Jump to content
Порталът към съзнателен живот

wonderful

Участници
  • Общо Съдържание

    428
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    2

Всичко добавено от wonderful

  1. Да, повечето родители, които искат деца, първо правят всичко възможно да си родят собствени и след това се замислят за осиновяване. И това за мен е обяснимо. Но има и един друг важен въпрос. Защо има изоставени деца? Защо нямаме съзнание, култура? Защо някои хора допускат да се заченат нежелани деца и след раждането им да бъдат изоставяни. Какво пречи на всеки да си тури по един презерватив, докато не бъде готов за баща. Абортите също не са "мечтата" на всяка жена. Преди време един мъж ми беше казал, че всяка втора жена била правила аборт, за да ми обясни колко естествена процедура било това. А самият той имаше практика първо да оплоди жената, после да се сети, че има опасност да става баща. И след това ги кара да правят аборт. Не зная какво мислите за такива мъже. Аз ще се въздържа от коментар.
  2. Понякога мъжът или жената страдат от някое заболяване, което е възможно да се предаде и на техните деца. За да не рискуват да се роди болно дете, те предпочитат да използват донори(на яйцеклетка или на сперма). Какво мислите за това? Какво е отношението ви? Примерно ако проблемът е в мъжа, а жената е здрава, при използване на чужд генетичен материал, тя няма да познава биологичният баща на детето си. Ще има представа за цвета на очите му, косата, ръста, образованието, професията, кръвната група, дори ще може да си избере според предпочитанията, но няма да обича този човек. Няма да познава душата му, характера му. Ако забременее от съпруга си нейното дете може да се роди болно, както баща си,като неговата майка и неговата баба. Наистина се интересувам от мнението ви. Споделете го.
  3. Сънувах мой приятел, когото не съм виждала от години, но който означава много за мен. Беше тежко болен. Около него имаше лекари. Една от тях му бодеше корема с някаква игла. А коремът му беше подут. Не искаха да ме пуснат при него, защото бил много зле. Но аз съвсем тихо се приближих. Погледнах го, той отвори очи и ми се усмихна. Взех ръката му и я целунах. След това му направих знак да не говори, тръгнах и се събудих.
  4. Благодаря ти, tainstvena_f за приказката, която ще ни напишеш! И аз ще ви разкажа една приказка: Подарък за най-слабия Лъвът гледал телевизия. Предаването било за животните в гората. Той много се натъжил като видял колко беззащитно е зайчето. Останалите животни, по-силни от него го гонели, плашели и то треперело от страх. А било толкова добричко. Пристигнал в гората колет(голям сандък), на който пишело "Подарък за най-слабия". Пощальонът, черен гарван, не знаел кой в гората е най-слаб. Затова като срещнел някой от горските обитатели ги питал: "Ти ли си най-слабия?" Зверовете го поглеждали свирепо, как така, те ще са слаби, но като им казвал, че има колет за най-слабия изведнъж всички искали да бъдат такива. Така реагирали и Лисана, и глигана, и Вълчо. Гарванът се сетил за зайчето и отишъл при него. Зверовете го последвали. Всички животни се събрали около колета, който още не бил отворен. И все още се надпреварвали кой да бъде най-слаб. Отворили сандъка, посипали се портокали и какво се случило? Оттам излязал лъвът-царят на животните. Най-силният от всички зверове в гората. Лиса, Вълчо, глигана, всички се разбягали. Само зайчето останало, треперейки от страх. Една сълзичка се стичала по муцунката му. Лъвчо отишъл при него и му казал да не се страхува. Прегърнал го с лапа и от този ден той станал неговият защитник в гората. Поздрави!
  5. Добре че хората се променяха, иначе щяха да повтарят едни и същи уроци постоянно. Няма човек тук(и не само тук), който да ме убеди и да промени мнението ми, че един баща(един родител) не трябва да използва насилие спрямо децата си. По-силният трябва да защитава по-слабия! Чели ли сте една приказка "Подарък за най-слабия"? Ще ви я разкажа: Лъвът гледал телевизия. Той много се натъжил като видял колко беззащитно е зайчето. Останалите животни, по-силни от него го гонели, плашели и то треперело от страх. А толкова добричко било. Пристигнал в гората колет(голям сандък), на който пишело "Подарък за най-слабия". Пощальонът, черен гарван, не знаел кой в гората е най-слаб. Затова като срещнел някой от горските обитатели го питал: "Ти ли си най-слабия?" Зверовете го поглеждали свирепо, как така, те ще са слаби, но като им казвал, че има колет за най-слабия изведнъж всички искали да бъдат такива. Така реагирали и Лисана, и глигана, и Вълчо. Гарванът се сетил за зайчето и отишъл при него. Зверовете го последвали. Всички животни се събрали около колета, който още не бил отворен. И все още се надпреварвали кой да бъде най-слаб. Отворили сандъка, посипали се портокали и какво се случило? Оттам излязал лъвът-царят на животните. Най-силният от всички зверове в гората. Лиса, Вълчо, глигана, всички се разбягали. Само зайчето останало, треперейки от страх. Една сълзичка се стичала по муцунката му. Лъвчо отишъл при него и му казал да не се страхува. Прегърнал го с лапа и от този ден той станал неговият защитник в гората. И още нещо. Когато един човек страда от поведението на друг, това да поговори с него и да сподели болката си, не е манипулиране. Ако някой реши да се променя, то той прави това по собствено желание. Ако искаме от някого да се отнася по-добре с нас, да ни разбира, какво искаме-добро отношение. Преди съм сбъркала като съм използвала думата "промени/поправи". Ние искаме човекът да се замисли и да ни обича истински. Обич само на думи, не е обич. Обич и добро отношение. Разговарям винаги с хората около мен, когато са ме наранили по някакъв начин, обидили с нещо или прочие. И отново, когато аз съм ги засегнала. Питам и обяснявам защо съм постъпила така и се извиняваме един на друг. Разбирателство, уважение, общуване. Пак ще ви посъветвам. Общувайте помежду си! Изпращам много поздрави на Лилия! И да кажа, че темата ми дотегна. Така че ще си намеря по-приятно занимание. Но преди това. Винаги бих се радвала на конструктивната критика, както и бих я давала от сърце. А тя сама по себе си няма да промени човекът, ако той не го поиска(и не направи сам своя избор да го стори). Това са само едни насоки, един разговор между хора, които се обичат.
  6. Насилието отдавна не е възпитателен метод. Поне за цивилизованият човек. Всеки има право на личен избор и свобода как да постъпи и дали да се променя. Желанието на Лилия да има баща до себе си, когото да обича(а не да намрази) и който да я обича, естествено поражда необходимостта той да направи своя избор-или да престане с насилието(да се промени/поправи) или да си остане същият насилник и да остане сам, без дъщери и съпруга. Това, което беше написала: "А според мен да се оставяш да те бият не е сила, а агресия към този, който посяга да те бие. Той трупа карма като оказва насилие, а този, който му позволява е едновременно и мъченик,жертва и съдник. Много често насилникът има угризения и съжалява и се самообвинява след акта на насилие. Често на жертвата точно този момент и харесва и понася насилието заради последващото го разкаяние - независимо дали е изречено или само носено от насилника. В този момент жертвата определено се чувства "добрата страдаща страна", която за пореден път прощава на "лошия" защото го обича и зависи от него. Ако наистина обичаме човека, склонен към насилие, не е ли по-добра идея да не го оставяме да го прояви и после да се измъчва от това? Т.е. да не се "навираме между шамарите"? " Без да уточниш, че не се отнася до конкретни хора и конкретен случай, би могло неправилно да се изтълкува от Лилия, ако го прочете. И тя да се почувства хем жертва, хем насилница по отношение на баща си(заради кармата), защото той я бие. Това ме провокира и да пиша. ----------- И ако може да задам един въпрос. Този, който страда защото го бият несправедиво не следва ли да се пречиства от кармата си. Нали страданието пречиства.
  7. Донка, не съм съгласна с теб! Всичко, което си написала не може да се съотнесе към Лилия и нейният баща. Тъй като едва ли сама му се "навира между шамарите", едва ли и е приятно той да се отнася така с нея. "Да се оставяш да те бият"-може би ако имаше черен колан по карате щеше да спести на баща си проблема му с кармата и да я понесе на свой гръб. Лилия, според мен баща ти има нужда от любов. Такава му е липсвала през годините. Той не знае как да възпитава децата си, как да обича. Искрените чувства, искрените разговори помежду ви, могат да помогнат много , за да промените баща си. Желая ти го от сърце! Естествено, ако той продължава с насилието си върху вас, след всичко, което вие правите, за да му покажете любовта си, тогава може да спестите малко от кармата му и да заживеете с майка ви отделно. Но преди това трябва да му дадете възможност да се поправи.
  8. Привет от мен! Житният режим го започнах днес и въпреки уханните миризми на семейните гозби, се чувствам много добре. Иначе всички вкъщи си хапваме жито. Усмихната вечер от мен Преди малко ми се стори, че навън вали сняг и щях да споделя радостта си с вас. Но отворих прозореца-валеше дъжд Но сега 10 минути по-късно отново погледнах и видях снежинките. Толкова много и толкова бели Досега не ми се е отдавало да напиша приказка. Ако сега успея, това ще бъде моята "Зимна приказка".
  9. Здравейте! Тainstvena_f, знаеш ли че съвсем смътно си я спомням, сигурно са ми я чели доста отдавна. Откъде ли може да се намери? Ти имаш ли я? Лека нощ и сънувайте приказка!
  10. Аз четях много и всичко. Майка ми ми четеше приказки и Библията.
  11. Още като дете бях чела, че човек, който се е самоубил, в следващият си живот се връща оттам, докъдето е стигнал, преди да посегне на живота си, за да се справи с проблемите , довели го до самоубийство и да продължи... Така че едни и същи кошмарни мигове се налага да се преживеят най-малко два пъти.
  12. Децата наблюдават и правят това, което ние правим. Когато си мислеше, че не те гледам, аз видях, че закачи първата ми картина на хладилника и веднага поисках да нарисувам друга. Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как нахрани изгубено коте и научих, че трябва да съм мил с животните. Когато си мислеше, че не те гледам, аз чух, как каза една молитва и вече знаех, че някъде има Бог, с когото винаги мога да говоря и се научих да вярвам в Господ. Когато си мислеше, че не те гледам, аз видях как приготви храна и я занесе на приятел, който беше болен и научих, че ние всички трябва да помагаме, грижейки се един за друг. Когато си мислеше, че не те гледам, аз видях как отдели от времето и парите си, за да помогнеш на хора, които нямат нищо и научих, че тези, които имат , трябва да дават на тези, които нямат. Когато си мислеше, че не те гледам, аз видях как се справяш с отговорностите си, дори когато не се чувстваш добре и научих, че би трябвало да съм отговорен, когато порасна. Когато си мислеше, че не те гледам, аз видях сълзите в очите ти и научих, че понякога биваш наранен, но няма нищо страшно в това да поплачеш дори. Когато си мислеше, че не те гледам, аз видях как се безпокоиш и исках да бъда всичко онова, което бих могъл да съм. Когато си мислеше, че не те гледам, аз научих най-много от уроците на живота, които трябва да знам, за да бъда един добър и творчески човек, когато порасна. Когато си мислеше, че не те гледам, аз те погледнах, за да ти кажа "Благодаря!" за всички онези неща, които научих, докато си мислеше, че не те гледам. Всеки от нас, родител, дядо и баба, роднина или приятел оказва влияние в живота на едно дете. ----- Майка ми донесе това послание, напечатано на лист. Една жена и го била дала. Не пише кой е автора. Реших да го споделя с вас. ............... Личният пример!
  13. Буболече, за първи път научавам , че някой е бил само на плодове толкова дълго време. И съвсем искрено те питам как ти се отрази това. Не си ли имала здравословни проблеми. Аз съм била на плодове най-много 18 дни. И другият въпрос-Защо го направи? Защо се храни толкова дълго само с плодове? Поздрави от сърце!
  14. Въпрос към Добромир. " самите родители рядко правят разлика между неправилно действие и "грях". Доколкото е възможно, те самите следва да бъдат обучени предварително на тази разлика, както и успешно да се опитват да я прилагат в собствения си живот... мъчна работа..." Какво значи неправилно действие според теб? Примерно слагам вместо сол на яденето захар. Думите следва да се използват в точното им значение. .......... Този, който знае повече следва да научи и другите. Обясни на родителите.... .......... Колкото по-ясно се изразяваме, толкова по-добре ще ни разберат другите, защото ние знаем какво мислим, но не и останалите. ---------------- Една красива картина пресъздадена без прилагателни: Настане вечер - месец изгрее, звезди обсипят сводът небесен; гора зашуми, вятър повее, - Балканът пее хайдушка песен! ........ Не само думите, но и делата са важни. ........ А за желанието. Имаме разум, имаме и сърце, имаме и своите житейски уроци, които сме научили, докато сме страдали. А не сме единствено подвластни на нашите желания. И колкото сме по-добри, толкова и желанията ни са към по-добро. ................ Аз оценям това, което имам и съм благодарна. А това, което имам ме прави щастлива.
  15. Благодаря, че се включвате. А темата наистина е чудесна. Толкова мъдрост има в хубавите детски приказки и толкова истина. Tamin, много хубаво разказваш. Така темата ни се превръща в приказна. Ако прочетеш някоя нова вълшебна история, ще се радвам да споделиш с нас!
  16. Радвам се, че се включихте tainstvena_f и tamin ! Tamin, можеш да изброиш, кои са тези по-нови вълшебни приказки, ще бъде интересно. За Мери Попинз само съм чувала, разкажи нещичко. Много обичам приказките и детските филмчета. С дъщеря ми гледахме няколко филма от поредицата "Барби във...". Много ни харесаха.Поздрави!
  17. Кои са любимите приказки на децата ви? А вашите? Приказка-колко хубаво звучи! Разказват за красиви места, далечни земи, необикновени хора и вълшебства. Въображение, фантазия и мъдрост. Ако искате разкажете приказка. На какво ни учат те? "Красавицата и звярът", "Палечка","Пепеляшка", "Спящата красавица", "Снежанка и седемте джуджета" са едни от моите любими приказки. Колко голяма е силата на любовта, която може да развали магията, да върне към живот, да преобрази звярът отново в човек.
  18. Какво значи да си грешник? За мен не е толкова важно как се нарича лошата постъпка-дали ще бъде грешка или грях. И дали след като съм постъпила лошо ще се нарека грешник или без да се нарека така, ще съзнавам, че съм сторила нещо много лошо или на себе си, или на някой друг. И това, че повечето хора на света постъпват така и не се замислят за това, нито оправдава моята лоша постъпка, нито ми носи мир и спокойствие. Понякога не можеш да поискаш прошка от някой човек, защото той внезапно е починал. Какво остава тогава, да се молиш на Бог да утеши и неговата и твоята душа. И да се опиташ да се поправиш, за да може да създаваш повече радост на ближните, отколкото да ги нараняваш. И как се чувстваш спрямо този човек, който те е обичал, а ти не си се помирил със него и не си го уважавал достатъчно... Една картина възниква в съзнанието ми...Когато дойде момента и аз да отида там, където е той и се срещнем отново, аз съм в краката му и моля най-искрено за прошка... Не бих искала цял живот да се въртя в омагьосаният кръг на своите лоши постъпки, защото те ми носят само омраза, гордост, лошо отношение...и много други пороци, които ме отдалечават от любовта и от доброто. Дали ще се наречем грешници или ще бъдем такива, а ще се наричаме по друг начин е без значение според мен(все пак това са думи , измислени от хората). Важното е да вървим по пътя на нравственото си развитие, към по-добро.
  19. Благодаря ти xameleona за отговора. Не ми е целта да скрия нещо от нея или да й забранявам. Но не искам чалгата да е първото, което да чуе или пък още по-малко да ми пее тези песни. За 3 годишно дете хубавите детски песнички ми се струват най-подходящи. Постепенно искам да се запознае с различни стилове музика и като дойде момента да чуе поп фолк да има възможност да направи своя избор. Иначе аз не мисля да и спестявам нищо от действителността, но за това има все още време. Поздрави!
  20. Много хубава тема! ......Връща ме в онези вълшебни мои преживявания (седмиците на бременността ми). Шест месеца преди зачеването в съзнанието ми се появи една много силна мисъл и желание, която озаряваше цялото ми същество. Желанието да имам бебе. Донякъде бях изненадана(от това, че мисълта не ми излизаше от ума), но тогава знаех, че това ще се случи скоро. Тогава бях сама, тъй като бъдещият татко работеше през този период в чужбина. По телефона се чувахме често и споделях с него желанието си за бебе. А той ми казваше, че иска да имаме три деца. Когато си дойде още първата вечер поговорихме за това и той каза , че също иска детенце. След малко повече от две седмици вече знаех, че съм бременна. А какво беше чувството, което изпитвах. Усещах се лека, лека...Стъпвах, но имах чувството, че почти не докосвам земята от щастие. Все едно летях. Това беше много силен и много истински момент за мен, който никога няма да забравя. Как възприемах живота вътре в мен...не знаех дали е момче или момиче, но не това беше важното. Чувствах любов. Познато, близко чувство. През цялата бременност изпитвах силна любов към човечето, което познавах вече със сърцето си... Тогава станах и по-силна. Когато се роди и си бяхме вече вкъщи, много често слагах дъщеричката си на леглото, лягах срещу нея и я гледах . Тя спеше, а аз я гледах усмихната с часове. ..... Какво е щастие за една жена? Да стане майка. Като че ли до този момент нищо не ми се беше случило, нищо съществено. Като че ли не бях живяла. И тогава започнах да живея истинският си живот. ...... Сега ходим на църква. Говорим за Бог. Сутринта казахме и молитвата заедно. Сърцата на децата са отворени за Бог. Когато спомена името МУ на лицето и се появява усмивка.
  21. Чалгата... Дъщеря ми много обича да танцува. Малка е още(на 3г), но усеща танца със сърцето си. Вкъщи нямаме кабелна телевизия...А защо нямаме? Преди една година като споделих на моя приятелка, че с детето пеем детски песнички, тя ми каза, че скоро щяла да знае всички поп-фолк песни наизуст и да ги пее. Аз я погледнах и и казах, че няма как да се случи, тъй като няма да си пуснем кабелна телевизия. Мои познати с малки деца ми споделят, че децата им освен детският канал, обичат да гледат и канал "Планета". Не ми се струва никак хубаво малките деца да пеят песните на големите каки, с оскъдни дрешки и кълчещи се тела. Това е един модел на поведение, който в никакъв случай не е добър пример. Както текста и музиката на повечето им песни. А иначе се замислям на какви танци да запиша дъщеря си. Струва ми се като начало, че е добре да се запознае с българските народни танци, които са част от нашата култура и бит. Поздрави!
  22. Не сте сами! You are not alone! Нека бъдем съпричастни към съдбата им! Нека се помолим за тях! И за всички болни деца по света!
  23. Как да възпитаваме децата си така, че като възрастни да имат здрав семеен живот и правилно отношение към другият пол? Половото възпитание на детето или юношата не се изчерпва само с едно или две тържествени поучения. То трябва да се извършва всекидневно и да започне от най-ранна възраст, защото в този етап от развитието на детето се формират съществени черти в характера му. Половото възпитание е същевременно възпитание на бъдещият съпруг и съпруга, на бъдещият баща и майка. Когато детето се възпитава в честност, трудолюбие, откровеност, чистосърдечие, в уважение към другите хора с техните преживявания, заедно с това ние го възпитаваме и полово. Споделете как според вас, възпитавайки добродетелите у децата, да ги възпитаме и за бъдещата любов. Алкохолът, наркотиците, половата разпуснатост са нещо обичайно за времето , в което живеем. Как да възпитаме децата си така, че да направят правилният избор...? Ще бъде от голяма полза ако посочите и литература по тези въпроси.
  24. 10 Божии заповеди, 10 етични принципи при йога Трябва да си ги припомняме постоянно и те да ни ръководят. Какъв е светът около нас? Да погледнем ли към политиците? Към стремежът към скъпи лъскави вещи, охолство и блясък. Към порочната система, където правилата са непочтени и която отхвърля хората със съвест. И ако има ад, ще бъде пренаселен от подкупни политици. Защо да развиваме добродетелите в себе си? За да са повече добрите хора. За да стане светът по-безопасно място за живеене. За да можем да имаме малко повече истински приятели. Които няма да живеят цял живот само,за да се обграждат с лукс. А ще се радват на една разходка сред природата. И няма при първа възможност да кажат нещо лошо зад гърба ти. За себе си искам да не повтарям грешките си, да се стремя да бъда по-добра именно ползвайки моралният кодекс(10 Божии заповеди, 10 етични принципи при йога), да вървя по своя житейски път,възпитавайки децата си и да общувам с повече добри хора. Да се реализирам в специалността, която толкова много обичам. И ако мога с нещо да помогна, да го правя. Това мога да кажа в този момент, в следващият може да имам какво още да добавя.
  25. Мона, защо си мисля, че си искала да напишеш не, а вместо това два пъти си написала на.
×
×
  • Добави...