Нито кебапчета, нито бира ще предложа, за да ми е по-истински споменът. Darra, ти така си обхванала територията на таваните, че за мен остана да допълня още и за мазетата. На шега, но другото, което казваш е самата истина. Начин на живот беше за дълго.Към думите ти бих добавила, че се сливаха нощите и дните. Понякога нямаше време и за разговори в разузнаването и тичането от зала до зала. Търсеше се всякаква невъзможна възможност за да се влезе на концерт. Първото изпълнение е на известен музикант и точно неговият концерт в последния момент промени местонахождението си. Лелеееее като си спомня къде намерихме "проход" до залата...през малкото прозорче на една тоалетна и от там по водосточната тръба и през прозореца .
П.С. Аорхама, а автографът ми от изпълнителя остана в китарата ми до една стена до която ме бяха притиснали...забравила съм я - стената. Музиката още ми е начин на живот.
Дина got a reaction from Inseparabile in More Jazz