helen

Според мен българският народ в никакъв случай не е прост.
Напоследък забелязвам в хората огромна промяна. Чувам думи, които дори не съм си и помисляла, че ще чуя от устата на хора, които не съм и предполагала, че им е просветнало.

Единственото, което забелязвам е, че има страх и неувереност. И те са породени от факта, че няма изявени лидери с необходимите качества.

Но тези минуси ги намирам и в самата себе си, така че как мога да съдя другите, че са неуверени.

Когато почувстваш, че си едно с всичко. Тоест, когато усетиш Любовта. На мен ми се е случвало най-често, когато играя Паневритмия. На някои определени места в природата, които са силни, и с определени хора, които имат способността да те накарат да почувстваш тази Любов.

Това усещане първоначално идва за много кратко време, после започва все по-често да се случва и идеята е да стане постоянно състояние.

Според мен българският народ в никакъв случай не е прост.
Напоследък забелязвам в хората огромна промяна. Чувам думи, които дори не съм си и помисляла, че ще чуя от устата на хора, които не съм и предполагала, че им е просветнало.

Единственото, което забелязвам е, че има страх и неувереност. И те са породени от факта, че няма изявени лидери с необходимите качества.

Но тези минуси ги намирам и в самата себе си, така че как мога да съдя другите, че са неуверени.

Събираме интересни текстове,свързани с Учението на Учителя Петър Дънов / за вестника,посветен на Мадарския събор/.Може и от чужбина/за Братството извън България/.
Приемаме и предложения за основна тема на събора..Но те трябва да ''защитени'' и с лекции по време на събора.
Една основна тема /за упражненията/ стана катализатор за създаване на диска.
НЕКА НАПРАВИМ СЪБОРА ИНТЕРЕСЕН И ПОЛЕЗЕН !

Следващи промени:

- Направени са допълнителни настройки и подобрения на новата галерия; интерфейсът вече е изцяло на бг
- Участниците вече може да създават лични албуми и да качват в тях снимки; правила за публикуване
- Оправени са проблеми възникнали след последния ъпгрейд в секциите: мисъл за деня, снимка за деня, видео за деня, песен за деня, утвърждение за деня, молитва за деня
- Работи се по оправянето на възникнал проблем в книжарницата
- Направени са малки промени по заглавната страница - увеличен е броя на статиите и темите, които се показват; премахнати са произволно избраните картинки, които се показваха
- Направени са малки подобрения в заглавната страница на форума

Единственото, с което мога да те успокоя е, че и аз като бях на твоите години бях така.

Да не говорим, че и досега си сменям често настроенията

Само, че разликата между мен и теб е, че тогава не бях чувала за Петър Дънов. Така че ти си намерила Пътя.

Единственото, с което мога да те успокоя е, че и аз като бях на твоите години бях така.

Да не говорим, че и досега си сменям често настроенията

Само, че разликата между мен и теб е, че тогава не бях чувала за Петър Дънов. Така че ти си намерила Пътя.

Единственото, с което мога да те успокоя е, че и аз като бях на твоите години бях така.

Да не говорим, че и досега си сменям често настроенията

Само, че разликата между мен и теб е, че тогава не бях чувала за Петър Дънов. Така че ти си намерила Пътя.

О, да...

Много интересно филмче за загадъчните свойства на въглерод 7 или научното обяснение за материализирането на мисълта.




Току що обявените Нобелови награди за Химия и Физика отидоха за изследванията свързани с Въглеродния атом. Нобеловата награда за Химия бе дадена на трима учени за разработката на инструмент за манипулиране на въглеродните атоми. Докато наградата за Физика бе получена от двама физици родени в Русия, за техните изследвания на забележителните качества на Графина, много тънка форма на Въглерода.

Докато обявяваха Нобеловата награда за Физика, Кралската Шведска Академия започна , "Въглерода, основата на всички познати форми на живот на Земята, ни изненада отново."

Те не осъзнаваха колко подвеждащо бе това тяхно изказване. Това, което видяхме в Графина е само бегъл поглед на чудесата, на които е способен Въглерода. Особено, това което ни чака много близко бъдеще!

Преди да разкрием вида на Въглерода, който ще промени всеки аспект на нашия живот, толкова много и драстично нека да поставим на вашето внимание няколко други явления свързани с новините през последните седмици.

Напоследък имаше вихрушка от безпокойство в средите на учените относно откритието, че Слънцето влияе на разпада на радиоактивните елементи на Земята. Открито бе, че някакъв вид странни излъчвания от Слънцето е причината за мутация на материята на Земята.

Това е влиянието на скоростта на разпада на елементи като Въглерод-14, беше особенно тревожно и неочаквано. Въглерода, както бе отбелязано преди е основния градивен елемент на живота както знаем. И Въглерод-12 е най-изобилстващата форма на Въглерода отговорна за 99% от всички познати форми на на Въглерода. Това е изотоп на Въглерода съдържащ 6 протони, 6 електрони и 6 неутрони. 6-6-6. Това звучи ли ви познато?
След Кислорода, втория най-често срещан елемент в човешкото тяло е Въглерод-12. При кремацията, тялото се възвръща към своето състояние на Въглерод-12. След Водорода Хелия и Кислорода, които всичките да газове, Въглерод-12 е най-често срещания елемент във Вселената. Въглерод-12 също е един от петте елемента, който изгражда човешката ДНК. Така Въглерод-12 всъщност е най-важния елемент, когато става на въпрос за живота какъвто го познаваме днес. ...

Имаш чувството, че не гледаш филм, а че четеш поезия.

Bab Aziz

Баб'Азиз - Принцът, който съзерцаваше своята душа (2005)

/Bab'Aziz - The Prince That Contemplated His Soul (2005)/


"Има толкова пътища към Бог, колкото са и душите на Земята"



Това е историята на стария дервиш Баба Азиз и внучката му Ищар, които
прекосяват пустинята в търсене на мястото, където ще се проведе Великият събор на
дервишите...

"- Но къде е тази среща?

- Не знам, мой малък ангел.
- Но дали другите знаят?
- Не, и те не знаят.
- Как може да отидете на срещата без да знаете къде е?
- Достатъчно е да се върви. Тези, които са поканени, ще намерят пътя. Който Вярва, няма да се изгуби по пътя."

изт.

Беше една хубава пролетна неделя! Всичко в природата говореше на езика на Любовта. Клонките се разлистваха, а априлските цветчета на джанките пръскаха парфюмите си до всяко кътче на душата ми. През деня имах честта да се уча от един от най-добрите психотерапевти в България - Алексей. А вечерта отидох на йога на смеха. Бях ходил и преди няколко пъти и тялото ми си спомняше как след един час смях му беше леко и заредено, а чувствата пълни с оптимизъм и малки бълбукащи мехурчета от цъфтящи усмивки! Аз обикновено бях с най-много години от присъстващите. Другите бяха момчета и момичета в ранните двадесет, а аз на цели 40 . Този път на смехотерапията се появи един различен господин. Имаше вид на около 60 годишен, нисък, с костюм и вратовръзка. Сякаш се беше объркал. Но не беше . По време на всички упражнения, шеги и смях участва заедно с всички нас. Накрая, след като завършихме с дишане и кратка медитация, тъкмо щяхме да ставаме, когато този господин поиска да каже няколко думи. - На колко години съм мислите?, - попита той. Хората се спогледаха. Някой се пошегува: - на 25... . Други опитаха да отгатнат - 60...- 58, - 63... - Не, на 91 съм, - каза той! ... - Роден съм 1920-та година... Младежите се спогледаха невярващо, а господинът с готовност извади паспорта си и ни показа датата си на раждане! Казваше се Велико Карачивиев. Оказа се, че е професор по философия и дълги години е преподавал по университетите преди време, а и днес не отказва, когато го поканят. Велико имаше кристално бистър ум, бърза мисъл и прецизна силна памет - на 91 години... Някой се обади, че дълголетието му се дължи само на добрия му ген. - Ген, ген, но братовчедите ми със същия ген, които прекаляваха с пийването, хапването и отдвна бяха забравлили що е това активно движение, си отидоха преди тридесет години. Като го попитахме каква е тайната на дълголетието и бликащото му здраве, Велико с удоволствие сподели с нас: "Имах един много шарен и въобще нелек живот. Много трудности, много опитности, от които обаче с готовност се учех. Не спирах цял живот да се уча - както от уроците на живота, така и от опита на другите, от книгите. За мен най-голямото богатство и щастие винаги е било свободното съзнание и философията, любомъдрието. Обичам знанието на свободната любознателна мисъл, която ме определя като съзнателен човек! За мен да мисля и интегрирам знанието в съкровищницата на мъдростта в сърцето си е истинското богатство и щастие. Пред това всички вещи и имущества не струват... Обичам да мисля, чета и творя - правя го постоянно и така мозъкът ми сега е по-свеж и силен отколкото преди 60 години. Смея се. Смея се много. С оптимизъм и радост гледам на живота, уча се от всичко и с лекота преминавам през трудностите. Живея от 40 години в един блок на 16-тия етаж. Не ползвам асансьора - даже когато нося багаж, се качвам всек ден по няколко пъти пеша. Тов аподдържа сърцето и тялото ми здраво и гъвкаво. Движа се много, разхождам се и спортувам. Откак се помня, съм вегетарианец. Понякога си правя бонбони - топчета от стрити ядки и мед и си ги хапвам с удоволствие... Хубав е животът - чувствам се млад и мисля да живея поне до 120 години!"...
След йогата поговорихме надълго и широко с Велико. професор Карачивиев ми подари една от книгите си: "Религията и нейните корени".

Съвсем накратко малко извадки:











"Паневритмия - Мъдрост - философия - Откровение" стр.79-80
Георги Стойчев

Ами то е ясно - когато пишем любовни писма, не използваме готови шаблони, а те се изливат от сърцето ни. Любовта ни диктува думите. Така е и при молитвата - няма по-добра молитва от тази, която се ражда от боговдъхновеното ти състояние в мига на общение с Бога. Дори тогава, когато използваш чужди думи, готова молитва, трябва да й вдъхнеш живот с топлината на сърцето си!

При мен често даже и молитва без думи се получава. Или въобще май се получава нещо, което не е молитва. И аз не знам. То кой съм аз, че да определям какво е нужно и да се моля за него? Например във връзка с Япония. Някои се молят да спрат земетресенията, а аз по-скоро се моля за това японците да останат спокойни и да вярват въпреки сполетелите ги нещастия. И пак ако трябва да съм точен не се моля, а просто им изпращам една положителна мисъл носещи моята вяра и моето спокойствие. Т.е. нищо не искам от никого и в този смисъл не знам дали се моля или не.

"Човек трябва да бъде като цвят, отворен за слънцето, да възприема енергията му, която единствена е в състояние да го оплоди. Щом човек възприема слънчевата енергия, животът му сам по себе си ще се развива правилно."

Допирните точки в природата МОК II г., Разпределяне на енергиите

По случай
Световната Седмица на Хомеопатията 2011,
публикуваме със специално разрешение
първия български филм за хомеопатията:

Similia Similubus Curentur или Една Безкрайно Малка Доза

филм за историята и философията на хомеопатията на Екатерина Рибарева.

Участия на фестивали: Златен Ритон - Пловдив и още 7 международни фестивала в Испания, Белгия, Босна и Херцеговина, Словакия, Македония и България

Филмът може да бъде гледан онлайн ТУК

Връзки на знанието-МОК

Опасността при интимните отношения е тази, че често двамата партньори или не са свързани с Първоизточника, или свързвайки се, загърбват връзката си с Него, в следствие на което допускаме любимия човек, а не Бог, да се превърне в наш емоционален център. По този начин нарушаваме Божествения порядък и си плащаме за това с терзания, страдания и мъки. А според Божествения порядък, Божествената Същност трябва да заема винаги първо място, да е доминанта, център. Поставим ли Бог на второ, на трето, на последно място или изобщо не Му отредим такова, ние вече сме се отклонили от правилната посока. Какво се случва обаче, когато изтласкаме Бог от престола на нашето сърце и на Неговото място поставим обикновено човешко същество, което също ни издигне в култ и ни постави на своя сърдечен престол? До какво води един такъв преврат? Когато липсва като необходима основа връзка с Първоизточника, двамата влюбени започват да черпят енергия един от друг. Получава се взаимозависимост, при която започваш да гледаш на другия и да го третираш като твоя собственост, изисквайки от него да задоволява твоите потребности, като за целта има негласно споразумение и ти да правиш необходимото, за да удовлетворяваш потребностите на любимото същество. Затова и двамата са много мили и внимателни един с друг, „гледат се като писани яйца” и по всичко изглежда, че много се обичат… до мига, когато (по една или друга причина) единият пренасочи своите любовни копнежи към друг обект и… тогава се оказва, че всъщност любовта е била само красива фасада, нещо повъхностно, което ние в заслепението си сме взели за същина. А в същината си нашите отношения са били търговски. Оказва се, че аз съм ти давал, но не от Любов, а защото ти си ми давала. И двамата взаимно сме се експлоатирали, смучейки енергия един от друг. Когато ти си спряла да ми доставяш своите любовни пратки, си ме лишила от необходимата енергия (тъй като връзката ми с Първоизточника е била прекъсната и съм черпел енергия от теб), изпитал съм енергиен глад, подобно на всяко същество, което живее с усещането, че не е обичано. Като естествено следствие от незрелостта на съзнанията в процеса на взаимотношенията се появяват чувството за собственост (смяташ, че другият ти принадлежи и имаш права над него), претенциите ( длъжен ти е), ревността (няма право да обича никого друг)… Всичко това издава нашата непълноценост, несъвършенството на нашата любов… която е много близо до себелюбовта. Затова Учителят казва, че Любовта е за съвършените – тези, които са свързани постоянно с Първоизточника и по никакъв начин и при никакви обстоятелства не губят връзката си с него, подобно на магнитната стрелка, която винаги се ориентира към полюса. Ако две такива същества се свържат на всички полета, тогава се получава нещо изключително красиво, уникално, защото чрез тези две пълноценни същества Любовта намира Своя съвършен израз, постига Своята пълнота. Това е дълбоката същност на всеки интимен копнеж – Любовта да се реализира като Любов от Бога към мъжа и жената, изграждащи интимната двойка, и от тях към Бога, т.е. като движение по вертикала, и Любов от мъжа към жената и от жената към мъжа в двойката, т.е. като движение по хоризонтала. Само така се очертава и оживява мистичният животворен кръст. Първо, по вертикала отгоре-надолу – това е Любовта на Бога към интимните партньори. След това същото движение по вертикала само че възходящо, т.е. интимните партньори обичат Бога с Любовта, с Която са обичани. Жената в двойката прави хоризонталната черта на мистичния кръст от ляво на дясно, както е при католиците, тъй като при тях водещо е женското начало, култът към Божията майка. А мъжът в двойката обратно – от дясно на ляво, както е при православните, тъй като при тях доминиращ е мъжкият аспект на Божествената същност. Така душите преливат една в друга и се въздигат нагоре към Бога. Но първо Любовта трябва да слезе като благодат Божия в тях, те да я споделят и да я върнат обратно към Първоизточника като обич. Това е съвършеният кръг на Любовта, небесният брак-свещенодействие, за който говорят мистици като Сведенборг и към който (волно или неволно, съзнателно или не) се стремят човешките души.

Веднъж имаше много интересен момент на една Паневритмия.

Духаше много силен вятър. Имаше двама музиканти. Бяха много млади. Единият свиреше по ноти. Другият не. Вятърът издуха нотите, които се разпиляха по поляната. Музикантът спря да свири и продължи само този, който знаеше нотите.

Но Той (Вятърът) не се задоволи само с това. Последва още един мощен порив и нотите отново литнаха по поляната. Но, този път успя да се обърка и музикантът, който ги знаеше, при което един от моментите от музиката беше повторен.

Но, играещите (бяха около 100) продължиха без никакво колебание или притеснение. Лично аз изобщо не се смутих, но моето състояние беше взаимосвързано с партньора до мен и с всички участващи. Тоест ние всички заедно успяхме да продължим.

Напълно съм убедена, защото съм го почувствала вече, че ако хората в кръга са хармонирани помежду си, нищо и никой не може да им смути концентрацията.

В новия брой (24брой) на списание "Житно зърно" има много хубава статия със заглавие "В търсене на единството" на Александър Стойчев.

Единството е един от принципите в Паневритмията.
Първо е необходимо да постигнем единството вътре в нас. След това, единство с партньора, с който играем. После с хората около нас в кръга, с хората с които образуваме Пентаграма, с природата и т.н.

Ето едно откъсче от тази статия:

Веднъж имаше много интересен момент на една Паневритмия.

Духаше много силен вятър. Имаше двама музиканти. Бяха много млади. Единият свиреше по ноти. Другият не. Вятърът издуха нотите, които се разпиляха по поляната. Музикантът спря да свири и продължи само този, който знаеше нотите.

Но Той (Вятърът) не се задоволи само с това. Последва още един мощен порив и нотите отново литнаха по поляната. Но, този път успя да се обърка и музикантът, който ги знаеше, при което един от моментите от музиката беше повторен.

Но, играещите (бяха около 100) продължиха без никакво колебание или притеснение. Лично аз изобщо не се смутих, но моето състояние беше взаимосвързано с партньора до мен и с всички участващи. Тоест ние всички заедно успяхме да продължим.

Напълно съм убедена, защото съм го почувствала вече, че ако хората в кръга са хармонирани помежду си, нищо и никой не може да им смути концентрацията.

От известно време разсъждавам по това упражнение.

В последното издание на "Паневритмия" е посочено следното:

АУМ

"Обяснение: Има едно течение, което идва от Слънцето и минава през центъра на Земята и друго едно течение, което изхож­да от Земята и минава през Слънцето. Ко­гато протегнем едната ръка нагоре под ъгъл 45°, то чрез нея възприемаме Божественото. Чрез крака, с който стъпваме, при­емаме земни енергии. Чрез тая ръка и този крак, които са надолу, изхвърляме нечисто­то, набраните необработени, дисхармонични енергии вън от нас, към Земята."


В архивния филм с Учителя, видях че той изпълнява упражнението като ръката, която сочи надолу не е под ъгъл от 45 градуса, а е точно до тялото.

На самата Паневритмия видях, че някои хора го изпълняват както е в книгата, а други както го играе Учителят във филма.

Има ли значение за ръката, която сочи надолу под какъв градус ще е? Или има значение само за ръката, която сочи нагоре - т.е. ръката, която възприема?