Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Станимир

Глобални Модератори
  • Общо Съдържание

    7082
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    92

Репутация Активност

  1. Like
    Станимир got a reaction from Донка in Не съществува дълг? Какво се има предвид?   
    Отново, никой не ти е длъжен. И не допускаш ли, че отказа на отговор може да се дължи на разминавания във възгледите? Едно нещо трябва да е ясно: когато изразявам дадена идея, оставям всеки сам да избере дали и доколко да я приеме. Обикновено я изразявам само в основни линии, които всеки сам да доразвие. Не участвам тук за да доказвам каквото и да е. Аргументите могат да дойдат в течение на дискусията, но за приемането им така или иначе е нужна обща основа. Аз пиша възоснова ба определени системи от възгледи, с които ти не си добре запознат. Каква аргументация очакваш тогава? 
    Колкото до разбирането в дълбочина, колкото по-дълбоко е то, толкова по-невъзможно е то да се изрази с думи. И тук възниква проблем, когато изкажа твърдение, което се надявам всеки да доразвие и задълбочи сам, но вместо това то бива анализирано само повърхностно и бива отхвърлено. 
  2. Like
    Станимир got a reaction from Ahmet in Трябва ли да съдим злите хора?   
    Първо изучи хората, изучи желанията им, мечтите и страховете им, достойнствата и слабостите им, разбери ги, открий мястото им, доколко са смислени или безсмислени... Питаш "защо Бог е допуснал"? Но погледни на хората така, както Бог гледа на тях, доколкото можеш. С неговите любов и търпение, но и мъдрост. Виж неговата представа за крайния резултат. 
  3. Like
    Станимир got a reaction from Донка in Трябва ли да съдим злите хора?   
    Отговорът е - не. Звучи просто, но всъщност той е изключително труден за разбиране и още повече за изпълнение. Нормално е човек, когато е свидетел на нещо нередно около себе си, да реагира с възмущение, с раздразнение, с нехаресване, с неприемане, с желание виновният да получи възмездие. Това са реакции изграждани дълги години, за които не може да се каже, че са изцяло правилни или погрешни. Толкова много неща могат да се кажат, че ми е трудно да ги систематизирам. Правейки анализ на една ситуация, предизвикала определена наша реакция е необходимо да обърнем внимание преди всичко на мотивите на извършителя. Също доколко осъзнава вредата от действията си. Доколко дори и да осъзнава вредата от действията си е в състояние да ги прекрати (защото често навикът е по-силен от волята, освен това желанията се отличават с импулсивност и за момент може те съвсем да изземат контрола от ума). Кармата няма да я намесвам (тази на жертвата и на всички странични засегнати), защото това е нещо, с което е почти невъзможно да сме запознати и можем само да правим предположения. Да, не трябва да забравяме, че и самите ние имаме своите слабости и единственото ни желание следва да е заменянето им с технитте положителни полюси. Мотивът би трябвало да бъде да противодействаме на действието, а не на извършителя. Наказанието да е единствено с цел недаване на възможност за повторение, а не за възмездие. Последното ще дойде в точната мярка и по критерии, които не сме в състояние да обхванем изцяло.
    Безразличието определено е по-лошо, дори и от омразата. В ситуция в която се извършва нещо нередно, безразличието за мен е най-неприемливо. В една такава ситуация е изключително трудно да различиш това, което следва да приемеш от това, което не бива да се приема за нормално. 
    Това че в много духовни учения се говори за хармония, вътрешен мир и спокойствие в случая може да изиграе лоша шега. Преди всичко останало е любовта и състраданието, както и съпричастността към истината и справедливостта. Така че да се възмутиш, да реагираш ядосано дори, е далеч повече за предпочитане, отколкото да останеш в състояние на покой, но и лишен от съчуствие към жертвата за страданието и към извършителя за слабостта и неразбирането. Е да, възможно е и това състояние при което хармонията и любовта са съчетани; когато личността изцяло е подчинена на цялото; когато има осъзнаване, че невежеството и страданията са временни, но и необходими за израстването, но в същото време често те са ненужни в дадени конкретни ситуации и следва да бъдат избягвани. 
    Така или иначе щом сме преценили, че в дадена ситуация нещо не е справедливо, то следва да положим усилия тази несправедливост да престане. Пак повтарям, осъждането на несправедливостта за мен лично не е проблем, даже го намирам за положително. Но както пише в Библията, човекът не бива да бъде съден.
  4. Like
    Станимир got a reaction from Донка in Източници на духовността   
    Ами то и в това, което оспорваш пише същото. Ти обаче видя нещо съвсем различно - точно това, което искаш да видиш.
     
    С мислене не можеш да осъзнаеш, че видимият свят е илюзия, както е илюзия и усещането, че принадлежим на този илюзорен свят. Това си е точно чувство. "Не в пълно съзнание" - тук се има предвид обичайното будно съзнание, в смисъл, че съзнанието свързано със сетивата и с някои мисловни модели към които сме привикнали с времето, пречат на осъзнаването на това чувство. При медитация именно тези сетивни съзнания и този неспирен поток от мисли се свеждат до минимум. Затова, че в написаното няма нищо необичайно, освен думите с които е изразено. 
  5. Like
    Станимир got a reaction from Донка in 616. Знайното и незнайното - Неделна Беседа, 16 февруари 1936 г.   
    "Христос казва: „Вие се кланяте на онова, което не знаете, а ние се кланяме на това, което знаем“. Сега спорът в света е между вярващите кой има правата вяра. Правата вяра седи в онова, което ти знаеш. Кривата вяра седи в онова да се кланяш на това, което не знаеш. Онова, което знаеш, включва в себе си Божественото. А онова, което не знаеш, включва в себе си човешкото. Защото човек се отличава по своето незнание. Какво приложение може да има сега този стих? Че трябва да знаем нещата. И светът е създаден като едно велико училище, в което трябва да се учим. Като е дошъл на земята, човек трябва да се учи, да придаде нещо към онова, което е имал в себе си. Той трябва да изучава законите, върху които почива неговото щастие."
    "Сега и ние, съвременните хора, поддържаме, че някои неща са голи. В това няма никакво знание. Ти казваш, че вярваш в Бога. Но, ако ти си един нещастен човек, каква е тази вяра? Ти казваш, че вярваш в баща си. Но, ако си нещастен човек, каква е твоята вяра в баща ти? Или ти вярваш в науката, вярваш във всичко, в света вярваш, а въпреки това си нещастен. Каква е тази вяра тогава? Питам: Какво допринася тази празна вяра? Значи в дадения момент ти служиш на онова, което не знаеш. Питам тогава: Какъв е изходният път от това положение? Ние можем да заменим две величини една с друга, а именно: Ние можем да заменим онова, което не знаем, с онова, което знаем. И тогава ще кажем ние: Кое знаем в света? Разсъждавали ли сте вие някога да си отговорите на въпроса какво знаете. Има ли нещо, на което да разчитате и да знаете на какво разчитате? Първото знание е движението. Животът се отличава с движение. Движението е резултат. Та какво е резултатът, движението на живота. От движението се раждат после ред други сили. От движението се ражда светлината. Значи светлината е елементарното проявление на движението. Движението е изходният пункт, когато едно същество излиза от вечността от онзи вечен център на живота. Значи първият изход се обуславя с движението, а понеже излиза извън орбитата на този център, на него му трябва светлина в пътя, за да се движи. Трябва му светлина, трябва му знание. И забележете всяка майка иска, като се роди детето да се движи. Първият подтик на живота е движението. Повечето от вас сте били майки, знаете това. Вие не искате ръцете и краката на детето ви да са сакати, но да се движат. Не само ръцете и краката му искате да се движат, но и неговите очи, уши, уста, мозък, всичко в него искате да бъде в движение. И наистина едно тяло е здраво само тогава, когато всички частици в него са в движение. И когато ние изучаваме човека ще видим, че за да бъде абсолютно здрав, всички частици в неговото тяло трябва да са в хармонично движение помежду си. Щом се наруши това хармонично движение, човек е вече болен. Когато се изследва човешката аура, ще видите, че колкото човек е по-здрав и по-духовно издигнат, от него излиза една бяла, приятна светлина. Има хора, на които тази светлина е толкова голяма, че като ходят вечер, те хвърлят светлина наоколо и си осветяват пътя. Когато човек заболее, става пречупване на тази светлина и тя потъмнява. Това потъмняване може да стане частично или цяло. Всяка заболяла част е тъмна, а здравите части са светли. Значи, ако те заболи главата, главата ти е тъмна; ако те заболи стомахът, стомахът ти е тъмен. Ако те заболи крак, кракът ти е тъмен. Следователно, какво се изисква от вас? Да възстановите светлината на тъмното място, да възстановите светлината на главата си, на стомаха си, на крака си и т. н. Как ще стане това? Като усилиш мисълта си. Как ще усилиш мисълта си? – Като почнеш да мислиш за това, което знаеш. И в Писанието е казано: „Онези, които чакат Господа, тяхната сила ще се увеличи“, ще се измени. Сега ние мислим, че реални неща са тия, които са близо до нас. А онези неща, които са далеч от нас, не са реални. Но реалните, разумните неща, дали са близо или далеч от нас, те се отличават с едно свойство. Това свойство е следното: Разумните същества всякога отговарят на нашите нужди, а неразумните – никога не отговарят на нашите нужди. Следователно, ние считаме Бог онова същество, което всякога отговаря на нашите нужди. Бог е единственото смислено същество, което отговаря на нашите нужди. Той не отговаря на нашите навици, които имаме, на нашите несъществени нужди, но Бог винаги отговаря на онези силни нужди на човешкия ум, на човешкото сърце, на човешката душа и на човешкия дух."
     
  6. Like
    Станимир got a reaction from holyvalentine in Трябва ли да съдим злите хора?   
    Отговорът е - не. Звучи просто, но всъщност той е изключително труден за разбиране и още повече за изпълнение. Нормално е човек, когато е свидетел на нещо нередно около себе си, да реагира с възмущение, с раздразнение, с нехаресване, с неприемане, с желание виновният да получи възмездие. Това са реакции изграждани дълги години, за които не може да се каже, че са изцяло правилни или погрешни. Толкова много неща могат да се кажат, че ми е трудно да ги систематизирам. Правейки анализ на една ситуация, предизвикала определена наша реакция е необходимо да обърнем внимание преди всичко на мотивите на извършителя. Също доколко осъзнава вредата от действията си. Доколко дори и да осъзнава вредата от действията си е в състояние да ги прекрати (защото често навикът е по-силен от волята, освен това желанията се отличават с импулсивност и за момент може те съвсем да изземат контрола от ума). Кармата няма да я намесвам (тази на жертвата и на всички странични засегнати), защото това е нещо, с което е почти невъзможно да сме запознати и можем само да правим предположения. Да, не трябва да забравяме, че и самите ние имаме своите слабости и единственото ни желание следва да е заменянето им с технитте положителни полюси. Мотивът би трябвало да бъде да противодействаме на действието, а не на извършителя. Наказанието да е единствено с цел недаване на възможност за повторение, а не за възмездие. Последното ще дойде в точната мярка и по критерии, които не сме в състояние да обхванем изцяло.
    Безразличието определено е по-лошо, дори и от омразата. В ситуция в която се извършва нещо нередно, безразличието за мен е най-неприемливо. В една такава ситуация е изключително трудно да различиш това, което следва да приемеш от това, което не бива да се приема за нормално. 
    Това че в много духовни учения се говори за хармония, вътрешен мир и спокойствие в случая може да изиграе лоша шега. Преди всичко останало е любовта и състраданието, както и съпричастността към истината и справедливостта. Така че да се възмутиш, да реагираш ядосано дори, е далеч повече за предпочитане, отколкото да останеш в състояние на покой, но и лишен от съчуствие към жертвата за страданието и към извършителя за слабостта и неразбирането. Е да, възможно е и това състояние при което хармонията и любовта са съчетани; когато личността изцяло е подчинена на цялото; когато има осъзнаване, че невежеството и страданията са временни, но и необходими за израстването, но в същото време често те са ненужни в дадени конкретни ситуации и следва да бъдат избягвани. 
    Така или иначе щом сме преценили, че в дадена ситуация нещо не е справедливо, то следва да положим усилия тази несправедливост да престане. Пак повтарям, осъждането на несправедливостта за мен лично не е проблем, даже го намирам за положително. Но както пише в Библията, човекът не бива да бъде съден.
  7. Like
    Станимир got a reaction from АлександърТ.А. in Източници на духовността   
    Ами то и в това, което оспорваш пише същото. Ти обаче видя нещо съвсем различно - точно това, което искаш да видиш.
     
    С мислене не можеш да осъзнаеш, че видимият свят е илюзия, както е илюзия и усещането, че принадлежим на този илюзорен свят. Това си е точно чувство. "Не в пълно съзнание" - тук се има предвид обичайното будно съзнание, в смисъл, че съзнанието свързано със сетивата и с някои мисловни модели към които сме привикнали с времето, пречат на осъзнаването на това чувство. При медитация именно тези сетивни съзнания и този неспирен поток от мисли се свеждат до минимум. Затова, че в написаното няма нищо необичайно, освен думите с които е изразено. 
  8. Like
    Станимир got a reaction from АлександърТ.А. in 616. Знайното и незнайното - Неделна Беседа, 16 февруари 1936 г.   
    "Христос казва: „Вие се кланяте на онова, което не знаете, а ние се кланяме на това, което знаем“. Сега спорът в света е между вярващите кой има правата вяра. Правата вяра седи в онова, което ти знаеш. Кривата вяра седи в онова да се кланяш на това, което не знаеш. Онова, което знаеш, включва в себе си Божественото. А онова, което не знаеш, включва в себе си човешкото. Защото човек се отличава по своето незнание. Какво приложение може да има сега този стих? Че трябва да знаем нещата. И светът е създаден като едно велико училище, в което трябва да се учим. Като е дошъл на земята, човек трябва да се учи, да придаде нещо към онова, което е имал в себе си. Той трябва да изучава законите, върху които почива неговото щастие."
    "Сега и ние, съвременните хора, поддържаме, че някои неща са голи. В това няма никакво знание. Ти казваш, че вярваш в Бога. Но, ако ти си един нещастен човек, каква е тази вяра? Ти казваш, че вярваш в баща си. Но, ако си нещастен човек, каква е твоята вяра в баща ти? Или ти вярваш в науката, вярваш във всичко, в света вярваш, а въпреки това си нещастен. Каква е тази вяра тогава? Питам: Какво допринася тази празна вяра? Значи в дадения момент ти служиш на онова, което не знаеш. Питам тогава: Какъв е изходният път от това положение? Ние можем да заменим две величини една с друга, а именно: Ние можем да заменим онова, което не знаем, с онова, което знаем. И тогава ще кажем ние: Кое знаем в света? Разсъждавали ли сте вие някога да си отговорите на въпроса какво знаете. Има ли нещо, на което да разчитате и да знаете на какво разчитате? Първото знание е движението. Животът се отличава с движение. Движението е резултат. Та какво е резултатът, движението на живота. От движението се раждат после ред други сили. От движението се ражда светлината. Значи светлината е елементарното проявление на движението. Движението е изходният пункт, когато едно същество излиза от вечността от онзи вечен център на живота. Значи първият изход се обуславя с движението, а понеже излиза извън орбитата на този център, на него му трябва светлина в пътя, за да се движи. Трябва му светлина, трябва му знание. И забележете всяка майка иска, като се роди детето да се движи. Първият подтик на живота е движението. Повечето от вас сте били майки, знаете това. Вие не искате ръцете и краката на детето ви да са сакати, но да се движат. Не само ръцете и краката му искате да се движат, но и неговите очи, уши, уста, мозък, всичко в него искате да бъде в движение. И наистина едно тяло е здраво само тогава, когато всички частици в него са в движение. И когато ние изучаваме човека ще видим, че за да бъде абсолютно здрав, всички частици в неговото тяло трябва да са в хармонично движение помежду си. Щом се наруши това хармонично движение, човек е вече болен. Когато се изследва човешката аура, ще видите, че колкото човек е по-здрав и по-духовно издигнат, от него излиза една бяла, приятна светлина. Има хора, на които тази светлина е толкова голяма, че като ходят вечер, те хвърлят светлина наоколо и си осветяват пътя. Когато човек заболее, става пречупване на тази светлина и тя потъмнява. Това потъмняване може да стане частично или цяло. Всяка заболяла част е тъмна, а здравите части са светли. Значи, ако те заболи главата, главата ти е тъмна; ако те заболи стомахът, стомахът ти е тъмен. Ако те заболи крак, кракът ти е тъмен. Следователно, какво се изисква от вас? Да възстановите светлината на тъмното място, да възстановите светлината на главата си, на стомаха си, на крака си и т. н. Как ще стане това? Като усилиш мисълта си. Как ще усилиш мисълта си? – Като почнеш да мислиш за това, което знаеш. И в Писанието е казано: „Онези, които чакат Господа, тяхната сила ще се увеличи“, ще се измени. Сега ние мислим, че реални неща са тия, които са близо до нас. А онези неща, които са далеч от нас, не са реални. Но реалните, разумните неща, дали са близо или далеч от нас, те се отличават с едно свойство. Това свойство е следното: Разумните същества всякога отговарят на нашите нужди, а неразумните – никога не отговарят на нашите нужди. Следователно, ние считаме Бог онова същество, което всякога отговаря на нашите нужди. Бог е единственото смислено същество, което отговаря на нашите нужди. Той не отговаря на нашите навици, които имаме, на нашите несъществени нужди, но Бог винаги отговаря на онези силни нужди на човешкия ум, на човешкото сърце, на човешката душа и на човешкия дух."
     
  9. Like
    Станимир got a reaction from АлександърТ.А. in Не съществува дълг? Какво се има предвид?   
    Може, но дали е така. Аз примерно следвам учения според които дългът се разглежда във връзка със закона за кармата. Кармата ще извика последствия, които ще засегнат самите нас. Т.е. без значение дали го искаме или не го искаме. Никой обаче не задължава човека за нищо. Това са неизменни закони поддържащи равновесието в света. Съгласно закона за кармата, човек сам се задължава чрез своите действия (мисли и мотиви). Последствията идват, защото той сам ги е предизвикал. Темата за кармата е дълга и ще спра дотук. Аз обаче говорейки за дълг имах предвид нещо друго. Имах предвид чуството за дълг, вътрешното усещане. Тук няма много логика дали трябва, защо трябва и т.н. Усещането или го има, или го няма. Ако се чустваш съпричастен към другите, за мен си длъжен да направиш възможното да им помогнеш в тежка ситуация примерно. Ти самият го чустваш, а не че някой те кара. Длъжен си именно защото се идентифицираш с другиях, осъзнавайки че сте част от едно и също цяло. И пак повтарям, споделих как аз усещам нещата, какво аз чуствам за правилно.
  10. Thanks
    Станимир got a reaction from АлександърТ.А. in Не съществува дълг? Какво се има предвид?   
    Така или иначе разбрах какво имаш предвид. Разбиранията не само за дълг, но и за много други понятия, са продукт на социално споразумение. Точно в това виждам известен проблем - защото масово възприетото тълкуване често не може да припокрие по-дълбоките пластове. Човек, примерно, използвайки едно понятие, може да вложи по-дълбок смисъл от общоналожения, но масово ще останеш неразбран. Дори може и да няма опит за разбиране насреща, защото веднъж възприели наложилото се в обществото съдържание на понятието, повечето хора не са склонни да доразвият. Често дори и контекстът в който е изказването не се взема под внимание. А трябва. Да погледнеш през очите на другия, абстрахирайки се от себе си - това пък почти никой не е в състояние да направи. Но пък ако има желание все донякъде ще се получи.
  11. Like
    Станимир got a reaction from kipenzov in Въображаемите диалози   
    Вероятно би могла до съзнанието му да достигне някаква мисъл или идея. Която той разбира се ще възприеме за своя. Усещането, енергията вложена в мисълта също може (и то по-лесно) да бъде усетена от въпросния човек. Мисълта е извън времето и пространството - но в другия човек трябва да има предразположеност, склонност да я приеме (съзателно или несъзнателно).
  12. Like
    Станимир reacted to Донка in 616. Знайното и незнайното - Неделна Беседа, 16 февруари 1936 г.   
    „Вие се кланяте на онова, което не знаете, ние се кланяме на онова, което знаем“.
    Отче Наш.
    „Бог е Любов“.
    Ще прочета само 2 стиха от четвъртата глава на Евангелието от Йоана, 21 и 44 стих.
    Беседа: 616. Знайното и незнайното - 16 февруари 1936 г.
    Отче наш
    Благословен Господ Бог наш.
    Добрата Молитва
    Знайното и незнайното
     
  13. Like
    Станимир reacted to Донка in 59. Който има мир - Извънредна Беседа, 24 октомври 1920 г.   
    17глава от Евангелието на Йоана: "Това изговори Исус и възведе очите Си на Небето."
    Изпяхме "Благословен Господ Бог наш".
     59. Който има мир - 24 октомври 1920 г.
    Изпяхме "Изгрява вече ден тържествен".
     
     Който има мир
     
  14. Like
    Станимир reacted to АлександърТ.А. in Не съществува дълг? Какво се има предвид?   
    ,,Сега се сещам че дълга е социално споразумение за конкретни и степенувани взаимоотношения "---------------Може да не съм го казал както трябва .Но съществуват споразумения , значи приемани от множество хора за начина на тълкуване , събития и отношения . Като се приемат едни неща за правилни , други за неправилни  . Те също играят познавателна роля и се променят във времето . ,,Дълга" , също е негласно/неписано  споразумение .Просто така възпитават децата . А излизане от споразумението става само чрез разбиране . Иначе  се натрисаме от едно споразумение , на друго  . И в такъв случай както  казва holiwalente   има промит ум -----механичност .
  15. Like
    Станимир got a reaction from АлександърТ.А. in Не съществува дълг? Какво се има предвид?   
    С второто съм съгласен и именно то беше в основата на разсъжденията ми. Първата формулировка не я споделям. социалното споразумение зависи от развитието на обществото и особеностите му. Мен лично ме интересуват, не тези възгледи, които се споделят от и те приравняват към обществото, а тези, които те карат да надраснеш себе си - идеалите. При първата формулировка се приема една позиция, защото тя е общосподелена. При втората се търси разбирането и израстването във възгледа.
  16. Thanks
    Станимир got a reaction from АлександърТ.А. in Източници на духовността   
    Не мога да разбера основния въпрос, който се поставя в дискусията. Аз поне разглеждам самата духовност като източник. Източник на любов, знание, увереност и други неща, които впоследствие ние хората замърсяваме и принизяваме с неразбирането си. И задачата ни е именно пречистването и извисяването им. По този начин можем да се издигнем и ние самите, т.е. нашето съзнание. В този смисъл източници на духовност могат да се търси навсякъде. 
    Да разделим духовното от материалното докато сме тук на земята не е лесно, но е нужно доколкото можем да се научим да различаваме едното от другото. Само висшият аз може да направи това разграничение с абсолютна точност и го прави след смъртта, асимилирайки всичко духовно от личността. Ние като личности тук на земята, е необходимо съзнателно да се стремим към духовна чистота в мотивите, действията, мислите и чувствата си, ако целта ни е духовно развитие. 
     
  17. Like
    Станимир got a reaction from АлександърТ.А. in Не съществува дълг? Какво се има предвид?   
    Иронията е, че точно ти не си в тази роля. Останалото го прочетох набързо и отново много прибързани изводи. Да, има и попадения, но когато те са смесени с предположения, какво се получава? Вменяваш ми възгледи, съществуващи само в представите ти за мен. Повече нямам намерение да коментирам темата. С теб диалог не може да се получи. 
  18. Like
    Станимир got a reaction from АлександърТ.А. in За измеренията   
    Тука не става въпрос за ограничаване. Може да се раздели едно цяло на три, четири, пет и повече части, но то при всички случаи си остава едно и също. Всъщност измеренията са условни. Имаме пространственост на телата, а как ще изразим тази пространственост е без значение. Когато се говори за астрален, ментален и т.н. светове често се използват понятия като четвърто и пето измерение, но те не се отнасят до пространството, а до по-финото състояние (нарастващата духовност) на изграждащата ги материя. Всичко може да се раздели на 3, 7 и 12. Въпросът е какъв смисъл се влага в това разделяне.
  19. Like
    Станимир got a reaction from АлександърТ.А. in За измеренията   
    Как така има десет измерения, а ние сме в третото? Човек или е във всичките налични измерения, или не съществува. Всъщност ние говорим за дву- и едноизмерно пространство, равнини, линии и т.н. но такива неща в действителност не съществуват. Елементарна математика: ако се приеме че третото измерение на една равнина е 0, то колкото и равнини да наредим една до друга (ако мога да използвам подобен израз), то резултатът пак ще е 0, т.е. няма да се получи триизмерно тяло. Двуизмерното тяло не може да прерастне в триизмерно. Факт е съществуването на триизмерно пространство, останалото са спекулации и опити да се обяснят някои неразбираеми за хората явления по прост, но ограничаващ истината начин.
  20. Like
    Станимир got a reaction from АлександърТ.А. in За измеренията   
    Видим и невидим свят, вечност, това са понятия, които стават толкова по-разбрани, колкото повече съзнанието се пробужда. За човек с пробудено съзнание и видимият, и невидимият свят са на едно и също място. Той живее едновременно и в двата свята. Вечността е величина, която има отношение към времето. В математиката, под понятието „време“ разбираме интервал между две събития. Съществува ли времето извън съзнанието? – Не съществува. Ето защо, когато говорим за интервал между събитията, ние имаме предвид интервал и между тоновете. Между два тона съществува по-голям или по-малък интервал. Обаче всички понятия, с които човек си служи, съществуват в неговото съзнание, но не и в природата. За пример, той казва, че една постъпка е справедлива, а друга – несправедлива. Това е човешка преценка. В природата не се говори за справедливост и несправедливост.
    Справедливост
  21. Like
    Станимир got a reaction from АлександърТ.А. in За измеренията   
    Доколкото знам фините светове (астрален, ментален и т.н.) заемат същото триизмерно пространство, както и физическия свят. Те са тук и сега, като просто материята е с по-фино качество. Наистина някъде се споменава за четириизмерност на астралния свят, петизмерност на менталния и т.н., но това не мисля, че се отнася до пространствените измерения, нито пък до времето. Ние можем да видим материята с честота на трептенията в определен диапазон и с определен интензитет - това е четвъртото измерение (разбира се не искам да ангажирам никого с това твърдение). За да видим астралния свят просто трябва да разширим възприемчивостта си към трептения с по-голяма честота, както и да увеличим чувствителността си. Това обаче може да се окаже пагубно за някой от функциите на физическото тяло. А времето е просто последователност от събития.
  22. Like
    Станимир got a reaction from АлександърТ.А. in Що е смирение?   
    Смирението за мен означава да мога да преценя възможното в момента и възможното в бъдеще и търпеливо да изчакам, когато не виждам възможности в настоящето. Също ако нещо не е възможно за мен, да го оставя на друг, за когото то е по-силите. То е вяра в доброто.Също така, то е приемане на всичко нехармонично и несъвършено около и в човека като етап. Когато човек вярва, възможностите идват. И когато е налице вътрешно спокойствие, независимо от случващото се, вяроятността да ги забележи и оползотвори е много по-голяма.
  23. Like
    Станимир got a reaction from Донка in Не съществува дълг? Какво се има предвид?   
    Иронията е, че точно ти не си в тази роля. Останалото го прочетох набързо и отново много прибързани изводи. Да, има и попадения, но когато те са смесени с предположения, какво се получава? Вменяваш ми възгледи, съществуващи само в представите ти за мен. Повече нямам намерение да коментирам темата. С теб диалог не може да се получи. 
  24. Like
    Станимир got a reaction from Донка in Бялата ложа и Белите Учители   
    СИНОВЕТЕ НА СВЕТЛИНАТА
    Ако искате да знаете разликата между Синовете на Светлината и тези на сянката, първо претърсете полето на тяхната вярност. Низшият аз в човека ще се опита по всякакъв начин да отхвърли дадената дума, ако това е необходимо за постигането на неговите цели. Висшият аз ще поведе човека към жертва дори на своя живот, ако тази жертва е необходима за цялото и за истината. Има две качества, към които всеки Ученик на Великото Бяло Братство се стреми - качества, които отключват вратите между позицията на Учителя и тази на вечния служител. Единият ключ е БЛАГОДАРНОСТТА, а другият - ЛОЯЛНОСТТА.     (From the Mountain Top, v.2)
  25. Like
    Станимир reacted to Донка in 57. Което се променя, без да се изменя - 17 октомври 1920 г.   
    Добрата молитва
    57. Което се променя, без да се изменя - 17 октомври 1920 г.
    Господнята молитва
     
×
×
  • Добави...