Станимир

Глобални Модератори
  • Общо Съдържание

    6938
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    45

Станимир last won the day on September 27 2015

Станимир had the most liked content!

За Станимир

  • Ранк
    Приятел на Портала
  • Рожден Ден

Профил Информация

  • Пол
    Мъж

Последни Посещения

36543 посещения на профила
  1. Реално не се различава. Имаме воля, която се проявява като действие (умствено, емоционално или физическо) и последствия като резултат от това действие. Волята е свободна, доколкото е свободен човекът, който я изявява - доколкото е наясно с това, което прави, с резултатите от действията си. Когато се появяват резултати, които първоначално не са били желани от извършителя, то очевидно за свобода не може да се говори. Законът довежда нашите дейтсвия до справедлив завършек без значение дали го разбираме или не. Но тук ще се появи проблем ако ограничим справедливостта и свободата до желанията на отделната личност. Когато говорим за универсални закони, следва да се има предвид, че те са най-малкото надличностни. Индивидуалността е неотделна част от цялото и не може да съществува независимо от цялото. За каквато и свобода да говорим, тя не може да ни направи независими от цялото. А това предполага, че следва да живеем в определена хармония с това цяло и да съгласуваме волята си с така очертаната действителност.
  2. Няма как да не се интересуваш от мнението на другите, особено от мнението на тези, чиято преценка уважаваш. Оценката на другите за нас може да бъде както неправилна, така и правилна, но при всички случаи човекът, който я прави, си има своите причини (също основателни или неоснователни).
  3. Науката също се развива. Ако тя все още не е успяла да изведе дадена съществуваща закономерност, не означава, че един ден няма да я изведе. А светът в който живеем е изграден върху строго определени закономерности. Друг е въпросът доколко ги разбираме. Всъщност духовното развитие не е нищо друго освен тяхното познаване и живот в съгласие с тях. В раздела "Библиотека" към сайта има достатъчно книги с които да започнеш.
  4. Накарай човек да мисли постоянно за нещо, и той вероятно ще започне да го сънува. Ако имаш предвид да го накараш, без да говориш с него, предполагам, че няма да успееш.
  5. Предполагам, че го надживява. Нещо повече - то в някаква степен определя следсмъртното ни състояние. А съответните мисли остават като наклонности и предразположения за следващото ни въплъщение, т.е. те няма как да изчезнат от само себе си.
  6. Retreat Ретрийт буквално означава оттегляне. Хората така разбират практиката на която те самите са инициатори и не виждам причина да им налагаме нашите възгледи. В крайна сметка, това че организират подобно събитие, е достатъчен знак за тяхното уважение към Учението на Петър Дънов. Не може да изискваме повече от това.
  7. Егрегорите по-скоро могат да навредят. Но това си е мое лично мнение. А дори и да не помогне точно светията към който се обръщаме, има кой да помогне, затова че не трябва да се тревожиш с въпроси къде е въпросният светия в момента - въплътен или не.
  8. Хората избират какво да гледат измежду това, което им се предлага. В избора на това какво да предлагат, телевизиите са ограничени от финансите си. Първо бяха бразилските сериали, после турските и индийските. (Китайски не знам дали има, ама може и да се появят.) Американците вече не правят май многосезонни филми. Самото производство е скъпо в сравнение с правенето на един филм в Индия примерно и в последствие стават трудно-продаваеми. По същата причина държавите с висок стандарт изнасят производствата си в страни с по-нисък стандарт. Качеството пада, но в условията на конкуренция то не е водещо. При всички случаи турските сериали не блестят нито с актьорска игра, нито със сюжет. Ценности като цяло много малко филми възпитават. В общия случай това не е цел нито на сериалите, нито на скъпите кино продукции. Киното все повече и повече търси зрелищност и насищане на сетивата. В сериалите се търси повече емоционално ангажиране на зрителите, но без при това да се натоварват прекомерно, а достатъчно колкото зрителят просто да се съгласи да загуби времето си пред телевизора.
  9. На първия въпрос - може би да, в много много редки случаи. Но ние няма как да ги различим. Душата на човек нищо не може да реши. Тя не е нещо отделно от нас самите. Времето за живот е определено предварително и дори и човек да умре преждевременно, поради самоубийство или нещастен случай, човек ще остане съответното време привързан към земята, т.е. няма да може да продължи развитието си. Ако душата или някакви други същества се намесваха и прекратяваха човешкия живот за да не продължава човек да трупа отрицателна карма, то нямаше да има такива крайни прояви на зло, каквито наблюдаваме около нас.
  10. Може би по същата причина поради която често в сънищата се случва да имаме затруднения в другите видове движения - голяма част от мускулите по време на сън са парализирани с цел предотвратяване на наранявания. Разбира се тези мускули, отнасящи се до дишането не са от тях, но свързаните с говоренето - не знам. Възможно е да има и някакъв психологичен фактор - може да е страх от задушаване, може да е страх да не останеш неразбран или нещо друго. Но може и просто да се плашиш от нещо съвсем естествено, което обаче не разбираш. Ако тези състояния от съня ти не се отразяват на будното ти състояние, то не виждам някакъв проблем. Ако се отразяват, пък било то и под формата на страхове, които изпитваш в будно състояние, може би е добре да се обърнеш към психолог.
  11. За да е по-интересно. Ама ти само си мислиш, че са крайности. Нещата могат да бъдат много по-крайни от всичките ти представи. Иначе, ако трябва да ти отговоря сериозно: така се каляваме.
  12. Прекалено много задълбаваш в детайлите. Не е нужно да предвиждаш бъдещето, а по-скоро да направиш оценка на действията и мотивацията си. Да вземем примера със строежа на къща. Някой отделя 20 години от живота си в които основната мотивация, която обуславя действията му е да построи къща в която да живее. Каква може да бъде в допълнение мотивацията му? Примерно, да не дава пари за наем. Или пък да има къде да живеят децата му. Или нещо друго. Различната мотивация ще донесе различни последствия. Ясно е, че след като построи къщата, той ще може да се ползва от нея само до края на живота си във физическо тяло. Това е границата на материалното му желание. И ако стремежът му е мотивиран единствено от това да живее във въпросната къща, е добре да се замисли дали си заслужават усилията, които влага за да го удовлетвори. Но както често се случва, стремежите не са само материални, нито само духовни, но често са смесени. Човекът може да иска да построи къщата за децата си. Тя вече ще продължи да бъде ползвана и след смъртта му. А и мотивацията вече включва и ползи за другите, а не само за себе си. Значи с действията си в този случай човек развива и някакви качества, които не са материални. Тези качества ще останат с човек завинаги и ще послужат като основа за изграждане на личността му през следващото му въплъщение. Всъщност има много качества, като търпение, настоятелност, проницателност и т.н., които могат да се развиват до определена степен и преследвайки материални стремежи. Мотивацията обаче ще се отрази на кармата, а и резултатите при правилна (от следна точка на духовното развитие) мотивация ще са далеч по-добри за духа. Добро упражнение за оценка на резултатите от дадено наше действие е да си представим, че вече те са се реализирали. Но това не е прогноза, а просто оценка от гледна точка на бъдещето.
  13. Оценката на стремежите си можеш да направиш сравнително лесно с един честен (само)анализ. Просто си отговори на въпроса "какво ще ми донесе този стремеж в бъдеще - близко (до 1 г.), далечно (до 10-15 г.) и още по-далечно (разбирай след смъртта). Материалните стремежи могат да ти донесат някаква радост докато си тук на земята. Те могат да дадат някакъв временен смисъл на живота ти, някаква цел, която да следваш докато си жив, но ползите свършват до тук. Никой не казва да живеем като аскети, но не бива даден наш стремеж да поглъща времето и усилията ни до такава степен, че да забравяме за духовното си израстване. Необходимо е да се намери оптималния баланс. Тук преценката е индивидуална. Някои хора може да са по-склонни да жертват материалните си стремежи за сметка на духовните, а други също да обръщат внимание на духовното си развитие, но само между другото и да обръщат сериозно внимание и на удобството си. Всъщност когато има осъзнаване на същността на човешките стремежи, много от тях престават да съществуват.
  14. Не, мисълта и желанията не действат така. Ти привличаш точно това, което желаеш. Детайлите нямат голямо значение. Ако нещо не се получи както трябва, то проблемът не е, че визуализирайки желанието си примерно, ти си пропуснал някакъв детайл. Но желаейки нещо не трябва да се забравя, че наред с твоето желание може да са налице и други влияещи фактори и възможности, които ти не отчиташ. Плюс това не е задължително да са налице необходимите условия за да се проявят точно желанията ти без изменение. Всяко проявление изисква наличието на съответните условия и ако някое условие липсва, ще се промени и резултатът. Изменения могат да настъпят и в резултат от кармата ти.
  15. Да, това го видях. Написаното са традиционни схващания за доста учения. Терминът "служебни духове" се отнася до част от ангелите и е взаимстван от Библията. Тях Учителя поставя между ангелите и хората. "Космични духове" е някакво понятие, което ми се струва доста общо и не ми е ясно какво представлява. Аз лично съм склонен да поставя Учителя в някоя от степените на ангелите. Т.е. само на едно стъпало (което "само" никак не е малко, ако бъде осъзнато точно какво означава това) над човешката еволюция. Всякакви други опити да се изкара Учителя по-възвишен от Христос и от Бог, според мен са необосновани изхвърляния.