Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Станимир

Глобални Модератори
  • Общо Съдържание

    7077
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    80

Всичко добавено от Станимир

  1. Аз по принцип смятам, че друг човек не може да изтълкува един сън така, както самият сънуващ. Защото ти най-добре си знаеш потока на мислите и желанията си, страховете, нещата които считаш за важни, събитията от ежедневието си и т.н. Освен това самите символи за теб може да имат някакво специфично значение или нюанс от общоприетото тълкувание. Ясно е, че този сън с нещо се отличава от останалите, които сънуваш, за да отвориш тема за него. Но е добре ти да започнеш с тълкуването, дори и да не си сигурен, че то ще е точно.
  2. Станимир

    Егото, що е то?

    Вземи например една пешеходна пътека със светофар. Можеш да минеш на червено или на зелено - изборът е твой. Като цяло светофарът има положително предназначение, но създателите му не могат да контролират дали той ще бъде използван така, както е предвидено. Хората, което го използват сами следва да се научат на това.. Те са свободни да се съобразят или да не се съобразят с предназначението на светофара. Някои хора могат да спазват правилата от страх или защото така правят всички, докато други защото осъзнават ползата от тях. И последните са действително свободните. Парадоксалното е, че при тях възможността да минат на червено е почти нулева, но именно техния избор е свободен, защото те правят това, което реално искат. По твоята логика тези, които са сложили светофара следва да носят отговорност ако някой мине на червено. Освен това е удачно да гледаме на себе си като на част от вселената, а не като на неин продукт. Щом сме на тази планета и живеем с хората, които също като нас са тук и сега, значи има някаква причина да сме тук, а не на друга по-"добра" планета. Има нещо, което ни е привлякло тук и което ни свързва с живота именно тук, а не някъде другаде.
  3. Станимир

    Свободата и Цялото

    Тук пишещите (предполагам всички) се отъждествяваме с едно свое отражение. Освен ако някой не се е осъзнал като своята същност в причинния свят. Концепцията за анатман реално не се различава от концепцията на Шанкара и на Адвайта, че атман е идентичен с Брахман. Да осъзнаеш себе си като част от Бог, като едно с него и всичко в него - това наистина засега е далечно. Според мен в случая авторът не се задълбава чак товкова много. По-скоро се има предвид Висшия Аз (атма, будхи и манас в съвременната езотерика).
  4. Станимир

    Свободата и Цялото

    Не само това. Грешките са неизбежни на определен етап от развитието на човека. Тази случка в Едем е била неизбежна. На човека се дава възможност да избира, но той все още няма знанията и качествата за да направи разумен избор. Това е начинът за натрупване на нужния опит и за придобиване именно на тези необходими за разумния живот знания и качества. Всеки може да види, че нещо подобно се случва и в отделното човешко въплъщение, когато детето е неспособно да взема най-адекватните решения. Да оставиш свободен някого за да се завърне сам - стана въпрос за това в предходните дни. Това всъщност е изгонването от Едем, което би следвало да доведе до израстване и до завръщане (като в притчата за блудния син). В някои случаи въпросното израстване може да продължи твърде дълго, човекът да не успява да достигне до нужното осъзнаване - това все пак е реалният живот, а не някаква дирижирана пиеска. А и каква свобода има в последната? Но на такива хора им се дават възможности непрекъснато, дори и да не е очевидно за тях и за останалите.
  5. Станимир

    Свободата и Цялото

    Не съм сигурен какво точно е имал предвид авторът. Не мога да го обява за глупост, без да съм наясно какво иска да каже. Факт е, че нямаме представа за това какви сме ние реално. Отъждествяваме се с определени наши желания, зависимости, навици, мисли, спомени и др., които не са истинското ни аз.
  6. Станимир

    Свободата и Цялото

    Точно идеята имах предвид. Разбира се, не съм съгласен с всичко. Откъде идва неопределността при действията е много сложен въпрос. Може би от несъвършенството и незнанието. Няма как да се действа правилно, след като не се знае кое е правилно (а дори и да се знае, не е сигурно, че са налице волята и умението да се реализира съответното действие). Това не бих нарекъл случайност, а по-скоро необходимост. Спорно е и определянето на нещо автоматично като "правилно" или "неправилно". Случващото се автоматично винаги е "в реда на нещата" - няма как да не е. Но понятията "правилно" и "неправилно" са свързани с избора и с резултата. И доколкото изборът винаги е несъвършен, от гледна точка на съвършенството той е грешка. От гледна точка обаче на това, че изборът е неизбежен (не може да бъде отказан, защото отказът от избор също е избор) той е в реда на нещата. Съзнанието и интелектът водят неизбежно до възможността за избор. Парадоксът е налице - и двата полюса съществуват едновременно - съвършенството и несъвършенството. А и нямаше как да се говори за съвършенство, ако отрицателният му полюс не бе в състояние да се прояви.
  7. Станимир

    Егото, що е то?

    Човек се ражда с определени психични предразположения (тенденции, източният термин е "самскари"). Те са наследство от миналите прераждания. Разбира се, че средата и възпитанието оказват своето влияние, като могат да затвърдят въпросните тенденции или да ги потиснат. Но все пак първостепенни си остават тенденциите. А да не забравяме, че семейството, обществото и времето на раждане също са кармично определени.
  8. Станимир

    Егото, що е то?

    "Отърваването" става когато трансформираш всички негативни тенденции в положителни. Тогава личността няма да ти е нужна. Тогава в съзнанието си ти напълно ще си се идентифицирала с висшия си аз, ще се осъзнаваш като висшия си аз. В момента не можеш да направиш това, защото висшият ти аз все още не е изграден до край - до степен, че да действаш съзнателно в него. Именно тук може да се открие свободата и изборът. Това изграждане става когато трансформираш всичко отрицателно в себе си в положително. Личността става ненужна когато вече не остане нищо, което да бъде трансформирано. А и спомените от всичко преживяно се пазят. Така че спомените от отделните личности няма да бъдат изгубени. Реално паметта е (поне така ми се струва) която създава усещането за идентичност. Защото ако се погледне реално, човек е различен във всеки един миг.
  9. Станимир

    Егото, що е то?

    В различни източници понятията се използват с различно значение и това може да доведе до объркване. Егото в случая - в други източници може да се използва "низше его", "личност", "низш аз" или друго. Негова противоположност или негов източник се явява душата, индивидуалността, висшият аз, висшето его... Личността (ще използвам тази дума) е всичко това, което усещаш като себе си в момента. Тя включва и положителните, и негативните нагласи, способности и качества. Съществуването на Земята дава възможност да се проявят както едните, така и другите. След смъртта, личността престава да съществува. Не така стоят нещата обаче в света на висшия аз. Там нищо отрицателно не може да се прояви. Така че всички негативни тенденции, мисли и навици, които сме генерирали и развили през живота си тук на земята си остават тук като семена, които ще доведат до отрицателна карма в следващото въплъщение. До висшия аз достига само това, което е положително и което този висш аз асимилира като опитност. Тази опитност ще се прояви в новата личност при следващото въплъщение. Към нея ще бъдат добавено и отрицателното "наследство" от предходната личност. Разбира се, новата личност няма да има спомен за предходната,, защото само човек осъзнал се като своя висш аз може да има спомен за предходните си животи.
  10. Станимир

    Трябва ли да съдим злите хора?

    В тази фраза има нещо ключово по темата. Всичко е заради завръщането на хората. Ние трябва да го пожелаем. За да може да сме истински свободни и щастливи е необходимо някои неща да бъдат дълбоко осъзнати от нас хората. В притчата за блудния син е заложена същата идея.
  11. Станимир

    Трябва ли да съдим злите хора?

    В тази тема трябва да си призная, че пиша с нежелание, защото осъзнавам, че някои неща е трудно да бъдат приети. Някои неща може да бъдат приети за прекалени и нечестни, или пък ненужни. Истаната си има и своята обратна страна, тя може да е бреме ако е преждевременна, не за друго, а защото недоразбрана тя може да е непоносима. Да се пречупи човеш е възможно. Може да изпадне в криза от която да не успее да излезе до края на живота си. Но затова идва следващо прераждане когато човекът е освободен от бремето на спомените, а условията са различни. Да част от кармата и предразположенията остават... Промяната може да дойде само с осъзнаване на ситуацията. На хората им е трудно да приемат, че причината за страданията им в настоящето може да са те самите. Още по-трудно е да се приеме, че човек е отговорен и за действията на другите доколкото е част от същото общество. Насилникът задължително ще бъде поставен в ролята на жертва. На него ще му се наложи да погледне на ситуацията и от другата страна. Да, може и да се окаже напълно безпомощен и сломен. И не, няма такова нещо като това някой да не иска да живее. Личността може да иска под тежестта на страданията прекратяването на отделно въплъщение, но това е само една ограничена част от истинския човек и от живота. И тук трябва да се подчертае, че случващото се поради някакви кармични причини не е защото Бог или някакви владетели на кармата, или други сили са решили така. Жертвата привлича насилника, защото имат някакво общо предразположение. Затова и много жертви на свой ред стават насилници. Не за друго, а защото предразположението, което е привлякло насилника, още е живо в тях. Да, жертвата може да привлече насилника и по линия на принципа на противоположностите - т.е. да привлече това от което се страхува. Но това също е шанс да преодолее страха си, като се сблъска с него. Да не забравяме и, че сме в кали юга, когато животът е далеч по-интензивен, наситен, а всичко отрицателно е усилено до краен предел. Съответно и възможността за развитие е по-голяма за разлика от другите епохи в които животът е далеч по-щастлив, но и развитието бавно.
  12. Станимир

    Свободата и Цялото

    Въпреки спорните моменти и използваните изрази, в текста поне аз открих нещо много ценно. Не съм сигурен дали авторът му изобщо е имал предвид точно това значение, което аз откривам в него. Но какво значение има всъщност? Да, в основата на текста (и част от видеото, която засега съм изгледал) стоят някои религиозни сюжети, като първородният грях и опитването на дървото на познанието, т.е. самоосъзнаването, което ти дава възможност да погледнеш на себе си отстрани, да се оцениш и съответно да се развиваш съзнателно. Но има и философия: идеите, архетипните форми включващи в себе си всички възможни конкретни форми, които могат да се проявят. Последните дори и да не е съвсем удачно да се наричат "грешки" са сянка на първите. По същия начин и нисшия аз е сянка на висшия - негово ограничено конкретно проявление. По същия начин и егоистичната любов (похотта) е сянка на безличностната любов. ... Пишеш, че авторът те е изгубил, но за мен е важно какво може да взема като идея от текста и изобщо ми е все едно, дали ще използва най-точните думи. Идеята за "грешка" вероятно идва от използваната в Библията дума "грях". В определен смисъл по отношение на абсолюта, всичко е несъвършено, променящо се, непълно, илюзорно и може да се нарече "грешка" - не толкова то самото, а приемането му за нещо реално.
  13. Станимир

    Свободата и Цялото

    Това е твоят прочит на цитираното. Но дали това е имал предвид авторът? За мен най-общо казано "грешката" е личността, низшия аз. Там е възможността да се греши. Висшият аз не греши, а единствено трупа опитност.
  14. Станимир

    Трябва ли да съдим злите хора?

    Има светове, където животът е далеч по-организиран и справедлив, отколкото в нашия. Но тези светове също са минали в миналото през същото, през което преминаваме и ние. Казвайки, че вселената е несъвършена, изключваш фактора време. Изключваш и това, че съвършенството и несъвършенството са два полюса, които не могат да съществуват отделно един от друг. Как ще ги съвместиш? Не ми се навлиза в прекалени абстракции, а отговорът ги изисква. При интерес бих могъл да опитам да отговоря. Доколкото виждам доста се влияеш от това, което получаваш като информация от различни хора и източници, и ти е трудно да примириш отделни твърдения. С времето ще разбереш, че дори и на пръв поглед несъвместими твърдения могат да бъдат в съгласие и че се допълват едно с друго и че много противоречия са само привидни. Живеем във вселена на парадоксите - това не са мои думи. И в същото време всичко в тази вселена е основано на правила и на логика. Що се отнася до Бог и въпросите "защо" по отношение на действията му, обърни внимание, че тези действия са се усъвършенствали непрестанно във вечността. Ти се съмняваш в тяхната целесъобразност и правилност, но те са следствие от опит с неописуема продължителност. Нито сме първите същества намиращи се на познатия ни етап на развитие, нито ще сме последните. Обърни внимание и на това, че ако за теб целта е да си щастлива тук и сега, и да живееш определен живот, който те удовлетворява, то за Бог целта е да преминаш на следващия етап на развитие и на осъзнатост, при което щастието ти ще е неописуемо по-голямо. Ти сега няма как да разбереш разликата от съзнанието ти сега и съзнанието ти на този следващ етап, както мравката не може да осъзнае какво е да си човек. Всичко, което можеш да изпиташ като щастие сега, е обречено в определен момент да премине, да ти омръзне и съответно щастието да се превърне в страдание. Истинско щастие може да се търси в непреходното, но първо трябва да го разбереш, да се научиш да го различаваш, да осъзнаеш ценността му. А това означава да опознаеш както преходното щастие, така и страданието. Ако нещо не е необходимо по някакъв начин, то не би съществувало. Когато си изпълни ролята по отношение на теб, то вече няма да ти е необходимо, но ще бъде такова за по-малко развитите същества. Така че страданието е факт - то съществува и ще съществува. Ние като хора трябва да се научим да мислим и да действаме по такъв начин, че да не създаваме страдание около себе си. Това е важното за нас. Ние можем да направим по-добър нашия свят - първо самите себе си и търпеливо да помагаме и на другите да усвоят същия урок. Всички тези действия на хора вършещи неприемливи за нас неща разбира се трябва да се стремим да възпрепятстваме и да те да останат назад в миналото на цивилизацията ни. Но това ще се случи оконцателно когато в хората е налице съответстващото ниво на разбиране и осъзнатост, не по-рано.
  15. Станимир

    Роден, за да насилва?

    Защото се е развила като такава в този свят. Това е карма на този свят - тук е създадена и тук следва да бъдат изживени последствията. Доколкото знам има и изключения, когато души, които са прекалено пропаднали се прераждат на планети с по-тежки условия на живот от земните (да, има и такива). Рядкост е и другото - някой да се роди на Венера примерно. Такъв човек трябва да е изпреварил с много средното развитие на земните хора. В общия случай обаче се прераждаме на една и съща планета. Щом душата се е преродила в този свят, значи тук има условия да се развива. Дали ще ги използва е отделен въпрос. Шансът да ги използва може да е наистина малък, но щом се е преродила тук, значи е възможно най-добрия. Другаде би бил още по-малък.
  16. Станимир

    За да си като тях

    Много правят това несъзнателно. Опитват се да сведат другия до своето ниво - това считат за нормално, а другото е отклонение. Има хора, които покваряват другите съзнателно. Тук отново може да има две групи - първите самите те не са подвластни на зависимостта с която искат да обвържавт други. Втората група те самите са зависими. Има ги - някой зависим наркопласьор примерно. Той съвсем ясно осъзнава, че завлича и други хора.
  17. Станимир

    Трябва ли да съдим злите хора?

    Това е механизмът за развитие на едно такова нежелано състояние. Подпомагащите и възспиращи фактори са много и различни за различните хора.
  18. Станимир

    Трябва ли да съдим злите хора?

    Той и човекът не е антропоморфно същество :). Духът е отвъд формите. Духът е един. Разликата е в осъзнатостта, но самата тази диференциация е условна. Във висшите духовни състояния от това, което съм чел, имаме идентифициране с всичко останало. Но едва ли можем да разберем подобни състояния, без да сме ги постигнали. Представата за Бог - може би най-удачно е напътствието, да си го представим като същество при което всички положителни качества са развити до максимума, който сме в състояние да си представим. Това е практично.
  19. Станимир

    Трябва ли да съдим злите хора?

    От доброто. Единият полюс не може да съществува без другия. Ние съответно можем да се научим да различаваме едното от другото и да избираме. Всеки избор в крайна сметка е между доброто и злото - всеки. Един човек с престъпно мислене не става такъв отведнъж. Той търси и намира удовлетворение в някакво земно удоволствие. Примерно сексуално. С времето обаче той привиква към това и то му носи все по-малко удовлетворение. Желанието обаче е силно и дори нараства. Съответно той се опитва да усили стимула. Опитва нови неща в търсене на задоволяването му. Съответно и по-хард. Съзнанието също привиква към тази промяна. С времето недопустимото някога става нормално (т. нар. прозорец на Овертон). Така се стига до крайности. Началото може и е в минали прераждания. Всеки сам създава своя ад. Но в същото време човечеството е едно и отговорност носят всички. Сексуалните желания в съвременния свят се стимулират масово и едно дете още от малко, когато е податливо на външни влияния е подложено на стимулирането му. Това е отговорност на цялото общество. Хората сами трябва да се научат да вземат разумни решения и да са наясно с резултата. Трябва да могат да различат преходните и егоистични желания, от непреходните, духовните. Първите водят до израждане и човек следва да осъзнае това и да развива положителния, духовния им полюс. С противопоставяне на отрицателното, то не се трансмутира. Друг начин за развитие не мисля, че има.
  20. Станимир

    Трябва ли да съдим злите хора?

    Първо изучи хората, изучи желанията им, мечтите и страховете им, достойнствата и слабостите им, разбери ги, открий мястото им, доколко са смислени или безсмислени... Питаш "защо Бог е допуснал"? Но погледни на хората така, както Бог гледа на тях, доколкото можеш. С неговите любов и търпение, но и мъдрост. Виж неговата представа за крайния резултат.
  21. Станимир

    Трябва ли да съдим злите хора?

    Отговорът е - не. Звучи просто, но всъщност той е изключително труден за разбиране и още повече за изпълнение. Нормално е човек, когато е свидетел на нещо нередно около себе си, да реагира с възмущение, с раздразнение, с нехаресване, с неприемане, с желание виновният да получи възмездие. Това са реакции изграждани дълги години, за които не може да се каже, че са изцяло правилни или погрешни. Толкова много неща могат да се кажат, че ми е трудно да ги систематизирам. Правейки анализ на една ситуация, предизвикала определена наша реакция е необходимо да обърнем внимание преди всичко на мотивите на извършителя. Също доколко осъзнава вредата от действията си. Доколко дори и да осъзнава вредата от действията си е в състояние да ги прекрати (защото често навикът е по-силен от волята, освен това желанията се отличават с импулсивност и за момент може те съвсем да изземат контрола от ума). Кармата няма да я намесвам (тази на жертвата и на всички странични засегнати), защото това е нещо, с което е почти невъзможно да сме запознати и можем само да правим предположения. Да, не трябва да забравяме, че и самите ние имаме своите слабости и единственото ни желание следва да е заменянето им с технитте положителни полюси. Мотивът би трябвало да бъде да противодействаме на действието, а не на извършителя. Наказанието да е единствено с цел недаване на възможност за повторение, а не за възмездие. Последното ще дойде в точната мярка и по критерии, които не сме в състояние да обхванем изцяло. Безразличието определено е по-лошо, дори и от омразата. В ситуция в която се извършва нещо нередно, безразличието за мен е най-неприемливо. В една такава ситуация е изключително трудно да различиш това, което следва да приемеш от това, което не бива да се приема за нормално. Това че в много духовни учения се говори за хармония, вътрешен мир и спокойствие в случая може да изиграе лоша шега. Преди всичко останало е любовта и състраданието, както и съпричастността към истината и справедливостта. Така че да се възмутиш, да реагираш ядосано дори, е далеч повече за предпочитане, отколкото да останеш в състояние на покой, но и лишен от съчуствие към жертвата за страданието и към извършителя за слабостта и неразбирането. Е да, възможно е и това състояние при което хармонията и любовта са съчетани; когато личността изцяло е подчинена на цялото; когато има осъзнаване, че невежеството и страданията са временни, но и необходими за израстването, но в същото време често те са ненужни в дадени конкретни ситуации и следва да бъдат избягвани. Така или иначе щом сме преценили, че в дадена ситуация нещо не е справедливо, то следва да положим усилия тази несправедливост да престане. Пак повтарям, осъждането на несправедливостта за мен лично не е проблем, даже го намирам за положително. Но както пише в Библията, човекът не бива да бъде съден.
  22. Станимир

    Източници на духовността

    Защото в цитата, който коментираме, съвсем ясно си е написано, че става въпрос за чувство. Определено. Подобна възможност ми изглежда нелогична. Между мисъл и разбиране има голяма разлика. Да разбираш нещо означава да го познаваш в дълбочина, изоснови. За да го осъзнаеш е достатъчно да регистрираш по някакъв начин съществуването му - може да го почувстваш (вътрешно или външно) , да го видиш, да чуеш за него или да го възприемеш с ума си. Забележи, че използвам "или", защото е достатъчен само един канал за осъзнаване, а и в много случаи осъзнаването е постижимо само по този един канал.
  23. Станимир

    Източници на духовността

    Първо е осъзнаването. Разбирането е след това. Така или иначе в цитата се говори за първоначалното осъзнаване,което е плод на интуицията, а не на разсъждения. Не знам защо се опитваш да ги вмъкнеш там, където не им е мястото.
  24. Станимир

    Източници на духовността

    Ами то и в това, което оспорваш пише същото. Ти обаче видя нещо съвсем различно - точно това, което искаш да видиш. С мислене не можеш да осъзнаеш, че видимият свят е илюзия, както е илюзия и усещането, че принадлежим на този илюзорен свят. Това си е точно чувство. "Не в пълно съзнание" - тук се има предвид обичайното будно съзнание, в смисъл, че съзнанието свързано със сетивата и с някои мисловни модели към които сме привикнали с времето, пречат на осъзнаването на това чувство. При медитация именно тези сетивни съзнания и този неспирен поток от мисли се свеждат до минимум. Затова, че в написаното няма нищо необичайно, освен думите с които е изразено.
  25. "Христос казва: „Вие се кланяте на онова, което не знаете, а ние се кланяме на това, което знаем“. Сега спорът в света е между вярващите кой има правата вяра. Правата вяра седи в онова, което ти знаеш. Кривата вяра седи в онова да се кланяш на това, което не знаеш. Онова, което знаеш, включва в себе си Божественото. А онова, което не знаеш, включва в себе си човешкото. Защото човек се отличава по своето незнание. Какво приложение може да има сега този стих? Че трябва да знаем нещата. И светът е създаден като едно велико училище, в което трябва да се учим. Като е дошъл на земята, човек трябва да се учи, да придаде нещо към онова, което е имал в себе си. Той трябва да изучава законите, върху които почива неговото щастие." "Сега и ние, съвременните хора, поддържаме, че някои неща са голи. В това няма никакво знание. Ти казваш, че вярваш в Бога. Но, ако ти си един нещастен човек, каква е тази вяра? Ти казваш, че вярваш в баща си. Но, ако си нещастен човек, каква е твоята вяра в баща ти? Или ти вярваш в науката, вярваш във всичко, в света вярваш, а въпреки това си нещастен. Каква е тази вяра тогава? Питам: Какво допринася тази празна вяра? Значи в дадения момент ти служиш на онова, което не знаеш. Питам тогава: Какъв е изходният път от това положение? Ние можем да заменим две величини една с друга, а именно: Ние можем да заменим онова, което не знаем, с онова, което знаем. И тогава ще кажем ние: Кое знаем в света? Разсъждавали ли сте вие някога да си отговорите на въпроса какво знаете. Има ли нещо, на което да разчитате и да знаете на какво разчитате? Първото знание е движението. Животът се отличава с движение. Движението е резултат. Та какво е резултатът, движението на живота. От движението се раждат после ред други сили. От движението се ражда светлината. Значи светлината е елементарното проявление на движението. Движението е изходният пункт, когато едно същество излиза от вечността от онзи вечен център на живота. Значи първият изход се обуславя с движението, а понеже излиза извън орбитата на този център, на него му трябва светлина в пътя, за да се движи. Трябва му светлина, трябва му знание. И забележете всяка майка иска, като се роди детето да се движи. Първият подтик на живота е движението. Повечето от вас сте били майки, знаете това. Вие не искате ръцете и краката на детето ви да са сакати, но да се движат. Не само ръцете и краката му искате да се движат, но и неговите очи, уши, уста, мозък, всичко в него искате да бъде в движение. И наистина едно тяло е здраво само тогава, когато всички частици в него са в движение. И когато ние изучаваме човека ще видим, че за да бъде абсолютно здрав, всички частици в неговото тяло трябва да са в хармонично движение помежду си. Щом се наруши това хармонично движение, човек е вече болен. Когато се изследва човешката аура, ще видите, че колкото човек е по-здрав и по-духовно издигнат, от него излиза една бяла, приятна светлина. Има хора, на които тази светлина е толкова голяма, че като ходят вечер, те хвърлят светлина наоколо и си осветяват пътя. Когато човек заболее, става пречупване на тази светлина и тя потъмнява. Това потъмняване може да стане частично или цяло. Всяка заболяла част е тъмна, а здравите части са светли. Значи, ако те заболи главата, главата ти е тъмна; ако те заболи стомахът, стомахът ти е тъмен. Ако те заболи крак, кракът ти е тъмен. Следователно, какво се изисква от вас? Да възстановите светлината на тъмното място, да възстановите светлината на главата си, на стомаха си, на крака си и т. н. Как ще стане това? Като усилиш мисълта си. Как ще усилиш мисълта си? – Като почнеш да мислиш за това, което знаеш. И в Писанието е казано: „Онези, които чакат Господа, тяхната сила ще се увеличи“, ще се измени. Сега ние мислим, че реални неща са тия, които са близо до нас. А онези неща, които са далеч от нас, не са реални. Но реалните, разумните неща, дали са близо или далеч от нас, те се отличават с едно свойство. Това свойство е следното: Разумните същества всякога отговарят на нашите нужди, а неразумните – никога не отговарят на нашите нужди. Следователно, ние считаме Бог онова същество, което всякога отговаря на нашите нужди. Бог е единственото смислено същество, което отговаря на нашите нужди. Той не отговаря на нашите навици, които имаме, на нашите несъществени нужди, но Бог винаги отговаря на онези силни нужди на човешкия ум, на човешкото сърце, на човешката душа и на човешкия дух."
×