Дина

Песента на синчеца ИВАН ВАЗОВ Малко цвете съм в полето, аз съм синия синчец, любя въздуха, небето, кича полския венец. Кат небето се синея, ако ситно и да съм, с мойта хубост хубавея всяка нива, слог и хълм. Аз съм синчец, аз съм радост, бодил по мен не расте, аз съм просто, като радост. Аз съм мило, кат дете. Бог самичък ме посея и поля ме да раста, на свобода аз живея, на простора си цъфтя. Малко цвете съм в полето, аз съм синия синчец, любя въздуха, небето, кича полския венец. 1882, Хисар

Багира, радвам се на отворената тема. Видях, че е пусната преди три часа и...що ли още никой не се осмелява? Дали учтиво си отстъпваме място по значимост- децата на родителите, родителите на учителите...то ще стане като в приказката "Дядо вади ряпа".Ама нали това е важното: Заедно да дърпаме. Да издърпаме за всеки полезните неща. Другото, което може би смущава е определяне на броя - 10 правила . Ами ако станат повече? Нищо , нали! И трето : Ще си позволя да присвоя зова на един ежедневник - "Пишете! Не ни жалете! Само за заплати не говорете!

За веселите момичета!

Не разбрах причините. И преди, и сега. Обичам те ! Обичам те, защото това е единственият ми възможен отговор. защо

Не разбрах причините. И преди, и сега. Обичам те ! Обичам те, защото това е единственият ми възможен отговор. защо

Господи, закриляй Земята ни! Запази децата ни! http://www.vbox7.com/play:051529d5

" Човек се дави не защото е скочил,а защото е останал под водата." Паулу Куелю

Благодаря на hip, че ме накара да се разтърся още и да открия магията на буквите. Почти като психотерапевтичен сеанс се получи. Замяната на 1 буква не винаги носи драстична промяна. Оставам си мажорна, със същите цветове и с още по-добри действени характеристики. неведоми са пътишата господни

Хора много. Думи много. Едни отлитат, както казва Силвия, други се забиват подобно на остриета, трети галят като пера... Това става между човеци.

Подарък, на който истински се радвам. Всичко има в него. С любов искам да го изживея.

Няма по-голямо богатство от живота. Той е нашият дар и следва да бъде най-голямата ни ценност.

и отново http://www.vbox7.com/play:5796ad6b

Към дивите балканци: ... погледът мрачен, умът не види добро ли, зло ли насреща иде ... Хр. Ботев

Извинявай, Багира. Направих грешка и вместо в темата за вината тук поместих мнението си. За другото, което казваш си права.

Децата! Те знаят повече от нас как да си прощават.Заради себе си и заради играта, която ние наричаме живот.

на собствения си избор?

Ако правилно съм те разбрала, то ще ти отговоря, че мисля същото като за хората, които не " понасят"/цитат/ деца, но стават учители. Дали...?

Вдъхновението оставя в класиката незабравимите.Тайнството на гласа и музиката . Странните! http://www.youtube.com/watch?v=NkOuLZ2zcY0...ted&search=

Освен за "окачване", кристалите носят и символно значение.Събирай скъпоценности, с които да окичиш душата си.

В летните горещини, освен сладолед, обичам и жетварски таратор.

Листата на брезата Леда Милева Карнавал в гората Как започна? Есента боядиса листата на брезата. После ветровете - през лятото спали - се разбудиха и надуха кавали. Те свиреха тъй весело, че листата се засмяха и заиграха. Песента на кавалите беше звънка, а дръжката на всяко листо е тънка! Листата се отрониха и политнаха с ветровете. - Какво ще правим, кажете? - питаха листата на брезата. - Ду-ду-ду-у-у! - пищяха ветровете с кавали. - Не сте ли разбрали? Днес ще има голям карнавал. Вижте върбите - позлатили са си косите. Вижте младия бук - облякъл червен ямурлук. Дори шипката си е наметнала шал. Да вървим! Карнавал, карнавал! Тъй свиреха ветровете. А листата на брезата се въртяха, танцуваха, летяха. И кой би ги спрял? Бяха канени на карнавал. Златушко Листата на брезата отидоха на карнавал. Всичките ли? Не. Останаха две - Златушко и Треперушко. Златушко дълго се люшка на своето клонче. Погледа, почака и заплака. - Защо плачеш? - попитаха две тревички. - Тръгвай! Отлитнаха всички. - Не можах да се откъсна, когато бе време - вече е късно. Сега кой ще ме вземе? Тък ще изсъхна. Самичко. - Защо? - извикаха двете тревички. - Не искаш ли да слезеш при нас? - Че защо съм ви аз? Едно малко, жълто листенце! - Ти ще ни бъдеш палтенце! Ела, ела - много близо е зимата зла. Без теб ще загинем в дните студени! - Без мене? - Тъй се зачуди Златушко сред голите клони, тъй трепна, че в миг се отрони върху двете тревички. А тревичките се свиха в малкото жълто листенце като в палтенце. Треперушко - И аз ще литна! - реши Треперушко. - И аз съм листенце, и от мене ще стане палтенце за някоя малка тревичка. Скочи от клонка висока, но падна до потока. Огледа се, почака и заплака, защото наблизо нямаше нито една тревичка. - Не плачи - каза мравката кротка. - Ти ще станеш на лодка! - В такива минути тежки не ми е до смешки. От мене лодка не става! - Напротив. Аз търся точно такава. Виж ме - не съм дебела. Аз съм малка, но смела. Ако и ти си юнак, до морето ще плуваме чак! - Юнак съм! - Треперушко отвърна и в лодка за миг се превърна. Отплува листенцето леко далеко, далеко, далеко. Майката и врабчето Майката на листата беше брезата. Цяло лято се кипри - зелена, пременена. Сега остана самичка. На пръсти се надигаше брезата и гледаше - къде отидоха децата? Но ето долетя врабчето. То беше ходило на карнавала и още отдалече рече: - Чудесно беше. Просто нямам думи да ти опиша всички маски и костюми. А твоите деца - те бяха най-красиви. И как танцуваха! Същински балерини! За тях ще се говори пет години... И всички казваха: "Брезата е честита!" - Ами Златушко? - майката попита. - Златушко ли? Най-малкото листенце! Той стана на палтенце за две тревички голи. - А Треперушко? Какво направи той? - Видях и него. На лодка стана и отплува към морето. О, Треперушко е юнак! Врабчето си отиде. Започна да прехвърча сняг. А майката-бреза усети, че заспива. Тя беше уморена, но щастлива. Добри деца отгледа. Нека спи. До пролетта. Тогава, щом усети тръпки, ще се разпукнат нови малки пъпки и нежно майката ще ги прегръща и пак ще се повтори приказката съща за листата и брезата.

Devasuri, как си? Има друга тема за аватарите, но тук ще ти споделя моите размисли. Виждаж ли яйчената черупка? И на пиленцето му е тясно, трудно и тъмно в нея, но и то, мъничкото, самичкото, почуква, понатисва и я пропуква.И бебчето когато се ражда полага големи усилия. Всички сме така. Даже в целия ни живот. Силите са в теб, нали?

Когато куфарите са изхвърлени на улицата, екстремността изтласква пред себе си автоматизираността. Това не е територия за размисли. А и ситуациите на кръстовището?! Домът не напразно се отъждествява с домашното огнище. Там е територията за запалване и гасене на отношения и схващания. Там отглеждаме новороденото. То е добро.

Всички сме готини! И всички искаме да бъдем такива! http://ziapai.be/view_video.php?viewkey=98...%E4%ED%EE%F1%F2.

Да! Това е. Така звучат думи идващи от сърцето и душата. Благодаря ти !