Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Станимир

Глобални Модератори
  • Общо Съдържание

    6942
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    48

Станимир last won the day on Август 14

Станимир had the most liked content!

За Станимир

  • Ранк
    Приятел на Портала

Профил Информация

  • Пол
    Мъж

Последни Посещения

37762 посещения на профила
  1. Станимир

    Не мир, а меч?

    Да, така е. Освен това може би трябва да правим разлика между изпратени ни трудности и такива, които е допуснато да ни се случат. Ако някой иска да ни навреди, това си е негово недобро намерение. Но ако това съответства на кармата ни или може да подпомогне растежа на Духа, съществата направляващи кармата ще допуснат трудностите и проблемите да ни се случат.
  2. Станимир

    Не мир, а меч?

    Мирът не е нещо, което можем да получим отвън. Всеки трябва да намери мира вътре в себе си, за да бъде този мир истински и нерушим. Мечът може би показва разрушаване на илюзорните ни представи, че нещо външно може да ни повлияе в духовен план. Външни трудности може да се допуснат за изпитание и усилване на Духа - даже друг начин няма. Раят не е безделие и безцелно съществуване. Мечът може би показва борбата нужна за надживяване на старото ни аз, за да можем да утвърдим новото. Граница в развитието няма. Винаги, на всеки етап от развитието ни има нещо старо в нас, което следва да надградим и да обновим.
  3. Станимир

    Създаването на душите?

    Началото предполага завършек. Думата излизане от своя страна предполага завръщане или пък може би осъзнаване, че раздяла изобщо не е имало. Мисля си, че това излизане на душите продължава и ще продължава.
  4. Станимир

    Космополитизъм

    Ако си от Левски ще обичаш и всички левскари като братя, т.е. ще ги обичаш три пъти. Това в кръга на шегата. И трите са временни граници, които си поставяме - по-тесни или по-широки. Поставянето на граници не е нещо лошо, защото съзнанието и умът имат нужда от тях, но ние трябва и да можем да отличаваме временото и ограниченото от непреходното. Поне доколкото ни позволява моментното ниво на развитие.
  5. Реално не се различава. Имаме воля, която се проявява като действие (умствено, емоционално или физическо) и последствия като резултат от това действие. Волята е свободна, доколкото е свободен човекът, който я изявява - доколкото е наясно с това, което прави, с резултатите от действията си. Когато се появяват резултати, които първоначално не са били желани от извършителя, то очевидно за свобода не може да се говори. Законът довежда нашите дейтсвия до справедлив завършек без значение дали го разбираме или не. Но тук ще се появи проблем ако ограничим справедливостта и свободата до желанията на отделната личност. Когато говорим за универсални закони, следва да се има предвид, че те са най-малкото надличностни. Индивидуалността е неотделна част от цялото и не може да съществува независимо от цялото. За каквато и свобода да говорим, тя не може да ни направи независими от цялото. А това предполага, че следва да живеем в определена хармония с това цяло и да съгласуваме волята си с така очертаната действителност.
  6. Няма как да не се интересуваш от мнението на другите, особено от мнението на тези, чиято преценка уважаваш. Оценката на другите за нас може да бъде както неправилна, така и правилна, но при всички случаи човекът, който я прави, си има своите причини (също основателни или неоснователни).
  7. Станимир

    Как да се развия духовно?

    Науката също се развива. Ако тя все още не е успяла да изведе дадена съществуваща закономерност, не означава, че един ден няма да я изведе. А светът в който живеем е изграден върху строго определени закономерности. Друг е въпросът доколко ги разбираме. Всъщност духовното развитие не е нищо друго освен тяхното познаване и живот в съгласие с тях. В раздела "Библиотека" към сайта има достатъчно книги с които да започнеш.
  8. Накарай човек да мисли постоянно за нещо, и той вероятно ще започне да го сънува. Ако имаш предвид да го накараш, без да говориш с него, предполагам, че няма да успееш.
  9. Предполагам, че го надживява. Нещо повече - то в някаква степен определя следсмъртното ни състояние. А съответните мисли остават като наклонности и предразположения за следващото ни въплъщение, т.е. те няма как да изчезнат от само себе си.
  10. Станимир

    Разговорки - 2

    Retreat Ретрийт буквално означава оттегляне. Хората така разбират практиката на която те самите са инициатори и не виждам причина да им налагаме нашите възгледи. В крайна сметка, това че организират подобно събитие, е достатъчен знак за тяхното уважение към Учението на Петър Дънов. Не може да изискваме повече от това.
  11. Егрегорите по-скоро могат да навредят. Но това си е мое лично мнение. А дори и да не помогне точно светията към който се обръщаме, има кой да помогне, затова че не трябва да се тревожиш с въпроси къде е въпросният светия в момента - въплътен или не.
  12. Станимир

    Турските сериали - за и против?

    Хората избират какво да гледат измежду това, което им се предлага. В избора на това какво да предлагат, телевизиите са ограничени от финансите си. Първо бяха бразилските сериали, после турските и индийските. (Китайски не знам дали има, ама може и да се появят.) Американците вече не правят май многосезонни филми. Самото производство е скъпо в сравнение с правенето на един филм в Индия примерно и в последствие стават трудно-продаваеми. По същата причина държавите с висок стандарт изнасят производствата си в страни с по-нисък стандарт. Качеството пада, но в условията на конкуренция то не е водещо. При всички случаи турските сериали не блестят нито с актьорска игра, нито със сюжет. Ценности като цяло много малко филми възпитават. В общия случай това не е цел нито на сериалите, нито на скъпите кино продукции. Киното все повече и повече търси зрелищност и насищане на сетивата. В сериалите се търси повече емоционално ангажиране на зрителите, но без при това да се натоварват прекомерно, а достатъчно колкото зрителят просто да се съгласи да загуби времето си пред телевизора.
  13. На първия въпрос - може би да, в много много редки случаи. Но ние няма как да ги различим. Душата на човек нищо не може да реши. Тя не е нещо отделно от нас самите. Времето за живот е определено предварително и дори и човек да умре преждевременно, поради самоубийство или нещастен случай, човек ще остане съответното време привързан към земята, т.е. няма да може да продължи развитието си. Ако душата или някакви други същества се намесваха и прекратяваха човешкия живот за да не продължава човек да трупа отрицателна карма, то нямаше да има такива крайни прояви на зло, каквито наблюдаваме около нас.
  14. Може би по същата причина поради която често в сънищата се случва да имаме затруднения в другите видове движения - голяма част от мускулите по време на сън са парализирани с цел предотвратяване на наранявания. Разбира се тези мускули, отнасящи се до дишането не са от тях, но свързаните с говоренето - не знам. Възможно е да има и някакъв психологичен фактор - може да е страх от задушаване, може да е страх да не останеш неразбран или нещо друго. Но може и просто да се плашиш от нещо съвсем естествено, което обаче не разбираш. Ако тези състояния от съня ти не се отразяват на будното ти състояние, то не виждам някакъв проблем. Ако се отразяват, пък било то и под формата на страхове, които изпитваш в будно състояние, може би е добре да се обърнеш към психолог.
  15. За да е по-интересно. Ама ти само си мислиш, че са крайности. Нещата могат да бъдат много по-крайни от всичките ти представи. Иначе, ако трябва да ти отговоря сериозно: така се каляваме.
×