Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Станимир

Глобални Модератори
  • Общо Съдържание

    7006
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    64

Репутация Активност

  1. Thanks
    Станимир got a reaction from АлександърТ.А. in Справедлив ли е животът   
    Просто промени това, което не ти харесва в тях. Открий къде е "грешката" във въпросната програма. Промени само сгрешеното, а другото остави. Чувството за празнота идва от това, че си се концентрирала върху загубата, върху разочарованието, върху неоправданите надежди. Но всъщност нищо не си изгубила. Нищо истинско не можеш да изгубиш, а само илюзиите, които си имала. Да, тези илюзии са ти давали една фалшива надежда и един фалшив смисъл на живота, успокоявали са те, докато не си осъзнала, че не струват. Обърни внимание на това, което имаш - най-малкото знаеш каква не искаш да бъдеш. Помисли първо от морална гледна точка - какъв трябва да е човек? И ще имаш цел пред себе си. Целите придават смисъл на живота. Доколкото са смислени целите, които си поставя човек, дотолкова смислен е и животът му. А по отношение на страха да не сгрешиш и да не бъдеш разочарована отново, пак ще повторя, че нищо истинско не можеш да изгубиш. Само така можеш да се научиш да различаваш истината от фалша.
  2. Like
    Станимир got a reaction from holyvalentine in Справедлив ли е животът   
    От мислите и представите си, човек също не може да избяга, а те съществуват. От една страна е истината, а от другата са твоите разбирания и представи. Истината е неизменна и необусловена, от нея също никой не може да избяга. Дали я познава или не е без значение. Единственото, което е в нашите ръце са нашите мисли. Дали е справедливо? За мен е справедливо. Но това е моята представа, която съм изградил за живота с времето. Това е моята представа за света с/в която живея. Дали съм щастлив или не съм щастлив, дали се чувствам прецакан или късметлия - това няма отношение към истината, а към възгледите ми - били те правилни, погрешни или някаква комбинация между двете. И пак ще повторя, щом аз живея в собствената си представа за света, създадена от мен самия и тази представа за истината, а не самата истина ме прави щастлив или нещастен, то къде другаде мога да търся несправедливост, освен в себе си?
  3. Like
    Станимир got a reaction from holyvalentine in Справедлив ли е животът   
    От мислите и представите си, човек също не може да избяга, а те съществуват. От една страна е истината, а от другата са твоите разбирания и представи. Истината е неизменна и необусловена, от нея също никой не може да избяга. Дали я познава или не е без значение. Единственото, което е в нашите ръце са нашите мисли. Дали е справедливо? За мен е справедливо. Но това е моята представа, която съм изградил за живота с времето. Това е моята представа за света с/в която живея. Дали съм щастлив или не съм щастлив, дали се чувствам прецакан или късметлия - това няма отношение към истината, а към възгледите ми - били те правилни, погрешни или някаква комбинация между двете. И пак ще повторя, щом аз живея в собствената си представа за света, създадена от мен самия и тази представа за истината, а не самата истина ме прави щастлив или нещастен, то къде другаде мога да търся несправедливост, освен в себе си?
  4. Like
    Станимир got a reaction from Донка in Духовната гордост   
    Човек може да е заспал и без да е самовлюбено. А ако за един "заспал" човек е извън зоната на комфорт промяната, напрежението, инициативността и др. качества, то за друг тип човек, да го наречем по-енергичен, може да е извън зоната на комфорт търпението, приемането, подчинението, въздържането от действие... 
    Ясно е, че това, което е под повърхността в един момент ще се прояви. Когато в даден момент от живота на човека възникнат подходящи условия. И точно тук е рискът с преждевременното и прекомерно насочване на вниманието към скритите ни предразположения. Хубаво е човек да е убеден, че ще спечели една подобна битка, но тази увереност трябва да е подплатена с реални положителни качества. Затова и се препоръчва наблягането на положителното. 
    С това не казвам, че човек не трябва да анализира своите силни и слаби страни, доколкото може безпристрастно - напротив. Но това решение е индивидуално. Психиката ни често прикрива неща, които не сме в състояние да асимилираме и контролираме. Това е най-обикновена защитна реакция. Да, това е в зоната на комфорт на човека и в общия случай този човек ще продължава да си стои в нея докато там не му стане некомфортно. Но това трябва да стане естествено, без насилствено извеждане когато става въпрос за друг човек. Както споменах това, което е било скрито рано или късно, само ще се покаже на повърхността. И ако въпросният човек няма с какво да му се противопостави, ще си има проблеми.
    В някои романи и други книги се говори за Пазача на Прага или Обитателя на Прага. Това е съвкупността именно от всички тези непреодолени отрицателни склонности и предразположения на човешкия ум, срещу които той трябва да се изправи за да премине; да признае, че самият той ги е породил и в този смисъл те са част от него и в същото време да спре да ги подхранва, насочвайки вниманието си върху положителното. Все пак в духовните светове няма негативни сили - те същесвуват само в по-материалните като сянка на положителните. 
  5. Like
    Станимир got a reaction from holyvalentine in Справедлив ли е животът   
    От мислите и представите си, човек също не може да избяга, а те съществуват. От една страна е истината, а от другата са твоите разбирания и представи. Истината е неизменна и необусловена, от нея също никой не може да избяга. Дали я познава или не е без значение. Единственото, което е в нашите ръце са нашите мисли. Дали е справедливо? За мен е справедливо. Но това е моята представа, която съм изградил за живота с времето. Това е моята представа за света с/в която живея. Дали съм щастлив или не съм щастлив, дали се чувствам прецакан или късметлия - това няма отношение към истината, а към възгледите ми - били те правилни, погрешни или някаква комбинация между двете. И пак ще повторя, щом аз живея в собствената си представа за света, създадена от мен самия и тази представа за истината, а не самата истина ме прави щастлив или нещастен, то къде другаде мога да търся несправедливост, освен в себе си?
  6. Thanks
    Станимир got a reaction from Донка in "Дали ако демоните ме напуснат, то и ангелите няма да се отвърнат от мен?"   
    Подценяването е по-лошо. 
    Колкото до страхът да не сгрешиш и да не се поддадеш на изкушения - това не е нищо повече от неправилно фокусиране на усилията. Загрижеността трябва да е към това нашите действия да са правилни, а не към това, да избягваме неправилните действия. Пороците са сянка на добродетелите и не е разумно да ги поставяме преди тях.
    Съвсем естествено е прекомерната загриженост да не сгрешим, да породи несигурност, да доведе до неефективност поради неправилната насоченост на действията ни, и до още повече страхове. Но когато фокусът е върху положителната страна на нещата, тези проблеми отпадат.
  7. Like
    Станимир got a reaction from holyvalentine in Справедлив ли е животът   
    Въпрос: средата в която човек се ражда, според теб, как се определя? Примерно раждаш се в Африка, в някое гето в Найроби (Кения), където шансовете да водиш лесен и безгрижен живот са почти нулеви. Ясно е, че ако отговорът ти е, че раждането в подобни условия не е случайност, то след самоубийството пак ще се родиш в също толкова лоши или по-лоши условия. Т.е. нищо не си спестяваш, нищо не печелиш - нито знания, нито твърдост на характера, нито гъвкавост, нито опит, нито разбиране. В най-добрия случай само отлагаш. Всяка житейска ситуация е като една задача, която трябва да решиш правилно. Иначе ще я повтаряш, докато не се научиш как да го правиш. 
    Ако допускаш пък, че условията в които човек се ражда не са обвързани с действията му в миналото, то тогава за справедливост не може да се говори.
  8. Like
    Станимир reacted to Донка in 605. Плевели - Неделна Беседа, 17 ноември 1935 г.   
    Отче наш.
    „Ще се развеселя“.
    Ще прочета 13-та глава от Матея, от 24-тия стих надолу.
    „Духът Божий“.
    „И посея плевели на нивата и си отиде.“
    Неделна Беседа:  Плевели - 17 ноември 1935 г.
    Благословен Господ Бог наш.
    Отче наш.
  9. Like
    Станимир got a reaction from Донка in Духовната гордост   
    Значи, никой учител не изисква сляпо подчинение. В същото време ако ученикът всичко трябва да си проверява сам, то едно че учителят става ненужен, а и сигурно ще са нужни милиони години в налучкване. Разумно е да се посочат основите, а надграждането и задълбочаването на разбирането идва с практиката. Практиката е за затвърждаване на наученото. Дори и в учебните системи от училищата това се спазва.
    Има едно понятие goal-fitness. Това го споменавам във връзка с достойнството и гордостта. Когато имаш някаква цел, то е от значение дали си подготвен за нея; дали отговаряш на условията за да я постигнеш. Нищо не може да се случи без наличието на съответните условия за това. Иначе отиваме в сферата на чудесата. Когато го има това съответствие, това покриване на изискванията за да се следва някаква цел или за да се заема някаква позиция, то може да се говори за достойнство. Но достойнството е различно от гордостта. И от горделивостта също. Всъщност това разграничаване на гордост от горделивост е доста изкуствено за мен. Някак си е трудно да се види проблемът с това чувство. Ненапразно Луцифер е паднал поради гордостта си, с което показва скритата опасност в нея.
     
  10. Like
    Станимир got a reaction from Донка in Божията прошка   
    По-добро със сигурност. Думата "копие" ми навява други асоциации. 
    Всичко се променя в търсене на съвършенството. Старото и ненужното не се губи - то си има своето запазено място в новата форма, като част от веригата от последователни събития довели до появата й. Ако във въображението си разгледаме една форма с всичките й промени като един неизменен обект извън времето, то миналото ще съществува в тази форма наред с настоящата форма. Това всъщност е и в основата на паметта и на т.нар. акашови записи.
  11. Like
    Станимир got a reaction from Донка in Божията прошка   
    Всъщност това да "простиш на себе си" не е ли еднозначно с поемането на отговорност за действията си и приемане на последствията от миналите такива? 
    В колективен план като нация, повечето хора за съжаление не са готови да поемат своята част от отговорността да не говорим за нещо повече), а винаги търсят на кого да я прехвърлят. Думите "нищо не зависи от мен" са често срещани. Но с такава нагласа, ако съдбата ги постави на желаното място, където всичко да зависи от тях, те също няма да се справят. Именно заради неразбирането и нежеланието да се поеме своята част от отговорността.
  12. Like
    Станимир got a reaction from Донка in Духовната гордост   
    Значи, никой учител не изисква сляпо подчинение. В същото време ако ученикът всичко трябва да си проверява сам, то едно че учителят става ненужен, а и сигурно ще са нужни милиони години в налучкване. Разумно е да се посочат основите, а надграждането и задълбочаването на разбирането идва с практиката. Практиката е за затвърждаване на наученото. Дори и в учебните системи от училищата това се спазва.
    Има едно понятие goal-fitness. Това го споменавам във връзка с достойнството и гордостта. Когато имаш някаква цел, то е от значение дали си подготвен за нея; дали отговаряш на условията за да я постигнеш. Нищо не може да се случи без наличието на съответните условия за това. Иначе отиваме в сферата на чудесата. Когато го има това съответствие, това покриване на изискванията за да се следва някаква цел или за да се заема някаква позиция, то може да се говори за достойнство. Но достойнството е различно от гордостта. И от горделивостта също. Всъщност това разграничаване на гордост от горделивост е доста изкуствено за мен. Някак си е трудно да се види проблемът с това чувство. Ненапразно Луцифер е паднал поради гордостта си, с което показва скритата опасност в нея.
     
  13. Like
    Станимир got a reaction from Донка in Божията прошка   
    По-добро със сигурност. Думата "копие" ми навява други асоциации. 
    Всичко се променя в търсене на съвършенството. Старото и ненужното не се губи - то си има своето запазено място в новата форма, като част от веригата от последователни събития довели до появата й. Ако във въображението си разгледаме една форма с всичките й промени като един неизменен обект извън времето, то миналото ще съществува в тази форма наред с настоящата форма. Това всъщност е и в основата на паметта и на т.нар. акашови записи.
  14. Like
    Станимир got a reaction from Донка in "Дали ако демоните ме напуснат, то и ангелите няма да се отвърнат от мен?"   
    Това е така, но точно в това "производно" е ключът. Добавя се нещо допълнително и май ненужно. Има едно сравнение с другите, едно чувство за открояване. Да, всички сме различни, но в същото време никой не е изключителен. Гордостта може да е съпътствана и с едно задоволство от вече постигнатото, от миналото; може да доведе до пропускане на слабите страни...
    За мен е достатъчно човек да има увереност. Да знае, че може, стига да положи търпеливо, последователно и настойчиво правилните усилия. Всичко над това е сякаш излишно, задържащо го.
  15. Like
    Станимир reacted to kipenzov in Божията прошка   
    А страхът да загубим "постигнатото" в умствен план, колкото и да се кривим как да го наречем си е "Малодушие".
    Голямата Душа е захранвана от силен Дух!
    Силния Дух се крепи на Истинна Вяра!
    При Истинна Вяра, страхът, че ако рестартираме ще се получи нещо кофти, отпада от самосебе си.
    При Истинна Вяра, това което ще се изгради наново, ще бъде по-добро копие на предишното!
    П.П. Ако си сътворил къща с всичките налични тухли, то за съграждането на нова къща ще бъде със същите тухли! Единственото ново ще е Формата на "Къща", но Идеята ще е същата - "Място, в което Живееш"
  16. Like
    Станимир got a reaction from kipenzov in Божията прошка   
    Ами тя веригата от причини и следствия може да се върне и по-назад - примерно до осъзнаването на погрешността на дадена наша мисъл, постъпка и още по-назад до присъствието на някаква слабост или погрешна нагласа в психиката ни. Идеята ми беше, че без поемането на отговорност за миналото и без намерението такава да поемаме и за в бъдеще, то процесът на искане на прошка остава някак си незавършен - само думи и намерения. Дори и да са съпътствани с вътрешно осъзнаване и разкаяние, то това все още е само предпоставка за промяна, но все още не е промяна. А прошката май има смисъл само ако доведе до промяна. Тя може би е този преломен момент, в който нещо в психиката ни се обръща и ние започваме да виждаме нещата по нов начин...
  17. Like
    Станимир reacted to kipenzov in Божията прошка   
    Първоначалната ми реакция беше, че "да простиш на Себе си", като израз, който използвах, е точно поемането на отговорност за собствените действия и минали такива.
    Ама като се замислих (пуснах в ума си да се движи) , самото значение малко се раздели.
    "Поемането на отговорността за живота ни" е по-скоро следствие на "прошката" и към самите нас.
    Един вид, "прошката" клони към вътрешно изживяване на Катарзис. Некво "разтваряне на отминали напрежения", "успокояване" на потиснати кофти спомени, приемане... некъв микс общо взето. А поемането на отговорността е последствие на това.
     
    Виж на колективен план вече е доста по-сложно и аз поне мога да си шляфотя, но няма да е обективно, щото не съм подготвен добре по темата.
    Щото Един път - Времето тече доста по-бавно при реализирането на промяната на това ниво. Даже колкото по-голяма е соц.групата, толкова по-ниска е скоростта.
    А второ - едно е един човек с некъв микс от родови духове и среда, в която е "извайван" и се е "изваял" чрез изборите си, а друго е множеството от всички хора в соц.групата. Сумати "родови духове", обединени в "племенни духове"( македонци, шопи, лудогорци, мизийци, Габровци...), формирана народопсихология, регионални и континентални "сборни" духове....
    .... и така до плана на "Духът на Времето"(поредицата от филми с това заглавие са впечатляващи, Zeitgeist). Цивилизацията.
  18. Like
    Станимир reacted to Донка in "Дали ако демоните ме напуснат, то и ангелите няма да се отвърнат от мен?"   
    О, какви предположения.  Не, не съм горда с нищо. Преодоляла съм една разновидност на гордостта преди доста години - тогава именно Учителя и Лазарев ми помогнаха да осъзная какво нося в себе си, и как да го изчистя. Не че няма още за чистене - излиза от време на време по нещо, но отдавна не може да ме ръководи и да ми влияе. Да, има разлика между гордост и горделивост, но тя не променя смисъла на корена, а само проявленията. Дори горделивостта ми се струва по-малко агресивна от гордостта. 
    Колкото до беседите и Учението - благодарна съм, че са в живота ми. За себе си - не, не усещам никакви оценки към себе си - само разбиране, когато проявя някоя слабост, но веднага идва старанието да го преодолявам. От време на време усещам, че Небето ме "потупва по рамото" - например с прегръдката на моята внучка, или с доверието в очичките на някой от моите малки ученици... Е, има и моменти, когато си усещам как ми казва "Опитай отново"
  19. Like
    Станимир got a reaction from Донка in Божията прошка   
    Всъщност това да "простиш на себе си" не е ли еднозначно с поемането на отговорност за действията си и приемане на последствията от миналите такива? 
    В колективен план като нация, повечето хора за съжаление не са готови да поемат своята част от отговорността да не говорим за нещо повече), а винаги търсят на кого да я прехвърлят. Думите "нищо не зависи от мен" са често срещани. Но с такава нагласа, ако съдбата ги постави на желаното място, където всичко да зависи от тях, те също няма да се справят. Именно заради неразбирането и нежеланието да се поеме своята част от отговорността.
  20. Like
    Станимир got a reaction from Донка in Божията прошка   
    Всъщност това да "простиш на себе си" не е ли еднозначно с поемането на отговорност за действията си и приемане на последствията от миналите такива? 
    В колективен план като нация, повечето хора за съжаление не са готови да поемат своята част от отговорността да не говорим за нещо повече), а винаги търсят на кого да я прехвърлят. Думите "нищо не зависи от мен" са често срещани. Но с такава нагласа, ако съдбата ги постави на желаното място, където всичко да зависи от тях, те също няма да се справят. Именно заради неразбирането и нежеланието да се поеме своята част от отговорността.
  21. Like
    Станимир got a reaction from Донка in "Дали ако демоните ме напуснат, то и ангелите няма да се отвърнат от мен?"   
    В темата се появиха няколко идеи, които са принципно верни, но въпросът е към коя точно трябва да отнесем думите от дискусията. 
    Противникът е според силата ни, така че колкото по-свят е човек, толкова по-яростни ще са опитите на тъмните сили да го променят или унищожат. В Библията се споменава за тези, които не са нито горещи, нито студени, а топли. И горещите, и студените са пробудени, но едните използват силите си за добро, а другите за - зло. И е по-лесно да се смени поляризацията - положителното да стане отрицателни или отрицателното положително, но ако няма пробудена енергия, за никаква поляризация изобщо не може да става дума. В повечето религии са описани случаи, в които хора вършещи зло, стават светци. Но поляризацията не може да е едновременно положителна и отрицателна. Затова е важно да се определи какво означава "да напуснат човека". Силният е от голяма полза и за едните, и за другите, но това не означава, че са в него. Човек в определен момент може да е само с едните, според това какви са мислите и чувствата му. После може много бързо да смени настроението си и да допусне другите в съзнанието си. Но от един момент, когато човек се е утвърдил в светлината, то демоните остават извън него и всичките им атаки и изкушения са обречени. А светлите сили не само, че не го напускат, но стават едно с него. Това разбира се е въпрос на бъдеще.
  22. Like
    Станимир got a reaction from Донка in "Дали ако демоните ме напуснат, то и ангелите няма да се отвърнат от мен?"   
    Би било да се види контекста в който са казани въпросните думи. Първата асоциация, която правя с демоните в човека е неразумността. Човекът спира да мисли, говори и действа разумно. Прави неща без оглед на последствията. Ангелите в човека свързвам с обратното. Така че възниква въпросът: може ли човек да бъде разумен и неразумен едновременно? Че може да смени едното състояние с другото, е ясно. 
    По-сложният въпрос: Заблудата трябва ли да се отнесе към влиянието на демоните? При нея човекът може да действа разумно, но поради незнание и погрешна преценка, резултатът може да не е добър.
  23. Like
    Станимир got a reaction from Донка in "Дали ако демоните ме напуснат, то и ангелите няма да се отвърнат от мен?"   
    Би било да се види контекста в който са казани въпросните думи. Първата асоциация, която правя с демоните в човека е неразумността. Човекът спира да мисли, говори и действа разумно. Прави неща без оглед на последствията. Ангелите в човека свързвам с обратното. Така че възниква въпросът: може ли човек да бъде разумен и неразумен едновременно? Че може да смени едното състояние с другото, е ясно. 
    По-сложният въпрос: Заблудата трябва ли да се отнесе към влиянието на демоните? При нея човекът може да действа разумно, но поради незнание и погрешна преценка, резултатът може да не е добър.
  24. Thanks
    Станимир got a reaction from royalrife in Божията прошка   
    Грешник, т.е. човек, който допуска грешки. Никой не казва, че веднъж грешник означава завинаги грешник, нито пък човек по-ниско качество. Но под влияние на християнството думата се свързва с някакъв вид обреченост.
    Признава се нещо, което се знае. В случая е по-скоро невяра и незнание.
  25. Like
    Станимир reacted to royalrife in Божията прошка   
    Мисля си, че Те не гледат на нас като  на грешници, а по-скоро като на незавършени картини. Ако искаме нашата мисъл да се свърже с Тяхната и ние ще гледаме на себе си и на ближните по същия начин. Бог, като най-разумното Същество е дал на всеки един човек, такъв товар, който да е според силите му. Оплакваме ли се, че не можем да носим товара си, мисля си, че положението ни вместо да се подобри, ще се влоши и товарът ни ще стане още по-тежък. Защо? Защото не признаваме, че Бог знае повече от нас. В случая не Бог ни наказва, а ние сами се наказваме, защото сме прекъснали връзката си Божията мисъл. Възстановим ли тая връзка и помощта от Бога и от Висшите разумни същества няма да закъснее. Значи, от прощаване с живота, минаваме вече във нова фаза - свързване с живота, което ще рече единение с Божията мисъл, т.е. освобождение или ново раждане.
×