Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Станимир

Глобални Модератори
  • Общо Съдържание

    7014
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    69

Станимир last won the day on Юни 13

Станимир had the most liked content!

За Станимир

  • Ранк
    Приятел на Портала

Профил Информация

  • Пол
    Мъж

Последни Посещения

39066 посещения на профила
  1. Оценката за добро и зло няма как да не е основана на критерии. И да, добро и зло са морални категории. Не може да се каже, че материята е сама по себе си зла или преобладаващата в нея пасивност и инертност е зло примерно. Също и тъмнината, която се свързва с непознатото, скритото, неизвестното, несъзнателността, неразбирането, заблудата... Тези неща не могат да бъдат цел на никой, който се стреми към разширяване на съзнанито си, но те съществуват и всъщност без тях нямаше да има накъде да се развива въпросното съзнание. Извън конкретното намерение и действие не мисля, че може да се говори за добро или за зло. Веднъж задвижен един процес вече следва определени закони и промяна е възможна само ако има нова намеса на нечия воля. В основата на злонамереността стои невежеството и неразбирането - непознаването на реалността. Егоизмът също е вид невежество. Ако няма конкретна проява със съответните последствия, то за какво добро или зло може да се говори? Човек има потенциал както да постъпва правилно, така и да причинява вреда и докато няма проява на волята в една или друга посока, то няма нито добро, нито зло. Когато се говори за влияния, то следва да се има предвид, че влияния има и в двете посоки и човекът е който трябва да определи кои са полезни и кои - не. Когато се казва, че Бог е добро, то най-малкото се разбира, че става въпрос за съзнание, което надхвърля човешкото и съответно стремежът към Бог винаги е стремеж водещ до развитие на човека, тъй като така човек се свързва и усвоява енергии от по-висок порядък.
  2. На каква база го определяш като зло? Какъв е критерият?
  3. Станимир

    Бог е дуален!

    Смесваш християнството с някои митологии. Тези влияния, които Юнг разглежда са представени като определен клас същества в митологията - полубогове и титани, също и кабири и др. в гръцката. В окултизма това са определени елементали. Но това не е важно. За човекът това са определен тип влияния върху психиката и единственото от значение е дали ще им се поддаде механично и несъзнателно или съзнателно ще прецени съответните влияния и ако ги намери за неподходящи, ще ги пресече с волята си и най-вече чрез контрол върху себе си. Бог е дал на човека избор и воля да осъществи избора си. Дал му е разум за да различи правилно от неправилно. Дал му е любовта като чувство с което да усети съпричастността и взаимовръзката си с другите. Оттам нататък човекът е този, който трябва да се научи да бъде свободен (защото изборът не е свобода, доколкото може да доведе до нежелани последствия и страдание) и да бъде щастлив живеейки в разбиране и хармония със света. Ако в човека няма никакво предразположение да направи нещо различно, то каква свобода ще е това? И как би могъл да се променя? Примерно в определен момент един иначе спокоен човек може да допусне да изпадне в състояние да започне да крещи и да чупи всичко наоколо, но това е поради невладеене на себе си и натрупано психическо напражение, което е натрупал самия той, а не някой друг, чрез отношението си, желанията си, мислите си или по друг начин. За да го има това психично предразположение, то трябва да бъде подхранвано по някакъв начин от самия човек. Иначе тези архетипи, които си съществуват в природата, са си на място.
  4. Не е необходимо да е изцяло. Точно докъде желанието ти е разумно и откъде започва зависимостта и напразното пилеене на усилия сам ще определиш с времето.
  5. Единственото, което мога да те посъветвам е просто да опиташ да приложиш написаното. Възможно е да постигнеш успех, но той не ти е гарантиран. Преди всичко е нужно да имаш вяра и стремеж да узнаеш търсеното от теб нещо, но то да е съчетано в същото време с непривързаност и безпристрастност. Просто трябва да се концентрираш (но без пренапрягане, запази в ума си една съвсем бегла идея, която да използваш като връзка) върху събитието, някоя от участващите личности или нещо друго свързано с търсената информация, да изпразниш съзнанието си от всякакви други мисли и евентуално в него може да се отпечата определена мисъл или идея свързани с това събитие. Това е по-скоро метод свързан с медитация. Можеш да използваш нещо подобно преди сън, като също насочиш мисълта си към въпросното събитие. Можеш да използваш и самовнушение като си повториш няколко пъти на ум, че през нощта ще потърсиш информация за него. За астралното тяло това не би трябвало да е проблем, но въпросът е, че съзнанието на астралното тяло обикновено е отделено от това на физицеското и споменът най-вероятно ще е изкривен и неясен, ако го има. Преценката на достоверността обаче трябва да си направиш сам - съпоставяйки новополучената информация с вече известната ти, разглеждайки безпристрастно възможностите и с помощта на интуицията.
  6. Станимир

    Справедлив ли е животът

    На думи е лесно да кажеш кое е правилно, но всичко с което човек не се е сблъсквал и не е преживявал е трудно. За подчертаното, сама си написала "толкова не искам да се случва". Но нещата не стават защото ти искаш или не искаш, а защото определени причини са довели до това те да се случат. И както сама написа по-рано, трябва да се открият и разберат тези причини. Т.е. ако искаш нещо да не ти се случва, освен желание трябва да създадеш и условия за това. А Бог/вселената са създали условия без които сигурно хората още щяхме да сме в каменната ера, ако бяхме оставени сами да се развиваме, без помощта на други по-развити същества. Но има неща, които друг не може да свърши вместо нас. Живеем в свят в който всеки е зависим от всички останали, и ако не се научим да живеем единно, в хармония и солидарност, то "добруване" не може да се очаква. Все пак идеята е да живеем активно и разумно, а не в някаква красива илюзия в полусънно състояние, изпитвайки също толкова илюзорно удовлетворение.
  7. Станимир

    Справедлив ли е животът

    Не мисля, че трябва да сме благодарни точно за болката, а просто да разберем защо се случва, какво ни показва и какво можем да променим. Болката е знак, а ако има нещо, на което трябва да сме благодарни е на силата, законът или умът (зависи кой как възприема нещата) даващ ни въпросния знак. Но тази благодарност за мен трябва да я има винаги; тя е извън конкретиката на едно или друго събитие в живота ни. В конкретното събитие ние трябва просто да открием причините и смисъла на случващото се. Молитвата преди всичко е средство да се изгради връзка с Бог. Молитвата в дадена тежка ситуация е един вид желание да преминеш през тази ситуация запазвайки връзката си с божественото, с духовното по-правилния от духовна гледна точка начин; да потърсиш помощ, но без да определяш в каква форма да е тя. Нормално е човек да се опита да предотврати болката, но в същото време не трябва да се страхува от нея и предотвратяването не трябва да е на всяка цена. Да приемеш, че нещо трябва или е трябвало да се случи в живота ти, не означава, да не се опиташ ако е възможно да го промениш. Все пак волята ни е дадена за да я използваме и ако сме се научили да я използваме правилно, то и последствията не бива да ни плашат.
  8. Станимир

    Духовната гордост

    За мен гордостта е един вид положителна самооценка. Нищо повече. А в това виждам проблем, защото илюзиите и капаните, в които човек може да попадне самооценявайки се, са твърде много. За разлика от гордостта, която е свързана с вече постигнатото, увереността е насочена към бъдещето. Едното е резултат, другото дава импулс за ново начало. За достойнството споменах, но тук ми се иска да направя още една съпоставка с гордостта - гордостта е самооценка, докато оценката при достойнството е по-скоро извънличносттна, надличностна. При рицарите оценката за чест и достойнство се дава от Бог и е свързана преди всичко с морала. И само тази оценка е важна. При ученичеството важна е само оценката на Учителя.
  9. Станимир

    Справедлив ли е животът

    Просто промени това, което не ти харесва в тях. Открий къде е "грешката" във въпросната програма. Промени само сгрешеното, а другото остави. Чувството за празнота идва от това, че си се концентрирала върху загубата, върху разочарованието, върху неоправданите надежди. Но всъщност нищо не си изгубила. Нищо истинско не можеш да изгубиш, а само илюзиите, които си имала. Да, тези илюзии са ти давали една фалшива надежда и един фалшив смисъл на живота, успокоявали са те, докато не си осъзнала, че не струват. Обърни внимание на това, което имаш - най-малкото знаеш каква не искаш да бъдеш. Помисли първо от морална гледна точка - какъв трябва да е човек? И ще имаш цел пред себе си. Целите придават смисъл на живота. Доколкото са смислени целите, които си поставя човек, дотолкова смислен е и животът му. А по отношение на страха да не сгрешиш и да не бъдеш разочарована отново, пак ще повторя, че нищо истинско не можеш да изгубиш. Само така можеш да се научиш да различаваш истината от фалша.
  10. Станимир

    Духовната гордост

    Човек може да е заспал и без да е самовлюбено. А ако за един "заспал" човек е извън зоната на комфорт промяната, напрежението, инициативността и др. качества, то за друг тип човек, да го наречем по-енергичен, може да е извън зоната на комфорт търпението, приемането, подчинението, въздържането от действие... Ясно е, че това, което е под повърхността в един момент ще се прояви. Когато в даден момент от живота на човека възникнат подходящи условия. И точно тук е рискът с преждевременното и прекомерно насочване на вниманието към скритите ни предразположения. Хубаво е човек да е убеден, че ще спечели една подобна битка, но тази увереност трябва да е подплатена с реални положителни качества. Затова и се препоръчва наблягането на положителното. С това не казвам, че човек не трябва да анализира своите силни и слаби страни, доколкото може безпристрастно - напротив. Но това решение е индивидуално. Психиката ни често прикрива неща, които не сме в състояние да асимилираме и контролираме. Това е най-обикновена защитна реакция. Да, това е в зоната на комфорт на човека и в общия случай този човек ще продължава да си стои в нея докато там не му стане некомфортно. Но това трябва да стане естествено, без насилствено извеждане когато става въпрос за друг човек. Както споменах това, което е било скрито рано или късно, само ще се покаже на повърхността. И ако въпросният човек няма с какво да му се противопостави, ще си има проблеми. В някои романи и други книги се говори за Пазача на Прага или Обитателя на Прага. Това е съвкупността именно от всички тези непреодолени отрицателни склонности и предразположения на човешкия ум, срещу които той трябва да се изправи за да премине; да признае, че самият той ги е породил и в този смисъл те са част от него и в същото време да спре да ги подхранва, насочвайки вниманието си върху положителното. Все пак в духовните светове няма негативни сили - те същесвуват само в по-материалните като сянка на положителните.
  11. Станимир

    Справедлив ли е животът

    От мислите и представите си, човек също не може да избяга, а те съществуват. От една страна е истината, а от другата са твоите разбирания и представи. Истината е неизменна и необусловена, от нея също никой не може да избяга. Дали я познава или не е без значение. Единственото, което е в нашите ръце са нашите мисли. Дали е справедливо? За мен е справедливо. Но това е моята представа, която съм изградил за живота с времето. Това е моята представа за света с/в която живея. Дали съм щастлив или не съм щастлив, дали се чувствам прецакан или късметлия - това няма отношение към истината, а към възгледите ми - били те правилни, погрешни или някаква комбинация между двете. И пак ще повторя, щом аз живея в собствената си представа за света, създадена от мен самия и тази представа за истината, а не самата истина ме прави щастлив или нещастен, то къде другаде мога да търся несправедливост, освен в себе си?
  12. Станимир

    Духовната гордост

    От последната НБ - Плевели: "По този начин само ще се освободите от плевелите. Ще усилите житото, плевелите няма да корените, но те сами по себе си ще изчезнат. Като усилите вашите добри способности, вашите хубави способности, плевелите ви, т.е. вашите вътрешни недъзи, няма да имат условие да се развиват. Ще дойде ден, когато плевелите няма да могат да растат, тогава ще дойде жетвата. Тогава човек ще се справи със своите сили, ще бъде здрав и ще мисли правилно." Тук възниква интересен въпрос по отношение на така модерното в последните години изваждане на светло, на всичко, което сме заровили дълбоко в себе си. Дали винаги е удачно? Познаваме ли рисковете и дали негативните последствия няма да са повече от позитивните? ... От друга страна е посоченият в беседата метод, който е насочен върху подсилване на позитивното в човека, докато в един момент за отрицателните ни страни не остане място.
  13. Станимир

    Божията прошка

    По-добро със сигурност. Думата "копие" ми навява други асоциации. Всичко се променя в търсене на съвършенството. Старото и ненужното не се губи - то си има своето запазено място в новата форма, като част от веригата от последователни събития довели до появата й. Ако във въображението си разгледаме една форма с всичките й промени като един неизменен обект извън времето, то миналото ще съществува в тази форма наред с настоящата форма. Това всъщност е и в основата на паметта и на т.нар. акашови записи.
  14. Станимир

    Духовната гордост

    Значи, никой учител не изисква сляпо подчинение. В същото време ако ученикът всичко трябва да си проверява сам, то едно че учителят става ненужен, а и сигурно ще са нужни милиони години в налучкване. Разумно е да се посочат основите, а надграждането и задълбочаването на разбирането идва с практиката. Практиката е за затвърждаване на наученото. Дори и в учебните системи от училищата това се спазва. Има едно понятие goal-fitness. Това го споменавам във връзка с достойнството и гордостта. Когато имаш някаква цел, то е от значение дали си подготвен за нея; дали отговаряш на условията за да я постигнеш. Нищо не може да се случи без наличието на съответните условия за това. Иначе отиваме в сферата на чудесата. Когато го има това съответствие, това покриване на изискванията за да се следва някаква цел или за да се заема някаква позиция, то може да се говори за достойнство. Но достойнството е различно от гордостта. И от горделивостта също. Всъщност това разграничаване на гордост от горделивост е доста изкуствено за мен. Някак си е трудно да се види проблемът с това чувство. Ненапразно Луцифер е паднал поради гордостта си, с което показва скритата опасност в нея.
  15. Станимир

    Божията прошка

    Ами тя веригата от причини и следствия може да се върне и по-назад - примерно до осъзнаването на погрешността на дадена наша мисъл, постъпка и още по-назад до присъствието на някаква слабост или погрешна нагласа в психиката ни. Идеята ми беше, че без поемането на отговорност за миналото и без намерението такава да поемаме и за в бъдеще, то процесът на искане на прошка остава някак си незавършен - само думи и намерения. Дори и да са съпътствани с вътрешно осъзнаване и разкаяние, то това все още е само предпоставка за промяна, но все още не е промяна. А прошката май има смисъл само ако доведе до промяна. Тя може би е този преломен момент, в който нещо в психиката ни се обръща и ние започваме да виждаме нещата по нов начин...
×