение дали сам ще достигнеш до определен извод или ще прочетеш за него примерно. Щом си достигнал до него и си го разбрал, то вече е твое знание. Няма значение кой създава идеите, а дали можем да ги възприемем и в това се състои същността на интелектуалното развитие - не в създаването, а във възприемането на идеите. Човечеството е залято както с правилни, така и с погрешни идеи и именно човекът е който избира с кои да се свърже и човекът е този, който следва да разбере една идея и да я приложи. Къде е програмирането тук? Ако в пространството присъстваха само определени идеи, които не оставяха човека да избира, можеше да говорим за програмиране. Но в действителност човек е залят от всякакви често противоречиви и абсурдни идеи. Е какво ще стане ако човек действително няма избора да отсее едни от тях за сметка на други? А, знае, знае, аз точно това съм завършила и още като студенти създавахме експертни системи и системи с изкуствен интелект. На практика самообучаващите се системи за изкуствен интелект могат да се обучават съобразно законите за обучение, които са заложени в нея. Не можем да очакваме да получат знание и направят изводи извън заложените методи за обучение. А как се обучава човекът - сам ли? Какво става с деца, които са отгледани от животни например?
  15. Иска ти се. Аз мога да нарисувам кръг на лист хартия и ти да го приемеш за слънцето или за топка, или пък за колело. Способността на съзнанието да разбира нещата не може да се развие отвън. То е едно вътрешно човешко качество. А всяка промяна изисква участие на човешкото съзнание. Знанието може да се наизусти, но за да има стойност за човека, то трябва да бъде разбрано. Това не става отвън. Може да ни обясняват, но пак дали ще разберем или не, зависи от нас. Ами то ако беше по друг начин щяхме да говорим за духовни програмисти, а не за духовни учители. Учителят не е програмист. Да, така е, често въртим едно и също кръгче, просто защото продължаваме да чувстваме/мислим/действаме по един и същи начин, независимо от преживяното - не ни е увряла главата, с други думи Обаче това за духовни програмисти вместо духовни учители ме накара да се замисля. Чудя се, такива древни книги, като Библията, но не само, ако са искали да напишат именно "програмист", което понятие обаче не е било налично тогава, каква дума биха употребили? Например ясно е, че това, което е упоменато като "Слово", е със съвременен еквивалент на "информация". Но ... в сегашния контекст, защо не и да са искали да кажат "програма". Защото иначе нямаше ли да употребят нещо по-близко като значение - например "знание"?
  16. Сега, ако е cupressocyparis leylandii, а най-вероятно е това, наистина става твърде високо дърво, но е и дълговечно, няма как току-така да падне примерно върху къщата. По-скоро не е приятно това, че е близо засадено, а короната му не е от най-прибраните, но не е и много разперена, мисля че става тъкмо около 6 метра в диаметър максимум, като естествено най-широка е в основата. Затова твърдя, че няма нужда от рязане (нали е на 3м от къщата, т.е тъкмо ще му стигне пространството, просто долу ще превземе плочника, ако има такъв около него).
  17. Прекрасно те разбирам, дадох ти пример, че нещо подобно може да се случи и при други обстоятелства, не само при отключване на шизофрения. Може да не е и тухла - баща ми след втория инсулт съвсем изненадващо няколко дена след това тръгна да души майка ми, защото беше спрял да ни разпознава и някак я беше набедил за неприятел/враг. И мисълта ми беше следната - че ако не е едно (шизофренията), ще е друго (кой знае какво). Както преди 4 години (ти споменаваш) е било нещо различно. Просто ще преодоляваш страха си от нещо, само за да изникне след известен период страх от друго нещо. Преди доста време ми се струпаха няколко много тежки момента един след друг. Чувствах се много зле физически, но още по-зле психически. И се страхувах точно от това, че нямам контрол над нещата. За да се чувствам що годе добре, исках, ако поне аз нямам контрол, то поне да съм винаги близо до други хора, които уж имат контрол. Възстанових се с много работа върху себе си и не без външна помощ, но главното е да се разбере, че в живота нямаме 100% сигурност за нищо и никой от нас не е в състояние да контролира на 100% нещата. Или с други думи, малко зловещата поговорка: "Ако ти е писано да те обесят, няма да се удавиш.". Независимо дали ще прекараш целия си живот насред океана. Както и когато след самолетна катастрофа кой знае как оцелява по чудо и то почти невредим само един или няколко пътници. Изводът - Приемаме нещата такива, каквито са и живеем живота, който имаме. Това не само е най-полезната стратегия в живота, но ако се замислиш - просто нямаме друга на разположение. Ти обаче предпочиташ да не живееш, а да чакаш да се случи нещо хипотетично, за което дори няма приемлива вероятност да се случи. И това, ако не е ирационално, здраве му кажи. Затова казвам - обърнете внимание при терапията на отношението към живота и към контрола. П.П. Искам да напиша нещо по принцип и не специално към теб. Поради съвременния начин на живот много хора някак израстват убедени, че хората сме едни такива много могъщи - всичко знаем, всичко можем, създаваме какво ли не, покоряваме природа, стихии, болести и не знам какво. Така оставаме с впечатлението, че нещата се поддават на контрол, че можем да имаме 100% сигурност ... Това е много вредно. Едно време хората са нямали такова светоусещане и може би това е една от причините за по-малкото психически сривове тогава.
  18. Хм, те и САЩ едва ли решават вместо президента на съответната бананова република какво ще вечеря той, но решават всичко останало. В този дух може би разсъждава Божидар - ако ни управляват за важните решения, какво от това, че примерно сами решаваме какво да вечеряме. Но и не само това, има и друго - ето примерно заради кармата трябва да се осъществи среща между мен и някой лекар примерно. Ами може би именно като ме подтикват да ям или пия нещо конкретно, ще е най-лесно да стане това? Или - на човек изведнъж, дето се казва ни в клин, ни в ръкав, му се прияжда нещо, защо? От къде идва това желание, от разума ли? Е, вярно, може би има хора, които са си начертали с разума си съвсем строг план - седмично меню, ама дали е по-добре така? Сещам се за едно проучване на малки деца, между 1 и 2 години, бяха ги оставили за 1 месец да ядат каквото и колкото искат, като им предлагат всеки ден голям избор храни. Какво се оказало - всички деца в края на месеца имали по-добри показатели (при изследване на кръв, урина и т.н.), отколкото в началото; дори и т.нар. злояди деца не били отслабнали, а най-интересното, че някои от децата наблягали на плодове, други на зеленчуци, трети на яйца и месо ... никое дете не получило хранително натравяне или хранително разстройство, т.е всички безпогрешно избирали това и в такова количество, което им е най-добро за тях.
  19. Знаеш ли, не съм психотерапевт, но тъй като ми е интересна психологията, реших да ти напиша нещо. Прави ми впечатление, че психични проблеми имат най-вече хора, които са склонни да се подсигуряват на 100%. Те искат 100% гаранция за сигурност в едно или друго отношение, искат 100% успеваемост на лечение, искат ... а бе с две думи искат невъзможни неща. И не искат да проумеят, че просто в живота сигурност няма! Хм, може би дори една удивителна е малко, по-добре да са повече От тази позиция възможността за отключване на шизофрения при теб в близките да кажем 5 години, е много по-малко вероятна от това да се случи земетресение над 5 по Рихтер в конкретна точка през следващите 5 години. Но, забележи, това теб не те топли, макар че самата ти си склонна да се подсмихваш на страховете на хората от земетресение и да ги наричаш ирационални. Защо? Защото дори и 0,01% вероятност да има, за теб вече е достатъчно. И 0,001% също е достатъчно. А аргументи за 0% вероятност няма как да получиш. Но дори и да получиш, това пак няма да ти помогне. Какво имам предвид? Ами ти сега си решила, че най-неприятното и страшно нещо, което може да му се случи на човек в живота е да му се отключи шизофрения. Обаче кажи ми с какво е по-приятно примерно да ме удари тухла по главата, да получа контузия на мозъка и да загубя голяма част от когнитивните си способности, включително може и паметта си да загубя и т.н.? И сега какво, да заобикалям строежите от 20 метра разстояние, вирнала глава нагоре, за да внимавам за падаща тухла, докато именно по тази причина ме блъска кола и прави същото, което и тухлата би направила?! Та, мисълта ми е, ето получаваш аргументи, че ти имаш 0% вероятност (както казах, няма такава възможност, но допускаме, че получаваш) да отключиш шизофрения. Е, какво ще бъде следващото според теб, за което пак ще се наложи да търсиш железни аргументи? И още нещо - на всичко отгоре такива хора трудно се подлагат на терапия, ако тя не им се струва логична и аргументирана (според тяхната собствена оценка) и още по-трудно им е да повярват в терапевта си (говоря терапия в най-общ смисъл, не само психотерапия, защото имам предвид един мой съученик, който реагира по същия начин по отношение на едно соматично заболяване). От тази гледна точка и аз смятам, че при теб терапията няма да е кратка, нито лесна. И първо следва да се наблегне на промяна отношението към живота, а не на конкретното в момента препъни-камъче "шизофрения". Пиша това, защото забелязвам насреща си един твърде интелигентен човек, който би могъл да разбере смисъла на казаното и да се погледне отстрани. Разбира се, ако специалистите преценят, че мнението ми по-скоро би навредило, ще го премахнат.
  20. horse, пиша ти само, за да ти кажа, че много други сме имали такива обстоятелства в живота и също ни е било тежко. Малката ми дъщеря се роди 1997, в най-тежката криза, имаше един период от година някъде, когато като купим памперси, каши и др.под., платим сметките, храна за нас и ... се налагаше да вземем заем, за да закърпим месеца, на заплата го връщаме, само за да вземем пак другия месец. Вярно, не сме се карали у дома, може би защото имаме еднакво отношение към парите и харченето им и съзнавахме обективната реалност тогава, но пак ни беше тежко. Аз бях в майчинство 5 години (две деца едно след друго, които също гледах сама) и като се върнах на работа, първия ден само от това, че съм попаднала сред повече хора и всеки ме разпитва при това съвсем дружелюбно за мен и децата, мен ме заболя главата, при условие, че по принцип глава не ме боли при каквито и да е обстоятелства. След това постепенно свикнах и въпреки че работата беше лека, в началото се чувствах толкова изморена. А ти си започнала много натоварена и отговорна работа след 4 години у дома само с детето! Защо се учудваш, че ти е трудно? Ами нормално е това. Нито ти си по-слаба от другите хора, нито ти има нещо, просто на всеки би му било тежко. Не зная дали вече си напуснала работа, но в тази криза сега по-добре недей, постепенно ще свикнеш с новия ритъм на живот и отговорности, като според мен се опитай да говориш с работодателя да започнеш на друга позиция, не толкова натоварена, именно предвид че си загубила тренинг от дългото майчинство. Ако до сега си се справяла добре е много вероятно да ти влязат в положението, добрите кадри се ценят. А заплатата ти ще бъде глътка въздух за семейния бюджет, поне това да не го мислите. Моят съпруг се оказа много здравомислещ тогава, насърчаваше ме да излизам с приятелки, да се занимавам с хобито си, поемаше децата за известно време, за да си почина, а вечер като ги приспим, правехме заедно йога ... Д-р Първанов ти е изредил всичко това + други неща, прави ги и съвсем скоро ще забележиш първите положителни признаци. Успех!
  21. Е, че колко е висока къщата? Или това е блок? Кипарисите са склонни да си растат вертикално, едва ли ще се изкриви значително. За мен тези 50 см съотнесени към 15 метра са нищо, просто дървото се е устремило към светлината, а има ли защо да бяга към нея, вие знаете - в смисъл каква друга растителност (забележете! - по-висока от него) или по-висока сграда има край него. Няма смисъл нищо да режете, аз не виждам с какво и как би могло нещо да повреди.
  22. Не, вижте, тя илюзията е по-скоро в това, че ние в момента (ако трябва да сме честни) се чувстваме НЕсвързани нито с другите хора, нито със света. На практика всичко е свързано, но до момента, в който ясно сме виждали/усещали това, просто е нямало начин да развием свои собствени качества, добродетели и т.н. Явно по тази причина се е наложило да потънем в по-грубата/твърда материя, за да стане все по-затруднително осезанието ни за по-фините светове и да успеем да се заблудим, че сме отделни, че сме сами за себе си. Това е именно изгонването от Едем и човекът се почувствал сам/изоставен, това е въпросната мая - живеем в илюзията на материалния свят, че всичко е само за себе си отделно тяло/предмет. Имаме ли усещане за перманентната си свързаност, не може да развием индивидуалност, следователно не можем да развием лични качества, не можем да се научим сами да различаваме примерно добро и зло, не можем да се научим да мислим и т.н., просто защото винаги бихме се осланяли на Цялото. Това ме навежда на мисълта, че за човека е предвидена/предстои (в неблизкото бъдеще, разбира се) по-сериозна задача, която изисква да имаме развити и изтренирани/отработени всички тези неща.
  23. O, mvm, ами те не го възприемат като зомбиране. А ако погледнем от друга страна, то всички сме зомбирани - дори и атеист да е човек, т.е уж не принадлежи към никоя религиозна група, то и на него някой му е налял в главата, че няма Бог примерно, че теорията на Дарвин е абсолютната истина и всевъзможни неща ... И ... човек е склонен да се фанатизира по всякакви въпроси, не е само до религията - ето погледни привържениците на разни националистически партии примерно. Така че няма нищо чудно и невероятно, както казах, за някои хора дори е по-добре да са там, отколкото някъде другаде (примерно под моста със спринцовка хероин, или в група за мокри поръчки, или ...)
  24. Не можах да разбера - ти провеждал ли си точно такъв разговор, какъвто предложих, или съвсем друга версия, вкойто пак я питаш какво й е, щом тя отговаряла - "нищо ми няма". Знаеш ли, другите са прави, че най-вероятно тя се опитва да те манипулира с това сърдене (в което няма нищо ново под слънцето - едни жени крещят и чупят чинии, други припадат, трети отказват секс, четвърти като твоята се цупят и т.н.), въпросът е - защо и от самото начало ли е така?
×
×
  • Добави...