Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Станимир

Глобални Модератори
  • Общо Съдържание

    7078
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    82

Репутация Активност

  1. Like
    Станимир got a reaction from АлександърТ.А. in Христос, Дънов и любовта към лошите!   
    Лошите за които говори Дънов, казвайки да не им даваме любовта си, много добре знаят какво е любов. Поставянето на етикети е неизбежно. Не е задължително точно да определиш един човек като добър или лош, но при всички случаи трябва да определиш дали той може да оползотвори това, което му даваш, или просто ще го разпилее. Защото във втория случай, отговорността е на даващия.
  2. Like
    Станимир got a reaction from АлександърТ.А. in Мъже и Жени   
    Има ли значение защо се отказва? Причините могат да са най-различни. За своите грешки мъжът, ще си носи своята отговорност в бъдеще. Защо е допуснал тези грешки си е негов проблем. Всеки отговаря за собствените си грешки. Да, можеш да помогнеш и на другия да преодолее грешките си, но ако той ти съдейства за това (всъщност по-скоро ти му съдействаш) и в никакъв случай без той да го желае и да ти се доверява истински.
  3. Like
    Станимир got a reaction from АлександърТ.А. in Какво е мнението ви за клонирането?   
    Ако си затвърдил някое свое качество, умение, знание в живота си, то и в следващия ще го притежаваш. Ако само си мислиш, че си го затвърдил, то тази илюзия ще ти бъде отнета от смъртта и в следващия живот ще можеш да се опиташ да го направиш наистина. Това би могло да стане и в този живот, но обикновено хората трудно се отказват от илюзиите си.


    Ами никой не е казал, че трябва да сме постоянно умрели, т.е. в надземните светове. Колкото до самоубийството много ясно споменах: Естествената смърт е положително явление и е добре да го осъзнаем, без да се стремим да го отлагаме с изкуствени средства. Все пак естествената смърт никога не настъпва преждевременно. Ако естествената смърт закъснява, това обикновено е резултат от силното ни желание за живот и от страха от смъртта и неизвестното. Такива хора се стремят по всякакъв начин да я отложат, а не да я предизвикат.
  4. Like
    Станимир got a reaction from АлександърТ.А. in Какво е мнението ви за клонирането?   
    Ами нищо не можеш да загубиш. В следващото въплъщение ще продължиш да си доразвиваш въпросното качество, точно оттам докъдето си го развил преди това. Самата душа е тази която натрупва опитност и която развива различни качества по време на въплъщението. Новото въплъщение ще е такова, че да продължи развиването на нужните за душата качества. Губи се само това, което не съответства на природата на душата. Всички духовни качества се запазват завинаги до степента до която са развити и са на разположение на човека и през следващите му въплъщения. Недуховните качества, желания, навици, предразположения, страхове, мисловни модели и т.н. остават спящи, и застигат човека в следващото му въплъщение, като участват в сформирането на новата личност (низшо аз). Значи не може да се избяга нито от положителните достижения, нито от отрицателните. Самата душа обаче остава незасегната от последните. Те не могат да надхвърлят земната сфера. От друга страна докато те съществуват, душата е здраво свързана със Земята и е длъжна да се въплъщава докато ги изчисти и трансформира в надличностни качества.


    Ами не мисля че можем да говорим за градация: заблуден, по-заблуден, най-заблуден. Духовността е просто съзнателно движение в една определена посока. Посоките са две: към духовното, надличностното, непреходното и към личностното, егоистичното, преходното... Можем да приемем някаква относителна градация в рамките на всяка една посока, но увеличаването на духовността според тази градация е в правопропорционална зависимост от осъзнаването илюзорността на човешкия живот. Той е ценен, но само доколкото душите трупат своите опитности. А щом душата е определила този живот да завърши в определен момент (каквато е действителността), то нашето желание този момент да бъде отложен не идва от душата.
  5. Like
    Станимир got a reaction from АлександърТ.А. in Какво е мнението ви за клонирането?   
    Всъщност при клонирането, хората нищо не създават, освен по-специфични условия за да се проявят природните закони. Самото създаване пак става чрез природнити сили и елементалите.
    Животните и растенията нямат индивидуализирана душа. Не знам ако са правени експерименти с хора, какви са резултатите, т.е. дали "родените" по този начин хора могат да проявяват разум и индивидуалност.
  6. Like
    Станимир got a reaction from АлександърТ.А. in Мисли за Щастието и Радостта   
    Щастието на човека седи в неговата разумно проявена воля, за да реализира човек щастието, трябва да действа разумно по законите на живота. Щастието - това е превръщането на силите в себе си. А превръщането става с помощта на волята. Човек не може да бъде щастлив, докато не превърне своето нещастие в горителен материал за щастието. Човек не може да има любов, докато не превърне омразата в горлив материал. За да реализира щастието, човек трябва да използва всички негативни състояния като горлив материал в лабораторията на живота. За да може да стане това, той трябва да знае как да съпостави своя ум спрямо своето сърце и своите чувства спрямо своя ум. - Само така ще има правилни отношения с външния обективен свят и силите, които действат в него и ще може да реализира щастието.
    Ние живеем в една епоха, когато се изисква знание, за да можем да реализираме щастието и да създадем хармонични отношения между хората.
     
    За да намери човек щастието, трябва да се освободи от всички ограничения. Докато човек има слабости към пари, слава, гордост, към жени и към всички удоволствия в живота, той щастлив не може да бъде. Защото всички тези неща могат да му ги вземат и той ще остане нещастен. Затова е необходимо човек да разбира законите, за да превърне енергиите на тези състояния и да ги използва за творческия процес на живота.
     
    Сега, когато става въпрос за щастие, всеки подразбира своето щастие, като игнорира това на другите. Но щастието е един Божествен закон и трябва да бъде за всички. И сега хората като се стремят към щастието, мислят си, че само те са факторите за това и че са независими от окръжаващата ги природа. Но там е заблуждението и нещастието на съвременния човек. Има същества и над и под човека и всяко от тях търси своето щастие. По-нисшите същества от човека, човек ги прави нещастни, като ги преследва и им отнема правото на живот, но и той е подчинен на същия закон. Той не е независим, както си мисли. Фактът, че съществува смъртта, ни показва това. В повечето случаи, неговата смърт е причинена от някое по-силно, но враждебно същество, с някаква цел и интерес. При това положение човек не може да бъде щастлив, трябва да бъде извън всяка опасност, а това ще постигне, когато научи закона на безсмъртния живот. А затова е необходимо усилие на волята, тя да стане господар на всички сили и елементи в целокупния организъм и да е едно с космичната воля.
     
    Тъй че, щастието се придобива с усилието на човека, на човешката воля. И щастлив човек може да бъде само онзи, който е свободен от всички свои желания, или който е господар на всички свои желания. Всички външни условия, смъртта и раждането, болестите и пр. не трябва да имат власт над него. Щастието е извън злото, омразата, сиромашията и пр., но щастието не е и 6 доброто, защото доброто е само едно условие за щастието. Когато дойде щастието, то ще впрегне всички положителни и отрицателни сили и състояния в човека, ще ги подведе в една стройна система и ще ги примирява. И тогава човек ще бъде щастлив, като примири и хармонира всички сили на своето битие. Щастливият човек не може да има неприятели в природата; всички същества ще му бъдат приятели, понеже той дава от своето щастие на всички.
     
    От Пътят към щастието
  7. Like
    Станимир got a reaction from Донка in За първопричината и Създателя   
    Когато човек прави избор, от основно значение е, дали притежава нужните познания и разбиране, за да може да предвиди резултата от действията си. Това е основното - да се знае кое действие, какво ще предизвика. И, да твърде възможно е, да няма решение, което напълно да удовлетворява въпросния човек. Освен това животът е динамичен. Ситуациите се променят; другите хора също вземат решения, които могат да попречат на реализирането на нашите намерения. Що се отнася до Бог или действията на духовните йерархии имащи отношение към хората, те са по-скоро като една рамка определяща развитието ни в дългосрочен план.  Човек може да действа еднопосочно с тях и така тези действия да се окажат в негова помощ (каквато са си те всъщност). Може и да реши да следва друга линия в живота си.  Основата така или иначе е познанието за това къкъв ще е резултата и какви са възможностите той да се реализира. 
    Ако проследим различните еволюции ще видим, че с разширяването на съзнанието расте и свободата и възможностите. При хората тези възможности за разумен избор далеч надвишават тези при животните. Дори и в границите на човечеството се вижда, че информираният избор е за предпочитане от този основан на невежество.
    Като част от света в който живее човек трябва да познава законите му и няма как да остане независим от тях.
  8. Like
    Станимир got a reaction from Донка in Егото, що е то?   
    В различни източници понятията се използват с различно значение и това може да доведе до объркване. Егото в случая - в други източници може да се използва "низше его", "личност", "низш аз" или друго. Негова противоположност или негов източник се явява душата, индивидуалността, висшият аз, висшето его...
    Личността (ще използвам тази дума) е всичко това, което усещаш като себе си в момента. Тя включва и положителните, и негативните нагласи, способности и качества. Съществуването на Земята дава възможност да се проявят както едните, така и другите. След смъртта, личността престава да съществува. Не така стоят нещата обаче в света на висшия аз. Там нищо отрицателно не може да се прояви. Така че всички негативни тенденции, мисли и навици, които сме генерирали и развили през живота си тук на земята си остават тук като семена, които ще доведат до отрицателна карма в следващото въплъщение. До висшия аз достига само това, което е положително и което този висш аз асимилира като опитност. Тази опитност ще се прояви в новата личност при следващото въплъщение. Към нея ще бъдат добавено и отрицателното "наследство" от предходната личност. Разбира се, новата личност няма да има спомен за предходната,, защото само човек осъзнал се като своя висш аз може да има спомен за предходните си животи.
  9. Like
    Станимир got a reaction from АлександърТ.А. in Свободата и Цялото   
    Не само това. Грешките са неизбежни на определен етап от развитието на човека. Тази случка в Едем е била неизбежна. На човека се дава възможност да избира, но той все още няма знанията и качествата за да направи разумен избор. Това е начинът за натрупване на нужния опит и за придобиване именно на тези необходими за разумния живот знания и качества. Всеки може да види, че нещо подобно се случва и в отделното човешко въплъщение, когато детето е неспособно да взема най-адекватните решения. Да оставиш свободен някого за да се завърне сам - стана въпрос за това в предходните дни. Това всъщност е изгонването от Едем, което би следвало да доведе до израстване и до завръщане (като в притчата за блудния син).
    В някои случаи въпросното израстване може да продължи твърде дълго, човекът да не успява да достигне до нужното осъзнаване - това все пак е реалният живот, а не някаква дирижирана пиеска. А и каква свобода има в последната? Но на такива хора им се дават възможности непрекъснато, дори и да не е очевидно за тях и за останалите.
     
     
  10. Like
    Станимир got a reaction from kipenzov in Егото, що е то?   
    "Отърваването" става когато трансформираш всички негативни тенденции в положителни. Тогава личността няма да ти е нужна. Тогава в съзнанието си ти напълно ще си се идентифицирала с висшия си аз, ще се осъзнаваш като висшия си аз. В момента не можеш да направиш това, защото висшият ти аз все още не е изграден до край - до степен, че да действаш съзнателно в него. Именно тук може да се открие свободата и изборът. Това изграждане става когато трансформираш всичко отрицателно в себе си в положително. Личността става ненужна когато вече не остане нищо, което да бъде трансформирано. А и спомените от всичко преживяно се пазят. Така че спомените от отделните личности няма да бъдат изгубени. Реално паметта е (поне така ми се струва) която създава усещането за идентичност. Защото ако се погледне реално, човек е различен във всеки един миг.
  11. Like
    Станимир got a reaction from Донка in Изневярата предателство ли е?   
    Нека да дадем първо някакво определение за предателство. 
    За мен, за да се квалифицира едно действие като предателство, то следва да е поет определен ангажимент, който да бъде нарушен. Това е свързано и със съответното доверие, което съществува между страните. Остава въпросът дали единично действие, предизвикано от моментна слабост трябва да се приеме за предателство или просто като грешка.  ... Така си мисля, че ако връзката е създадена с очакването, двете страни да имат сексуални отношения само и единствено един с друг, то неоправдаването на тези очаквания е най-малкото лъжа. А може и да е предателство, ако е имало в достатъчна степен осъзнатост.
  12. Like
    Станимир got a reaction from Донка in Изневярата предателство ли е?   
    Нека да дадем първо някакво определение за предателство. 
    За мен, за да се квалифицира едно действие като предателство, то следва да е поет определен ангажимент, който да бъде нарушен. Това е свързано и със съответното доверие, което съществува между страните. Остава въпросът дали единично действие, предизвикано от моментна слабост трябва да се приеме за предателство или просто като грешка.  ... Така си мисля, че ако връзката е създадена с очакването, двете страни да имат сексуални отношения само и единствено един с друг, то неоправдаването на тези очаквания е най-малкото лъжа. А може и да е предателство, ако е имало в достатъчна степен осъзнатост.
  13. Thanks
    Станимир got a reaction from АлександърТ.А. in Технологии и Духовност   
    Защото хората са егоисти. Човек който е зависим от егоистичните си желания е лесен за манипулиране. Достатъчно е само да го провокираш да ги следва, а той ще бъде готов да заплаща все по-висока и по-висока цена за това. Когато хората престанат да поставят личните си желания над общите, едната група ще изчезне. Последното обаче никой не може да направи вместо самите хора.
  14. Like
    Станимир got a reaction from АлександърТ.А. in Технологии и Духовност   
    Технологията и духовността не би трябвало да си противоречат. Но има нещо в отношението към технологията, което ми се струва погрешно. Това е виждането, че технологията трябва да прави живота по-лесен за хората. Високите технологии следва да изискват развит ум, който да работи с тях, а не да се стремят към отмяната му. Последното води до деградация и до зависимост. В крайна сметка най-важното е човек да се развива. Смяната на епохите откри пред човечеството възможностите на електро-магнетизма, но има и още по-широки възможности. Технология може да бъде основана и на използването на психичната енергия, но овладяването на последната не може да стане без сериозно развитие на човешкото съзнание. Технологията следва да напряга до краен предел концентрацията на хората, да изисква интензивно внимание и будност на човешкото съзнание при боравенето с нея, а не да ги приспива. Технологиите следва да спестяват само тези усилия на хората, при които последните са постигнали що годе някакво съвършенство (най-вече физически).
  15. Like
    Станимир got a reaction from АлександърТ.А. in Вяра и Логика   
    Светът е логичен, без значение дали разбираме тази логика или не. Човешкият ум не създава логиката, а я разбира, вниква в логичността на нещата. Знание без разбиране може да е полезно при определени обстоятелства, но аз поне не виждам особена ценност в подобно знание.
  16. Like
    Станимир got a reaction from АлександърТ.А. in Вяра и Логика   
    Вярата се отнася към това, което не можем да обхванем с логиката си, т.е. тя съдържа логиката в себе си, но отива и отвъд нея. Ако между вярата и логиката има противоречие, това показва, че в едно от двете има нещо погрешно (примерно правят се логически заключения възоснова на недостатъчен обем или неподходяща информация и др. под.).
  17. Thanks
    Станимир got a reaction from АлександърТ.А. in Вяра и Логика   
    Това, на което бих искал да обърна внимание (а може би трябваше да го направя по-рано) е липсата на обща основа при сравняване на вярата и логиката. Вярата без вярващия е нищо. Тя е атрибут на вярващия, на субекта. Логиката от своя страна е атрибут на обекта. Няма вяра сама по себе си, без вярващ, който да я прояви. Логичността не е нечия проява, а просто свойство на света около нас. Можем да говорим за вяра и знание, да ги сравняваме, дори някой може да ги противопоставя, но логиката е нещо от съвсем друго естество. Аз вярвам или аз зная, или аз мисля, или аз си представям – логиката е във всичко това. Кога казваме, че някой мисли логически? Когато възоснова на дадена начална информация прави правилни заключения. Какво е вярата? Когато се правят/приемат заключения без да разполагаме с нужната за това начална информация. Значи при логическото мислене ние сме ограничени от началната информация (вярност, изчерпателност) и от способността ни да я интерпретираме. Вярването е ограничено откъм разбирането. Да вярваш в нещо не означава, че в това, в което вярваш няма логика, а че не разбираш тази логика. Винаги е по-добре да знаеш, отколкото да вярваш. Това не прави вярата ненужна, защото ние не можем да знаем всичко. Вярата е стъпалото, което предхожда знанието и много често ни води към него.
    Може ли вярата да е нелогична? Да, човек може да вярва във всичко, но това, в което вярваме е истинно, то е и логично. Това, което е логично е в способностите на човешкия ум да разбере и обхване, пък било то и в далечното бъдеще. Всъщност, може ли нещо да бъде нелогично?
  18. Like
    Станимир got a reaction from АлександърТ.А. in Вяра и Логика   
    Това как възприема човек действителността не влияе на самата действителност. Правиш ли разлика между реалност и действителност? Реалностите са колкото са и субектите, които възприемат действителността, но последната е една. Ако отхвърлиш съществуването на единна и неизменна действителност зад всичко съществуващо, то отхвърляш всичко вечно и непреходно.
  19. Like
    Станимир got a reaction from Донка in Егото, що е то?   
    Човек се ражда с определени психични предразположения (тенденции, източният термин е "самскари"). Те са наследство от миналите прераждания. Разбира се, че средата и възпитанието оказват своето влияние, като могат да затвърдят въпросните тенденции или да ги потиснат. Но все пак първостепенни си остават тенденциите. А да не забравяме, че семейството, обществото и времето на раждане също са кармично определени.
  20. Like
    Станимир got a reaction from Донка in Егото, що е то?   
    В различни източници понятията се използват с различно значение и това може да доведе до объркване. Егото в случая - в други източници може да се използва "низше его", "личност", "низш аз" или друго. Негова противоположност или негов източник се явява душата, индивидуалността, висшият аз, висшето его...
    Личността (ще използвам тази дума) е всичко това, което усещаш като себе си в момента. Тя включва и положителните, и негативните нагласи, способности и качества. Съществуването на Земята дава възможност да се проявят както едните, така и другите. След смъртта, личността престава да съществува. Не така стоят нещата обаче в света на висшия аз. Там нищо отрицателно не може да се прояви. Така че всички негативни тенденции, мисли и навици, които сме генерирали и развили през живота си тук на земята си остават тук като семена, които ще доведат до отрицателна карма в следващото въплъщение. До висшия аз достига само това, което е положително и което този висш аз асимилира като опитност. Тази опитност ще се прояви в новата личност при следващото въплъщение. Към нея ще бъдат добавено и отрицателното "наследство" от предходната личност. Разбира се, новата личност няма да има спомен за предходната,, защото само човек осъзнал се като своя висш аз може да има спомен за предходните си животи.
  21. Like
    Станимир got a reaction from kipenzov in Егото, що е то?   
    Вземи например една пешеходна пътека със светофар. Можеш да минеш на червено или на зелено - изборът е твой. Като цяло светофарът има положително предназначение, но създателите му не могат да контролират дали той ще бъде използван така, както е предвидено. Хората, което го използват сами следва да се научат на това.. Те са свободни да се съобразят или да не се съобразят с предназначението на светофара. Някои хора могат да спазват правилата от страх или защото така правят всички, докато други защото осъзнават ползата от тях. И последните са действително свободните. Парадоксалното е, че при тях възможността да минат на червено е почти нулева, но именно техния избор е свободен, защото те правят това, което реално искат. 
    По твоята логика тези, които са сложили светофара следва да носят отговорност ако някой мине на червено. 
    Освен това е удачно да гледаме на себе си като на част от вселената, а не като на неин продукт.
    Щом сме на тази планета и живеем с хората, които също като нас са тук и сега, значи има някаква причина да сме тук, а не на друга по-"добра" планета. Има нещо, което ни е привлякло тук и което ни свързва с живота именно тук, а не някъде другаде.  
  22. Like
    Станимир got a reaction from АлександърТ.А. in Свободата и Цялото   
    Не само това. Грешките са неизбежни на определен етап от развитието на човека. Тази случка в Едем е била неизбежна. На човека се дава възможност да избира, но той все още няма знанията и качествата за да направи разумен избор. Това е начинът за натрупване на нужния опит и за придобиване именно на тези необходими за разумния живот знания и качества. Всеки може да види, че нещо подобно се случва и в отделното човешко въплъщение, когато детето е неспособно да взема най-адекватните решения. Да оставиш свободен някого за да се завърне сам - стана въпрос за това в предходните дни. Това всъщност е изгонването от Едем, което би следвало да доведе до израстване и до завръщане (като в притчата за блудния син).
    В някои случаи въпросното израстване може да продължи твърде дълго, човекът да не успява да достигне до нужното осъзнаване - това все пак е реалният живот, а не някаква дирижирана пиеска. А и каква свобода има в последната? Но на такива хора им се дават възможности непрекъснато, дори и да не е очевидно за тях и за останалите.
     
     
  23. Like
    Станимир got a reaction from kipenzov in Егото, що е то?   
    Вземи например една пешеходна пътека със светофар. Можеш да минеш на червено или на зелено - изборът е твой. Като цяло светофарът има положително предназначение, но създателите му не могат да контролират дали той ще бъде използван така, както е предвидено. Хората, което го използват сами следва да се научат на това.. Те са свободни да се съобразят или да не се съобразят с предназначението на светофара. Някои хора могат да спазват правилата от страх или защото така правят всички, докато други защото осъзнават ползата от тях. И последните са действително свободните. Парадоксалното е, че при тях възможността да минат на червено е почти нулева, но именно техния избор е свободен, защото те правят това, което реално искат. 
    По твоята логика тези, които са сложили светофара следва да носят отговорност ако някой мине на червено. 
    Освен това е удачно да гледаме на себе си като на част от вселената, а не като на неин продукт.
    Щом сме на тази планета и живеем с хората, които също като нас са тук и сега, значи има някаква причина да сме тук, а не на друга по-"добра" планета. Има нещо, което ни е привлякло тук и което ни свързва с живота именно тук, а не някъде другаде.  
  24. Like
    Станимир reacted to Донка in Свободата и Цялото   
    Именно, точно същото имах предвид и аз, когато зададох въпроса си. Според моите лични скромни представи, Случайността е една от проекциите на закономерността. Това е проекцията, в която ние не сме наясно за закономерностите, свързани с определено явление, и затова случващото се ни изглежда случайност. Извинете за тавтологията - беше преднамерена.  
    Та по темата, имам си моя лична скромна представа за свободата в рамките на цялото (тя няма как да бъде извън тези рамки). Аз съм водач на МПС и съм свободна да отида където си искам с моето МПС, а ако искам, да си го държа в гаража, а мога и да го дам за скрап или да го зарежа някъде да ръждясва. Мога да го подаря или да го продам и т.н. Но да вземем случая, че го използвам по предназначение и пътувам с него. Свободна съм да си поема по всеки един път от републиканската пътна мрежа. Е, ако поема за Бургас, после не би следвало да се чудя къде, за бога, се дяна Видин???!!! Може да поема по магистрала, мога и по планински път за АТВ. А, забравих да кажа, зависима съм от вида на моето лично МПС. Всеки път за всяко МПС не става.  Отделен въпрос са морските и въздушните пътища и МПСта....
    О, забравих да отчета и моето местоположение. В зависимост от него, навигацията ще ми определи колко разстояние и евентуално време имам до целта си. На един ще каже, че до морето има само 10 км, а на друг - 400 км. (Каква несправедливост, а?) Опс, трябва да сложим и горивото... сигурно няма нужда да уточнявам по какъв начин съм зависима от него.... 
    А, иначе съм един съвсем свободен в рамките на цялото водач на лично МПС! 
     
     
  25. Like
    Станимир reacted to АлександърТ.А. in Свободата и Цялото   
    Разбира се . Трябва , да не е достатъчно да се вижда себе потвърждение .
    Тази  идея съм я срещал отдавна . Но тук ми стана интересен начина на говорене : "Когато Знанията общуват в субекта (човека) - те се изкривяват; " .....,, Обектът е правилен защото е Автоматичен, детерминистичен. Субектът е Неправилен защото е Свободен, индетерминистичен. Неговият индетерминизъм идва от Случайността, а Случайността е Непредвидимата Невероятност на Неповторимата Запръвпътност на Уникалното, което дефинира неразложимата по-нататък Индивидуалност, която е Фактум за Субекта. "  .   и т.н.
    Когато се чете , много лесно оставаш сам с мислите . А когато е на живо , до колко е на живо това съвременно общуване ,  много по различно е .-----------Това , като част/отговор на въпроса ------,, Защо са толкова много, различните народи? " ......Проявата на Единственото е в безкрайното разнообразие . Както и , събиране на многообразието е пътя към Единственото  .
×