helen

Много е трудно. Особено в началото на пътя. Когато си го наложиш, наистина ти пада товар от гърба.

Но, когато осъдим някого за дадена постъпка, не превличаме ли точно тази постъпка в нашия живот. Дава се същата или много подобна ситуация. И ти се сещаш как си осъдил твой близък за същото преди известно време.

Много е трудно. Особено в началото на пътя. Когато си го наложиш, наистина ти пада товар от гърба.

Но, когато осъдим някого за дадена постъпка, не превличаме ли точно тази постъпка в нашия живот. Дава се същата или много подобна ситуация. И ти се сещаш как си осъдил твой близък за същото преди известно време.

Успях да си отговоря на въпроса.
Когато не си свързан с космическите енергии, има вероятност да започнеш да черпиш енергия от някой човек.
Но защо се е получило точно след Паневритмията при мен. Ще трябва да мисля още.
Изпитвах любов към всичко, а в същото време съм получила и привързаност към някого.

Мога да ви кажа, моя пресен опит, защото отскоро не ям месо. А преди това може би 2-3 години ядях, но малко.

Когато минаваше месец без да ям месо, мислите се изчистваха. Ставах спокойна, и някои страхове, като например страх от смърта, но не страх, че аз ще умра, а страх от загуба на близък, изчезваха. Като цяло дори хората с, които се срещаш са по-спокойни, защото самият ти излъчваш спокойствие.

След примерно един месец без месо, се случваше да хапна. Първите няколко пъти изобщо не забелязах връзката. Мисля, че го разбрах след 3-4 такива периода на неконсумиране, след което съм яла месо.

И даже може да споделя колко часа след като съм яла ставаше. Някъде около ден след това. Случваше се, когато легна да спя - и хоп черна мисъл, и то много черна.

Така, че представете си ако всеки ден ядеш месо, постоянно подхранваш страховете си.

Но, определено когато човек реши да спре, не трябва да се насилва. Ако ти се яде много, а не ядеш месо, можеш ужасно да си навредиш, но това много добре го знаем.
Има организми, коити не са готови. По-скоро умове, които не са готови.

При мен няма да крия, че преходът беше дълъг. Може би 5-6 години. Но, когато бях малка изобщо не исках да ям месо, както и повечето деца. Но в последствие се научих да ям. Изключително важно е да има вегетарианско меню в детските градини и училища, защото има много деца, които не обичат месо, а биват карани и принудени да ядат. Даже яденето, може да бъде причина детето да не иска да ходи в някое от тези заведения, както в моя случай.

Мога да ви кажа, моя пресен опит, защото отскоро не ям месо. А преди това може би 2-3 години ядях, но малко.

Когато минаваше месец без да ям месо, мислите се изчистваха. Ставах спокойна, и някои страхове, като например страх от смърта, но не страх, че аз ще умра, а страх от загуба на близък, изчезваха. Като цяло дори хората с, които се срещаш са по-спокойни, защото самият ти излъчваш спокойствие.

След примерно един месец без месо, се случваше да хапна. Първите няколко пъти изобщо не забелязах връзката. Мисля, че го разбрах след 3-4 такива периода на неконсумиране, след което съм яла месо.

И даже може да споделя колко часа след като съм яла ставаше. Някъде около ден след това. Случваше се, когато легна да спя - и хоп черна мисъл, и то много черна.

Така, че представете си ако всеки ден ядеш месо, постоянно подхранваш страховете си.

Но, определено когато човек реши да спре, не трябва да се насилва. Ако ти се яде много, а не ядеш месо, можеш ужасно да си навредиш, но това много добре го знаем.
Има организми, коити не са готови. По-скоро умове, които не са готови.

При мен няма да крия, че преходът беше дълъг. Може би 5-6 години. Но, когато бях малка изобщо не исках да ям месо, както и повечето деца. Но в последствие се научих да ям. Изключително важно е да има вегетарианско меню в детските градини и училища, защото има много деца, които не обичат месо, а биват карани и принудени да ядат. Даже яденето, може да бъде причина детето да не иска да ходи в някое от тези заведения, както в моя случай.

Мога да ви кажа, моя пресен опит, защото отскоро не ям месо. А преди това може би 2-3 години ядях, но малко.

Когато минаваше месец без да ям месо, мислите се изчистваха. Ставах спокойна, и някои страхове, като например страх от смърта, но не страх, че аз ще умра, а страх от загуба на близък, изчезваха. Като цяло дори хората с, които се срещаш са по-спокойни, защото самият ти излъчваш спокойствие.

След примерно един месец без месо, се случваше да хапна. Първите няколко пъти изобщо не забелязах връзката. Мисля, че го разбрах след 3-4 такива периода на неконсумиране, след което съм яла месо.

И даже може да споделя колко часа след като съм яла ставаше. Някъде около ден след това. Случваше се, когато легна да спя - и хоп черна мисъл, и то много черна.

Така, че представете си ако всеки ден ядеш месо, постоянно подхранваш страховете си.

Но, определено когато човек реши да спре, не трябва да се насилва. Ако ти се яде много, а не ядеш месо, можеш ужасно да си навредиш, но това много добре го знаем.
Има организми, коити не са готови. По-скоро умове, които не са готови.

При мен няма да крия, че преходът беше дълъг. Може би 5-6 години. Но, когато бях малка изобщо не исках да ям месо, както и повечето деца. Но в последствие се научих да ям. Изключително важно е да има вегетарианско меню в детските градини и училища, защото има много деца, които не обичат месо, а биват карани и принудени да ядат. Даже яденето, може да бъде причина детето да не иска да ходи в някое от тези заведения, както в моя случай.

Мога да ви кажа, моя пресен опит, защото отскоро не ям месо. А преди това може би 2-3 години ядях, но малко.

Когато минаваше месец без да ям месо, мислите се изчистваха. Ставах спокойна, и някои страхове, като например страх от смърта, но не страх, че аз ще умра, а страх от загуба на близък, изчезваха. Като цяло дори хората с, които се срещаш са по-спокойни, защото самият ти излъчваш спокойствие.

След примерно един месец без месо, се случваше да хапна. Първите няколко пъти изобщо не забелязах връзката. Мисля, че го разбрах след 3-4 такива периода на неконсумиране, след което съм яла месо.

И даже може да споделя колко часа след като съм яла ставаше. Някъде около ден след това. Случваше се, когато легна да спя - и хоп черна мисъл, и то много черна.

Така, че представете си ако всеки ден ядеш месо, постоянно подхранваш страховете си.

Но, определено когато човек реши да спре, не трябва да се насилва. Ако ти се яде много, а не ядеш месо, можеш ужасно да си навредиш, но това много добре го знаем.
Има организми, коити не са готови. По-скоро умове, които не са готови.

При мен няма да крия, че преходът беше дълъг. Може би 5-6 години. Но, когато бях малка изобщо не исках да ям месо, както и повечето деца. Но в последствие се научих да ям. Изключително важно е да има вегетарианско меню в детските градини и училища, защото има много деца, които не обичат месо, а биват карани и принудени да ядат. Даже яденето, може да бъде причина детето да не иска да ходи в някое от тези заведения, както в моя случай.

Здравейте,

Тази тема е изключително важна за мен. Важна е защото за първи път играх тази година и някои неща още не мога да си ги обясня, точно по отношение на партньора. И по-специално имам предвид обмена на енергии и дали оставаш свързан с този човек по някакъв начин.

Играх на три различни места, с различни хора.

С много опитен човек е невероятно лесно. Познавам го почти през целия си живот. От три години се подготвях теоретично. Не съм посещавала курс. Имах чувството, че съм играла и преди само, че е имало дълъг период на пауза. Неговата концентрация и хармония те завладява веднага. Просто се водиш по него и толкова хубаво. Направо си летиш. И не се притесняваш. Чувстваш се сигурен, защото той е до теб. Понякога ми казваше кое упражнение следва, но някакси знаеше кога няма да имам проблем и точно тогава не ми казваше нищо.

Играх и с човек, който познавах бегло визуално, но пък с когото се срещаме в онлайн пространството и се бях ме опознали донякъде вътрешно. Той играеше от скоро, но играеше правилно и се ръководеше по вътрешните си усещания и излъчваше голяма любов.
Докато играех и аз я усетих, тя после се прехвърли към него, после до хората около мен, и накрая в Пентаграма ме изпълни любов към всичко и усмивката застана на лицето ми и я отправях към всички хора в Пентаграма.
След Паневритмията изобщо не исках да тръгвам от мястото, Исках да остана там с този човек. И времето спря. И изобщо забравих и аз кой съм, с какво се занимавам, какви стремежи имам.
Възможно ли е да се привържеш по някакъв начин към определен партньор?

Чух от някъде, че когато играеш с някой ти ликвидираш кармата си с него? Така ли е?
И ако е така, ако усещам някакво свързване с даден партньор, то тогава вероятно вместо да ликвидирам карма си създавам?

Играх и с човек от същия пол. Не знам, но усещах някакво напрежение. Пак ще пробвам със същия. Ако той иска

Привет,

На мен ще ми бъде първи събор на Рила. Иначе съм ходила на езерата два пъти, но на новата хижа, защото усещах, че имам да си върша мои си работи преди да се включа в Паневритмията.

Интересното е, че си мислех, че и тази година ще съм на новата хижа, защото пак не се чувствах готова. И даже се разбрах с приятели, които са за новата хижа.

Но, понякога промените стават скообразно, и сега усещам, че трябва да съм на палатка. Къде ще бъде тази палатка, кой ще бъде с мен - нямам си никаква идея

А, даже и палатка нямам още.

Ако се върна няколко години назад, със сигурност щях да задам същите въпроси като Венета Райкова.

Точно по тази причина, мисля, че предаването е подготвено добре. Сега, човекът който само е чувал нещо бегло, но не е имал възможност да се докосне до учението, би потърсил и намерил допълнителна информация.

Ако се върна няколко години назад, със сигурност щях да задам същите въпроси като Венета Райкова.

Точно по тази причина, мисля, че предаването е подготвено добре. Сега, човекът който само е чувал нещо бегло, но не е имал възможност да се докосне до учението, би потърсил и намерил допълнителна информация.

Ако се върна няколко години назад, със сигурност щях да задам същите въпроси като Венета Райкова.

Точно по тази причина, мисля, че предаването е подготвено добре. Сега, човекът който само е чувал нещо бегло, но не е имал възможност да се докосне до учението, би потърсил и намерил допълнителна информация.

Здравейте,

Тази тема е изключително важна за мен. Важна е защото за първи път играх тази година и някои неща още не мога да си ги обясня, точно по отношение на партньора. И по-специално имам предвид обмена на енергии и дали оставаш свързан с този човек по някакъв начин.

Играх на три различни места, с различни хора.

С много опитен човек е невероятно лесно. Познавам го почти през целия си живот. От три години се подготвях теоретично. Не съм посещавала курс. Имах чувството, че съм играла и преди само, че е имало дълъг период на пауза. Неговата концентрация и хармония те завладява веднага. Просто се водиш по него и толкова хубаво. Направо си летиш. И не се притесняваш. Чувстваш се сигурен, защото той е до теб. Понякога ми казваше кое упражнение следва, но някакси знаеше кога няма да имам проблем и точно тогава не ми казваше нищо.

Играх и с човек, който познавах бегло визуално, но пък с когото се срещаме в онлайн пространството и се бях ме опознали донякъде вътрешно. Той играеше от скоро, но играеше правилно и се ръководеше по вътрешните си усещания и излъчваше голяма любов.
Докато играех и аз я усетих, тя после се прехвърли към него, после до хората около мен, и накрая в Пентаграма ме изпълни любов към всичко и усмивката застана на лицето ми и я отправях към всички хора в Пентаграма.
След Паневритмията изобщо не исках да тръгвам от мястото, Исках да остана там с този човек. И времето спря. И изобщо забравих и аз кой съм, с какво се занимавам, какви стремежи имам.
Възможно ли е да се привържеш по някакъв начин към определен партньор?

Чух от някъде, че когато играеш с някой ти ликвидираш кармата си с него? Така ли е?
И ако е така, ако усещам някакво свързване с даден партньор, то тогава вероятно вместо да ликвидирам карма си създавам?

Играх и с човек от същия пол. Не знам, но усещах някакво напрежение. Пак ще пробвам със същия. Ако той иска

Ще бъда съвсем кратка. Макар, че ми отне поне 10 години главоблъскане

Като обърна поглед и разбирам, че винаги е имало хора, с които е можело да общувам, но не съм ги оценила.

Винаги съм имала човек до мен, който се занимава с йога, и други практики. Когато той ми казваше: "запрятай си ръкавките", на мен ми беше смешно, защото бях в пуберитета и ме вълнуваха съвсем други неща.

Едва след 18-тата си година, започнах съвсем леко да осъзнавам някои неща.
Тръгнах от Диагностика на кармата. После ми попадна книга с избрани мисли от Учителя. Веднага ме грабна. Сега като се замисля от днешната си позиция, първите прочетени думи от неговото слово са достигнали до мен като нещо познато, нещо което винаги съм знаела.

Запознах се с учението, не ми трябваше някой да ме убеждава. Отвътре знаех, че е за мен. Но!!!
Поради разни черти на своя характер , тук се повтаря същото. Пак отлагах. Не бях усърдна в ученето. Чаках нещо. Не знам какво.

И така се достигна до един период, в който тъмнината ме обзе. Съдбата ми поднасяше урок, след урок. Знаех, че това е изпитание, знаех че е просто проверка, но не можех да спра да правя нещата по "кривия начин". Всичко знаех, но не можех да прилагам.

Тогава намерих този форум. В този момент, бях сменила местоживеенето си. Човекът, който ми казваше да запрятам ръкави не е постоянно до мен, поради разстоянието. И в този форум намерих темите, които ме вълнуваха. Беше опора. Нямах с кого да говоря, защото не познавах никой.

Дали има смисъл да се споделя във форум? Ето в моят случай има. Ако вие не бяхте споделяли, ако пазехте всичко само за вас, на мен щеше да ми е много по-трудно.

Ще бъда съвсем кратка. Макар, че ми отне поне 10 години главоблъскане

Като обърна поглед и разбирам, че винаги е имало хора, с които е можело да общувам, но не съм ги оценила.

Винаги съм имала човек до мен, който се занимава с йога, и други практики. Когато той ми казваше: "запрятай си ръкавките", на мен ми беше смешно, защото бях в пуберитета и ме вълнуваха съвсем други неща.

Едва след 18-тата си година, започнах съвсем леко да осъзнавам някои неща.
Тръгнах от Диагностика на кармата. После ми попадна книга с избрани мисли от Учителя. Веднага ме грабна. Сега като се замисля от днешната си позиция, първите прочетени думи от неговото слово са достигнали до мен като нещо познато, нещо което винаги съм знаела.

Запознах се с учението, не ми трябваше някой да ме убеждава. Отвътре знаех, че е за мен. Но!!!
Поради разни черти на своя характер , тук се повтаря същото. Пак отлагах. Не бях усърдна в ученето. Чаках нещо. Не знам какво.

И така се достигна до един период, в който тъмнината ме обзе. Съдбата ми поднасяше урок, след урок. Знаех, че това е изпитание, знаех че е просто проверка, но не можех да спра да правя нещата по "кривия начин". Всичко знаех, но не можех да прилагам.

Тогава намерих този форум. В този момент, бях сменила местоживеенето си. Човекът, който ми казваше да запрятам ръкави не е постоянно до мен, поради разстоянието. И в този форум намерих темите, които ме вълнуваха. Беше опора. Нямах с кого да говоря, защото не познавах никой.

Дали има смисъл да се споделя във форум? Ето в моят случай има. Ако вие не бяхте споделяли, ако пазехте всичко само за вас, на мен щеше да ми е много по-трудно.

Ще бъда съвсем кратка. Макар, че ми отне поне 10 години главоблъскане

Като обърна поглед и разбирам, че винаги е имало хора, с които е можело да общувам, но не съм ги оценила.

Винаги съм имала човек до мен, който се занимава с йога, и други практики. Когато той ми казваше: "запрятай си ръкавките", на мен ми беше смешно, защото бях в пуберитета и ме вълнуваха съвсем други неща.

Едва след 18-тата си година, започнах съвсем леко да осъзнавам някои неща.
Тръгнах от Диагностика на кармата. После ми попадна книга с избрани мисли от Учителя. Веднага ме грабна. Сега като се замисля от днешната си позиция, първите прочетени думи от неговото слово са достигнали до мен като нещо познато, нещо което винаги съм знаела.

Запознах се с учението, не ми трябваше някой да ме убеждава. Отвътре знаех, че е за мен. Но!!!
Поради разни черти на своя характер , тук се повтаря същото. Пак отлагах. Не бях усърдна в ученето. Чаках нещо. Не знам какво.

И така се достигна до един период, в който тъмнината ме обзе. Съдбата ми поднасяше урок, след урок. Знаех, че това е изпитание, знаех че е просто проверка, но не можех да спра да правя нещата по "кривия начин". Всичко знаех, но не можех да прилагам.

Тогава намерих този форум. В този момент, бях сменила местоживеенето си. Човекът, който ми казваше да запрятам ръкави не е постоянно до мен, поради разстоянието. И в този форум намерих темите, които ме вълнуваха. Беше опора. Нямах с кого да говоря, защото не познавах никой.

Дали има смисъл да се споделя във форум? Ето в моят случай има. Ако вие не бяхте споделяли, ако пазехте всичко само за вас, на мен щеше да ми е много по-трудно.

Ще бъда съвсем кратка. Макар, че ми отне поне 10 години главоблъскане

Като обърна поглед и разбирам, че винаги е имало хора, с които е можело да общувам, но не съм ги оценила.

Винаги съм имала човек до мен, който се занимава с йога, и други практики. Когато той ми казваше: "запрятай си ръкавките", на мен ми беше смешно, защото бях в пуберитета и ме вълнуваха съвсем други неща.

Едва след 18-тата си година, започнах съвсем леко да осъзнавам някои неща.
Тръгнах от Диагностика на кармата. После ми попадна книга с избрани мисли от Учителя. Веднага ме грабна. Сега като се замисля от днешната си позиция, първите прочетени думи от неговото слово са достигнали до мен като нещо познато, нещо което винаги съм знаела.

Запознах се с учението, не ми трябваше някой да ме убеждава. Отвътре знаех, че е за мен. Но!!!
Поради разни черти на своя характер , тук се повтаря същото. Пак отлагах. Не бях усърдна в ученето. Чаках нещо. Не знам какво.

И така се достигна до един период, в който тъмнината ме обзе. Съдбата ми поднасяше урок, след урок. Знаех, че това е изпитание, знаех че е просто проверка, но не можех да спра да правя нещата по "кривия начин". Всичко знаех, но не можех да прилагам.

Тогава намерих този форум. В този момент, бях сменила местоживеенето си. Човекът, който ми казваше да запрятам ръкави не е постоянно до мен, поради разстоянието. И в този форум намерих темите, които ме вълнуваха. Беше опора. Нямах с кого да говоря, защото не познавах никой.

Дали има смисъл да се споделя във форум? Ето в моят случай има. Ако вие не бяхте споделяли, ако пазехте всичко само за вас, на мен щеше да ми е много по-трудно.

След четвъртия ден всичко се оправи. За мен след 5-ия ден настъпва едно блаженно състояние. Изпитвам удоволствие от самия режим. Това ми е четвъртата поред година и нямах никакви проблеми относно глада, но ме боля главата повече от предишните пъти

Запознах се с учението преди 5-6 години. Сега като се замисля, всичко ми звучеше много познато, както когато си чел много за един изпит и ти трябва само едно опреснително четене

За движенията и смисъла им чета от три години, гледах филмчета, и на живо няколко пъти. Но усещах, че не е дошло времето. Исках да се запиша на курс, но в града в който живея няма такъв. После разбрах, че се играе Паневритмия, макар и от малко хора.

Тази година, започнах всяка сутрин след 22 март да се будя с мелодията в главата си. Това май беше знак, че достатъчно съм чакала

Отидох в друг град, в който имах щастието да играя с много опитен човек. Първите 10 упражнения не бяха препятствие за мен. Разбира се после обърках едно-две, като най-големия проблем беше Пентаграма.
Мисля, че е почти задължително първо да ходиш на курс.

Благодарна съм, че хората бяха търпеливи и помагаха.

Докато играех не мислих за нищо друго освен за кръга. Реших, че след като нямам опит, най-доброто което мога да направя е да мисля само положително (което се оказа много лесно докато играя) за да не смутя някой. Няколко пъти долетяха някакви скучни мисли от ежедневието, но бързо изчезнаха. В един момент дойде един човек, който правеше сутрешния си крос. Той започна да обикаля около кръга заедно с нас. Просто си тичаше. Установих, че изобщо не ме дразни, нито пък ме смущава по някакъв начин. След това дойде едно куче с една клечка в устата - и то не ме притесни, само го отбелязах

След това през целия ден бях изпълнена с любов към всичко. Недоразуменията от ежедневието не ми влияеха, бях някакси страничен наблюдател, а не участник. И така като наблюдавах отстрани, решенията ми се струваха по-лесни.

Благодарна съм, че този човек бе до мен, защото без него със сигурност нямаше да изживея това.

Запознах се с учението преди 5-6 години. Сега като се замисля, всичко ми звучеше много познато, както когато си чел много за един изпит и ти трябва само едно опреснително четене

За движенията и смисъла им чета от три години, гледах филмчета, и на живо няколко пъти. Но усещах, че не е дошло времето. Исках да се запиша на курс, но в града в който живея няма такъв. После разбрах, че се играе Паневритмия, макар и от малко хора.

Тази година, започнах всяка сутрин след 22 март да се будя с мелодията в главата си. Това май беше знак, че достатъчно съм чакала

Отидох в друг град, в който имах щастието да играя с много опитен човек. Първите 10 упражнения не бяха препятствие за мен. Разбира се после обърках едно-две, като най-големия проблем беше Пентаграма.
Мисля, че е почти задължително първо да ходиш на курс.

Благодарна съм, че хората бяха търпеливи и помагаха.

Докато играех не мислих за нищо друго освен за кръга. Реших, че след като нямам опит, най-доброто което мога да направя е да мисля само положително (което се оказа много лесно докато играя) за да не смутя някой. Няколко пъти долетяха някакви скучни мисли от ежедневието, но бързо изчезнаха. В един момент дойде един човек, който правеше сутрешния си крос. Той започна да обикаля около кръга заедно с нас. Просто си тичаше. Установих, че изобщо не ме дразни, нито пък ме смущава по някакъв начин. След това дойде едно куче с една клечка в устата - и то не ме притесни, само го отбелязах

След това през целия ден бях изпълнена с любов към всичко. Недоразуменията от ежедневието не ми влияеха, бях някакси страничен наблюдател, а не участник. И така като наблюдавах отстрани, решенията ми се струваха по-лесни.

Благодарна съм, че този човек бе до мен, защото без него със сигурност нямаше да изживея това.

Запознах се с учението преди 5-6 години. Сега като се замисля, всичко ми звучеше много познато, както когато си чел много за един изпит и ти трябва само едно опреснително четене

За движенията и смисъла им чета от три години, гледах филмчета, и на живо няколко пъти. Но усещах, че не е дошло времето. Исках да се запиша на курс, но в града в който живея няма такъв. После разбрах, че се играе Паневритмия, макар и от малко хора.

Тази година, започнах всяка сутрин след 22 март да се будя с мелодията в главата си. Това май беше знак, че достатъчно съм чакала

Отидох в друг град, в който имах щастието да играя с много опитен човек. Първите 10 упражнения не бяха препятствие за мен. Разбира се после обърках едно-две, като най-големия проблем беше Пентаграма.
Мисля, че е почти задължително първо да ходиш на курс.

Благодарна съм, че хората бяха търпеливи и помагаха.

Докато играех не мислих за нищо друго освен за кръга. Реших, че след като нямам опит, най-доброто което мога да направя е да мисля само положително (което се оказа много лесно докато играя) за да не смутя някой. Няколко пъти долетяха някакви скучни мисли от ежедневието, но бързо изчезнаха. В един момент дойде един човек, който правеше сутрешния си крос. Той започна да обикаля около кръга заедно с нас. Просто си тичаше. Установих, че изобщо не ме дразни, нито пък ме смущава по някакъв начин. След това дойде едно куче с една клечка в устата - и то не ме притесни, само го отбелязах

След това през целия ден бях изпълнена с любов към всичко. Недоразуменията от ежедневието не ми влияеха, бях някакси страничен наблюдател, а не участник. И така като наблюдавах отстрани, решенията ми се струваха по-лесни.

Благодарна съм, че този човек бе до мен, защото без него със сигурност нямаше да изживея това.