Jump to content
Порталът към съзнателен живот

wonderful

Участници
  • Общо Съдържание

    428
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    2

Всичко добавено от wonderful

  1. Според мен има нещо много важно, безвъзвратно и сигурно, което всички забравяме, особено, когато сме млади. Всички ще умрем. А как не ми се иска да умра. Как се страхувам да не се случи внезапно някакво нещастие с мен и да оставя децата си сами в този студен свят. Ако осъзнаем това, ние няма да имаме време да страдаме, да тъгуваме, да премисляме случки, които са ни наранили, случки от миналото, защото животът е тук и сега и защото ще свърши. Човек е сам на себе си най-големият мъчител. Умът може да те побърка ако не го научиш, че заслужаваш да си щастлив, че искаш да си щастлив, че живееш, за да се радваш на живота и да правиш нещо добро. И никой няма право да ти отнеме радостта от живота, да те тормози, обижда. Има такива странни хора, които без причина обиждат, наричам ги вампири, теглят енергия, оставят те без сили. Изкуството да обръщаш внимание само на доброто у хората, а лошото да не забелязваш. За лошото у другите хора, аз нямам вина. Напоследък имам и мисли, че Бог на Земята съществува само дотолкова, доколкото разумните хора проявяват любовта и доброто. А на Небето дори и да го има само ни наблюдава. Свободната човешка воля довела до страдания на безброй същества. И като казвате и ни съветвате да се молим, на кой Бог всъщност се молим. На този, който е в нас. На силата на човешкият дух, на добротата на нашата душа, на детското сърце, научено да се радва и възхищава на всичко красиво и величествено. Да, и къде усещам, че Бог съществува и извън мен, в чистият въздух, който дишам, в прекрасната природа, в чистата вода, в слънчевата светлина. Да се върна на това, което исках да кажа. Ако осъзнаем, че не сме безсмъртни, че някой ден и нашият ред ще дойде, колко тежко звучи. Ако осъзнаем, че животът е дар , с първата глътка въздух и някой ден, изморени от преживявания просто ще заспим, тогава ще живеем. И ще забравим за всички травми и всичко лоши, което са ни причинили, ще се излекуваме от психичните си болести и ще живеем с благодарност, мир и любов. И когато ни обидят да си кажем Щом е такава Божията воля за мен днес, да бъде Благословен Бог, в името на Бога ще правя добро, дал Бог добро всекиму. Важно е каквото и да се случва в бурното море на живота, да запазим душевният си мир. И всеки ден започваме ново начало, раждаме се отново. Изчистили вчерашните си мисли, пробудили съзнанието си за новият ден. За хубавото, което предстои, за семейството, приятелите и непознатите, на които също пожелаваме мир и радост. И на враговете ни, на които пожелаваме да разрешат задачите на душата си. Помирявайки се със себе си ние се помиряваме с целия свят. Желая ви щастие и здраве!
  2. Здравейте! Дъщеря ми има проблем. На 14 г е. Не ходи на училище от един месец. Мисля, че е депресия. Всичко започна, когато нейната приятелка я наръга с нож. Тя е била най-голямата й приятелка и в училище им е било весело заедно. И сега момичето го преместиха в интернат, а дъщеря ми не иска да ходи на училище. Казва, че никой не и обръща внимание, стои сама и не приказва с никой. Има още две приятелки от този клас, но с тях общува след училище, ходят си на гости. В училище й е много самотно. Спря да ходи на училище заради един репортаж, който не можа да направи, беше за домашно. И сега само спи, яде и си гледа филмите. Обича аниме и чете манга. Ходи на психолог, но не е доволна. Казва, че не й помага. Живеем в Германия и в момента и липсва България, родното място и приятелката й. Какво да направя и как са й помогна? Казва, че има нужда да разговаря с някой. Може би в тази тема ще намери събеседници и сродни души, които да я разберат, защото много се нуждае от приятели. Благодаря за подкрепата!
  3. Здравейте приятели психотерапевти! От известно време мозъка ми работи на висока скорост. Живея в Германия и стреса на новото място си каза думата. Не мога да разбера точно какво ми е. Дали е проблем с нервната система. Понякога мислите се забързват и не мога да ги догоня. Случва се да зацикля на едно място и някоя мисъл да се повтаря известно време. Взимах известно време хомеопатични хапчета Neurexan. Отначало ме успокояваха, но последният път се случи точно обратното. Зациклих на една мисъл и дълго време се въртя из главата ми. Та вече не ги взимам. Много често мислите ми се римуват. Пиша стихове, когато съм вдъхновена. Но умът ми много често слага рима на почти всяка дума, която чуе. Може би прекарвам доста време сама и ми липсват разговорите на български. В семейството разменяме по някое изречение. Но в днешното компютърно време всеки вкъщи е грабнал телефон или таблет и няма време за приказки. Чета книги, слушам музика. Като тичам, дишам дълбоко, карам колело умът ми се успокоява и забавя ход. Но не винаги имам сили да бягам. Но определено чистият въздух ми се отразява добре. Най-често зациклям в затворени помещения. Отначало много се стресирах от това състояние. Вече не се плаша толкова. Хапвам и по малко черен шоколад. Благодаря ви за отделеното време!
  4. Какво искам да изясня за себе си. Животът не е лесен. Останах без работа и сега съм отниово финансово зависима. Виждам колко ми е трудно с моят мъж. Казва от време на време някоя обида , без причина. Не се чувствам изобщо добре. Но имам деца и още 6-9 години е времето, през което трябва да завършат училище и да станат самостоятелни. Мисля си , че и мъжът ми не е много добре психически, не е подготвен за съпруг и също не е наясно със себе си. С един човек, който не ме подкрепя, макар и в момента да нямам проблеми, постоянно съм поставена в една стресова ситуация. Но времето ще покаже. Сега ще търся друга работа, а докато си намеря ще си правя гимнастиката, ще чета книги и ще се грижа за себе си.
  5. Пак съм аз. Имам проблеми с мъжът ми. Спим на едно легло, но не ме прегръща. Никаква нежност. Понеже живеем в Германия и ми е много самотно, не мога да спя. Събота и неделя ми е тягостно. През седмицата ходя на работа, измарям се и заспивам лесно, но петък и събота ми е тежко. Мисля да си купя голям плюшен мечок, за да заспивам по-лесно. Още 13 години има докато пораснат децата и да се освободя от тази връзка. Сега заради децата не мога нищо да направя. Не искам да ги стресирам и да разделям семейството. Има и друго. Дори и да се разделим в Германия почти нямам познати и ще ми е още по-трудно и самотно. Пак не е решение. В България имам много познати и приятели и там емоционалното общуване с тях запълва тази празнота, но в чужбина е различно. Ставаш прекалено зависим от партньора си, от неговите недостатъци, опознаваш го. Ако може да ми дадете някакъв съвет ще се радвам.
  6. Здравейте отново! Напоследък съм наводнена от лоши мисли. И са наистина неприятни. Ставам рано, отивам на работа. Не си доспивам. Ако легна слетобяд мислите идват и ме връхлитат и предпочитам да стана и да се занимавам с нещо. Записах си час за психолог, но е чак след 2 месеца. Нямам проблеми. Може би мозъкът ми свикна да мисли негативно и сега се чудя как да го превъзпитам. Почти винаги още в момента на събуждането ми идват лоши мисли. Та още в просъница се опитвам да си мисля нещо хубаво. Естествено заради лошите си мисли избягвам социални контакти и събирания с хора. За да се концентрирам избирам теми като рак и други болести, за да си дам сметка, че аз нямам сериозни проблеми. Мисля за болни хора, които не се предават. Опитвам се да бъда благодарна. Опитвам се да разбера къде ми е проблемът. Живея простичко работя, карам колело, храня се здравословно. Преди години се молех. Казвах всеки ден молитви. Сега не го правя. Опитвам да бъда благодарна, по някакъв начин да въздействам на съзнанието си да влезе в състояние на мир на покой. Може би това се прави чрез медитацията. Трудно ми е защото се боря с някакви мисли, нещо, което не съществува, но е силен противник. Не знам как да си помогна. Преди пишех стихове. А сега се чувствам все едно съм другата половина на това поетично същество. Имам възможност да опозная и тъмната си страна. Интересно е, че на мозъка не му омръзват черните мисли, въпреки че осъзнавам, че така хабя ценна енергия, сама се въвличам в един омагьосан кръг, от който няма излизане. Спирам развитието си. Блокирам се. Мисля да си намеря ново хоби фотографията. И да снимам красотата на природата. И затова трябва да чакам два месеца, за да събера пари за хубав фотоапарат. Искам да изляза от това блато и да си бъда същият човек, който бях преди години-жизнерадостен и благодарен на живота. Ако може ми дадете някакви насоки за справяне с моите проблеми. Някакви упражнения за концентрация. Мечтая единствено да отида отново на Алпите през зимата. Както и да си купя къща с двор.
  7. Здравейте! Преди време получих позволението на екипа на портала да започна седмична тема. Където всеки ще пише каквото реши за себе си, ще споделя. Където ще се поопознаем дотолкова, доколкото решим да допуснем другите. Тема, в която ще пишем нещо за нас самите, а няма да разсъждаваме върху конкретен проблем. Започвам аз. На 27г съм. В момента съм в много добро настроение. Желая да го споделя с вас. Пишете.
  8. Също така, човек когато намисли да се жени, трябва да се опита първо на един изкуствен човек, направен от восък. Когато млад момък намисли да се жени, да си вземе една жена от восък, восъчна, и да живее с нея около десетина години. Ако може да живее добре с нея, нека се ожени. В първо време ще му бъде занимателно и приятно това положение, но после ще започне да се отегчава и разочарова от нея. Като се върне дома си тъжен и наскърбен и никой не може да му каже две утешителни думи, той ще я бутне и ще я изпъди навън. След това нека се запита да се жени или не. Път на зазоряване, 24.09.1939г.
  9. Благодаря, Ви д-р Първанов! Тичането много ми помага. Имам и няколко излишни килца. Хубав ден ви желая!
  10. Съгласна съм с теб black eyes. Какво въобще значи изневяра. На колко ли жени им се случва да лежат покорно в леглото " любейки" се със съпруга си и не изпитват нищо, страст, оргазъм, удовлетворение. Колко жени живеят с мъжете си без да общуват с тях, без емоционална връзка, без дори да си говорят. Пародия на общуване, пародия на интимност, пародия на живот. Депресия, самота, ... Изневерих на себе си, защото бях вярна до гроб на съпруга си и живях нещастно. Нямах смелост да променя съдбата си, да потърся любовта в живота си. Примирих се. Дано в следващият живот Любовта ме намери, защото аз не съм достатъчно смела да я търся.
  11. wonderful

    Бягаш с теб самият

    Чудесно есе! Поздравления!
  12. Ще се спра върху първия стих, че Навуходоносор направи златен образ. Значи, той създаде едно божество, на което иска хората да се кланят. Казано е в Писанието, че всяка власт е от Бога дадена, значи и царската власт. Намериха се трима души, които не изпълниха тази заповед. В човека има трима души, които никога не може да се подчинят на нашите заблуди; това са човешкият дух, човешката душа и човешкият ум. Каквото и да направим, каквато и теория да прокараме, те си остават, имат си убеждение, казват: „Това, което вие казвате, няма да слушаме!“ Даже много пъти ние, хората, си произвеждаме страдания, че туй, което сме казали, не е станало. Кой от вас не се е подчинил на това, което е казано? Царят се видял в чудо, как така трима души да не изпълнят неговата заповед. Всички падат и се покланят, само трима души не се покланят. Някой път вие ставате, лягате, съжалявате, че някои ваши мисли не са се реализирали. Аз мисля, че най-голямото добро е, че всичко, което мислим, не се реализира. Ако всичко би ставало тъй, както мислим, ние бихме имали един цял ад на Земята. Животът щеше да бъде хиляди пъти по-несносен, отколкото е сега. "Огнената пещ" (НБ,28.01.1934г)
  13. wonderful

    Объркана и самотна

    Здравей, Лорче! И аз днес бях тъжна. Даже до преди малко. Но... поглеждам настрани едно миниатюрно паяче виси на паяжинка на ръката ми. Дойде до дланта ми и взех да го разглеждам. Толкова мъничко и красиво. И изведнъж тъгата ми изчезна и се появиха радостни сълзи на щастие. И аз не знам точно, но може би на благодарност! Прегръщам те, миличка! И ти пожелавам много красота, вдъхновение, мечти и Любов! И едно разтърсващо прекрасно влюбване!
  14. Браво на човекът, който е скочил във водата без да може да плува! Досега сме се научили да говорим, това можем! Дано в бъдеще всички ние да научим какво е Любов, Саможертва, Братство!
  15. Коя си ти, кое е твоето богатство... Бог, който е в мен, Бог, който е в теб, Бог, който е в нас! - Това е богатството ни!
  16. Здравей, Иво! Радвам се, че пишеш във форума! От сърце ти желая съвсем скоро да си намериш хубава работа и да се запишеш на курс по английски език! Аз пък мечтая да си купя пиано и цигулка в близките години и да се науча да свиря! Съвсем скоро мечтаех да се кача на Рила. Бях се примирила, че няма да е тази година, докато днес мъжът ми ми предложи да се качим заедно цялото семейство на Рила. Мечтите се сбъдват , когато ги чакаш, когато душата си в стих потопиш, когато със трепет отвориш вратата, когато обичаш, когато простиш. Мечтите се сбъдват, когато запееш, когато засветиш, когато летиш... Ще сбъдна мечтите си само, когато към Бог се устремя! Очаквам съвсем скоро да разкажеш за новата си работа и за курса по английски! От сърце желая на всички добри хора здраве и да сбъднат мечтите си, тези мечти без които не могат да дишат, тези мечти без които не могат да живеят! Да знаете, че те винаги се сбъдват! Прегръщам ви!
  17. wonderful

    Психичната Сила!

    Молитвата! Посрещането на изгрева! Паневритмията! Връзката с природата! Пеене! Свирене! Беседи от Учителя! Разумно хранене! Гореща вода! Всичко това при мен задейства вътрешните сили и ако за определен период си "спестя" нещичко чувствам застой. Така, че смело напред!
  18. Да се примири човек с трудните условия, в които живее... И постепенно да забелязва и обръща внимание на хубавото, прекрасното в живота си...! Тогава ще забележи толкова много хубави неща, че сам след известно време няма да вижда това, което преди му е липсвало... Въздухът сутрин е свеж, слънцето всеотдайно топли...! Щом се събудим и вдишаме с пълни гърди...ние се изпълваме и с благодарност! Усмихваме се! Благодаря от сърце, че минах покрай къщата на добрата жена (циганката), когато чистеше прозорецът си, закърпен с парче вестник. Удивих се на духа й. И наистина, когато бедността те следва от детството, очите се отварят за истинските неща. И ако материалните условия са трудни, но Бог в Любовта си всеки ден ни дарява живот и ако той ни е пратил най-голямата сила, надежда и подкрепа в лъчистите очи на децата ни..., какво друго ни остава, освен да учим във великата школа на Живота! И ако избирах кого да наградя за труда му през годината, бих се спряла на най-усмихнатият работник, който участва ежедневно в събиране на боклука. Понякога се опитвам да си представя как бих се чувствала, ако съм в положението на друг човек. Тогава виждам много силни хора около себе си.
  19. Като мине покрай нас камионът и работниците, които събират сметта, мислено им благодаря за усилията и саможертвата по цял ден, всеки ден да събират боклуците ни. Като видя беден просяк, циганка мислено се моля да се събудим, да се пробудим, и да излезем от тесните рамки, в които живеем, всеки за себе си. Всеки за своето семейство да събира разкош, да трупа. И ако ние в определен момент можем да се радваме на лукса, а циганката е щастлива като си бърше счупеният прозорец, който е позакърпила с парче вестник. Тогава първото, което искам да направя е да и подаря един здрав прозорец. А дали на нея и е нужен. Та тя е толкова усмихната, спокойна и благодарна за усмивката в красивите сини очи на дъщеричката си, която сега завърши втори клас. Нямаме време. Не благодарим ли за всичко, което имаме, идват страданията да ни научат. Да благодарим за въздуха, за светлината, за водата, за всичко...!
  20. Така е. Успяваме да благодарим от сърце за живота и здравето си, когато се разболеем, когато се случи нещо, което да ни разтърси. И като имаме веднъж вече такава опитност, нужно ли е отново да изпадаме в подобна ситуация... Затова всеки Божи ден като се събудим, да се помолим от сърце и да благодарим за живота си и за Любовта! От опит знам, че като се събудим на ранина и чуем звънкият птичи хор и се затичаме да посрещнем изгрева на слънцето...! Като попеем, като се помолим и се включим в паневритмията...! Тогава чувствата на благодарност, Любов и радост така преливат, че единственото, за което остава да се молим е да сме Живи, за да се радваме на прекрасният живот и да споделяме радостта си с нашите ближни!
  21. http://www.operasofia.bg/ Браво, Дани! Всичките ти близки, приятели, родно Търговище и всички добри хора се радват! Гордея се, че те познавам! Гордея се, че съм българка! И че живея в Търговище! Твоите успехи по целият свят разказват за красотата и мелодията, която носи Словото на Беинса Дуно. За Любовта и вдъхновението, които печелят сърцата по целият свят! Йоанна, голямата ми дъщеря каза: Дани е велик! Аз го познавам. Значи и аз съм велика. Отговорих и: Да, можеш. С вяра, вдъхновение и много труд!
  22. Мила Таня, благодаря за писмото ти! Духът на Васил Левски е жив, Таня! Той живее в теб, във всеки добър и състрадателен човек! Господи Боже наш, Закриляй децата ни! Да се помолим: Великият призив От извора на Светлина в ума на Бога, Да бликне светлина в ума човешки - Да слезе Светлината на Земята. От извора на Любовта в сърцето Божие, Любов да бликне от човешките сърца - Христос да се завърне на Земята. От центъра, където Божията воля знаят, Цел малките човешки воли нека води - Учителите тази цел познават и й служат. От центъра, наречен Род човешки, нека На Любовта и Светлината Промисълът се изпълни, И нека той да запечата портата на злото. И нека Светлина, Любов и Сила Възстановяват Промисъла на Земята.
  23. Здравейте мило мое семейство, Искам да споделя с вас как се чувствам! От известно време, усърдна в духовното Учение, в молитвите, ходенето на изгрев и паневритмията, с подкрепа на мили приятели, аз се почувствах жива, любяща, щастлива, вдъхновена и нежна! Благодарна съм за това! Но какво се случва. Когато отида на изгрев и паневритмия, тогава всичко е прекрасно! И тогава имам енергия и сила, и вдъхновение, които щедро споделям! Но не отида ли два дни и се набиват на очи лишенията, които търпя в материалният свят. Тогава усещам осезателно и липсата на духовна връзка с моя другар. И всичко до такава степен ме притиска, че се чувствам . С полета ми към Небето, с поезията, която блика от мен, се чувствам нежна и красива и ми се иска всичко около мен да е нежно и красиво. И от една прекрасна реалност, аз попадам в една малко по-груба реалност. Представете си птица, която лети и изведнъж тя се свива и пада надолу като камък. Може би това е временно. Не зная. Просто усещам как ходенето сутрин на изгрев и паневритмията стават жизнено необходими за мен. Като една духовна храна, която засища нуждите ми и тогава почти нищо от материята не ми е нужно-малко вода и храна, светли и цветни дрехи. Мислех си, дали има подходящи упражнения от Учителя, които да ми помогнат. Благодаря на дечицата ми, които с малките си ръчички, с грейнали очички и усмивки, стоплят сърцето ми! Те са ми утеха! И ми дават сила! Просто другарят ми явно е много стеснителен или пестелив, просто не се получава духовният обмен между нас. Пък и световете ни са съвсем различни.
×