helen

Има много въпроси, които занимават човешкия ум, много, с които човечеството се е занимавало и в миналото, такива въпроси ще има и в бъдеще.Ще ви дам едно кратко определение на понятието Дух.Много умове имат смътно понятие за духа, даже и в ума на хора, които притежават обширни знания, това понятие е смътно.Ще попитате как е възможно човек да бъде учен, а неговите понятия за Духа да бъдат смътни.Аз отговарям:много естествено-ако бяхте лишени от зрение и имаше пред вас една картина, вие щяхте да имате за нея твърде смътно понятие.Следователно и на учения човек понятието за Духа може да бъде смътно.Когато разглеждаме този въпрос, трябва да имаме предвид дали притежаваме съответните чувства и способности да дойдем в съприкосновение със самата действителност на нещата.

Сега другото тълкувание на духа е проявлението на неговата същина.

Светлината е Дух, който слиза от слънцето и има пряко съприкосновение с нашия живот.На това слънце може да уподобим и Духа.Той няма как да слезе инак, защото ако слезе, ще разтопи, подобно на слънцето, всичко това, което виждаме около нас, то ще стане на прах и пепел или пък ще се обърне в газообразно състояние.Затова Бог казва:"Аз няма да сляза, а ще проводя през пространството своя Дух, да принесе на хората моето благословение"Ето защо Бог не иска да слезе при нас, а изпраща Духа си-светлината.Този Дух, тази творческа способност е именно, която гради в нас- всичко, каквото притежаваме, нему се дължи.Тази разумна сила, която се проявява от Бога, учените я определят във вид на закони, на сила, на сродства между елементите и т.н., дават и различни имена.Но това е една разумна същност, която работи- то е Дух, който създава закони.
Духът има пряко общение с нашата душа.Именно чрез промените, които стават в нашия душевен мир, ние добиваме понятие за неговия произход.Без душата не щяхме да имаме никакво схващане за духа.Душата със своя начин на мислене представя в нас Божествения свят.И ако има в нас нещо Божествено, то е светлата душа, която мисли.Ето защо, когато говорим за човека, трябва да разбираме нея.Отделете от човека разумната душа, той остава оформено животно с четири крака, по нищо повече не се различава- яде, спи, има всички нужди и слабости на животното.Духът се проявява в човешката душа.

Не търси да примириш доброто и злото в себе си, то е невъзможно.Това ти се дава, за да се учиш да познаваш дълбоките работи на живота на Духа.Твоите недъзи ще се махнат, когато сърцето ти се отвори, Духът дойде и душата ти се съедини с него.
Явлението на духа 03.05.1914г. Сила и живот -първи том Неделни беседи

Бог в своето битие е Дух.Духът е изявление на Бога.Той вечно е съществувал и вечно ще съществува.Духът е начало на всички неща.Казано е:"В началото бе Словото"Словото, това е първото проявление на любовта в материалния свят.А любовта - това е първия плод на Духа.
Глава на словото е истината.А глава на истината е Божия дух.Той е начало на началата на всички неща.
Ето, защо първото, с което човек трябва да започне, е словото.И това, което по някой път говори на човека, не е още духът Божи, то е словото.После човек ще дойде до истината.И най- после- до Божествения дух.
Който не разбира словото, не може да разбере истината, а който не разбира истината, не може да разбере и Духа.Защото Духът слиза в истината, а истината слиза в словото.
И словото тогава говори :"Духът е онова, което дава живот"Живот има, защото има Дух.Духът е внесъл живота.Истински живот е само онзи,, който произтича от Духа.Защото има живот, който не произтича от Духа.
Животът, който произтича от духа, е абсолютно разумен.В него нищо не умира.В него са изключени всички страдания, всички болести, всички противоречия, всеки недоимък.Духът е вечната, безсмъртна основа на този именно живот.Той крие в себе си всички първични форми, в които животът се проявява.А под първични форми се подразбират онези форми, които произтичат направо от Духа.Всяка форма на духа е написан лист от великата книга на живота.

Дух "Учителят говори" Беинса Дуно

Духът в своята същина е един, но в проявите си той е множество.Единство и множество- това са свойствата на духа.Като проява духа е множество от единия си полюс до другия.Затова казвам:един е духът, много са духовете.Духовете-това са дихания, родени от едното дихание.
В множеството на духа се проявява неизчерпаемото му разнообразие.Духът носи всички неизброими богатства на видимите светове и разкрива какво е бог.
Ала законите духът ги създава.Те имат отношение към оная велика енергия в света, която излиза от първичното си състояние, влиза в пътя на еволюцията, диференцира се, за да се прояви в своето безкрайно разнообразие.И този път на развитие не е нищо друго, освен мировото движение на духа при прилагане на един общ космичен план.
Духът е най- великата реалност.От гледище на физическия свят той е невидим, но от гледище на божествения свят той е така обективен, както тялото във физическия свят и както душата в духовния свят.
Всичко велико, възвишено, мощно в света се дължи на духа.Духът е дал най- великите плодове на живота.Тези плодове са:
Любов,Радост, Мир,
дълготърпение, благост, милосърдие,
Вяра, кроткост, въздържание.
Това са три велики триъгълника, които функционират в трите свята:Божествен, ангелски и човешки.
Любов, радост, мир- това е божествения триъгълник.Любовта е бащата, радостта - майката, мирът-тяхното дете.
В триъгълника на ангелския свят дълготърпението е бащата,благостта - майката, а милосърдието - детето.Придобийте тези качества и вие ще бъдете между ангелите!
В третия триъгълник вярата- това е бащата, кроткостта- майката, въздържанието- детето.Придобийте тези качества в техния дълбок, мистичен смисъл и вие ще влезете между светиите!
За да разбере човек какво нещо е духът, душата му трябва да се пробуди.Защото само душата има пряко общение с духа.Без душа ние нямаше да имаме никакво понятие за духа.И може да се каже, че каквото е отношението на израстващото зрънце към слънцето, такова е отношението на човешката душа към божествения дух.Човешката душа изпитва свещен трепет пред Божия дух, защото животът и растенето и зависят от него.

Дух "Учителят говори" Беинса Дуно

Едно превъзходно изпълнение... от страхотни музиканти
http://www.youtube.com/watch?v=nvDQ6jKkv8Q&feature=related

THE CARDIGANS-MY FAVOURITE GAME

Като се опитваме да определяме с различни характеристики високо напредналите души,които идват на земята през последните две десетилетия и им слагаме определени етикети "помагаме "на техните родители и възможно на част от обществото много лесно да поставят тези деца в кутия, а основната причина за идването на тези деца на земята е да разбият всички кутии в съзнанието на съвременното човечество, възпрепятствуващи идването на Златната Ера на земята.
<iframe width="425" height="349" src="http://www.youtube.com/embed/IgJmWlOmMfs" frameborder="0" allowfullscreen></iframe>

Ето какво казва Учителят в една беседа, само че тук не се има точно предвид интимната страна на връзката, но не се и изключва. Ако приемем, че интимността е израз на Любовта между двама души, то мисля че отговаря точно на темата.



Методи за чистене

Мисля, че в тези изречения се съдържа истината, или поне за мен.

Моята зодия е такава, че това непрекъснато ми се случва
В момента съм в такъв период. Имала съм и други такива интересни етапи.

Последният път беше огромна дилема, която ми отне може би около 2 години за да я разреша. Въпреки, че знаех още в началото какво искам, страховете ми и собствените ми ограничения ме спираха.
Реших да направя един житен режим и отидох на планина. Винаги планината ми дава сила.

Но, понякога това колебание може и да подсказва, че може би не трябва да предприемем определената крачка.
И в такъв момент се колебаем: дали просто ме е страх, или пък нещо ме предпазва?
Дали ми говори интуицията или егото ме спира?

Имала съм моменти, в които интуицията съвсем ясно ми е говорила и не съм се колебала нито за секунда. Но, имам и такива, в които се колебая много.

Да се благодарим, че сега е пролет, после идва лято и имаме възможност да посрещаме Слънцето, което ще внесе Светлина в ума и Любов в сърцето

Решениеавтор: Galatea

Смалявам се във своята тъга,
погълнала от тежестта на времето
и дишам въздух в утринна зора,
посрещам Слънцето за утешение.

След дългата мъчителна борба,
възвръщам своята усмивка със вълнение.
Потарям тихо Вечните Слова,
които носят моето спасение.

Душевен ритъм в мене затрептя,
във музика излива разрешение
на моите заплетени дела,
които внасят в мен съмнение.

Така щастливо тръгнах по света,
да търся своето велико приключение,
да гоня светлите лъчи на утринта,
превърнали ноща във просветление.

Моята зодия е такава, че това непрекъснато ми се случва
В момента съм в такъв период. Имала съм и други такива интересни етапи.

Последният път беше огромна дилема, която ми отне може би около 2 години за да я разреша. Въпреки, че знаех още в началото какво искам, страховете ми и собствените ми ограничения ме спираха.
Реших да направя един житен режим и отидох на планина. Винаги планината ми дава сила.

Но, понякога това колебание може и да подсказва, че може би не трябва да предприемем определената крачка.
И в такъв момент се колебаем: дали просто ме е страх, или пък нещо ме предпазва?
Дали ми говори интуицията или егото ме спира?

Имала съм моменти, в които интуицията съвсем ясно ми е говорила и не съм се колебала нито за секунда. Но, имам и такива, в които се колебая много.

Да се благодарим, че сега е пролет, после идва лято и имаме възможност да посрещаме Слънцето, което ще внесе Светлина в ума и Любов в сърцето

Канел ще си позволя да цитирам аорхама от една друга тема.

Моята зодия е такава, че това непрекъснато ми се случва
В момента съм в такъв период. Имала съм и други такива интересни етапи.

Последният път беше огромна дилема, която ми отне може би около 2 години за да я разреша. Въпреки, че знаех още в началото какво искам, страховете ми и собствените ми ограничения ме спираха.
Реших да направя един житен режим и отидох на планина. Винаги планината ми дава сила.

Но, понякога това колебание може и да подсказва, че може би не трябва да предприемем определената крачка.
И в такъв момент се колебаем: дали просто ме е страх, или пък нещо ме предпазва?
Дали ми говори интуицията или егото ме спира?

Имала съм моменти, в които интуицията съвсем ясно ми е говорила и не съм се колебала нито за секунда. Но, имам и такива, в които се колебая много.

Да се благодарим, че сега е пролет, после идва лято и имаме възможност да посрещаме Слънцето, което ще внесе Светлина в ума и Любов в сърцето

Молитвен наряд за начало:
Утринна молитва на ученика
Ученик съм служител на бога - формула

Сродните души - беседа

Молитвен наряд за край:
Ще ти служа през цялата вечност - формула
Тайната вечеря - песен

В беседата са използвани откъси от:
Матей 22
1 Коринтяни 11
1 Коринтяни 13

Първоначално бях написала разсъждения към тази беседа, но после ги изтрих, защото ми се сториха изключително незначителни на фона на Словото. Толкова много Любов има в тези редове, че оставаш без думи и само ги поглъщаш. Беседата е от онези, от които ти се иска да препишеш всяко изречение:







В мен се беше вкоренило разбирането, че всяка Любов изисква жертви. Но, всъщност жертвата е нужна, когато сме изгубили чистота на душата си. Но, при напредналите същества този въпрос отпада.



Има ли вероятност двете души да се срещнат, но едната да не е подготвена за тази среща?













Сродните души

Пътнико помни


Когато минаваш по китни поляни


разцъфнали с чудни, прекрасни цветя,


тъй нежни, ефирни и чисти създания


пази и закриляй


любувай се с поглед на таз красота


не късай, не мачкай


не пипай дори


а само с дихание


сподели своята радост


за таз красота


от Господа дадена


благослов на света






И както закриляме, пазим цветята


на нашата свидна любима Земя


с бащинска обич да бдим над Децата


Любимите, мили наши цветя!


...


И ако можеш да жертваш живота си всичко


за чистата своя Любов


Тогава готов си да любиш момичето


цветът на твоя Живот






И ако можеш да минеш с нея през бури


пустини, тъма и мъгли


ако прегръдката твоя крепи я , закриля


и пази през трудните дни






то аз се прекланям пред теб


коленича пред чистата твоя Любов


щастлива да видя в очите ти рицаря


на смелост и доблест на свята Любов!


Елиза

Възкресение

Попаднала в житейска драма,
жестока буря в мен настана,
не мога аз да се стърпя,
ужасни думи си мълвя.
На кръста ли съм закована,
каква е тази смъртна рана?
Не искам да се усмиря,
загубила съм си ума!
Във хауса съм завъртяна,
не мога да намеря храма,
не взема ли аз светлина,
загивам тихо във ноща.
Забързана и окована,
пристигам аз в гора голяма.
А там от всичките страни,
протягат ми ръце ели.
Те взеха моите сълзи,
превърнаха ги във смоли.
Отхвръкнах аз във висини,
оставих там нечистите души.
Отново мир във мен цари,
запявам тихо, огънят гори,
тогава блесна светлина-
светкавица на радостта.
Обзе ме с цялата душа,
щастливо се завърнах у дома.
А празник светъл там цари,
Христос възкръснал в мен стои,
дари и мен със Любовта,
да правя най-добри дела!

Законът на служенето

Неделни беседи, Беседа, държана на 27 юли 1914 г. в София, Сила и Живот, I серия, 1914

EDUARD MANET-OLIMPIA

Ето и малко снимки от мястото на събитието благодарение на Живко Стоилов:

Духче, приятелите много правилно са те ориентирали... Почти няма какво да се добави. Има, има такава тресавищна зона в пътя на ученика, когато го тресат съмнения и... това е неизбежно - всеки ученик минава през нея, но не трябва да остава там! Твоята интуиция правилно ти е подсказала изходния път: "знам,че нищо друго не ми е давало такава сила и любов,каквата са ми дали прочетените негови беседи." Нима има по-добро доказателство? Както казва Розалина, необходимо е всекидневно да четем беседите, да слушаме и пеем песните, да играем паневритмията, да се молим... за да се докоснем, да бъдем във връзка, да станем Проводници на тази изумителна (отвъд способностите ни за разбиране) Любов, израз на Която е Учителят. Когато тази Любов изпълва сърцето и душата ти, когато си изцяло проникната от Нея, тогава въпросите, съмненията просто отпадат - ти знаеш... И кой каквото и да ти говори - ти знаеш Истината! Знаеш и защо изписваме думата Учител с главна буква - защото Той е проявеното Божествено Съзнание в човека Петър Дънов. И това е израз на почит и благоговение, защото Той се превръща за нас, Неговите ученици, във врата за невидимите измерения на Реалността. Прав е и Светлина и Хармония за думите:
Ако преди 2 000 години бе
дошъл Синът Божий, то днес е дошъл на земята Бащата! Дошъл е и е слязъл
Живият Бог, взел е Своя Образ, в Своето подобие в Дух, Плът и Кръв!
Тези думи са само за посветени! За другите са съблазън. Но според това, което ми е дадено, гаранитрам за тяхната истинност! Както гарантирам и за теб, че си стъпила в пътя на ученика и ще ти бъде помагано! Успех!

Според мен методите за контрацепция са създадени за да може хората да се отдадат напълно на сексуалните си страсти с много партньори.

Ако обаче двама души, и то това са сродни души (тук имам предвид душа), са заедно по закона на Любовта, не смятам, че трябва да се ограничават по някакъв изкуствен начин. Защото каквото и да се случи ще бъде единствено и само по закона на Божията Любов.

Плюс това такива сродни души, според мен, могат да общуват и на други нива, а не само на физическо.


И между другото вчера цял ден четях заглавието на темата като "Методи за концентрация"

Ин витро?
Мислите ли, че има какво да му коментираме? Мога да ви разкажа за подобни процедури при животните /защото съм ветеринарен лекар/, а те са подобни при хората.
Една двойка не може да има деца, поради някаква причина - има някакъв блокаж - тези двама души какво според вас трябва да направят? - Да се обърнат към себе си и да потърсят причината в себе си, в нарушеното си общуване на физическо ниво - защото това се отразява на всичко останало, както и всичко останало се отразява на физическото общуване ... или трябва да отидат на доФтор и той да третира девойката с хормони, да се получи суперовулация, да прибере яйцеклетките, да им побае, да ги върне в определен момент като оплодени яйцеклетки в нейния организъм или в приемна майка, ако проблем е захващането за маточната лигавица ... и така...
Общо взето, стигнало ли се е до там една двойка да мисли за ин витро, за мен това е като да са написали една неофициална оставка, че те не могат да се разберат. Нейното тяло не желае неговото тяло, а се насилват...
Дайте да се върнем леко назад. Помислете. Има девойки с болезнена менструация. Това какво показва? Едно погрешно разбиране на мъжете, на недопускане на мъжа до тях. Само си направете експеримент - погледнете си календара и два дни преди да започне вашия цикъл, започнете да се отдавате на момчето си. Менструацията ще бъде почти безполезнена. След няколко такива месеца, вие ще установите, че реално тя е станала неболезнена. Месечното кръвотечение е един физиологичен механизъм за пречистване на женското тяло. Оргазмите не са само за забавление, физическото общуване не е само разврат и ала-бала, има си много ясно дефиниран смисъл.
Сам си спамя темата, но ще стигнем и до контрацепцията...

Струва ми се, че Изгревът е една много особена по рода си колекция от спомени. Не става въпрос за думи, които са дадени от Учителя, написани и одобрени от него, също така не става въпрос и за текстове, написани от самите ученици, а за текстове, които учениците са оставили на трети човек да ги напише. Има тема за "Изгревът" с мнения на различни хора относно достоверността. За себе си съм решил да не взимам една или друга позиция по този въпрос, но ми се струва, че най-малкото този текст трябва да се цитира винаги изрично, т.е. не може цитати от "Изгревът" да се слагат наравно с цитати от автентични текстове. Реших да чета критично (т.е. не да критикувам, а да чета с внимание) написаното от там, макар че там пише сравнително някои хубави неща за един автор, когото напоследък много цитирам във форума и би трябвало да ми изнася да съм почитател.
Доколкото знам, Учителят е казвал, че няма защо да ни каже кой е. На един от аватарите на участниците в този форум бях прочел, "Аз кой съм никога няма да узнаете." Не съм сигурен от къде е взет цитатът. Благодаря на Ради за препратката, мисля, че би трябвало да помогне.
От собствен опит бих препоръчал прочитането на различни текстове, за да се формира по-пълна представа. Понякога, в един текст може да се намери почти обратното на това, казано в друг. Но това е само "почти" обратното, всъщност досега не съм намирал реални противоречия. Май има тема и за това. Добре е да не се избързва с формирането на някои представи, струва ми се, че човек трябва да остави на времето някои неща да бъдат разбрани по-добре, а също така е добре да се остави на времето да си обясним как някои неща няма защо да бъдат разбирани задължително в един тесен смисъл.
Във всеки случай, сам Учителят (Антон добре е отговорил относно употребата на името) е казал, че иска това, което казва да бъде проверено, разбрано и накрая приложено и че то има стойност само тогава. Сигурен съм, че той не иска фанатични последователи, които да се хващат за един или друг цитат относно това кой е той.

„В 15-та глава от Евангелието на Марка се описват страданията и изпитанията на Христа пред старейшините и свещениците, пред Пилата, пред римските войници, докато Го заведоха на Лобното място и Го разпнаха. Виждате страданията на един човек, Който дойде в света с цел да помогне на човечеството. Той носеше светли идеи и очакваше да бъдат приети от хората, но остана разочарован. Те не само че не приеха идеите Му, но Го разпнаха на кръста. И това не беше обикновен човек, но Син Божи, Който се почувства изоставен от хората, даже и от Бога, но издържа геройски страданията си и предаде Духа си на Бога. Той беше разпнат и погребан, и на третия ден възкръсна.

Съвременните хора четат тази глава като нещо минало, далечно от тях. Малцина се замислят върху нея, върху дълбокия смисъл на живота. Те не подозират, че това е пътят на човешката душа. Всеки човек ще мине по пътя на Христа. Който е дошъл на земята, страдания и смърт го очакват, в каквато форма и да са те. Ще кажете, че вашият живот ще мине по друг път. Пътят на всички хора води към Голгота. Всеки ще умре, ще го погребат, близките му ще проронят няколко сълзи и най-после ще кажат: „Бог да го прости!“

Каква е крайната цел на живота? – Намиране на Истината. Пътят на Истината води към изпитания, към радости и скърби. Ето защо, който търси съзнателно Истината, ще се натъкне и на драмата, и на комедията в живота. Докато се ражда и умира, човек неизбежно минава и през страдания, и през радости. Престане ли да се ражда и да умира, и радостите, и страданията престават. ...

...

Няма по-голямо благо за човека от това, да приеме страданията си доброволно и да умре на кръста като герой. Христос умря на кръста геройски. Много от римските войници, които видяха геройството на Христа, се разкаяха и повярваха в Него. Те казаха: „Този човек е велик“. Те първи Го признаха за герой. Всички хора, които видяха Христа и Го познаха още преди разпъването Му на кръста, повярваха в Него, разбраха учението Му и днес са Негови последователи. Които не Го видяха на времето, и до днес още се лутат със своето верую, обезверяват се и търсят път без страдания и мъчнотии. Апостол Павел казва: „Отчасти знаем, отчасти пророкуваме“. Така е, всички хора знаят нещата отчасти. Когато умрат и възкръснат, тогава ще знаят Истината, тогава ще разберат смисъла на живота. Сегашните хора искат да знаят ще възкръснат ли след смъртта си. Че ще умрат, това всеки знае, но дали ще възкръснат, това малцина знаят. Има начин, по който и това можете да знаете. Нека всеки се опита може ли да прекара един ден, от сутринта до вечерта, без да допусне в ума си една лоша мисъл, в сърцето си – едно лошо чувство и във волята си – една лоша постъпка. Който може да направи това само за един ден, той има условия да възкръсне. Не можете ли поне един ден да прекарате в тишина и спокойствие на ума и на сърцето си, не сте готови още да възкръснете. Правете опити да изчистите ума и сърцето си от утайките на миналото, да се приготвите за светли и честити дни. Човек е дошъл на земята да воюва със злото, да се справи с него, да стане герой. Да воюваш, това не значи да убиваш. Когато Петър отсече ухото на един от римските войници, Христос му каза: „Скрий ножа си в ножницата, защото който вади нож, от нож умира“. Смъртта не разрешава въпросите. Човек трябва да минава от смъртта към живота, а не от живота към смъртта. Това не подразбира, че човек трябва да бъде пасивен, да не се интересува от живота. Казват за някого, че е търпелив. Защо е търпелив? – Защото е пасивен към проявите на живота. Дейност, активност се иска от всички. Като живееш, ще се бориш и ще издържиш в борбата. Когато беше на кръста, Христос понесе най-голямата борба, но накрай победи. Както изгони търговците вън от храма, така изгони от своя храм всички нечисти мисли и чувства, всички изкушения и противоречия. Той не остави нито една чужда мисъл в себе си и каза: „Домът ми ще бъде дом за молитва, храм на Господа. Не позволявам да се върши търговия в него“.

Сега, като наблюдавам хората, виждам, че всеки носи на гърба си надписи, които определят положението му. Те са остатъци от далечното минало, с които трябва да се справи. Един писал на гърба си, че е нещастен, че живее в лишения и мъчнотии. Друг писал, че е сприхав, гневен, никой да не се доближава до него, да не избухне. Трети писал, че е болен, че има големи страдания. Всеки търси вината в окръжаващите и продължава да носи надписа на гърба си. Това е криво разбиране. Снемете тези надписи от гърбовете си, за да се освободите от наслояванията на миналото. Откажете се от преходното, временното и дайте място на Божественото в себе си, което вечно живее. На цялото човечество предстои една голяма война за живот или смърт, за освобождаване или заробване. Всеки иска да бъде свободен. От какво? – От вътрешните заблуждения, съмнения, подозрения, противоречия. Откаже ли се от тях, той е придобил истинската свобода. ...

...

Съвременните хора не са дошли още до положение да се жертват за свободата на своя живот. Ако днес излязат на полесражението, ще изгубят. Кой е готов да увисне на кръста като Христа, да Го подиграват, да Го плюят, да Го изтезават? Христос чуваше всичко, но не възропта, не се усъмни в Бога, не се обезвери. След всички поругания Той каза: „Господи, в Твоите ръце предавам Духа си“. Всеки човек ще мине по пътя на Христа, ще бъде подиграван, осмиван, изоставен от близките си, от приятелите си, даже и от Бога. Около него ще настане мрак и тъмнина. Страшна е тъмната зона, през която всеки човек трябва да мине; още по-страшно е, ако се обезвери и разколебае в Бога. Който издържи докрай, той ще бъде спасен; той ще се нарече герой. Христос казва: „Отец е в мене, и аз в Него“. Като Го приковаха на кръста, остана сам. Онзи, Който беше в Него, Го изостави. Той се обърна към Бога с думите: „Отче, защо си ме оставил?“ Като не получи никакъв отговор, Христос разбра, че това е един от въпросите, които не може да се разреши, и спокойно предаде Духа си в ръцете на Бога. Този е пътят, през който минава човешката душа. Човек слиза на земята, слага раница на гърба си и отива на бойното поле да воюва. Той мисли, че ще се върне здрав и читав, ще го посрещнат с музика и песни, но остава разочарован. Там го посреща свиренето на куршумите и едва сега разбира, че няма да се върне. Който е отишъл на бойното поле, или герой ще стане и ще усили вярата си в Бога, или всичко ще изгуби и ще бъде победен. Животът е пълен с бойни полета, и вие трябва да бъдете готови да се сражавате достойно и с чест. Герои трябва да бъдете! Ако приемете смъртта, ще придобиете живота; ако се откажете от смъртта, ще изгубите свободата си. Тогава ще преживеете най-голямото разочарование.

Приемете смъртта, за да придобиете най-голямото благо – Любовта, носителка на вечния живот. Пилат запита Христа: „Ти ли си царят на Юдеите?“ Христос му отговори: „Ти казваш“. Ако Христос беше цар Юдейски, нямаше да бъде съден и разпнат. Понеже не беше такъв, в което Го обвиняваха, Той беше изложен на поругания и най-после Го разпнаха. Човек трябва да бъде изоставен от всички, за да се освободи от заблужденията. Докато има поне един човек, на когото да разчита, той не може да се освободи от заблужденията си. Изгуби ли и него, остане ли съвършено сам, той е свободен от заблужденията си, от робството и ограниченията и минава от смърт към живот. Само при това положение човек разчита на Божественото Начало в себе си. И тъй, бъдете готови за последния изпит, когато останете сами. Ако не разчитате на Божественото, смърт ви очаква. Разчитате ли на него, живот ви очаква. Христос казва: „Не се доближавайте при мене, защото не съм възлязъл още при Отца“. Тъй щото, когато искате да видите Божието лице, ще знаете, че първо трябва да минете през кръста. Който не е минал през страшния кръст, той не може да види лицето на Бога. Докато дойде това състояние, отдалеч ще надзърта, както евреите мечтаха цели 40 години за обетованата земя. И тъй, да види човек лицето на Бога, това значи да бъде велик герой, да се е сражавал със смъртта и да е придобил живота.

С други думи казано: Само онзи може да види Божието лице, който е придобил свободата, който е пожертвал човешкото в себе си, т.е. всички човешки желания за сметка на Божественото. Той е приел Божия Дух в себе си, станал е едно с Бога. Такова е положението на всички, които приеха Христовото учение и се пожертваха за Него. Те отиваха с радост и песен на кладата и умряха като мъченици. Дайте път на Божественото в себе си, за да придобиете вечния живот, да станете едно с Бога.

Героите

Искам да благодаря сърдечно на екипа направил този филм.
Купих си филма от книжарницата преди време.Обаче все не стигах до момента да го гледам.Та, до скоро ,дори не знаех, какво чудесно помагало имам.Преди два дни се сетих и го гледах за пръв път.За мен, упражненията, не са съвсем непознати.Гледала съм клипове в един друг братски сайт,които също са много добри.Играем 6-те дадени през 1922 година преди паневритмия.Но играем в група ,а аз самата не ги знам съвсем добре.В този филм обаче намерих всичко ,което на етапа ми е нужно,за да разуча в домашни условия упражненията дадени от Учителя.Затова горещо го препоръчвам на всеки,който иска да играе упражненията. Филмът е много добре направен за разучаване и игра в домашни условия през цялата година,когато нямаме възможност да сме на открито.
Поздрави от мен и още веднъж благодарности към екипа заснел този филм.