Диана Илиева

Струва ми се, че много по-скоро, отколкото си мислим, голяма част от хората ще "прогледнат" за другите.
И тогава ясно ще се забелязва кой какъв е и какви са му целите, мотивите.
Интересно, има ли някакво безпокойство в това отношение сред такива тайни организации, някакво раздвижване, вземат ли някакви мерки?

Има хубава книжка за водата в spiralata.net на японски изследовател - Емото. Неговите експерименти са много интересни и при това с много по-леснодостъпни средства за влияние върху водата.

Честито Рождество!
Да е светло и красиво в душите ни!

Ех, като се каже така - никой няма интерес от икономически силна България! Затова България не е.
Кой трябва да има такъв интерес? Кой има интерес Финландия да бъде с висок жизнен стандарт? Но си е, нали.
Най-важния въпрос - как да стане така, че управлението да не е в ръцете на шепа хора? В развитите икономически страни в чии ръце е управлението?
Икономическият елит е по-важен от политическия - напълно съм съгласна. Обаче не съм съгласна, че със съдействието на стария икон. елит се попълват новите лица.
Не е проблема в това, а именно в народа като цяло. Като че ли цялото население е добре да минем през психотерапия, да ни се промени малко съзнанието и тогава. Нали виждам с какви разбирания се връщат хората, поживели 10-тина години поне в друга държава. И направо си личи къде са били - в смисъл едно е да е бил в Гърция, друго в Германия, трето в САЩ.

Приятно е да се разговаря с умни събеседници.
Абсолютно точно си разбрал. Въпросът не е да е "малко", може да се наложи да е "много" (като в примерът ти за змията), но е точно "минимумът за оцеляване". А за плодовете - лесно е - за природата ефективно е да има не едри плодове, а много на брой плодове (при същото общо тегло, родени/изхранени от дървото примерно). Голямата бройка гарантира по-широко разпространение на вида. А размера има значение само за поразглезени същества като хората Също вкуса - достатъчно е да бъде харесван от голям брой местни (гладни и следователно не дотам придирчиви) видове животни, а не да бъде някакъв изтънчен елексир.

Движеща сила е злото, да. Движеща сила обаче е и доброто. И то точно толкова. Двете сили (които Учителят е намеквал, че всъщност е една, поляризирана в нашия свят на две) са творчески, т.е създаващи, движещи. Затова е тъпо да се опитваме да премахнем злото. Все едно да кажем - гърба на монетата не ми харесва, хайде да се отървем от него.

Разумното действие от страна на хората е да действат така, че да подпомагат/възстановяват равновесието. И тъй като силата, поляризирана на добро и зло, колкото повече слиза в по-гъстата материя, толкова повече се поляризира и частта "зло" се проявява "надолу", във физическия свят/твърдата материя, то именно в света, в който живеем, е много по-естествено и вероятно да се проявява повече зло, във всякакви форми. И затова всички религии, етики и т.н. учения прокламират доброто, да правим добро, да бъдем добри. Така е било по-ясно и разбираемо за хората, отколкото по-засуканото "ограничавай злото".

Ох, аз много се разписах, дълго стана, ако на някой му е интересно, тогава ще продължа.

Защо са толкова шокирани, че не изпитва страх и я разглеждат като болна? Самата статия е твърде кратка и неясна. Ако има увреждане на мозъка, което е свързано с емоционалното обучение, как тогава се е научила да изпитва всички останали емоции? И другото - учените защо не се замислят, че тя все пак е оцеляла, при всичките тези опасни ситуации; и по каква причина?

Знаеш ли, Пламъче, прилагайки есенциите на д-р Бах, при почти всички хора имаше нужда да се включи в индивидуалната им смес поне една, от групата Страх или поне от Несигурност. Обаче, за мое учудване, има и хора, при които страхът, хайде, не че липсва съвсем, но се оказа че никак не е на дневен ред. И като се поразтърсих за характерни общи черти, то това са хора, които по принцип са спокойни и изпълнени с вяра (в Бог или ако са атеисти - в живота).

"Бийте се, не карайте се!" казваше често на шега една моя любима учителка по математика

Нещо за смеха, от това, което чета напоследък:
"Сега да изпеем слога "ха". (Учителят пее сам.). Окултен тон е той. Всеки, който се смее ха-ха-ха, той е добър човек. Аз бих желал всинца, като се смеят да казват ха-ха-ха, а не хи-хи-хи или хо-хо-хо. При слога "ха" се отваря душата."
Из "Окултна музика", ООК

Разбира се, когато поискаш, си добре дошла
Казваш компромиси, но според мен не компромиси, а толерантност е нужна - има разлика!

Ла Горда при нас е точно така, но сме си заедно (вече 17 години) и се чувстваме добре! Когато се срещнахме и двамата бяхме атеисти с една слаба наклонност в мен към окултното въобще. Едва няколко години след като се оженихме нещата започнаха да се променят (т.е аз постепенно променях възгледите и мирогледа си).

Така че, това го имайте предвид - човекът, с когото сте в момента и с който имате еднакви възгледи засега, в бъдеще може и да ги промени, или вие да промените вашите - и тогава какво?

По физика имам 6, не само в училище, ами и в университета, но явно не съм внимавала

Сега сериозно - времето не може да бъде нито 4, нито кое да е друго измерение; дори горепосочения довод говори по-скоро за неговата относителност, отколкото да ни наведе на идея, че това е примерно 4-тото измерение.
Любо, темата за измеренията е много интересна, но моето мнение е, че това клипче не я осветлява особено.

Ами много му се е насъбрало на детето, това е. Премествания, дълги и тежки пътувания, болест (и лекари, които му причиняват допълнително болка с инжекции и др. под.) За него е било огромен стрес всичко това, което е преживяло. Нещо повече, на 2 години детето вече не е бебе, всичко забелязва, чува, разбира и ... съответно преживява и страда. Имам предвид, ако вие, родителите също сте били притеснени, разтревожени, угрижени с тези промени в живота ви. А раждането на братчето, дори при никакви други промени и стрес, се изживява като ревност, съвсем нормално. Ето, пишеш, че им отделяте внимание по равно - първо, то е невъзможно да е така, защото бебето е много по-безпомощно и съвсем естествено е то да получава повече време и грижи и второ - ами голямото дете до скоро не е делило с никого вниманието и обичта ви, всичко е било само за него, а сега наполовина, нали  
При нас се случи нещо подобно - голямата дъщеря беше на 2г. като се роди сестричката и тя започна да пишка и ака също като нея, в гащите. А преди това отдавна беше се научила и се справяше дори сама с тоалетната. Също така отказваше да се храни сама, при условие, че преди чудесно се справяше и с това. Аз прецених, че тя преди е била сама с двама възрастни, опитвала се е да прави като тях; след това се появява още един член на семейството, който много повече прилича на нея (те, децата, са различни от нас, възрастните) и това бебе пишка и ака тъкмо в гащите, не се храни само, а плаче и мама тъкмо в тези моменти се спуска към него, говори му и го обслужва (= обръща му внимание), следователно, мисли си тя, и аз ще правя така.
Нещата наистина ще се разрешат постепенно. От това, което прочетох, мисля, че вие му давате достатъчно внимание. Хубаво е да прецените как приема детската градина - нека не е като нещо, което нарочно го дели от мама, за да бъде тя на разположение само на братчето. Повече спокойствие и уют у дома, дано няма скоро някакви други екстремни обстоятелства в живота на семейството, това ще е достатъчно, за да преживее стреса.

Перфекционизмът ... откривам го и в себе си в определена степен

Моите уважения към специалистите, но за мен те някак все се хвърлят да класифицират, диагностицират ... (много са ентусиазирани, бе, защо така , напомнят ми моите първи стъпки в астрологията, когато и аз все се хвърлях да определям кой човек какъв е и да обяснявам защо ).

Проблемът е, както каза и Станимир, когато нещото, в случая перфекционизма, дойде в повече. Ама то така е и с всички други неща.
Също така далеч не всички деца са склонни да го развият, независимо че растат при описания тип родителско поведение. При другата част от децата неподходящото родителско отношение се пречупва по други начини, често пак нездравословни, но една част от децата дори се справят добре.

Да ходим на терапевт - да, може, чудесно дори. Но пак зависи от човека, може и без терапевт, с помощ от приятел, дух. общност, учител, може с есенциите на Бах, може и сам ... всеки си е различен.

Мда, да се присъединя към казаното за девойките, а и не само за тях
Знаеш ли, зависи към какви хора се стремиш. Явно се стремиш към, както хубаво го е казала mvm, "по-засуканите" хора (не само девойки), но ти определено не се вписваш и те искат да се дистанцират/отърват от теб, като се държат надменно. Аки искаш да си с тях и да те приемат като равен, ти трябва ни повече, ни по-малко да станеш като тях; при това не толкова като собственик на определено количество финикийски знаци, ами като ценности, като начин на живот, като интереси и т.н. А аз не вярвам да искаш и да можеш да бъдеш като тях.
При това положение просто търси хора, които са като теб!
Вярно, че онези, другите, се държат много нахакано, приличат на доволни, на успели, на победители - повярвай ми, не е така; това са комплексарски изпълнения. Да не говорим, че много от хората с наистина много пари, някои несъзнателно, но други съвсем съзнателно, са в шок и ужас - по дяволите, имам толкова много пари, а животът ми нито е щастлив, нито е подреден, нямам истински приятели, нямам истински любим/а, не виждам смисъл ... и т.н. И наистина, като се замислим, какво могат да ти дадат многото пари - Ок, ще си купуваш все по-скъпа кола, после яхта, после самолет и ... после какво?!?
 
Намери своя си път в живота, според своите си разбирания и такъв, какъвто го харесваш.
Лошото е, че според мен си живял с едни илюзии, как малкия град, от който си, е хубав, но големия е по-хубав, по-перспективен, въобще по-привлекателен; твоите приятели и роднини в малкия град са добри, но в големия град хората са по-силни, по-умни, по-успели. Ако е така и след като си се убедил как е на едното место и как на другото, прецени кое е по-ценно за теб. Включително усещам, че за теб връщането в родния град е равносилно на провал, на несправяне. Малкият град има и недостатъци - всички се познават, всеки знае (почти) всичко за другите и е съвсем нормално да те разпитват за личния ти живот, може и да има шушукане и коментари, как големият град се е оказал "голяма лъжица за твоята уста". Не се впечатлявай от това. Остави хората да си мислят и говорят каквото си искат. Хорското мнение никога на никого не е помогнало. И ако се огледаш, ще забележиш, че другите се съобразяват повече с тези хора, на които не им пука от общественото мнение. Гледай своя си живот.
 
П.С. Не знам какво образование имаш, но в момента има много програми, по които човек може да направи свой малък агробизнес например или нещо друго; огледай се и помисли и в тази насока.

Хайде още един въпрос и от мен - Егрегори само хората ли могат да създават?
Дори още един за насочване - Бог или други същества могат ли да създават егрегори?

Ани, книгата определено е интересна, има я мисля съвсем свободно в спиралата.

Към Станимир - защо егрегорите да не могат да предложат нищо ново? Кой в същност може да предложи нещо ново? Всичко си съществува в природата, просто ние се настройваме/фокусираме събирателната си точка/хармонизираме се ... и т.н. според различната терминология към съответното енергоинформационно ниво. Ако това ниво е по-висше от нашето собствено в момента, то това определено ни помага, това за нас е едно движение нагоре.

Защо имам чувството, че самата думичка егрегор по незнайни за мен причини е придобила лоша слава и сега с вас си говорим за едно и също нещо, но тя именно смущава комуникацията

Стана въпрос и за клониране.
А какво мислите за създаването на изкуствен интелект? - аз като студентка съм работила извънредно по такъв род проекти, беше интересно. С терминологията на програмистите, егрегор за мен е една стихийно (а защо не и съзнателно?) създадена подпрограма в разработената от Бог програма за "изкуствен" интелект, която, съществувайки, ползва съответни ресурси и която, ако бъде лишена от ресурси и предназначение - отмира. Извинете, сега бързам, но темата е мн. интересна.

Алекс каквото се търси, това се предлага. И аз съм се чудела, но се оказа, че медии, които наблягат на хубавите събития не оцеляват. Има такива опити и сега и по-рано, още когато предимно радиостанции са били.
Остава да си обясним защо болшинството хора харесват/търсят/искат лошите новини?
Може би проблеми със завистта си имаме все още. Или по принцип ни е трудно да се справяме с живота си и някак ни олеква, като чуем, че и на други някои им е трудно - с една дума не сме само ние, ето на и на други се случва, и те страдат, и те не се справят. Предполагам точно по тази причина се харчат и жълтите вестници - сигурно е съблазнително да прочетеш как еди кой си, красив, успял и т.н. също има проблеми, че иначе не ни се струва никак честно.
На мен не ми харесват моите предположения/обяснения, така че ако имаш други - давай!

П.П. Уточнение - не са само родните медии така!

А аз не разбрах, ти всъщност какво предлагаш?
И какво си направил и правиш относно въпроса, който те вълнува?
Или идеята е да се вайкаме само?
Аз също забелязвам разни тенденции и правя каквото мога; други хора също и правят примерно петиции, организират сдружения (например сдружение "Слънчогледи") и провеждат определена дейност, пишат писма, статии ... Такива инициативи подкрепям, когато сметна, че допринасят полза. Иначе ... не виждам смисъл от това да се възмущаваме само.


Не мога нещо да ви разбера. Днес било трудно, ами преди 50, или 100, или 200 години по-лесно ли е било? По-голяма разумност ли е имало, по-голяма любов? Колко е струвал/се е ценял човешкия живот? Дали преди 100 години е нямало недоимък, дали е имало добро медицинско обслужване или възможност за безплатно образование?
Недейте така.
По тази логика още пещерните хора щяха да се тръшнат и да измрат доброволно, за да не са слепи за фактите - ами че те НАИСТИНА са нямали условия да живеят, ама съвсем буквално.

tomodashi, не плачи, ами се замисли защо е така. Ако помислиш, ще видиш, че е нормално да е така. Щом в реалността си депресиран и не се чувстваш комфортно, няма как в сънищата да си спокоен, радостен ... Двете неща са пряко свързани.

Колкото и да се жалваш и колкото всички ние да ти съчувстваме и да се опитваме да те подкрепим, ободрим и насърчим, нищо няма да се получи, ако ти сам не решиш да предприемеш нещо, за да се променят нещата.

Честно казано много хитро си го измислил това да си представяш, че си генетично различен, но помисли - ако беше така, ти щеше да си световно известен, ухажван от най-престижните генетични лаборатории .
До сега съм чувала за генетично променени растения, но за животни и хора .
Тази измишльотина за гените ти помага да продължиш да бягаш от отговорност - защото колкото и да не ти се иска да го чуеш, точно това правиш: не желаеш да поемеш отговорност за собствения си живот в каквото и да било отношение.
Във всичките ти постове блестят ярки противоречия - малко примери:
- тъп съм, за нищо не ставам <-> учих се добре, приеха ме за студент;
- не мисля лошо за хората, искам да съм с тях <-> хората се държат грубо с мен, искам да избягам от тях;
...
Но ти си затваряш очите, строиш нелогични конструкции, само и само да не погледнеш страшната истина в очите - а именно, че ти сам държиш ключа както на твоето страдание, така и на твоето щастие!
И така вече 29 години! Докога?!?

7. Мястото на красотата в природата
В хората има заложени критерии за красивото/красотата, които обаче не ни е лесно да изкажем/обясним. И въпреки липсата на обяснения, болшинството хора ще определят едно и също нещо като красиво, а друго нещо като грозно - било то образ/картина, съзвучие/музика и т.н. Оказва се, че хармоничните(правилни, симетрични и пропорционални) линии/фигури импонират на нашето възприятие и ги определяме като красиви, както и обратното. При музиката е същото - има разработена дисертация от компютърен инженер/музкант, който е измислил начин да проектира музиката като образи/фигури (подобно на изображението на сигнали чрез осцилоскоп); хармоничните съзвучия, които се определят като благозвучни от 99% от анкетираните от него хора, образуват правилни, симетрични фигури.
В природата наблюдаваме една феерия от разнообразни форми, но като правило всички те са правилни, симетрични ... с една дума хармонични и респективно красиви. Т.е хармонията е в основата на сътворената природа и затова именно ние я определяме като красива.
Има и друго - хармонията (т.е красотата) е и най-ефективното решение, оптималния модел/план, най-подходящото съчетание ... Винаги, когато изследваме природата, в крайна сметка установяваме, че това, което наблюдаваме в нея, е най-изчистения, съвършения модел. Човек съзнателно или несъзнателно копира хармонични форми, съчетания и т.н. от природата и тъкмо тогава се получават най-сполучливите човешки творения.

7. Мястото на красотата в природата
В хората има заложени критерии за красивото/красотата, които обаче не ни е лесно да изкажем/обясним. И въпреки липсата на обяснения, болшинството хора ще определят едно и също нещо като красиво, а друго нещо като грозно - било то образ/картина, съзвучие/музика и т.н. Оказва се, че хармоничните(правилни, симетрични и пропорционални) линии/фигури импонират на нашето възприятие и ги определяме като красиви, както и обратното. При музиката е същото - има разработена дисертация от компютърен инженер/музкант, който е измислил начин да проектира музиката като образи/фигури (подобно на изображението на сигнали чрез осцилоскоп); хармоничните съзвучия, които се определят като благозвучни от 99% от анкетираните от него хора, образуват правилни, симетрични фигури.
В природата наблюдаваме една феерия от разнообразни форми, но като правило всички те са правилни, симетрични ... с една дума хармонични и респективно красиви. Т.е хармонията е в основата на сътворената природа и затова именно ние я определяме като красива.
Има и друго - хармонията (т.е красотата) е и най-ефективното решение, оптималния модел/план, най-подходящото съчетание ... Винаги, когато изследваме природата, в крайна сметка установяваме, че това, което наблюдаваме в нея, е най-изчистения, съвършения модел. Човек съзнателно или несъзнателно копира хармонични форми, съчетания и т.н. от природата и тъкмо тогава се получават най-сполучливите човешки творения.

Системен, и аз много пъти, при твои въпроси лично към мен, съм ти отговаряла в този дух:

Ти обаче не искаш някак да ни чуеш и след кратко време пускаш серия нови въпроси, но пак на същата вълна.
Замисли се. Първо доста хора ти пишем едно и също, защо ли? Е, има вероятност, разбира се, всички ние да сме тесногръди, заблудени и т.н., но тя намалява с броя на хората, които ти отговарят и то хора с твърде различни убеждения, знания и опит.
Второ - избягваш основни, но много резонни въпроси, на които не можеш да дадеш подобаващ отговор. Например какво може, какво е постигнал и как самият В. Зеланд?
Друго - на теб ти се иска всичко това, което пишеш да е вярно, защото много ти допада. Ти си мислиш - теорията на Зеланд е чудесна, аз съм я прочел, разбирам я и ми харесва, но ми убягва някакъв съвсем дребен детайл, някакво ключе. Затова непрекъснато питаш, дали някой от нас е така добър да ти го даде, за да може ти - хоп - и да станеш ... не знам какъв, духовно могъщ, ще летиш, ще ти пораснат нови зъби, ще командаваш другите хора като марионетки, ще командваш приридните явления и всякакви такива. Е, не е вярно това. Най-малкото не стават така тези неща - щракваме с пръсти и ставаме съвсем други.

Ти си човек с толкова голям потенциал. Въоръжи се с търпение, упоритост и добра воля, за да постигнеш най-доброто на което си способен. И започни от малките неща, стъпка по стъпка! Успех!

За тези различия според мен имат заслуги най-вече съответните управляващи в двете страни тогава.
Мисля, че много хора подценяват Тодор Живков, не може да му се отрече, че имаше чудесен политически нюх. Докато румънските управляващи като че ли до последно не искаха да повярват, какви процеси са тръгнали в целия соцлагер.

Хм, вижте, аз съзнавам, че виртуалните социални мрежи са факт.
Приемам това.
Но не приемам, че непременно щом са създадени, значи хайде да си ги ползваме.
Ние, хората, сме създали много неща. Примерно оръжия, отрови, лекарства против някакво заболяване, които след изпитване се оказват по-вредни, отколкото полезни, атомна бомба ... По тази логика, ами щом имаме създадена атомна бомба - хайде да си я ползваме, щом имаме картечници - хайде да ги ползваме, лекарството не помагало - нищо, толкова време и пари са вложени при разработката му, ще си го ползваме (то се и оказва, че често така и става, нали е важно фармацевтичните компании да си "избият" разходите).
Намирам, че (особено напоследък - имам предвид последните около120 години) има много повече изкушения във всички области, "слизат" на земята всевъзможни идеи, които не бих казала, че спомагат за развитието на отделния човек, нито на обшеството като цяло. Във всяка такава изкусителна идея винаги има нещичко полезно, нещо, което да ни хареса, да оценим, за да го приемем (да не подценяваме Ариман), а най-хитрите идеи дори ни обвързват към себе си, стават "жизнено" важни за нас, в един момент вече не можем да си представим живота си без тези "придобивки". А отявлено вредните неща пък се създават все с някакъв благороден мотив - примерно ядреното оръжие е под мотото "Да спрем фашизма!".

Въпросът ми беше виждате ли негативи в социалните мрежи (оказа се, че виждате; а освен тези, които сте посочили на чисто материален план, има и такива на по-фин план), те повече ли са от плюсовете, ако да - ползвате ли ги, колко често, защо? Ако имате дете, за какво бихте го насърчавали - за виртуално или реално общуване. И т.н.
Съзнателният живот предполага съзнателно отношение към всичко.

За мен има някакво "изгубване в превода", ако мога така да се изразя.
Да обичаш злото не означава да му съдействаш, да се жертваш в негова полза и т.н., каквито мнения виждам, а да му отговаряш с любов, т.е. подобно на максимата "Обичай враговете си!", в разширен вариант.
Затова и аз казах - да излъчваме любов.

Между другото, злото е необходимо за нас и за света, в който живеем. Не бива да го унищожаваме, да го изтикваме някъде и т.н., а само да го ограничаваме:

Положителни и отрицателни сили в природата, ООК, год.2


Добрите и лошите, ООК, год. 3.

Никъде не съм казала, че щастливия край е гарантиран. Нито пък да се чака.
Казах, че няма смисъл да хвърляме сили, енергия и т.н., за да се отървем със силата на волята само от различните зависимости и че е добре човек да работи за своето осъзнаване, което става по много начини, но не и като съзнателно си наложим определено поведение, реакции и т.н., които никак не са ни присъщи.
Идеята, че ако реагираме така възвишено, макар и изкуствено/без да ни идва отвътре, то след известно време това ще ни стане навик и ще стане естествено, е погрешна.
Не случайно е трудно да се откажат наркозависимите, или алкохолиците, или пушачите ... Метадоновото лечение, без промяна на психологичен план, е трайно успешно само в малко случаи, когато зависимостта е била само физическа (или химическа, не зная как е по-точно да се каже). Колко пушачи се заричат да откажат цигарите, но когато не са готови за това, въпреки цялата воля, която мобилизират, им е трудно, ако през деня се държат здраво в ръце, то пушат на сън. През деня пък имат нужда да правят нещо друго вместо пушенето, което да го замести и ако е по-здравословно като действие, дори се радват и го препоръчват и на други. Но погледнато в дълбочина зависимостта си стои. И макар и не пушили месеци или години наред, пак има шанс да пропушат, ако не са се променили същностно през това време.
 
Иначе да, това казвам и аз, не да чакаме, а да се развиваме. Но да се развиваме, това не значи просто да се командваме волево - това ще правя, защото е добро/полезно/правилно, това няма да правя, защото не е добро/полезно/правилно.

Как наричаш това, в което вярваш - съдба ли? А възможно ли е да е едно и също с Бог?

Да, доста отдавна съм чела книгите на Д-р М. Нютон и от още няколко автора със сходно съдържание, но споделям възгледа на Венцислав:

А вторият абзац кореспондира с поста на Мона.

Също моите разбирания съвпадат с тези от последния пост на Кристиян, той много добре е обяснил, няма нужда да го повтарям.
На мен лично ми е по-интересно да опозная този си живот, защото той наистина е доста по-сложен и всеобхватен, отколкото сме свикнали да го възприемаме. Моето лично мнение е, че болшинството хора живеят ей така, някак по инерция. Дори и тези, които забелязват това, са склонни да поставят бърза "диагноза" на хората от типа на: Да, така е, защото не се замислят; или Да, така е, защото не го чувстват. А те нещата са много по-комплексни и взаимосвързани. Но стига, че излизам от темата.