Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Диана Илиева

Участници
  • Общо Съдържание

    4371
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    13

Блог Коментари добавени от Диана Илиева

  1. Според мен просто не намираш смисъл в живота си, чудиш се, за какво ли живееш.

    За съжаление тук няма да ти помогне това, да гледаш другите какво правят и да разбереш те в какво виждат и намират смисъла. Трудно е и да се даде съвет - всеки сам избира и решава кое именно осмисля живота му, каква е неговата специфична роля и задача тук на Земята. Тази роля не е нужно да е някаква грандиозна, нито обществено видима, но това не я прави маловажна. Също като малките зъбни колелца в един часовник, никой не ги вижда, много хора дори не подозират за тях, но ако само едно липсва - край с целия часовник.

    Та всеки от нас е добре да намери своята мисия, с която е роден. Как да стане? Няма универсално правило или съвет. Най-общо казано - да правим това, което ни идва отвътре, което ни доставя радост и ни дава усещане за полезност и пълноценност.

  2. Виж, това са нормални стремежи и притеснения. Всички хора ги изпитват. Всеки би искал да бъде свободен, да не зависи от никого, сам да определя действията си, сам да разпределя времето за почивка и работа. И всички се сърдим, когато се налага да се подчиняваме и съобразяваме с някой шеф или командаджийски член на семейството. Но от друга страна много по-лесно е някой друг да взема решенията, някой друг да прави разпределенията, някой друг да носи отговорността ... Защото свободата си върви в комплект с отговорността, също и със силата и потенциала да ръководим и организираме живота си.

    Оказва се, че не е толкова лесно и просто. Много хора в един момент казват - А бе какво ще му работя на тоя, ще си направя собствен бизнес, макар и малък, ще работя за себе си поне. И след сравнително кратко време се оказва, че им е непосилно да се издържат - явно ръководенето и организирането не е толкова фасулска работа само с един пръст - показалеца, както се говори по вицовете. И пак търсят наемна работа.

    Преценете какви хора сте, какво искате и можете и тогава правете стъпки в избраната посока.

    Успех!

  3. Ами то осъзнаването, ако го е имало, остава за постоянно. Не е така - ту го има, ту го няма.

    Спокойствието - да, приятно е човек да е отпуснат, спокоен ...

    И аз мисля, че паметта ти идеализира малко нещата.

    Сигурна съм, че хората около теб те възприемат като човек, на който всичко му е наред.

    Ти също така възприемаш другите. Както един друг участник беше писал - като че ли всички знаят някаква тайна, която само аз не знам; тайна, как да живеят, че точно така трябва да правят и т.н. А в действителност не е така. Всички хора не са сигурни в това, което правят, всички си имат своите си страхове и колебания, които повече или по-малко успешно крият, а понякога, някои от тях, дори показват; пред другите хора най-често се представя една маска на усмихнат и дори доволен човек. Нека това не те заблуждава.

  4. Забеляза ли колко пъти си споменала думата "сигурна", а също толкова много и "точно"?

    Сигурност няма. За нищо. Включително всеки от нас ей сега, след секунда само може да ... умре. И това независимо дали човека е обкръжен от лекари, апаратура и т.н. в модерна болница или е сам, някъде далеч в планината да кажем. А ти настояваш да си сигурна дали точно така трябва да постъпиш при един конкретен случай. Как ти се струва? Съпоставими ли са нещата? Едното смърт, хоп и те няма вече тук , за този живот, а другото едно милиметърче от този живот, една дреболийка в него. Е, щом нямаме и не можем да добием сигурност кога и как ще умрем, как бихме могли да сме сигурни за разни други по-дребни неща, какво, кога и как да направим примерно?!

    Преди 20 години същия перфекционизъм и стремеж за контрол, при едно екстремно нещастно събитие в моя живот ме доведоха до разни невротични прояви. Например бях убедена, че трябва да съм на една ръка разстояние до лекар/болница, примерно не повече 30 минути с кола. Защо 30, питай ме да ти кажа, след като на човек и 1 минута може да му е предостатъчна :) Разликата само беше, че аз охотно споделям със съпруга си, с приятели ... Нужно ми беше време и помощ, дори малко пиене на по-леки успокоителни, за да преодолея това. Но това преживяване пък ми помогна да стана по-спокойна за другите неща от живота. Ти, след като не се решаваш да споделяш за нещата, които мислиш и които те притесняват, се товариш още повече.

    И да, когато човек не може сам да се успокои, по-добре е да се ангажира плътно с работа, активна, натоварваща, също може спорт, но пак така интензивен ... идеята е да не му остава време и сили да мисли и да се терзае ;)

  5. Чудесно!

    Зачетох малко от блога ти, защото имаме общи черти с теб :)

    Добре вървиш!

    Един въпрос - наистина ли сега откри, че искаш да си идеална? Или отдавна ти се върти в главата, но едва сега си имала смелост да го признаеш и то пред хора? И малка корекция - идеални хора няма, вкл. олимпийските шампиони, вкл. най-успешните и всеотдайни лекари, пожарникари и т.н. Не гледам телевизия, но покрай семейството виждам и аз малко от олимпиадата. Наблюдавам хората - състезатели, треньори - те са ми по-интересни :) И виждам различни съдби, но най-вече притеснение, угриженост, мобилизация, стегнатост ... Няма го този олимпийски дух, за който сме чували и за който говорим. Състезателността, борбата за постижения/надмощие са го "изяли".

    Докато продължаваш да си мислиш, че такива силни, спокойни, напълно осъзнати хора има, ти неизбежно ще се стремиш и ти да станеш такава и ще се "ядеш" вътрешно, че не си такава и не успяваш да станеш, което ще те комплексира и прави неудовлетворена.

    Перфекционизмът не е довел никого до нещо друго, освен до фрустрации и комплекси.

×
×
  • Добави...